Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
Normal; за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по чл.435 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. Делото е образувано по подадена от П. Д. П. , длъжник по изп.д. № 432/2010 година на Частен съдебен изпълнител С К, рег.№ 809, с район на действие района на Окръжен съд - гр.В Т, против постановлението на съдебния изпълнител от 17.07.2013 година, с което не е прието и е отхвърлено възражението му за недължимост на разноски по делото в размер на 6549 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за адвоката на взискателя, респективно - отказано е исканото от него намаляване на адвокатското възнаграждение на основание чл.78,ал.5 ГПК, както и против връчената му на 04.06.2013 година от съдебния изпълнител призовка за принудително изпълнение, с която на 12.06.2013 година е насрочен опис и оценка на собствения му лек автомобил " Т " - , с рег.№ ,запориран в полза на взискателя. В жалбата си П. Д. развива съображения в подкрепа на твърденията си за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на атакуваните от него действия на съдебния изпълнител. Твърди, че не дължи на взискателя по делото каквито и да било суми, при което е изпълнявал задълженията сÞ по него доброволно. Посочва, че договореното и заплатено от взискателя на адв.П П адвокатско възнаграждение надвишава значително и в пъти размера на този , определен като такъв в чл.10,т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за определяне на адвокатските възнаграждения. Моли атакуваните от него действия на частния съдебен изпълнител, като порочни, да бъдат отменени.Прави искане да бъде допуснато изслушването на съдебно-счетоводна експертиза по делото , която да даде заключение по поставените от него в жалбата задачи. Взискателят по изп.д. № 432/2010 година на Частен съдебен изпълнител С К С. Т. Б. заема становище, че жалбата на П. Д. П. е процесуално недопустима,респективно - неоснователна и недоказана. Посочва, че запорираният лек автомобил на длъжника не е от категорията на несеквестируемите вещи. Твърди, че с оглед разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК, само съдът, а не и ЧСИ може да присъди по - нисък размер на разноските. Посочва , че по жалбата на П. Д. ВТОС вече се е произнесъл с решение № 380 от 12.07.2013 година по гр.д. № 871/2013 година. В тази връзка твърди, че са налице предпоставките на чл.299 ГПК, поради което производството по делото следва да бъде прекратено. Частен съдебен изпълнител С К излага мотиви по обжалваните от П. Д. нейни действия, като посочва, че жалбата против насрочването на опис и оценка на собствения на длъжника лек автомобил е процесуално недопустима, при което същите не са проведени. Твърди, че жалбата против постановлението от 17.07.2013 година, с което е отказала да намали адвокатското възнаграждение на адв. П П, е неоснователна, като посочва, че за да направи това , е съобразила фактическата сложност на делото. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата на П. Д. П. против връчената му на 04.06.2013 година от съдебния изпълнител призовка за принудително изпълнение,с която на 12.06.2013 година е насрочен опис и оценка на собствения му лек автомобил " Т " - , с рег.№ СА НМ ,запориран в полза на взискателя, макар и подадена в срок , е процесуално недопустима. Касае се за действие на съдебния изпълнител, което не подлежи на обжалване от длъжника. Освен това, видно от данните по делото, описът и оценката не са проведени от съдебния изпълнител, при което за жалбоподателя липсва правен интерес от обжалване на тяхното насрочване. В тази връзка следва да се има предвид, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на подадената жалба, за която предпоставка съдът не само има право, но е и длъжен да следи служебно. Исканата от П. П. във връзка с това съдебно-счетоводна експертиза е неотносима и не е необходима за правилното решаване на делото, поради което искането за допускането й следва да бъде отхвърлено. Жалбата на П. Д. П. против постановлението на съдебния изпълнител от 17.07.2013 година, с което не е прието и е отхвърлено възражението му за недължимост на разноски по делото в размер на 6549 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за адвоката на взискателя ,е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да остави без уважение с обжалваното от П. Д. П. постановление от 17.07.2013 година възражението му за прекомерност на договореното между взискателя по делото С. Т. Б. и адв.П П адвокатско възнаграждение респективно - за намаляването му на основание чл.78,ал.5 ГПК, Частен съдебен изпълнител С К е приела, че възнаграждението не надхвърля трикратния размер, определен по реда на чл.10,т.1 и т.2 от Наредба № 1 на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения . Този извод на съдебния изпълнител е неправилен, необоснован и не намира опора в закона. Съгласно чл.78,ал.5 ГПК, която разпоредба намира приложение и в изпълнителното производство, "Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по- нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата." , като фактическата и правна сложност следва да се преценяват за всяко едно производство самостоятелно.В конкретния случай адв.П П, освен подадената молба за образуване на делото, е подал още няколко молби, поради което дължимото му минимално възнаграждение следва да бъде определено при условията на чл.10, т.т.1 и 2 от Наредба № 1 на ВАдвС. Неправилно с атакуваното по делото постановление Частният съдебен изпълнител е приел, че адвокатското възнаграждение на адв.П по делото не може да бъде по-малко от трикратния размер на минималното такова , в какъвто смисъл е §2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при което в конкретния случай договореното и заплатено от взискателя на адв.П възнаграждение значително надвишава дори и трикратния размер на определеното с Наредба № 1 на ВАдвС такова. В тази връзка следва да се има предвид, че Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е издадена от ВАдвС въз основа на законова делегация, регламентираща правото на органите на адвокатурата да определят минималните размери на адвокатските възнаграждения. Законова делегация същите органи да определят размер на възнагражденията в хипотезата на чл.78,ал.5 ГПК няма. Ето защо правилото на § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е издадено извън законовата делегация, поради което не може и не следва да се прилага. Висшият адвокатски съвет може да определи само минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не и тези в случаите на чл.78,ал.5 ГПК. Изложеното по категоричен начин налага извода, че при прилагането на чл.78,ал.5 ГПК съдът, респективно - съдебният изпълнител, не е ограничен при намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение до трикратния минимален размер, а до минималния такъв според Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че жалбата на П. Д. П. против връчената му на 04.06.2013 година от съдебния изпълнител призовка за принудително изпълнение,с която на 12.06.2013 година е насрочен опис и оценка на собствения му лек автомобил " Т " - , с рег.№ ,запориран в полза на взискателя, е процесуално недопустима. Като такава същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази му част - прекратено. Жалбата на П. Д. П. против постановлението на съдебния изпълнител от 17.07.2013 година, с което същият е отказал да редуцира размера на адвокатското възнаграждение на адв.П П по делото, е основателна и доказана. Обжалваното от него постановление, като порочно, следва да бъде отменено. Водим от горното и на основание чл.437,ал.4 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ искането на жалбоподателя П. Д. П. за допускане изслушването на съдебно - счетоводна експертиза по делото. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалбата на П. Д. П., длъжник по изп.д. № 432/2010 година на Частен съдебен изпълнител С К, рег.№ 809, с район на действие района на Окръжен съд - гр.В Т, против връчената му на 04.06.2013 година от съдебния изпълнител призовка за принудително изпълнение,с която на 12.06.2013 година е насрочен опис и оценка на собствения му лек автомобил " Т " - , с рег.№ ,запориран в полза на взискателя. ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част. ОТМЕНЯ постановлението на Частен съдебен изпълнител С К, рег.№ 809, с район на действие района на Окръжен съд - гр.В Т, от 17.07.2013 година по изп.д. № 432/2010 година, с което не е прието и е отхвърлено възражението на длъжника П. Д. П. за недължимост на разноски по делото в размер на 6549 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за адвоката на взискателя, респективно - отказано е искан¯то от него намаляване на адвокатското възнаграждение на основание чл.78,ал.5 ГПК. Препис от решението да се връчи на страните. Решението в частта му, с която е прекратено производството по делото, има характер на определение и подлежи на обжалване пред Апелативен съд - гр.Велико Търново в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. В останалата му част решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |