РЕШЕНИЕ
№ 260143
гр.Русе,
18.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 18 януари през двехиляди, двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 6707 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявените искове са с процесуалноправно
основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно такова – чл.327, ал.1 от ТЗ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ДМВ Петрол“ ЕООД с
ЕИК:********* твърди, че до 31.01.2019г. бил наемател на обект – бензиностанция
в гр.Русе, на ул.“Потсдам“ N:6 “Б“, собственост на
ответника „НИКАР“ ЕООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.Русе. Твърди, че управителят на „НИКАР“ ЕООД изразил желание от обекта да не
се демонтират активи собственост на „ДМВ Петрол“ ЕООД, както и че постигнали
търговска договорка с ответника „НИКАР“ ЕООД, да закупи тези активи.
Ищецът „ДМВ Петрол“ ЕООД твърди, че на основание постигнатата търговска договорка
на 01.02.2019г. бил съставен протокол за приемо-предаване на описаните вещи и
услуги. За търговската сделка била издадена фактура N:********** /31.01.2019г. на стойност 20 488,80 лева с падеж на
31.01.2019г.
Ищецът счита, че по силата на чл.327
от ТЗ, купувачът е следвало да плати услугата в деня на издаване на съответната
фактура или в договорения между страните срок. Ответникът „НИКАР“ ЕООД не
заплатил издадената фактура N:********** /31.01.2019г. на стойност 20 488,80 лева, поради което „ДМВ
Петрол“ ЕООД подали заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание
чл.410 от ГПК. Била издадена и връчена на длъжника „НИКАР“ ЕООД, заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. N:5587/2019г. по описа на Русенски районен съд. В законоустановения срок
длъжникът депозирал възражение, с което обосновал недължимост на
вземането.
Моли
съда да постанови решение, с което по отношение на ответника „НИКАР“ ЕООД да бъдат признати за установени вземанията
му по заповедта за изпълнение, включително и за направените в заповедното
производство разноски.
Претендира законна лихва в размер на 1610,65 лева, считано от деня, следващ
падежа до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху
падежиралата главница по фактурата от датата на подаване на исковата молба до
пълното изплащане, както и разноските в исковото
производство.
В срока
по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, е
депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените искове. Оспорва съществуването на твърдените в
исковата молба облигационни отношения с ищеца като релевира възражения, че приемо-предавателния протокол не е подписан от представител или пълномощник
на „НИКАР“ ЕООД. Поддържа, че представената фактура
не съставлява доказателство за сключен договор за продажба, нито за
изпълнението му. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявените искове като неоснователни.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено следното:
Видно от приложения по делото
приемо-предавателен протокол от 01.02.2019г., представител на „ДМВ Петрол“
ЕООД, в качеството си на наемател, предал на представител на „НИКАР“ ЕООД, в
качеството си на наемодател, вещи описани и индивудуализирани в 24 точки. За
представител на „НИКАР“ ЕООД, приемо –предавателния протокол е подписан от св.Ц.
П.И., за която по делото не се релевираха доказателства да е представител и/или
пълномощник, освен данните от свидетелските показания за наличието на родствени
връзки с управителя Н.И. И..
В приложената по делото фактура N:********** /31.01.2019г. на обща стойност 20 488,80 лева са обективирани
някои от съществените
елементи от съдържанието на договора за продажба, а именно стоката,
съставляваща нейния предмет и дължимата за нея цена.
Индивидуализирани са и страните по сделката, като е
посочен падежът на задължението за плащане на цената. Във фактурата не е посочено основание за издаване на фактурата, като
липсва име и подпис на получил фактурата за „НИКАР“ ЕООД.
По
делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че процесната фактура N:********** /31.01.2019г. на обща стойност 20 488,80 лева с ДДС не е
осчетоводена в счетоводните регистри на „НИКАР“ ЕООД с ЕИК:*********, не е включена в дневниците за покупки по чл.124 от ЗДДС и
справки-декларации по чл.125 от ЗДДС, като дружеството не е ползвало правото си
на приспадане на данъчен кредит по фактурата.
От показанията на св.Ц.С. се установява, че е служител на „ДМВ Петрол“ ЕООД
и била управител на наетата под наем бензиностанция в гр.Русе, на ул.“Потсдам“ N:6 “Б“, собственост на ответника „НИКАР“ ЕООД. Установява, че била уведомена
от управителя на „ДМВ Петрол“ ЕООД, че прекратяват наемните отношения за
бензиностанцията и пристъпила към предаване на обекта на Ц. И., която била
майка на управителя Н.И.. Установява, че две седмици преди приключване на
договора за наем, разбрала за договорка между управителите на фирмите относно
нивомерната система, която била закупена от „ДМВ Петрол“ ЕООД да не се разкача.
Твърди, че не знае дали управителите впоследствие са се договорили за тяхната
покупко-продажба. Установява, че предала всички вещи в бензиностанцията на Ц. И.,
която лично подписала приемо-предавателния протокол от 01.02.2019г. за „НИКАР“
ЕООД.
От показанията на св.П.Ц., управител на автомивка в съседен обект до
процесната бензиностанция се установява, че наемателите на бензиностанцията -
„ДМВ Петрол“ ЕООД в края на януари 2019г. напуснали обекта. Това разбрала от
жената, която работела в бензиностанцията, понеже прекратили дейност и
започнали да си събират нещата. Установява, че бензиностанцията не работила до
м.юли 2019г. когато дошъл новия наемател. Установява, че майката на Н.И. – Ц. И.
била дошла да си измие колата в тяхната автомивка в деня на освобождаване на
бензиностанцията. Служителката на „ДМВ Петрол“– Ц. я извикала за около 10
минути. След това Ц. И. се върнала да си вземе автомобила и си тръгнала. Твърди,
че на въпросния ден за около 30 часа „ДМВ Петрол“ си събрали нещата и
освободили бензиностанцията. Установява, че впоследствие, когато дошъл нов
наемател на бензиностанцията се разбрало, че „ДМВ Петрол“ при напускането са
изрязали всички кабели на нивомерите в цистерните, като възстановяването им
продължило около два месеца.
От показанията на св.Ц. И., майка на Н.И. – управител на „НИКАР“ ЕООД се
установява, че не разполага с пълномощно да представлява „НИКАР“ ЕООД пред
трети лица. Твърди, че подписала протокола за приемо-предаване, тъй като
мислила че прави добро и на двете страни, понеже наемателите искали бързо да
напуснат, както и че не е приемала ключ за обекта. Твърди, че си мислела, че в
протокола са описани вещите които са получили и сега отново ги предават.
Безспорно динамиката на търговския стокооборот често пъти води до
това, че редица търговски сделки, за които законът не е поставил изискването за
писмена или друга квалифицирана форма, се сключват без да бъдат обективирани в
писмен договор между страните – поръчват се доставки “на устна договорка”,
заявяват се стоки или услуги по телефон или с помощта на съвременните
електронни технологии. Това, разбира се, по никакъв начин не компрометира
валидността на сключения неформален договор и неговото обвързващо страните по
него правно действие.
Стигне ли се обаче
до спор между страните, какъвто е и настоящия случай по един такъв
договор и при условие, че неговата цена надвишава 5000 лева се
поставя резонният въпрос за доказването на договорното правоотношение и
произтичащите от него права и задължения пред съд.
Действително
фактурата, която регистрираните по ЗДДС търговци издават за реализираните от
тях стоки/услуги, представляват данъчно-счетоводен документ, който сам по себе
си не доказва съществуването на дадено правоотношение и задълженията
произтичащи от него.
В
задължителната си практика по чл. 290 от ГПК
обаче ВКС по недвусмсислен начин посочва,
че само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответното
дружество по един съдебен спор, включването на тази фактура в дневника за
покупките и продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата
представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото
съществуване.
Конкретно
за договора за продажба ВКС приема, че фактурата може да се приеме като
доказателство, установяващо договор за продажба, тъй като законът не изисква
специално сключен писмен договор за продажба на движими вещи, но фактурата
трябва да съдържа всички необходими елементи, квалифициращи договора за
продажба като такъв – вид на закупената стока, стойност, начин на плащане,
имената на лицата, положили подписа си като получател и предавател, съответно
време и място.
Със
задължителната си практика по отношение на доказателствената стойност на
фактурата и нейното счетоводно отразяване ВКС неимоверно разширява значението
на този данъчно-счетоводен документ, като по
този начин спомага за доказването пред съд на претенциите на изправните
търговци срещу техните неизправни контрагенти, но:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от анализа
на съдържанието на фактура N:********** /31.01.2019г.,
съдът формулира извод, че настоящият случай не попада в обсега на
задължителните указания на ВКС. Това е така, тъй като на пъво място от назначена
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесната фактура не е осчетоводена в счетоводните регистри
на „НИКАР“ ЕООД
с ЕИК:*********, не е включена в дневниците за покупки по
чл.124 от ЗДДС и справки-декларации по чл.125 от ЗДДС, като дружеството не е
ползвало правото си на приспадане на данъчен кредит по фактурата.
На следващо място съдът не констатира наличието на твърдяната от ищеца взаимовръзка между приемо-предавателния
протокол и издадената фактура. В приемо-предавателния протокол (игнорирайки
факта, че е подписан от лице, което не е пълномощник и/или представител на
„НИКАР“ ЕООД) никъде не става ясно, че описаните вещи са предмет на договорка
(договор) за продажба. Нещо повече, изброените в протокола вещи не съответстват
по брой и вид на тези посочени във фактурата, както и не е посочена и цена за
тях. Липсата на посочена цена на изброените в приемо-предавателния протокол
вещи е сериозен довод в подкрепа на възраженията на ответника, според които
въобще не е имало договорка за продажба.
По нататък, може да се разсъждава, че щом определена
фактура е отразена в счетоводството на ответното дружество, включена е в
дневника за покупките по ЗДДС и е ползван данъчен кредит по същата, то това
обстоятелство само по себе си представлява недвусмислено признание на
задължението и доказва неговото съществуване /в този смисъл вж. решение № 42 от
19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., II т. о., ТК, решение № 46 от
27.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 454/2008 г., II т.о., ТК и др./. В конкретния случай обаче, освен липсата на изложените по-горе предпоставки
е налице и липса на посочено основание в издадената фактура, както и липса на
подпис на представител и/или пълномощник на „НИКАР“ ЕООД.
По така изложените
съображения ищецът, чиято е доказателствената тежест за установяване на това
правнорелевантно обстоятелство, не установи в процеса на доказване, че е налице договорка за продажба по отношение на вещите описани във фактура N:********** /31.01.2019г.
Ето защо предявеният от „ДМВ Петрол“ ЕООД установителния иск с
процесуално-правно основание чл.422, ал.1 от ГПК и
материалноправно такова – чл.327, ал.1 от ТЗ за сумата от
20 488,80 лева следва да бъде отхвърлен.
Без да коментира по същество, следвайки основателността на главния иск,
следва да бъде отхвърлен и предявеният акцесорен иск за законна лихва в размер
на 1610,65 лева, считано от деня, следващ падежа до датата на подаване на
исковата молба, ведно със законната лихва върху падежиралата главница по
фактурата от датата на подаване на исковата молба до пълното изплащане.
На
основание чл.78, ал. 3 от ГПК в полза
на ответника съобразно изхода на правния спор, се следват разноски в общ размер на 2340 лева, от които 20140 лева за полатен адвокатски
хонорар и 300 лева депозит за вещо лице.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДМВ Петрол“ ЕООД с ЕИК:********* представлявано от
управителя В.И.И., против „НИКАР“ ЕООД с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.Русе установителен
иск с процесуално-правно основание чл.422, ал.1 от ГПК и
материалноправно такова – чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на паричното притезание,
удостоверено в Заповед № 2692 /19.09.2019г.
за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5587/2019г.
по описа на Районен съд гр.Русе, за сумата
от 20488,80 лева по фактура N:**********
/31.01.2019г.,
ведно със законната лихва в размер на 1610,65
лева, считано от деня, следващ падежа до датата на подаване на исковата
молба, ведно със законната лихва върху падежиралата главница по фактурата от
датата на подаване на исковата молба до пълното изплащане.
ОСЪЖДА „ДМВ Петрол“
ЕООД с ЕИК:********* представлявано от управителя В.И.И. да заплати на „НИКАР“
ЕООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.Русе сумата от 2340,00 лева разноски по делото.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: