МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ - ПРИСЪДА № 43
ОТ 22.03.2019 г. по В.Н.О.Х.Д № 111 по описа на Съда за 2019 година
и, за да се произнесе, взе предвид
следното :
С присъда № 183 от 21. 11. 2018г. по
НОХД № 3346- 2017г. Районен съд- Бургас е ПРИЗНАЛ подсъдимия П.Й.М. - роден на *** ***, с адрес на
местоживеене:***, ******, ****** гражданин, неженен, със средно образование, осъждан,
управител и съдружник в строителна фирма „*********** „*********, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това,
че на 26.11.2015г., около 03.00 часа, в гр.Бургас, ж.к.„*****”, бл.*, вх.*, при условията на повторност в
немаловажен случай, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на
имот - разбиване на заключващия механизъм на входната врата, и чрез използване
на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „*****”, модел „******” с ДК № ******, отнел чужди движими вещи -
собственост на С. Л. Д.,
ЕГН ********** - 1 /един/ брой боксова круша от 60 кг на стойност 80.00
/осемдесет/ лева; 1 /един/ чифт кожени ръкавици с изрязани пръсти на стойност
2.00 /два/ лева; 1 /един/ чифт кожени ръкавици с изрязани пръсти на стойност
5.00 /пет/ лева; 1 /един/ чифт боксови кожени ръкавици от естествена кожа на
стойност 30.00 /тридесет/ лева; 1 /един/ чифт боксови кожени ръкавици на
стойност 20.00 /двадесет/ лева; 1 /един/ брой лежанка, комбинирана за корем,
крака и ръце на стойност 100.00 /сто/ лева; 1 /един/ брой лост тип „щанга”,
метален, марка „Бодуспорт” на стойност 30.00 /тридесет/ лева; 1 /един/ брой
лост тип „щанга”, метален, марка „Бодуспорт” на стойност 30.00 /тридесет/ лева;
2 /два/ броя тежести - дискове от по 20 кг. /втора употреба/ на обща стойност
28.00 /двадесет и осем/ лева; 2 /два/ броя тежести - дискове от по 15 кг /втора
употреба/ на обща стойност 20.00 /двадесет/ лева; 2 /два/ броя тежести -
дискове от по 10 кг /втора употреба/ на обща стойност 16.00 /шестнадесет/ лева;
6 /шест/ броя малки тежести от по 5 кг /втора употреба/ на обща стойност 36.00
/тридесет и шест/ лева; 4 /четири/ броя тежести от по 2,5 кг /втора употреба/
на обща стойност 20.00 /двадесет/ лева; 1 /един/ брой метален гладиатор, заедно
с 1 /един/ брой метален лост за набиране на стойност 150.00 /сто и петдесет/
лева; 4 /четири/ броя дъмбели от по 15 кг на обща стойност 80.00 /осемдесет/
лева; 2 /два/ броя гирички от по 2 кг /втора употреба/ на обща стойност 10.00
/десет/ лева; 2 /два/ броя гирички от по 5 кг /втора употреба/ на обща стойност
12.00 /дванадесет/ лева; 2 /два/ броя извити гирички за бокс от 1,250 кг /втора
употреба/ на обща стойност 10.00 /десет/ лева; 1 /един/ брой велоергометър
марка „Кеттлер” на стойност 60.00 /шестдесет/ лева; 1 /един/ брой регулируема
лежанка марка „Техноджим” на стойност 150.00 /сто и петдесет/ лева; 1 /един/
брой стереоуредба марка „Техникс”, състояща се от усилвател, ФМ тунер и
компактдиск, с 5 /пет/ броя тонколони към нея на обща стойност 50.00 /петдесет/
лева; гумирани плочи с обща площ 28 кв. м на обща стойност 280.00 /двеста и
осемдесет/ лева, или всички вещи на обща стойност 1219.00 /хиляда двеста и
деветнадесет/ лева, от владението на Свилен Любенов Д., ЕГН **********, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195,
ал.1, т.3, т.4 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, поради което и във
вр. с чл. 54 НК ГО ОСЪДИЛ на лишаване от свобода за срок от две години.
Определил е на основание чл. 57 ал.
1,т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС първоначален строг режим на изтърпяване на наложеното
наказание, като на основание чл. 59 ал. 1 и ал. 2 НК е приспаднал времето, през
което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, както и времето, през
което спрямо него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
На основание чл. 68 ал. 1 НК съдът е
привел в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три години,
определено като общо най- тежко такова по НЧД № 4126/2011г. на Районен съд-
Бургас. Определил е на основание чл. 57 ал. 1, т. 3 ЗИНЗС първоначален общ
режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три
години, определено като общо най- тежко наказание по НЧД № 4126 на Районен съд -
Бургас.
С присъдата съдът е решил и
акцесорните въпроси по делото- разноски в полза на Държавата, както е и оставил
по делото веществените доказателства, а именно 1 /един/ брой СД с файлове от
обектите на експертизата, поставен в бял хартиен плик с надпис "Приложение
1 Експертиза № 2016/ ИКУ - 050 25.02.2016г. ДП№ 3388 - 1380/15г. 05 РУ Бургас”,
1 /един/ брой СД, поставен в бял хартиен плик и бял хартиен плик за веществени
доказателства със стикер и СП № НИКК 062.
Недоволен
от така постановената присъда е останал подсъдимия М. чрез своя защитник
адвокат Д. ***, който в срок я обжалва по реда на въззивното обжалване пред
Окръжен съд- Бургас със становище, че тя е незаконосъобразна и неправилна и
като такава следва да бъде отменена изцяло.
В срока по
чл. 320 ал. 4 НПК жалбоподателят лично и отделно чрез своя процесуален
представител излагат допълнителни писмени изложения за доводите, посочени в
жалбата. Преписи от тези съображения бяха предоставени своевременно на
държавното обвинение за запознаване преди даване ход на делото.
В съдебно
заседание подсъдимият- жалбоподател М. и неговият процесуален представител
поддържат жалбата. Не сочат нови доказателства. Подчертават становището си, че
въпреки подробните мотиви, атакувана присъда е необоснована. Наред с
направеното искане за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна
такава, се прави и алтернативно искане- за връщане на делото за ново разглеждане
предвид ограниченото право на защита на подсъдимия.
Представителят на Окръжна прокуратура-
Бургас намира жалбата за неоснователна. Изразява становище за потвърждаване на
атакуваната присъда като мотивирана и обоснована. Не сочи нови доказателства.
Бургаският
окръжен съд, след цялостна проверка на атакуваната присъда, независимо от
основанията, посочени от страните и в предмета и в пределите на въззивната
проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, приема за установено следното:
За да постанови атакуваната присъда районният
съд е положил много сериозни усилия за изясняване на фактическата обстановка по
делото. При това е решил въпросите по чл. 301 НПК, но при цялостната проверка
на присъдата настоящата инстанция намира за необосновани фактическите и правни
изводи по т. 1 на състава. А това е от съществено значение предвид разпоредбата
на чл. 303 НПК, която изисква обвинението да бъде доказано по несъмнен начин. В
тази насока:
Първоинстанционният
съд е приел, че има извършено деяние и то е извършено от подсъдимия виновно.
Приел е, че 26. 11. 2015г. , около 02. 30- 03. 00 часа в гр. Бургас, ж. к. „****“, бл.*5, вх. „*“, от избено помещение от 32 кв. метра, собственост на
св. С. Д.,
оборудвано като фитнес- зала, били отнети множество движими вещи- фитнес уреди.
Това станали в период, през който свидетелят отсъствал от страната и бил дал
ключовете от апартамента и фитнеса на брат си- св. В. Д., за да наглежда имота
и полива цветята. В същото време подсъдимият М. имал информация за фитнес-
залата, която се ползва само през летния период и решил да извърши кражба на
фитнес- уредите и други вещи от това помещение. За целта той си бил осигурил
помощта на две неустановени лица от ромски произход за носачи, както и микробус
за откраднатите вещи. Така подсъдимият пристъпил към извършване на кражбата. И
действително- съдът се е позовал на протокол за оглед на местопроизшествие от
07. 12. 2015г., при което е установена метална врата с взломена брава в
областта на заключващия механизъм като външната част на патрона липсвал, а в
самото помещение с размери 8 метра на 3. 5 метра на пода бил открит черен
телевизор, 12 бр. болтове в стената- пет броя гайки и 6 броя шайби на пода. На
09. 01. 2015г. , в условията на неотложност, било извършено претърсване в дома
на подсъдимия, но инкриминираните вещи не били открити.
При
това положение правилно районният съд е приел, че са налице данни за извършено
престъпление кражба. Недостатъчно изяснен обаче е останал въпроса какви точно
вещи са се намирали във фитнес- залата. Единствените доказателства в тази
насока за показанията на брата на пострадалия- св. В. Д., който посетил обекта на 07. 12. 2015г. и констатирал
липсата на спортните уреди / след телефонна консултация с брат си- св. С. Д.,
като в разпита на 09. 12. 2015г. / л. 21 ДП/ е посочил конкретно тези вещи. В
този смисъл са и показанията на самия пострадал св. С. Д. /л. 62- 63 ДП/. Въз основа на тези показания по
делото е извършена и надлежно приета съдебно- оценъчна експертиза / л. 96- 98
ДП/. Липсата обаче на документи за закупуване, както и на други гласни
доказателства водят до съмнение в действително отнетите вещи, още повече, че за
фитнеса ключ имал и св. Г.М., който притежавал във фитнеса голям брой уреди за
трениране и тежести / л. 159 и сл. съдебно дело/. След развода и уреждане на
имуществените отношения между Св. Д. и майката на св. М., което било някъде около 2014- 2015 година, М. си взел в присъствие на Св. Д. всички негови неща,
които е ползвал във фитнеса и му върнал ключовете за входната врата, за
апартамента и за мазето. Свидетелят избирателно и по памет посочва някои вещи,
собственост на Св. Д.. Подчертава, че фитнес- уредите, монтирани от С.са били много здраво закрепени за стената- вероятно с
анкерни болтове. По- голяма яснота в това отношение въвежда собственикът св.
св. Д., който твърди, че част от вещите във фитнеса са били закрепени с поне
15- 20 фишери в цимент- лост за набиране, професионална боксова круша и
комбиниран уред за кофички и коремни преси. Част от тези вещи могат да бъдат
внесени, респективно изнесени от помещението след разглобяване. Наличието на
фишери и други болтове, гайки и шайби по стените и пода е констатирано и при
направения оглед /вж. снимки на албум на л. л. 12 и сл. ДП/. В самия протокол
за оглед е посочено, че входната врата на избеното помещение е била с взломена
брава, но не се сочи тази врата да е била изрязана „като консервена кутия“,
както твърди св. Св. Д. в съдебно заседание пред районния съд. Следва също така
да се обърне внимание на казаното от св. маджаров, че понякога е ходил във
фитнеса със свои приятели, но никога и на никого, включително и на подсъдимия,
не е давал ключове от фитнеса. А иначе фитнес уредите спокойно се виждали през
прозореца на мазето, където е фитнес- залата. Впрочем, св. Св. Д. е бил убеден
към момента на съдебното следствие, че едва ли Маджаров би предприел подобна
кражба, още повече, че всички го познават.
Акцент
в мотивите на атакуваната присъда е бил поставен върху надлежно събиране,
приобщаване и съпоставяне на гласните доказателства по делото с оглед
авторството на деянието. При извършване на тези процесуално- следствени
действия районният съд е намерил основание да раздели гласните доказателства на
такива, дадени от безпристрастни лица и на такива, за които има основание за
съмнение в тяхната достоверност. При тава е изградил решението си върху показанията
на първата група свидетели като се е мотивирал за това.
Приел
е, че показанията на първата група свидетели са обективни, логични,
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си и с останалите
доказателства по делото, поради което те допринасят за разкриване на
обективната истина и тяхната доказателствена стойност следва да бъде ценена. В
тази връзка изрично е подчертано, че се кредитират изцяло показанията на св.
св. В. А., Св. Д.,
Г. Я., И. П., Г. И., Н. Н., А. В.. От друга
страна съдът не е кредитирал показанията на св. св. Т. И., А. Х., Н. И. със съображения, че тези свидетели в голяма степен са
заинтересовани от изхода на делото поради преките и косвени роднински връзки с
децата на подсъдимия. По тези причини те не са били ценени от съда. Що се
отнася до обясненията на подсъдимия, съдът е приел, че те са единствено
средство за защита, съответно защитна реакция, тъй като не кореспондират с
никакви други доказателства по делото, по причина, че показанията на тази група
свидетели не са били ценени.
По
същество основен свидетел на обвинението и оттам- основен мотив за изграждане
вътрешното убеждение на съда е св. В. А.. Към онзи момент- 26. 11. 2015г. тя живеела в
съседния на входа на св. Св. Д.- бл. 5, вх. 4, ет. 5. Около 02. 00- 0. 30 часа
на тази дата свидетелката била будна и чула шум. Излязла на терасата да провери
какво се случва, тъй като си помислила, че някои върши товаро- разтоварни
дейности. Когато видяла и подсъдимия, разбрала, че през нощта не може да се
товари или разтоварва, освен ако не се извършва кражба. Видял паркиран пред
блока микробус, бял на цвят, на който забелязала номера, когато той вече
тръгвал и записала този номер на един лист, който в последствие изхвърлила. При
това подсъдимият бил до буса, а от вътрешността на блока две лица с качулки от
ромски произход изнасяли и внасяли през
страничната врата на буса вещи. При това запомнила първите две букви и цифрите
на номера на буса. След прилагане разпоредбата на чл. 281 ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 НПК, свидетелката уточнява, че
вероятно бусът е бил червен и, че преди спирането му пред входа е чула шум на
стара кола, която много шуми. Тогава излязла на терасата и колата, вече
паркирана успоредно на блока със странична врата към входа, изключила
двигателя. А. видяла, че
няма други коли, които да паркират в района, прибрала се обратно, но после
отново излязла на терасата. Не видяла какво точно се товари в буса, но по шума се ориентирала, че това са
някакви тъмни метални плочи и тежести, вероятно заради разстоянието между
нейното положение и мястото на товаренето, пък и заради неизследваното
обстоятелство за наличие на козирка пред входа. Не видяла да се товарят
конкретни вещи като лежанки и боксова круша. Тогава свидетелката свирнала и
казала на лицата, че ще се обади на тел. 112. Двете лица с качулките /според
свидетелката роми/ веднага побягнали, а подсъдимият се обърнал и погледнал към
свидетелката. Тя също го видяла. Свидетелката имала добра видимост поради
осветлението пред входа и в следващите около 3 секунди безсъмнително възприела
външния вид на подсъдимия- облечен с тъмно кожено яке, с дънки и с маратонки,
късо подстриган със светла коса, без качулка на главата, с тъмни очи / не сини
или зелени/ и бяла кожа. По- нисък от 170 см. / по- нисък от ромите/ , здрав,
от вида на хора, които ходят да тренират, между 30- 40 годишен. Веднага след
това подсъдимият се скрил зад буса, после се качил в него и потеглил.
Допълнително- при проведеното разпознаване / л. 22 ДП/- свидетелката посочва,
че е разпознала подсъдимия и по формата на носа и специфичната му физиономия.
Свидетелката
е категорична, че от момента, в който е чула шума от автомобила /при
паркирането му/, до момента на потеглянето на буса с подсъдимия са изтекли 10
минути.
Видно
от материалите по ДП, свидетелката била разпитана за първи път с протокол за
разпит от 07. 12. 2015г. /л. 14/. Веднага след този разпит било извършено
разпознаване. Няколко дни след това и след разпознаване на подсъдимия, отново
около 03. 00 часа през нощта, тя усетила силна миризма на газ. В коридора на
входната врата пред апартамента си тя нагазила в течност, миришеща на газ или
нафта, видяла, че цялата врата е залята със запалителна течност и до нея била
оставена клечка от кибрит. Всичко това било възприето от нея като опит за
сплашването и от подсъдимия, тъй като той знаел на кой етаж живее тя и има ключ
за входната врата. Това я притеснило и тя сигнализирала полицията. Били
предприети полицейски действия и тя вече не се чувствала притеснена, тъй като
близо месец била под полицейска охрана / показания на л. 49- обр. – 50 съдебно
дело/.
След
разпита и разпознаването, А. се
срещнала със св. Св. Д.. Тогава Д. и показал снимка от телефона си и и казал,
че това е доведеният му син /св. Д. не си спомня да е показвал на А. снимка на доведения си син, още повече, че не бил в
такива близки отношения с нея/. При това свидетелката направила връзка в
мислите си и вече била убедена, че именно този доведен син е дал ключовете на
подсъдимия. Впрочем, към момента на разговора си със св. А., в това бил убеден и св. Св. Д., тъй като синът на
бившата му съпруга бил силно привързан към майка си и вероятно тя му е поръчала
да направи нещо, което ще бъде неприятно за свидетеля / разпит в с. з. – л.
52/. Двамата свидетели говорят за един и същ човек- св. М., показанията на който бяха подчертани по- горе.
В
заключение дотук: Настоящата инстанция намира, че показанията на св. А. не следва да се кредитират безвъпросно. Така например
съмнително е свидетелката да е видяла, че в буса се товарят обемисти тъмни
тежки предмети, но пък за 3 секунди е разпознала всички отличителни белези на
подсъдимия, включително и формата на носа / нещо, което не е посочила в
протокола за разпит преди разпознаването/; не става ясно дали микробусът е бил
бял или червен на цвят /многократно променяне на показанията в тази насока/,
какъв е бил регистрационния му номер, през задната или страничната врата на
буса са товарени вещите, дали микробусът е вдигал само силен шум и просто веднага
е потеглил, когато подсъдимия го подкарал, опитвайки да се скрие; какъв е
действителния регистрационен номер на микробуса, който свидетелката си записала,
при условие, че действителния номер е *******, а по
първоначални полицейски данни свидетелката е посочила номер- *******, или *******, или ********, или пък
номерът е бил с две първоначални букви- последното от значение дали микробусът
е със софийска или друга регистрация и е важно, съпоставено с действителния му
цвят и оттам за извод дали именно процесния автомобил е използван за извършване
на кражбата или е друг; не става ясно колко точно е бил интервалът от време,
през което свидетелката е наблюдавала изнасянето и товаренето на вещите- 10
минути или 40 минути и пр. Не без значение е и категорично оформената в
съзнанието на А. фикция, че
именно М. е извършител на кражбата- следствие от разговора и със св. Св. Д. /
за противоречието за показаната снимка на М.- вж. по- горе/ и извода, че М. е дал ключовете на М. да осъществи отмъщение на майка му,
както и последващия опит за палеж на
апартамента и.
От
тук нататък показанията на свидетелите от тъй наречената „първа група“ в
настоящите мотиви, изцяло са изградени върху показанията на А. без тези свидетели да са били непосредствени очевидци
на деянието.
На
следващия ден след деянието св. А. се срещнала
с домоуправителя на блок- св. Г. Я. и от него
разбрала, че той не знае за никаква кражба. Изразила готовност да помогне, тъй
като е видяла всичко, включително е видяла и подсъдимия и двамата цигани.
Свидетелят изрично се убедил / в присъствие на Св. Д., няколко дни след това/
за разбитата врата и липсата на вещи от мазето, както и, че вратата на входа е
заключена, тъй като тя била с автомат и вътре може да се влезе единствено с
ключ. Сигнализирал за това полицията. В този период от време във входа не били
извършвани други кражби и нямало данни в него да влизат непознати лица, поради
което е неуместно предположението на прокурора на съдебното следствие пред
първата инстанция, че е възможно подсъдимият и неговите неустановени
съучастници да са предприели действия в предходни дни за предварително
демонтиране на уредите- предмет на деянието.
Към
2015г. св. Н. бил младши
полицейски инспектор и в деня на разпознаване на извършителя на кражбата от
фитнеса осигурявал придвижването му с охрана. Свидетелят описва / л. 52 обр../,
че от входа на сградата до стаята, където се
провежда разпознаването в Пето РУ- Бургас има вътрешен тунел с арест и
коридор. Докато свидетелят водел подсъдимия за разпознаване, никакви външни
лица / освен полицейски служители/ не са преминавали през този коридор. Самият
подсъдим не оспорва тези показания, но в съставения протокол за разпознаване на
лица от 09. 02. 2015г. / л. 22- обр. ДП/ изрично изписва възражение, че още
пред полицейското управление видял жена в цивилни дрехи и също цивилен мъж,
който го посочил на жената. Пак в това възражение подсъдимият е отбелязал, че
при разпознаването само той е бил без връзки на маратонките и без яке-
възражения, които са потвърдени от поемните лица, а за последното- и от
снимката на л. 24 от Албума за разпознаване. В същото време преди самото
разпознаване е бил извършен разпит на свидетелката А., но не и на подсъдимия, в какъвто смисъл е разпоредбата на
чл. 170 НПК, като е видно, че лицето, което се представя за разпознаване има
различна от останалите три лица външност / чл. 170 ал. 2 НПК/. Тук не може да
не направи впечатление и посоченото в
протокола за разпит на свидетел от 09. 12. 2015г. /л. 21, т. 1 ДП/ , че разпита
е проведен от разследващ полицай в гр. София, докато А. е категорична, че не е била разпитвана никъде другаде,
освен в Бургас. Още повече, че на тази дата М. лично се е явил в полицията.
Към
свидетелските показания, на които съдът изрично е дал вяра, са и тези на св.
св. Г. И., И. П., А. В.. Общото между тях е индивидуализиране на микробуса,
послужил на дееца за извършване на деянието, макар това да не е посочено в
изпълнителното деяние. Въпросният товарен автомобил, марка „*********“, червен на цвят, с рег. № ******** е бил официално собственост на св.
Г. И., който го притежавал от 5- 6 години преди 2015г. /л. 32 ДП/.
Всъщност, никога не бил ползван от него, а от подс. М., който бил истинския му
собственик. Осем- девет месеца преди м. декември, когато свидетелят е разпитван,
М. отишъл при И. и си взел
ключовете и самия микробус. Паркирал го пред блок в комплекс „ Меден рудник“ в
гр. Бургас- някъде между бл. ** и блока, в
който се намира детския парти- център / месторабота на бившата съпруга на
подсъдимия- св. Н. И./. По
показания на св. И.П., някъде месец, месец и половина преди това, през 2015
година, свидетелят случайно срещнал подсъдимия, който се суетял около микробус
с марка „****“, червен
на цвят. Двамата имали неуредени финансови отношения / подсъдимият дължал на
свидетеля сумата 1 600 лева/ и, въпреки няколкократните напомняния,
подсъдимият не връщал парите. Последвал идентичен разговор между двамата, при
което подсъдимият отново заявил, че няма възможност да върне парите. Бил вдигнал
капака на микробуса и се оплакал, че той нещо прекъсна и не работи както
трябва. Предложил да даде на свидетеля ключа на буса, който да го продаде, ако
намери клиент. И. П. се съгласил и взел ключовете на автомобила като по
този начин приел офертата за уреждане на отношенията между двамата. После си
тръгнал. Приблизително две седмици преди разпита на свидетеля, той минал край
това място и му направило впечатление, че микробусът не е местен. Едва към м.
януари 2016г. свидетелят отново минал край микробуса и забелязал, че
регистрационните номера липсват /л. 75 и сл.- л. 83 и сл., т 1 ДП/. После отвел
разследващия полицай и група до микробуса, където бил извършен оглед на
местопроизшествие / л. 76, т. 1 ДП/. Видно от протокола за оглед, микробусът се
намирал на обособен паркинг в ж. к. „*******“, между
блок *** и ***, т. е на място, различно от мястото, посочено от св. Петров
в показанията му. При това св. И. П. дал
ключовете на разследващия полицай, но предната дясна врата, плъзгащата се дясна
врата и задната врата не се отключили. В протокола не е посочено дали
автомобилът е приведен в движение или не.
Междувременно,
през м. октомври 2015 година, подс. М. се обадил на св. А. В., с когото
се познавали от детски години и го помолил да отиде с него да вземат микробуса,
тъй като той няма книжка. Свидетелят и подсъдимия отишли при буса, като с
помощта на ключа, даден от подсъдимия, свидетелят запалил двигателя и се
предвижили до друг блок. Десетина дни след това М. отново помолил свидетеля да преместят
микробуса до детския парти- център, където работи жена му. Потеглили и
свидетелят усетил, че с автомобила има проблем, тъй като започнал да прекъсва и
да гасне, а след това изцяло спрял да се движи. Двамата с подсъдимия избутали
микробуса до близкия паркинг, където М. отворил багажника да види каква е
повредата. Веднага след това свидетелят тръгнал по своя работа и едва няколко
дни преди арестуването на подсъдимия разбрал от него, че микробусът е още
развален и си стои на мястото/ л. 84, т. 1 ДП/. Сами за себе си тези показания
за техническото състояние на автомобила са основание за възникване на съмнение
дали е възможно казаното от св. А. , че
микробусът е потеглил веднага и без проблем от мястото на паркирането му пред
фитнеса на Св. Д., след като свидетелката го видяла. Още повече, че е
достоверно обстоятелството, подчертано от св. Вълов, че подсъдимият е нямал
книжка, след като няколко пъти го е търсил да управлява автомобила по тази
причина. По тази причина настоящата инстанция съобрази възражението на защитата
на подсъдимия, че е крайно рисковано да се управлява микробус в тази част на
денонощието с оглед усложнената криминогенна обстановка и интензивните
полицейски проверки на фона на криминалното минало на подсъдимия и необходимата
предпазливост, която той е следвало да поддържа след като се е намирал в
изпитателен срок по предходна присъда.
Тук
следва да се посочи също така, че при извършените процесуално- следствени
действия не са установени никакви следи- нито по микробуса, нито в дома на
подсъдимия, нито на друго място- индиции, че именно подсъдимия с точно този
микробус е извършил деянието. Няма данни за направени усилия нито на
досъдебното производство, нито на съдебното следствие да е бил направен
подробен оглед на микробуса за следи от вещите- все пак те са били тежки,
товарели са се бързо и е възможно да са деформирали по някакъв начин багажника
/ широк 50 см./ или поне да са оставили белези върху боята. Впрочем, приетото
от държавното обвинение деяние е извършено на 26. 11. 2015г. , а досъдебното
производство е образувано чак на 07. 12. 2015г. , когато е и получен сигнала за
извършена кражба.
Както
беше посочено по- горе, съдът изрично подчертава групата на свидетелите, на
които не дава вяра- това са св. св. Н.
И., Т. И. и А. Х.. При това
съдът не е обсъдил показанията на св. Г. И.в частта
им, касаещи личните му отношения с подсъдимия и местонахождението му в момента
на осъществяване на деянието.
Анализирани
поотделно и в тяхната съвкупност, от тези свидетелски показания е безспорно, че
подсъдимият М. и св. Н. И. се познавали и били във фактическо съжителство повече
от десет години преди инкриминираното деяние. От това съжителство те имат две
деца- В. и Н.. Отношенията между двамата били сложни- те се събирали и
живеели заедно, но и се разделяли. В първия случай живеели в жилище на
подсъдимия в комплекс „Лазур“ , а във втория- свидетелката и децата живеели при
родителите на И. в комплекс
„Меден рудник“. Във всички случаи обаче двамата контактували най- малко заради
децата, пък и заради дълбоките чувства един към друг.
Подс.
М. поддържал непрекъснати контакти с децата- всяка събота и неделя, пък и в
други дни ги вземал при себе си и се грижел за тях, а и помагал финансово на
семейството, включително и на Н. И.. Много често при тези срещи присъствала и майката,
като оставала да пренощува при М. с децата.
На 26. 11.
2015 година дъщерята В. имала
рожден ден. За целта, от предния ден- на 25. 11. 2015г. подсъдимият взел децата
от училище и детска градина и тримата отишли при майката по местоработата и в
детския парти- център в комплекс „Меден рудник“. Около 19. 00 часа, след като
приключила с работата си, четиримата заедно се прибрали в апартамента в комплекс
„Лазур“. Там, през цялата вечер, а и до късно през нощта М. и И. обсъждали как ще премине рождения ден на дъщеря им-
следващия ден. Легнали си, когато вече минавало 04. 00 часа като подсъдимият
нито за миг не е напускал апартамента. На 26. 11. 2015г., около 07. 00 часа
родителите отвели с градския транспорт децата на училище и детска градина и
започнали да организират рождения ден на В., който щял да бъде отбелязан в детския парти- център. Самото
парти продължило от 17. 00 до към 21. 00 часа, след което гостите си тръгнали,
а подсъдимия и свидетелката с двете деца се прибрали отново в апартамента в
комплекс „Лазур“. И през тази нощ подсъдимият отново не е напускал жилището и
така било до следващата сутрин- на 27. 11. 2015г. , когато двамата откарали
децата на училище и детска градина и всеки един от тях поел изпълнението на
задълженията си. В крайна сметка свидетелката заявява, че подсъдимият е имал
наложено наказание пробация и е знаел, че не може да напуска жилището след 00.
00. часа.
Тези
показания, както и обясненията на М. са в пълно съответствие с показанията на
св. св. Т. И. и А. Х.. В крайна сметка те се потвърждават и от показанията
на св. Г. И., при все, че по делото са били установени данни за
лоши отношения между него и подсъдимия. Показанията на тези свидетели са
логични, последователни, а съпоставени едно с друго- са приповтарящи се или
взаимно допълващи се, поради което районният съд неоснователно изцяло ги е
игнорирал, обосновавайки се само с един ред- че те са целяли да легализират
алибито на бащата на децата. В същото време първоинстанционният съд не е ценил
в достатъчна степен надлежно събрани писмени доказателства- справка от Началник
ОС „ИН“ Бургас относно изтърпяване наказанието „пробация“, наложено на
подсъдимия по НОХД № 439- 2015г. на РС- гр. Сливница / по определение, влязло в
законна сила на 15. 05. 2015г./ относно „задължителна регистрация по настоящ
адрес“ за срок от две години за периода от 17. 07. 2015г. до 23. 06. 2017г. и
приложените към справката множество констативни протоколи/ л. л. 164- 227
съдебно дело/. Проверките, правени от упълномощени компетентни длъжностни лица
последователно и без изключение са установили, че в тъмната част на денонощието
подсъдимият не е напускал жилището си Нещо повече- на 17. 07. 2015 година той е
входирал молба в пробационния съвет относно ограничаване на свободното му
придвижване, като добросъвестно е посочил нов адрес- този в комплекс „Лазур“.
Видно е, че тази молба е отправена преди инкриминираното деяние, както е и
видно, че констативните протоколи са за проверки след инкриминираното деяние,
но във всички случаи и най- малко може да се направи извод за невъзможност
подсъдимият да си позволи да напусне местоживеенето си през тъмната част на
денонощието. От своя страна този извод обезсмисля и предположението на
прокурора пред първата съдебна инстанция, че е било възможно подсъдимият на
няколко пъти през предходни нощи да ходи до мазето на пострадалия Св. Д., за да
демонтира и подготви за изнасяне фитнес- уредите.
Както
наблюдаващия прокурор, така и органът на досъдебното производство, а в
последствие и районния съд са положили много усилия да изяснят къде точно се е
намирала св. Н. И.в момента на инкриминираното деяние- технически
експертизи на мобилен телефон и СИМ карта; искане по чл. 159а ал. 1 ЗЕС;
разпореждания на съда. В мотивите към атакуваната присъда първоинстанционния
съд отделя специално внимание на извода си в тази насока, тъй като е безспорно,
че към момента на извършване на деянието телефонът на св. Н. И. и бил на адреса на св. Г. И.- нейния
баща, където тя понякога нощувала. Съдът обаче изобщо не е подложил на анализ
показанията в тази насока на св. А. Х., която
също често нощувала в този дом с приятеля си, пък и на самата Н. И., която спокойно е обяснила, че сама и нарочно е
оставила телефона си в дома на майка и и баща и, тъй като М. бил ревнив и
избухвал при всяко обаждане. Освен това администратор на данните и била и
нейната сестра А. Х., при което е напълно възможно обаждане от този
телефон или СМС съобщение през процесната нощ. Да се приеме обратното- че Н. И. не е била при подсъдимия означава да се игнорират
изцяло показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия за реалните
взаимоотношения между М. и И..
В
заключение- настоящата инстанция прие, че действително на съдебното следствие
пред районния съд са останали неизяснени редица съществени обстоятелства и
обвинението не е доказано по несъмнен начин / вж. по- горе/. Присъдата почива
на предположения както относно датата на извършване на деянието, така и относно
неговия предмет. Още по- малко пък е отговорено на въпроса дали безспорно
деянието е извършено от подсъдимия и дали то е извършено виновно.
Към
настоящия момент съдът не констатира основания за наличия на отстраними
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на подсъдимия
или на пострадалия / неконституиран като граждански ищец или частен обвинител/
свидетел Св. Д. или ако има такива- те вече не могат да бъдат отстранени с нова
разглеждане на делото от първоинстанционния съд. При това положение Окръжният
съд приложи разпоредбата на чл. 304 НПК, като отмени изцяло атакуваната присъда
и призна подсъдимия П.М. за невинен по предявеното обвинение.
Накрая
с решението си съдът се произнесе и по наличните по делото веществени
доказателства, като постанови те да останат към него до влизане на съдебния акт
в сила.
Мотивиран
от горното, съдът постанови решението си единодушно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ :
2.