Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2540/7.6.2019г. , гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично
заседание на 09.05.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 12001 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с
правно основание чл.79 и чл.92 от ЗЗД.
Производството по
делото е образувано по повод предявени от ищеца „А.Б.“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** срещу ответника К.Л.К.
ЕГН: **********, с адрес: ***
кв.Виница съединени в условията на
първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца , следните
суми, а именно:
- сумата в размер на 73.97
лв. (седемдесет и три лв. и 97 ст.) ,
представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по Договор за
далекосъобщителни услуги с номер на потребител ******* и с ID на
клиента ****с подновени условия на 17.12.2013 г. , по
отношение на телефонен номер **********, /видно от
уточняващите молби на ищеца от 22.04.2019г. и 23.04.2019г./ , съгласно фактура № 0********* с падеж
на плащане 23.04.2015 г., за отчетен период от 21.02.2015 г. до 20.03.2015 г.,
фактура № 0********* с падеж на плащане 24.05.2015 г., за отчетен период от 21.03.2015
г. до 20.04.2015 г., фактура № 0********* с падеж на плащане 25.06.2015 г., за отчетен
период от 21.04.2015 г. до 20.05.2015 г., фактура № 0********* с падеж
на плащане 24.07.2015 г., за отчетен период от 21.05.2015 г. до 20.06.2015 г.;
- сумата в размер на 224.28 лв. (Двеста
двадесет и четири лв. и 28 ст.) , представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за далекосъобщителни услуги с
номер на потребител ******* и с ID на клиента ****с подновени условия на 17.12.2013 г. , по
отношение на телефонен номер***********, /видно от
уточняващите молби на ищеца от 22.04.2019г. и 23.04.2019г./ съгласно фактура № 0*********/06.03.2015 г.
Претендират
се направените съдебно-деловодни разноски в настоящото производство-за държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Ищецът обосновава съществуващия за него
правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните
фактически твърдения в обстоятелствената част на исковата молба:
Излага се,че между
кредитора „А.Б." ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***
и длъжника К.Л.К. с ЕГН: ********** е съществувал и валидно е действал Договор
с индивидуален потребителски номер К0007575 от дата 23.09.1999 г., и ID на
клиента*********, новиран на 17.12.2013 г., с който на
длъжника са предоставяни услуги за мобилен номер ********по избран тарифен план
Мтел Моби L, с месечна абонаментна такса 29,90 лв / с
ддс/ за срок от 24 месеца.
Излага се, че номерът - К0007575 е
индивидуален клиентски номер, с който абонатът фигурира в системата на
Оператора и представляват уникална комбинация от цифри, като услугите, които
ползват клиентите са свързани към един или няколко такива номера, като чрез тях
се издават месечните сметки/фактури. Съгласно общите условия
на един клиентски номер може да се предоставят множество услуги. В този
смисъл под един клиентски номер се завеждат всички договори за услуги, сключени
от абоната, обективирани с номера на клиента или под ID на клиента
, който е другият индивидуализиращ
признак на абоната, с който се въвежда в системата на Оператора. ID или
клиентски номер на клиента в настоящия случай е ***********В конкретния случай длъжникът е бил въведен в
системата на „А.Б." ЕАД с индивидуален номер-К0007575 и
с „клиентски номер" **********по
които са издавани фактурите на абоната за няколко договора за услуги, от които
произтича претенцията на ищцовото дружество.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на
мобилния оператор „Заплащането на услугите1 сеизвършва въз основа на месечна
фактура, която се издава на името на абоната. При
сключване надоговора Мобилтел уведомява всеки абонат за таксуващия период, за
който ще му бъде издаванафактура. Промяната на този
период може да бъде извършвана едностранно от Мобилтел следпредварително уведомление
до абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от
задължението им за плащане на дължимитесуми "
В срока на действието на договора за
мобилни услуги К0007575 от дата 23.09.1999 г., по
който е/са издадена/и следната/те фактура/и:
- фактура
№ *********/06.03.2015 г. , с падеж на плащане 06.03.2015 г., за отчетен период
от 21.01.2015 г.до 20.02.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 224.28 лв. (Двеста двадесет и четири лв. и 28 ст.).
- фактура
№ *********/24.03.2015 г., с падеж на плащане 23.04.2015 г., за отчетен период
от 21.02.2015 г.до 20.03.2015 г., за ползване на далепосъобщителни услуги за
сумата от 68.42 лв. (шестдесет и осем лв. и 42 ст.);
- фактура
№ *********/24.04.2015 г., с падеж на плащане 24.05.2015 г., за отчетен период
от 21.03.2015 г.до 20.04.2015 г., за ползване на далепосъобщителни услуги за
сумата от 4.9 лв. (четири лв. и 90 ст.);
- фактура
№ *********/26.05.2015 г., с падеж на плащане 25.06.2015 г., за отчетен период
от 21.04.2015 г.до 20.05.2015 г., за ползване на далепосъобщителни услуги за
сумата от 0.59 лв. (НУЛА лв. и 59 ст.);
- фактура
№ *********/24.06.2015 г., с падеж на плащане 24.07.2015 г., за отчетен период
от 21.05.2015 г.до 20.06.2015 г., за ползване на далепосъобщителни услуги за
сумата от 0.06 лв. (НУЛА лв. и 6 ст.);
Длъжникът не е изпълнил задълженията си по
посочените договори, като не е заплатил в срок всички дължими към Оператора
суми за потребени договорни услуги, което е обусловило правото на мобилния
оператор да прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник К.Л.К. договори
за далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочно
прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги.
В депозираната по делото уточнителна молба
се излага,че претендираната сума, в размер на 298.25 лв.
(Двеста деветдесет и осем лв. и 25 ст.), посочена като
главница е формирана като сбор от предоставените на ответника далекосъобщителни
услуги в размер на 73.97 лв. (седемдесет и три
лв. и 97 ст.) -незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима
по договор за далекосъобщителни услуги с номер К0007575 от дата 23.09.1999 г. и
сума в размер на 224.28 лв. (Двеста двадесет и четири
лв. и 28 ст.) -неустойка за предсрочно прекратяване на
договор К0007575 от дата 23.09.1999 г.
От своя страна сумата в
размер на 73.97 лв. (седемдесет и три лв. и 97 ст.) -представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга е Формирана като сбор от предоставените на абоната
далекосъобщителни услуги по договор К0007575 от дата 23.09.1999 г., съгласно издадените му фактури;
- фактура №
*********/24.03.2015 г„ с падеж на плащане 23.04.2015 г.. за
отчетен период от 21.02.2015 г.до 20.03.2015 г., за ползване на
далепосъобщителни услуги за сумата от 68.42 лв. (шестдесет
и осем лв. и 42 ст.)
- фактура № *********/24.04.2015 г., с
падеж на плащане 24.05.2015 г., за отчетен период от 21.03.2015 г.до 20.04.2015
г„ за ползване на далепосъобщителни услуги за сумата от 4.9 лв. (четири лв. и 90 ст.);
- фактура № *********/26.05.2015 г., с
падеж на плащане 25.06.2015 г., за отчетен период от 21.04.2015 г.до 20.05.2015
г., за ползване на далепосъобщителни услуги за сумата от 0.59 лв. (НУЛА лв. и
59 ст);
- фактура № *********/24.06.2015 г„ с падеж
на плащане 24.07.2015 г„ за отчетен период от 21.05.2015 г.до 20.06.2015 г„ за
ползване на далепосъобщителни услуги за сумата от 0.06 лв. (НУЛА лв. и 6 ст);
Сумата в размер на 224.28
лв. (Двеста
двадесет и четири лв. и 28 ст.)-представлява неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги с номер К0007575 от дата 23.09.1999 г. от
дата 16.10.2014 г. , съгласно издадените на
абоната-ответник фактури: - фактура № *********/06.03.2015 г. , с падеж на
плащане 06.03.2015 г., за отчетен период от 21.01.2015 г.до 20.02.2015 г., в
която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги в размер на 224.28 лв. (Двеста
двадесет и четири лв. и 28 ст.).
Претендираната неустойка е начислена за
предсрочно прекратяване на Договор К0007575 от дата 23.09.1999 г., с подновени
условия на 17.12.2013 г. по отношение на телефонен номер **********, ползван от
ответника е начислена по Приложение 1/17.12.2013 г., към Договор К0007575,
съгласно горецитираната фактура.
Излага се
, че в настоящия случай от Приложение 1 към договора е видно, че е
договорът е сключен по програма Мтел Моби L, с месечна абонаментна такса 29,90
лв. /с ддс/за срокот 24 месеца. На дата 02.02.2016 г.
доколкото абонатът е забавил плащания на фактури за далекосъобщителни услуги,
посочени по-горе, повече от 124 дни, то мобилният оператор се е възползвал от
правото си по т. 54,12. От Общите условия а именно прекратил е едностранно
сключения договор с абоната - „..." Мобилтел има право едностранно да
прекрати Договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до мрежата
в следните случаи: 54.12Договорът на абоната/потребителя се счита за
едностранно прекратен от страна на Мобилтел, в случай че забавата на плащането
на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 дена. като
е издал - - фактура № *********/06.03.2015 г. , с падеж на плащане 06.03.2015 г., за отчетен период от 21.01.2015 г.до
20.02.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за далекосъобщителни услуги в размер на 224.28 лв. (Двеста
двадесет и четири лв. и 28 ст.).
Неустойката е изчислена съобразно
договореното в приложението - т.5.3.1 Отговорност „Б случай че абонатът наруши
задълженията си, произтичащи от това Приложение, Договора ши Общите условия, в
това число, ако по негово искане или вина Договорът по отношение на Услугите в
това Приложение бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване,
Операторът има право да прекрати Договора по отношение на тези или всичкиуслути
и/ или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни
такси ( без отстъпки),дължими от датата на прекратяване до изтичане на
определения срок на ползване", а именно дължимите месечни абонаменти до
изтичането на 24 - месечния срок, за който е сключен договора по програма Мтел
Мобо L, с месечна абонаментна такса 29,90 лв. /с ддс/ или дължими са 9 броя
месечни абонамента по 24,92 лв. (без
ДДС) до края на изтичане срока на договора или общо 224.28 лв. (Двеста двадесет и четири лв. и 28 ст.).
С
оглед на изложеното , се моли да бъде уважена
предявената искова претенция и да бъдат присъдени сторените разноски.
В уточнителна молба ищецът
излага, че претендиранта сума, в размер на 298.25 лв. (Двеста деветдесет и осем
лв. и 25 ст.). посочена като главница е формирана като сбор от предоставените
на ответника далекосъобщителни услуги в размер на 73.97 лв. (седемдесет и три
лв. и 97 ст.) -незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор за
далекосъобщителни услуги с номер К0007575 от дата 23.09.1999 г., с подновени
условия на 17.12.2013г., имащ същия индивидуален потребителски номер
К0007575, и с ID на клиента *********, който е предоставен по делото и от който
произтичат претендираните вземания и сума в размер на 224.28 лв. (Двеста
двадесет и четири лв. и 28 ст.) -неустойка за предсрочно прекратяване на
договора. Излага се, че ищцовото дружество не разполага с приложенията за
останалите, ползвани от ответника мобилни номера *********, **********,
********** , поради което се моли да се уважи претенцията по вземания за
предоставени далекосъобщителни услуги за мобилен номер **********.
Ответната страна К.Л.К. ЕГН: **********, с адрес: ***.Св.Констнтин
и Елена 21 кв.Виница, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на
исковата молба
, в който се моли да се отхвърлят
изцяло предявените искове.
Излага се, че между ищеца и ответника К.К. не съществува валидно договорно правоотношение , по силата на което ответника е потребител
на доставяни от ищеца услуги.
Излага се, че не е представен индивидуален
договор от 23.09.1999 г.
Посочва се, че в представения договор № ********* липсва номер на СИМ карта, за
който се твърди, че е сключен , т.е. не ясно за какъв
номер става въпрос, липсват лични данни на ответника и адрес на кореспонденция
, на който да е уведомяван за посочените фактури.
Не на последно място се оспорва ответникът К. изобщо да е уведомяван за
каквито и да е дължими суми към „А.Б.''ЕАД, още повече посочените в исковата
молба фактури.
Вследствие на изложеното се моли да се постанови решение
, с което да се отхвърлят предявените от „ А.Б."ЕАД искове срещу
ответника К.К..
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приобщения към доказателствения материал
Договор №********/****г. и Приложение № 1
към Договор №*********/*******.,
ищцовото дружество се задължило да предоставя на ответника електронни
съобщителни услуги, при условията на договора и Общите условия за
взаимоотношенията между ищцовото дружество и потребителите на съответната
услуга и/или мрежа срещу заплащане на цена от страна на потребителя в
съответствие с ползваните услуги. Съгласно договора и приложението към него на ответника са
предоставяни услуги за мобилен номер ********по избран тарифен план Мтел Моби
L, с месечна абонаментна такса 29,90 лв. / с ДДС/ за срок от 24 месеца.
Към доказателствения материал по делото са приети и
общите условия на ищцовото дружество за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги.
Представена е сметка №***********. за
дължима неустойка от ответника в размер на 224,28 лв.
Към доказателствения материал са
приобщени следните фактури, а именно:
- фактура № **********
/24.03.2015 г. за отчетен период от 21.02.2015 г. до 20.03.2015 г. на обща стойност 89,42 лв., ведно с Приложение А към
фактурата, от което е видно , че за мобилен номер ********се дължи облагаема
стойност в размер на 13,46 лв., а за телефонни номера *********, 0889612032се
дължи облагаема стойност в размер на 10,74 лв., а за телефонен номер **********
се дължи облагаема стойност в размер на 50,32 лв. Посочено е , че ДДС е 20 %.
Общият размер на облагаемата стойност е 74,52 лв., а ДДС е в размер на 14,90
лв.
- фактура № ********** /24.04.2015г. за отчетен
период от
21.03.2015 г. до 20.04.2015 г., на обща стойност 4,90 лв. ,
ведно с Приложение А към фактурата, от което е видно , че за телефонни номера *********, ********** се дължи
сумата в размер на 4,08 лв., като ДДС е в размер на 0,82 лв. и за мобилен номер
********не е начислена сума;
- фактура № ********** /26.05.2015г.
за отчетен период от
21.04.2015 г. до 20.05.2015 г., на обща
стойност 0,59 лв. , ведно с Приложение А към фактурата,
от което е видно , че за телефонни номера *********, ********** се дължи сумата
в размер на 0,49 лв., като ДДС е в размер на 0,10 лв. и за мобилен номер ********не
е начислена сума;
- фактура № **********/24.06.2015г.
за отчетен период от 21.05.2015 г. до 20.06.2015 г., на обща стойност 0,06 лв.
, ведно с Приложение А към фактурата, от което е видно , че за телефонен номер ********* се дължи сумата в размер
на 0,05 лв., като ДДС е в размер на 0,01 лв. и за мобилен номер ********не е
начислена сума.
Видно от горепосочените фактури,
в същите ответникът К.Л.К. е посочен с индивидуален номер на потребител № К0007575.
По делото липсват доказателства и
твърдения ответникът да е заплатил задължението по издадените от ищцовото
дружество фактури в посочените в същите падежи.
При така
установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените
осъдителни искове в тежест на ищеца е да
докаже дължимостта
на претендираните суми. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при
условията на пълно и главно доказване факта на съществуването на облигационно
отношение между страните, че ответникът има качество на потребител на мобилни
услуги за процесния период по сочения договор; че в качеството му на доставчик
на мобилни услуги и въз основа на валидно учредено между страните договорно
отношение, той е предоставил посочените услуги на ответника, като е начислил
дължимата стойност за тях съобразно индивидуалния договор и съобразно Общите
условия, поради което се дължи плащане в посочения във фактурите размер;
наличието на предпоставките за дължимост на претендираната неустойка и нейния
размер, в това число чрез доказване на алгоритъма за изчисляването й, факта, че
е изправна страна по договора и е упражнил надлежно правото си да го прекрати
предсрочно.
От своя страна ответникът следва
да установи всички наведени от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици, да установи точното във времево и количествено отношение
изпълнение на задължението си за плащане стойността на претендираните суми или
обстоятелства изключващи дължимостта им, в това число възражението си за
неравноправност и нищожност на клаузата на договорите за неустойката.
Събраните в хода на производството
доказателства са в състояние да обусловят несъмнения извод, че страните са
обвързани по силата на валидно сключен Договор за далекосъобщителни услуги с
номер К0007575 с подновени условия на 17.12.2013 г. и с ID на клиента **********
по отношение на телефонен номер**********, по силата на които ищцовото
дружество се е задължило да предоставя на , както следва: предоставяни услуги
за мобилен номер ********по избран тарифен план Мтел Моби L, с месечна
абонаментна такса 29,90 лв. / с ДДС/ за срок от 24 месеца. Както договора, така
и Приложение № 1 към него са надлежно подписани от ответника.
Вследствие на процесния договор за
предоставяне на електронни съобщителни услуги, са възникнали облигационни правоотношения между страните.
Предвид, че истинността на представените с
исковата молба писмени доказателства , които не са оспорени от ответника в
предвидения в закона преклузивен срок, то следва да се приеме за доказано
сключването на договор за предоставяне на мобилни услуги.
От представените по делото писмени
доказателства – договор, приложение към него , както и фактура №
********** /24.03.2015 г. за отчетен
период от 21.02.2015 г. до 20.03.2015 г.
се установява несъмнено, че ищцовото дружество е изпълнило договорните си
задължения да предостави определените услуги за процесния мобилен номер , които
са подробно описани в тази фактура, за облагаема стойност в размер на 13,46
лв., които с ДДС в размер на 20 % възлизат общо на 16,15 лв.
Ответната страна не е представила
доказателства за изпълнение на задължението си за заплащане по стойност и за
отчетен период от 21.02.2015 г. до
20.03.2015 г. , така, както е посочено в издадената фактура №
********** /24.03.2015 г.
В представената фактура №
********** /24.03.2015 г. и
приложението към нея подробно са дадени
ползваните от ответника мобилни услуги и как е формирано задължението му към
мобилния оператор и доколкото не се твърди неправомерна намеса от страна на
мобилния оператор в отчета на доставените на ответника мобилни услуги следва да
се приеме, че същите са и доставени и ответникът дължи заплащането й в
уговорения между страните срок.
Предвид на това , че ответникът , в чиято
тежест е било , не е представил доказателства за престиране на падежа на сумата
в размер на 16,15 лв. за предоставени
далекосъобщителни услуги за отчетен период
от 21.02.2015 г. до 20.03.2015 г. , така, както е посочено в издадената
фактура № ********** /24.03.2015 г., съдът намира, че е
налице виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника.
По отношение на останалите процесни фактури,
а именно: фактура № ********** /24.04.2015г. за отчетен период от 21.03.2015 г.
до 20.04.2015 г., фактура № ********** /26.05.2015г. за отчетен период от
21.04.2015 г. до 20.05.2015 г., и
фактура № **********/24.06.2015г. за отчетен период от 21.05.2015 г. до
20.06.2015 г., съдът констатира, че в същите за мобилен номер ********не е
начислена сума, а са начислени суми за други телефонни номера.
Същевременно съдът съобрази, че видно от
уточнителните молби на ищеца от 22.04.2019г. и 23.04.2019г. ищцовото дружество
претендира вземания за предоставени далекосъобщителни услуги единствено за
мобилен номер **********.
Доколкото ищецът не е представил надлежни
писмени доказателства, установяващи задълженията на ответника за неплатени
предоставени далекосъобщителни услуги на ответника за мобилен номер ********за
сумата над 16,15 лв. /съгласно фактура
№ ********** /24.03.2015 г. за отчетен период от 21.02.2015 г. до 20.03.2015 г./ до претендираните 73,97 лв., за отчетен период
от 21.03.2015 г. до 20.04.2015 г., за отчетен период от 21.04.2015 г. до
20.05.2015 г., за отчетен период от 21.05.2015 г. до 20.06.2015 г., доколкото в
посочените от ищеца фактура № **********/24.04.2015г. , фактура № **********
/26.05.2015г. и фактура №
**********/24.06.2015г. за отчетен период от 21.05.2015 г. до 20.06.2015 г.
липсват начислени суми за процесния мобилен номер ********и липсват представени
доказателства, установяващи предоставените от ищеца и ползваните от ответника
мобилни услуги и как е формирано задължението му към мобилния оператор, то
съдът намира, че ищцовото дружество не е
доказало претенцията си в тази част.
С оглед изложеното съдът намира, че
предявеният иск по отношение на претендираната сума за неплатени предоставени
далекосъобщителни услуги на ответника , е частично основателен за сумата в размер на 16,15 лв. за предоставени далекосъобщителни
услуги за отчетен период от 21.02.2015
г. до 20.03.2015 г. , така, както е посочено в издадената фактура №
********** /24.03.2015 г., и
следва да бъде частично уважен, а за разликата над 16,15 лв. до претендираните
73,97 лв. за отчетен период от
21.03.2015 г. до 20.04.2015 г., за отчетен период от 21.04.2015 г. до
20.05.2015 г., за отчетен период от 21.05.2015 г. до 20.06.2015 г., следва да
бъде отхвърлен.
Втората претенция е за осъждане на ответника
за заплащане на претендираната неустойка за предсрочно прекратяване на договора.
С разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗЗД е
предвидена възможността страните да обезпечат изпълнението на поетите с договор
задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване на
претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се
доказват. Задължението за неустойка става изискуемо от момента на осъществяване
на съответния вид неизпълнение, за което е уговорена.
В случая ищецът се позовава на неустоечни
клаузи, съдържащи се в процесните договори, съгласно които в случай, че
абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договора, приложенията към него
или Общите условия, в това число ако по негово искане или вина договорът по
отношение на услугата бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване,
операторът има право да прекрати договора , както и да получи неустойка в
размер на всички месечни абонаментни такси, дължими от абоната до изтичане на
посочения в договора срок.
Безспорно, ответникът притежава качеството
потребител на далекосъобщителна услуга, по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДП на
ЗЗП, според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива
стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност. Следователно приложение намират нормите на ЗЗП и в
частност тази на чл. 143 ЗЗП, даваща дефиниция на понятието „неравноправна
клауза“ в договор, сключен с потребителя- това е всяка уговорка в негова вреда,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Както се посочи вече за действителността на тази клауза за
неустойка от договора обаче, съдът следи служебно предвид дадените указания в ТР
№ 1/2009г. на ОСТК на ВКС при положение, че това противоречие произтича пряко
от твърденията и доказателствата по делото. Съгласно т. 3 от посоченото ТР,
неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД,
когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Тази преценка е конкретна за
всеки договор и се извършва към момента на сключването му, като се съобразяват
примерно изброени критерии: естеството на задълженията /парични или на
непарични/, размерът на задълженията, изпълнението, на които се обезпечава с
неустойка, дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи, вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на
неизпълнение на задължението- съществено или за незначителна негова част,
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди. И конкретно, следва да се изходи преди
всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните
престации, а именно мобилният оператор се задължава да предостави на
потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а
потребителят- да я заплати, но само срещу предоставената му услуга.
Същевременно, процесните договори са сключени при предварително определени общи
условия от страна на ищеца, като липсват данни за индивидуално договаряне.
Клаузите са били предварително изготвени. Т.е, ответникът е бил лишен от
възможност да влияе върху съдържанието на договора и уговорките в тях. Според
чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на
ЗЗП/ ДВ бр.64/2007г./, неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са
индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора. Съобразявайки изложеното и в заключение,
съдът намира, че по начина, по който е уговорена, клаузата от двата договора за
мобилни услуги създава значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Така, мобилният оператор получава имуществена облага
от потребителя като насрещна страна в размер, какъвто би получил, ако договорът
не беше прекратен, но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато
и да било услуга на потребителя, т.е. с договора не са предложени насрещни
права за потребителя, съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на
договорните отношения. Това от своя страна противоречи на добросъвестността и
създава основание за облагодетелстване на търговеца за сметка на физическото
лице- потребител, който е икономически по- слабата страна.
Допустимо е уговаряне от страните на
неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка
би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, а в случая и като
неравноправна клауза по смисъла на чл.146, ал.1 от Закона за защита на
потребителите, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към
момента на сключване на договора, а не с оглед конкретното неизпълнение – т.3
от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на
ВКС. Уговорката за неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
предоставяне на мобилни услуги, в размер на всички неплатени по договора
абонаментни такси до края на срока му, излиза извън по-горе очертаните функции
на неустойката, тъй като мобилният оператор по вече разваления договор получава
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше развален, но без да се предоставя ползването на мобилни
услуги, което води до неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за
справедливост.
По изложените съображения претенцията за
неустойка следва да се отхвърли като неоснователна.
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
заплатените от него съдебно-деловодни разноски, предвид представения по делото списък с разноски по
чл.80 от ГПК , приложен по делото и доказателствата за реализирани разходи,
като се претендира присъждане на държавна такса в размер на 75,00 лв. и изплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лв. Общият размер на разноските в
исковото производство , дължими в полза на ищеца, е 13,81
лева, съразмерно на уважената част на исковата претенция, които следва
да бъдат присъдени на ищеца.
От своя страна ,
предвид направеното искане, ответникът
има право на разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение , съобразно представените доказателства за
реализирани разходи, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Ответникът претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. Вследствие на изложеното съдът
намира,че на ответника следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер от 283,75 лв.,
съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.
Съдът констатира,
че не е събрана от ищеца цялата държавна такса за настоящото производство,
доколкото са предявени два осъдителни
иска, видно от уточняващите молби, а е внесена държавна такса в общ размер на
75,00 лв. Вследствие на изложеното, ищецът следва да бъде осъден да заплати
остатъка от дължимата държавна такса за настоящото производство в размер на
25,00 лв.
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА К.Л.К. ЕГН: **********, с адрес: ***.Св.Констнтин
и Елена 21 кв.Виница ДА ЗАПЛАТИ на „А.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
сумата
в размер на 16,15 лв., представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по Договор за
далекосъобщителни услуги с номер на потребител ******* и с ID на
клиента ****от 17.12.2013 г. , по отношение на телефонен номер*******, съгласно
фактура № **********г. за отчетен
период от 21.02.2015 г. до 20.03.2015г., на основание чл. 79 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
претендирания размер от
73,97 лева като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „А.Б.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *** срещу ответника К.Л.К. ЕГН: **********, с адрес: *** кв.Виница иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 224.28 лв., представляваща
неустойка
за предсрочно прекратяване на Договор за далекосъобщителни услуги с
номер на потребител ******* и с ID на клиента ****от 17.12.2013 г. , по
отношение на телефонен номер **********, за което
е издадена фактура №***********., на
основание чл. 92 от ЗЗД.
ОСЪЖДА К.Л.К. ЕГН: **********, с адрес: ***.Св.Констнтин и Елена *** кв.Виница ДА
ЗАПЛАТИ на „А.Б.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *** сумата от 13,81 лв., представляваща реализирани от ищеца съдебно-деловодни разноски, съразмерно на уважената част от
исковата претенция, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК.
ОСЪЖДА „А.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
ДА ЗАПЛАТИ на К.Л.К.
ЕГН: **********, с адрес: ***.Св.Констнтин
и Елена ***кв.Виница сумата от 283,75 лв., представляваща
сторени от ответника съдебно-деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената
част от исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „А.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 25,00 /двадесет и пет/ лв.,
представляваща остатък от дължимата държавна такса за производството по делото,
на основание чл. 77 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението за постановяването
му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: