С обвинителния акт подсъдимият К.  К.Ц. е предаден на съд за извършено престъпления по чл.199,  ал.1,  т.4,  вр.чл.198,  ал.3,  вр.ал.1,  вр.чл. 29,  ал.1,   букви „а“ и б. „б.”НК.      

        Настоящото съдебно проидводство е второ по ред,след като с решение на Апелативен съд гр.В.Търново,е била отменена постановената присъда по НОХД №189/2016г. на ОС-гр.Плевен.

       По делото няма конституиран частен обвинител и не е предявяван граждански иск.   

         Прокурорът поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимия К.Ц., така както е повдигнато с обвинителният акт. Счита, че в хода на досъдебното производство и в последствие, на проведените процесуално-следствени действия  са събрани достатъчно доказателства,разкриващи фактическа обстановка, която се идентифицира с приетата в  обвинителният акт.Акцентира на показанията на Д. и Ц.М., за обстановката при, която са живеели в пряко съседство с подсъдимия Ц..Счита ,че направените самопризнания от негова страна за извършена кражба, са с цел избягване от по-тежкото обвинение.В този смисъл,счита ,че следвада се кредитират показанията на Д.М. за използваните думи като заплаха и нож носен от подсъдимият.В подкрепа сочи и показанията на кмета на с.*******,че подсъдимият в повечето случаи,когато го е виждал е носил нож.Предвид многобройните осъждания на подсъдимият и забраната за отежняване на положението му ,предвид предходната непротестирана присъда по същото дело,предлага Ц. да бъде признат за виновен и му се наложи наказание лишаване от свобода около средният размер,което да изтърпи при строг режим.Посочва и не влязлата в сила присъда за същото престъпление извършено от подсъдимия.

Служебният защитник на подсъдимия К.К.Ц. -адвокат Л.И. - АК-гр.Плевен счита, че с оглед направеното самопризнание от подзащитният му е налице само първият елемент от престъплението-кражбата,като не са събрани доказателства за използване на хладно оръжие-нож от подзащитният му.Навежда доводи,че в този смисъл е очаквал да бъде изменено обвинението.Счита ,че показанията на свидетелите са косвени.Моли съдът да се съобрази с това и да приеме,че подзащитният му не е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение.Алтернативно предлага на съда да съобрази какво е извършеното от подзащитният му, съобразно неговото самопризнание.

Подсъдимите К.К.Ц. признава,че е извършил кражбата на дърва от съседно живеещата Д.М.,но не е използвал заплаха.Изразява съжаление и за наказанието предоствавя на съда.

От анализа на събраните и проверени в съдебното следствие доказателства по делото,  съдът прие за установено следното:

Подсъдимия К.К.Ц. е роден на *** ***, български гражданин, без образование, живее на съпружески начала.Многократно осъждан.За периода от 1990 год.-до 2010 год. има 19 бр. осъдителни присъди за извършени престъпления от общ характер.С лоши характеристични данни.ЕГН **********

Относимо осъждане за квалификацията на престъплението „грабеж“ при опасен рецидив, по настоящото дело е присъда по НОХД №196/2008г. на Окръжен съд – Плевен, влязла в сила на 04.02.2009г., с която К.Ц. е бил осъден на основание чл.199,  ал.1,  т.4,  вр.чл.29 ал.1 б.”б”,вр. .чл.26 и чл.20 ал.2 от  НК/грабеж при опасен рецидив и при условията на продължавано престъпление/ на четири години лишаване от свобода, за деяние извършено през периода от 28.09.2007 г. до 07.01.2008 г.

 Наказанието по това осъждане е групирано с наложените му наказания по НОХД №2199/2008г., НОХД№3095/2008г., НОХД № 1025/2008г., НОХД№2170/2008 г. – всички по описа на РС гр.Плевен и НОХД№412/2009 г. на Окръжен съд гр.Плевен, му било определеното най-тежко в размер на 4 години лишаване от свобода.С решение №295 по ВЧНД №779/2010г.на ОС-Плевен,увеличено на основание чл.24 от НК  с една1 година лишаване от свобода,което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.

С Протоколно определение от 24.04.2012 год. по ЧНД № 276/2012 год.,Плевенският ОС го освободил условно-предсрочно с остатък от наказанието 1 месец и 19 дни и изпитателен срок от 6 месеца.Определението влязло  в сила на 02.05.2012 год. ./л.37/38 от НОХД /

Подсъдимият К.Ц. живеел със семейството си в с.*******,Плевенска област. Дворът му бил на една ограда-тухлена, с двора и къщата,където живеело    възрастното семейство Д.Д.М. и съпруга й  Ц.Д.М..

Отношенията между двете семейства не били добри, най-вече заради многократните кражби на различни вещи от подсъдимият и братята му,от имота на семейство М..Подсъдимият Ц. предварително махнал цигли и тухли от делящият ги зид,за да може безпрепятствено да влиза в двора на възрастните хора.

През м.юли 2013 год. семейство М. приготвили за зимата два кубика акациеви дърва за огрев, които били нарязани, насечени и подредени в кош, в близост до тухления зид между двата двора.

Подсъдимия Ц. видял  дървата и решил да ги открадне.За да изнесе дървата от коша обв.Ц. направил отвор-дупка в  самия кош.

В ранния след обяд на 23.07.2013 год. обв.К.Ц. влязъл през тухлената ограда в двора на семейство М.. Започнал да изнася складираните в коша дърва на съседите си и да ги прехвърля в своя двор.

Свидетелката Д.М. била вътре в къщата и си почивала.По същото време –около 16 часа,била сама дома си, тъй като съпругът й бил отишъл за купоните за хляб.

Чула  силен лай на кучетата от двора й. Погледнала, но в първият момент не видяла никой.Излязла навън и тръгнала в посока коша с дърва и тухлената ограда.Около външната тоалетната, в близост до коша и кокошарника-курника видяла в двора си подсъдимият Ц..Между кокошарника и коша имало пространство, отделено с ограда и портичка.Подсъдимият блъскал портичката.Навела се и взела кол от намиращите се в близост домати, за евентуална самозащита, тъй като подсъдимия вървял със сила към нея.Същият бил гол до кръста.На кръста си имал колан с нож в кания.

Виждайки го свид.М. започнала да вика по него, като го питала какво прави в двора й.Подсъдимият първо отговорил, че търси коте, но после също викнал към нея да мълчи.Казала му, че ще го удари с кола.Той отговорил „Мълчи и не викай”.М. продължила да вика срещу него и да го гони от двора.Виждайки,че М. няма да престане да вика и го гони, подсъдимият Ц. извадил носеният от него нож-дълъг около 30 см,светла дръжка,светъл на цвят.Държейки ножа в ръка той започнал да  вика срещу Д.М.  „ Мълчи,че ще ви изколя всичките и ще ви унищожа”.

Възрастната жена  уплашена от тона му и изваденият нож, изпитала страх за живота си, тъй като продължавал да върви към нея,навътре.Тя му казала да спре и продължила обаче да вика и да го гони.Това било чуто и от съседката/П. Ш.-заличен свидетел/, която я окуражавала да го удари и изгони.Това накарало подсъдимият  да се връща към тухлената ограда.

М. видяла в пространството между коша и тухлената ограда-дувара нападалите дърва. Видяла и направената дупка в коша, където били складирани преди това дървата.Видяла останали дърва както в двора й, така и на тухлената ограда-дувара. След вече отправената заплаха подсъдимият си ги прехвърлил у тях,в техният двор.Уплашена възрастната М. не можела да направи нещо по-вече за го спре. След това и подсъдимият  се прехвърлил през оградата,у тях.

Съпругът й свидетеля  Ц.Д.М. се прибрал в дома им.За- варил съпругата си разплакана и силно уплашена.Тя му разказала за случилото се и двамата веднага информирали кмета на с.*******,Плевенска обл.-свидетеля С.Е.К..

Той дошъл в дома на възрастното семейство и заедно с тях посетили къщата на подсъдимия Ц..

Кметът на селото разговарял с подсъдимия Ц., като го предупредил да не върши повече престъпления.На терасата на къщата намерили  известно количество дърва за огрев, в близост до намиращата се там печка на твърдо гориво.Ц.М. видял и разпознал дървата си и в тъмна стая в намираща се двора подсъдимия друга къща-близнак.Пред тях подсъдимия си признал ,че е взел дървата.

Кметът на селото информирал органите на МВР за извършените действия от страна на подсъдимия Ц..

По сигнал подписан от свидетеля Ц.М., били извършени проверки по преписка №В-5696/2013г. на РП-Плевен.В последствие преписката била изпратена по компетентност и образувано ДП №273/2013г. по описа на ОП-Плевен.

Видно от  заключението на назначената съдебно-стокова експертиза е,че стойността на  два пространствени кубични метра акациеви дърва за огрев е 120 лв.

Отнетото имуществото не е възстановено.

С описаното деяние  подсъдимият К.Ц. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. чл.199 ал.1 т.4 във вр. с чл.198 ал.3,във вр. с ал.1,във вр. с чл.29 ал.1 б.“а““ от НК, тъй като: На 23.07.2013 в с.*******, Плевенска при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи –два пространствени кубични метра акациеви дърва за огрев на обща стойност 120 лв. от владението на собственика Д.Д.М. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил заплашване, за да запази владението върху откраднатите вещи.

От обективна страна: Подсъдимият е извършил действия по прекъсване на фактическото владение върху чуждото имущество собственост на Д.М..Действията му се изразяват в отнемането на намиращите се дърва в кош в двора на М., с намерение противозаконно да ги присвои, като по този начин  е осъществил едната част от изпълнителното деяние на грабежа-кражбата на чуждо имущество.Заварен на място от М. същият е осъществил и другата част на изпълнителното деяние на престъплението „грабеж, а именно използване на устна и заплаха с нож за да запази владението на вече откраднатите дърва.Заплахата за живота е възприета от М. като реална.Въпреки виковете й  той не преустановил действията си, като продължил и прехвърлил в двора си и останалите вече малко дърва.

От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл съобразно чл.11 ал.2 от НК.Подсъдимият е съзнавал общественоопасният характер на деянието.Това той е извършвал и в предходни случаи от дома на семейство М..В настоящият случай предварително създал и условия за по лесно прехвърляне на дървата-разграденият тухлен зид и направеният отвор в коша,където се съхранявали дървата.Предвиждал е общественоопасните последици и  искал настъпването им.

Подсъдимият К.Ц. е извършил престъплението „грабеж”  при условията на опасен рецидив в хипотезата само на чл. 29,  ал.1,  б. „а” от НК, след като  е бил осъждан за тежко умишлено престъпление от общ характер,  с присъда по НОХД №196/2008г. на Окръжен съд – Плевен на наказание 4 години лишаване от свобода. Присъдата влязла в сила на 04.02.2009г./справка за съдимост-осъждане с №16 и следващите/.В последствие наказанието е групирано с други наложени наказания по НОХД №2199/2008г., НОХД №3095/2008 г., НОХД№ 1025/2008 г., НОХД№2170/2008 г. – всички  на РС гр.Плевен и НОХД№412/2009 г. на Окръжен съд гр.Плевен/   и увеличено с 1 година.Те са в реална съвкупност и следва определеното общо наказание, да се счита за едно осъждане.

Така определеното общо и увеличено наказание  е изтърпяно на 24.04.2012 г., когато е бил условно предсрочно освободен. Тъй като деянието по настоящото дело е извършено на 23.07.2013г.,по отношение на определеното общо наказание по тези присъди не е изтекъл и срока предвиден в чл.30 ал.2 от НК./справка към осъждане под №19 от справката за съдимост/

Осъжданията до №13 включително, в справката за съдимост са  неотносими за квалификация и по б.”б” на чл.29 ал.1 от НК.Определените му общи наказания са били изтърпени.Постановеното за изтърпяване отделно наказание от 3 месеца лишаване от свобода по НОХД №607/2005г. на РС-Плевен, е изтърпяно на  02.03.2007г., а деянието по настоящото дело е на 23.07.2013г., поради което е приложима разпоредбата на чл.30 ал.1 от НК./справка към осъждане под №12 от справката за съдимост/.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена и доказана като взе предвид: Обясненията на подсъдимия Ц. с изключение на частта в, която твърде, че М. не е била очевидец на действията му и не  използвал заплаха по отношение на нея,показанията на свидетелите Д.М. и Ц.М., дадени на съдебното следствие, показанията на свидетеля К. дадени на съдебното следствие и приобщените по реда на чл.281 ал.1 т.1 и 2 от НПК и чл.281 ал.5, вр. с ал.1 т.1 и 2 от НПК, заключението на вещото лице, както и със събраните по делото писмени доказателства.

Съдът след като обсъди и анализира обясненията на подсъдимия Ц. ,съпостави ги с останалият доказателствен материал,ги кредитира само в частта на самопризнанието му ,че е извършил кражбата на дървата.В останалата им част, в която твърди,че не е използвал заплаха с думи и носен от него нож по отношение на  пострадала Д.М., тъй като тя не го е заварила на място в двора,съдът счете за недостоверни.

Доводите на защитника му-адв. Л.И. по същество, че не е налице извършено от него престъпление „грабеж”, съдът също счете,че са неоснователни и не се подкрепят от останалите доказателства, по следните съображения:

Показанията на свидетелката Д.М.,че е заварила в следобедният час в двора си подсъдимият Ц.,са последователни и непротиворечиви.Те са подробни, последователни и непротиворечиви,от там и достоверни относно обстоятелствата при които е отишла да провери какво става в двора й,след като чула лай на кучетата.Описанието на действията й виждайки подсъдимият гол до кръста и с нож в кания на кръста, напълно съвпадат и с приетата в обвинителният акт фактическа обстановка.Т.е и в съдебното заседание, въпреки възрастта й и миналият период от време те не са променени.Същите са категорични,че е била отправена устна заплаха от подсъдимият с думите ,” Мълчи,че ще ви изколя всичките и ще ви унищожа”.Продължавайки да се опитва да го изгони категорични са и показанията й ,че подсъдимият е извадил и носеният в него нож.Тази заплаха е възприела като реална за нея.

При направената очна ставка, същата потвърди тези показания, поради което съдът ги счете за достоверни.Това е разказала и на мъжът си, свидетеля Ц.М., непосредствено след случилото се.Пред тях и кмета на селото-свидетеля К. още тогава подсъдимият е признал ,че е откраднал дървата.

Показанията на свидетеля Ц.М. са непротиворечиви и достоверни за състоянието, в което е заварил съпругата си М., както и за  това,че подсъдимият и роднините му са носели ножове.

Показанията на свидетеля К. също са непротиворечиви и  достоверни и в подкрепа на показанията на свидетелите М., а именно, че и той е виждал подсъдимият Ц. преди това, да носи нож.

Тези  взаимно кореспондиращи си гласни доказателства средства, оборват по безспорен начин обясненията на подсъдимият, че не е бил заварен на место от Д.М. и не е я заплашвал с думи и изваден нож, тъй като не носил такъв.Обясненията му по същество са самопризнание в извършена кражба.Те и доводите на защита в този смисъл, съдът счете за  защитна теза, целяща избягване на по-тежката наказателна отговорност за престъплението „грабеж”.

           Причини: Ниската правна култура, занижената ценностна система на  подсъдимия и напълно незачитане личността и имуществото на другите граждани на обществото.

            Мотив: Желанието му да се облагодетелстват с чуждо имущество ,макар и по престъпен начин.

            При определяне вида и размера на наказанието, което наложи на подсъдимия Ц., съдът взе предвид:

            Като смекчаващи вината обстоятелства-направеното частично самопризнание и  изразеното съжаление за извършеното.

            Като отегчаващи вината обстоятелства–изключително високата обществена опасност на извършеното престъпление макар и на ниска стойност, лошите характеристични данни, предходните му осъждания, извън  взетите предвид от закона, определящи извършеното от него при условията на опасен рецидив, това, че е извършено по отношение на възрастната Д.М., която  няма възможност да реагира адекватно възпиращо на заплахата и защити себе си и имуществото си.            

           Съдът, от една страна счете, че е налице значителен превес на отегчаващите вината обстоятелства, които по значение и тежест преобладават.От друга страна поради липса на протест на прокурора срещу предходната отменената присъда е обвързан със забраната за утежняване положението на подсъдимият при новото разглеждане на делото, поради което и на основание чл. чл.199,  ал.1,  т.4,  вр.чл. 198 ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.29 ал.1 б.“а“ от НК и чл.54 от НК, осъди подсъдимия К.К.Ц. на седем години и шест месеца лишаване от свобода.

           Предвид изложеното, във връзка с хипотезите за квалификация на деянието по чл.29 ал.1 от НК, съдът призна подсъдимия за невинен да е  извършил престъплението при условията на чл.29 ал.1 б.”б” от НК и го оправда в тази част на обвинението.

           Тъй като няма данни за имотното състояние на подсъдимият, съдът не наложи и предвиденото, като възможност, наказание „конфискация”.  

           На основание чл.61,т.2 вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС,постанови наложеното наказание да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор. 

           При предходното разглеждане на делото,   мярката за неотклонение по отношение на подсъдимия К.Ц. е била изменена от „Подписка” в „Задържане под стража”.Определението не е обжалвано и влязло в сила.При това положение и основание чл.59, ал.1 от НК, съдът приспадна от определеното му за изтърпяване наказание лишаване от свобода, времето през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 20.04.2016г.  

          На основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимият К.К.Ц. да заплати по сметка на ОД-МВР-гр.Плевен, направените в досъдебното разноски по делото в размер на 34.96 лева.

На основание чл.189 ал.3 от НПК, осъди подсъдимият К.К.Ц. да заплати по сметка на Окръжен съд – гр. Плевен направените в съдебното производство по НОХД №189/2016г. и  настоящото дело разноски, в размер на 60 лева.

          По тези съображения съдът постанови присъдата си.

      

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: