Р Е Ш Е Н И Е №164/26.2.2021г.
Гр.Пазарджик, 26.02.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПАЗАРДЖИК, девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети
февруари , две хиляди двадесет и първа година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНА ПОПОВА
При
секретаря А.Метанова и с участието на
прокурора Живко Пенев като
разгледа докладваното от съдия Попова административно дело
номер № 1345 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.203 ал.2 АПК ,във връзка с чл. 204 и сл. от АПК и чл. 1 ал.1 ЗОДОВ.
Образувано e по искова молба на С.Г.И. ЕГН ********** *** – лично и в
качеството му на управител на „АВТО ПРЕЦИЗ –И. 1“ЕООД ,ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр.П.., ул. „К..““ №.. , чрез процесуален
представител адв. П.Г. от ПАК против ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ
„“ с адрес : гр.С…, …, ул.“Г.. Й.В Г..“ № .., представлявана от изпълнителния
директор, в която ищецът лично и като законен представител и едноличен
собственик на представляваното от него търговско дружество излага
обстоятелства, че от м. януари 2012 г.,
бил назначен на длъжност „ преподавател-инструктор на водачи на МПС „ с
възнаграждение в размер на МРЗ за страната, в учебен център „ АВТОПРЕЦИЗ И.
„ЕООД , чиито собственик бил неговия баща Г. Б.. И.. Твърди , че през 2017 г.,
неговият баща се установил да живее и работи в чужбина, но по силата на изрично
пълномощно от 15.07.2017 г., ищецът с делегирани от него права започнал да
ръководи учебния център, като провеждал и обучение – теоретично и практика на
кандидати за придобиване на правоспособност
за управление на МПС. Твърди, че поради професионалните си качества,
започнал да получава признание за предпочитан инструктор и в периода 2017 г. до
м. септември 2018 г., под негово ръководство желаещите да придобият
правоспособност се увеличили. Твърди , че през м. септември 2018 г.,
едноличният собственик на капитала на „АВТОПРЕЦИЗ И. „ ЕООД решил да спре
своята дейност , като по тази причина ищецът С.Г. за кратко време започнал
работа като преподавател и инструктор на МПС по трудово правоотношение на
половин щат при друг търговец – „Мартина МС-88 Х.. С… „ ЕТ , където получавал
минимално възнаграждение в размер на 260,00 лв. Нарастващият брой от желаещи да
се обучават, го мотивирал през 2019 г. да предприеме действия и да регистрира
собствен учебен център за да продължи да обучава желаещи да придобият
свидетелство за управление на МПС, поради което на 11.01.2019 г. бил освободен
от заеманата преди това длъжност по взаимно съгласие , след което регистрирал
търговското дружество „Авто Прециз –И. 1“ ЕООД с едноличен собственик и
управител С.Г.. Твърди още, че със заявление вх.№ 37-02-20-19/14.02.2019 г.
подадено до ОО“АА“ гр. Пазарджик, поискал издаването на разрешение за
извършване на теоретично и практическо обучение на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС по чл. 152 ал.1 т.3 ЗДвП, с ръководител на
учебния център С. И.Г. , но с писмо изх.
№ 37-02-20-19/13.03.2019 г., на административния орган му било отказано
издаването на такова разрешение , с мотива , че лицето предложено за
ръководител на учебния център / т.е. С.Г. /„ не отговаря на изискванията регламентирани
в чл. 11“а“, ал.2 т.2 и чл. 13 ал.1 т.2 от Наредба № 37 / 02.08.2019 г. Ищецът
поддържа , че с решение № 556/24.07.2019 г. по адм. д. № 598/2019 г. на ПзАС ,
влязло в законна сила на 03.08.2020 г. , отказът на ОО“АА“ гр. Пазарджик бил
отменен като незаконосъобразен.Докато делото било висящо обаче на ищеца се
наложило да входира ново заявление за снабдяване на учебния център с разрешение
по чл. 152 ал.1 т.3 ЗДвП, като ръководител на учебната дейност срещу заплащане
на възнаграждение по трудово правоотношение бил посочен лицето Д. Д. Д.. Ищецът
твърди , че в периода от постановения незаконосъобразен акт до влизане в сила
на съдебния акт за неговата отмяна , той останал без работа , тъй като бил
поставен в невъзможност да упражнява своята професия, поради което за периода
13.03.2019 г. до 15.09.2020 г. претърпял имуществена щета равняваща се на
трудовото му възнаграждение в размер на 5040,00 лв. / сбор от месечните
възнаграждения равняващи се на МРЗ за страната/. Ищецът поддържа освен това ,
че незаконосъобразният административен
акт, му причинил изключително негативни преживявания както в служебен
така и в личностен и здравословен план. Пострадали неговото добро име в
обществото и неговия професионален авторитет.Наложило му се да обяснява на своя близки, приятели и
колеги какъв „престъпник е „ и защо не може да работи. Изпитвал неудобство и
срам пред колегите си , като в действителност преди 20 години му било наложено
административно наказание за деяние по НК , но наказанието било изтърпяно и
след това ищецът не бил допускал никакви други нарушения , още повече , че
успял да се наложи като добър и уважаван специалист , в работата която
извършвал. През този период бил търсен многократно от курсисти , които желаели
да се обучават при него , но поради отказа на адм. орган му се наложило да
отказва обучение , във връзка с което изживял негативни емоции и стрес. Отделно
от това преди подаване на документите за разрешение , ищецът започнал
подготовка за организиране на учебния център, извършил ремонт на наето
помещение , което да се ползва за офис. Във връзка с това , ищецът взел пари на
заем от приятели и кредитни институции, като се надявал , че с доходите си от
учебния център ще може да върне задълженията си . Незаконосъобразният отказ
осуетил тези негови планове и тъй като го оставил без доходи, ищецът започнал
да се притеснява, да вдига високо кръвно налягане , вечер не можел да спи и му
се наложило да започне да пие медикаменти за високо кръвно налягане и
антидепресанти. Затова подържа , че преживеният от него стрес следва да се
обезщети с парична равностойност от 10000,00 лв. На следващо място се поддържа
, че самото юридическо лице , претърпяло имуществена вреда , тъй като се
наложило да наеме друго лице , което да изпълнява длъжността ръководител на
центъра и да извършва теоретично обучение на курсистите , за което следвало да
се заплаща възнаграждение и осигуровки. Това лице било Д. Д. Д.., на което
дружеството заплатило по трудово правоотношение за периода 18.03.2019 г. до 31.03.2019
г. за възнаграждение сумата в размер на
175,00 лв. за периода 03.06.2019 г. до 28.04.2020 г. съгласно сключен трудов
договор № 007/ 03.06.2019 г. , дружеството било заплатило на наетия ръководител
ежемесечно трудово възнаграждение в размер на 280,00 лв. или за 11 месеца до 28.04.2020 г. сумата в
общ размер то 3080,00 лв., а по гражданско правоотношение – договори от
01.04.2019 г. до 01.10.2019 г. общо сумата в размер на 3600,00 лв.
С оглед изложеното се моли съда да постанови съдебно решение, с което да
бъде осъден ответника ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ „“ с
адрес : гр.С.., …, ул.“Г.. Й.В Г..“ № .., представлявана от изпълнителния
директор да заплати на ищеца С.Г.И. ЕГН **********о*** сумата в размер на 11140,00 лв.
представляваща претърпяна от него имуществена щета за оставането му без работа
като ръководител на учебен център „Авто Прециз И. 1 „ ЕООД за периода
13.03.2019 г. до 15.09.2020 г. , равняваща се на сбора от МРЗ за страната ,
ведно със законната лихва считано от датата на влизане в съда на отменителното
съдебно решение – 03.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Моли се
съда да бъде осъден ответника ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ „“
с адрес : гр.С.., .., ул.“Г.. Й.В Г..“ № .., представлявана от изпълнителния
директор да заплати на ищеца С.Г.И. ЕГН **********о*** сумата в размер на 10000,00 лв.
представляваща претърпяна от него неимуществена вреда , причинена му от
постановения незаконосъобразен отказ на орган в структурата на ответника ,
ведно със законната лихва , считано от 03.08.2020 г. до окончателното
изплащане, както и да бъде осъден ответника ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ „“ с адрес : гр.С.., .., ул.“Г.. Й.В Г..“ №.., представлявана от
изпълнителния директор да заплати на „АВТО ПРЕЦИЗ –И. 1“ЕООД ,ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление : гр.П…, ул. „К..““ №.. , представлявано и управлявано
от С.Г.И. ЕГН **********о*** сумата в размер на 9055,00 лв. представляваща
претърпяна от дружеството имуществена вреда , причинена му от постановения
незаконосъобразен отказ на орган в структурата на ответника , ведно със
законната лихва , считано от 03.08.2020 г. до окончателното изплащане. Сочат се
доказателства и се претендира присъждане на съдебно- деловодни разноски.
В съдено заседание, ищецът лично и като законен представител на
представляваното от него дружество , чрез своят процесуален представител
поддържа исковите претенции и моли същите да бъдат уважени.
Ответникът чрез своят процесуален представител е представил писмен отговор,
в който както и в съдебно заседание оспорва допустимостта и основателността на
предявените искови претенции , като моли същите да бъдат оставени без уважение.
Поддържат се доводи на първо място , че ищецът в качеството му на физическо
лице не е бил адресат на постановения административен акт, поради което не
разполага с правосубектност да предявява претенции за обезщетяване на
имуществени и неимуществени вреди. На второ място се поддържа , че
претендираните имуществени и неимуществени вреди не се намират в пряка
причинно- следствена връзка с отменения като незаконосъобразен административен
акт . Поддържа се , че част от представените от ищеца писмени доказателства
касаят предходен момент , различен от процесния исков период и в този смисъл са
ирелевантни за спора. От друга страна се
поддържа, че другите представени по делото доказателства не доказват наличието
на пряка причинно-следствена връзка, доколкото ищецът не представял
доказателства, че към момента на отказа, е бил в трудови правоотношения с
дружество. Същите възражения се поддържат и по отношение на претендираните
неимуществени вреди, като се изтъква , че постановеният отказ бил адресиран
само до търговското дружество и не е разгласяван по какъвто и да било начин от
ответника , поради което неоснователни се явявали претенциите , че ответникът
следва да отговаря за накърнения престиж на ищеца и за причинени му
неимуществени вреди. Оспорва се по основание и по размер и претенцията
предявена от търговското дружество .Според изложените възражения , по първия
трудов договор лицето Д.Д. работило само
13 дни и било неоснователно да се претендира обезщетение в размер на пълното
уговорено възнаграждение от 175,00 лв. Поддържа се , че за останалия исков
период , лицето Д.Д. работило в „ Авто Прециз –И. „“ ЕООД но на друга длъжност,
тъй като съгласно подаденото от самия ищец заявление , това лице заедно с ищеца
било един от 6-те човека преподаватели в учебния център . В тази връзка се моли
съда да отхвърли предявените искови като неоснователни и недоказани. Сочат се
доказателства. Претендират се съдебно- деловодни за юрисконсултстко
възнаграждение.
Представителят на ОП Пазарджик
дава мотивирано заключение за неоснователност на предявените искове ,
поради което същите да бъдат отхвърлени
.
Административен
съд Пазарджик , след като прецени допустимостта на исковата молба и изложените
в нея доводи, както и възраженията на ответната страна и на представителя на
прокуратурата , и след анализ на данните по делото, приема следното:
Така
предявените обективно и субективно съединени
искове от С.Г.И. – лично и като законен
представител и едноличен собственик на капитала на „Авто Прециз –И. *** са
процесуално допустими, тъй като са подадени от надлежни активно процесуално-
правно легитимирани страни.
Интересът от
защитата е първата процесуална предпоставка за процесуалната допустимост на
иска. Чл.124 ГПК приложим чрез препращащата норма на чл. 144 АПК, поставя като
изрично това изискване само при установителния иск , защото при другите искове /осъдителен
и конститутивен / интересът произтича от естеството на търсената защита. Искът
по чл. 1 ал.1 ЗОДОВ е осъдителен и интересът от него е налице , всякога когато
ищецът твърди, че притежава изискуемо притежание против ответника , което
последният не удовлетворява. Истинността на това твърдение не може да се
проверява по повод възражение на ответника за липса на интерес – а в случая за
липсата на правосубектност , с коректна правна формулировка – липса на активна
процесуално- правна легитимация с твърдения, че физическото лице-ищец не е било
адресат на отменения като незаконосъобразен административен акт. Дали вземането
на този ищец съществува и дали то е изискуемо, е въпрос не на допустимост , а
на основателност на неговия иск. На този въпрос ще се отговори при разглеждане на исковата
претенция по същество, за което в настоящия случай са налице необходимите
процесуално- правни предпоставки.
По същество .
Не е спорно
по делото, а и от представените писмени доказателства се установява, че от 03.01.2012 г.,
ищецът С.Г.И. бил назначен на длъжност „ преподавател-инструктор на водачи на
МПС „ с възнаграждение в размер на МРЗ за страната – 120,00 лв. в учебен център
АВТОПРЕЦИЗ И. „ЕООД, като това трудово правоотношение е прекратено на основание
чл. 325 ал.1 т.1 КТ –по взаимно съгласие считано от 25.09.2018 г. През този период по силата на търговско
пълномощно с нотариално заверен подпис , ищецът е бил упълномощен от управителя
на дружеството – негов работодател „Автопрециз И. ЕООД да го представлява пред
всички органи и институции и да извършва всякаква дейност във връзка с организацията на
работата и дейността на това дружество. С
трудов договор №28/25.09.2019 г., ищецът е започнал работа като преподавател и инструктор на МПС
по трудово правоотношение на половин щат / 4 часов работен ден /при друг търговец
– „Мартина МС-88 Х.. С… „ ЕТ , където получавал
възнаграждение в размер на 260,00 лв., като и това трудово
правоотношение е прекратено по взаимно съгласие считано от 11.01.2019 г.
Безспорно
от представените по делото писмени доказателства – удостоверения за
допълнително обучение и професионална квалификация ,както и диплома за
завършено висше образование - се установява, че ищецът С.Г.И. притежава необходимата
квалификация за изпълнение на дейност като „преподавател по реда на чл. 152,
чл.20 и чл. 21 ЗДвП“, както и че е придобил образователно- квалификационна
степен магистър по специалността „транспортна техника и технологии „ .
Също безспорно се установява, че със заявление
вх.№ 37-02-20-19/14.02.2019 г. подадено до ОО“АА“ гр. Пазарджик, ищецът С.Г., в
качеството му на законен представител на „Авто Прециз И. „ЕООД е поискал
издаването на разрешение за извършване на теоретично и практическо обучение на
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС по чл. 152
ал.1 т.3 ЗДвП, с ръководител на учебния център С. И.Г. , но с писмо изх. №
37-02-20-19/13.03.2019 г., на административния орган му било отказано издаването
на такова разрешение , с мотива , че лицето предложено за ръководител на
учебния център / т.е. С.Г./ „ не отговаря на изискванията регламентирани в чл.
11“а“, ал.2 т.2 и чл. 13 ал.1 т.2 от Наредба № 37 / 02.08.2019 г. С решение №
556/24.07.2019 г. по адм. д. № 598/2019 г. на ПзАС , влязло в законна сила на
03.08.2020 г. , отказът на ОО“АА“ гр. Пазарджик е бил отменен като
незаконосъобразен.
От
другите представени по делото писмени доказателства се установява , че междувременно
ищецът е входирал ново заявление с
променени обстоятелства за снабдяване на учебния център с разрешение по чл. 152
ал.1 т.3 ЗДвП, като ръководител на учебната дейност било посочено лицето Д.. . Д…. Издадено е Разрешение с изх. № 4244/10.04.2019 г.
Безспорно също така се установява, че както към първото заявление, така и към
повторното такова , ищецът е представил пред административния орган списък с
преподаватели по теория и практика към учебния център , като и в двата списъка
ищецът С.Г.И. и лицето Д.. Д.. Д.. фигурират като лица изпълняващи функциите на
„преподавател по теория и практика „. В одобрения от органа списък към
издаденото разрешение , ищецът С.Г.И. също фигурира като един от преподавателите
по теория и практика.
След
влизане в сила на отменителното решение на ПзАС, е издадено разрешение № 4244, с промени
относно лицето допуснато да бъде ръководител на учебния център , а именно – С.Г.И..
По
делото са представени три броя договори за наем – от 22.01.2019 г. , от 21.2.2019 и
от 04.02.2019 г. , видно от които дружеството „Автопрециз –И. „ЕООД е сключило
наемни правоотношения за наемане за срок от една година на недвижим имот – офис
и учебен център , както и два броя леки автомобили.
От
представените по делото писмени доказателства – трудови и граждански договори ,
анекси към граждански договори, както и от заключението изготвено от ВЛ К. се
установява, че лицето Д.. Д.. Д.. е работило по следните договори с „Авто
Прециз –И. „ЕООД : трудов договор № 002 /18.03.2019 г. на длъжност „
ръководител сектор в образованието с код НКПД 13456011 с работно време от 2
часа с основно трудово възнаграждение в размер на 175,00 лв. , като същият
договор е прекратен на 31.03.2019 г. По трудов договор № 007 / 03.06.2019 г.
Д.. Д. Д.. е работил на длъжност „преподавател – инструктор на водачи по МПС „
на работно време от 4 часа и трудово възнаграждение от 280,00 лв. , като това
правоотношение е прекратено на 28.04.2020 г. Освен това са представени
граждански договори №№ 01-11, според
които същото лице е поело като изпълнител договорно задължение да извършва
теоретично обучение срещу определено възнаграждение , като заключението на
експерта е , че за 2019 г. получените доходи като брутна сума са в размер на
900,00 лв. и чисто изплатена сума в
размер на 607,50 лв. / 675,00 лв. -67,50 лв. / , а за 2020 г. чисто изплатената
сума е в размер на 3300,00 лв. , при
начислена брутна в размер на 3600,00 лв. По делото са представени допълнителни
споразумения – анекси , към сключени граждански договори със същото лице , според
които е уговорено , Д.. ще изпълнява и длъжността „ръководител учебна дейност
„, като е уговорено всички останали точки по основания договор да останат
непроменени.
По
делото са представени писмени доказателства , според които през 2019 г. и през
2020 г. по издадено разрешение, дружеството „ Авто Прециз –И. 1“ ЕООД е продължило
обучението на курсисти , които успешно са приключило теоретичното и практическо
обучение в този учебен център.
За
изясняване на спора от фактическа страна, са събрани гласни доказателства, като
в показанията си свидетелите Г.Г., В.М. и Н.З. установяват , че ищецът С.Г.И.
преживял тежко отказа на администрацията
да му се издаде разрешение да упражнява дейност като инструктор. Установява се
, че той се затворил в себе си , не се чувствал добре не само заради това , че
хората разбрали за неговите неблагополучия , но
и поради факта, че започнал ремонт
за подготовката на офис за учебния център и останал без доходи
.Установява се , че през исковия период при И. идвали кандидати за курсисти ,
но той ги изпращал при свои колеги. Това
се отразило и на здравословното му съС.ие, като И. започнал да страда от високо
кръвно налягане и посещавал неврологичен кабинет . Наложило му се и да ползва
медикаментозно лечение. Установява се,
че ищецът И. бил силно финансово затруднен , тъй като след отнемане на правата
му , останал без доходи и се наложило неговият баща да му изпаща средства от чужбина. Свидетелят М.
, твърди , че във връзка с ремонта на офиса на фирмата , ищецът не могъл да си
поеме разходите и поради това свидетелят му дал в заем сума в размер на 4000,00
лв. Свидетелят З. твърди, че ищецът му доверил, че са му взели правата и поради
това не могъл да обучава курсисти. Твърди , че ищецът се затворил в себе си и
силно ограничил социалните си контакти.
По
делото са представени и други писмени доказателства, които съдът не подлага на
обстоен анализ, тъй като счита , че същите нямат доказателствено значение по
настоящия правен спор.
При
тези фактически данни от правна страна съдът приема следното :
За да се
ангажира отговорността на държавата по реда на чл.
203 и сл. от АПК, следва да са налице кумулативно предвидените от законодателя в
разпоредбата на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на административен орган на държавата/общината или длъжностно
лице ; 2. незаконосъобразните актове, действия или бездействия да са извършени
при или по повод административна дейност; 3. вследствие актовете, действията
или бездействията на административните органи или длъжностните лица да са
причинени вреди на граждани или юридически лица ; 4. вредите да са в пряка
причинна връзка с незаконосъобразния акт, респ. поведение на администрацията.
Целта на закона е да защити физическите и юридическите лица от
недобросъвестно и незаконосъобразно осъществяване на правомощията на държавните
органи, когато от това са произтекли вреди.
В настоящото
производство е безспорно установен наличието на първия от елементите на
посочения по-горе фактически състав – а именно – незаконосъобразен акт ,
признат за такъв и отменен с влязло в сила съдебно решение.
Съгласно чл.
4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице
. От цитираната разпоредба се налага извод, че елемент от състава на
отговорността по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ е наличието на причинна връзка между действието и
бездействието и настъпилата вреда. Причинната връзка следва да е пряка и
непосредствена. Съдебната практика на ВАС приема, че пряката последица означава
директно въздействие върху правната сфера на увредения, тоест увреденото лице не
би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт и ако
административния орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под
вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и
необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да
бъдат и непосредствени, тоест да са настъпили на място и по време, следващо
противоправния резултат.
В
настоящия случай с исковата молба се претендира обезщетение от физическо лице
за претърпени от него имуществени вреди изразяващи се в противоправно
намаляване на неговото имущество. След анализ на събраните в настоящото
производство доказателства , съдът намира тези доводи за доказани само по
отношение на основанието на заявената осъдителна искова претенция. Безспорно се
установява, че поради незаконосъобразното решение на административния орган
физическото лице С.И.Г. е бил лишен за исковия период от възможността да
изпълнява функциите на ръководител на учебен център открит към „Авто Прециз –И.
1 „ ЕООД. Твърденията на ищеца са , че това се е отразило неблагоприятно в
неговата имуществена сфера, тъй като бил лишен от доход в размер на МРЗ за
страна за всеки един от процесните месеци. Доказателствата обаче установяват по
един безспорен начин , че ищецът преди,
или за целия този период не е сключвал трудов или граждански договор с
дружеството за изпълнение на трудови или други задължения и не се твърди и не
се установява да е уговарял по какъвто и
да било начин заплащане на възнаграждение
в такъв размер на МРЗ за длъжност „ръководител учебна дейност „. Представените
по делото писмени доказателства сочат, че за предходни периоди , ищецът е
изпълнявал в друго ЮЛ длъжност като „преподавател“ , но е получавал
възнаграждение за непълно работно време в размер , който също не е равен на
МРЗ. Освен това се установява , че след постановяването на незаконосъобразния
административен акт, ЮЛ представлявано от И. е наело по трудов
договор друго лице и уговореното възнаграждение за длъжността „ ръководител
учебен център“ отново не е в размера на
МРЗ. Същото лице/ Д… / е упражнявало длъжността от 13.03.2019 г. до 31.03.2019
г. по трудов договор при непълен работен ден с основно възнаграждение в размер
на 175,00 лв., а впоследствие по граждански договори , оформени като анекси към
основните. В тази връзка съдът взема предвид , че в съдебно заседание ,
ответникът чрез своят процесуален представител е оспорил достоверността на
датата на представените допълнително анекси към граждански договори. Законодателят
е определил кои писмени доказателства и в каква част се ползват с обвързваща
съда формална и материална доказателствена сила; тя може да бъде оборена при
съблюдаване процедурата по чл. 193 ГПК и успешно проведено доказване. Всички
частни документи обаче могат да се ползват с обвързваща съда формална
доказателствена сила само и единствено относно авторството - щом са подписани и
само в хипотезите на чл. 181 ГПК имат и достоверна дата за трети лица. В случая
оспорените частни диспозитивни документи / анексите / очевидно нямат достоверна
дата , която да бъде противопоставена на трети лица, тъй като не попадат в нито
една от хипотезите на чл. 181 ГПК.От друга страна частните документи са годни доказателствени средства
/допустими според процесуалния закон/, стига да няма забрана според действащия
по време и мястото на съставянето им закон по такъв начин да се удостоверяват
фактите, за които свидетелстват и съдът
ги преценява по вътрешно убеждение с оглед
на всички обстоятелства по делото. Тъй като в случая тези документи не се
ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени
удостоверените от тях факти, последните подлежат на доказване по общите правила
на ГПК – чл. 153,154 и 155, а не по тези за производството по чл. 193 ГПК./ в
този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика –
напр.Решение № №270/19.02.2015 по дело №7175/2013 на ВКС, ГК, IV
г.о./ Изхождайки от тези правила съдът, счита че при преценката на доказателствената
сила на тези анекси следва да вземе предвид всички събрани в настоящото
производство писмени доказателства, както и заключението на експерта, като от една страна следва да съобрази безспорно
установения по делото факт, който не се оспорва и от ответната страна, че Д.Д.
през процесния период е бил регистриран в масивите на ответната изпълнителна
агенция като ръководител на учебен център
и друг такъв за това ЮЛ не е бил вписван. От друга страна обаче ,
представените в хода на делото анекси , не са отчетени от вещото лице в
неговото заключение, като същото е установило , че Д.. е получавало
възнаграждение , но не за тази длъжност „ ръководител учебен център „, а за
длъжността „ преподавател“. Самите анекси регламентират , че Д.. поема
задължението да изпълнява функция на „ръководител учебен център „, но също така
изрично е уговорено, че всички останали клаузи в основните договори остават
непроменени. Те пък от своя страна регламентират дължимото на Дяков
възнаграждение за функциите на преподавател, но не и на ръководител учебен
център. Всички тези съображения съдът излага във връзка с твърденията на ищеца С.Г.
, че поради незаконния акт е бил лишен от възможността да получава доходи , в
размер на МРЗ. Фактите по делото сочат , че реално лицето назначено да
изпълнява тази длъжност е получило възнаграждение по трудов договор за периода 13.03.2019 г. до 31.03.2019 г. при
основно трудово възнаграждение в размер на 175,00 лв. или за периода в размер
на 108,33 лв. / за 13 работни дни/ . За останалата част от исковия период съдът
с оглед изложените по-горе съображение приема за изцяло недоказани поддържаните
в исковата молба твърдения , тъй като от
събраните по делото доказателства не само не се установява лицето назначено
като ръководите на учебен център да е получавало възнаграждение в размер на
МРЗ, но не се доказва основания твърдян правопораждащ факт , а именно , че това
лице е получавало уговорено възнаграждение именно за тази длъжност и тя е била в размер на МРЗ.
Затова не би могло да се приеме за доказано , че за ищеца са настъпили
имуществени вреди , състоящи се в пропусната възможност за реализиране на
доходи от съответната длъжност. Претенцията , се явява частично основателна за
тази част от исковия период ,за която важат събраните по делото доказателства и
в доказания размер от 108,33 лв., като в този размер следва да бъде уважена. Над
този размер и за останалата част от
исковия период , исковата претенция е недоказана и следва да бъде отхвърлена
като неоснователна , ведно с претендираната акцесорна за присъждане на законна
лихва за забава.
В защита по същество подадена от
процесуалния представител на ищеца С.И. , се поддържа , че той е бил лишен от доход и за длъжността „ преподавател“, но съдът намира ,
че тези твърдения изложени едва на този етап от процеса , не биха могли да
бъдат да включени в предмета на настоящия правен спор, при липсата на надлежно
предприети процесуални действия за изменение на основанието на исковите
претенции. Противното би
представлявало процесуално
нарушение ,което накърнява правото на защита на ответната страна. Независимо от
горното , следва да се има предвид, че от представените писмени доказателства се установява, че
ищецът е бил вписан в списъка за преподаватели на учебния център с издаденото
на дружеството разрешение и по делото не
събраха доказателства да е имало някакви обективни
причини , които да са попречили на ищеца да изпълнява тази длъжност и да
реализира доходи от нея. Тези обстоятелства обаче отстоят извън предмета на
конкретния правен спор и в случая е
безпредметно да бъдат обсъждани подробно.
По исковата претенция за присъждане
на обезщетение в полза на ЮЛ за претърпени от него загуби в претендирания в
исковата молба размер – съдът намира тази претенция за изцяло неоснователна. С
оглед изложеното по-горе съдът приема за недоказано , твърдяното намаление на
имуществото на ЮЛ поради заплащане на
възнаграждение на лицето Д.. за длъжността,
за която ищецът С.И. е лишен от правото да упражнява / за част от исковия
период /.Но дори и да бяха събрани категорични и безпротиворечиви доказателства
в тази посока за целия исков период , то евентуалното заплащане на такива
суми не би могло да се определи като
противоправна вреда за дружеството , тъй като дали дружеството е работило с ръководител Д..
или И. , тези разходи биха били присъщи за дейността и биха били направени даже ако не е бил постановения незаконосъобразен
административен акт – т.е. и в този
случай липсва вреда намираща се в
причинно- следствена връзка с постановяването на незаконосъобразния акт. Деликтната отговорност на
държавата/общината , респективно административния орган -не се презюмира от
закона, поради което в тежест на ищеца /арг. чл. 154, ал. 1 от ГПК, във връзка
с чл. 144 от АПК/ е да проведе главно и пълно доказване на всички елементи от
фактическия състав на предявения иск, а за съда съществува задължение да
приеме за ненастъпили тези правни
последици, чийто юридически факт е останал недоказан.
Частично основателна е претенцията за
присъждане в полза на С.И.Г. обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Справедливостта , като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди , включва винаги конкретни факти , относими към стойността, която
засегнатите права са имали за своя притежател.В този смисъл справедливостта по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие , а тя следва да се изведе от
преценката на конкретните обстоятелства , които носят обективни характеристики
– характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства , при които е получено,
последици , продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения ,
обществено и социално положение. Като база за определяне на паричния еквивалент
на неимуществените вреди следва да служи още икономическия растеж , стандарта
за живот и средностатистическите показатели
за доходите и покупателните
възможности в страната към датата на увреждането. От друга страна размерът на
обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване на пострадалия.От
значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични
случаи. Вземайки предвид тези критерии и установените по делото факти за вида ,
интензитета и продължителността на
претърпените от И. неимуществени вреди и като съобрази , че ищецът е бил личност известна в обществото, с
множество контакти и професионални връзки , което неизбежно е довело до
накърняване на доброто му име и професионалния му авторитет сред широк кръг от
лица, както и фактът , че допълнителен стрес в живота на ищеца е настъпил
вследствие на свързано с тези обстоятелства влошаване на здравословното му съС.ие
наложило медикаментозно лечение съдът
намира , че за репариране на причинените му неимуществени вреди, ответната
изпълнителна агенция следва да му заплати обезщетение за исковия период в
размер от 1200,00 лв. Съдът приема за неоснователни възраженията на ответника,
че административният орган няма вина за разгласяване на незаконосъобразния акт.
Обективната обстановка е била такава , че ищецът не е започвал бизнеса си към
този момент , а вече е имал утвърдено
име на преподавател и ръководител на учебен център, тъй като с тази дейност се
е занимавал около седем години преди това. През този период си е създал широк
кръг от контакти и е логично , че след като не е могъл да се регистрира като
ръководител на такъв център за обучение , разгласяването на причините да стане
известно сред по-широк кръг от лица.
Освен това , самата причина за постановения отказ / предишно осъждане /
създава допълнително негативно отражение на положението на ищеца в
професионалните среди и сред негови бъдещи курсисти. Всички тези обстоятелства
дават основания на съда да приеме , че репарирането на претърпените от ищеца
неимуществени вреди следва да бъде реализирано с обезщетение в този размер. Над този размер исковата претенция се явява
недоказана и поради това неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. С
оглед основателността на главния иск, съдът установява основателност и на
акцесорната претенция на ищеца за заплащане на лихва за забава ,като според
Тълкувателно Решение № 3 от 22.04.2005 г., по гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС
при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и
съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението,
както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за
неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите
административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване. В
разглеждания казус отмяната на отказа на ИА АА е станало с решението на ПзАС ,
влязло в законна сила на 03.08.2020 г. , т.е. това е началната дата, от която
може да се търси обезщетение за забава.
С оглед на изхода
от делото, на ищцовата страна се дължат
разноски съразмерно на уважената част от исковите претенции на основание чл. 78
ал.1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Според доказателствата по делото тези
разноски са в размер на 735,00 лв. за заплатен адвокатски хонорар и внесена
държавна такса. С оглед разпоредбата на чл. 10 ал.3 ЗОДОВ , тези разноски
следва да бъдат присъдени съразмерно с уважената част от претенциите , като същите се
равняват на 31,85 лв. В тази връзка
съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца, тъй като това възнаграждение е
съобразено с фактическата и правна сложност на делото и е в границите на
минималния размер по Наредба № 1 МРАВ. Освен това ищцовата страна ще следва да бъде осъдена да заплати разноски
за възнаграждението на ВЛ , вносими по сметка на ПзАС – съразмерно на
отхвърлената част от претенциите в
размер на 240,38 лв. На основание чл. 10 ал.4 ЗОДОВ, ответникът представляван
от юрисконсулт също има право на разноски , което на основание чл. 24 Наредбата
за правна помощ следва да бъде
определено на 100,00 лв., а съобразно отхвърлената част от претенциите в размер
на 96,15 лв. Ответникът също ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на
ПзАС разноски за възнаграждение на вещо лице съобразно уважената част от исковите претенции в размер на 9,62
лв.
Воден от горното Административен съд
– град Пазарджик, девети състав :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ „“ с адрес : гр.С.., …,
ул.“Г.. Й.В Г..“ № .., представлявана от изпълнителния директор да заплати на С.Г.И.
ЕГН **********о*** – сумата в размер на 108,33 лв. представляваща претърпяна от
него имуществена вреда за оставането му без работа като ръководител на учебен
център „Автопреци И. 1 „ ЕООД за периода 13.03.2019 г. до 31.03.2019 г. , както
и сумата в размер на 1200,00 лв. представляваща претърпяна от него
неимуществена вреда , причинена му от постановения незаконосъобразен административен
акт материализиран с писмо №37-02-20-19/13.03.2019 г. на ОО“АА“ Пазарджик в структурата на ответника , ведно със
законната лихва , считано от 03.08.2020 г. до окончателното изплащане,като ОТХВЪРЛЯ претенциите за присъждане
обезщетение за претърпени имуществени вреди над размера от 108,33 лв. до
размера на 11140,00 лв.и извън посочения по-горе период , както и за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди над размера от 1200,00 лв. до претендирания
размер от 10000,00 лв., ведно с лихва за забава – като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ претенцииите на „АВТО ПРЕЦИЗ –И.
1“ЕООД ,ЕИК…., със седалище и адрес на управление : гр.П…, ул. „К…““ №.. ,
представлявано и управлявано от С.Г.И. ЕГН **********о*** против ИЗПЪЛНИТЕЛНА
АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ „“ с адрес : гр.С.., …, ул.“Г… Й.В Г..“ №…,представлявана
от изпълнителния директор – за заплащане на сумата в размер на 9055,00 лв.
обезщетение за имуществени вреди претърпени от дружеството от постановен
незаконосъобразен административен акт материализиран с писмо
№37-02-20-19/13.03.2019 г. на ОО“АА“ Пазарджик , изразяващи се в заплащане на
трудови и граждански възнаграждения ,
ведно със законната лихва считано от 03.08.2020 г. до окончателното изпращане –
като неоснователни.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ „“ с адрес : гр.С…, …., ул.“Г..
Й.В Г..“ № .., представлявана от изпълнителния директор да заплати на С.Г.И.
ЕГН **********о*** и „АВТО ПРЕЦИЗ –И. 1“ЕООД ,ЕИК…., със седалище и адрес на
управление : гр.П…, ул. „К…““ №… сторените по делото разноски в размер на 31,85
лв.
ОСЪЖДА С.Г.И. ЕГН
**********о*** и „АВТО ПРЕЦИЗ –И. 1“ЕООД ,ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление : гр.П…, ул. „К…““ №…представлявано от С.Г.И. да заплати на ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ
„АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ „“ с адрес : гр.С…, 1000, ул.“Г.. Й.В Г..“ № ..,
представлявана от изпълнителния директор сторените по делото разноски в размер
на 96,15 лв.
ОСЪЖДА С.Г.И.
ЕГН **********о*** и „АВТО ПРЕЦИЗ –И. 1“ЕООД ,ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление : гр.П.., ул. „К..““ №… представлявано от С.Г.И. да заплати по сметка на ПзАС разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер на 240,38 лв. , както и ИЗПЪЛНИТЕЛНА
АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ „“ с адрес : гр.С.., …, ул.“Г.. Й.В Г..“ №…,
представлявана от изпълнителния директор
да заплати по сметка на ПзАС разноски за възнаграждение на вещо лице в
размер на 9,62 лв.
Решението
е неокончателно и подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневън срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/
РЕШЕНИЕ № 12415
ОТ 06.12.2021 Г. НА ВАС СОФИЯ, ТРЕТО ОТД. ПО АДМ. Д. № 5926/2021 Г. - ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 164/26.02.2021 г., постановено по адм. д. № 1345 по описа на
Административен съд - Пазарджик за 2020 г. в обжалваните му части.
ОСЪЖДА С.. Г… И…, ЕГН … с адрес гр. П….,ул. К.. №
.. да заплати на Изпълнителна агенция автомобилна администрация“ с адрес: гр. С…,
ул. „Г… Й. В. Г…“ № .. сумата от 100/сто/ лв. представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА „Авто прециз –Иванов 1“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. П…, ул. К… № …, представлявано от С.. Г…
И…. да заплати на Изпълнителна агенция автомобилна администрация“ с адрес: гр.
С…, ул. „Г.. Й. В. Г…“ № . сумата от 100/сто/ лв. представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.