№ 2988
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110118761 по описа за 2022 година
При условията на обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени искове по
чл. 344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ и претенция по чл.86,ал.1 ЗЗД.
В исковата молба пълномощникът на ищеца К. Д. А. твърди, че връчената на
доверителя му на 11.02.2022г. заповед № 8/11.02.2022г. на управителя на „ФИРМА”ЕООД,
с която е прекратено трудовото му правоотношение за длъжността „директор ”Продажби и
обслужване” в дирекция ”Продажби и обслужване” в Централно управление на
„ФИРМА”ЕООД на основание чл.328,ал.2 КТ, е незаконосъобразна поради липса на
посоченото от работодателя уволнително основание, защото: 1)ищецът е бил назначен на
длъжността „директор ”Продажби и обслужване” в дирекция ”Продажби и обслужване” в
Централно управление на „ФИРМА”ЕООД от новия управител на 04.02.2022г. по силата на
сключен трудов договор от 04.02.2022г. само 7 дни преди уволнението му , т.е. не е заварен
служител; 2)не е налице договор за управление , тй като към датата на уволнението не е
била представена бизнес-задача от управителя, с който е сключен новия договор за
управление , каквато се изисква според съдебната практика; 3) изпълняваната от ищеца
длъжност не е била ръководна по смисъла на §1,т.3 ДР на КТ и 4) работодателят не е имал
обективна възможност поради краткия срок на действието на трудовия договор да прецени
професионалните качества на ищеца.
Искането на ищеца към съда е да отмени заповед № 8/11.02.2022г. на управителя на
1
„ФИРМА”ЕООД (чл.344,ал.1,т.1 КТ), да го възстанови на изпълняваната преди уволнението
длъжност „директор ”Продажби и обслужване” в дирекция ”Продажби и обслужване” в
Централно управление на „ФИРМА”ЕООД (чл.344,ал.1,т.2 КТ) и да осъди ответника да му
заплати обезщетение по чл.225,ал.1 КТ за оставането на ищеца без работа поради
незаконното уволнение в размер на 22 369,80 лв за периода от 11.02.2022г. до 11.08.2022г.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа предявените
искове. При устните състезания в заседанието на 27.01.2023г. адвокатът на ищеца е
пледирал за уважаване на исковете. Съдържащите се в исковата молба доводи за
основателност на исковете са обосновани и в писмените бележки , представени от
пълномощника на ищеца на 07.02.2023г.
Ответникът „ФИРМА”ЕООД оспорва предявените искове според изричното изявление
на пълномощника му в депозирания на 12.05.2022г. отговор на исковата молба. Твърди се
, че в конкретния случай е било налице посоченото уволнително основание по чл.328, ал.2
КТ, защото е бил сключен Договор за възлагане на управление от 04.02.2022г. с управителя
И. С. Г. , който е бил избран за нов управител на „ФИРМА”ЕООД с решение на Съвета на
директорите на „ФИРМА”ЕАД по т.2 от Протокол № 100/04.02.2022г., и от 04.02.2022г. е
започнало изпълнението на правомощията на новия управител, като уволнението на ищеца е
извършено в законовия 9-месечен срок. Според ответната страна „чл.328,ал.2,изр.2 КТ не
изисква започнатото изпълнение по сключения договор за управление да се свързва
задължително с изпълнението на конкретна бизнес-програма”, а и в конкретния случай
безнес-задачата се съдържа в друг самостоятелен документ - Бизнес-програма 2021-2023 на
„ФИРМА”ЕООД, приета с решение по т.13.1 от Протокол № 104/28.02.2022г. от Съвета на
директорите на „ФИРМА”ЕАД , който е компетентният орган съгласно чл.15,т.1 от
учредителния акт на „ФИРМА”ЕООД, към която препраща чл.1,ал.2 от договора за
управление от 04.02.2022г. Според цитираната от ответника съдебна практика бизнес-
задачата може да бъде поставена и с други актове и документи, стоящи извън самия
договор за управление, стига да е налице връзка между тях. Излагат се доводи , че
заеманата от ищеца длъжност „директор ”Продажби и обслужване” в дирекция
”Продажби и обслужване” в Централно управление на „ФИРМА”ЕООД е била ръководна,
защото е включвала ръководни функции и правомощия да взема самостоятелни решения.
В хода на съдебното производство , включително и в откритото заседание на
27.01.2023г. , в което е даден ход по същество на делото , не се е явил представител на
ответника.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК , намира за
установено следното от фактическа и правна страна :
Относно процесуалния ред за разглеждане на предявения иск :
Както е посочено и в определението по чл.140 ГПК , въпреки, че исковете по
чл.344,ал.1,т.1 ,т.2 и т.3 КТ са сред изброените в чл.310,т.1 КТ, предявените искове не
2
следва да бъде разгледани по реда на чл.310 –чл.317 ГПК, а ПО ОБЩИЯ ИСКОВ РЕД. В
конкретния случай с оглед изричната разпоредба на чл.310,ал.2 и ал.3 ГПК не следва да
бъде допускано бързо производство за разглеждането на исковете, предявени с исковата
молба, вх. № 69810/07.04.2022г., тъй като то е неприложимо за тези искове , защото един от
тях (искът по чл.86,ал.1 ЗЗД за законна мораторна лихва върху обезщетението по
чл.225,ал.1 КТ за периода от предявяването на исковата молба до окончателното
плащане) не е сред изброените в чл.310 ГПК и следователно подлежи на разглеждане по
общия исков ред по чл.124 ГПК, който следва да бъде приложен за всички предявени
искове. Претенцията за законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от предявяването на
исковата молба до окончателното плащане не е автоматична последица от предявяване на
съответния осъдителен иск за главницата , а е самостоятелно искане (иск), който се
разглежда само ако е изрично предявен (според процесуалната доктрина и според съдебната
практика законната лихва се присъжда, само ако е изрично поискана от ищеца- б.с.).
Процесуалният извод за самостоятелността на претенцията по чл.86,ал.1 ЗЗД за законна
лихва не се променя поради факта , че с оглед спецификите на тази лихвена претенция не се
изисква от ищеца уточняването й по период и по размер при предявяването й. По
настоящото дело ищцата е предявила самостоятелната претенция за законна лихва по
чл.86,ал.1 ЗЗД върху обезщетението по чл.225,ал.1 КТ за периода от подаването на
исковата молба до окончателното плащане , но тъй като тази лихвена претенция не е сред
изброените в чл.310, ал.1 ГПК искове , тя подлежи на разглеждане по общия исков ред ,
което според чл.310,ал.2 и ал.3 ГПК означава, че по общия исков ред следва да бъдат
разгледани всички предявени искове , а не по реда на т.нар. бързо производство по чл.310 –
чл.317 ГПК.
Относно конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ :
Страните не спорят , а и представения с исковата молба трудов договор № 1/04.02.2022г.
и от вписванията на стр.16 и 17 от трудовата книжка на ищеца (представени в заверени
ксерокопия по делото) се установява,че между ищеца и ответното дружество е
съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал
„директор ”Продажби и обслужване” в дирекция ”Продажби и обслужване” в Централно
управление на „ФИРМА”ЕООД.
Като писмено доказателство по делото е приета заповед № 8/11.02.2022г. на
управителя на „ФИРМА”ЕООД, с която на основание чл.328,ал.2 КТ е прекратено
трудовото правоотношение с ищеца, считано от 11.02.2022г. Цитираната заповед е връчена
на ищеца на 11.02.2022г., видно от удостовереното с подписа му под текста й. Словесно
уволнителното основание е посочено в цитираната заповед така : „поради сключен на
04.02.2022г. Договор за възлагане на управлението на „ФИРМА”ЕООД между дружеството
чрез изпълнителния директор на „ФИРМА”ЕАД и И. С. Г.”.
Заповед № 8/11.02.2022г. на управителя на „ФИРМА”ЕООД е незаконосъобразна и
следва да бъде отменена. Това е така, тъй като посоченото от работодателя основание за
уволнение по чл.328 ,ал.2 КТ не е налице.
3
Според трайно възприетото становище на съдебната практика и на трудово-правната
доктрина управителят , който е сключил договор за управление на дружеството-работодател,
не може да прекрати на основание чл.328,ал.2 КТ трудовите правоотношение със
служителите на ръководни длъжности , които той е назначил след сключването на
договора за управление. Това е така , тъй като правото на едностранно прекратяване на
трудов договор с ръководен служител по чл.328,ал.2 КТ е установено в КТ, за да се осигури
възможност на новия управител на дружеството-работодател да назначи подбран от него
ръководен екип , но не и да извършва смени на вече избрани от него ръководни служители,
без да спазва останалите изисквания на КТ за прекратяване на трудовите правоотношения.
Когато новият управител е сключил трудов договор с ръководен служител , той следва да
прекрати този трудов договор на други основания, регламентирани в КТ, но не по
чл.328,ал.2 КТ. По чл.328 ,ал.2 КТ се прекратяват трудови правоотношение на т.нар.
заварени ръководни служители , но не и на ръководни служители , назначени след
сключването на последния договор за управление на дружеството-работодател .
В конкретния случай страните не спорят , че Договорът за управление с новия
управител на ответното дружество- И. С. Г. е сключен на 04.02.2022г. , както и , че
трудовият договор с ищеца е сключен на същата дата – 04.02.2022г. , като е подписан от
новия управител И. С. Г.. Следователно трудовия договор с ищеца е сключен при
действието на последния договор за управление на ответното дружество, което е
безспорно по делото. Това означава , че новият управител И. С. Г. не е имал право да
прекрати на основание чл.328,ал.2 КТ трудовия договор с ищеца , който е сключен с оглед
на последния договор за управление на дружеството.
По посочените причини процесното уволнение е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено , като е безпредметно да се установява наличието на останалите посочени от
ищеца основания за незаконосъобразност. Искът по чл.344,ал.1,т.1 КТ следва да бъде
уважен.
Относно конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.2 КТ:
И този иск е ОСНОВАТЕЛЕН , тъй като е пряко обусловен от иска по чл.344,ал.1,т.1
КТ - щом уволнението е отменено като незаконосъобразно и е предявено изрично искане,
ищецът следва да бъде възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност
„директор ”Продажби и обслужване” в дирекция ”Продажби и обслужване” в Централно
управление на „ФИРМА”ЕООД, която е изпълнявал въз основа на безсрочно трудово
правоотношение. Според съдебната практика и според трудово-правната доктрина за
уважаването на иска по чл.344,ал.1,т.2 КТ е без правно значение дали съответната длъжност
продължава да съществува по щатното разписание.
Относно осъдителния иск по чл.344,ал.1, т.3 КТ:
Този иск е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
По делото е безспорно, а и от вписванията в трудовата книжка на ищеца, по която
съдът е извършил констатация в заседанието на 27.01.2023г., се установява оставането без
4
работа на ищеца през периода след уволнението му – от 11.02.2022г. до 02.08.2022г. ,
поради което следва да се приеме , че за него се е породило правото на обезщетение по
чл.225,ал.1 КТ.
Според вписванията в трудовата книжка на ищеца от 03.08.2022г. той е сключил
трудово правоотношение с друг работодател – Министертво на електронното управление.
Това е посочено и в представеното по настоящото дело от ищцовата страна Удостоверение,
изх. № 220192300032425/09.01.2023г. от ТД- София на НАП. Следователно през останалата
част от процесния период 03-11.08.2022г. ищецът не е бил без работа вследствие на
процесното уволнение, поради което за този период за него не съществува вземане за
обезщетение по чл.225,ал.1 КТ за оставане без работа, което означава , че за този период
предявеният осъдителен иск по чл.225, ал.1 КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
За периода 03-11.08.2022г. ищецът би имал право на обезщетение по чл.225,ал.2 КТ за
разликата между полученото по-малко трудово възнаграждение при следващия работодател
, но по настоящото дело не е предявен иск по чл.225,ал.2 КТ , а и няма доказателства ищецът
да е получавал по-малко трудово възнаграждение при новия работодател.
Според чл.5 от трудовия договор № 1/04.02.2022г. уговореното месечно трудово
възнаграждение на ищеца се състои от сбора от основното трудово възнаграждение – 3 242
лв и допълнителното възнаграждение за придобит професионален стаж и опит по 0,6 % за
всяка година от 15 годишния му трудов стаж , т.е. 9% от основното месечно трудово
възнаграждение. Но според чл.10 от същия трудов договор ако служителят се е присъединил
към КТД (както е направил ищецът видно от представеното по делото Заявление за
присъединяване към КТД , вх. № 36-00-40/07.02.2022г.- б.с.) се прилага уговореното в КТД ,
ако е по-благоприятно от уговореното в индивидуалния трудов договор. Поради тази
причина относно размера на допълнителното възнаграждение за придобит професионален
стаж и опит на ищеца следва да се прилага чл.29,ал.1 КТД от 2021г. (представен по
насотящото дело – б.с.) , който предвижда ставка от 1% за това възнаграждение.
Следователно размерът на допълнителното възнаграждение за придобит професионален
стаж и опит е 15 % от основното БТВ (1% за всяка година от 15 годишния трудов стаж на
ищеца), т.е. 486,30 лв. Размерът на уговореното месечно брутно трудово възнаграждение
на ищеца е в размер на 3 728,30 лв (3 242 лв + 486, 30 лв). Обезщетението на ищеца по
чл.225,ал.1 КТ за периода от 11.02.2022г. до 02.08.2011г. е в размер на 21 287,66 лв ( 5
месеца х 3 728,30 лв – месечно брутно трудово възнаграждение + 22 дни х 120,28 лв
среднодневно брутно трудово възнаграгждение).
Сумата от 21 287,66 лв следва да бъде присъдена на ищеца. В останалата му част до
пълния предявен размер от 22 369,80 лв и за периода 03-11.08.2022г. искът по чл.225,ал.1
КТ следва да бъде отхвърлен.
Според настоящия съдебен състав обезщетението по чл.225,ал.1 КТ не се включва в
легалното понятие "обезщетение за работа" по смисъла на чл.242,ал.1, in fine ГПК. Това е
така, тъй като обезщетението по чл.225, ал.1 КТ се дължи не за престиран труд , а
точно обратното - за оставане без работа (и съответно без трудово възнаграждение). Това
5
обезщетение не произтича от действуващо трудово правоотношение, а от незаконността на
прекратяването на такова правоотношение. Поради това съдът не постановява
предварително изпълнение по реда на чл.242,ал.1 ГПК на настоящото съдебно решение в
частта му, с която на ищеца се присъжда обезщетението по чл.225,ал.1 КТ
Относно разноските по делото:
С оглед чл.78,ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него
разноски по делото, изразяващи се в платения адвокатски хонорар (2 500 лв видно от
представения договор за правна помощ), пропорционално на уважената част от исковете.
Ищецът е бил освободен от внасянето на държавна такса при предявяването на
исковете (чл.359 КТ). Следователно с оглед чл.78,ал.6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати дължимата държавна такса за уважената част от исковете.
Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по смисъла
на чл.78,ал.8 ГПК. Тъй като ответното дружество е представлявано по настоящото дело от
юрисконсулт, следва да му бъде присъдено такова възнаграждение , чийто размер следва да
бъде определен съгласно действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК (100 лв),
пропорционално на отхвърлената част от исковете.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.344,ал.1,т.1 КТ заповед № 8/11.02.2022г. на управителя
на „ФИРМА”ЕООД, с която на основание чл.328,ал.2 КТ е прекратено трудовото
правоотношение с К. Д. А..
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344,ал.1,т.2 КТ К. Д. А. , ЕГН: **********, гр.
АДРЕС, със съдебен адрес : гр. АДРЕС, чрез адв. Т. М., на заеманата от него преди
уволнението му длъжност „директор ”Продажби и обслужване” в дирекция ”Продажби и
обслужване” в Централно управление на „ФИРМА” ЕООД.
ОСЪЖДА „ФИРМА”ЕООД, ЕИК: ********, гр.АДРЕС, ДА ЗАПЛАТИ на К. Д. А.,
ЕГН: **********, гр. ФИРМА, със съдебен адрес : гр. АДРЕС, чрез адв. Т. М., сумата от
21 287,66 лв (двадесет и една хиляди двеста осемдесет и седем лева и шестдесет и шест
стотинки), представляваща брутно (без приспаднати удръжки) обезщетение по чл.225,ал.1
КТ за оставането на ищеца без работа поради незаконното уволнение през периода от
11.02.2022г. до 02.08.2022г. , заедно със законовата лихва върху посочената сума, считано
от датата на предявяване на исковата молба- 07.04.2022г. до окончателното изплащане,
както и на основание чл. 78,ал.1 ГПК сумата от 2 459,69 лв (две хиляди четиристотин
петдесет и девет лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща част от платеното от
ищеца адвокатско възнаграждение по делото, пропорционална на уважената част от
исковете.
6
ОТХВЪРЛЯ в останалата му част осъдителния иск по чл.225,ал.1 КТ до пълния
предявен размер от 22 369,80 лв ( двадесет и две хиляди триста шестдесет и девет лева и
осемдесет стотинки) и за периода 03-11.08.2022г.
ОСЪЖДА К. Д. А. , ЕГН: **********, гр. ФИРМА, със съдебен адрес : гр. АДРЕС,
чрез адв. Т. М., ДА ЗАПЛАТИ на „ФИРМА”ЕООД, ЕИК: ********, гр.АДРЕС, на
основание чл.78,ал.8 ГПК във връзка с чл.78,ал.3 ГПК сумата от 1,61 лв (един лев и
шестдесет и една стотинки), представляваща част от полагащото се на ответното дружество
юрисконсултско възнаграждение, пропорционална на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „ФИРМА”ЕООД, ЕИК: ********, гр.АДРЕС, ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл.78,ал.6 ГПК по сметка на Софийски районен съд сумата от 951,51 лв
(деветстотин петдесет и един лева и петдесет и една стотинки), представляваща дължимата
държавна такса за уважената част от исковете, от внасянето на която ищецът е бил
освободен по чл.359 КТ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7