Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

N

 

гр.Радомир,  22.03.2021 година

 

 

 

Радомирският районен съд –наказателна колегия в открито съдебно заседание на единадесети март  през две хиляди и  двадесета и първа година :

 

                                                          Районен съдия : Ивета Павлова

 

 

При секретаря Т. П.като разгледа  докладваното от съдията административно-наказателно дело N 32 по описа за 2021 година, намери за установено следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.

 

С електронен фиш серия К №2505499, издаден от ОД МВР гр.Перник  е наложено на жалбоподателката В.Й.Д., с ЕГН:**********,*** 4 административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение по  чл.21, ал. 1 от ЗДвП, на осн.чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т. 3 от ЗДвП.

Недоволна от така наложеното  й наказание Д. е обжалвала същото като по изложени в жалбата  си съображения   моли съда да отмени атакувания електронен фиш изцяло, като незаконосъобразен.

Въззиваемата страна –ОДМВР –Перник  редовно и своевременно призована, не  изпраща  представител  и не изразила  становище по жалбата на Д..*** при Районна прокуратура гр.Перник, редовно и своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

 

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от фактическа и правна страна следното:

 

Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима и съдът дължи разглеждането й по същество.

Във връзка  с установяване на обстоятелство кога е връчен ЕФ на жалбоподателката наказващият орган е предоставил разписка, видно от която  атакувания  ЕФ е връчен на Д. на 01.01.2021г., поради което съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения 14-дневен срок и съдът дължи разглеждането й по същество.

 

 

 

 

От фактическа страна.

 

По делото видно от представения и атакуван в настоящето производство електронен фиш  се установява, че на процесната дата 24.01.2019г. с автоматизирано техническо средство в 15:36 часа  в гр.Радомир , на ПП I-6, км.68+ 836 при Бензиностанция Лукойл, в посока към гр.Перник е установено, извършено от жалбоподателката административно нарушение, а именно: като водач на МПС „Фолксваген Голф“, Лек автомобил, с рег. №. при ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч е управлявала МПС с  74 км/ч. Към представения електронен фиш е представен  клип заснет от Радар № TFR1- M № 579/12 от 24.01.2019г. в 15:36:49 часа.

Съдът намира, че подадената жалба, с която  е сезиран разгледана по същество е неоснователна. Това е така по следните съображения:

В хода на съдебното следствие предвид представените по делото писмени доказателства от АНО в административно-наказателната преписка се установява, че атакувания в настоящото производство електронен фиш е издаден въз основа на заснет снимков материал с автоматизирано техническо средство, а именно система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR1-M„, идент.№579/12, която се води на отчет в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР- Перник, която система е монтирана на служебен автомобил с рег.№..Тези обстоятелства се установяват от Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система рег.№328р- 976 от 25.01.2019г.

На 24.01.2019 г., около 15.36 часа, в гр. Радомир при Бензиностанция Лукойл път ПП I-6 , км 68+836, се е движело МПС „Фолксваген Голф“, Лек автомобил, с рег. №РК 5217 ВМ. В същия район,  на ПП I-6 , км 68+836,с мобилно автоматизирано техническо средство  TFR1- M № 579/12, монтирано в полицейски автомобил с рег. № ., се извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим чрез заснемане. В 15.36 часа през обсега на АТСС преминал и горепосоченият автомобил. След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 328р-2197 от 26.02.2018 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата/. Впоследствие, при снемане на записаната информация от АТСС се установило, че след навлизане на превозното средство в контролираната зоната е измерена скорост на движение от 77 км/ч., което превишавало с 27  км/ч. разрешената за населено място скорост от 50 км/ч., съгласно чл. 21, ал.1 от ЗДвП. След съответно приспадане на допустимата грешка при измерването превишението на скоростта било редуцирано до 24 км/ч.След справка в ЦБД КАТ - МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на жалбоподателката Д.. Затова и с оглед разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП срещу нея бил издаден електронен фиш, серия К № 2505499 на ОД МВР - Перник, с който на основание чл. 189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП й е наложена глоба 100 лв. за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. След връчване на електронния фиш жалбоподателката не е упражнила правата си по чл. 189, ал.5 и 9 от ЗДвП.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид приетите като писмени доказателства справка от централна база данни - КАТ, разписки, снимков материал от АТСС TFR1-М 579/12, протокол за използване на АТСС, рег. № 328р-976/25.01.2019г..,  протокол №2-28-2018 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М , идент.№579/2012г. от 13.12.2018г. на Лаборатория за проверка на радарни скоростомери и анализатори за алкохол в дъха

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и възраженията на жалбоподателката съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство/система TFR 1-М, с идент. № 579/12, с каквито съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП  може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДвП  "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес". Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение е мобилно, прикрепено към служебен полицейски автомобил и е обслужвано от полицейски служител, поставящ начало и край на работния процес.

Приетите по делото Протокол за използване на АТСС, рег. № 328р-976/25.01.2019г. и Протокол № 2-28-18 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М от 13.12.2018г. на Лаборатория за проверка на радарни скоростомери и анализатори за алкохол в дъха , безспорно доказват, че средство за измерване - мобилна система за измерване на скорост, тип TFR-1М, с идент. № 579/12 е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, а при извършените първоначална и последваща проверка е установено съответствие с одобрения тип и с метрологичните изисквания, като грешките не превишават максимално допустимите.

Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал.4 от ЗДвП.

Същевременно, условията и редът за това, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., изд. от МВР на основание чл. 165, ал.3 от ЗДвП, са спазени.Използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал.1 от наредбата/, съставен от обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства - точното място на контрол, началото и края на контролирания участък, въведения за него скоростен режим, идентификация на служебния автомобил, в който е монтирано АТСС, началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния запис.

Данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен с мобилното АТСС ,доказват, че нарушението е установено в границите на населено място в гр.Радомир на ПП I-6, км.68+ 836 при Бензиностанция Лукойл, в посока към гр.Перник, при допустима за процесното превозно средство скорост на движение 50 км/ч., съгласно чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Тези доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно съответната пътна структура и скоростен режим съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в съответствие с материалния закон, а оттук - че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е извършено законосъобразно.

На кадрите от снимковия материал се наблюдава автомобила визиран в електронния фиш, без в близост до него да има други движещи се такива. При това положение е изключено всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС. Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес.

Безспорно доказано е, че жалбоподателката като собственик на превозното средство, с което е извършено нарушението, е негов субект /чл. 188, ал.1, предл.1 от ЗДвП/. При тези обстоятелства и предвид неупражняване на възможността в чл. 189, ал.5 от ЗДвП, законосъобразно и обосновано /при всестранна и обективна оценка на доказателствената съвкупност/, именно отговорността на жалбоподателката В.Д.  е ангажирана за установеното и доказано по несъмнен начин административно нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

Освен това, обжалваният електронен фиш съответства на утвърдения със Заповед № Iз - 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална страна. Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Същият се издава по алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се предпоставя единствено от съблюдаването на специалните правила и изисквания регламентирани в нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, а те в случая са спазени. Паралел с общите правила на ЗАНН относно образуването и развитието на административнонаказателното производство, основан на приравняването на електронния фиш на наказателно постановление в нормата на чл. 189, ал.11 от ЗДвП, не може да се прави, тъй като соченото приравняване се свежда единствено до правните последици произтичащи от влизането в сила на двата акта, не и до пренасянето на процедурни изисквания свързани с издаването им и очертаването на съдържанието им.

Гореизложеното мотивира настоящия състав на решавщия съд  да приеме, че доказателствената съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на посочените дата и място Д. е управлявала описаното превозно средство със скорост над разрешената, установена с технически изправно АТСС - мобилна система за измерване на скорост - "ТFR1 - М", № 579, поради което законосъобразно отговорността му е ангажирана по реда на чл. 189, ал.4 от ЗДвП с издаване на електронен фиш.

По отношение вида и размера на наложеното административно наказание:

За констатираното нарушение - превишаване на разрешената максимална скорост в населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл. 182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта е превишена с 24 км/ч. /стойност, получена след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на движение/, поради което за нарушението е приложима санкцията по т.3 от визираната разпоредба. Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост от 21 до 30 kм/ч точно фиксирано по размер наказание - глоба от 100 лв., изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал.2 от ЗАНН. В случая именно такова наказание е наложено на  В.Д. и предвид законосъобразното му определяне, обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден. Намаляване на наказанието под законоустановения размер е недопустимо.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,  районният съд

 

Р   Е  Ш   И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К №2505499, издаден от ОД МВР гр.Перник, с който на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т. 3 от ЗДвП е наложено на В.Й.Д.,  с ЕГН:**********,*** административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение по  чл.21, ал. 1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд  гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Районен съдия: