Р Е
Ш Е Н
И Е № 47
гр.
Пловдив,10.01.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
VІІ с-в, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА
МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
разгледа докладваното от съдията Илиев гр.д.
№2938 по описа за 2019г., като за да
се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по чл.435 и сл. от ГПК.
Делото
е образувано по жалба на С.
М. Д. ***, ЕГН
**********, в качеството му на
длъжник по изпълнително
дело №20178240402038 по описа
на ЧСИ Константин
Павлов, рег. №824,
против разпореждане от
30.10.2019г. на съдебния
изпълнител по посоченото
изпълнително дело, с което
е било оставено
без уважение искането му за прекратяване
на изпълнителното производство
по отношение на него на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК. В жалбата
се излагат доводи за
неправилност на обжалваното разпореждане на
съдебния изпълнител, като се иска
отмяната му.
Постъпил е отговор
на жалбата от взискателя по
изпълнителното дело- „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД, ЕИК *********,
чрез пълномощника му юрк. Р.
К., с който същата
се оспорва и се
иска оставянето й без уважение.
В
писмените си мотиви
по обжалваните действия
съдебният изпълнител изразява
становище, че жалбата
е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, за
да се произнесе намери
за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 от
ГПК длъжникът може
да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да прекрати
принудителното изпълнение. В
случая жалбата изхожда
от длъжник по
изпълнително дело, с нея се
обжалва разпореждане на
съдебния изпълнител, с което
е оставено без
уважение искането му за
прекратяване на изпълнителното производство и
същата е подадена
в срока по
чл.436, ал.1 от ГПК.
Разгледана по
същество, жалбата е
основателна.
Процесното изпълнително дело
№20178240402038 по
описа на ЧСИ Константин Павлов, рег. №824,
е образувано на 22.01.2007г. със
страни: взискател „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД,
ЕИК *********, и солидарни длъжници- С. И.
С., ЕГН **********,
Р. Н. Р.,
ЕГН **********, и С.
М. Д., ЕГН
**********. С писмено
искане до съдебния изпълнител
вх.№76774/15.10.2019г.
жалбоподателят С. М.
Д., чрез пълномощника си адв.
Г. П.,
е поискал прекратяване
на изпълнителното производство по отношение на него на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК, тъй като
за период от
повече от две години
спрямо него не са
били предприети изпълнителни
действия. С обжалваното в настоящото
производство разпореждане от
30.10.2019г. съдебният изпълнител е оставил
молбата му без уважение
по съображения, че по делото
са били извършвани
изпълнителни действия, като е
без значение спрямо кой
от длъжниците.
Съгласно разпоредбата на
чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК изпълнителното производство
се прекратява, когато взискателят не поиска извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години,
с изключение на делата за издръжка.
Съгласно трайната съдебна практика и задължителните указания,
дадени в т.10 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС, при наличие на бездействие
от страна на кредитора през
период от две години изпълнителното
производство се прекратява по право, а постановлението
на съдебния изпълнител за прекратяване има само констативно действие. От материалите по процесното изпълнително дело се установява,
че същото е образувано на 22.01.2007г.
По отношение на длъжника
С. М. Д.
са били извършени
следните изпълнителни
действия- на 23.02.2007г.
е била вписана възбрана
върху негов недвижим имот,
а с покана
за доброволно изпълнение от 26.01.2007г. е бил
насрочен опис на възбранения
имот за 21.03.2007г., като на
21.03.2007г., видно от
съставения протокол, съдебният изпълнител е
посетил имота, но
не го е
описал, тъй като
не му е
бил осигурен достъп.
След това по отношение на него не
са били предприети
други изпълнителни действия
до 21.12.2010г., когато
взискателят
е поискал налагане
на запор върху трудовото му възнаграждение и
такъв е бил
наложен със запорно съобщение
от 14.01.2011г. При
това положение следва
да се приеме,
че изпълнителното
производство спрямо жалбоподателя
е прекратено по право на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
тъй като за период
от повече от
две години от
датата на насрочения
опис- 21.03.2007г. взискателят не
е искал извършване
на изпълнителни действия
спрямо него. Без
значение в случая е
обстоятелството, че по изпълнителното дело
са били извършвани
изпълнителни действия по отношение
на другите солидарни
длъжници,
тъй като съгласно формираната
съдебна практика /Решение
№83 от 11.04.2018г.
на ВКС по
гр.д.№1667/2018г., ІV г.о.; Решение
№48 от 14.07.2016г.
на ВКС по
т.д.0404/2015г., ІІ т.о./ предприемане
на изпълнителни действия
по отношение на едни от
солидарните длъжници по
изпълнителното дело не
води до прекъсване на срока
по чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК по отношение
на останалите длъжници. Предвид
възникващите в изпълнителното производство
различни изпълнителни правоотношения между
кредитора и всеки
от длъжниците,
то срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК тече
самостоятелно за всеки длъжник и
при изтичането му изпълнителното производство
спрямо него се
прекратява.
Предвид горното жалбата е
основателна и следва
да се уважи,
като се отмени обжалваното
разпореждане на съдебния
изпълнител и вместо
него се постанови
изрично констатираното прекратяване на изпълнителното производство по отношение на жалбоподателя.
По изложените съображение Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ разпореждане от
30.10.2019г. на съдебния
изпълнител по изпълнително
дело №20178240402038 по описа
на ЧСИ Константин
Павлов, рег. №824,
с което е било
оставено без уважение искането на
С. М. Д. ***,
ЕГН **********, за
прекратяване на изпълнителното производство
по отношение на него на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
изпълнителното производство по
изпълнително дело №20178240402038 по описа
на ЧСИ Константин
Павлов, рег. №824,
по отношение на длъжника
С. М. Д. ***,
ЕГН **********.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.