Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 29.05.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и с участието на прокурора
Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. №68/2020г.
по описа на АС
Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 7 от 06.01.2020г., постановено по а.н.д. №
59/2019г., Луковитски районен съд е отменил Наказателно постановление (НП) № 2018-0048395
от 21.12.2018г. на Директора на Регионална дирекция (РД) за областите Габрово,
Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара” към Комисия за
защита на потребителите (КЗП) – Русе, с което на основание чл.214 от Закона за
туризма (ЗТ) на ЕТ „Евелин – 68 – П.И.П.” с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление с. Камено поле, общ. Роман, обл. Враца, представляван от управителя П.И.П.,
е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 000
(хиляда) лева, за нарушение по чл.132, ал.1 от ЗТ.
Така постановеното решение е обжалвано в законния срок
с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – РД Русе към КЗП, страна по
а.н.д. №59/2019г. по описа на Луковитски РС, чрез упълномощен юрисконсулт.
В касационната жалба се твърди, че оспореното решение
е неправилно и незаконосъобразно с доводи, че в случая не са налице условията
за приложение на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението на РС Луковит и потвърждаване
на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител и
не ангажира становище.
Ответната страна, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Ловеч, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по
принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци
на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът
намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд приел за установено, че на
12.09.2018г. от служители на КЗП била извършена проверка в обект – бистро „Гущера”,
находящо се в гр. Луковит, област Ловеч, ул. „Златна Панега” №3, стопанисван от
ЕТ „Евелин – 68 – П.И.П.”. При проверката бил
съставен Констативен протокол № К-2657897/12.09.2018г., в който било отразено,
че удостоверението за категоризация и металната табела не са поставени на видно
място в обекта, а се намирали зад бутилки, зад бара на заведението. На 19.09.2018г.
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № К-0048395
срещу ЕТ „Евелин – 68 – П.И.П.”, за това, че при извършената
проверка на 12.09.2018г. в обект – бистро „Гущера”, находящо се в гр. Луковит,
област Ловеч, ул. „Златна Панега” №3, стопанисван от едноличния търговец, било
установено, че удостоверението за категоризация и металната табела като част от
категорийната символика, не са поставено на видно за потребителите място в
обекта, а същите са се намирали зад бара, поставени зад бутилки, с което е
нарушен чл.132, ал.1 от Закона за туризма. АУАН бил съставен в присъствието на управителя
на дружеството, който не вписал в него конкретни възражения, а само „Да” и
екземпляр от акта му бил връчен на същата дата. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от
едноличния търговец били подадени писмени възражения срещу акта, които не били
приети за основателни от административнонаказващия орган. Въз основа на акта
било издадено обжалваното НП.
При така установените факти
и извършения им анализ въззивният съд приел, че АУАН и НП са издадени от
компетентни лица, в изискуемата форма и съдържат всички реквизити по ЗАНН.
Решаващият състав приел, че нарушението и неговият автор са безспорно доказани,
но в случая следва да намери приложение чл.28
от ЗАНН, тъй като вмененото на едноличния търговец нарушение е първо, все пак категорийните
символи не са липсвали и са били поставени в заведението, като са били видни,
макар и не на „видно място” по смисъла на закона. Съдът изложил още, че от
представените доказателства е видно, че търговецът е започнал скоро дейност, не
са били увредени правата на потребители, ас допуснатото нарушение не е била
укрита действителната информация за категорията на заведението. С тези конкретни
мотиви, обосноваващи по-ниската степен на обществена опасност на нарушението и
оттам приложението на института за маловажност, РС отменил НП като
незаконосъобразно.
Касационният съд намира първоинстанционното решение за
постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са
възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна
преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Настоящият състав намира, че решението на
районният съд е
постановено в съответствие с материалния закон. При пълно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до правилния извод за незаконосъобразност
на оспореното пред него НП.
Разпоредбата на чл.132 от ЗТ изисква от търговеца да
се снабди с категорийна символика в зависимост от вида и категорията на обекта.
Тази символика включва удостоверение и табела, които следва да се поставят на
видно място в обекта. В случая безспорно е установено, че за бистро „Гущера”, находящо
се в гр. Луковит, област Ловеч, ул. „Златна Панега” №3 има издадено Удостоверение № 00006/14.06.2016г. и
утвърдената категория е „една звезда”, но същото, ведно с металната табела не са
били поставени на видно място в обекта, а са се намирали в обекта, поставени
зад бутилките на бара.
Всъщност фактическата обстановка не е спорна между
страните. Основният спорен въпрос е правилно ли в случая е приложен от РС института
за маловажност на нарушението.
С разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
При тълкуване на нормата на чл.28 от ЗАНН следва да се съобразят същността и
целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се
има предвид и субсидиарното приложение на НК. При препращащата разпоредба на
чл.11 от ЗАНН, субсидиарно приложение следва да намери чл.93, т.9 от ДР на Наказателния кодекс, а
именно: „Маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
В ЗАНН не е
предвиден законов критерий за маловажни случаи на административни нарушения,
поради което следва да се изхожда от цялата съвкупност на конкретните
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено
нарушението, като определяща е ролята на степента на обществена опасност на
конкретното деяние, стойността на вредата (респ. липсата или наличието на
такава), кръгът на засегнатите интереси, значимостта на конкретно увредените
обществени отношения и др.
Както правилно е прието и от РС, категорийната
символика включва два елемента – удостоверение и табела, като в конкретния
случай последните са били налични, намирали са се зад бутилките на бара, т.е. на
видимо място, но не на „видно” по смисъла на закона. Посетителите не са били
неинформирани или въведени в заблуждение за категорията на обекта, което
обуславя по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид. Нарушението е извършено за пръв
път, не е свързано с жалба на потребител и е отстранено веднага. С него не са
засегнати във висока степен важни обществени интереси. В този смисъл напълно се
споделят от настоящия състав на съда мотивите на въззивния съд по отношение на
приетото от него нарушение на материалния закон, поради несъобразяване от
административнонаказващия орган на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Преценката на решаващия състав за маловажност на
формално извършеното нарушение е обоснована с конкретни обстоятелства, които са
доказани по делото и мотивирани от правна страна с доводи, които се споделят от
касационната инстанция. Изложеното обосновава извода, че очевидно описаното в
АУАН и НП административно нарушение действително разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушенията от този
вид. Затова наложената санкция, макар и в минимално предвидения в закона
размер, се явява несъразмерно тежка и не съответства на характера и тежестта на
нарушението, поради което са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН
със следващото се от това предупреждение, че при повторно нарушение на лицето ще
бъде наложено административно наказание. С този подход биха били постигнати
целите на превенцията по чл.12 от ЗАНН.
Правилен е
правният извод на РС, че с оглед маловажността на случая, на основание чл.28 от ЗАНН, АНО е следвало да не налага наказание, а само да предупреди търговеца, че
при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Като не е
сторил това, АНО е нарушил материалния закон. Преценката за маловажност на
случая подлежи на съдебен контрол, съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по
тълк.н.д. № 1/2007г., ОСНК. Като е постановил решението си в горния смисъл, РС
е приложил правилно материалния закон.
С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба
за неоснователна, а решението на Районен съд Луковит за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да
бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни
основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.
последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки
административен съд, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7 от 06.01.2020г., постановено по а.н.д. №59/2019г. по описа на Луковитски районен съд.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: