Решение по дело №1633/2018 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 2276
Дата: 2 декември 2018 г. (в сила от 27 април 2020 г.)
Съдия: Веселин Георгиев Белев
Дело: 20187040701633
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 юни 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

2276

гр.Бургас, 02.12.2018г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Бургаски административен съд, двадесет и първи състав, в открито заседание на 19 ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 1633 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството се провежда по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Ищец е Д.Л.Л.. В производството участва лично и чрез процесуален представител - адвокат Л.Р. ***.

Ответник е държавата, представлявана от главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр.София. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Т.Ч.. Ответникът по иска е определен съобразно изискванията по чл.7 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Страна по делото е и прокурора, съобразно изискването на чл.286 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Ищецът твърди, че в периода от 05.04.2016г. го 17.03.2017г. е пребивавал в Затвора Бургас, където постъпил за изтърпяване на наказание лишаване от свобода по НОХД №45/2016г. на Районен съд Поморие, в размер общо на 11 месеца и 12 дни.  Престоят на ищеца в Затвора Бургас бил осъществен при крайно унизителни и нечовешки условия, в резултат на което Л. претърпял неимуществени вреди. Помещенията, в които ищецът бил настаняван, били пренаселени и осигурявали площ за човек по-малка от 1 кв.м. Хигиената била на критично ниско ниво. Липсвала нормална осветеност и отопленост на помещенията. През половината част от денонощието липсвал достъп до санитарен възел с течаща вода. Тези наложени условия на живот причинили на ищеца съществено накърняване на достойнството му, тъй като били нечовешки и унизителни. Иска се съдът да осъди ответника да заплати на ищеца 1000лв. обезщетение за причинените неимуществени вреди, заедно със законната лихва за забава върху тази сума от датата на предявяване на иска, до окончателното и изплащане, както и разноските по делото. Представят се доказателства.

Правното основание на иска е чл.284 вр. с чл.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Правното основание на претенцията за присъждане на лихви за забава е чл.86 ал.1 ЗЗД.

Правното основание на искането за присъждане на разноски е чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС.

Ответникът оспорва основателността на иска. Счита, че не са налице предпоставките за присъждане на обезщетение. Не оспорва пребиваването на ищеца в Затвора Бургас за изтърпяване на наказание лишаване от свобода през процесния период. Не оспорва, че осигурената за човек площ в помещенията, където ищеца е пребивавал, е била под 4 кв.м., но оспорва наличието на нормативна необходимост за осигуряване на площ от поне 4 кв.м. на човек, изтърпяващ наказание лишаване от свобода. Оспорва останалите оплаквания на Л., като излага подробни твърдения в тази насока. Прави доводи, че по отношение на Л. се подхожда законосъобразно. Няма нищо конкретно, което му се е случило и от което са възникнали за него вреди и които вреди са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни действия или бездействия на орган или длъжностно лице при осъществяване на административна дейност. Счита, че при изложените в исковата молба обстоятелства липсват доказателства ищецът да е претърпял конкретни неимуществени вреди. Намира, че липсва нормативно установено задължение на ответника, което да не е било изпълнено и от чието неизпълнение да са настъпили процесните вреди. Претенцията е за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Представят се доказателства.

Прокурорът счита, че исковата претенция е неоснователна. Сочи, че са налице данни за лоши битови условия, но не са такива, които да обосноват същите да граничат с изтезания. Излага, че налице ще са лоши битови условия тогава, когато и при които лицето ще е поставено в условия на изтезания. В тази връзка посочва делото Георгиев срещу България, цитирано в отговора на исковата молба от затворническата администрация. Счита, че ако съдът приеме, че искът не е доказан до този размер, моли същия да бъде отхвърлен предвид факта, че лишените от свобода са имали достъп до топла вода, имали са достатъчно време през деня да ходят до тоалетна, не са били през цялото време в затворническите килии, поради което следва произнасянето да в насока, че не е налице изтезание на ищеца.

При извършената служебна проверка от съда относно допустимостта на предявения иск съдът констатира, че такава не е налице спрямо част от претенцията на ищеца. На съда е служебно известно (и това е отразено в приложена справка от деловодната система), че с влязло в сила решение № 1936/25.11.2016г. по а.д. № 1215/2016г. на Административен съд Бургас, държавата, представлявана от главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, е осъдена да заплати на Л. обезщетение за лошите битови условия при изтърпяването му на наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Бургас, за периода от 12.01.2012г. до 15.06.2016г. Така посочения период отчасти съвпада с този по настоящото дело, а именно за дните от 05.04.2016г. до 15.06.2016г. В тази ситуация е приложима нормата на чл.299 ал.1 и 2 ГПК, съгласно която спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, а повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Настоящото производство следва да се прекрати относно частта от срока на търсеното обезщетение, спрямо която спорът е вече разрешен от съда.

За да се произнесе по същество по така поставения за решаване спор между страните, в допустимата му част, съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Представена е справка от началника на Затвора Бургас (л.37 от делото), от която се установява пребиваването на ищеца в този затвор и съществена част от условията, при които е бил поставен. Л. изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Бургас в периода от 05.04.2016г. до 17.03.2017г. Пребивавал в салона на  девета група за осъдени лица на „лишаване от свобода“, която в посочения период е била разположена на трети етаж, малко крило в корпуса на затвора.  Посочено е, че затворническата администрация не съхранява официална информация за минали периоди за това в кои спални помещения и с колко лишени от свобода е настаняван конкретен лишен от свобода. Отоплението в спалните помещения е с централно парно, като подаването на количеството топлина се определя от моментните климатични условия. По отношение на жилищните условия в помещението, в което е бил настаняван лишения от свобода, в справката е посочено, че съобразно конструктивните особености на сградата на корпуса на Затвора Бургас, не е предвидено и не съществуват тоалетни възли и течаща вода. През деня всички помещения на групите са отворени и лишените от свобода имат достъп до течаща вода и санитарен възел в обособено отделно помещение, като могат да ги ползват свободно от 06.30 часа до 20.00 часа. Проблеми с водоснабдяването не е имало. Непрекъснато се е подавало съответното количество течаща вода, приоритетно студена, а по график (два дни в седмицата) и топла. След заключване на спалните помещения в 20.00 часа, лишените от свобода ползват индивидуално бутилки за вода, но нямат достъп до санитарен възел. В справката е отразено, че настаняването в помещенията на отделните групи се извършва по разпореждане на инспектор социална дейност и възпитателна работа, съобразно желанието на лишени от свобода.

Като свидетел по делото е разпитан Д.И., понастоящем изтърпяващ наказание в Затвора Бургас. Твърди, че познава ищеца от Затвора, където били заедно близо две години, в една килия. В помещението били от 6 до 9 лишени от свобода. Леглата били 3бр. вишки, на три етажа. Спалното помещение според преценката на свидетеля е 15-16 кв.м., с един прозорец с размери 0,50х0,30 м. и решетка, която се отваря. Вратата на спалното помещение се заключвала вечер от 20.00 часа до 06.00 часа сутринта. През останалото време можели да ходят в коридора, в който били и санитарните помещения. Вечерта за тоалетна използвали кофи. Свидетелят твърди, че има много мишки, дървеници и хлебарки. През вратата и прозореца можело да влезе мишка. Имало дупки, които вървят за парното, като имало разстояние. През зимния период се отопляват с парно, което пускали сутрин и вечер за по един час. През лятото, когато е горещо, отваряли вратата и прозореца по цял ден, за да стане течение. Топла вода се подава във вторник и четвъртък различно - един път по 1, 2, 3 часа. За този диапазон според свидетеля трябва да се изкъпят 60-70 човека в обща баня, по 10-15 човека наведнъж. Прането на дрехите ставало в кофа, с топла вода, затоплена с бързовар, а простирането - вътре в килията. Храната според И. е малко и няма качество. По отношение на хигиената на спалното помещение, свидетеля споделя, че те си почистват. Нямало препарати, затова с техни средства си купували от лавката, а ако нямат средства за препарати, чистели само с вода.

Съдът кредитира показанията на свидетеля И. само доколкото те съответстват на останалия доказателствен материал, доколкото това лице е предубедено и заинтересовано.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Съгласно чл.284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3.

Съгласно чл.3 ЗИНЗС осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко и унизително отношение, като за такива нарушения се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия и обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

В процесния случай предпоставките за носене от страна на държавата на отговорност по цитираните разпоредби са налице. Съгласно чл.12 ЗИНЗС именно ГДИН е държавният орган по чл.7 ЗОДОВ, който е оправомощен да ръководи и контролира дейността на местата за лишаване от свобода, а следователно и да осигури изпълнението на законовите изисквания относно условията за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по чл.3 ЗИНЗС. Неоснователни са направените от ответника доводи в обратния смисъл. По отношение на ищеца ГДИН е допуснала нарушения по чл.3 ЗИНЗС.

Дирекцията е допуснала Л. да изтърпява наказанието си и в нарушение на изискванията на чл.3 КЗПЧОС, според който никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

По делото се установи, че битовите условия в Затвора Бургас са лоши, като хигиенните условия са на ниско ниво и като цяло не е осигурена нормална жизнена среда за ищеца. Помещенията, в които е пребивавал Л., са били пренаселени, поради което на лишеният от свобода се е полагала по-малка от минимално необходимата жилищна площ. Също така, килиите в които ищецът е пребивавал са без санитарен възел, поради което му се е налагало вечер и през нощта да използва кофи. Лишеният от свобода не е имал постоянен достъп до течаща вода и условия за поддържане на нормална хигиена.

Неоснователно е твърдението в отговора на исковата молба, че не са налице реално претърпени вреди, които да са в резултат на посоченото бездействие на ГДИН. Липсата на елементарни хигиенни и битови условия са годни да предизвикат у всяко нормално човешко същество емоционално и физическо страдание. Тези негативни преживявания надхвърлят прага на строгост, присъщ на самото изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.

Предвид горното съдът прие, че в полза на ищеца е възникнало правото му срещу ответника да търси обезщетение за причинени неимуществени вреди въз основа на цитираните законови разпоредби.

Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Следва да се има предвид тълкуванието на закона, дадено с т.ІІ от Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на Върховния съд, изискващо внимателно обсъждане на редица съществени по случая обстоятелства – характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.

С оглед горните констатации, съдът взе предвид и това, че в спалните помещения, в които е бил настанен ищецът, няма санитарен възел и течаща вода, но през деня от 06.30 до 20.00 часа, всички помещения на групите са отворени и лишените от свобода имат свободен достъп до течаща вода и санитарен възел, като студената вода се подава непрекъснато, а два дни в седмицата се подава и топла вода. Достъп до санитарните възли е липсвал след заключване на помещенията в 20.00 часа, т.е. дискомфортът на ищеца, свързан с пренаселеността на килиите, в които е пребивавал, както и свързаният с ползването на санитарен възел, не са били с продължителност през цялото денонощие, съответно през целия му престой за процесния период в Затвора Бургас.

Също така следва да се посочи, че при определяне на размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие на неосигурените в килията приемливи условия на живот, се касае за исков период, който е по-кратък от една година. Този период не е с такава продължителност, която налага да се приеме, че преживените от ищеца негативни преживявания са с интензитет, предполагащ обезщетение в размер близък до претендирания.

Предвид всичко, изложено по-горе, съдът счита, че неимуществените вреди, които ответникът е причинил умишлено на ищеца с деянието си, са значителни дотолкова, че предявеният иск за обезщетение е частично основателен и следва да се уважи до размер 650лв., а в останалата му част до 1000лв. да се отхвърли.

Основателна, съгласно чл.86 вр. с чл.84 ал.3 ЗЗД е претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за забава върху тази сума от предявяването на иска до окончателното и изплащане.

На основание чл.286 ал.3 ЗИНЗС претенцията на ищеца за присъждане на разноските по делото включително и внесената държавна такса е основателна и следва да се уважи.

На основание чл.286 ал.3 ЗИНЗС претенцията на ответника за присъждане на разноски следва да се отхвърли.

Мотивиран от изложеното Бургаски административен съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по а.д. № 1633/2018г. на Административен съд Бургас по иска на Д.Л.Л. ЕГН:**********, със съдебен адрес *** Симеон I 58, представляван по делото от адвокат Л.Р. *** против държавата, представлявана от Главна дирекция ”Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието гр.София, със съдебен адрес *** ***, юрисконсулт Т.Ч., за присъждане на обезщетение за претърпени  неимуществени вреди, вследствие лоши битови условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Бургас, в частта на иска, касаеща периода от 05.04.2016г. до 15.06.2016г.

ОСЪЖДА държавата, представлявана от главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр.София, да заплати на Д.Л., сумата 650лв., представляваща обезщетение за претърпени  неимуществени вреди, вследствие лоши битови условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Бургас, за периода от 16.06.2016г. до 17.03.2017г., заедно със законната лихва за забава върху тази сума от 25.06.2018г.. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за обезщетение в останалата му част до 1000 лв.

ОСЪЖДА държавата, представлявана от главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр.София, да заплати на Д.Л. 10 лв. разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на ГДИН за присъждане на разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Бургаски административен съд, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

Прекратителната част от решението подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд, чрез Бургаски административен съд, в седемдневен срок от връчване на преписа.

 

 

СЪДИЯ :