Р Е Ш Е Н И Е
№ 1546/5.8.2019г. град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Варна, Пети наказателен състав,
на девети юли, две
хиляди и деветнадесета година,
в публично
заседание в следния състав:
председател съдия
Георги Митев, секретар Калина Караджова,
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 2380 по
описа на съда за 2019 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН и е образувано по жалба на И.С.С. ЕГН **********
против Електронен фиш Серия К № 1325994
на ОД на МВР Варна, с който му е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лева, на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182
ал.1 т.3 от Закона за движението по пътищата за извършено нарушение на чл.21
ал.1 от Закона за движението по пътищата.
В
жалбата въззивникът твърди, че електронният фиш е
неправилен и незаконосъобразен заради нарушения на материалния закон и
процесуалните правила, поради което моли съда да го отмени.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се
представлява.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното: Против въззивника
С. бил издаден електронен фиш Серия К № 1325994 на ОД на МВР Варна, за това че
на 26.08.2016 г. в град Бяла, обл.Варна, по ул.Трифон
Милушев, в посока гр.Варна, до дом № 81, с МПС автобус Волво
Б 12 с рег.№ РВ 5056 РК, собственост на И.С.С.,
представляващ ВИС и АИС ЕООД, ЕИК *********, е установено движение със скорост
от 78 км/час при разрешена за този пътен участък скорост от 50 км/час. Нарушението
било установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M567/12.
Съдът приема, че електронният фиш е
законосъобразен поради следните основания: В електронния фиш са посочени териториалната структура на МВР, на чиято
територия е извършено нарушението, точното място, дата и час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на МПС и неговият собственик,
индивидуализиран с три имена и ЕГН, като е уточнено, че същият е представляващ
ВИС и СИК ЕООД, дружество, също индивидуализирано с ЕИК, нарушените разпоредби,
размерът на глобата, срок, сметка за доброволно изпълнение, като съдът намира,
че нарушението е описано достатъчно пълно, точно и ясно, поради което не е било
нарушено правото на защита на нарушителят и в тази връзка не се констатира
съществено процесуално нарушение. Изрично в електронния фиш е посочен и
конкретният индивидуален номер на автоматизираното техническо средство, което е
фиксирало нарушението, установи се, че се касае за мобилна система за видео
контрол, която е била в изправност. Посочената норма, касаеща
реквизитите на електронния фиш, не визира вписване на издател, дата на издаване
и полагане на подпис, поради което възраженията в тази насока са неоснователни.
Сроковете за съставяне на АУАН са неприложими. Липсата на дата на издаване на електронния фиш
не представлява нарушение. В реквизитите на електронния фиш не е предвидено да
се посочва датата, на която е издаден, за разлика от изискванията на ЗАНН за
посочване на дата на АУАН и наказателното постановление. Посочен е издателят на
електронния фиш - ОД на МВР гр.Варна.
Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната
жалба, че не е установено по безспорен начин мястото на извършване на
нарушението и местонахождението на техническото средство. В електронния фиш е
отразено, че нарушението е извършено в гр.Бяла, обл.Варна,
по ул.Трифон Милушев в посока гр.Варна до дом № 81. Според съда това е
изчерпателно посочване на мястото на извършване на нарушението. На интернет
страницата на ОД на МВР Варна е бил публикуван своевременно списък с местата за
контрол на скоростта на територията на областта.
Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната
жалба, че установената скорост на движение на МПС, посочена в електронния фиш, не
съвпада с тази в приложената разпечатка от техническото средство, заснело
нарушението. Действително в приложената разпечатка от техническото средство е
посочена измерена скорост 81 км/час при ограничение 50 км/час и превишение от 31 км/час. Следва да се отчете, че при
издаването на електронния фиш административно-наказващият орган се е съобразил
с обстоятелството, че максимално допустимата грешка при измерване на скорост
при полеви условия в обхвата 20 – 100 км/час с техническо средство TFR1-M , е
+/- 3 км/час и е приел по-ниската скорост на движещия се автомобил от 78
км/час, което е по-благоприятно за нарушителя и в границите на нормативно
уредения толеранс, като и в тази връзка възражението на въззивника
не се приема от настоящата инстанция.
Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната
жалба, че липсва надлежно описание на нарушението, като не е посочено коя от
хипотезите на чл.21 от ЗДвП е нарушена – на ал.1 или на ал.2. В електронния фиш
ясно е посочено, че нарушението е извършено в населено място – гр.Бяла, където
максимално разрешената скорост според ЗДвП е 50 км/час, посочено е, че именно
това е разрешената скорост за движението, посочено е изрично, че е нарушен
чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната
жалба, че не са налице кумулативните предпоставки на чл.189 ал.4 от ЗДвП, тъй
като нарушението е било установено и заснето от техническо средство, но това е
станало в присъствието на контролен орган, който е следвало да състави акт за
установяване на административно нарушение. Не е ясно как и на какви
доказателства въззивникът е направи този извод. От
приложения към административно-наказателната преписка протокол за използване на
Автоматизирано Техническо Средство или Система рег.№ 819р-18 544 е
посочено, че мобилното техническото средство се е намирало в служебен автомобил
В 8602 РА и че измерването е осъществено в стационарен режим на автомобила, но
никъде не е посочено, че и контролния орган се е намирал в служебния автомобил.
Съдът
не приема и възраженията на въззивника, посочени във въззивната жалба, че липсва дата на съставяне на
електронния фиш, липсва издател на електронния фиш и че в електронния фиш не е
посочено пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване. Електронният
фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл.189 ал.4 от Закона
за движението по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален ред и
реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за
нарушаване на реда за издаването му са неотносими,
тъй като жалбоподателят се позовава на изисквания, относими
към реда на издаване и съдържанието на наказателните постановления, включително
относно посочването на орган, издал електронния фиш, дата на издаването му,
орган и срок за обжалването му. В разпоредбата на чл.189 ал. 4 ЗДвП са изброени
изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата на
съставяне на фиша” (за разлика от чл.42 т.2 от ЗАНН, който въвежда такъв
реквизит на акта за установяване на административно нарушение). Ето защо
липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се възприема от съда като
съществено процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис
на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не
се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока
следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно §
6 т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Доколкото в
електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което е
на територията на област Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на
МВР Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката пред кой съд същия
подлежи на обжалване. Процедурата по обжалването на електронния фиш е уредена с
нормата на чл.189 ал.8 от ЗДвП, за правоспособните водачи е задължение да
познават ЗДвП, а предвид приложената по дело справка на въззивника
като водач на МПС, същият има повече от приличен опит в тази насока. В този
смисъл е неоснователно твърдението на въззивника в
този аспект за допуснато съществено процесуално нарушение.
Съдът
не приема и възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба, че не става ясно кое лице е санкционирано
– физическото лице управител на дружеството или самото дружество. Нормата на
чл.188 ал.2 от ЗДвП предвижда, че когато нарушението е извършено при управление
на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по
този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето,
посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство. В конкретния случай видно от изисканата от съда и приложена
справка собственик на моторното превозно
средство е ВИС и АИС ЕООД, а след справка в електронния търговски регистър се
установи, че едноличен собственик на капитала и негов единствен управител е въззивника С., индивидуализиран с ЕГН. Видно от
съдържанието на обжалвания електронния фиш, в графата „собственик, на когото е
регистрирано МПС,ползвател” буквално е записано: И.С.С.,
представляващ ВИС и АИС ЕООД, като наложеното наказание е глоба, а не
имуществена санкция. Физическите лица се
индивидуализират с посочване на техния ЕГН, а юридическите лица – с посочване
на техния Булстат/ЕИК. В случая, на определеното място за индивидуализация на
наказаното лице, при алтернативно посочени възможности е изписан ЕГН на С., а
не ЕИК на представляваното от него дружество. Очевидно е, че издателят на
електронния фиш е посочил физическо лице, в качеството му на законен
представител на юридическото лице, като лице, отговорно за извършеното с
автобус марка Волво, модел Б 12 с рег.№ РВ 5056 РК,
нарушение, защото го е индивидуализирал с посочване на неговото ЕГН **********. Неправилно в жалбата се опитва да се наложи
становище, че наказанието глоба е наложено на юридическото лице. Ако волята на
издателя на електронния фиш беше такава, то вместо трите имена и ЕГН–то на
управителя на дружеството на определеното място, той щеше да посочи само Булстат
или ЕИК на юридическото лице. В срока по чл.189 ал.5 от ЗДвП собственикът на
МПС нито като физическо лице, нито като юридическо лице не е представил писмена
декларация с данните на лицето, извършило нарушението. Не са направени
възражения в срока по чл.189 ал.6 от ЗДвП.
Съдът не приема и възражението на въззивника, посочено във въззивната
жалба, за изтичане на абсолютна давност на основание чл.82 б.а от ЗАНН.
Действително съгласно разпоредбата на чл.82 ал.1 б.а от ЗАНН административното наказание не се изпълнява, ако са
изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Но съгласно
разпоредбата на ал.2 на същия член давността започва да тече от влизане в сила
на акта, с който е наложено наказанието. И към момента електронният фиш, с
който е наложено наказанието на въззивника, не е влязъл
в сила, така че е неприложима разпоредбата на чл.82 ал.1 б.а от ЗАНН.
Съдът не приема и възражението
на въззивника, посочено във въззивната
жалба, че липсват доказателства за техническата изправност на техническото средство.
Към административно-наказателната преписка е приложен Протокол № 10-8-16 от
28.01.2016 г. за последваща
проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M № 4835, от който е видно, че
съответства на одобрения тип. От приложеното Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.1010 г. със срок на валидност
24.02.2010 г. е видно, че мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение TFR1-M е вписана в регистъра на одобрените за използване
типове средства под № 4835. Нарушението е безспорно установено от разпечатаните показания на
техническото средство и приложения снимков материал, тъй като изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административно-наказателния процес. Няма никакво съмнение, че
скоростта, с която се е движел автомобила към момента на заснемането му е била
78 км/час при разрешена такава за населено място от 50 км/час, съгласно чл.21
ал.1 от ЗДвП.
Предвид изложеното дотук настоящата съдебна
инстанция счита, че възраженията във въззивната жалба
са неоснователни и по никакъв начин не са нарушени правата на въззивника, а нарушението е безспорно доказано.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
Потвърждава Електронен фиш Серия К № 1325994 на
Областна дирекция на МВР Варна, с който на И.С.С.,
ЕГН **********, като представляващ ВИС и АИС ЕООД, за нарушаване разпоредбата
на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.189 ал.4
във връзка с чл.182 ал.1 т.3 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева.
Да се изпратят съобщения на И.С.С. и ОД на МВР Варна, че решението е изготвено.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Варненския административен съд в четиринадесетдневен срок от
получаване на съобщениято, че решението е изготвено,
по реда на глава XII на Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на решението,
административно-наказателната преписка да се върне на ОД на МВР Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: