Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София 13.12.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІI-б
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в публичното заседание на десети
декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА
РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при секретаря Д. Шулева, като разгледа докладваното от съдия ЯНЧЕВА гр.
дело № 6856 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.
Първоинстанционният
съд е сезиран от „Т.С.” ЕАД с искове с правно
основание чл.124, ал.1, във вр. с чл.415, във вр. с
чл.422 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени
срещу Р.И.Ч.. Ищецът поддържа, че по гр. дело № 22635/2016 г. на СРС, 48 състав, по заявление от 25.04.2016 г., му е издадена заповед за изпълнение срещу ответника по реда на чл.410 от ГПК, като в срока по чл.414 от ГПК последният депозирал възражение. Твърди, че Ч. се явява ползвател на топлоснабден имот:
апартамент № 154, находящ се в гр. София, ж.к. „********, и потребител на
топлинна енергия по отношение на същия, като е следвало да заплаща дължимите суми за топлинна енергия. През
процесния период между страните действали ОУ от 2008 г. и ОУ от 2014 г.
Съгласно първите ОУ купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
месечните суми за енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Съгласно вторите ОУ, в сила от 12.03.2014 г., клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството, като
обезщетение за забава се начислява само за задълженията по изготвените
изравнителни сметки. Ищецът твърди, че на основание чл.139 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия
между клиентите в сградата-етажна собственост се извършва по системата
за дялово разпределение, като етажните собственици сключили за целта договор за извършване на услугата дялово
разпределение с „Б.Б.“ ООД. Съгласно чл.155, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за топлинна
енергия за процесния период били начислявани от „Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни
сметки от „Б.Б.“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Тъй
като ответникът не изпълнявал задълженията си за плащане, ищцовото
дружество претендира признаването за установено, че същият му дължи следните суми: 1 240.88 лв. - главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м. март 2013 г. - м. април 2015 г., както и 166.70 лв. - обезщетение за забава на главницата за
периода 30.04.2013 г. – 21.03.2016 г.; 63.84 лв. – сума за разпределение на
топлинна енергия за периода м. март 2013 г. - м. април 2015 г., ведно с обезщетение за
забава за периода 30.04.2013 г. – 21.03.2016 г., със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410
от ГПК до окончателното изплащане.
С
отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете. Заявява, че същите не
са подкрепени с убедителни писмени доказателства. Твърди, че не е нито
собственик, нито вещен ползвател на имота, а такъв през исковия период се явява
И.Т.Ч.. Ето защо ответникът счита, че няма качеството на потребител на топлинна
енергия за процесния имот. Сочи, че по делото не се доказват обемът на
продадената топлинна енергия, нейното количество, годността на измервателните
уреди, законността на абонатната станция и точното разпределение на енергията в
процесния имот. Заявява, че в случая
намират приложение нормите на ЗЗП и потребителят не може да бъде задължен да
заплаща нещо, което не е поръчал. Оспорва да се намира в облигационни
правоотношения с „Т.С.“ ЕАД, като в тази връзка счита, че страна по договор с
топлофикационното дружество не може да се става само с факта на придобиване
собствеността върху топлоснабдения имот. Намира издадените от ищеца фактури за
негодно доказателство. Оспорва извършеното без негово съгласие от ищеца приспадане
и добавяне на суми от изравнителни сметки към други фактури от минали периоди.
Позовава се на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП.
СРС
е уважил исковете за 1/2 от претендираните суми, като е приел, че ответникът се
явява собственик на 1/2 ид.ч. от процесния апартамент и като такъв е страна по
облигационното правоотношение за доставка на топлинна енергия до процесния
топлоснабден имот. Относно стойността на реално доставената за процесния период
топлинна енергия съдът се е позовал на заключението на изслушаната пред него
съдебно-техническа експертиза.
Решението
е постановено при участието на „Б.“ ООД – трето лице помагач на страната на
ищеца.
Срещу решението в уважителната му част е
подадена въззивна жалба от Р.Ч.. Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно
и неправилно. Твърди, че няма вещни права върху имота, за да бъде съден за
потребена енергия в него. Излага и останалите доводи срещу основателността на
исковете, заявени с отговора на исковата молба.
Доказателствените
искания на Р.Ч. са оставени без уважение от въззивния съд.
„Т.С.“
ЕАД моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение. Не сочи нови
доказателства.
Третото
лице помагач не взема становище по жалбата.
След
преценка доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Съгласно
чл.269, изр. второ от ГПК въззивният съд дължи произнасяне по наведените в
жалбата въпроси.
По делото се
установява по несъмнен начин от представените нотариален акт № 18, том ІІ,
рег.№ 8309, дело № 218/2008 г., постановление за налагане на възбрана,
саморъчно завещание от 8.04.2014 г. и протокол за обявяването му от 18.03.2015
г., преценени в тяхната съвкупност, че през процесния период Р.Ч. се явява
собственик на 1/2 ид.ч. от визирания по-горе апартамент № 154. Като такъв, по
силата на закона (чл.153, ал.1 от ЗЕ) същият се намира в облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия с „Т.С.“ ЕАД, при публично
известни общи условия, като е правно ирелевантно за отношенията му с
топлофикационното дружество дали ползва
реално имота. По този въпрос съдът взема предвид и
задължителните постановки на ТР № 2/25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на
ОСГК на ВКС, съгласно които за отношенията, възникващи при доставяне на
топлинна енергия за битови нужди в сграда-етажна собственост, се прилагат
разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на разпоредбата на чл.62, във вр. с
пар.1 от ДР на ЗЗП. Видно от това решение, съгласието за доставката и
нежеланието за прекратяването й по реда на чл.153, ал.2 от ЗЕ съставляват
„искане“ на услугата по смисъла на чл.62, ал.1 от ЗЗП.
Без значение
за наличието на облигационна връзка между страните е обстоятелството дали
доставяната топлоенергия, като качествени параметри, е отговаряла на
нормативните изисквания. Няма данни и твърдения Ч. да е възразил срещу
качеството на предоставената му услуга преди завеждане на делото, което
означава, че се е съгласил с така направената му престация.
По делото са
представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т.С.“ ЕАД *** от 2014 г.
Съществуването им е известно и служебно на съда. Не са налице неравноправни
(нищожни) клаузи от тези общи условия, които да обуславят недължимост на
присъдените от СРС суми.
Съгласно
разпоредбата на чл.162 от ГПК, когато искът е установен в своето основание
(както е в настоящия случай, предвид обстоятелството, че страните по делото се
намират в облигационни правоотношения по повод доставянето на топлинна
енергия), съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на
вещо лице. По делото е изслушана
съдебно-техническа експертиза, заключението от която съдът изцяло кредитира
като компетентно, безпристрастно и изготвено въз основа на всички налични
документи, представляващи относими и допустими доказателства (отчети, индивидуални
и общи изравнителни сметки, справки с показанията на общия топломер в
абонатната станция, свидетелства за проверка, протоколи за подмяна на топломер).
От заключението се установява, че през процесния период в имота се е ползвала
топлинна енергия, като е бил осигуряван достъп за отчетите на уредите за дялово
разпределение. Според вещото лице начислените за апартамента суми отговарят
изцяло на действително потребеното количество топлинна енергия, с отчитане на
изравнителните сметки, и същите са определени съгласно действащата нормативна
база. Вещото лице е установило и че общият топломер в абонатната станция е
преминал изискуемите се метрологични проверки и е изправен. Видно от
заключението, при определяне на главницата не са взети предвид задължения от
предходни периоди.
Така изложеното обуславя извода за
законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение в обжалваната му
част.
На
„Т.С.“ ЕАД не се дължат разноски за юрисконсулт пред настоящата съдебна
инстанция. От такъв е подадена преди съдебното заседание единствено кратка,
бланкетна молба, в която не са изложени никакви конкретни и аргументирани
съображения по съществото на спора. По становище на съда, същата не
представлява осъществена защита по смисъла на чл.78, ал.8 от ГПК и не обуславя
присъждане на възнаграждение.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 20.03.2017 г. на СРС, І Г.О., 48 състав, постановено по гр. дело № 65918 по описа за 2016 г., в частта, в която исковете са уважени, както и в частта на присъдените в полза на „Т.С.“ ЕАД разноски.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението е постановено при участието на „Б.“
ООД – трето лице помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.