МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА № 183 от 22.07.2013
година по НОХД № 561/2013г. по описа
на Окръжен съд гр. Бургас.
Подсъдимия С.А.Д. ЕГН
**********, е предаден на съд по реда на чл.247 ал.1 т.1 от НПК както следва: за това,
че на 18.08.2012г. в гр. Бургас, ДП „С. С. и в.”, в следствие на умишлено нанесена средна
телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота - посредством
нанасяне на удар с юмрук в главата, с което
предизвикал кръвоизлив в мозъка, умъртвил И. А. М. ЕГН **********, което представлява престъпление по
чл.124 ал.1 пр.2 вр. чл.129 ал.1 и
ал.2 НК.
В съдебно заседание
бяха предявени граждански искове за нанесени неимуществени вреди изразяващи се в
претърпени страдания и мъка от смъртта на И.М. от **** му М.Н.М., и двете му **** С.И.Д. и А.И.М.,
както и желание да бъдат конституирани като граждански ищци и частни обвинители.
Размера на претендираните суми с правно основание чл.45 ЗЗД е за по 150 хиляди лева
на всеки,
заедно с лихвите, считано от датата на увреждането - 18.08.2012г. до окончателното им
изплащане.
Процесът се проведе при условията на
чл.371 т.2 НПК по искане на подсъдимия, който призна изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и
се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът като установи,
че предявените граждански искове са своевременни и допустими, а лицата са легитимирани,
с определение конституира същите като граждански ищци и частни обвинители, а
адвокат Домусчиева от Адв. колегия Сливен като повереник и прие за разглеждане исковете, така както са формулирани.
В съдебно заседание
представителят на ПРОКУРАТУРАТА поддържа повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение,
като изтъква, че от събраните по делото доказателства, същото е доказано по
несъмнен и категоричен начин. Пледира подсъдимия бъде признат за виновен в извършване
на престъплението с посочената правна квалификация. Изтъква като смекчаващи вината обстоятелства
чистосърдечното самопризнание на подсъдимия от началото на досъдебната фаза на
процеса и до настоящия момент. Относно наказанието пледира да се наложи
такова при условията на чл.58"а" НК, при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, в размер на 3 години лишаване от свобода а изтърпяването
му да се отложат при условията на чл.66 ал.1 НК за срок от 5 години. Гражданските
искове да се присъдят така както за заявени от страните.
ПОВЕРЕНИКЪТ моли
съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание около средния размер
преди редукция. Приема, че престъплението и авторството са доказани по несъмнен
начин. Независимо, че отчита смекчаващите вината обстоятелства, повереникът
смята, че подсъдимия е имал възможност да прецени думите на жертвата до колко
са обидни и да не предприема действията, които са довели до смъртта на М.. Моли съда да присъди гражданските
искове така както са предявени заедно с разноските.
ЗАЩИТАТА признава за
доказана фактическата обстановка и вината на подсъдимия . Предлага исканото от
обвинението наказание да бъде намалено с една трета т.е. на две години лишаване от свобода, което да се
отложи за срок
от три години. Изтъква се съдебна
практика в този смисъл, твърди се, че следва да се отчетат като смекчаващи
вината обстоятелства и действията по оказване помощ на пострадалия от страна на
подсъдимия. Относно гражданските искове защитата намира, че същите са
прекомерни и предлага на съда да ги уважи до размер на 50 хиляди лева по
отделно за всеки.
ПОДСЪДИМИЯ в
защитната си теза и последна дума, намира смъртта на М. за нелепа
случайност. Изказва съжаление и съболезнования на близките.
Съдът като установи, че самопризнанията се
подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, постанови присъдата без да събира доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и намира за установено следното:
I. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимия и жертвата
били колеги и работили в ДП „С.с. и в.". Принципно като съграждани / от гр. Сливен/
и колеги, помежду им имало
добри отношения. На 17.08.2012г. двамата били командировани
в гр. Бургас, както това често се случвало и преди. Командированите работници на предприятието
ползвали ведомствени бунгала, находящи
се след завод „К." по пътя за кв. „Лозово".
На 18.08.2012г.,
подсъдимия и жертвата били на работа. След това около 16.30 часа се върнали в
бунгалата. Привечер подсъдимия, заедно с други свои колеги, на
импровизирана маса/ от кабелен барабан/ решили да се почерпят. Пили ракия.
Първоначално при подсъдимия бил свидетеля Р., а около 20.45 часа при тях дошла
и свидетелката С.. Тримата седели около барабана и подсъдимия пускал
музика на лаптопа си. Около 21.15 часа при тях пристигнал и М., който преди това
също бил употребил алкохол. На "масата" свидетелката С. била между М. и
подсъдимия, като последния се намирал от
дясната й страна. В един момент подсъдимия позвънил по мобилния телефон на брат си, а свидетеля Р. се отдалечил
на около 10-15 метра за да прибере в
микробус сгъваеми столове. Докато подсъдимия говорел по телефона, М. започнал да коментира пред
свидетелката С. майката и брата на
първия. Употребил цинични изрази / псувни/. Подсъдимия чул това и го възприел като обида, ядосал се, станал от стола
и минал зад гърба на М.. Замахнал с
дясната ръка и нанесъл 3-4 силни удара по жертвата, като няколко попаднали в гърба и рамото, а един
/фаталния/ попаднал в дясната част на
главата му, над ухото в областта на дясното слепоочие. Пострадалият не могъл да се защити по никакъв начин от ударите
и след прекратяване на нападението
се надигнал от стола си, след което се свлякъл на земята . При падането не се ударил, защото се опрял в коляното
на свидетелката С.. При суматохата
свидетеля Р. се върнал и видял безжизнения М. на земята, а свидетелката С.
да се кара на подсъдимия. Р. се приближил до
пострадали и чул, че диша с хрипове. Започнал опити да го свести, като леко го удрял по лицето. Свидетелката С. донесла
вода със същата цел, но опитите им
останали безуспешни. По същото време виждайки суматохата , на местото
пристигнали свидетелите Д. и К.. К. проверил пулса на пострадалия, а Д. позвънил на номера за спешни
случаи 112. Подсъдимия започнал опити
за оказване първа помощ на пострадалия, като му
правил изкуствено дишане. На
местопроизшествието първи пристигнали полицейските служители, а малко след
това и спешна помощ, която обаче констатирала смъртта на М..
II ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Описаната фактическа
обстановка се подкрепя от всички доказателства по делото, събрани
по предвидения процесуален ред, както и от назначените експертизи и следствен
експеримент.
Свидетелката С. е
очевидец на инцидента от зараждането до финала. Нейните показания се подкрепят
в отделни части от тези на свидетеля Р., който с изключение на самия инцидент е
свидетел на обстановката преди и след зараждането му. Останалите
свидетели М., С., Д., Д., К., С. и Р. разкриват в показанията си факти и обстоятелства имащи
косвено значение за изясняване на случая, свързани с поведението на
участниците преди и след инцидента. Важно е да се отбележи, че всички показания
се непротиворечиви, както в основните факти така и по повод на отделни
подробности. Безспорно се установява от показанията на свидетелката С., че
фаталния удар е бил един, който е нанесен с юмрук от подсъдимия в дясно,
гърбом на пострадалия, в областта над ухото в дясното слепоочие. Важно
същото така е и обстоятелството, че при падането на тялото на пострадалия, не е
имало остро съприкосновение със земята или други предмети, което от
своя страна да е довело до усложняване на травмата. Изяснен е и повода,
поради който е възникнал инцидента - недопустимо поведение на
пострадалия, който изрекъл обидни и нецензурни думи за брата и майката на
подсъдимия.
В последствие на база
протокола за оглед и показанията на свидетелите е извършена възстановка на
случая / следствен експеримент/, от който се установява, че
проверените факти и доказателства са достоверни.
Съдебно химическата
експертиза доказва алкохол в кръвта на пострадалия с концентрация 1,53
промила. Алкохола в кръвта на подсъдимия е установена от
пристигналия на мястото полицейски екип, чрез алкотест „Дрегер" и
концентрацията е 1,20 промила. Уреда е технически изправен и следва резултат да се
приеме за безспорен. Същото се потвърждава и от показанията на
свидетеля С., който е извършил изследването.
От огледа и
аутопсията на трупан а М. и изготвената съдебно -медицинска експертиза
се установяват увреждания както следва: субарахноиден мозъчен кръвоизлив в
дясната мозъчна половина, тежък мозъчен оток, кръвонасядане на меката черепна
обвивка в дясната слепоочна област отвън, кръвонасядане на вътрешната
повърхност на надушния мускул, кореспондиращи по месторазположение с
мозъчния кръвоизлив в дясно. Тези увреждания съдебния експерт е преценил като
разстройство на здравето временно опасно за живота. Относно механизма
на причиняване вещото лице приема, че увреждането може да се получи от
удар с юмрук , като ако е гърбом е нанесен с дясна ръка, а ако е челно - с
лява ръка.
Анализирайки
фактите, вещото лице заключава, че основната причина за смъртта на И.М. е
мозъчен кръвоизлив, довел до оток на мозъка и
потискане дейността на жизнено важни центрове в мозъка.
Съдът приема експертизата за правилна и
обоснована.
Съдът приема също
така за правилни и обосновани изводите на назначената комплексна съдебно психиатрична - психологическа
експертиза. Съдът счита подсъдимия за вменяем
според медицинските и юридически критерии.
По важен в случая е извода за изпитаното раздразнение от подсъдимия в следствие поведението на
пострадалия, както и употребеното количество алкохол от първия, с оглед
правилната квалификация на деянието.
Относно употребата на
алкохол експертът е категоричен, че концентрацията на алкохол в кръвта 1,2 промила не е основание да
се счита, че е на лице качествено нарушение
на базисните психични годности на подсъдимия. Такова би било на лице при
концентрация на алкохол в кръвта над 3
промила. От друга страна обаче, това количество съответства на леко алкохолно
опиянение и е напълно достатъчно, за да се прояви токсично засилване на
емоциите и освобождаването им от коригиращото потискане на ценностните нагласи и критерии на личността. В
случая вещото лице приема, че в
следствие на употребения алкохол, у подсъдимия се наблюдава дисфорично опиване, което се характеризира с
раздразнителност и търсене на повод за
скандали, каквото е било и неговото поведение по време на инцидента. По нататък вещото лице подробно
разглежда поведението на подсъдимия,
с оглед оценката с научни методи на факта, дали преди и по време на
деянието той е бил във физиологичен афект. Изводите са , че е на лице
обикновено раздразнение, а не физиологичен афект. Поведението му е било мотивирано от гняв и унижение в следствие обидите
отправени му от пострадалия, но преекспонирани от употребения алкохол.
Въпреки това обаче, вещото лице приема, че
състоянието на подсъдимия би могло да бъде овладяно от него волево и да
не доведе до инкриминирания резултат.
От приложените
писмени доказателства се установява, че подсъдимия е не осъждан с активно
гражданско поведение - работещ и без други противообществени прояви. На лице са
положителни отзиви за поведението му в обществото.
III. ПРАВНИ ИЗВОДИ
Престъплението по
чл.124 НК се характеризира със следните особености: Изпълнителното деяние
обективно е насочено към причиняване на телесна повреда. То поражда два резултата -
по-близък, непосредствен (телесната повреда) и по-далечен резултат (смъртта).
Причинната връзка между изпълнителното деяние и смъртния резултат е косвена,
опосредствана от междинно състояние на пострадалия (телесната повреда). Субективната
страна на
престъплението по чл.12 НК обхваща две форми на вината - умисъл към по-близкия и по-лек резултат (телесната
повреда) и непредпазливост към по-отдалечения и по-тежък резултат (смъртта).
0т обективна страна с
действията си подсъдимият е осъществил умишлено състава на чл.129 НК. Чрез умишлено
нанесения удар с юмрук в дясната
слепоочна част на главата на пострадалия М., подсъдимият е причинил описаните по горе травми. С тези си
действия той е бил мотивиран да накаже пострадалия за изговорените по
адрес на негови близки обидни думи, а
не да го убие. В
този смисъл са всички събрани доказателства. От субективна страна подсъдимият е
извършил деянието виновно, при пряк умисъл. Това е така, защото ударът е
нанесен в жизненоважна точка от тялото на пострадалия, като подсъдимият не
се е ограничил само с него , а е продължил да нанася удари по други части
от тялото на М.. От това упорство следва, че той е целял и искал
настъпването на вредоносните последици. Също така, това обективирано
поведение дава основание за извод, че подсъдимия е предвиждал
обществено опасните последици, които биха настъпили , нанасяйки удара в гръб / не е
дал възможност и шанс на пострадалия да се защити/, като също така е съзнавал
и обществено опасния характер на деянието..
Що се касае до
последващата настъпила смърт на пострадалия М., съдът счита, че подсъдимия не е
искал и целял този вредоносен резултат и не е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди. Това е така, защото както беше споменато по горе, ударът е нанесен в
жизненоважна точка на човешкото тяло, което обстоятелство е
общоизвестно. Самото нанасяне на всички удари в това число и фаталния е станало
изненадващо на пострадалия/ в гръб/ като по този начин шансовете за защита
са били нулеви. Подсъдимият е бил длъжен и е могъл да предвиди, че при
такава обстановка, вероятността да настъпи инкриминирания резултат е реална.
Горното дава
основание на съда да приеме, че от обектива и субективна страна подсъдимия на
18.08.2012г. в гр. Бургас, ДП „С. С. и в.", вследствие на умишлено
нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето,
временно опасно за живота -посредством нанасяне на удар с юмрук в
главата, по непредпазливост причинил смъртта на И.А.М. - ЕГН **********, което
представлява престъпление по чл.124, ал.1, предл.второ, вр.чл.129,
ал.1 и ал.2 НК.
IV ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
Анализирайки
наказателната отговорност на подсъдимите съдът отчете, че процеса се проведе
при условията на чл.371 т.2 НПК и на основание чл.373 ал.2 НПК при
определяне на наказанието приложи чл.58а, ал. НК /д.в. бр.27/2009г/. за
подсъдимия Д..
Ръководейки се от
правилата в Общата част на НК, съдът на първо място прецени отегчаващите
вина обстоятелства. Като такова съдът приема механизма на
извършване на деянието. Ударите в това число и фаталния са нанесени в гръб и на
пострадалия не е даден никакъв шанс за защита.
Смекчаващите вината
обстоятелства на първо място са свързани с личността на
подсъдимия: той е не осъждан, добър гражданин, обществено активен чрез полагане
на труд, съдействал е на следствието от първия момент, което обстоятелство
съда цени извън привилегията на посочения по горе текст от закона, искреното
разкаяние и съжаление демонстрирано преди и по време на съдебния процес,
направените от него опити непосредствено след деянието да помогне на
пострадалия. Не на последно място съдът оценя и поведението на пострадалия,
който до известна степен е провокирал инцидента. Всички изложени до тук
смекчаващи вината обстоятелства обаче, не се ценят като многобройни или
изкючителни по смисъла на чл.55 НК, за да накарат съда да го
приложи. Общата оценка на съда е, че следва
да прецени наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Изхождайки от този
извод съда намира, че с оглед обществената опасност на деянието и дееца, справедливо е
наказание лишаване от свобода в размер на 3 години, което редуцирано по
правилата на чл.58"а" ал.1 НК, следва да се определи на 2 годи и на такъв
размер следва да бъде осъден подсъдимия.
На отделна преценка
съдът подложи въпроса, свързан с прилагане на института на условно осъждане по чл.66 ал.1 НК.
Съдът констатира, че
са на лице формалните предпоставки предвидени в първата част на нормата относно
нейното прилагане . Подсъдимият е извършил непредпазливо деяние, като наложеното
наказание е в размер на 2 години лишаване от свобода. На следващо място той не
е осъждан за престъпление от общ характер на лишаване от свобода.
Що се касае до
постигане целите на наказанието предвидени в чл.36 НК и по специално до
поправяне на осъдения, съдът намира, че следва наложеното наказание да се
изпълни ефективно. Това е така защото проявната форма на деянието, въпреки
смекчаващите вината обстоятелства, говори за грубо погазване на
обществените норми. Съдът отчита поведението на пострадалия, което е принципно
укоримо, но също така оценя невъздържаната и небалансирана реакция на подсъдимия,
до голяма степен опосредствана и от употреба на алкохол, довела в крайна сметка
до смъртта на пострадалия. Значение за становището на съда има и умишлената телесна
повреда, която по своя
резултат , ако не бе настъпил леталния изход би могла да увреди трайно пострадалия. Осъдения трябва чрез ефективно
изтърпяване на наказанието, да възпита в себе си траен респект към
спазване на нормите на закона, уважение към
неприкосновеността на личността и към обществения морал.
Не на последно място
съдът отчита и целите на генералната превенция. Конституцията на РБ и моралните устои
на обществото ни , определят човешкия живот като висша ценност. Развитието на обществените
отношения в последните години
, дава основание на съда да прецени, че тези законови и морални правила все по често не се спазват и то по най брутален начин. От
тази гледна точка съдът намира, че
следва да се даде приоритет и на генералната
превенция при оценка приложението на чл.66 ал.1 НК в конкретния случай и с оглед да се въздейства
предупредително и възпитателно на другите членове на обществото, следва
да наложи ефективно наказание.
На основание чл.59,
ал.1 и чл.61, т.З от ЗИНЗС наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи в
Затворническо общежитие от ОТКРИТ ТИП при първоначален ОБЩ РЕЖИМ.
V ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК И РАЗНОСКИТЕ.
Предявените
граждански искове са основателни и следва да бъдат уважени, но не в
поискания размер.
Гражданските ищци М. -
********, М. и Д. - ***** на пострадалия са предвидени в закона, като лица легитимни
да предявят граждански искове в наказателния процес. В делото съществува документ
за наследници
на починалия А.М.. Безспорно от смъртта му те са
претърпели
неимуществени вреди състоящи се в изпитани страдания, мъка, тежка скръб. Няма
доказателства семейството да е водило живот, който да поставя под съмнение
горния извод.
Съобразявайки
принципите на справедливостта, които предвиждат възмездяване на увредените
лица, но също така изключват възможността подсъдимия да бъде превърнат в
доживотен длъжник, както и съдебната практика в страната и потвърдена в решенията
на ВКС, съдът намира, че справедливо обезщетение би било по 55 хиляди
лева за всеки граждански ищец. Следва да се присъдят и лихви
предвидени по закон от датата на деянието 18.08.2012г. до окончателното
изплащане. Гражданските искове за горницата до предявените по 150 хиляди лева
следва да бъдат отхвърлени, като необосновани.
На основание чл.189,
ал.З от НПК съдът осъди подсъдимия С.А.Д. - ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ разноските
по делото в размер на 241.09 лева в полза на държавата.
На основание чл.189,
ал.З от НПК съдът осъди подсъдимия С.А.Д. - ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ разноски за
повереник от досъдебната и съдебна фаза на процеса в размер на
1200.00лева по равно /по 400.00лева/ на всеки един от гражданските
ищци и частни обвинители М.Н.М. - ЕГН **********, С.И.Д. - ЕГН **********
и на А.И.М. - ЕГН **********.
Осъди подсъдимия С.А.Д.
- ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ държавна такса общо в размер на 6 600лева върху
присъдената част на гражданските искове.
|
Мотивиран
от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
|