Решение по дело №1189/2013 на Районен съд - Карлово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. К., 18.11.2013 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                             трети граждански състав

на дванадесети ноември                                    две хиляди и тринадесета година

в публично заседание в състав:

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА

 

Секретар: П.В.

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1189 по описа за 2013 година

и за да се произнесе, взе предвид:

 

Иск с правно основание член 127, ал. 2 от СК.

ИЩЕЦЪТ - С.А.И., ЕГН ********** ***, твърди, че с ответницата живеели на семейни начала през 2008 година, като от съвместното им съжителство се родило детето Д. – родена на ***г. Двамата отглеждали заедно детето с помощта на родителите на ищеца в село В. Л.. Нямали проблеми докато Д. не навършила една година. Към края на 2010 г. ответницата взела решение да се премести в П., защото искала да работи там и заминала. Ищецът не се противопоставил – поне не достатъчно решително и детето останало при него. Ответницата останала в П. четири месеца, след което решила да се прибере в дома на майка си в с. О.. Малко по-късно съобщила на ищеца, че в О. се е запознала с друг мъж, с когото живее и вече очакват съвместно дете. От момента на напускането на дома му през 2010 г. до предявяване на иска ответницата не проявявала никакъв интерес към Д., не посещавала дома им, не търсила детето по телефона. детето не познавало майка си, а ищецът поел изцяло грижите по неговото отглеждане и възпитание, като получавал помощ и от майка си Н..

МОЛИ съда да постанови решение, по силата на което да му предостави упражняването на родителските права върху роденото от съвместното съжителство на страните малолетно дете – Д.С.И., като съобразно практиката на съда определи режим на лични отношения на майката с детето и осъди ответницата да му заплаща издръжка, също съобразно практиката на съда. Претендира за разноските по делото.

ОТВЕТНИЦАТА – Ф.О.М., ЕГН ********** *** срока за отговор не е представила такъв, не направила доказателствени искания. В съдебно заседание не се явява и не взема становище по иска.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Установява се от представеното по делото удостоверение за раждане, че страните са родители на малолетното дете Д. С. И.а, родена на ***г. с ЕГН **********.

Не е спорно обстоятелството, че страните по делото не са сключили граждански брак, живеели са на съпружески начала и от съвместното им съжителство е родено детето Д..

Не се спори, че страните са се разделили в края на 2010г.

Във връзка с предявения иск, съдът е приел социален доклад, изготвен от Дирекция “Социално подпомагане” град К.. При изготвяне на депозирания социален доклад са проведени срещи и разговори с бащата на детето и жената, с която съжителства в момента. В доклада е изложено, че за детето Д. след раздялата на родителите му, грижи полага неговия баща с помощта на своята майка –Н. И.. От един месец бащата и детето се преместили да живеят в град Ловеч, детето е в добро здравословно състояние, за него се полагат адекватни грижи.

От информацията, представена от Дирекция “Социално подпомагане” град К. се установява, че майката на Д. сочи, че е била принудена да напусне бащата и детето си. Установила се при родителите си в с. Б., а от 2012г. заживяла на съпружески начала с друг мъж, с когото имали родено общо дете. Нямала претенции да отглежда Д., само искала да я вижда, тъй като до момента на изготвяне на информацията бащата не позволявал срещи между майката и детето.

Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетел на ищцовата страна. От показанията на свидетелката Н. И., майка на ищеца се установява, че страните и детето живели заедно в нейния дом в село В. Л.. В края на 2010г. ответницата решила да работи в Пловдив и в деня, когато получила последната си заплата, не се върнала в дома на семейството си. Установила се при родителите си и не потърсила детето. понастоящем за него се грижел ищеца, свидетелката му помагала допреди месец. След това бащата и детето се установили в Ловеч и ищецът отглеждал Д. с помощта на жената, с която съжителствал.

Представена е по делото служебна бележка, от която се установява, че ищецът получава месечно възнаграждение в размер на 310 лева.

Други доказателства от значение по делото не са представени.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:

От доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се налага изводът, че детето трябва да живее при баща си. Съответно упражняването на родителските права по отношение на детето – Д. следва да се предостави на него. За да достигне до този извод съдът оценява фактическото положение до предявяване на иска, факта, че за Д. през последните три години грижи полага само нейния  баща, подпомагат от своята майка и от жената, с която отскоро съжителства. Установено е, че майката е създала отделен, самостоятелен начин на живот и не е виждала детето си от напускането на общия дом. Установено е, бащата полага адекватни грижи за Д., съобразени с нуждите и възрастта й.  

На ответницата следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения с детето си, за да не се прекъсва биологичната връзка, както и емоционалната и социалната такива между родител и дете. Контактите с родителя, на когото не са предоставени родителските права за упражняване, са необходими за нормалното психическо и физическо развитие на детето. С оглед установената незаинтересованост на майката към детето и фактическата липса на контакти през последните три години,  следва да бъде определен ограничен режим на лични отношения на майката с детето спрямо обичайния такъв, а именно: всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 до 17.00 часа, както и двадесет дни през лятото, несъвпадащи с платения отпуск на бащата.

Относно издръжката на детето – при изложените обстоятелства, искът за присъждане на издръжка е основателен и съдът следва да го уважи. Безспорно е обстоятелството, че ответницата е длъжна да дава издръжка за детето си. От събраните доказателства, съдът приема за безспорно доказано по делото, че родителите на детето не живеят заедно. Изводът на съда се основава на събраните по делото гласни доказателства, социален доклад и информация. Не е спорно, че ответницата е задължено лице по смисъла Семейния кодекс да осигурява издръжка на другото си малолетно дете, родено през тази година.  

Безспорно е, че детето на страните се нуждае от средства за издръжка за храна и облекло. По делото не са ангажирани доказателства за нужди на дете над обичайните такива за неговата възраст. Не се събраха данни ответницата да е в обективна невъзможност да дава издръжка, поради заболяване или други причини. От събраните доказателства е безспорен факта, че ищеца в размер на минималния за страната. Отчитайки присъщите нужди на детето за нормалното задоволяване на нуждите му и с оглед възрастта на същото, съдът намира, че е необходима сума за издръжка е в размер на 140.00 лева. От определената издръжка съда счита, че участието на ответницата следва да бъде в размер на 80.00 лева. Бащата също следва да участва в издръжката на детето със сумата от 60.00 лева. Съдът счита, че бащата следва да участва с по-малък дял в определената издръжка, тъй като се отчита факта, че същия се грижи непосредствено за възпитанието и отглеждането му, като осигуряването на по-голяма издръжка, би му създало затруднение. Съдът приема, че майката следва да участва в определената за детето издръжка с по-голям дял, отчитайки факта, че същата не осъществява преките грижи по отглеждането на детето, а е еднакво задължена и към двете си деца. Установено е в представената информация от социалните работници, че тя съжителства с бащата на второто си дете, който също следва да участва в издръжката му. При всички тези обстоятелства, съобразявайки нуждите на детето и възможностите на родителите, съдът счита че искът е основателен и доказан до размера от 80.00 лева. Издръжката следва да се присъди считано от датата на подаване на исковата молба – 27.08.2013 г., ведно със законната лихва считано от падежа до окончателното плащане, до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване.

Разноски не са претендирани и не се присъждат.

На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди ответницата да заплати държавна такса по сметка на ВСС върху определената издръжка в размер на 115.20 лева. Съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението, в частта му относно издръжката.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Д. С.И., родена на ***г. с ЕГН **********, с родители С.А.И., ЕГН ********** *** и Ф.О.М., ЕГН ********** *** на бащата С.А.И., като същото ще живее при него.

ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения между майката Ф.О.М., ЕГН ********** *** и детето Д. С.И., родена на ***г. с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 до 17.00 часа, както и двадесет дни през лятото, несъвпадащи с платения отпуск на бащата.

ОСЪЖДА, на основание член 143, ал. 2 от СК, Ф.О.М., ЕГН ********** *** да заплаща на детето Д. С. И.А, родена на ***г. с ЕГН ********** – като малолетно, чрез неговия баща и законен ПРЕДСТАВИТЕЛ С.А.И., ЕГН ********** *** месечна издръжка в размер на 80.00 (осемдесет) лева, считано от датата на подаване на исковата молба  -27.08.2013г. и дължима до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно издръжката. 

ОСЪЖДА Ф.О.М., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ВСС държавна такса в размер на 115.20 лева (сто и петнадесет лева и двадесет стотинки).

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му, пред Пловдивски окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

         П.В.