Решение по дело №648/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.40 от ЗДОИ, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от А. М. А., с адрес в гр. Бургас, ул. „Лорна“ №16, против изричен отказ, обективиран в решение №94-01-9344(2)/01.04.2025г. на заместник-кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, да отговори по т.10 и т.11 от подадено заявление за достъп до обществена информация УРИ **********/17.03.2025г.

Жалбоподателят иска отмяна на оспореното решение в обжалваната част и да бъде задължен ответникът да предостави поискания достъп в определен от съда срок. Твърди, че от оспореното решение не ставало ясно по кои нормативни актове бил изграден всеки участък от веломрежата в гр. Бургас. Не било отговорено конкретно и кои са действащите нормативни актове, с оглед на които била съобразена широчината на велоалеите. Наред с това жалбоподателят сочи, че с процесното решение не са му били предоставени документите, удостоверяващи че през годините редовно са били подменяни капаците върху шахтите – фактури и съпътстващи доставката документи за възстановените шахти. Предоставянето на тези документи било гаранция за прозрачност за дейността на органа, като се твърди наличие на злоупотреба с бюджетни средства.

В съдебно заседание, се явява лично. Поддържа жалбата и направеното с нея искане. Претендира разноски по списък (л.62), като представя договор за правна защита и съдействие, сключен между него и адв. Е. Д. – В., удостоверяващ заплатен адвокатски хонорар в размер 1 000 лева (л.66).

Ответникът – заместник-кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т., намира оспорването за неоснователно. Счита, че искането по т.10 от заявлението, касаещо приложението на нормативните актове, представлява правен въпрос и административният орган няма задължението да разяснява нормативната уредба на гражданите. По отношение искането по т.11 заявява, че всички дейности по възстановяване на пътната настилка се извършват въз основа на договори, сключени при проведена обществена поръчка и рамково споразумение. Сочи, че дейностите се възлагали от общината в различни периоди, а не за всяка конкретна дейност и с оглед на това органът няма как да предостави фактура само за закупуване на пет броя шахти, т.е. не разполага с исканата информация така, както е поискана от жалбоподателя. Прави възражение за прекомерност на разноските, поискани от жалбоподателя за осъществена правна помощ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира за жалбата за допустима. Подадена е от лице, което има правен интерес от оспорването - адресат на акта и в предвидения от закона срок.

І.ФАКТИТЕ:

На 17.03.2025г. А. А. подал до Община Бургас, чрез платформата за достъп до обществена информация, заявление с УРИ **********/17.03.2025 г. (л.43-44), с което поискал на основание Закона за достъп до обществена информация, да му бъде предоставена информация по общо 12 въпроса.

По т.10 от заявлението А. поискал, с оглед предходно издадено решение за предоставяне на достъп до обществена информация с рег.№48-00-10(2)/10.03.2025г., да му бъде допълнително разяснено кои нормативни актове са уредили през годините широчината на велоалеите. Поискал от органа да бъде направено уточнение дали новопостроената велоалея по ул. „Одрин“ е с широчина от минимум 2,5 метра съгласно действащата нормативна уредба, която също следва да бъде конкретно посочена, т.е. кой закон, наредба, правилник или инструкция били приложени.

В т.11 от заявлението А. посочил, че в решение рег.№48-00-10(2)/10.03.2025г., по отправените въпроси №№28 и 29 били изложени твърдения, че от общината са възстановени пет броя капаци на шахти. В тази връзка поискал да му бъдат предоставени незаверени копия на фактурата, изпратена по електронен път за покупката на тези шахти, датата на тяхната доставка и протокол за оглед при поставянето, приемателен протокол или други съпътстващи документи, от които да е видно, че ресорните специалисти при Община Бургас са проверили наличието на възстановените шахти, с оглед опровергаване твърдението, че „общината плаща, без да проверява за какво плаща“.

На 01.04.2025г. заместник-кметът „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас постановил оспореното решение №94-01-9344(2)/01.04.2025г. (л. 45-47), с което в отговор на въпрос №10 от заявлението уточнил, че велосипедните алеи по ул. „Одрин“ са еднопосочни. Отговорил, че проектът на цитираната улица бил изготвен съобразно изискванията на Наредба №2 от 29 юни 2004г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии.

В отговор на въпрос №11 било посочено, че дейностите са извършени в съответствие с Рамков договор с предмет: „Текущо поддържане на комуникационната инфраструктура на Община Бургас“, който бил публичен и общодостъпен на линк – https://app.eop.bg/today/380638. Разяснил, че контролът по изпълнение на договора е в правомощията на Сметната палата.

Решението било изпратено на електронната поща на жалбоподателя на 01.04.2025г. (л.48).

По делото е приложено Решение №48-00-10(2)/10.03.2025г. на зам.-кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас (л.11-12), с което на А. е била предоставена обществена информация по реда на ЗДОИ по 29 пункта.

С решението от 10.03.2025г., в отговор на въпрос №15 - „Има ли велоалеи в града, които са широки под 2,5 метра за двупосочно движение и под 2 метра за еднопосочно движение, както е посочено в наредбите“, било отговорено, че такива алеи има и това са велоалеите, изградени и въведени в експлоатация пред изменението на действащата нормативна база.

В отговор на искането по т.28 и 29 за посочване на броя открити шахти (липсващи капаци) по велоалеята по бул. „Тодор Александров“ и уточняване на това колко пъти от 2015г. насам са били поставяни капаци върху шахтите по същата велоалея, с решението органът предоставил информация за установена липса на пет броя и възстановяване на също пет броя капаци на шахти.

II. ПРАВОТО:

Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган.

Кръгът на задължените субекти по ЗДОИ е посочен в нормата на чл.3 и кметът на Община Бургас се явява задължен субект по смисъла на цитираната разпоредба.

Съгласно разпоредбата на чл.28, ал.2 от ЗДОИ компетентен да вземе решение за предоставяне или отказ от предоставяне на исканата обществена информация са органите или изрично определени от тях лица.

По делото е представена Заповед №4093/07.12.2023г. на кмета на Община Бургас (л.51), с която са определени компетентните лица за вземане на решение за предоставяне или отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, като сред изчерпателно изброените попада и заместник-кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас.

В административното производство и при издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Спазени са сроковете, регламентирани с нормите на чл.28, ал.1 и чл.34 от ЗДОИ.

По приложението на материалния закон:

1. Възражението за незаконосъобразност на оспореното решение, в частта, в която е предоставена информация по т.10 от заявлението, е неоснователно.

По смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Понятието „обществена информация“ следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Тази обществена информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти.

По отношение на поставения от жалбоподателя въпрос - „Уточнете кои нормативни актове са уредили през годините широчината на велоалеите“, съдът намира, че органът не е имал задължение да отговаря на този въпрос по реда и условията на ЗДОИ, тъй като не е нормативно регламентирано задължението на кмета на общината да посочва нормативни актове и/или да тълкува отделни техни разпоредби, регламентиращи широчината на велоалеите.

Отговорът на така поставения въпрос не представлява нито официална обществена информация, нито служебна такава, защото информацията не се съдържа в издаден акт от кмета на общината, нито е създадена, събрана или съхранена във връзка и по повод дейността на общинската администрация.

Съдът отбелязва, че в производството по ЗДОИ заявителите могат да отправят искания за предоставяне на конкретна информация, от която да могат да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти, но не и да искат отговори на поставени от тях въпроси, изискващи тълкуване на разпоредби и даване на правни отговори от административния орган, което е извън приложното поле на ЗДОИ.

Тук съдът посочва, че по същество заявителят не е поискал достъп до съществуваща обществена информация, а извършване на аналитична дейност от страна на административния орган, резултатите от която да му бъдат предоставени.

За да се осигури обаче достъп до обществена информация, е необходимо тя фактически да съществува, като е материализирана върху обичайните за целта носители и да е налична при сезирания орган.

В случая заявителят е потърсил отговори на въпроси, а не материализирани данни в документ, които да могат да му се предоставят по реда на ЗДОИ. За компетентния орган няма законово задължение от една страна да създава нова информация по повод на направено искане, а от друга да отговаря на въпроси, които да съдържат негово мнение, оценка, становище във връзка с осъществяване на дейността му.

Уредбата на въпросите, касаещи широчината на велоалеите, действително се съдържа в подзаконовите нормативни актове, но съдържанието на същите е публично достъпно. В този смисъл липсва законово основание сезираният орган да бъде задължен да предостави информация, с която не разполага, а същата е общодостъпна.

Т. задължение ЗДОИ не възлага на задължените субекти. Резултатите от такава дейност биха представлявали обществена информация, подлежаща на предоставяне, ако са били налични преди датата на подаване на заявлението.

Наред с това, съдът съобразява, че на втория въпрос по т.10 от заявлението, касаещ нормативната уредба, съблюдавана при строежа на велоалеята по ул. „Одрин“, органът е отговорил. В процесното решение изрично е посочено, че изготвеният проект е съобразен с изискванията на Наредба №2 от 29 юни 2004г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии.

Поради това, като е отказал да предостави поисканата информация в посочената част, заместник-кметът на Община Бургас правилно е приложил материалния закон.

2. При постановяване на отказа за предоставяне на достъп до обществена информация, поискана с т.11 от заявлението, съдът намира, че в тази част материалният закон е приложен неправилно.

Жалбоподателят е поискал предоставяне на незаверени копия от фактури, протоколи за оглед и други съпътстващи документи, удостоверяващи възстановяване на пет броя шахти по бул. „Тодор Александров“ в гр. Бургас.

Обществената информация е „официална“, когато се съдържа в актовете, издавани от държавните органи при осъществяване на техните правомощия, съгласно чл.10 от ЗДОИ и „служебна“, когато се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации, съгласно чл.11 от ЗДОИ.

В настоящия случай е налице втората хипотеза, като заявената информация по своята правна същност е служебна, тъй като същата се събира и съхранява по повод дейността на Община Бургас по поддръжка на пътищата и принадлежащите им съоръжения, каквито са шахтите.

Нормата на чл.13, ал.1 от ЗДОИ сочи, че достъпът до служебна обществена информация е свободен. А..2 на текста въвежда ограничения на правилото на ал.1, които ограничения в случая не са налице. Тези ограничения не се прилагат тогава, когато е налице надделяващ обществен интерес.

Ограничения въвежда и разпоредбата на чл.37 от ЗДОИ. Според посочената норма основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато: 1) исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2; 2) достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес и 3) исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца.

Съдът намира, че в случая не е осъществена нито една от горепосочените предпоставки.

Издателят на оспорения акт лаконично е посочил, че дейностите по възстановяване на капаците на шахтите били извършени в съответствие с рамков договор с предмет „Текущо поддържане на комуникационната инфраструктура на Община Бургас“, който е общодостъпен на посочена в решението уебстраница.

В тази част на отговора органът не е изложил никакви конкретни доводи или съображения, които да обосноват невъзможност за предоставяне на поисканите документи.

Цитирането на публично достъпния уебсайт не дава никаква яснота. Прегледът на същия сочи, че органът е посочил на жалбоподателя Интернет връзка към Регистъра за обществените поръчки, в който е публикувано обявление за възложена обществена поръчка, в хода на която е сключен договор по чл.14, ал.1, т.5 от ЗОП с предмет: „Текущо поддържане на комуникационна инфраструктура на Oбщина Бургас“. От посочения линк обаче не може да се извлече никаква информация за копия на фактури или други документи, удостоверяващи подмяната на капаци на шахти, така както е поискано от заявителя.

В съдебното заседание процесуалният представител на ответника заявява, че представянето на исканата информация било обективно невъзможно, тъй като дейностите по възстановяване на пътната настилка се възлагат в различни периоди с отделни възлагателни писма, а не за всяка конкретна дейност и се издават фактури за всички дейности, а не само за определен брой подменени капаци на шахти.

Посоченото становище на пълномощника на ответника не може да замести липсата на мотиви на административния орган за постановения отказ. Според ТР №16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС, мотивите към административният акт могат да бъдат изложени най-късно до изпращане на жалбата срещу акта на по-горестоящия административен орган, в съобщението до страните, в съпроводителното писмо или в друг документ към преписката, изходящ от органа издател на акта.

Независимо от горното, следва да се има предвид, че според изявлението на процесуалния представител на административния орган, в общината са били налични издадени фактури, макар същите да касаят общо възложени дейности, т.е. включващи не само такива за подмяна на петте броя шахти.

При това положение съдът счита, че не е съществувала формална пречка на жалбоподателя да бъдат предоставени копия от поисканите фактури, като в случай, че е необходимо, данните за всички останали дейности, които не са предмет на заявлението, да бъдат заличени. Дори да се приеме, че тези дейности са били отчитани през по-дълъг период от време, заедно с други дейности, осъществявани по пътната поддръжка, за органа е била налице възможност да укаже на заявителя необходимостта от уточняване на конкретните периоди, за които иска да му се предоставят документите от отчетените дейности.

Наред с това, в решението не се съдържа никаква информация за датите, на които са били доставени тези капаци, както и няма отговор на въпроса дали изобщо са били съставени протоколи за оглед при поставянето на липсващите капаци.

Поради това съдът намира, че решението в частта, с която се отказва достъп до обществена информация е немотивирано, а изложените допълнително съображения в становището, дадено в хода на устните състезания, не може да замести липсата на мотиви.

Изложеното обосновава извод, че решението в оспорената част по т.11 е издадено в нарушение на чл.38 от ЗДОИ, във вр. с чл.59, ал.2, т.4 от АПК, изразяващо се в липса на фактически основания за неговото издаване, което нарушение не позволява извършване на преценка от съда за неговата законосъобразност. При преценка относно яснотата на искането административният орган следва да се съобрази с разпоредбата на чл.29 от ЗДОИ.

Предвид изложеното съдът намира, че оспореният акт в тази част следва да бъде отменен, а преписката да бъде изпратена на заместник-кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас за ново произнасяне и преценка относно възможността за предоставяне на информацията в искания от заявителя вид, съобразно дадените с решението указания по тълкуване и прилагане на закона.

При този изход на спора, съобразно представения списък на разноските (л.62) и съразмерно с уважената част на жалбата, на жалбоподателя следва да се присъдят своевременно поисканите разноски в общ размер на 113 лева, от които 10 лева държавна такса (л.21), 3 лева такса за изготвяне препис от жалбата (л.32) и 100 лева адвокатско възнаграждение. Размерът на адвокатския хонорар съдът определя с оглед направеното възражение за прекомерност от ответника, предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото и обстоятелството, че упълномощеният от жалбоподателя процесуален представител – адв. Е. Д. – В., не се е явила в съдебното заседание при разглеждане на делото, не е представила становище по съществото на спора, а само е приложено пълномощно към жалбата, която въпреки означението в титулната част й „с правната помощ на адвокат Елена В.“, е подписана от самия жалбоподател. Следователно липсва осъществено процесуално представителство от страна на адв. Вълканова, евентуално може да се приеме, че същата само е изготвила жалбата до съда. Съобразявайки изложеното в решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/2022. и факта, че Наредба №1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, понастоящем не сочи задължителни минимални размери на адвокатските възнаграждения, с които съдът следва да се съобразява (същите са само ориентировъчни), съдът намира, че в случая договорното възнаграждение от 1000 лева се явява несъответстващо на извършения обем от работа от упълномощения адвокат.

Разноски са дължими и в полза на ответника, като на основание чл.143, ал.3 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37 от ЗПП, вр. чл.24 от НЗПП, следва да му се присъди своевременно поисканото юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, изчислено съразмерно с отхвърлената част на жалбата.

Затова и на основание чл.172 от АПК и чл.40, ал.3 от ЗДОИ, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №94-01-9344(2)/01.04.2025г. на заместник-кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, В ЧАСТТА относно отказа да отговори по т.11 от подадено заявление за достъп до обществена информация УРИ **********/17.03.2025г., подадено от А. М. А., с адрес гр. Бургас, ул. „Лорна“ №16.

ИЗПРАЩА преписката на заместник-кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас за ново произнасяне по т.11 от заявление за достъп до обществена информация УРИ **********/17.03.2025г., подадено от А. М. А., с адрес гр. Бургас, ул. „Лорна“ №16, в съответствие с мотивите на решението, в 14-дневен срок от получаване на преписката.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. М. А., с адрес гр. Бургас, ул. „Лорна“ №16, против Решение №94-01-9344(2)/01.04.2025г. на заместник-кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, В ЧАСТТА относно отказа да отговори по т.10 от подаденото заявление за достъп до обществена информация УРИ **********/17.03.2025г.

ОСЪЖДА Община Бургас, с адрес гр. Бургас, ул. „Александровска“ №26, представлявана от кмета Д. Н., да заплати на А. М. А., с адрес в гр. Бургас, ул. „Лорна“ №16, сума в размер на 113 (сто и тринадесет лева) лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА А. М. А., с адрес в гр. Бургас, ул. „Лорна“ №16, да заплати на Община Бургас, с адрес гр. Бургас, ул. „Александровска“ №26, представлявана от кмета Д. Н., сума в размер на 50 (петдесет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване и протест.