РЕШЕНИЕ
№ 1152
гр. Варна, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно
гражданско дело № 20233100501458 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от Л. Н. Н., ЕГН: **********, чрез
процесуалния му представител адвокат Ю. Д. от АК-В., срещу Решение № 1247/13.04.2023
г. по гр. дело № 1633/2022 г. по описа на РС-В., 49-ти състав, в частта му, в която:
Л. Н. Н. е осъден да преустанови действията, с които пречи на К. Я. Н., ЕГН:**********, да
ползва необезпокоявано жилищния си имот с идентификатор № *************** по КККР
на гр.В. като премахне: постройка (навес), изградена от обработен с байц /лак дървен
материал и метални свързващи елементи с площ от 13 кв.м., находяща се в югозападната
част от дворно място с идентификатор № ************* по КККР, одобрени със Заповед №
РД - 18 -98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящо се в гр. В., район
„О.", ул."Ч.В." № 21 с площ от 285 кв.м. при съседи: № **************, *************,
*************, *************, ************* и *************, описана в изготвената от
вещото лице скица, представляваща приложение №1 с червен контур на л.189 по делото, на
основание чл.109 ЗС и в частта, в която Л. Н. Н. е осъден да преустанови действията, с
който пречи на К. Я. Н., да ползва необезпокоявано жилищния си имот с идентификатор №
*************** по КККР на гр.В. като премахне: движими вещи, разположени в
постройка (навес), изградена от обработен с байц /лак дървен материал и метални свързващи
елементи с площ от 13 кв.м., както следва: велосипед - цвят червен, марка „UltraTiger"; 2
броя улуци, изработени от поливинлхлорид (полихлороетен марка First, единият - бял на
цвят, а вторият - кафяв); 2 броя метални тръби с дължина 3 метра, цвят сив; 5 броя керемиди
с размери 25.5 * 43.5 см. - цвят червен; 10 броя греди с дължина от по 2 метра; електрическа
печка - цвят бял, с размери 80/60/60 марка „Zanussi"; фритюрник - цвят сив и черен, марка
„Crown" с размери 30/20/20; метална тръбна електрическа скара, произведена от „Е." ООД,
тип „Р." 2, 75 KW; метална решетъчна скара с размери 20/20; газов котлон, цвят сив с размер
1
20/20 с 1 брой газова бутилка от 5 литра; 2 броя алуминиеви сгъваеми стълби с височина 2
метра, цвят сив; 5 броя дъски с големина 70 см.; 7 броя дъски с големина 120 см.; 8 броя
дъски с големина 250 см.; 2 броя дървени скари с размери 50/60 см.; 1 брой шкаф с размери
40/30/30 см., на основание чл.109 ЗС.
В жалбата се излага, че решението на РС-В. в обжалваната му част е неправилно и
постановено в противоречие със събраните доказателства.
Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно в проведеното на 18.10.2022 г.
не е бил призовал, нито разпитал назначеното по делото ВЛ П. П. и не е потвърдило пред
съда изготвеното заключение. С това първоинстанционният съд е бил нарушил
изискванията на чл. 200 ГПК.
Твърди се, че към момента на приключване на устните състезания в първата
инстанция, гореописаните 15 броя движими вещи са премахнати от навеса.
Твърди се, че процесният навес е построен от бащата на ищцата Я.Я. и от ответника
през около 1966г. -1970 г., като същият е търпим строеж и не подлежи на премахване и
забрана за ползване.
Твърди се, че първоинстанциониият съд при разпита на А.Я.К. – брат на ищцата, не е
съобразил разпоредбата на чл. 172 ГПК.
Твърди се, че по делото не е установено в резултат от действията на ответника да е
създадено състояние, надхвърлящо ограниченията на собствеността и противоречащо на
установения правен режим на ползване на имота на ищцата. Правото й да се ползва
пълноценно от вещта си не е накърнено, поради което и при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК
искът по чл. 109 ЗС е следвало да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Настоява за отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото на
районен съд за отстраняване на допуснатите процесуални отношения.
В открито съдебно заседание Л. Н. лично и чрез процесуалния си представител адв.
Ю. Д., поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения.
Претендират се разноски.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
В срока по чл. 263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба. Излага доводи за правилност на постановеното решение. Моли съда, да
отхвърли жалбата и да потвърди решението на първоинстанционния съд. Претендират се
разноски.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна К. Н. лично и чрез процесуалния си
представител адв. П. Г. поддържа отговора на жалбата и пледира за оставяне в сила на
решението на районния съд.
Претендират се разноски.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
От Л. Н. Н., чрез адв. Ю. Д., е подадена и въззивна частна жалба вх. №
45838/19.06.2023 г. По описа на РС-В., срещу определение № 6980/08.06.2023г.на Районен
съд-В. постановено по гр. дело № 1633/22 г. по описа на Районен съд-В., 49-ти състав. Л. Н.
моли, обжалваното определение да бъде отменено и по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК,
решение № 1247/13.04.2023 г. по гр. дело № 1633/2022 г. по описа на Районен съд – В., в
частта му за разноските, да бъде изменено, съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно
редакцията от ДВ, брой 68/31.07.2020 г.
Въззиваемата страна – К. Я. Н., действаща чрез процесуалния си представител адв. П.
2
Г., оспорва частната жалба, като неоснователна. Твърди, че списъците по чл. 80 от ГПК с
разноските на страните, сторени по делото, са представени в съдебното заседание,
проведено на 14.03.2023 г., при което никой от прецесуалните представители не е заявявал
възражение за прекомерност. Твърди се, че с оглед на това, не е налице възможността за
коригиране на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Районен съд-В. е образувано по подадена искова молба от К. Я.
Н. против Л. Н. Н., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 109 ЗС, както следва:
1./ за преустановяване действията на ответника Л. Н., изразяващи се в премахване на
постройка (навес), изградена от обработен с байц /лак дървен материал и метални свързващи
елементи с площ от 13 кв.м., находяща се в югозападната част от дворно място с
идентификатор № ************* по КККР, одобрени със Заповед № РД - 18 -
98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящо се в гр. В., район „О.",
ул."Ч.В." № 21 с площ от 285 кв.м. при съседи: №№ **************, *************,
*************, *************, ************* и *************;
2./ за преустановяване действията на ответника Л. Н., изразяващи се в премахване на
движими вещи, разположени в постройка (навес), изградена от обработен с байц /лак дървен
материал и метални свързващи елементи с площ от 13 кв.м., както следва: велосипед - цвят
червен, марка „UltraTiger"; 2 броя улуци, изработени от поливинлхлорид (полихлороетен
марка First, единият - бял на цвят, а вторият - кафяв); 2 броя метални тръби с дължина 3
метра, цвят сив; 5 броя керемиди с размери 25.5 х 43.5 см. - цвят червен; 10 броя греди с
дължина от по 2 метра; електрическа печка - цвят бял с размери 80/60/60 марка „Zanussi”;
фритюрник - цвят сив и черен, марка „Crown" с размери 30/20/20; метална тръбна
електрическа скара, произведена от „Е." ООД, тип „Р." 2, 75 KW; метална решетъчна скара с
размери 20/20; газов котлон, цвят сив с размер 20/20 с 1 брой газова бутилка от 5 литра; 2
броя алуминиеви сгъваеми стълби с височина 2 метра, цвят сив; 5 броя дъски с големина 70
см.; 7 броя дъски с големина 120 см.; 8 броя дъски с големина 250 см.; 2 броя дървени скари
с размери 50/60 см.; 1 брой шкаф с размери 40/30/30 см.;
3./ за преустановяване действията на ответника Л. Н., изразяващи се в паркиране на
собствения му лек автомобил марка "Пежо", цвят червен, рег. № В 5111 СР в най-тясната
част, от към северозападната част от незастроената част от дворно място с идентификатор №
************* по КККР, одобрени със Заповед № РД - 18 -98/10.11.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящо се в гр. В., район „О.", ул."Ч.В." № 21 с площ
от 285 кв.м. при съседи: №№ **************, *************, *************,
*************, ************* и *************, която площ е защрихована с черни линии
на геодезическа снимка, приложена към молба от 10.05.2022г.
Третият от обективно кумулативно съединените искове не е предмет на настоящата
въззивна проверка, тъй като ищецът е оттеглил иска си и производството по отношение на
този иск е прекратено.
В исковата си молба, ищецът К. Н. твърди, че е собственик на 80/294 кв. м. идеални
части от ПИ № ************* по КККР, находящ се в гр. В., район „О.", ул."Ч.В." № 21,
както и на изградената в него двуетажна къща с идентификатор № *************** по
КККР, придобити с договор за дарение от дарителя Я.Я.. Ответникът Л. Н. е собственик по
силата на наследство и доброволна делба на 107/294 кв.м. от същото дворно място и на
първи етаж от жилищна сграда с идентификатор №*************.1.
Твърди се, че през 2021г. ответникът без съгласието на К. Н., е изградил в
югозападната част на имота постройка (навес) с площ от 13 кв.м. върху бетонова плоча с
дървени греди, обработени с байц/лак и покривна конструкция. Поддържа се, че
изграждането на постройката препятства възможността на ищеца да упражнява в пълен обем
3
правото си на собственост върху незастроената част от дворното място и сградата, тъй като
достъпът до двуетажна къща с идентификатор № ***************, се осъществява през
ограничен проход в двора с ширина от 0,79 метра, а на места отстоянието на навеса до
собствената й сграда е от 0,39 метра, поради което моли същата да бъде съборена. Твърди
се, че изграждането му, пречи на ищеца да обслужва външните тела на климатиците,
затруднява поддръжката на отводнителните системи преминаващи през фасадата на
сградата и разполагането и преминаването на противопожарна техника в случай на аварии.
Вторият от предявените искове почива на твърдения, че в посочената постройка
(навес) ответникът е складирал посочените и надлежно индивидуализирани движими вещи,
които застрашават сигурността на ищеца, тъй като са лесно запалими, намаляват качеството
на средата, в която същият живее, нарушават санитарно - хигиенните, противопожарните и
архитектурно - градоустройствените изисквания към жилищните пространства. Пречат на
ищеца да обслужва външните тела на климатиците, затрудняват поддръжката на
отводнителните системи преминаващи през фасадата на сградата и разполагането и
преминаването на противопожарна техника в случай на аварии. Въпреки отправената
покана, ответникът не е премахнал вещите, което обуславя правния интерес от предявяване
на иска по чл. 109 ЗС.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който признава, че
страните по делото са съсобственици на ПИ № *************. Оспорват се твърденията, че
навесът пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху дворното място и
двуетажната жилищна сградата. Твърди се, че навесът е бил изграден още през 1965г. от
ответника и наследодателя на ищеца Я.Я. върху повдигнатата част от двора, ограден от 6
бордюри, а не върху бетонова основа, за който факт, свидетелстват договори за покупко-
продажба от 1966г. и от 1997г., в които е посочено и неговото предназначение за складово
помещение. През 2002г. във връзка с изграждане на сграда в съседен имот,
местоположението и границите на ПИ № ************* са променени. Изменени са
границите и местоположението на навеса, който в последствие е бил възстановен от
ответника. Във връзка с подадена жалба от страна на ищеца, служители на РДНСК са
установили, че навесът не е ограден с ограждащи стени, същият е за отоплителен материал и
съгласно чл. 151, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ, за него не е необходимо издаване на разрешение за
строеж и не подлежи на премахване. Ответникът твърди, че климатичните инсталации са
поставени преди 2000г. при наличие на изградения навес, който и тогава и към настоящия
момент не създава пречки за упражняване правото на собственост. Не създават пречки на
ищеца и съхраняваните в навеса движими вещи, поради което претенцията за премахването
им, е неоснователна.
В проведеното открито съдебно заседание страните поддържат изложеното в
исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на направените по делото
разноски.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че
ищецът К. Н. е собственик на 80/294 кв.м. идеални части от ПИ № *************, находящ
се в гр. В., район „О.", ул."Ч.В." № 21, ведно с изградената в него двуетажна къща с
идентификатор № ***************, а ответникът Л. Н. е собственик на 107/294 кв.м. от
същото дворно място и на първия етаж от жилищна сграда с идентификатор
№*************.1. В югозападната част на процесното дворно място, част от ПИ №
************* от ответника е изградена постройка /навес/ от обработен с байц/лак дървен
материал и метални свързващи елементи, в която постройка ответникът държи посочените в
исковата молба движими вещи.
От нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том І, дело ***/**** г, става
4
видно, че на 05.02.1976 г. Я.К.Я. е дарил на дъщеря си К. Я. К. 80/294 кв. м. идеални части
от дворното място, цялото от 294 кв. м., заедно с построената в това дворно място жилищна
сграда. кв; Приложени са и Скица на поземлен имот № ****************** г. от СГКК – В.
на поземлен имот с идентификатор № ************* и Скица на сграда №
****************** г. от СГКК – В. на поземлен имот с идентификатор №
***************
От нотариален акт за собственост на недвижим имот № 25, том І, рег. № ***, дело №
25 от 2017 г., вписан в СВ – В. с вх.№ ***** от 29.06.2017 г. Акт № 24, т. Х L, д.№ ****/****
г. ведно със скица на поземлен имот № ******************* г. на СГКК – В. и Скица на
сграда № ******************* г. на СГКК – В.; геодезическа снимка на ПИ *************
се установява, че К. Я. Н. е призната за изключителен собственик на 80/294 кв. м. идеални
части от поземлен имот с идентификатор ************* по КККР, одобрени със Заповед
РД-18-98/10.11.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота в град В., ул.
„Ч.В.“ № 21, целият с площ от 294 кв. м., съгласно предходен документ за собственост и
декларация, а съгласно представена актуална скица на СГКК-В. с площ от 285 кв. м. и
жилищна сграда – еднофамилна на два етажа, с идентификатор *************** по ККР,
одобрени със заповед РД 18-98/10.11.2008 г. на Изпълнителния директор на АГККс адрес в
град В., ул. „Ч.В.“ № 21, разположена в подробно описания по-горе недвижим имот със
застроена площ от 68 кв. м. на всеки етаж.
От нотариална покана и констативен протокол акт № ***, том ІІ, рег.№ ****
удостоверяващ връчването й на Л. Н. се установява, че ищцата кани ответника да отстрани
процесния навес и разположените движими вещи в срок до 23.11.2021г., като ответникът е
надлежно запознат с поканата и изразява становище по нея, но не извършва посочените в
поканата действия, т.к. приема, че навесът и вещите са разположени в негова индивидуална
собственост от имота, същият бил изграден преди десетилетия и по настоящем само е бил
възстановен поради нарушаване на неговата конструкция, поради строежа на
новоизградената сграда в съседния имот.
От констативен нотариален акт за недвижим имот придобит по наследство и
доброволна делба № 70, том *****, дело *****/**** г. се установява, че А. Н.а Щ. е призната
за собственик на основание наследство и доброволна делба на втори етаж от двуетажна
жилищна сграда, находяща се в град В., ул. „Ч.В.“ № 21 със застроена площ от 85 кв. м.,
заедно със складово помещение в двора, както и 107/294 кв. м. идеални части от дворното
място върху което е изградена сградата.
От приложените Писмо изх. № УСКОР21001805ОД_007ОД от 17.11.2021 г. от
Община В., Район О.; Писмо изх. № УСКОР21001805ОД_005 от 23.09.2021 г. от Община В.,
Район О.; Жалба рег. № УСКОР21001805ОД от 24.08.2021 г. до Кмета на Община В., Район
О.; Жалба вх.№ 7988/28.06.2022г. до Районна прокуратура – В. от Л. Н. се установяват
спорните отношения между страните във връзка с процесната пострйка – навес.
По направеното възражение от страна на ответника, че първоинстанционният съд
не е бил призовал и разпитал П. П. - назначено вещо лице по извършената по делото
съдебно-оценителна експертиза, следва да бъде отбелязано, че експертизата е извършена с
оглед определяне на цената на исковете по чл. 109 ЗС, тъй като същите касаят осъждане за
извършване на заместимо действие и съдът служебно, чрез изготвената експертиза, на
основание чл. 70, ал. 1 от ГПК е определил цената на иска. В конкретния случай, искането за
допускане на разпит на свидетел е неоснователно, с оглед преклузията на чл. 266 от ГПК.
В заключението на вещото лице, по назначената и изготвена съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, от лице
притежаващо специални знания, посочено в списъка на вещите лица на ОС-В., неоспорено
от страните, се посочва, че в приложената скица-приложение №1, копие на част от
кадастралната карта, съобразена със скицата на лист 68 в делото, с червен контур е нанесен
процесният навес. Същият е изграден в югозападната част на дворното място, на границата с
поземлен имот с идентификатор **************. като е с дървена конструкция, ребра и
5
колони, закрепен в основата с метални планки и винтови връзки, покривът му е с боядисани
челни дъски в североизточната, югоизточната и северозападната част. Навесът е с една
преградна стена в югозападната част, която представлява част от фасадата на жилищната
сграда /идентификатор **************.3/ и част от оградата на съседният имот
/идентификатор **************/. Скосената част на навеса с ширина от 0,72м. е изградена с
боядисани плоскости от ламинат, покривът му е едноскатен, изграден с плоскости тип
„OSB" и хидроизолационни вълнообразни битумни листи с посипка, отводняването на
покрива е осъществено чрез пластмасови улуци и водосточна тръба. Основата на навеса
представлява бетонови тротоарни плочи и бетонов бордюр. Площта му е 13кв.м., размерите
са посочени в приложената скица – 2,80 м на 3,85 м на 2,65 на 0,72 м. Светлата височина на
навеса е от 2,35м. до 2,60м. Части от навеса са показани в приложение № 2-снимки. За
територията, в която попада процесният имот има изработени следните кадастрални
планове: Кадастрален план на гр.В., изработен през 1950г., видно от който навесът попада в
имот №6, кв.317. и Регулационен план на гр.В., одобрен със Заповед №244/16.01.1959г.,като
процесният навес попада в УПИ VI-б, кв.317.-Кадастрален план на гр.В.[1]1965г.-
процесният навес попада в имот № 6, кв. 317; Кадастрална карта и кадастралните регистри
на район „О.", гр.В. одобрени със Заповед №РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК, видно от
която процесният навес попада в поземлен имот с идентификатор *************.
Процесният навес не е отразен в действащите планове и карти. Достъпът на ищеца до
дворното място е от улицата. През дворното място, пред сградата на ответника и пред
навеса е достъпа до жилищната му сграда/идентификатор ***************/, осъществен
чрез външно стълбище и площадка до втория етаж и два отделни входа за първия етаж.
Достъпът на ответника до двора е от улицата, а до жилищната му сграда/идентификатор
*************.1/ през двора има два входа, от които единия е срещу навеса. Входовете на
жилищните сгради на ищеца и ответника и входа на дворното място са показани с условен
знак в скица-приложение №1. Разстоянието между навеса и сградата на ищеца
/идентификатор ***************/, измерено на място е, както следва: в дъното, към
съседния имот /идентификатор **************/ е 0,77м.- разстоянието между колоната на
сградата на ищеца и навеса е 0,65м и 0,72м.- между сградата на ищеца /до стълбището/ и
навеса -1,32m.-между стълбището на ищеца до навеса -0,60м.,показани в приложената скица-
копие на част от кадастралната карта, съобразена с геодезическата снимка на лист 68 -
приложение №1. Външното тяло на климатика на ищеца е монтирано на втория етаж на
сградата. Същото не е на нивото на навеса. Разстоянието от кота терен на двора до
външното тяло на климатика е 4,20м. Вещото лице посочва, че площта на двора,
защрихована с черни линии на геодезическата снимка на лист 68 в делото е 23кв.м.,
показано в приложената скица с черен щрих.
В открито съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и заявява, че
за поземления имот, в който се намира процесният навес има изработени: КК от 1950 г. с
одобрен РП от 1959 г., КП от 1965 г. и КК от 2008 г. Картите са изготвени след извършен
оглед на място и заснемане на място, но в нито една от годините, този навес не е бил
нанесен в кадастралните планове и карти. Изтъква, че по сега действащия ЗУТ, такива леки
постройки в КК съгласно закона за кадастъра и имотния регистър не се нанасят. Заявява, че
сградата, собственост на ищеца е по - висока от 4.20 м. До долната част на външното тяло на
климатика разстоянието е 4,20 м. височината..
От показанията на разпитания по делото свидетел А.Я.К., воден от ищцата и неин
брат, преценени от съда по реда на чл. 172 от ГПК, които съдът кредитира като обективни,
еднопосочни и безпротиворечиви, се установява, че имотът на К. се намира на ул.“Ч.В.“ №
21., където са израснали като деца и в последствие, сестра му го е придобила от родителите
им. В двора имало две сгради, като тази на ищцата е в югозападната част на двора, а в
другата част е сградата на комшиите, които живеят там, това са отв. Л. Н. и съпругата му.
Твърди, че в момента имало изграден с подръчни материали, греди, заковани с гвоздеи навес
в двора, който бил изграден в период от 2021 г. до 2022г, от Л. Н. и се използвал от него.
Вътре имало уреди - готварска печка с фурна, скара, фритюрник, газов котлон, строителни
материали, стълба. Свидетелят заявява, че той и сестра му К. Н. не използват навеса.
6
Същият се използва от Л. Н. и семейството му, като те готвят на скарата, фритюрника и
газовия котлон. Навеса нямал канализация, нямал и димоотводен комин за обиране на
изпаренията. Свидетелят твърди, че за да се стигне до сградата на сестра му трябвало да се
мине покрай тази постройка, там мястото било много тясно, след построяването на този
навес. Проходът бил тесен и човек с багаж трябвало да внимава като минава. Заявява, че на
29.09.2022г. в тъмната част на деня, водил на лекар сестра си, тъй като се била препънала в
подхода на навес, където имало насложен бетон, в който тя се препънала, паднала и много
лошо пострадала, като си ударила крака. Заявява, че от съседен двор човек може да се качи
върху навеса и след това да влезе в помещенията на къщата на сестра му, тъй като навесът е
много близко до нейната постройка и покривът му е на нивото на етажа. Твърди, че ако идва
техник за климатичното тяло на къщата на ищцата, няма как да се стъпи на самия навес, тъй
като не се знае от какво е изграден, не може да се сложи стълба или скеле и на практика не
може даже да се боядиса фасадата, защото навесът е много близо до сградата и няма
достатъчно разстояние. Свидетелят твърди, че ответникът не е искал разрешение от никого
за изграждането на навеса. Заявява, че е израснал там и никога баща му не е помагал на
ответника да строи нещо. Сестра му си е поставила климатиците през 2017 г. а от 2000 г. до
2017 г. е изграждала къщата, като навесът е нов и преди изграждането му е било празно
място. През миналата година сестра му извършила ремонт на покрива на къщата си, като по
това време навесът бил частично изграден и не бил в настоящия вид.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка В.П., без родствени връзки
със страните, които съдът кредитира като обективни и в съответствие с останалия събран по
делото доказателствен материал, се установява, че същата познава ищцата К. Н. и знае, че тя
притежава имот на ул.“Ч.В.“ 21 във В., т.к. самата свидетелка обитава този имот от 8 години.
Сградата е двуетажна къща, като във вътрешната част на двора й има навес, но същият не е
собственост на ищцата. Навесът е в близост до къщата, като се минава покрай него, за да се
стигне до къщата. Навесът, който е около 13 кв. м. е бил изграден през лятото на 2021 г., а
къщата на ищцата е от 2017 г. Навесът е бил изграден от Л. Н. и се ползвал от цялото му
семейство, като в него имало печка, газов котлон, скара. Свидетелката твърди, че навесът
затруднява достъпа до къщата на ищцата и знае за инцидент, при който ищцата си вземала
буркани, за да си направи зимнина, когато при излизането й през двора се чул шум,
бурканите се счупили, а ищцата се спънала в основата на навеса, при излизането от двора и
паднала с бурканите. В основата на навеса има повдигната част и продължение, което не е
покрито от навеса, но има по - висока повдигната основа в двора. Покрива на навеса бил в
близост до фасадата на сградата, като самия покрив просто бил долепен до съседната сграда
и терасата на съседната сграда е лесно достъпна. Заявява, че строежът на навеса започнал
през лятото на 2021 г. и понеже ищцата правила подновяване на покрива на нейната сграда
през лятото на миналата година, работниците трябвало на ръка да пренасят всички
материали, да заобикалят навеса и да качват и свалят всичко на ръка до покрива.
Свидетелката заявява, че лично на нея навесът й пречи, понеже работи и се прибира към 19
часа, по тъмно и заради навеса, фотоклетките на монтираните лампи, не засичат движение и
пространството в двора не се осветява, освен това в двора имало поставени вещи, които
трябва да се заобикалят и всяка вечер като се прибира не знае какво може да очаква.
От показанията на свидетеля Г.Т.А., без родствени връзки със страните, които
съдът кредитира се установява, че същата живее срещу Н.и на ул.“Ч.В.“ № 40 от 71 години.
Като малка ходила почти всеки ден там, израснала с тях, като до сега са приятели и се
събират. Твърди, че през 1965-1966 г. в двора на ответника имало едно помещение, където
са съхранявали варели с нафта и дърва и малко по към улицата имало навес с простир
направен от интернитови плоскости и тръби. Твърди, че под навеса се събирали последно
преди 5 - 6 години да играят карти, като имало стари шкафчета, един телевизор, две пейки и
маса за да се събират. Когато в съседство бил изграден блок, който е залепен, строителите
съборили навеса за да могат да строят. Заявява, че К. Н. правила ремонт на покрива си
миналата година. Твърди, че винаги навесът е бил там, като не знае да е пречил. Под навеса
имало едно котлонче, там топлели яденето като се събирали, наредени дърва, покрити с
найлон, старо колело, като навесът нямал врата. Свидетелката заявява, че не е ходила на
7
гости на ответника, след като е изградена къщата на ищцата. Заявява, че старият навес бил
разрушен. Съборили го строителите, но ответникът го направил наново. Сегашният навес
бил на мястото на стария навес.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Въззивната жалба, инициирала настоящото въззивно производство е подадена в срок,
от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на правилността на
първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира решението на РС-В. в
обжалваната му част за валидно и допустимо, като постановено от надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в изискуемата форма и при наличието на
всички положителни, респ. липса на отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи
правото на иск и неговото надлежно упражняване.
По отношение на правилността, настоящият съдебен състав намира
първоинстанционния съдебен акт за правилен по следните съображения:
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 109
от ЗС, чиято разпоредба гласи: Собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Защитата по
негаторния иск не се погасява по давност.
За уважаването на иска по чл. 109 ЗС във всички случаи е необходимо ищецът да
докаже, че е собственик на имота и, че върху този имот ответникът /било то и съсобственик/
е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие
или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използване на собствения му
имота по-големи от обикновените. Преценката за това, кои въздействия са по-големи от
обикновените и поради това са недопустими е конкретна по всяко дело.
В настоящия случай е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от
доказване, че ищецът К. Н. е собственик на 80/294 кв.м. идеални части от ПИ №
*************, находящ се в гр. В., район „О.", ул."Ч.В." № 21, ведно с изградената в него
двуетажна къща с идентификатор № ***************, а ответникът Л. Н. е собственик на
107/294 кв.м. от същото дворно място и на първия етаж от жилищна сграда с идентификатор
№*************.1.
В югозападната част на общото между страните дворно място, част от ПИ №
*************, без съгласието на ищцата е изградена постройка /навес/ от обработен с
байц/лак дървен материал и метални свързващи елементи, в която постройка ответникът
държи посочените в исковата молба движими вещи.
От показанията на разпитаните по делото свидетели А.К. и В.П. се установи, че
процесният навес е изграден от ответника, през 2021 г., без съгласието на ищцата, в общото
дворно място и същият пречи на свободното преминаване и безпрепятствен достъп до
къщата на ищцата.
От заключението на приетата по делото техническа експертиза, в частта и
описваща разстоянието между навеса и сградата на ищеца /идентификатор
***************/, което е измерено на място, както следва: в дъното, към съседния имот
/идентификатор **************/ е 0,77м.- разстоянието между колоната на сградата на
ищеца и навеса е 0,65м и 0,72м.- между сградата на ищеца /до стълбището/ и навеса -1,32m.;
между стълбището на ищеца до навеса -0,60м., настоящият съдебен състав стига до извода,
че изграденият, в общия на ищцата и ответника двор, навес, е в непосредставена близост до
8
къщата на ищцата, което й създава пречки за нормалното упражняването на правото на
собственост върху къщата й и двора. Създадените пречки се изразяват в ограничен и силно
затруднен достъп до къщата й и затруднена възможност за извършване на строително-
ремонтни дейности по фасадата и покрива на къщата й.
Твърденията на ищцата, заявени в исковата молба, че процесният навес й пречи на
упражняването на собствеността на имота й, като ограничава достъпа до входа на къщата й,
препятства нормалното обслужване на сградата от гледна точка достъп до фасадата, с оглед
извършване на ремонтни дейности, поддръжка на климатични инсталации и улеснява
възможността за извършване на посегателства и проникване в къщата и, предвид близостта
на покрива на навеса до терасата на къщата й, се доказват по безспорен начин и от
показанията на разпитаните свидетели А.К.за, който разказва, че за да се стигне до сградата
на сестра му трябвало да се мине покрай навеса, там мястото било много тясно, след
построяването му. Проходът бил тесен и човек с багаж трябвало да внимава като минава.
Заявява, че на 29.09.2022г. в тъмната част на деня, водил на лекар сестра си, тъй като се била
препънала в подхода на навес, където имало насложен бетон, в който тя се препънала,
паднала и много лошо пострадала, като си ударила крака. Същите твърдения на ищцата се
доказват и от показанията на свидетелката В.М., която разказва, че покрива на навеса бил в
близост до фасадата на сградата, като самият покрив просто бил долепен до съседната
сграда и терасата на съседната сграда е лесно достъпна. Заявява, че строежът на навеса
започнал през лятото на 2021 г. и понеже ищцата правила подновяване на покрива на
нейната сграда през лятото на миналата година, работниците трябвало на ръка да пренасят
всички материали, да заобикалят навеса и да качват и свалят всичко на ръка до покрива.
Настоящият съдебен състав счита, че построеният от ответника навес, в
непосредствена близост до къщата на ищцата, в общото им с ищцата дворно място
действително пречи на ищцата да упражнява своето право на собственост върху имота й,
като ограничава свободното й преминаване и безпрепятствен достъп до къщата. Освен това
препятства възможността за извършване на ремонтни дейности, пренасяне на багаж,
подхождане на МПС до входа на къщата на ищцата при подобна нужда.
Първоинстанционният съд правилно е констатирал, че при такава установеност, предявеният
негаторен иск следва да бъде уважен и ответникът следва да бъде осъден да премахне
процесната постройка.
По иска по чл. 109 ЗС за премахване на движимите вещи от постройка (навес), в
тежест на ищцата К. Н. е да установи, че е собственик на 80/294 кв. м. идеални части от ПИ
№ *************, находящ се в гр. В., район „О.", ул."Ч.В." № 21, както и на изградената в
него двуетажна къща с идентификатор № ***************, което е прието за безспорно
установено и ненуждаещо се от доказване, както и, че ответникът държи в навеса
посочените движими вещи, които пречат ищецът да упражнява правото си на собственост
върху дворното място и сградата, които застрашават сигурността му, тъй като са лесно
запалими, нарушават санитарно - хигиенните, противопожарните и архитектурно-
градоустройствените изисквания към жилищните пространства и възможността му да
обслужва външните тела на климатиците, затрудняват поддръжката на отводнителните
системи преминаващи през фасадата на сградата и разполагането и преминаването на
противопожарна техника в случай на аварии.
Съдът е приел за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че
ответникът Л. Н. държи под навеса посочените в исковата молба движими вещи, както
следва: велосипед - цвят червен, марка „UltraTiger"; 2 броя улуци, изработени от
поливинлхлорид (полихлороетен марка First, единият - бял на цвят, а вторият - кафяв); 2
броя метални тръби с дължина 3 метра, цвят сив; 5 броя керемиди с размери 25.5 * 43.5 см. -
цвят червен; 10 броя греди с дължина от по 2 метра; електрическа печка - цвят бял с размери
80/60/60 марка „Zanussi"; фритюрник - цвят сив и черен, марка „Crown" с размери 30/20/20;
метална тръбна електрическа скара, произведена от „Е." ООД, тип „Р." 2, 75 KW; метална
решетъчна скара с размери 20/20; газов котлон, цвят сив с размер 20/20 с 1 брой газова
бутилка от 5 литра; 2 броя алуминиеви сгъваеми стълби с височина 2 метра, цвят сив; 5 броя
9
дъски с големина 70 см.; 7 броя дъски с големина 120 см.; 8 броя дъски с големина 250 см.;
2 броя дървени скари с размери 50/60 см.; 1 брой шкаф с размери 40/30/30 см.
За дворното място, което е в режим на съсобственост между К. Н. и Л. Н., няма
разпределение на ползването между съсобствениците и няма учредявани сервитути.
Крайният извод на ОС-В. е, че държането на гореописаните вещи в общия на
ищцата и ответника двор, против нейното съгласие, създава пречки пред ищцата да
упражнява тя пълноценно и в пълен обем правото си на съсобственост върху тази част от
общия двор, като затруднява преминаването й през двора, за достигане до жилищната
сграда. Съдът счита, че държането на вещите в общия двор действително нарушава
санитарно-хигиенните, противопожарните /с оглед наличието на ел. уреди, нагревателни
уреди, газов котлон/ и архитектурно[1]градоустройствените изисквания към жилищните
пространства, поради което констатацията на първоинстанционният съд, относно
предявеният иск по чл. 109 ЗС, за осъждането на ответника да премахне процесните
движими вещи е правилна и като такава следва да бъде потвърдена, като ответникът следва
да бъде осъден да премахне процесните вещи.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 предл. I, вр. чл. 235 от
ГПК, въззивният съд следва да потвърди изцяло постановеното от ВРС решение в
обжалваната му част.
По частната жалба:
Въззивният съд приема, че искането с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, заявено
пред първоинстанционния съд от Л. Н. Н., чрез процесуалния му представител адв. Ю. Д. -
за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските е процесуално
допустимо, доколкото същото е депозирано в срока за обжалване на съдебното решение,
пред компетентния за неговото разглеждане съд, от легитимирана страна и срещу подлежащ
на изменение по реда на чл. 248 от ГПК съдебен акт.
Искането за изменение на постановеното съдебно решение в частта му за разноските е
направено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и след постановяването на съдебното решение по
първоинстанционното дело, като същото е изцяло основано на възражение за прекомерност,
релевирано за пръв път пред първоинстанционния съд именно с молбата по чл. 248 от ГПК.
В случая, възражението на ответната страна за намаление на адвокатското възнаграждение,
не е било заявено при разглеждане на делото, до приключването на устните състезания.
Списъкът с направените от ищцовата страна разноски съдържа описание на претендираното
адвокатско възнаграждение, като е представен и документ за заплащането му.
Жалбоподателят по частната жалба и ответник в първоинстанционното производство е
присъствал лично, като е бил представляван от адв. Ю. Д. на съдебното заседание, като
никой от тях не е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, въпреки че са имали такава
процесуална възможност.
Правото да се иска намаление на адвокатското възнаграждение е преклудирано до
края на последното откритото съдебно заседание. Молбата по чл. 248 от ГПК е основана на
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което не би могло да бъде
намалявано след като възражението по 78, ал. 5 от ГПК не е своевременно заявено, като в
този смисъл доводите изложени от първоинстанционния съд, настоящият въззивен състав
намира за правилни и съобразени със закона и установената съдебна практика.
Предвид горното, частната жалба подадена От Л. Н. Н., чрез адв. Ю. Д., срещу
определение № 6980/08.06.2023г.на Районен съд-В. постановено по гр. дело № 1633/22 г. по
описа на Районен съд-В., 49-ти състав е неоснователна, а обжалваното определение на РС-
В., като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски за
10
производството има ищецът /въззиваем/, съобразно уважената част от исковете.
Пред въззивната инстанция, съгласно приложения списък на разноските по чл. 80 от
ГПК и доказателства за тяхното извършване, ищецът /въззиваем/ е направил разноски в общ
размер на 3360 лева /за адвокатско възнаграждение/.
Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК от ответника, за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца пред въззивната инстанция. Съгласно чл.
1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възнаграждението за оказаната от адвокат правна помощ се определя по свободно
договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малко от
определения в същата минимален размер за съответния вид правна помощ. В случая се касае
за адвокатско възнаграждение, което определено съобразно чл.7, ал. 1, т.4 от Наредба
№1/04г., в минимален размер е 2000 лв. без ДДС. Предвид фактическата и правна сложност
на делото и броя проведени съдебни заседания-само едно, заплатеното адв.възнаграждение
от 3360 лв. се явява прекомерно и същото следва да бъде намалено до предвидения в
наредбата размер от 2400 лева с ДДС. Съответно на ищеца следва да се присъди сумата от
2400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие пред
въззивната инстанция.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1247 от 13.04.2023 г., постановено по гражданско дело
№ 1633 по описа за 2022 г. на Районен съд – В., 49-ти състав в частта, с която:
1. Л. Н. Н. с ЕГН:**********, с адрес: гр. В., ул. „Ч.В.” №21 е осъден да преустанови
действията, с които пречи на К. Я. Н., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.В., ж.к.
„Т.” № 10, ет. 13, ап. 64 да ползва необезпокоявано жилищния си имот с
идентификатор № *************** по КККР на гр.В. като премахне: постройка
(навес), изградена от обработен с байц /лак дървен материал и метални свързващи
елементи с площ от 13 кв.м., находяща се в югозападната част от дворно място с
идентификатор № ************* по КККР, одобрени със Заповед № РД - 18 -
98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящо се в гр. В., район „О.",
ул."Ч.В." № 21 с площ от 285 кв.м. при съседи: №№ **************, *************,
*************, *************, ************* и *************, описана в
изготвената от вещото лице скица, представляваща приложение № 1 с червен контур
на л.189 по делото, на основание чл.109 ЗС.
2. Л. Н. Н. с ЕГН:**********,с адрес: гр. В., ул. „Ч.В.” №21 е осъден да преустанови
действията, с които пречи на К. Я. Н., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.В., ж.к.
„Т.” № 10, ет. 13, ап. 64 да ползва необезпокоявано жилищния си имот с
идентификатор № *************** по КККР на гр.В. като премахне: движими вещи,
разположени в постройка (навес), изградена от обработен с байц /лак дървен материал
и метални свързващи елементи с площ от 13 кв.м., както следва: велосипед - цвят
червен, марка „UltraTiger"; 2 броя улуци, изработени от поливинлхлорид
(полихлороетен марка First, единият - бял на цвят, а вторият - кафяв); 2 броя метални
тръби с дължина 3 метра, цвят сив; 5 броя керемиди с размери 25.5 Х 43.5 см. - цвят
червен; 10 броя греди с дължина от по 2 метра; електрическа печка - цвят бял с
размери 80/60/60 марка „Zanussi"; фритюрник - цвят сив и черен, марка „Crown" с
размери 30/20/20; метална тръбна електрическа скара, произведена от „Е." ООД, тип
„Р." 2, 75 KW; метална решетъчна скара с размери 20/20; газов котлон, цвят сив с
размер 20/20 с 1 брой газова бутилка от 5 литра; 2 броя алуминиеви сгъваеми стълби с
височина 2 метра, цвят сив; 5 броя дъски с големина 70 см.; 7 броя дъски с големина
120 см.; 8 броя дъски с големина 250 см.; 2 броя дървени скари с размери 50/60 см.; 1
11
брой шкаф с размери 40/30/30 см., на основание чл.109 ЗС.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 6980/08.06.2023г. на Районен съд-В., постановено
по гр. дело № 1633/22 г. по описа на Районен съд-В., 49-ти състав, с което е оставена без
уважение въззивна жалба с вх. № 33182/03.05.2023 г., подадена от ответника Л. Н. Н., чрез
адв. Ю. Д. с искане за изменение на решение № 1247/13.04.2023 г., постановено по гр.д. №
1633 по описа за 2022 год. на ВРС, 49-ти състав, в частта за разноските.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Л. Н. Н. с ЕГН:**********, с адрес: гр.
В., ул. „Ч.В.” №21 да заплати на К. Я. Н., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.В., ж.к.
„Т.” № 10, ет. 13, ап. 64, сумата от 2400 лева, представляваща сторени пред ОС-Варна
съдебно деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в
едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд на
Република България.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12