№ 1604
гр. Пловдив, 07.03.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20235330201432 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба срещу НП № 682555-
F681066/19.12.2022г.
В НП като място на извършване на нарушението се сочи град
Пловдив, което според наказващия орган обуславяло териториалната
компетентност на РС-Пловдив да разгледа жалбата срещу НП. Този извод е
незаконосъобразен.
За да обоснове място на извършване на нарушението в гр. Пловдив
наказващият орган е посочил, че жалбоподателят е следвало да подаде
справка декларация и отчетни регистри за данъчен период 06.2022г. до
14.07.2022г. в ТД на НАП-Пловдив.
Изводите на наказващия орган, че мястото на извършване на
нарушението е в гр. Пловдив, безспорно биха били обосновани, включително
и с оглед новелата на чл. 48, ал.2 ЗАНН, ако жалбоподателят бе наказан за
нарушение по чл. 125 ЗДДС, което се санкционира по реда на чл. 179 ЗДДС-
неподаване на справка декларация и/или отчетни регистри изобщо или
неподаването им в срок.
Видно от текста на процесното НП, обаче деецът е наказан не за
нарушение по чл. 125, вр. чл. 179 ЗДДС, а за неначисляване на дължимо
ДДС по смисъла на чл. 180, ал.2 ЗДДС, вр. чл. 180, ал.1 ЗДДС, вр. чл. 86
ЗДДС.
Не подлежи на съмнение в теорията и съдебната практика, че
неначисляването на ДДС представлява триелементен фактически
състав, очертан в нормата на чл. 86 ЗДДС, който включва:
1
1. издаване на данъчен документ /фактура/, в който данъка да се посочи
на отделен ред;
2. включване на размера на данъка при определяне на резултата за
съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този
данъчен период;
3. посочване на документа по т. 1 в дневника за продажбите за
съответния данъчен период.
Тези три елемента са надлежно очертани в обстоятелствената част на
НП, като съдържанието им е конкретизирано с оглед спецификата на
дейността на наказания субект.
От редакциите на сочените в АУАН и НП като нарушена (чл. 86 ЗДДС)
и санкционна норма (чл. 180, ал.2 ЗДДС, вр. чл. 180, ал.1 ЗДДС) следва, че в
процесния случай изпълнителното деяние на вмененото административно
нарушение (неначисляване) се състои в бездействие, като съгласно
трайната съдебна практика при бездействие като форма на изпълнителното
деяние, нарушението е извършено там, където е следвало да бъде
изпълнено правно дължимото действие.
В случая издаването на фактура за сочената в НП облагаема доставка и
включването й в справката декларация и дневника за продажбите за
съответния данъчен период е било дължимо по мястото на седалище и
извършване на стопанска дейност от наказания субект, като в НП е
посочено, че това е гр. Клисура.
Посоченото обуславя извод, че действителното място на извършване на
нарушението по чл. 86 ЗДДС, вр. чл. 180 ЗДДС е не град Пловдив, а град
Клисура.
Както вече се посочи, действията по подаване на справката
декларация и отчетните регистри (чл. 125 ЗДДС) представлява
последваща начисляването (чл. 86 ЗДДС) на ДДС дейност, която е уредна
от самостоятелен административен състав- чл. 125 ЗДДС, вр. чл. 179, ал.1
ЗДДС.
Да се приеме тезата на наказващия орган, че мястото на подаване на
справките декларации по смисъла на чл. 125 ЗДДС определя и мястото на
начисляване на ДДС по смисъла на чл. 86 ЗДДС, означава да се пренебрегне
разликата между двете напълно самостоятелни административни нарушения,
което е недопустимо най-малкото поради чувствително различаващите се
2
санкции предвидени в чл. 179, ал.1 ЗДДС за нарушение по чл. 125 ЗДДС и чл.
180 ЗДДС за нарушение по чл. 86 ЗДДС.
В този изричен смисъл, че при неначисляване на ДДС мястото на
извършване на нарушението е по седалище на дружеството, а не по
мястото където е било дължимо подаване на справка декларация и отчетните
регистри е и най-актуалната практика на ВКС, постановена по спорове за
подсъдност по реда на чл. 44 НПК.
Така Определение № 71 от 01.06.2017 г. по ч. н. д. № 495 / 2017 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение, Определение № 51 от
12.05.2017 г. по ч. н. д. № 452 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение.
Служебно известно е, че действителното място на извършване на
нарушението –гр. Клисура попада в съдебния район на град Карлово.
Съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.36, ал.1 и чл.42, ал.1 от НПК
местно компетентен да разгледа делото е съдът, в района на който е
извършено нарушението, следователно това е Районен съд –Карлово.
Ето защо настоящото АНД следва да бъде прекратено, а жалбата с
приложената административно наказателна преписка да бъде изпратена по
компетентност на РС-Карлово.
Поради което
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производството по АНД 1432/2023г. по
описа на ПРС, І н.с.
Да се изпрати делото по компетентност на РС -Карлово.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3