Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Л., 27.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав,
в публичното заседание двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1932/2019 год. по описа на съда и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от С.М.Ц. против Ц.И.Ц. за развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
В исковата молба се навеждат твърдения, че страните сключили граждански брак на 01.02.2007 г. От брака си нямат родени деца, които да не са навършили пълнолетие. След сключването на брака живели в Л.и К., след което заминали на работа в чужбина. Преди около четири години ответникът се завъртал в България. Ищецът продължила да работи в чужбина. Твърди се, че през време на съвместното жителство на страните имали скандали, а от дълго време не живеят заедно.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да прекрати брака между страните поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника.
Ответникът в срок не е депозира отговор на исковата молба.
В хода на делото ищецът участва лично и с адв. Харизанов, който по същество излага становище за основателност на иска за развод, като посочва, че вина за разстройството на брака има ответника. В тази връзка заявява искане за присъждане на сторените разноски.
Ответникът не участва лично или чрез представител в хода на делото и не изразява становище по същество.
След преценка - поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 01.02.2007 г. в с. А., община С., обл. В. Т.С.М.Ц. и Ц.И.Ц. са сключили граждански брак, за което е издаден акт за брак № 1/01.02.2007 г., видно от удостоверение за сключен граждански брак от Община Л..
От показанията на разпитаните в хода на производството свидетели на ищеца се установява, че по време на съвместното им съжителство в с. К. между тях имало спорове. Двамата работили в ресторанта на селото. Работата намаля, поради което го затворили и преди около пет-шест години двамата заминали за Г.. Скоро след заминаването им ответникът се прибрал в България. Ищецът продължила да работи в Г. /в тази насока са и ангажираните от ищеца писмени доказателства – служебна бележка от работодателя ѝ в Г. – л. 7 от делото/. Прибирайки се в България тя не е отсядала в семейното жилище, посещава дома на свидетеля П.или оставала в жилището в гр. Л.. Свидетелите П.и Б.отричат в селото да виждали страните от години заедно, вкл. по повод родените от брака им две дъщери, които са вече пълнолетни.
Фактите по делото се установяват от ангажираните и обсъдени по горе писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели на ищеца. Те са последователни и непротиворечиви, поради което съдът им дава вяра и основава изводите си по фактите на тях.
С оглед установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с претенция за прекратяване на брака между страните с развод поради дълбоко и
непоправимо разстройство, с правна квалификация чл. 49, ал. 1 СК.
От събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства се установява, че страните са намират в брачна връзка. Икономическите условия в страната си ги принудили преди години да потърсят прехрана в съседна държава /Г./. Скоро след заминаването им ответникът се е върнал в страната. От този момент връзка му с ищеца е прекъсната. Страните не споделят общо домакинство, не осигуряват съвместно общото благополучие на семейството. Всеки от тях живее самостоятелен живот. Ищецът се е установила в Г., където работи и живее. В периодите, когато тя се прибира в страната, не контактува с ответника. Ответникът осигурява средства за издръжката си, като живее в дома, в който са живели с ищеца преди заминаването им за чужбина. Разделното им съжителство в рамките на последните пет години ги е отчуждило, като те нямат общо поглед в бъдещето.
Казаното дава основание да се заключи, че брачната връзка е разстроена непоправимо, което е основание за нейното прекратяване.
Досежно вината за разстройството на брака съдът не счита, че тя изкючително е на ответника. Свидетелят Б.описва ответникът като по-агресивен човек, но в хода на производството не се установи негови характерови особености да са станали повод за разстройството на брачната връзка. Видно от изложеното по горе, причините за това се коренят в установеното между страните разделно съжителство, довело до постепенното им отчуждава един от друг. С оглед на това, съдът приема, че поведените на всяка от страните в брачната връзка е допринесло за разпада ѝ, т.е. вината е обща.
Ищецът не е заявил искане за промяна в брачната фамилно име, поради което след прекратяването на брака ще продължи да го носи.
Предвид изхода на спора и във връзка с чл. 7, ал. 2 Тарифата за държавните такси съдът следва да определи окончателен размер на държавната такса за развод в размер на 45,00 лв., от която 25,00 лв. са внесени от ищеца при завеждане на делото. Разликата съдът следва да разпредели между страните по-равно, тъй като вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи.
При произнасянето на съда по въпроса относно вината за разстройството на брака без уважение следва да се остави искането на ищеца за възлагане на сторените от нея разноски в тежест на ответника.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на 01.02.2007 г. в с. А., община С., с акт № 1 от същата дата, граждански брак между Ц.И.Ц., с ЕГН ********** и С.М.Ц., с ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо разстроен по ВИНА на двамата съпрузи.
Решението може да бъде обжалвано в 2-седмичен срок от връчването му на страните пред Ловешки окръжен съд.
Препис от решението на ищеца да се връчи чрез адв. С., а на ответника на адреса, посочен в исковата молба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: