Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260416 12.02.2021
година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ХV-
ти граждански състав, в публично заседание на тридесети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Катя Янева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 13535 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „А1 България” ЕАД /с
предишно наименование „Мобилтел” ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1 против Р.Т.Р., ЕГН **********,
с адрес: ***, с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 205, ал. 1, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че въз основа на сключен с
ответника Договор № ****** за предоставяне на електронни съобщителни услуги и
приложения към него, на абоната били предоставени мобилни телефонни номера: ******,
******, ******, ******. За периода от 09.08.2017 г. до 09.01.2018 г. било
извършено изпълнение от страна на дружеството. Ответникът не заплатил съответно
възникналите си задължения в срок, съгласно договора и Общите условия на „Мобилтел“
ЕАД, като натрупал задължения в размер на 1453,37 лв.
Твърди се, че с Договор № ****** между страните били закупени
два броя устройства на изплащане – апарат ****** чрез първоначална вноска от
68,98 лв. и последващи 23 месечни вноски съгласно погасителен план. За периода
09.08.2017 г. до 09.01.2018 г. абонатът не заплатил дължимите вноски по
погасителния план, като натрупал задължения в размер на 275,92 лв. незаплатени
месечни вноски за периода 09.08.2017 г. до 09.01.2018 г. и 413,88 лв. – предсрочно
изискуемите оставащи вноски, начислени съгласно договорните условия, във
фактурата от 12.01.2018 г.
Закупен бил и Апарат ****** чрез първоначална вноска
от 51,98 лв. и последващи 23 месечни вноски съгласно погасителен план. За периода
09.08.2017 г. до 09.01.2018 г. абонатът не бил заплатил дължимите вноски по
погасителния план, като натрупал задължения в размер на 177,16 лв. –
незаплатени месечни вноски за периода 09.08.2017 г. до 09.01.2018 г. и 519,80
лв. – предсрочно изискуемите оставащи вноски, начислени съгласно договорните условия,
във фактурата от 12.01.2018 г.
Заради незаплащане на задълженията в срок, договор № ******
бил прекратен по вина на ответника, като съгласно договора и Общите условия на
„Мобилтел“ ЕАД, на 22.12.2017 г. била начислени неустойка в общ размер на
755,82 лв., която включвала 49,98 лв. – неустойка по отношение на телефонен
номер ******; 336,98 лв. неустойка – отстъпка от цена на закупено устройство ******;
49,98 лв. – неустойка по отношение на телефонен номер ******; 318,88 лв. –
неустойка, представляваща отстъпка от цена на закупено устройство ******.
От страна на „А1 България“ ЕАД било подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч. гр. д. № 7829/2019 г. по описа на ПдРС – Пловдив, ІV брачен
състав. В хода на заповедното производство, на основание чл. 423 от ГПК, било
подадено възражение срещу заповедта за изпълнение от Р.Т.Р..
Предвид гореизложеното и на основание чл. 415 от ГПК
предявява иск за установяване съществуването на парично вземане в общ размер от
2209, 19 лв., формирано както следва: 66,61
лв. - незаплатени суми за месечни абонаментни такси и ползвани услуги за периода
от 09/08/2017г. до 09/01/2018 г.. начислена съгласно условията на договор № ******,
приложенията към него и Общите условия, и се отнася за мобилни телефонни номера
******, ******, ******, ******;. 696,96
лв. - незаплатени суми за устройство на изплащане ****** за периода от
09/08/2017г. до 09/01 /2018 г.; 689,80
лв. - незаплатени суми за устройство на изплащане Апарат ****** за периода
от 09/08/2017г. до 09/01/2018 г.; 755,82
лв. - начислена неустойка както следва: 49,98 лв., за която е издадена
сметка № ****** от 22.12.2017 г. и представлява 3 бр. месечни абонаментни такси
без ДДС по отношение на номер ******; 318,88 лв., за която е издадена сметка № ******
от 22.12.2018 г. и представлява отстъпка от цена на устройство; 49,98 лв., за
която е издадена сметка № ****** от 22.12.2017 г. и представлява 3 бр. месечни
абонаментни такси без ДДС по отношение на номер ******; 336,98 лв., за която е
издадена сметка № ****** от 22.12.2017 г. и представлява отстъпка от цена на
устройство.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с
което приеме за установено, на основание чл. 124, ал. 1 и чл. 422 от ГПК, по
отношение на ищеца „А1 България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София 1309, район Илинден, ул. Кукуш № 1, че ответникът Р.Т.Р.,
ЕГН **********,***, му дължи сума в общ размер от 2209,19 лв., както и законната
лихва върху сборната сума от 2209,19 лв., считано от 17. 05. 2019г.- датата на
образуване на ч. гр. д. № 7829/2019 г. на PC - Пловдив, Брачна колегия, IV- ти
състав, до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 7829/2019 г. на PC - Пловдив, Брачна
колегия, IV състав. Претендира разноски в заповедното и настоящото
производство.
В срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК от ответницата е
постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва предявените установителни
искове. Възразява срещу дължимостта на посочените в исковата молба суми.
Оспорва обстоятелството, че ищцовото дружество й е предоставило услугите в
обема, за който претендира заплащане, респ. не е дължимо паричното вземане,
защото не е предоставена услуга.
Твърди, че не се намира в облигационни отношения с
ищеца по делото „А1 България“ ЕАД, като не била сключвала, респ. не е
подписвала следните писмени документи: Договор
№ ****** от 12.02.2015г.; Приложение № 1 към
договор №****** 12.02.2015г.; Приложение № 1
към договор №******
12.02.2015г.; Договор № ****** от 03.12.2016 г.; Приложение № 1
към договор № ****** от 03.12.2016 г.; Допълнение към
приложение № 1 към договор ****** от 03.12.2016г.; Допълнение към приложение №
1 към договор ****** от 03.12.2016г.; Приложение №1
към договор № ****** 03.12.2016г.; Приложение № 3 към
договор № ****** от 03.12.2016 г.;
Допълнение към приложение № 1 към договор ****** от 03.12.2016 г.; Договор за продажба
на изплащане № ****** от 03.12.2016 г.; Приемо - предавателен протокол за
закупено крайно устройство от 03.12.2016 г.; Приложение № 2
към договор за продажба изплащане № ****** от 03.12.2016 г.;
Договор за продажба на изплащане № ****** от 03.12.2016 г.; Приложение № 2 към
договор за продажба на изплащане № ****** от 03.12.2016 г. Оспорва
истинността на съдържанието на приложените към исковата молба фактури, сметки,
приложения, като счита, че същите са съставени за нуждите на делото и не
отразяват по никакъв начин проведени разговори, съобщения и други такси и
услуги. Оспорва обстоятелството, че са й предоставени мобилни телефонни апарати
****** и ******. Счита, че ищцовото дружество е неизправна страна по договора,
тъй като не й е предоставило движимите вещи ****** и ******, поради и което тя
развалила договора.
На следващо място, недължими са и претендираните от
ищеца начислени неустойки, тъй като заплащането на неустойка по договорите
противоречи на закона и добрите нрави, тъй като се касае за вземане, основано
на неизпълнено задължение по договор за далекосъобщителни услуги и длъжникът
има качеството на потребител, налице са неравноправни клаузи, съдържащи искане
за заплащане на неустойка, а тези клаузи не са обвързващи за потребителя,
предвид действието па член 6, параграф 1 от Директива 93/13 ЕИО на Съвета. Като
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, нормата на чл. 143 от
Закона за защита на потребителите дефинира всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Счита, че начислените неустойки са недължими и на
друго основание, тъй като уговорената неустойка нарушава принципа на
справедливостта и създава условия за неоснователно обогатяване за ищеца, като
вследствие на заплащането й, ще е налице неравностойност на насрещните
задължения по договора или че ще излезе извън обезпечителните или
обезщетителните си функции, придадени й от страните.
Моли за отхвърляне на предявените искове като
неоснователни и недоказани.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.
№ 7829/2019 г. по описа на РС- Пловдив, ІV бр. с., в полза на ищеца е издадена
заповед № **** от 21.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата
от 2
209.19 лева – неизпълнение на договорни задължения по Договор № ****** за
електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 17.05.2019 г. до окончателното погасяване, както и разноските
по делото в размер от 44,18 лева – държавна такса, заплатена от заявителя,
както и сумата от 50 лева – юрк.ско възнаграждение. В срока по чл. 414 ГПК
ответницата възразила срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда
едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба. Ето защо и,
установителните искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими, тъй като са
предявени в срок в резултат от своевременно депозирано от длъжника възражение в
заповедното производство, имащо за предмет същите вземания.
По делото са приети като
писмени доказателства, следните документи: Договор № ****** от 12.02.2015 г.;
Приложение № 1 към договора, касещо телефонен номер *******; Приложение № 1 към
договора, касаещо телефонен номер *******; Договор № ****** от 03.12.2016 г.;
Приложение № 1 към договора от 03.12.2016 г., касаещо телефонен номер *******;
Допълнение към Приложение № 1 към договор № ****** от 03.12.2016 г., касаещо телефонен
номер ******; Допълнение
към Приложение № 1 към договор № ****** от 03.12.2016 г., касаещо телефонен
номер ********; Приложение № 1 към договор № ****** от 03.12.2016 г., касаещо
телефонен номер *******; Приложение № 3 към договор № ****** от 03.12.2016 г. – Ценоразпис на
„Мобилтел“ ЕАД за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги,
подписано на 03.12.2016 г.; Допълнение към Приложение № 1 към договор № ******
от 03.12.2016 г. – Допълнителни декларации; Допълнение към Приложение № 1
към договор № ****** от
03.12.2016 г. – активиране и условия за ползване на допълнителен пакет за
Мобилен интернет към тарифни планове Мтел безкрай, касаещо телефонен номер ********;;
Договор за продажба на изплащане № ****** от 03.12.2016 г. за закупуване на
телефонен апарат – ******; Приемо –
предавателен протокол закупено крайно устройство от 03.12.2016 г.; Приложение №
2 към Договор за продажба на изплащане № ****** от 03.12.2016 г. – Погасителен
план; Договор за продажба на изплащане № ****** от 03.12.2016 г. за закупуване
на телефонен апарат ******; Приложение № 2 към Договор за продажба на изплащане
№ ****** от 12.02.2015 г. – Погасителен план; Фактура № ******, издадена за
отчетен период 09.08.2017 г. – 08.09.2017 г. на обща стойност 23,39 лв.; Фактура
№ ******, издадена за отчетен период 09.09.2017 г. – 08.10.2017 г. на обща
стойност 21,90 лв.; Фактура № ******, издадена за отчетен период 09.10.2017 г.
– 08.11.2017 г. на обща стойност 21,90 лв.; Фактура № ******, издадена за
отчетен период 09.11.2017 г. – 08.12.2017 г. на обща стойност 21,90 лв.;
Фактура № ******, издадена за отчетен период 09.12.2017 г. – 08.01.2018 г. на
обща стойност 0 лв.; Фактура № ******, издадена за отчетен период 09.08.2017 г.
– 08.09.2017 г. на обща стойност 23,39 лв.; Фактура № ******, издадена за
отчетен период 09.09.2017 г. – 08.10.2017 г. на обща стойност 21,90 лв.; Фактура
№ ******, издадена за отчетен период 09.10.2017 г. – 08.11.2017 г. на обща
стойност 21,90 лв.; Фактура № ******, издадена за отчетен период 09.11.2017 г.
– 08.12.2017 г. на обща стойност 21,90 лв.; Фактура № ******, издадена за
отчетен период 09.12.2017 г. – 08.01.2018 г. на обща стойност 0 лв.; Сметка № ******
от 22.12.2017 г., издадена за сумата от 49,98 лв. – неустойка – месечни такси;
Сметка № ****** от 22.12.2017 г., издадена за
сумата от 336,98 лв. – неустойка – отстъпки от цена на устройство; Сметка № 0******
от 22.12.2017 г., издадена за сумата от 49,98 лв. – неустойка – месечни такси;
Сметка № ****** от 22.12.2017 г., издадена за сумата от 318,88 лв. – неустойка
– отстъпки от цена на устройство, както и Общи условия за взаимоотношенията
между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществени мобилни наземни
мрежи на „Мобилтел“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE.
След оспорване автентичността на представените от
ищеца писмени доказателства, по делото бе открито производство по установяване
автентичността им. Във връзка с това и по искане на ответника бе допуснато изготвянето
на съдебно-почеркова експертиза / л. 123- л. 126/, от заключението на която се
установява, че подписите, положени от името на Р.Т.Р., в следните документи:
Договор № ****** от 03.12.2016 г. между същото лице и „Мобилтел“ ЕАД;
Приложение № 1, условия за ползване на тарифни планове Мтел безкрай S, M, L, XL, към същия договор от 03.12.2016 г. за тел. ******;
Допълнение към приложение № 1 към същия договор за тел. ****** /л. 16 и 17/;
Допълнение към приложение № 1 към същия договор за тел. ****** /л. 18 и 19/;
Приложение № 1, условия за ползване на тарифни планове Мтел безкрай S, M, L, XL, към същия договор от 03.12.2016 г. за
тел. ****** /л. 20-23/; Приложение № 3 към същия договор; Допълнение към
приложение № 1 към същия договор, допълнителни декларации /л. 26/; Допълнение
към приложение № 1 към същия договор, активиране и условия за ползване /л. 27 и
28/; Договор за продажба на изплащане № ******/03.12.2016 г. на *******; Приемо-предавателен протокол за закупено
крайно устройство от 03.12.2016 г.; Приложение № 2 към договор за продажба на
изплащане /л. 32/; Договор за продажба на изплащане № ******/03.12.2016 г. на *****,
са изпълнени от Р.Т.Р..
Вещото лице е посочило, че тъй като подписите, положени в Договор № ****** от 12.02.2015 г.; Приложение № 1 към същия договор за тел. ******; Приложение № 1 към същия договор за тел. ****** и Приложение № 2 към договор за продажба на изплащане /л. 35/, са електронни копия, при сравнителното им изследване с така представените сравнителни образци от подписа на Р.Р., не се установяват достатъчно идентификационни признаци за оформяне на обосновано заключение и не може да се отговори, дали са изпълнени или не от това лице.
При устното изслушване на експерта /протокол от о.с.з.
от 04.06.2020 г./, същият заяви пред съда, че подписите са поставени с пръст на
малка повърхност, отвесно, няма натиск и при леко повдигане на пръста сканираното
се заличава. Подписите, поставени по този начин, се различават от обикновените
на човека, като в случая не може да се даде заключение за посочените три
документа.
По делото е прието заключение и на съдебно-техническа
експертиза / л. 154- 161/, по която вещото лице е установило, че ищцовото
дружество използва специализиран софтуер за обслужване на процесите: „Амдокс“.
Данните за трафика се използват за съставяне на клиентските сметки. Записът на
тези данни и трансферът им между елементите на мрежата, се осъществява
посредством т.нар. CDRs. На базата на тези данни, се
осъществява остойностяване на повикването, което се отразява в крайната фактура
на клиента. Процесът по трансфер на трафичните данни между елементите на
мрежата от централите, до клиентските фактури, се извършва като се осъществяват
регулярни проверки за пълнота и точност. За тези цел съществува екип, нар.
„Билинг контрол и обезпечаване на приходите“. Използва се софтуер на трета,
независима страна – Амдокс. Защитата на данните, с които оперира билинг
системата е от голямо значение, поради което цялостната дейност на А1 е
организирана при съблюдаването на строги правила за информационна сигурност,
гарантиращи устойчива и безопасна среда.
Вещото лице, изрично е посочило, че не е известен
способ, по който трафичните данни да бъдат манипулирани, преди съставянето на
фактурите.
В заключението е посочено още, че в базата данни на
„А1 България“ ЕАД се открива потребител с име Р.Т.Р., ЕГН ********** и
клиентски номер: ******. Потребителят използва два телефонни номера в една
партида: ****** и ******, като за процесния период, потребителят е имал достъп
до услугите на мрежата, като са използвани услугите на ищцовото дружество.
Посочено е, че спрямо телефонни номера ****** и ******,
е имало неколкократни ограничения, поради неплащане: за телефонен номер ******
– е установено, че услугата е била ограничена до забранени изходящи и разрешени
входящи на 18.08.2017 г., а на дата 18.10.2017 г. – са спрени всички услуги на
номера; за телефонен номер ****** – е установено, че услугата е била ограничена
до забранени изходящи и разрешени входящи на 18.08.2017 г., като на 18.10.2017
г. са спрени всички услуги на номера.
По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза /
л. 149- 151/, вещото лице по която е установило, че по Договор № ****** от
12.02.2015 г., Приложенията към договора и Общите условия за периода 09.08.2017
г. – 09.01.2018 г., начислени месечни абонаментни такси и ползвани услуги за
телефонни номера ******, ******,****** и ****** са в общ размер на сумата от
66,61 лв.; по договор за покупко-продажба на изплащане на устройство/апарат *****
и прилежащите му приложения за периода 09.08.2017 г. – 09.01.2018 г., е дължима
сума в общ размер на 696,96 лв.; по договор за покупко-продажба на изплащане на
устройство/апарат ***** и прилежащите му
приложения за периода 09.08.2017 г. – 09.01.2018 г., е дължима сума в общ
размер на 689,80 лв.
Вещото лице е посочило, че поради нередовно плащане в
срок на задълженията Договор № ****** от 12.02.2015 г. е предсрочно прекратен
за мобилни услуги за телефонни номера ****** и ****** и съгласно клаузите на
договора и Общите условия на дружеството ищеца са начислени неустойки в общ
размер на сумата от 755,82 лв.
В заключението е посочено, че ползваните услуги са
правилно отчетени и фактурирани, съобразно договорните отношения между страните
по делото. Издадените Сметки за неустойки също са правилно изчислени с оглед
Договорите между страните по делото и Общите условия на ищцовото
дружество.
Съдът кредитира заключенията по изготвените съдебно-почеркова,
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза като обективни, компетентно
изготвени и съответни на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът счита
следното:
Установителните искове по
реда на чл. 422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от
своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедното производство,
имащо за предмет същите вземания.
Ищецът основава вземанията
си на сключените между страните договори и приложения, както и на издадените
фактури, като след оспорване автентичността на представените от ищеца писмени
документи и открито производство по извършване проверка истинността им и приетата
в тази връзка съдебно-почеркова експертиза, съдът приема за безспорно доказано,
че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения по силата
на сключени между тях: Договор № ****** от 03.12.2016 г.; Приложение № 1,
условия за ползване на тарифни планове Мтел безкрай S, M, L, XL, към същия
договор от 03.12.2016 г. за тел. ******; Допълнение към приложение № 1 към
същия договор за тел. ****** /л. 16 и 17/; Допълнение към приложение № 1 към
същия договор за тел. ****** /л. 18 и 19/; Приложение № 1, условия за ползване
на тарифни планове Мтел безкрай S, M, L, XL, към същия договор от 03.12.2016 г.
за тел. ****** /л. 20-23/; Приложение № 3 към същия договор; Допълнение към
приложение № 1 към същия договор, допълнителни декларации /л. 26/; Допълнение
към приложение № 1 към същия договор, активиране и условия за ползване /л. 27 и
28/; Договор за продажба на изплащане № ******/03.12.2016 г. на *******;
Приемо-предавателен протокол за закупено крайно устройство от 03.12.2016 г.;
Приложение № 2 към договор за продажба на изплащане /л. 32/; Договор за
продажба на изплащане № ******/03.12.2016 г. на *****, което обстоятелство се
установява и от приетата по делото съдебно-почеркова експертиза.
С оглед приетото по делото
заключение на съдебно- техническата експертиза, което се възприема като
обосновано, компетентно изготвено, а и неоспорено от страните, както и след
анализ на съвкупния доказателствен материал по делото, съдът приема, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение и по Договор № ****** от
12.02.2015 г. и Приложение № 1 към същия договор, касаещ телефонен номер ******,
доколкото вещото лице по съдебно-техническата експертиза, изрично е посочило в
заключението си, че в базата данни на ищцовото дружество е открит потребител с
име Р.Р., с клиентски номер: ******,
като същата е използвала два телефонни номера в една партида, а именно: ******,
******, както и телефонен номер ******, за които се претендира заплащане на
месечни абонаментни такси и услуги, както и неустойка.
По отношение на претенцията за заплащане на месечни абонаментни такси и
услуги, съдът счита следното:
От приетото по делото
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че за процесния
период 09.08.2017 г. – 09.01.2018 г., начислените месечни абонаментни такси и
ползвани услуги са в общ размер на сумата от 66,61 лв. и са обективирани във
фактура № ******/12.09.2017 г., издадена за сумата от 23,39 лв., по която е
извършено частично плащане в размер на сумата от 9,76 лв. или дължимият
незаплатен остатък е в размер на сумата от 13,63 лв.; по фактура № ******/12.10.2017
г., е дължима сумата от 21,90 лв.; по фактура № ******/13.11.2017 г. – 21,90
лв. и по фактура № ******/12.12.2017 г. – издадена за сумата от 21,90 лв. и
след извършено частично плащане в размер на сумата от 12,72 лв., е дължима
сумата от 9,18 лв.
От приложените по делото
фактури № ******/12.09.2017 г., № ******/12.10.2017 г., № ******/13.11.2017 г. и № ******/12.12.2017
г., съдът установи, че са начислени месечни абонаментни такси и ползвани услуги
за телефонни номера: ****** и ******, като по делото безспорно се доказа
/заключение на приетата съдебно-техническа експертиза/, че ответницата е
ползвала посочените телефонни номера, както и, че за процесния период е имала
достъп до услугите на мрежата и са й били предоставяни телекомуникационни
услуги до 18.10.2017 г., на която дата са спрени всички услуги на ползваните от
нея телефонни номера, като ищцовото дружество е преустановило предоставянето на
телекомуникационните услуги.
С оглед изложеното, съдът
намира, че предявения иск се явява основателен за периода 09.08.2017 г. – 18.10.2017 г., за сумата от общо 42,61 лв., формирана както следва: сумата от 13,63 лв.,
дължима по фактура № ******/12.09.2017 г.; сумата от 21,90 лв., дължима по
фактура № ******/12.10.2017 г., както и сумата от общо 7,08 лв., дължима по
фактура № ******/13.11.2017 г., като при съобразяване с разпоредбата на чл. 162 ГПК, по посочената фактура за периода от 09.10.2017 г. до 18.10.2017 г., съдът
намира, дължимата месечна такса за телефонен номер ****** да е в размер на
сумата от 5,16 лв. с ДДС, а месечната такса за телефонен номер ******, да е в
размер на сумата от 1,92 лв. с ДДС.
Доколкото след 18.10.2017 г. ищцовото дружество е
преустановило предоставянето на телекомуникационните услуги на ответницата (
преустановени са входящи и изходящи обаждания ), то съдът счита, че за периода
от 19.10.2017 г. до 09.01.2018 г. и
за сумата над 42,61 лв. до 66,61 лв., предявеният иск се явява неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
Относно претенциите за заплащане на суми за предоставени на ответниците
устройства на изплащане, съдът счита следното:
От представените по делото Договор
за продажба на изплащане № ****** от 03.12.2016 г. за закупуване на телефонен
апарат – ****** /лист 29-30/ и Договор за продажба на изплащане № ****** от
03.12.2016 г. за закупуване на телефонен апарат ****** /лист 33-34/, се
установява, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения,
по силата на които на ответницата са предоставени телефонни апарати ****** и ******.
Установи се, от приетото по делото заключение на съдебно-почерковата
експертиза, че подписите положени върху договорите, са изпълнени от ответницата
Р.Р., като неоснователно е
възражението на същата, сторено в отговора на исковата молба досежно
обстоятелството, че мобилните телефонни апарати не са й били предоставени,
както и, че във връзка с това обстоятелство, същата е развалила договорите. От
една страна, изрично и в двата договора, в раздел VІ Заключителни разпоредби, е
посочено, че на 03.12.2016 г., служител на ищцовото дружество е предало на ответницата, а последната е приела без забележки апарат ******, със сериен номер ******
– л. 30-гръб от делото, както и
апарат ******, със сериен номер ****** – л.
34-гръб, под които изявления ответницата се е подписала /което обстоятелство, е безспорно установено от приетото
по делото заключение по изготвената съдебно-почеркова експертиза/. С факта на
подписването на договорите ответницата изрично е декларирала, че са й
предоставени процесните устройства на изплащане. От друга страна, по делото не
бяха ангажирани доказателства от ответницата за разваляне на процесните
договори, поради неизпълнение от страна на ищцовото дружество на задължението
му за предаване на устройствата, поради което и това възражение съдът намира да
е неоснователно и недоказано.
Установи се, че по силата
на Договор за продажба на изплащане № ****** от 03.12.2016 г. за закупуване на
телефонен апарат – ******, на ответницата е предоставен телефонен апарат с
посочената марка и модел на обща стойност 1655,52 лв. с ДДС за срок от 24
месеца при първоначално заплатена вноска в размер на 68,98 лв. с включен ДДС и
23 дължими вноски. От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, се установи, че дължимите месечни вноски за телефонния апарат са на
обща стойност 689,80 лв.
С Договор за продажба на
изплащане № ****** от 03.12.2016 г. за закупуване на телефонен апарат ******,
на ответницата е предоставен телефонен апарат с посочената марка и модел на
обща стойност 1247,52 лв. с включен ДДС за срок от 24 месеца при първоначално
заплатена вноска в размер на сумата от 51,98 лв. с включен ДДС и 23 дължими
вноски. От
заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, се
установява, че дължимите месечни вноски за телефонния апарат са на обща
стойност 696,96 лв.
Плащане на вноските по
посочените договори за продажба на изплащане за процесния период не се
установява, поради което ищецът е обявил предсрочната изискуемост на
задълженията съгласно чл.12.3 от договорите. Следва да се посочи, че към
настоящия, а и към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
17.05.2019 г., падежът на всички вноски по продажбата на изплащане е настъпил.
Поради това и двата иска се явяват основателни и следва да бъдат уважени,
съответно за сумата от 689,80 лв. и за сумата от 696,96 лв.
Предвид липсата на
ангажирани доказателства, от страна на ответницата за плащане на претендираните
суми, съдът намира, че исковете са доказани по основание и размер и следва да
бъдат уважени изцяло в общ размер на сумата от 1386,76 лв., от която сумата от 689,80 лв., дължима по Договор за
продажба на изплащане № ****** от 03.12.2016 г. за закупуване на телефонен
апарат – ****** и сумата от 696,96 лв., дължима по Договор за продажба на
изплащане № ****** от 03.12.2016 г. за закупуване на телефонен апарат ******.
Като законна последица от
уважаване на иска за заплащане на сумата от 42,61 лв. – представляваща незаплатени
месечни абонаментни такси и ползвани услуги за периода 09.08.2017 г. – 18.10.2017 г., както и за заплащане на сумата от
общо 1386,76 лв. – представляваща
незаплатени суми за устройство на изплащане по Договор за продажба на изплащане
№ ****** от 03.12.2016 г. за закупуване на телефонен апарат – ****** и по
Договор за продажба на изплащане № ****** от 03.12.2016 г. за закупуване на
телефонен апарат ******, за периода 09.08.2017 г. – 09.01.2018 г., се дължи и законната лихва върху главниците от
датата на подаване на заявлението в съда – 17.05.2019 г. до окончателното погашение
на задължението.
Относно иска за заплащане на неустойки:
Съгласно разпоредбата на
чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Така функциите, които изпълнява неустойката, са обезпечителна и обезщетителна,
като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на
поетите задължения.
Съдът счита, че
предвидените в договор № ****** от 03.12.2016 г. и приложенията към него клаузи
за неустойка при прекратяване на договора по вина или инициатива на
потребителя, определена в размер на три абонаментни такси, е нищожна. Критериите
дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно – такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в
зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при
съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с
други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /в т. см. Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС
по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. При тази преценка следва да се изходи
преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на
насрещните престации. Мобилният оператор се задължава да предостави на
потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а
потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. Следователно,
уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън
по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно
обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за
справедливост. Следва да се посочи, че чрез задължението на заплащане на
неустойка, мобилният оператор цели да капитализира доход в размер, който би
получил, ако бе предоставял услугата на потребителя за три месеца. Тъй като
противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при
сключването на договора, то следва извод, че в конкретния случай не е налице валидно
съглашение за неустойка и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал.
4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по
процесните договори за предоставяне на телекомуникационни услуги и приложенията
към тях.
Ето защо претенцията за
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите по вина или инициатива на
потребителя в размер на 99,96 лева /49,98 лв. по сметка № ****** от 22.12.2017
г., представляваща 3 бр. месечни абонаментни такси без ДДС по отношение на
телефонен номер ****** и 49,98 лв. по сметка № ****** от 22.12.2017 г.,
представляваща 3 бр. месечни абонаментни такси без ДДС по отношение на
телефонен номер ******/, ще се отхвърли изцяло, поради противоречието на
клаузите на процесните договори за предоставяне на телекомуникационни услуги и
приложенията към него с добрите нрави.
Неоснователен е и искът за
заплащане на неустойка в общ размер на сумата от 655,86 лв., от която 318,88
лв. – по сметка № ****** от 22.12.2018 г. и сумата от 336,98 лв. – по сметка № ******
от 22.12.2017 г., представляващи отстъпки от цена на устройство.
На първо място, следва да
се отбележи, че нито в сметка № ****** от 22.12.2018 г., нито в сметка № ******
от 22.12.2017 г., е посочено, по отношение на кое устройство и по кой договор
се търси неустойката, представляваща отстъпка от цена на устройство. На второ
място, ако се касае за отстъпки от предоставените устройства по Договор за продажба
на изплащане № ****** от 03.12.2016 г. за закупуване на телефонен апарат – ******
и по Договор за продажба на изплащане № ****** от 03.12.2016 г. за закупуване
на телефонен апарат ******, то в нито един от посочените договори, такава
уговорка между страните не е постигната. Напротив, изрично в чл. 4 /и в двата
договора/, е посочена цената на предоставения телефонен апарат, като в раздел
V- ти „Отговорност и неустойки“ /и в двата договора/, е посочено, че в случай,
че не плати в срок която и да е от дължимите по договора суми купувачът дължи
на продавача за срока на забавата лихва върху съответната сума в размер на 10%
годишно /за всеки ден закъснение/, както и разходите, свързани с уведомяване за
и със събиране на дължимите суми /чл. 14 – и в двата договора/. На нито една
позиция в договорите не е уговорено, че при прекратяване на договора поради
неизпълнение от страна на купувача, същият ще дължи отстъпката от цената на
устройството. Същата, освен всичко друго не е и изрично посочена в договора, за
да знае евентуално купувачът с колко ще се оскъпи устройството, ако договорът
бъде прекратен по негова вина. Освен това, съдът счита, че не може впоследствие
да се търси като неустойка, предоставена търговска отстъпка. Същата е
предоставена към момента на закупуване на вещта и тя формира крайната покупна
цена. Цената на вещта е съществен елемент от договора за продажба и е изрично
договорена от страните още към момента на сключване на договора Предвид това, търсенето
на заплащане на предоставена отстъпка от цената на вещта, под формата на
неустойка, цели последващо увеличаване на продажната цена. Съдът счита, че това
от една страна е противно на добрите нрави, излизайки извън обезщетителната функция на
неустойката, а от друга се постига и заобикаляне на първоначално обявената и
договорена с потребителя цена на веща, което е в противовес с чл. 143, ал. 2,
т. 13 Закон за защита на потребителите.
Ето защо и по изложените
съображения, съдът счита предявеният иск за заплащане на неустойки за
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
По
отговорността за разноски:
При този резултат и двете страни имат право на
деловодни разноски на основание чл.78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът претендира и е представил доказателства за
направени разноски в заповедното производство в размер от 94,18 лв. – от които
44,18 лв. – държавна такса и 50 лева – юрк. възнаграждение. В исковото
производство ищецът претендира разноски в общ размер от 455,82 лв., от които
155,82 лв. – държавна такса, 300 лева – депозит за вещи лица. Освен това на
същия се дължи юрк.ско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрк.,
като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на
правната помощ, която в чл. 26 и чл. 25, ал. 1, предвижда възнаграждение за
исковото производство в размер от 100 до 300 лева. Съдът намира, че в полза на
ищцовото дружество, следва да се определи юрк. възнаграждение в размер на 200
лева.
Така в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в
заповедното производство, съразмерно на уважената част от предявените искове в
размер на 60,94 лева. В исковото производство, съразмерно на уважената част от
исковата претенция на ищеца следва да бъде присъдена сумата от общо 424,32 лв.
– разноски.
Ответницата също претендира
разноски за 50 лв. – депозит за вещо лице, като съразмерно с отхвърлената част
от исковете, ищецът следва да бъде осъден да заплати на същата сумата от 17,65
лв.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗАдв., на която се позовава пълномощникът на ответницата, *** може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В
договора за правна защита, съответно в заповедното и в исковото производство е
отразено, че същата се предоставя безплатно. Съгласно чл. 38 ал. 2 ЗАдв., в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, *** има право на юрисконсултско възнаграждение. Този размер за исковото
производство – съобразно цената на иска и на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ
възлиза на сумата от 384,64 лева, а за заповедното на основание чл. 7, ал. 7 вр.
ал. 2, т. 2 от НМРАВ, възлиза на сумата от 307,32 лв., като по съразмерност с
отхвърлената част от предявените искове в настоящото производство на адв. ******
следва да се присъди сумата от 135,77 лв., а за процесуалното представителство
на ответницата при подаване на възражение срещу издадената заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 7829/2019 г. на упълномощения за
това *** **** следва да се присъди сумата от 108,48 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.Т.Р., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „А1 България” ЕАД /с предишно
наименование „Мобилтел” ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, СУМАТА от 1429,37 лева /хиляда четиристотин
двадесет и девет лева и тридесет и седем стотинки/ – дължима по Договор № № ******
за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, формирана както следва: 42,61 лева – начислени за периода 09.08.2017 г. – 18.10.2017 г., месечни
абонаментни такси и ползвани услуги за телефонни номера: ****** и ******, по фактури
№ ******/12.09.2017 г., № ******/12.10.2017 г., № ******/13.11.2017 г. и № ******/12.12.2017
г.; 689,80 лв. – дължима по Договор
за продажба на изплащане № ****** от 03.12.2016 г. за закупуване на телефонен
апарат – ****** и сумата от 696,96 лв.,
дължима по Договор за продажба на изплащане № ****** от 03.12.2016 г. за
закупуване на телефонен апарат ******, ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда –17.05.2019
г. до окончателното погасяване, за които суми в полза на ищеца „А1
България” ЕАД /с предишно наименование „Мобилтел” ЕАД/, ЕИК ********* е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4201 от 21.05.2019
г. по ч. гр. д. № 7829/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІV бр. с.,
като ОТХВЪРЛЯ предявените искове в
частта за признаване за установено на вземането над сумата от 1429, 37 лв., до
пълния предявен размер от 2209,19 лв., , както следва: на вземане за месечни
абонаментни такси и ползвани услуги над размера от 42, 61 лв. до пълния
претендиран размер от 66,61 лв. и
755,82 лв. – неустойка, от която 49,98 лв. по сметка № *** от 22.12.2017 г.,
представляваща 3 бр. месечни абонаментни такси без ДДС по отношение на номер ******;
49,98 лв. по сметка № ****** от 22.12.2017 г., представляваща 3 бр. месечни
абонаментни такси без ДДС по отношение на номер ******; 318,88 лв. по сметка № ******
от 22.12.2018 г., представляваща отстъпка от цена на устройство и 336,98 лв. по
сметка № ****** от 22.12.2017 г., представляваща отстъпка от цена на устройство,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
Р.Т.Р., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „А1 България” ЕАД /с
предишно наименование „Мобилтел” ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1 СУМАТА от общо 60,94 лева /шестдесет лева и деветдесет
и четири стотинки/ – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 7829/2019
г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІV бр. състав, както и СУМАТА от 424,32 лева /четиристотин двадесет и
четири лева и тридесет и две стотинки/ – разноски за производството по гр. д. №
13535/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр. с.
ОСЪЖДА „А1 България” ЕАД /с предишно наименование „Мобилтел”
ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ
на Р.Т.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА от 17,65 лева /седемнадесет лева и шестдесет и пет стотинки/ – разноски
по съразмерност за настоящото производство.
ОСЪЖДА „А1 България” ЕАД /с предишно наименование „Мобилтел”
ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ
на *** ******, със служебен адрес: *******, СУМАТА от 108,48 лева /сто и осем лева и четиридесет и осем
стотинки/, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за процесуално
представителство на ответницата Р.Т.Р., ЕГН ********** и подаване на възражение
срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 4201 от 21.05.2019 г. по ч. гр. д.
№ 7829/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІV бр. с., както и СУМАТА от 135,77 лева /сто тридесет и пет лева и седемдесет и седем стотинки/
– *** възнаграждение за процесуално представителство на ответницата Р. в
производството по настоящото гр. д. № 13535/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, ХV- ти гр. с.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно
с оригинала!
КЯ