Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 30.09.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА
ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 12 285
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането
/КЗ/.
Ищците – Т.Д.К. и П.А.К. твърдият,
че на 12.05.2018г. около 21 часа в гр. София, на бул. „Владимир Вазов", с
посока от ул. „Витиня" към ул. „Станислав Доспевски"
в района на кръстовището с ул. „Поп Груйо" с участието на МПС-лек
автомобил с рег. № *******, марка БМВ, модел 530Д, е причинено ПТП, при което е
причинена смъртта на сина на ищците - Е.П.К.,
който е починал на място. Посочват, че относно описаното ПТП е
образувано ДП ЗМ №11176/2018г. по описа на СДВР, пр.пр.№13377/2018г. по описа
на СГП. Заявяват, че относно описаният лек автомобил има сключен валиден към
датата на настъпване на събитието застрахователен договор по застраховка
„Гражданска отговорност" по полица BG******* при ответното дружество. Посочват, че трудно преживяват смъртта на
сина си. Родителите на починалото лице са били изключително близки със сина си.
Същите са в изключително тежко психично състояние, след като са разбрали за
смъртта на сина си. Здравословното им състояние се е влошило, ежедневието им е
променено. Станали са затворени, асоциални, трудно контактуват с външния свят,
по-трудно намират смисъл в живота, въпреки преклонната им възраст и въпреки
това, че могат да се радват на дъщеря, внуци и правнуци. Плачат често, а мъката
им към изгубения син е трайна, нестихваща и вероятно никога няма да бъде
заличена, освен след края на живота им. Посочват още, че с вх.№100- 1822/23.05.2018г.
предявили претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, като при ЗАД „А." са образувани щети N910018100102089
и щети №10018100102090, но с писмо с изх.№КЗ-100- 5046/22.08.2018г. е отказано
изплащане на обезщетения. Молят да бъде постановено съдебно решение, с което се
осъди ответникът да им заплати:
- на Т.Д.К. - 70 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със законната лихва от 12.05.2018г.
до окончателното изплащане на сумата;
- на П.А.К. – 70 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното
ПТП, заедно със законната лихва от 12.05.2018г. до окончателното изплащане на
сумата, както и направените по делото разноски. Процесуалният представител на
всяка от ищците е депозирал списък на претендираните
разноски – стр. 375 и стр. 377 от делото.
Ответникът – ЗАД „А.” в депозирания от него писмен отговор заявява,
че не оспорва следните факти:
- наличието на застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между водача на лек автомобил марка
„БМВ“, модел „530Д“, с рег. № ********и
- настъпилото на 12.05.2018г.
ПТП.
Оспорва вината на водача на лекия
автомобил – И.Ч. Ч.
за настъпване на процесното ПТП. Оспорва
механизма на ПТП. Навежда възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като се е движил по
пътното платно на нерегламентирано за целта място, навлязъл е внезапно на
пътното платно на червен за него светофар и без да се съобрази с приближаващият
се лек автомобил. Посочва, че с описаното поведение пешеходецът е нарушил
разпоредбата на чл. 113 и чл. 114, от Закона за движение по пътищата. Оспорва се
причинно – следствената връзка между процесното ПТП и
настъпилите увреждания. Оспорва акцесорната
претенция, както и началната дата, от която се претендира, предвид разпоредбата
на чл. 429, ал. 3 от КЗ, като се поддържа, че ответникът не е уведомен от ищците
за настъпилото застрахователно събитие. Моли да се постанови съдебно решение, с
което се отхвърлят предявените искове като му се присъдят направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение. Направено е
възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на тази страна е
депозирал списък на претендираните разноски – стр.
379 от делото.
С определение от 12.02.2020г.
съдът на основание чл. 227 от ГПК е конституирал като ищци в настоящото
производство, наследниците по закон на починалия на 06.12.2019г. втори ищец: М.П.К.
– негова дъщеря и П.Е.К. – негова внучка, като неговата съпруга е първият ищец,
поради което същата не е отново конституирана като страна в процеса. Заличен
като ищец в настоящото производство е вторият ищец - П.А.К..
С определение от 27.02.2020г. е
заличена като страна и първата ищца – Т.Д.К., която е починала на 16.02.2020г.
Нейните наследници по закон са конституирани в настоящия процес.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
С определение постановено на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е отдели като безспорни между страните в
настоящия процес и ненуждаещи се от доказване следните факти:
- сключване на договор застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, със застраховател - ответното
дружество относно автобуса, описан в исковата молба, който договор е валиден
към датата на настъпило застрахователно събитие и
-
настъпване на процесното ПТП.
По
делото на лист 17 е представена писмена претенция, до ответното дружество с вх.
№100 – 1822 от 23.05.2018г. на 23.05.2018г., като по делото липсват данни ответното
дружество да е определило и изплатило обезщетение на ищците.
На
22.08.2018г. е изпратено писмо до ищците от ответника, в което е посочено, че
същите не са представили исканите от тях документи с писмо от 12.06.2018г. във
връзка с предявените претенции относно процесното
ПТП, поради което се отказва изплащане на обезщетение /лист 22/.
На
12.11.2018г. е подадено от ищците до ответника с вх. №100 – 3843 молба, в която
се посочва, че се прилагат изисканите от тази страна с писмо от 12.06.2018г.
документи във връзка с предявените претенции от ищците за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди относно процесното
ПТП /стр. 238 – 239/.
На
14.01.2020г. ответникът е представил всички документи, които се съдържат по
образуваните две щети във връзка с претенциите на ищците относно процесното ПТП /страници 241 - 337/. В преписката на
страница 253 се съдържа изпратеното от ответника до ищците писмо от
12.06.2018г., в което се съдържа списък на документите, които следва да бъдат
представени:
-
цялата документация /АТ и СМ експертизи, протокол за оглед на
местопроизшествието, скица, разпити на свидетели, резултатите от химически
анализ за наличие на алкохол и/или др./ по воденото наказателно производство,
както и крайният акт, с който приключва същото – заверени копия,
-
удостоверения за наследници и родствени връзки – оригинал,
-
удостоверения за банкови сметки.
При
съпоставка между това писмо и описаните в писмо от 12.11.2018г. документи, се
установява, че ищците не са посочили в последното банковите си сметки, по които
да бъде извършено плащането. Това е направено с молба с вх. №100 – 1363 на
19.04.2019г. /стр. 337/.
От
представеното на страница 19 от делото удостоверение за раждане, издадено от
Общински народен съвет, Община Сердика, гр. София се установява, че ищците са
родители на пострадалото при процесното ПТП лице.
От
представеното на страница 67 от делото удостоверение за наследници с изх.
№012173 от 08.11.2018г. издадено от Столична община, район Подуене
роднини на Е.П.К. са: ищците – негови родители, дъщеря и сестра.
По
искане на страните пред настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелите: Е.С.С., М.Д.Д., Д.Н.Н.и Г.К.Д.. И двамата свидетели са очевидци на процесното ПТП. Първият свидетел описва, че произшествието
е станало в тъмната част на денонощието, валяло, кръстовището е било осветено,
като свидетелите са се намирали на отстрещната страна
на кръстовището. Посочва, че пострадалият е преминавал на червен светофар, като
удара е бил в средното платно, като общо има три платна за движение в тази
посока. Вторият свидетел също посочва, че пострадалото лице е пресичало на
червено. Третият свидетел е дъщеря на конституираната
по реда на чл. 227 от ГПК като ищец – М.К., а четвъртият свидетел посочва, че
живее във фактическо съжителство с посоченото лице. Третият свидетел описва, че
са съществували прекрасни отношения между починалия и родителите му, като той
ги е посещавал поне веднъж на един – два месеца, полагал им е. Описва, че и
двамата родители са приели много тежко загубата на сина си, затворили са се в
себе си, отчуждили се и се влошило здравословното им състояние. Свидетелят
посочва, че починалият и сестра му са подпомагали финансово родителите си –
като са им пазарували. Четвъртият свидетел описва, че 5 години преди случилото
се вторият ищец е ослепял от глаукома, но въпреки това е можел да се
самообслужва. След случилото се обаче е загубил желание за живот.
По искане на
страните е изискано образуваното във връзка с процесното
ПТП нохд №366/2019г. по описа на СГС, 34 състав, като
са приети като доказателства по делото съдържащите се в него писмени документи.
На 22.05.2019г. е постановена присъда по делото, с която е признат И.Ч.М. –
водач на лекия автомобил за виновен за настъпване на процесното
ПТП. Присъдата е влязла в сила. За да постанови своя съдебен акт наказателният
съд е приел за установено, че пострадалото лице е пресичало на червен светофар
и на място 1, 5 – 2 метра от пешеходната пътека, както и, че към момента на
стъпване на пешеходеца на пътното платно за предприемане на пресичане, ударът е
бил предотвратим, но водача на лекия автомобил не е предприел необходимите за
това действия.
По искане на
ответника пред настоящата инстанция е допусната съдебно авто
– техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът
кредитира като изготвено обективно и компетентно. В него е посочено, че лекият
автомобил е преминавал на зелен светофар.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Относно
предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ за претърпени неимуществени вреди
Съобразно направения на основание чл.
146 от ГПК доклад в доказателствена тежест на ищците
е да установят:
1.
механизъм на настъпилото ПТП,
2. претърпени вреди от ищците – описаните в
исковата молба;
3. причинна връзка между описаното ПТП и
смъртта на Е.П.К.;
4. на коя дата ищците са предявили претенции
към ответника за заплащане на неимуществени вреди от описаното ПТП,
5. представяне от страна на ищците на всички
изискани от ответника документи във връзка със заведените щети,
- в доказателствена тежест на ответника е да установи
настъпването на следните факти:
1. къде
се е движел пешеходеца непосредствено преди настъпване на ПТП – то,
2.
поведението на пешеходеца непосредствено преди настъпване на ПТП – то и
3. какъв
е бил сигнала на светофарната уредба по времето когато пешеходеца е стъпил на
пътното платно.
С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на
Върховния съд е дал указания относно критериите, които следва да бъдат
съблюдавани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени
вреди от причинена в резултат на деликт смърт. В т.
II на постановлението е разяснено, че понятието "справедливост" не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се
обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за
размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във
всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване
на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта,
възраст и обществено положение на пострадалия – 67 години, степен на родствена
близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение – родители и
дете, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия
обезщетение житейски отношения, възраст и на родителите към датата на
настъпване на ПТП – на първия ищец – 88 години, а на втория ищец – 94 години. Следва
също така да се отчетат и обстоятелствата, че първият ищец умира 1 година и 9
месеца след процесното ПТП, а вторият ищец – почти 1
година и 7 месеца след него. Във формираната съдебна практика е възприето и
становището, че удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД
налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се
отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на
застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите".
С т.III на постановление №4/1961г.
Пленума на ВС на НРБ е приел, че обезщетение за неимуществени възмездява на
най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт, като предмет на
установяване са действителните им лични отношения.
В случая събраните гласни доказателства
сочат, че пострадалият е имал прекрасни отношения с двамата ищци – негови
родители, като се е грижел за тях и ги е подпомагал финансово. През годините
семейните връзки между тези лица са се запазили и поддържали. Загубата на детето
им се е отразило тежко и на двамата ищци, като те са се затворили и отчуждили.
Предвид изложеното и като съобрази
обществено-икономическите условия в страната към настъпване на
застрахователното събитие – 2018 г., съдът намира за справедливото обезщетение
за всеки от ищцата по 15 000 лева. Съдът намира този размер за адекватен и обоснован с оглед претърпените от ищците
болки и страдания и отговарящ на принципа на справедливостта, като за разликата
над 15 000 лв. до предявения размер от 70 000 лв. исковете следва да
бъдат отхвърлени.
Относно възражението за съпричиняване по см. на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД
За да е
налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст
е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента,
до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51,
ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко
поведение на пострадалия, дори и такова, което не съответства на предписано в
закона, може да бъде определено като съпричиняване на
вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод
за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал
предпоставки за възникване на вредите.
В
конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалият е
пресичал на необозначено за това място, при червен сигнал на светофарната
уредба в близост до мястото на пресичане на кръстовището. Тези факти се
установяват както от влязлата в сила присъда, така и от заключението на съдебно
авто – техническата експертиза. От същите
доказателства се установява, че и двамата участници в процесното
ПТП – водачът на лекия автомобил и пешеходеца са имали добра видимост и са могли
да се възприемат, и да предприеме всеки един от тях действия, с които да бъде
предотвратено процесното ПТП.
С оглед
изложеното, настоящият съдебен състав намира за доказано наведеното в отговора
на исковата молба възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, като определя 50% размера на съпричиняване с колкото следва да бъде намалено и
определеното по-горе обезщетение – или крайния размер на обезщетението за
неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП
следва да бъде определен на по 7 500 лв. за всеки от първоначалните ищци.
Относно
претенцията за присъждане на законна лихва
Предвид основателността на главната
претенция, основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху
определената главница по всеки един от предявените искове.
Съобразно нормата на чл. 497, ал.1, т. 2
от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3 КЗ.
В
конкретния случай претенцията е предявена пред ответното дружество на 23.05.2018г.
В 3-месечният срок ответникът е посочил
необходимите документи, които следва да бъдат представени от ищците /подробно
описани по-горе в мотивите на настоящото съдебно решение/.
Тези документи са представени от
пълномощника на ищците след предявяване на исковата молба, а номера на банковата
сметка през м. 04.2019г.
С оглед на така установеното следва, че
се дължи законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на подаване на
исковата молба – 20.09.2018г. до окончателното изплащане, като се отхвърли за
периода 12.05.2018г. – 19.09.2018г.
Относно
направените по делото разноски
Право на
разноски имат и двете страни, като съгласно чл. 78 ГПК разноските се присъждат
съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска.
На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на първия ищец – М.П.К.
сумата от 563, 57 лв. – представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от предявените искове съгласно
представения договор за правна защита и съдействие стр. 376 от делото.
На основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с
чл.7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските
възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Я.Д.Д. адвокатско възнаграждение в размер на 1 410 лева,
съразмерно на уважената част от исковете, които са предявени от ищеца П.Е.К..
В полза на
ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, следва да бъде
присъдена сума в размер на 872, 14 лева, представляваща съответната част на
отхвърлените искове от направените от тази страна разноски: юрисконсултско
възнаграждение - 200 лв., 700 лв. – депозит по допуснатата авто
– техническа експертиза и 140 лв. – депозит за двамата призовани свидетели/.
На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищците от задължението за внасяне на
държавна такса по делото, ответното застрахователно дружество следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 600 лв.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „А.”, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.П.К., ЕГН – **********
с адрес: *** и П.Е.К., ЕГН – ********** с адрес: ***, ж. к. **********ап. ***на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 7 500лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Т.Д.К. от настъпило ПТП на 12.05.2018г.,
при което причинена смъртта на нейния син – Е.П.К., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 20.09.2018г. до окончателното й плащане, като отхвърля
иска за разликата над 7 500 лв. до предявения размер от 70 000 лева,
както и искането за присъждане на законна лихва за периода от 12.05.2018г. до 19.09.2018г.
ОСЪЖДА
ЗАД „А.”, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.П.К., ЕГН – **********
с адрес: *** и П.Е.К., ЕГН – ********** с адрес: ***, ж. к. **********ап. ***на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 7 500лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от П.А.К. от настъпило ПТП на 12.05.2018г.,
при което причинена смъртта на неговия син – Е.П.К., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 20.09.2018г. до окончателното й плащане, като отхвърля
иска за разликата над 7 500 лв. до предявения размер от 70 000 лева,
както и искането за присъждане на законна лихва за периода от 12.05.2018г. до
19.09.2018г.
ОСЪЖДА М.П.К., ЕГН – **********
с адрес: *** и П.Е.К., ЕГН – ********** с адрес: ***, ж. к. **********ап. ***да
заплатят на ЗАД „А.”, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 817, 14 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „А.”, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Софийски градски съд, с
адрес: гр. София, бул. *******на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата
от 600 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „А.”, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.П.К., ЕГН – ********** с
адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 563, 57 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „А.”, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Я.Д.Д.,
адвокат от САК, със служебен адрес: гр. София, ул. „*******на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
сумата от 1 410 лв.
Решението може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: