Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 428 06.04.2012
год.
гр.Бургас
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд, V-ти наказателен състав
на двадесет и първи
февруари
през две хиляди
и дванадесета година,
В
открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ СТЕФАНОВА
Секретар:
Райна Жекова
прокурор ………………..
като разгледа докладваното от съдия Мая Стефанова
НАХД
№ 1 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред БРС е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на «Т.» ЕООД с ЕИК
... със седалище и адрес на управление в гр. Б., представлявано от управителя В.
Б. С. против НП №02-0202074 от
30.11.2011 г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Б., с
което за нарушаване на чл.18 от Закона за здравословни и безопасни условия на
труд и на основание чл.413 ал.2 от КТ
на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер от 2000 (две хиляди ) лева.
Недоволен от Наказателното постановление,
жалбоподателят го обжалва като иска същото да бъде отменено изцяло. Навеждат се
доводи за неправилност на НП. Представят се нови писмени и гласни
доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован не се явява. Явява се адв.С. БАК надлежно упълномощена.
Административно-наказващият орган - Дирекция
“Инспекция по труда” – Б. надлежно призована се представлява от младши ю. к. С.
Н. - надлежно упълномощена. Иска се наказателното постановление да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно. Представя писмени доказателства.
Разпитан от БРС е актосъставителят П.И.Е. и
свидетелите по написването на акта Д.Д.Р. и В.А.В. По искане на процесуалния
представител на жалбоподателя беше разпитан в качеството на свидетел В. П. И.
на длъжност технически ръководител в „Т.” ЕООД.
Съдът, след като се съобрази с изложените в
жалбата основания, доводите на страните и като обсъди събраните доказателства
намира, жалбата за допустима като подадена от легитимно да обжалва лице и
депозирана в 7-дневния преклузивен срок, съдържа изискуемите от закона
реквизити, а по основателността й след преценка на събраните по делото
доказателства, като взе предвид възраженията и доводите на страните и съобрази
закона, приема от фактическа и правна страна следното:
На 13.05.2011 г., към 17,00 часа свидетелят Е.
извършил проверка на обект „Бензиностанция, газ-колонки, търговска сграда и
заведение за обществено хранене” находящ се в гр. Б., имот 07079.65.429 в
УПИ-15, кв.82А, в ПУП на зона „Г”, която завършила с написването на ПИП
№1934/26.07.2011 г. на лист №10,11 от делото. Свидетелят Е. посетил обекта по
повод станала в този ден трудова злополука. На място на строителния обект
установил, че там работят строителите (изпълнителите) на „Т.” ЕООД-гр.Б. и „С.”
ООД - гр.Б. При прегледа на документи в Д „ИТ” Б. на 27 и 28.05.2011 г. била
изисканата от „Т.” ЕООД - гр.Б., в качеството му на работодател, писмена
договореност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,
взаимно информиране на рисковете при работа и координиране на дейностите си за
предпазване на работещите от тези рискове със „С.” ООД - гр. Б.
По време на проверката до нейното приключване
такава договореност не е била представена, от което следва, че такава писмена
договореност няма.
На 26.07.2011 г. за това нарушение свидетелят
Е. в присъствието на представителя на „Т.” ЕООД управителя В. С. акт за
установяване на административно нарушение № 02-0202074. Правната квалификация
на нарушението е по чл. 18 от ЗЗБУТ. АУАН е бил подписан от актосъставителя и
от свидетелите, както от управителя на
дружеството –жалбоподател.
В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН е било направено
писмено възражение на лист № 49 и 50 от делото.
Като е взел предвид възражението,
представените документи и АУАН, АНО е издал атакуваното наказателно
постановление № 02-0202074 на 30.11.2011 г. В него е описана същата фактическа
обстановка, както в АУАН и е направена същата правна квалификация. На основание
чл.413 ал.2 от КТ на дружеството–жалбоподател е наложена имуществена санкция
в размер от 2000 (две хиляди) лева.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани
актосъставителя и свидетелите по написването на акта. По искане на
жалбоподателя бе разпитан в качеството на свидетел Веселин Петков Иванов
работещ по трудов договор с „Т.” ЕООД – гр.Б.
като технически ръководител. От неговите показания е видно, че същият не
прави разлики между фирмите „М.” и „С.”, като дори не знае, че са две различни
фирми.
Горната фактическа обстановка се доказа по
несъмнен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Както АУАН, така и НП са били издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им дадени от закона и в изискуемите за това срокове. Правната квалификация и в АУАН и в НП е еднаква.
Съдът е на мнение, че се доказа по несъмнен начин от обективна страна извършеното административно нарушение, а именно „Т.” ЕООД с ЕИК ... със седалище и адрес на управление в гр.Б., в качеството му на работодател към 13.05.2011 г. не е сключил със „С.” ООД гр.Б., с което работят на един строителен обект :”Бензиностанция, газ колонки, търговска сграда и ЗОХ” находящ се в ПИ 07079.65.429 в УПИ 15 кв.82А, по плана на зона „Г” ж.к.”М. Р.” в гр.Б. писмена договореност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, взаимно информиране на рисковете при работа и координиране дейностите си за предпазване на работниците от тези рискове, а именно: извършване на инструктажи, извършване на контрол по спазването на здравословните и безопасни условия на труд, ред и начин на запознаване на работещите с инструкциите по безопасност и здраве. Това представлява нарушени по смисъла на чл.18 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, съгласно който текст:”когато на един обект , работно помещение или оборудване, работна площадка или работни място се използват от няколко предприятия или организации, работодателите съвместно по писмена договореност осигуряват здравословни и безопасни условия на труд, информират се взаимно за рисковете при работа и координират дейностите си за предпазване на трудещите се от тези рискове”.
Правилно и законосъобразно и определено административнонаказателната норма на чл.413 ал.2 от КТ и е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на минималния предвиден в закона размер от 2000 (две хиляди) лева. С това наказание могат да бъдат постигнати целите на наказанието предвидени в чл.12 от ЗАНН.
Предвид изложеното по-горе настоящата инстанция намира, че изложените в жалбата възражения за неоснователни. НП е правилно и законосъобразно.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
63, ал.1 предложение първо от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление НП №02-0202074 от 30.11.2011 г.
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Б., с което «Т.» ЕООД с ЕИК ...
със седалище и адрес на управление в гр.Б., представлявано от управителя В. Д. С.
за нарушаване на чл.18 от Закона
за здравословни и безопасни условия на труд и на основание чл.413 ал.2 от КТ на
дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
от 2000 (две хиляди ) лева като правилно
и законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО на настоящата инстанция подлежи на
касационно обжалване пред Бургаски административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Вярно с оригинала:
Райна Жекова