№ 3406
гр. Варна, 15.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501828 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред Окръжен съд – Варна е инициирано по частна
жалба вх. № 56791/18.08.2022 г. при ВРС от „А1 България“ ЕАД, гр. София
против Разпореждане № 28140/05.08.2022 г. на ВРС по ч.гр.д. № 7921/2022 г.
на същия съд, с което е отхвърлено заявление за издаване заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми:
139.75 лева – представляваща неизплатена главница за месечни такси и
потребление за периода от 23.05.2021 г. до 22.10.2021 г. по издадени 5 бр.
фактури, дължими по договор № М6168644 от 03.06.2021 г. и две приложения
към него; сумата от 391.70 лева, представляваща неустойка за неизпълнение
на договора, както и сумата от 27.88 лева, представляваща мораторна лихва,
начислена върху вземанията за главница и неустойка за неизпълнение за
периода от 11.07.2021 г. до 21.06.2022 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на заявлението до окончателното изплащане на задълженията.
Жалбоподателят намира атакувания акт за неправилен и
незаконосъобразен. Оспорва възприетото от заповедния съд, че не е изяснено
за какво точно се дължат претендираните със заявлението суми. Поддържа, че
страните са обвързани от един договор за мобилни услуги, като заявява, че се
касае за едно правоотношение между страните. Излага, че с уточняващи
молби изрично е посочил за какви точно услуги се претендират заявените
суми, като счита, че същите са достатъчно ясно индивидуализирани по
основание и размер както за месечните такси за потребление, така и относно
претенцията за заплащане на неустойки. Твърди, че сумите се претендират на
основание сключения между страните договор и издадени въз основа на него
фактури. Излага, че поради извършено частично плащане от страна на
длъжника, не може да посочи точен размер на дължимата сума за отделните
1
услуги, доколкото не е ясно за коя точно услуга е заплатено частично.
Поддържа, че непосочването на вземанията за всяка отделна услуга/пакет от
услуги е ирелевантено, доколкото се касае за едно единствено
правоотношение, допълвано, респ. изменяно с отделни приложения. Излага,
че целта на заповедното производство е да се провери дали вземането на
кредитора е спорно, а не да се решава правен спор по същество. В заключение
моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и да бъде постановено
издаване на заповед за изпълнение за процесните суми. Претендира разноски.
Съгласно чл. 413, ал. 2 от ГПК, настоящото производство е
едностранно, поради което и препис от жалбата не се връчва на насрещната
страна за отговор.
Съдът като счита, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане
жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване
акта на ВРС, по същество счита жалбата за неоснователна.
Производството по ч.гр.д. № 7921/2022 г. по описа на РС – Варна, е
образувано по подадено от „А1 България“ ЕАД, гр. София заявление с вх. №
41853/22.06.2022 г. срещу „НЕСТОР - 37“ ЕООД, гр. Варна за издаване на
заповед за изпълнение за суми, дължими по сключен между страните договор
за електронни съобщителни услуги № М6168644 от 03.06.2021 г. и две
приложения към него, за които са издадени 5 бр. фактури, както следва:
139.75 лева – представляваща неизплатена главница за месечни такси и
потребление за периода от 23.05.2021 г. до 22.10.2021 г; сумата от 391.70
лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договора, както и сумата
от 27.88 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху вземанията
за главница и неустойка за неизпълнение, начислена за периода от 11.07.2021
г. до 21.06.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
заявлението до окончателното изплащане на задълженията. След дадени
указания от съда от заявителя са постъпили уточняващи молби.
Условие за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е
заявлението да съдържа точна индивидуализация на вземането по основание и
размер. Съществено изискване за редовност на исковата молба, а в случая и
на заявлението, с оглед препращата разпоредба на чл. 410, ал. 2 от ГПК, е
точно и ясно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, както
и прецизно фомулиран петитум, изразяващ в какво се състои искането на
ищеца, респ. на заявителя. В настоящия случай заявителят е посочил, че
между страните е сключен договор за електронни съобщителни услуги, както
и две приложения към него, с които приложения се активират две услуги
съответно план А1 Безкрай Фикс М за номер 052 803 568 със стандартна
месечна така 7.99 лева и промоционална за срока на договора в размер на 5.99
лева, както и план А1 Бизнес мобилен интернет S за номер *****, с месечна
такса 12 лева с ДДС. На основание сключения договор, са издадени 5 броя
фактури, като видно всяка от тях е на различна стойност. Първата фактура, по
която заявителят претендира плащане е на стойност 62.74 лева, като
стойността на същата е формирана /според уточняващата молба на заявителя/
от частични месечни такси за периода от 03.06.21 г. до 22.06.21 г. /първия
2
таксуващ период/, както и пълни месечни такси за следващия период от
23.06.21 г. до 22.07.21 г., доколкото същите се предплащат предварително.
Настоящият състав намира, че нито от заявлението, нито от уточняващите
молби, следва извод за яснота при формиране стойността по първата фактура.
Заявителят не е посочил дали същата включва дължими такси и по двата
тарифни плана или само по единия от тях, нито е посочена конкретна
разпоредба от процесните приложения, която въвежда по отношение на
абоната съответното задължение за заплащане на претендираните суми. В
тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че отсъствието на
представени фактури и договор към заявлението /доколкото се касае за
правоотношение, което не е с потребител/ препятства и съдът да направи
съответен извод от документа /ако беше представен/. С оглед изложеното,
неясно остава обстоятелството как се формира сумата от 62.74 лева, тъй като
дори и да се предположи, че процесната фактура е формирана от сбора на
сумите и по двата тарифни плана /5,99 + 12/ или общо 17,99 лева, то дори и за
два пълни месеца дължимата сума би била в размер на 35.98 лева, а с оглед
твърдението за частично плащане от страна на длъжника в размер на 10 лева,
задължението би следвало да възлиза в размер на 25.98 лева.
По отношение на фактура № *********/27.09.21 г. в размер на 25.93
лева, дължими за периода от 23.08.2021 г. 22.09.2021 г., съдът намира, че
също не е налице яснота досежно нейния размер и начина на неговото
формиране. Месечните такси за активираните с процесните приложения
абонаментни планове възлизат в общ размер на сумата от 17.99 лева, а с
фактурата от 27.09.21 г. се претендира заплащане на сума в размер на 25.93
лева. С оглед изложеното налице е неяснота за разликата до пълния
претендиран размер от 25.93 лева.
Поради изложеното, настоящият състав счита, че заявлението не
отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 вр. чл. 410, ал. 2 от ГПК, поради
което и същото подлежи на отхвърляне на осн. чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК. В
тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че изцяло споделя
изложеното от заявителя в частната жалба за характера на заповедното
производство, чиято цел е да се претендират безспорни вземания, а в случай
че същите не са такива, за длъжника следва да бъде осигурена възможността
да възрази, която от своя страна е дефинитивно предпоставена от конкретика
в заповедта досежно основанието и размера на вземането.
Липсата на яснота относно главницата води и до невъзможност да се
прецени осъществен фактически състав по чл. 92 от ЗЗД за присъждане на
неустойка.
От изложеното следва, че постановеният съдебен акт е правилен и
законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора разноски не се следват на частния
жалбоподател, а сторените такива в заповедното производство следва да се
понесат от него.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 28140/05.08.2022 г., постановено по
3
ч.гр.д. № 7921/2022 г., по описа на ВРС, LI – състав.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4