№
гр. Кърджали, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Павлина
Петрова и в присъствието на прокурор Делчева от Окръжна прокуратура-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки канд № 35 по описа на КАС за 2023 г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл.
от АПК. Образувано е по касационна жалба
от
А. З. Т. от ***,
подадена чрез пълномощник, срещу Решение №1/09.01.2023 г., постановено по анд №49/2022
г.
по описа
на Районен съд-Ардино.
В жабата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решението,
поради неправилен правен анализ, довел до грешни изводи относно липсата на
съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати в хода на административнонакателното производство и нарушили правото
му на защита. Счита, че изводите на съда, относно задължението на проверяващите
органи да му връчат екземпляр от талона за изследване, са необосновани и
предполагат отказ от право, който отказ намира за недействителен. Иска отмяна на оспореното решение,
както и на потвърденото с него наказателно постановление.Претендира и
направените по делото разноски.
Ответникът по касация, не
взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура, гр. Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната
жалба. Счита, че събраните по делото доказателства несъмнено сочат на извършено
от касатора нарушение по чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП. Намира
оспореното решение за правилно и законосъобразно, поради което счита, че същото
следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е
допустима - постъпила е в срок, и е подадена от надлежно легитимирано лице -
страна по анд №49/2022 г. по описа на РС-Ардино,
засегната неблагоприятно от оспореното решение.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Административният съд, след
като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в
жалбата касационни основания, констатира следното:
С Наказателно постановление
№ 22-0238-000413/27.10.2022 г., издадено от началник
група към ОД на МВР-Кърджали, РУ - Ардино, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП на А.З.Т. е
наложена глоба в размер на 1000 лева, лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца и са отнети 10 контролни точки, на
основание Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, за извършено нарушение по
чл.5, ал.З, т.1 от ЗДвП.
С оспореното решение районният съд е потвърдил
горното наказателно постановление, като е осъдил касатора
да заплати на ОД
на МВР- Кърджали и деловодни разноски в размер на 80 лева.
След преценка на събраните
по делото доказателства, съдът приел за безспорно
доказано, че на 09.10.2022 г. в *** часа, в ***, на ул. „***”,
жалбоподателят е управлявала лек автомобил „Ауди А4“
с рег.№ ***, с концентрация на алкохол 1,13 на хиляда. Горната концентрация на
алкохол била установена с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен № ***, преминал успешно периодична проверка за
техническа изправност, в срока на
годност и при съобразяване с реда, указан в чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, респ.
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. На водача били разяснени правата и процедурата при
ползването на техническо средство, както и възможността да даде кръвна проба
и/или да бъде тестван с доказателствен анализатор. На
същия бил издаден и талон за медицинско изследване, в който била посочена
установената концентрация на алкохол, като жалбоподателят се е съгласил с
резултата и изрично е удостоверил с подписа си, че отказва да даде кръвна
проба. Съдът намерил за неоснователни възраженията на жалбоподателя за
допуснато съществено нарушение на процесуалните права, ограничило правото му на
защита. В тази връзка е посочил, че в попълнената бланка по образец -
Приложение № 1 към чл.3,ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, по отношение на случаите, в които лицето приеме
показанията на техническото средство или теста, било указано останалата част от
талона за изследване да не се попълва и на лицето да не се връчва екземпляр от
него. С оглед изявленията на жалбоподателя, че приема показанията на
техническото средство и непосочване на някой от другите начини на изследване -
с доказателствен анализатор или чрез даване на кръвна
проба е прието, че изследването е извършено по
предвидения в закона начин, а посочената в АУАН и в НП концентрация на алкохол
е категорично доказана по надлежния ред. При
извършената служебна проверка, съдът не констатирал и нарушения на
процесуалните правила или на материалния закон, допуснати
в хода на административнонаказателното производство.
Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление били
издадени от компетентни органи, с
необходимите реквизити по чл. 42 и чл.57 от
ЗАНН. Установената по делото фактическа
обстановка била съответна на посочената като нарушена правна норма на чл.5,
ал.З, т.1 от ЗДвП, както и на санкционната такава. По горните съображения,
районният съд стигнал до извода, че издаденото НП следва да бъде потвърдено,
като законосъобразно.
При
извършената служебна проверка,
касационният
съд констатира, че обжалваното решение
е валидно и допустимо.
Така постановеното решение е и правилно,
като не се установиха нарушения на материалния
закон, нито съществени нарушения на процесуалните правила.
Изводите
на въззивния съд за съставомерност на деянието и доказаност на нарушението са правилни и се
споделят напълно от настоящия съдебен
състав.
В конкретния случай, по
делото няма спор, че на 09.10.2022 г. в *** часа, в ***, на ул.
„***”, жалбоподателят е управлявал лек автомобил с рег.№ ***,
бил е спрян за
проверка от полицаи при ОДМВР -Кърджали, РУ-Ардино и изпробван за употреба на
алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510, като пробата показала концентрация
на алкохол 1,13 промила на хиляда. В тази връзка, бил издаден талон за медицинско
изследване, който водачът подписал, като отбелязал, че приема показанията на техническото средство, както и
че отказва да даде кръвна проба.
При тези данни, съдът намира, че правилно водачът на МПС е бил
наказан за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, с наказанието, предвидено в
чл.174, ал.1 от ЗДвП, тъй като от приложените по делото доказателства се
установи по безспорен начин, че последният е управлявал МПС с концентрация на
алкохол над 0,8
промила. Съответен на закона е и размерът на наложеното наказание.
Настоящият състав преценява
като неоснователни доводите на касатора за съществени
нарушения на процесуалните правила, нарушили правото му на защита, поради това,
че не му бил връчен екземпляр от издадения талон за изследване. По съществото
си горните доводи са свързани с приетата стойност на концентрацията на алкохол и
вероятността от установяване на различна стойност при евентуално медицинско
изследване.
Установи се от обсъдените
по-горе доказателства, че на основание чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017
г., на водача е бил издаден талон за медицинско изследване с посочен
положителен резултат от 1,13 промила концентрация на алкохол, при извършената
проба с техническо средство, в който водачът е вписал, че приема показанията на
техническото средство. В талона за изследване водачът изрично отбелязал, че
отказва да даде кръвна проба, като удостоверил този отказ с подписа си. В тези
случаи, приложение намира разпоредбата на чл.6, ал.9 от Наредба №1/19.07.2017
г. и концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията
на техническото средство, поради надлежно документирания отказ за даване на
кръвна проба за изследване. При това положение, концентрацията на алкохол
следва да се приеме за безспорно установена, съобразно показанията на
техническото средство, тъй като водачът не се е възползвал от предоставената му
възможност да оспори тези резултати, както и да ги обори, като даде биологични
проби за химико-токсикологично лабораторно изследване. По горните съображения правилен е изводът на районния съд, че изследването
е извършено по предвидения в закона начин, а приетата в хода на административнонаказателното производство концентрация на
алкохол е категорично доказана по надлежния ред.
Ето
защо,
настоящият състав счита, че обжалваното решение се явява правилно
и законосъобразно, поради което
и въз основа на изложеното по-горе, ще следва да се остави
в сила.
Водим от горните
съображения и на основание чл. 221, ал.
2 АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №1/09.01.2023
г., постановено по анд №49/2022
г.
по описа
на Районен съд-Ардино.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.