М О Т
И В И
към
ПРИСЪДА № 31 от 04.06.2019 година
по НЧХД
№ 207/2019 година на Районен съд – Свиленград
С Разпореждане № 1046 от 22.03.2019
година, след отстраняване на офевидна фактическа грешка, допусната в посоченото
Разпореждане и презициране на обвиненията, Съдия при Районен съд - Свиленград
предава на Съд по обвинение от частен характер
- подсъдимия Н.Г.К., роден на *** ***, ром, български гражданин, живущ ***, с начално образование, неженен,
ЕГН **********, неосъждан, за това, че
-- на 22.09.2018 година в град Свиленград,
област Хасково, в съучастие като извършител с В.Н.К. с ЕГН ********** и И.Н.К.
с ЕГН **********,***, причинил на Я.П.М. с ЕГН ********** ***, разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяващо се в
разкъсно-контузна рана и кръвонасядане по теменната област на главата, оток и
кръвонасядане по гръбната повърхност на лявата длан, и кръвоносядане и охлузване по дясното бедро -
престъпление по чл. 130, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2 от НК, за което законът предвижда наказание „Лишаване от
свобода” до 2 години или „Пробация” и
-- на
22.09.2018 година в град Свиленград, област Хасково, в съучастие като
извършител с В.Н.К. с ЕГН ********** и И.Н.К. с ЕГН **********,***, причинил на
И.Ф.И. с ЕГН ********** ***, разстройство на здравето, извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК, изразяващо се в разкъсно-контузна рана на главата, първично зарастнала с кръвонасядане около нея, двойно контурирани кръвонасядания и охлузвания по
гърба, дясната мишнична област и лявата повърхност на гръдния кош,
кръвонасядания по двете рамене и охлузване на коремната стена - престъпление
по чл. 130, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2 от НК, за което законът предвижда наказание „Лишаване от
свобода” до 2 години или „Пробация”;
- подсъдимия В.Н.К., роден на *** ***, ром, български гражданин,
живущ ***, с основно образование, неженен,
ЕГН **********, неосъждан, за
това, че
-- на 22.09.2018 година в град Свиленград,
област Хасково, в съучастие като извършител с Н.Г.К. с ЕГН ********** и И.Н.К.
с ЕГН **********,***, причинил на И.Ф.И. с ЕГН ********** ***, разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяващо се в
разкъсно-контузна рана на главата първично зарастнала с кръвонасядане около
нея, двойно контурирани
кръвонасядания и охлузвания по гърба, дясната мишнична област и лявата
повърхност на гръдния кош, кръвонасядания по двете рамене и охлузване на коремната стена - престъпление по чл. 130,
ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2 от НК, за което законът
предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 2 години или „Пробация” и
-- на
22.09.2018 година в град Свиленград, област Хасково, в съучастие като
извършител с Н.Г.К. с ЕГН ********** и И.Н.К. с ЕГН **********,***, причинил на
на Я.П.М. с ЕГН ********** ***, разстройство на здравето, извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК, изразяващо се в разкъсно-контузна рана и кръвонасядане по
теменната област на главата, оток и кръвонасядане по гръбната повърхност на
лявата длан, и кръвоносядане и охлузване по дясното
бедро - престъпление по чл. 130, ал. 1, вр.чл. 20,
ал. 2 от НК, за което законът предвижда наказание
„Лишаване от свобода” до 2 години или „Пробация” и
- подсъдимия И.Н.К., роден на *** ***, ром, български гражданин, живущ ***, с основно образование,
неженен, ЕГН **********,
неосъждан, за това, че
-- на 22.09.2018 година в град Свиленград,
област Хасково, в съучастие като извършител с Н.Г.К. с ЕГН ********** и В.Н.К.
с ЕГН **********,***, причинил на И.Ф.И. с ЕГН ********** ***, разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяващо се в
разкъсно-контузна рана на главата първично зарастнала с кръвонасядане около
нея, двойно контурирани
кръвонасядания и охлузвания по гърба, дясната мишнична област и лявата
повърхност на гръдния кош, кръвонасядания по
двете рамене и охлузване на
коремната стена - престъпление по чл. 130, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2 от НК, за което законът предвижда наказание „Лишаване от
свобода” до 2 години или „Пробация” и
-- на 22.09.2018 година в
град Свиленград, област Хасково, в съучастие като извършител с Н.Г.К. с ЕГН **********
и В.Н.К. с ЕГН **********,***, причинил на Я.П.М. с ЕГН ********** ***,
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяващо
се в разкъсно-контузна рана и кръвонасядане по теменната област на главата,
оток и кръвонасядане по гръбната повърхност на лявата длан, и кръвоносядане и охлузване по дясното бедро - престъпление по чл. 130, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2 от НК, за което законът предвижда наказание „Лишаване от свобода”
до 2 години или „Пробация”.
С Определение на Съдия–докладчика,
постановено в открито съдебно заседние на 15.04.2019 година, на основание чл. 84
и сл. от НПК са приети за съвместно разглеждане в наказателния процес гражданските искове с правно основание
чл. 45 от ЗЗД, предявени от Я.П.М. с
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат А.Г., солидарно срещу
Н.Г.К., В.Н.К. и И.Н.К. за сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на деянието и от И.Ф.И. с ЕГН **********
***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат А.Г., солидарно срещу Н.Г.К., В.Н.К.
и И.Н.К. за сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
деянието.
В
съдебно заседание, редовно призовани, респ.уведомени, частните тъжители и
граждански ищци Я.П.М. и И.Ф.И., се явяват. За тях се явява и процесуален
представител (повереник) – адвокат А.Г., който поддържа Тъжбата против тримата подсъдими, счита
че престъпленията са безспорно доказани и пледира Съда да признае всеки от
тримата подсъдими за виновен и да му наложи справедливо наказание, както и да
уважи предявените граждански искове в пълните им размери, ведно със законната
лихва, както и да бъдат присъдени направените разноски по делото.
В съдебно заседание, редовно призовани, респ.уведомени, подсъдимите и процесуалният им представител
(защитник) – адвокат П.К., пледират за оправдаване на подсъдимия поради недоказаност на твърдяните в Тъжбата престъпления, както и че подсъдимите са невинни. Пледират да бъдат отхвърлени предявените граждански искове
за заплащане на обезщетения за причинени неимуществени
вреди в размер на по 1 000 лв., ведно със законната лихва. Не претендират
разноски по делото.
Подсъдимите Крайчеви заявяват, че са получили преписи от Тъжбата,
ведно с приложенията към
нея, в установения срок преди първото по делото съдебно заседание и че разбират
обвиненията. В съдебно заседание пред настоящия състав на Съда всеки от тримата
подсъдими не се признава за виновен. Дават обяснения, чрез които изразяват позицията си да отричат
извършването на деянията, за които са предадени на Съд. В последната си дума излагат
твърдения за невиновност, като искат Съдът да ги признае за невиновни.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Н.Г.К. е роден на *** ***, с ЕГН **********. Български гражданин е от ромски произход. Живее в град Свиленград,
ул.„Синчец” № 7,
област Хасково. С начално
образование е. Не е женен, но живее на семейни начала с Бонка Ангелинова
Димитрова, от която има три ненавършили пълнолетие деца - Катя Николаева
Крайчева, родена през 2002 година и близнаците Ерго и Минка Николаеви Крайчеви,
родени през 2011 година. Не е осъждан – има наложено административно наказание по чл. 78а от НК в размер на 600 лв. За събирането на посочената сума има образувано
изпълнително дело през 2007 година, което е прекратено поради изтекла давност по
отношение на посочената Глоба в размер на 600 лв. с Разпореждане от 12.01.2018
година, като от момента на прсъединяване на издадения Изпълнителен лист (ИЛ) за
сумата в размер на 600 лв. към изпълнителното дело до момента на прекратяването
му не са били предприети действия за събиране на посочената сума. Видно от
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние Н.Г.К. не
работи и не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства (МПС). Видно от Характеристичната справка, изготвена
от служител при РУ – Свиленград, става ясно, че Н.Г.К. предизвиква конфликти и скандали с живущите
в района, не е в добри отношения с тях, има данни за системни злоупотреби с
алкохол или други силно упойващи вещества, регистриран е като извършител на
престъпление, има данни за движение с криминалнопроявени лица, не се издирва от
органите на МВР, има криминална и съдебни регистрации.
Подсъдимият В.Н.К. е роден на *** ***, с ЕГН **********. Български гражданин е от ромски произход. Живее в
град Свиленград, ул.„Синчец” № 7, област Хасково. С
основно образование
е. Не е женен, но живее на семейни начала с Мария
Дончева Даева, от която има една ненавършило пълнолетие дете - Надя, родена на ***
година. Не е осъждан - има наложено административно
наказание по чл. 78а от НК в размер на 1 000 лв. За събирането на
посочената сума има образувано изпълнително дело на 26.01.2018 година, но няма
постъпили плащания. Видно от Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние В.Н.К. не работи и не притежава недвижими имоти и МПС. Видно от Характеристичната справка, изготвена
от служител при РУ – Свиленград, става ясно, че В.Н.К. предизвиква конфликти и скандали с живущите
в района, не е в добри отношения с тях, има данни за системни злоупотреби с
алкохол или други силно упойващи вещества, регистриран е като извършител на
престъпление, има данни за движение с криминалнопроявени лица, не се издирва от
органите на МВР, има криминална и съдебни регистрации.
Подсъдимият И.Н.К. е роден на *** ***, с ЕГН **********, Български гражданин е от ромски произход. Живее в град Свиленград, ул.„Синчец” №
7, област Хасково. С основно
образование е. Не е женен. Не е осъждан. Видно от Декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние И.Н.К. не работи и не притежава
недвижими имоти и МПС. Видно
от Характеристичната
справка, изготвена от служител при РУ – Свиленград, става ясно, че И.Н.К. предизвиква конфликти и
скандали с живущите в района, не е в добри отношения с тях, има данни за
системни злоупотреби с алкохол или други силно упойващи вещества, регистриран е
като извършител на престъпление, няма данни за движение с криминалнопроявени
лица, не се издирва от органите на МВР, има криминална регистрация.
За изясняване на делото от фактическа и правна
страна бе допусната и изслушана Съдебномедицинска експертиза, като от
представените заключения става ясно, че след запознаване с материалите и с
медицинската документация (Съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 181-ІІ/2018г.
от 26.09.2018 година, Съдебномедицинско удостоверение на живо лице №
180-ІІ/2018г. от 26.09.2018 година, Съдебномедицинско удостоверение № 429/18г
от 28.09.2018 година), приложени в кориците на делото, вещото лице е стигнало
до извода, че Я.П.М. е получила разкъсно-контузна рана и кръвонасядане по
теменната област на главата, оток и кръвонасядане по гръбната повърхност на
лявата длан и кръвоносядане и охлузване по дясното бедро, описаните увреждания са
причинени по механизъм на действие от твърди тъпи предмети и могат да се
получат при побой, нанесен с предмети с продълговата форма – дървени бухалки,
юмруци, разкъсно-контузната рана на главата е причинила разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, срокът за възстановяване е около
20 дни, охлузванията и кръвонасяданията са причинили страдание без разстройство
на здравето, срокът за възстановяване е до 15-20 дни; че И.Ф.И. е получил разкъсно-контузна
рана на главата, първично зарастнала с кръвонасядане около
нея, двойно контурирани
кръвонасядания и охлузвания по гърба, дясната мишнична област и лявата
повърхност на гръдния кош, кръвонасядания по
двете рамене и охлузване на
коремната стена, описаните
увреждания са причинени от действие на твърди тъпи предмети и могат да се
получат при побой, нанесен с предмети с продълговата форма – дървени бухалки, разкъсно-контузната рана на главата е причинила
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, срокът за
възстановяване е около 20 дни, охлузванията и кръвонасяданията са причинили
страдание без разстройство на здравето, срокът за възстановяване е до 15-20 дни
и че Н.Г.К. е получил травматично избиване на двата горни зъба, разклащане ІІ
степен на втори горен десен зъб и разклащане ІІ степен на втори горед ляв зъб, описаните увреждания са причинени от действие нат
твърд тъп предмет и могат да се получат от удар с или върху твърд предмет при
инцидент, избиването на зъбите, без които се затруднява
дъвченето и говоренето, е причинило разстройство на здравето по смисъла на чл.
129 от НК, разклащането (изкълчването) на двата втори горни зъба е причинило
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК,
срокът за възстановяване е около 20 дни. В
съдебно заседание вещото лице Х.Д.Е. поддържа заключенията си като допълва, че няма данни подсъдимият Н.К. да е страдал от някакво
дентално заболяване на зъбите, тъй като гнездата са
запазени (не са
изядени) и че теоритично е възможно
травматично избиване или падане на зъбите на подсъдимия Н.К. да се получи
при падане на терен,
но е много специфично, защото
е комбинирано – при
подобен удар освен върху зъбната редица ще има травми и по цялата изпъкнала
част на лицето – чело, нос, устни, което в случай липсва.
Частните
тъжители и граждански ищци И.И. и Я.М. живеят на семейни начала, като от
съвместното им съжителство се ражда детето И.И.И. (свидетел по делото). Свидетелят Ф.И.С. е майка на частния тъжител
и граждански ищец И.И..
Подсъдимите
В. и И. Крайеви са братя, а подсъдимият Н.К. е техен баща.
Преди
процесния инцидент частният тъжител и граждански ищец И. и подсъдимият Н.К. са
приятели. Подсъдимите и частните тъжители живеят в една махала в град
Свиленград, област Хасково.
По делото са налични две групи
показания, касаещи обективната истина относно станалото – предмет на настоящото
наказателно производство. В първата група влизат показанията на свидетелите Ф.И.С. и И.И.И., които показания обслужват
тезата на частните тъжители, а във втората – тези на О.В.А. и О.М.И., които обслужват интересите на подсъдимите. Тези две групи свидетелски показния съдържат противоречия по
съществени въпроси, предмет на доказване в настоящото производство.
Според първата група свидетели следобед на 22.09.2018 година частните тъжители И. и М. заедно
със сина си – свидетеля И.И. ***, се намират на маса (, която е с излаз към
улицата) пред дома на първите трима, находящ се в град Свиленгад, област
Хасково. Виждат, че двамата братя – подсъдими по делото, минават няколко пъти
покрай тях с една каруца, теглена от кон, и поглеждат към тях. При тях към
масата идва подсъдимият В.К., който иска от И.И. да се състезават с коне. И.И.
отказва и подсъдимият В.К. си тръгва заедно с каруцата и брат си – подсъдимия И.К..
Тогава лицето Демир напуща дома на частните тъжители. След малко двамата братя
– подсъдими се връщат пред дома на частните тъжители, заедно с баща си –
подсъдимия Н.К., въоръжени с дървени калове (тояги, бухалки). Виждайки ги Я.М.
вика на съжителя си (И.И.) и на сина си (И.И.) да се скрият (, защото е убедена
че тримата подсъдими идват да ги бият), което и те правят – И.И. и сина му И.И.
се скриват във външната тоалетна на дома си. Тримата подсъдими започват да
удрят с юмруци М., тя пада на земята и започват да я ритат. След което отварят
вратата на външната тоалетна, където се намират бащата и сина Иванови, изваждат
ги и започват да удрят И.И. с юмруци, той пада на земята и започват да го ритат
и да го удрят с бухалките. Виждайки какво става свидетелят Ф.С. подава сигнал
за помощ на ЕЕН 112, но чувайки че се обажда за пощощ, тримата подсъдими си
тръгват. Частните тъжители И. и М. са откарани в Центъра за спешна медицинска
помощ в град Свиленград, където ги намират полицейските служители. В резултат
на получените травми И. и М. около месец не са добре здравословно, имат травми
по телата си, всичко ги боли, не могат да лягат, не могат да стават, не могат
да излезнат от дома си и да ходят на работа, налага се за тях да се грижи
свидетеля Ф.С..
Според втората група свидетели на посочените по-горе дата и част от денонощието, частните тъжители, синът им И. и лицето Демир са пред
дома на първите трима, когато при тях отива подсъдимия В.К.. Последният е
ударен. Двамата братя - подсъдими заедно тръгват към дома си, където виждат
баща си – Н.К.. Последният виждайки състоянието на сина си В., пита какво е
станало и след като научава, тръгва към дома на частия тъжител И.И.. Там
заварва И.И.. Двамата започват да говорят. В последствие се сбиват като И. удря
в областта на лицето Н.К. с бухалка (дърво) и му избива няколко зъба, като
започва обилно да тече кръв, а последният също удря И.. След това братята
Крайчеви, заедно с баща си – подсъдимия Н.К., се прибират у дома.
В връзка със случилото се е
образувана по подадена Жалба от Н.К. преписка № 1093/2018 година по описа на
Районна прокуратура – Свиленград (преписка вх.№ 351р-23513/2018 година по описа
на РУ – Свиленград). На всички участници в инцидента са съставени Разпореждания
на основание чл. 64, ал. 1 от ЗМВР да не отправят заплахи и закани за физическа
саморазправа по между си. Извършена е проверка с техническо средство Дрегер,
което отчита че всички участници в инцидента (с изключение на Я.М.) са
употребили алкохол. С Постановлевие от дата 15.01.2019 година, Прокурор при
Районна прокуратура – Свиленград отказва да образува досъдебно производство за
извършено престъпление от общ характер и прекратява преписката.
Съдът кредитира и дава вяра на първата група свидетели, макар формално за същите да е налице хипотетична
заинтересованост от крайния изход на делото, доколкото свидетелят И.И. е син на
частните тъжители и граждански ищци, а свидетелят Ф.С. е майка на частния
тъжител и граждански ищец Я.М., поради което и двамата имат интерес с
показанията си да благоприятстват процесуалното положение на И.Ф.И. и Я.П.М..
Анализът на съдържанието на техните показания, обаче сочи на едно добросъвестно
пресъздаване на фактите, които са възприели. Преди всичко следва да се посочи,
че тези показания не намират опровержение в събраната доказателствена
съвкупност, на която Съдът дава вяра. Същите се явяват подробни,
последователни, логични, еднопосочни, вътрешно безпротиворечиви и
кореспондиращи едни с други. Ето защо Съдът оцени тези свидетели като
достоверен и надежден източник на информация, т.е. като убедителни. При това положение няма основание да се откаже кредитиране
на показанията на ангажираните от частните тъжители и граждански ищци
свидетели, макар същите да са роднини като разбира се се взе предвид тяхната
заинтересованост. Като се прецени и обсъди всичко гореизложено, настоящата
инстанция намира, че са събрани достатъчно доказателства за нанесени физически
побои на тъжителите И.И. и Я.М. на инкриминираните по Тъжбата време и място,
при който са им били причинени и инкриминираните увреждания.
С оглед цялостния доказателствен материал по делото Съдът
не дава вяра на втората група свидетели, разпитани по искане на подсъдимите, изключая
частта, касаеща нанесените телесни повреди на подсъдимия Н. Кънчев от частния
тъжител И.И.. Последните Съдът намира за необективни и противоречащи на другите
събрани по делото доказателства, поради което няма да ги кредитира. Изложеното
води до извод за заинтересованост от изхода на настоящото дело, респ. че
показанията на втората група свидетели са
дадени с една единствена цел – да се избегне понасянето на наказателна отговорност
от страна на подсъдимите, т.е показанията на тези свидетели не следва да се
кредитират. Същите, които са в близки приятелски отношения с подсъдимите, се
опитват да подкрепят версията им в хода на процеса, като показанията им са
насочени именно към постигането на тази цел, а не към разкриване на обективната
истина по делото. Ето защо при формиране на фактическата обстановка по делото Съдът
не взе предвид тези показания, изключая частта, касаеща нанесените телесни
повреди на подсъдимия Н. Кънчев от частния тъжител И.И.. В посочената част
показанията се кредитират, тъй като кореспондират на другите събрани по делото
доказателства, на които Съдът дава вяра.
За пълнота следва да се посочи, че действително има известни несъответствия
по отношение на някои факти, посочени от първата група свидетели и от втората група свидетели (по отношение кредитираната
част от показанията им), но Съдът приема, че това се дължи на отдалечеността на
случилото се във времево отношение. От друга страна посоченото разминаване също
е индиция в подкрепа на извода, че изложеното от тях отговаря на обективната
истина. Напълно логично и нормално е повече от половин година след инцидента
участниците в него да са забравили някои факти (освен ако те не са свързани с
някакви важни за тях обстоятелства, каквито обаче по делото не се
навеждат).
Всичко гореизложено дава основание на Съда
да възприеме като истина поддържаната от частните тъжители и граждански ищци
позиция, доколкото същата не намери сериозно
опровержение в доказателствата по делото. Предвид
всичко гореизложено Съдът даде вяра именно на първата група доказателствени
източници – свидетелски показания, като базира правните си изводи основно на
данните, получени от тях, както и дава вяра на втората група свидетели по
отношение на частта, касаеща нанесените телесни повреди на подсъдимия Н. Кънчев
от частния тъжител И.И..
Подсъдимите дават обяснения, в
който не излагат нищо по–различно от това, което твърдят втората група
свидетели. Сочат, че пред дома им И.И. е бил В.К.. Излизайки от близкия магазин
и виждайки, че удрят брат му, подсъдимият И.К. се намесва, като спасява брат си
от ударите на И.И.. Тогава И.И. започва да гони да бие с греда И. и В.
Крайчеви. Двамата братя - подсъдими успяват да избягат към дома си, където
виждат баща си – Н.К.. Последният виждайки състоянието на синовете си В. и И.,
пита какво е станало и след като научава, тръгва към дома на частия тъжител И.И..
Там заварва И.И. заедно със сина си И. във външната тоалетна, находяща се в
близост до къщата, тъй като нямат двор. След като Н.К. дърпа вратата на
тоалетната, И. излиза и започват да говорят. Тогава И. удря в областта на
лицето Н.К. с твърд предмет (валка, дъска, бухалка) и му избива няколко зъба, а
други зъби започват да се клатят.
Съдът не кредитира обясненията на
подсъдимите, изключая частта, касаеща нанесените телесни повреди на подсъдимия Н. Кънчев
от частния тъжител И.И., тъй като те освен доказателствено средство са и средство за защита. Същите
в настоящия казус Съдът намира за дадени с оглед постигане на крайната цел на
подсъдимия – избягване на наказатена отговорност.
Както вече бе посочено Съдът
кредитира показанията на свидетелите от втората група и обясненията на
подсъдимите в частта, касаещи нанесени удари от страна на И.И. спрямо
подсъдимия Н.К., тъй като в тази част показанията и обясненията се подкрепят от
другите събрани по делото доказателства, на които настоящия Съдебен състав дава
вяра.
С правна преценка за
достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в кориците на
делото,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които не се оспориха от която и да е от
страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти. Представените Съдебномедицински удостоверения са официални документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от Допълнителната
разпоредба на НК и
удостоверяват определени
обстоятелства, констатирани от оторизирано медицинско лице в кръга на службата
му при извършен личен преглед на частните тъжители и на подсъдимия Н.К.. Данните, отразени в тези документи установяват механизма на
причиняване на уврежданията и самите увреждания. Съдебните лекари (д-р Тодор Пасев и д-р Х.Е.), са установили, че получените увреждания
отговарят да са получени по начини, описвани от частните тъжители и от подсъдимия Н.К., а именно да са от действието
на твърди тъпи предмети и могат да се получат п ри побой.
Съдът, кредитира и назначената в
хода на съдебното производство експертиза, тъй като е изготвена от вещото лице след извършване
на преглед на документите, приложени в кориците на делото. Експертизата е изготвена от експерт –
специалист в областа на съдебната медицина, включен в Списъка на специалистите,
утвърдени за вещи лица съгласно Закона за съдебната власт
за 2019 година, поради което няма
основание за каквото и да е съмнение относно неговата квалификация на
специалист, а и такива не бяха наведени от страните. С тези
съображения, Съдът приема експертизата за извършена от
компетентно вещо лице – специалист с
необходимата квалификация и знания, изготвена е добросъвестно и съобразно
поставените задачи, липсват индиции за предубеденост, а от формална страна изготвените писмени заключения обективират необходимите
данни, ползвани за оценката и фактически констатации, поради което се явяват обосновани и аргументирани, с оглед което
не възникват каквито и да е съмнения за тяхната правилност. Заключенията на вещото лице Съдът намира за
обосновани и правилни и ползва същите при формирането
на фактическите и правните си изводи. Възприетата по–горе фактическа обстановка, описана от първата група свидетели
и частично от втората група свидетели и от подъсдимите, е в синхрон със
заключенията на вещото лице, които бяха приети без
възражение от страните.
При така установената фактическа
обстановка, Съдът достигна до извода,
че от обективна и субективна
страна всеки от тримата подсъдими е осъществил състава на престъплението по чл.
130, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2 от НК по отношение на Я.П.М. и по отношение на И.Ф.И..
От обектива страна - на 22.09.2018 година в град Свиленград,
област Хасково, в съучастие като извършители В.Н.К., И.Н.К. и Н.Г.К. са
причинили на Я.П.М., разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК, изразяващо се в разкъсно-контузна рана и кръвонасядане по теменната
област на главата, оток и кръвонасядане по гръбната повърхност на лявата длан,
и кръвоносядане и охлузване по дясното бедро и на същата дата и място тримата в
съучастие като извършители са причинили на И.Ф.И., разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяващо се в разкъсно-контузна
рана на главата, първично зарастнала с кръвонасядане около нея, двойно контурирани
кръвонасядания и охлузвания по гърба, дясната мишнична област и лявата
повърхност на гръдния кош, кръвонасядания по двете рамене и охлузване на
коремната стена.
Извършените от подсъдимите престъпления са
извършени в съучастие по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като всеки
подсъдим е участвал в самото изпълнение на престъпленията по нанасяне на леките
телесни повреди - всеки един от подсъдимите
непосредствено и пряко е участвал в действията по нанасяне на леките
телесни повреди, поради което всеки от тях е действал
като извършител по смисъл на чл. 20, ал. 2 от НК. Т.е. посочената норма като
част от цифровата правната квалификация на деянията следва иманентно от
предявените фактически обвинения за съучастието им в това престъпление, във
форма на съизвършителство.
Уточнени са видът и характерът на телесните
повреди, причинени на И.И. и на Я.М., които са леки такива по смисъла на чл. 130,
ал. 1 от НК, тъй като се доказа, че причинените разкъсно-контузни
рани на главите на Я.М.
и на И.И. представляват разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК, в каквато насока е и константната
съдебна практика относно този вид телесни повреди. В тази насока са и заключенията
на вещото лице, които както вече бе посочено Съдът изцяло кредитира, както и
другите доказателства по делото.
От субективна страна деянията са извършени от всеки един от
тримата подсъдими при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2,
хипотеза първа от НК. Всеки от тях е действал в състояние на вменяемост; разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си; съзнавал е общественоопасния характер на извършените от него деяния, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Всеки от тях е бил наясно, осъзнавал
е, че с ударите, които нанася на пострадалите И.И. и Я.М. с оглед на тяхната сила, твърдостта на използвания предмет и
численост ще причинят сериозна телесна повреда на пострадалите и е целял именно това.
Субектите на престъплението
имат
качеството на наказателноотговорни лица - пълнолетни и вменяеми. Авторите на деянията са установени по безспорен
начин в производството, както и изпълнителните деяния по време,
начина, мястото и механизъм на извършване.
Причините за извършване на престъпленията се коренят в ниското
правосъзнание на всеки
от тримата подсъдими,
незачитането на законите в Република България и установените правов и обществени ред, пренебрежителното отношение към телесната неприкосновеност
на личността и слабите морални задръжки.
По
отношение на престъпленията, извършени от подсъдимите Н.Г.К., В.Н.К. и И.Н.К.
спрямо Я.П.М. и извършени от подсъдимите В.Н.К. и И.Н.К. спрямо И.Ф.И.:
Налице е
противоправност и наказуемост, които са обективни елементи от състава на посочените
престъпления, както и
причинна връзка между изпълнителните деяния и настъпилите
общественоопасни последици, поради което следва да бъде ангажирана
наказателната отговорност на дейците.
По
вида и размера на наказанията:
При определяне
вида и размера на наказанията на всеки от подсъдимите за посочените престъпления и по
отношение на посочените лица, Съдът се съобрази с двата основни принципа
на наказателноправната ни система, а именно принципът на законоустановеност и
принципът на индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първият принцип на
наказателноправната ни система за извършеното от всеки от подсъдимите
престъпление в специалния текст на чл. 130, ал. 1 от НК, законодателят е предвидил две
алтернативни наказания: „Лишаване от свобода” до 2 години или наказание
„Пробация”.
За пълнота следва да се посочи,
че по отношение на подсъдимите не може да се приложи разпоредбата на чл. 78а от НК, тъй като са налице множество престъпления. Не е налице и
продължавано престъпление предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 6 от НК.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната
отговорност на подсъдимите, Съдът се съобрази с обществената опасност
на деянията и дейците, мотивите за извършване на престъпленията, степента и
формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства
по смисъла на закона. Съдът взе предвид
като смекчаващи вината обстоятелства младата възраст
на В. и И. Крайчеви, факта че Н.К. и В.К. дължат издържка съответно на две и на едно
ненавършили/ненавършило пълнолетие деца/дете, ниския социален статус на
подсъдимите, тежкото им финансово състояние, не притежават недвижими
имоти и МПС-та; а като отегчаващи
вината обстоятелства се отчетоха недобрите
характеристични данни.
Обществената опасност на
деянията и на дейците не е завишена в сравнение с други „подобни” случаи.
Предвидените в чл. 130, ал. 1 от НК
наказания са алтернативни, като в преценката си по чл. 57 от НК Съдът прие, че
най-подходящо ще бъде наказание „Пробация” - на всеки един от подсъдимите следва
бъде определено наказание по втората алтернатива – „Пробация”, при превес на смекчаващите
вината обстоятелства и при незавишена обществена опасност на деянията и на дейците. Съдът прецени, че с
оглед механизмът на извършване на деянията и процесуалното поведение на
подсъдимите наказанието „Лишаване от свобода” се явява изключително (несъразмерно)
тежко.
Съдът прецени че индивидуализацията на наказанията следва да се проведе в
хипотезата на чл. 54 от НК, като се прие съотношение на превес на смекчаващите
обстоятелства. Последните, в случая не са нито многобройни, нито пък изключителни,
поради което не обосновават основание за смекчаване на наказателната репресия
при условията на чл. 55, ал. 1 от НК. При приложението на
чл. 54 от НК Съдът наложи на всеки от подсъдимите за всяко едно от посочените
деяния наказание „Пробация” със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ
адрес” за срок от 7
месеца с периодичност на явяването 2 пъти седмично и „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от 7 месеца. На основание чл. 205, ал. 1 от ЗИНЗС наказанията „Пробация” следва да се изпълнят по настоящия адрес на всеки от подсъдимите.
В този смисъл, наложените наказания според Съда се явяват справедливи и съответни
на тежестта на извършените деяния от всеки подсъдим.
Индивидуализирани така по вид и размер,
наложените наказания, Съдът прецени за необходими,
достатъчни и справедливи наказания за постигане целите на наказателната
репресия, дефинирани в чл. 36 от НК и преди всичко с оглед поправянето и
превъзпитанието на всеки от тримата подсъдими, както и за постигане на
генералната превенция, а именно: да се поправи и превъзпита всеки от осъдените
към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително
върху всеки от тях и да им се отнеме възможността да вършат други престъпления,
да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
За пълнота на настоящото изложение следва да се
посочи, че така
индивидуализираните наказания ще въздействат в достатъчна степен върху
личността на всеки един от тримата подсъдими като предизвикат положителни
промени в съзнанието и ги мотивират към правомерно поведение в бъдеще, без с
тази по-малка по обем принуда да се намалява ефективността на наказателната
репресия, съответна на целите на индивидуалната превенция, предвидени в чл. 36 от НК. В случая наказанията биха допринесли със своята неизбежност, а не толкова
със строгостта си, като с тях всеки един от подсъдимите ще бъде предупреден, че
подобно поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с
което ще даде възможност всеки от тях да преосмисли напълно извършеното. Съдът
се надява с това да се повиши чувството им за отговорност и гражданско
правосъзнание, за да не допускат занапред подобни нарушения на законовия ред.
По отношение приложението на института на реторсията
спрямо подсъдимия Н.Г.К., касаещо леката телесна повреда, нанесена от последния
на И.Ф.И.:
Реторсия по чл. 130, ал. 3 НК може да се приложи само
когато са причинени еднакви по степен на увреждане леки телесни повреди.
Институтът на реторсията съдържа в себе си редица отклонения от
материално-правен и процесуален характер от принципни положения в правото. Едно
от тях касае наказателната репресия. Извършването на престъпление обосновава
наказателна отговорност за дееца, чието основно съдържание се изразява в
налагане и изтърпяване на съответно наказание. При реторсията законодателят е
съобразил по-ниската степен на обществена опасност на деянието, частичното
възмездяване на моралните вреди чрез причиненото взаимно телесно увреждане,
както и обстоятелството, че и двете страни са се поставили в еднакво положение
пред наказателния закон. С оглед на това е предоставил възможността на Съда да
освободи от налагане на наказание и двете страни. За да се създаде основание за освобождаване от
наказание при реторсията съществено законно
изискване е да е налице взаимно причиняване на лека телесна повреда между две
лица, а не фактически кой от двамата извършители на това деяние пръв го е
осъществил. Без значение е коя от тези страни първа е
осъществила престъпното посегателство против личността и коя първа сезира Съда.
За да прецени наличието на законовите
изисквания за приложението на чл. 130, ал. 3 от НК, Съдът е задължен да провери
не само съставомерността на описаното в Тъжбата деяние, но и тази, свързана с
насрещното деяние, т.е. с ответното поведение на самия частен тъжител,
независимо от факта, че не е подадена насрещна Тъжба. В това се състои всъщност
и едно от процесуалните изключения при реторсията.
В случая Съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 130, ал. 3 от НК –
когато пострадалият е получил от дееца същата такава телесна повреда и Съдът
следва да освободи и двамата от наказание. По делото категорично се установи,
че на И.И. е причинено разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.
129 НК – лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 НК. Такава телесна повреда по
чл. 130, ал. 1 НК с разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК е получил и подсъдимия Н.К.. Разстройство на здравето по смисъла на чл. 130,
ал. 1 от НК има, когато е налице леко увреждане на анатомическата цялост на
организма или тъканите, както и леки изменения на физиологичните функции извън
болката и страданието. Налице е същественото законно изискване – взаимно
причиняване на лека телесна повреда. Т.е. налице е реторсия,
тъй като има две противоправни деяния - действията на частния тъжител
и действията на подсъдимия, които са
противоправни.
Ето
защо Съдът приема, че следва да бъде приложена реторсия, тъй като страните в
конфликта са изравнили позициите си, а засегнатият субект на практика е взел
дейно участие, причинявайки еднаква по вид телесна повреда. Двете страни са се
поставили в еднакво положение пред наказателния закон, довело до изключение от
правилото, че за всяко престъпление, извършено от наказателноотговорно лице, се
налага съответно наказание. Взаимната провокация на черти от характера, които
са довели до емоционално-волевата лабилност на участващите в конфликта, са
причина за инцидента и Съдът намира, че справедливият подход е именно прилагане
института на реторсията. Т.е. налице
е материално-правното основание за освобождаване от наказание при разменени
леки телесни повреди, тъй като са причинени еднакви по степен на увреждане леки
телесни повреди – само по чл. 130, ал. 1 от НК, поради което освободи
подсъдимия Н.Г.К. от наказание на основание чл. 130, ал. 3 от НК по отношение
на частния тъжител И.Ф.И..
Относно прилагането на чл.
23, ал. 1 от НК по отношение на В.Н.К. и И.Н.К.:
В случая,
предвид съотношението на реална съвкупност между двете престъпления -
осъществени с две изпълнителни деяния, преди да има влязъл в сила Съдебен акт
за което и да е от тях, налице са
основанията, предвидени в чл. 23 от НК, поради което Съдът определи на посочените
подсъдими по едно общо за изтърпяване наказание, явяващо се най-тежкото измежду
наложените им, а именно „Пробация” със следните
пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 7 месеца с периодичност на явяването 2 пъти
седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 7
месеца. На основание чл. 205, ал. 1 от ЗИНЗС
наказанията „Пробация” следва да се изпълнят по настоящия адрес на всеки от подсъдимите.
Съдът
не обсъжда възможността за увеличаване на така определеното общо наказание по
реда на чл. 24 от НК, тъй като имайки предвид съдебното минало на подсъдимите,
обществената
опасност на личностите им, установените смекчаващи отговорността обстоятелства и предвид целите на
наказанието, счита че така определените общи наказания ще са достатъчни, с оглед
постигане целите на наказанието в чл.36 от НК, поради което не
следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 24 от НК.
Отделно от това следва да се посочи, че няма и искания в тази насока.
Индивидуализирани така по вид и размер,
наложените наказания, Съдът прецени за
необходими, достатъчни
и справедливи наказания
за постигане целите на наказателната репресия, дефинирани в чл. 36 от НК и преди
всичко с оглед поправянето и превъзпитанието на подсъдимите, предвид приоритета на личната превенция, както и за постигане на генералната превенция, а
именно: да се поправи и превъзпита всеки от осъдените към спазване на законите и добрите нрави, да се
въздействува предупредително върху всеки от тях и да им се отнеме възможността да вършат други престъпления, да се въздействува възпитателно
и предупредително върху другите членове
на обществото.
Относно гражданския иск:
В случая, следва да се посочи, че
независимо от приложението на реторсията и освобождаването от наказание на
подсъдимия Н.К. по отношение на нанесената телесна повреда на И.И., Н.К. остава
задължен да репарира виновно причинените вреди на частния тъжител и граждански
ищец И., тъй като освобождаването
от наказание поради прилагане на института „реторсия”
не освобождава деликвента от гражданска отговорност за вреди от непозволено
увреждане.
С оглед осъдителната Присъда спрямо подсъдимите, респ. приложението на реторсията спрямо подсъдимия Н.К., се явяват
доказани по основание предявените от И.Ф.И. и Я.П.М. граждански
искове на основание чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД.
Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба вината се предполага до
доказване на противното.
За
да се уважи гражданският
иск по чл. 45 от ЗЗД следва от страна на гражданския ищец да се докажат елементите от
фактическия състав на деликта, а именно противоправно поведение, изразяващо се
в действие или бездействие на деликвента, настъпване на вреда за увредения
вследствие на това поведение, наличието на причинна връзка между деянието и
вредата.
Предвид презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД в тежест на подсъдимия е да я опровергае.
При така
посочените елементи от фактическия състав на деликта, настоящият Съдебен състав
намира за доказано осъществяването на всеки един от тях за ангажиране на
гражданската отговорност на подсъдимите по реда на чл. 45
от ЗЗД. В настоящия случай има осъдителна Присъда срещу подсъдимите, респ.
приложение на института на реторсията, поради което следва да се приеме за
доказано извършването на деянията от тези подсъдими, както за
доказани следва да се приемат тяхната противоправност и
вината на извършителите.
Останалите две предпоставки – настъпване на вреди за пострадалите и
причинната връзка между деянията и тези вреди – Съдът също намира за доказани
по делото. Безспорно по делото се установи, че след побои на 22.09.2018 година,
гражданските ищци И.И. и Я.М. са претърпяли неимуществени вреди, изразяващи се
в болки, стрес, неудобство и морални страдания. Това се установи от свидетелските
показания и от заключенията на вещото лице Х.Е.. Всичко това няма как да не
доведе до дискомфорт в ежедневието им, изпитване на морални страдания от
случващото се с всеки от тях, психически шок и физически болки. Всичко това е
повлияло на личното им достойнство и самочувствие. Така описаните последици от
побоищата Съдът намира за претърпени от страна на гражданските ищци И. и М., неимуществени
вреди – болки, страдания и неудобство, подробно описани по-горе. Така
причинените на гражданските ищци И. и М. неимуществени вреди са резултат от
престъпните деяния, съставляващи непозволени увреждания по смисъла на чл. 45 от ЗЗД и престъпления по чл. 130, ал. 1 от НК, т.е. налице са причинни връзки между
вредите и деянията, доколкото същите са настъпили вследствие на побоищата.
Що се отнася до размера на причинените
неимуществени вреди следва да се
отбележи, че неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от Съда и по
справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Съгласно
ППВС № 4 от 1964 година на Пленума на ВС,
понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от Съда
при определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни повреди,
каквито са налице в разглежданите по настоящото дело случаи, са характерът на
уврежданята, начините и обстоятелствата, при които те са извършени и
последиците от тези увреждания. В случая, с оглед характера и тежестта на
уврежданията на гражданските ищци И. и М. (леки телесни повреди, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на
главата, първично зарастнала с кръвонасядане около нея по отношение на И. и
изразяваща се в разкъсно-контузна рана на главата по отношение на М., които са причинили разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК), другите нанесени увреждания (двойно контурирани кръвонасядания и
охлузвания по гърба, дясната мишнична област и лявата повърхност на гръдния
кош, кръвонасядания по двете рамене и охлузване на коремната стена по отношение
на И. и кръвонасядане по теменната област на главата, оток и кръвонасядане по
гръбната повърхност на лявата длан, и кръвоносядане и охлузване по дясното
бедро по отношение на М.), продължителността на претърпените от
пострадалите болки и страдания (за
около 1 месец),
обстоятелствата, при които е станало (нанесени са няколко на брой удара), периода на възстановяване от
тях (около 20 дни
според заключенията на вещото лице), трудоспособна
възраст на подсъдимите, поради което са в състояние да обезщетят пострадалите
за причинените им щети, настоящият състав на Районен съд – Свиленград счита, че
справедливото обезщетение за претърпените от всеки от гражданските ищци
неимуществени вреди възлиза на по 1 000 лв., т.е. исковете следва да се уважат
в пълните им предявени размери.
Посочените суми следва да се заплатят на гражданските ищци от тримата подсъдими
солидарно.
Подсъдимите следва да заплатят на гражданските ищци
сумите в размер от по 1 000 лв., представляващи обезщетения за претърпени
от последините неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите от
деня на увреждането – 22.09.2018 година до окончателното им изплащане, предвид
искането в тази насока и съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, съгласно който при
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. от деня на
деликта.
Относно разноските:
По делото се констатираха да са
направени действително разноски от страна на частните тъжители и граждански ищци
в общ размер на 1 574 лв. – по 600 лв. за възнаграждения на адвокат, 350 лв. за
възнаграждение на вещото лице Х.Е. и по 12 лв. за държавна такса; а от страна на подсъдимите – 400 лв. за възнаграждение на
адвокат. С оглед изхода на спора, обстоятелството, че размерът на
гражданския иск бе уважен изцяло, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимите следва да
бъдат осъдени да заплатят на частните тъжители и граждански ищци всички направените от тях разноски
по равно, изключая тази част, която е свързана с реторсията.
Предвид приложението на чл. 130, ал. 3 от НК Н.К.
и И.И. не
си дължат разноски във връзка с нанесените леки телесни повреди между
двамата,
поради което искането на И. за присъждане на
разноски следва да се остави без уважение. В този смисъл е трайната
съдебна практика на Върховния съд (р.53-57-ОСНК, Решение № 255 от
17.06.1992 година по н.д.№ 144/1992 година, I н.о.,
докладчик Член-съдията И. Недев) и на ВКС (Решение
№ 184 от 15.05.2013 година по н.д.№ 416/2013
година),
според която при прилагане на реторсия разноски не се присъждат - остават за
сметка на страните така, както са направени. Т.е. щом частният
тъжител
е отговорил със същото деяние, каквото е на подсъдимия, той също е виновен и затова не
може да му се присъждат разноски.
Подсъдимия
Н.К. следва да бъде осъден да
заплати в полза на Районен съд - Свиленград, направените
по делото разноски за поставена допълнителна задача към назначената
Съдебномедицинска експертиза в размер на 200
лв., както и сумата от 5 лв. – държавна такса в случай на служебно издаване на
ИЛ.
Относно държавната такса във връзка с гражданския иск:
Всеки един от подсъдимите следва
да бъде осъден да заплати и следващата се по закон държавна такса върху всяко
от присъдените обезщетения в размер на по 50 лв. съгласно чл. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Всеки от подсъдимите дължи
и по 5 лв. държавна такса в случай на служебно издаване на ИЛ.
Мотивиран от изложеното, Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: