П Р О Т О К О Л № 385
гр. Пловдив, 04 август 2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на четвърти август две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
Председател: КРАСИМИР КОЛАРОВ
Членове: СТЕЛА ДАНДАРОВА
МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Стефка Тошева и прокурора Димитър Ангелов, сложи за
разглеждане докладваното от съдия
Рангелова ВЧНД № 343 по
описа за 2020 година.
На основание
Заповед № РД 55 от 14.05.2020 г. на Председателя на Пловдивския
апелативен съд относно разглеждане на наказателни дела със задържани лица, с
оглед въведените противоепидемични мерки за предпазване и
ограничаване разпространение на заразата от коронавирус
COVID-19 и установеното
наличие на техническа възможност за осъществяване на видеоконферетна
връзка чрез Skype е разпоредено
на Началника на ареста в гр. П. да осъществи такава и исканото лице да не бъде
конвоирано, а да бъде осигурено в съответно помещение за видеоконферетна връзка.
Осъществена е видеоконферетна
връзка с Ареста в гр.
П. с добър
звук и картина с помощта
на системен администратор
на съда – В.Н., която
присъства в съдебната зала.
На именното повикване в 10:22
часа на линията се намира исканото лице Х.Н.Л..
В
съдебната зала се явяват защитници на исканото лице - адв. Й.Д., редовно упълномощен от по-рано, адв. П.М., редовно упълномощен от днес и М.В.Ч.-Т., призована за преводач от
гръцки на български език и обратно.
Съдът
намира, че явилата се М.Т. следва да бъде назначена като преводач по делото,
предвид приетата необходимост от такъв, поради което
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАЗНАЧАВА за преводач на
обвиняемия от български на гръцки език и обратно М.В.Ч.-Т..
На преводача се напомни отговорността по
чл. 290, ал. 2 от НК.
Преводачът
М.Ч. (със снета самоличност): Известна ми е отговорността по НК. Обещавам
добросъвестен, верен и точен превод.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на
делото.
Адв. Д.: Няма
процесуална пречка да се даде ход на делото.
Адв. М.: Също.
Х.Л.: Да се гледа делото.
Съдът
намира, че са налице
основанията за даване ход на делото и
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва
делото: Производството е по реда на чл. 43, ал. 2 във вр. с чл. 42 от ЗЕЕЗА
във вр. чл. 64 от НПК, образувано по частна жалба на адв. Й.Д.,
депозирана в качеството му на защитник на исканото лице Х.Н.Л., против протоколно
определение № 818 от 25.07.2020
г., постановено по ЧНД №
1389/2020 г. по
описа на Пловдивския окръжен съд, с което на последния е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” във връзка с производството по ЕЗА, издадена
на 18.10.2017 г. от Апелативна прокуратура към Апелативен съд – И.К., Р Г..
На страните се разясниха правата по чл.
274 и чл. 275 от НПК.
Адв. Д.: Поддържаме
жалбата. Нямаме искания за отводи към състава и такива за други доказателства
по делото.
Да се даде ход на съдебните прения.
Адв. М.: Също нямам
искания.
Х.Л.: Също поддържам жалбата и не възразявам
този състав да разгледа делото по мярката ми за неотклонение по ЕЗА.
Разбирам, че настоящето дело се води по мярката ми за
неотклонение по две европейски заповеди за арест и че не е делото по същество
за предаването ми по тези две заповеди, а е само за мярката за неотклонение.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания
за отводи и за други доказателства.
Да
се даде ход на съдебните прения.
С оглед становищата на страните, че нямат искания по този ред, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. Д.:
Моля да уважите жалбата на доверителя ми срещу определението на Пловдивския окръжен съд по
съображенията, които сме изложили пред този съд и тези, които ще изложа пред
вас, свързани с мотивирането на първоинстанционния
акт.
Има още една Европейска заповед за арест - № 6, тя се отнася
за деяния, които са погасени по давност. Изрично в Европейската заповед за
арест е посочено, че двете присъди са погасени по давност. Аз считам, че и Европейска
заповед за арест № 44 също не може да породи правен ефект във връзка с искането
за вземане на най-тежката мярка за неотклонение по няколко съображения.
На първо място - подобен текст, за който се извършва
наказателното преследване по ЕЗА № 44 не съществува по нашето законодателство.
Изпълнителното деяние се изразява в това, че доверителят ни е извършвал търговия
със селскостопанска продукция. Съгласно специален закон в Г. и съгласно
наказателната разпоредба там се носи отговорност тогава, когато в отношения
между двама търговци не се заплати определена селскостопанска продукция.
Механизмът на извършване, който се сочи в заповедта е, че Л. е издал чекове за
разплащане, които впоследствие се е оказало, че нямат покритие. Съгласно
гръцкото законодателство, прието във връзка с огромната вътрешна задлъжнялост
между отделните търговски субекти, какъвто е бил и Л., е прието да се издават
чекове с падеж за заплащане 6 месеца след издаването им, с цел да бъде улеснена
търговията между правните субекти, т. е. набиране на средства от други разплащания,
за да се разплати съответния търговец. Тази разпоредба на гръцкия наказателен
закон не е аналогична на разпоредбата на чл. 249, ал. 2 от българския НК. Не е
идентична и с чл. 209 от българския наказателен закон, който изисква да се
възбуди или поддържа заблуждение у пострадалите лица, което той не е направил,
а неразплащането е за това, че други субекти не са се разплатили с него. Същият
е бил производител на консерви в Г., изкупувал е продукция, която впоследствие
не е успял да заплати поради това, че не са му заплатили продукцията на него, с
която е търгувал. Затова считам, че тази ЕЗА не може да бъде приложена по
отношение на него.
Освен това, считам, че мотивите, с които отказва ПОС да
уважи молбата ни да не взема тази тежка мярка и да уважи искането на Окръжна
прокуратура Пловдив не отговарят на събрания доказателствен
материал.
В своите мотиви и изводи първоинстанционният
съд си противоречи с доказателствата по делото, когато прави изводите си, че
съществува опасност лицето да се укрие или да извърши престъпление, ако не бъде
взета тази мярка за неотклонение, а освен това не е достатъчно аргументирал и
този си свой извод – на базата на какви доказателства ги прави. Това е така,
защото според съда (цитирам) не могат да се споделят доводите на защитата, че
липсва реална опасност за укриване на лицето, тъй като според защитника му Л.
има постоянен адрес в Република Б., има бизнес и влошено здравословно състояние
и казва, че доказателствата са в обратна насока. Коя обратна насока? Безспорно
е доказано, че той живее от 15 години в Б. на един и същ адрес в А., където е
създал свое предприятие - консервно, търгува
с няколко страни, продукцията му основно се изнася. Той е собственик заедно със
синовете си на този цех, в който работи и съпругата му и той е главният
технолог и техник на предприятието. Той е най-добрият специалист по поддръжка
на съоръженията от производствената линия, както и по производството на самата продукция.
Представили сме доказателства, че той страда от тежко заболяване. Нещо повече -
виждате от протокол 818 на първоинстанционния съд, че
заседанието, насрочено в 10 часа, не се проведе. Започна в 11:40 часа, тъй като
направи тежка криза в арестното помещение, беше откаран
в здравно заведение, където беше стабилизиран чрез вливане на лекарства и доведен
да се гледа мярката му за неотклонение. Беше върнат след това в здравното
заведение и цяла седмица престоя там, за да бъде лекуван. Той има прекаран
инсулт и страда от тежка хипертония. За мен е странно как може съдът да твърди,
че са в обратна посока доказателствата относно влошеното му здравословно
състояние.
Освен това, той живее с жена българка на семейни начала от
повече от 12 години, имат от това съжителство дете на 7 години, за което сме
представили доказателства. Той се грижи и трябва да се грижи за това дете.
Представили сме доказателства, че той има лични и не само
лични, а и фирмени кредити, които плаща безупречно. Всичко това говори, че
трайно е привързан към адреса, на който живее, към семейството си, ангажиран е
с рнаботата си в производството, поради което съгласно
задължителното ТР № 2 от 2000 г. на ОСНК на ВКС това са доказателства, които
дават основание на съда да прави преценка дали са налице основания или не да се
приеме дали може да се укрие.
По отношение опасността да извърши престъпление считам,
че тя липсва категорично по настоящето дело и по него има обилни доказателства
в тази насока. На първо място, характеристиката, която направи свидетелят,
който беше разпитан в първа инстанция, го сочи като един изключително добронамерен,
контактен, дисциплиниран, услужлив човек, който помага на всички, които го
помолят за помощ във всички области и както той се изрази – „голям инженер“,
независимо от образованието и „голям човек с голямо сърце“. Отделно от това, той
повече от 15 години пребивава в Б..
Няма никакъв досег със съд, прокуратура, полиция. Никой
не се е оплакал досега от неговото поведение. Стриктно е спазвал законите на Б..
Дошъл е в страната ни единствено да осъществява един нормален бизнес, защото е
счел, че в Г. такъв не може да се извършва.
Представили сме справка
от П. п. П., където е регистриран като водач на МПС. Аз мисля, че трудно ще се
намери такъв, който няма нито едно нарушение за 15 години управление на МПС.
Това говори какъв човек е той, как се отнася към закона, към правилата на нашето
общество. Този човек 15 години доказва, че стриктно спазва наложените правила в
тази страна. Какво престъпление тогава може да извърши? Той 15 години не е
извършил нито престъпление, нито нарушение като водач на МПС. Той единствено се
труди и подпомага, както двамата си големи сина, така и семейството си, с което
живее и се грижи за детето си.
Не съществува в този смисъл никаква опасност и с една
по-лека мярка да се укрие или да не се явява по делото по същество. Вие го
виждате. Той е на 68 години, може ли да тръгне до се укрива и да бяга, да не
говорим, че по делото, проведено в Г., не му е повдигано обвинение лично.
Повдигнато е задочно, в негово отсъствие, никога не е информиран, че се води
дело срещу него, никога не е призоваван лично и за това има обилни доказателства
по настоящето дело. За сведение на съда ще кажа, че ние се свързахме незабавно с
колега в С.. Считам, че събраните доказателства между кориците на делото дават
основание да се приеме, че липсват кумулативно предвидените две предпоставки –
да извърши престъпление или да се укрие нашият клиент, поради което моля да
уважите молбата и вземете по-лека мярка за неотклонение. В този смисъл моля да
се произнесете
Адв. М.:
Изцяло подкрепям казаното от колегата Д. с допълнение на това, че ЕЗА № 44, за
която се провежда настоящата мярка е издадена през 2017 г., като за нещата и
фактите, които са посочени, моля да имате предвид, че към настоящия момент в Г.
има изменение на законодателството. Така напр. 73 000 евро, посочени като
имуществена облага, по която следва да се преследва това престъпление, след
изменението на закона вредата трябва да е 120 000 евро. Така е по гръцкия
закон.
Ще добавя, че Л. пребивава в Б. от
2005 г., а от 2010 г. има и постоянно пребиваване у нас. Поради всичко казано досега
моля да се произнесете в насока мярката за неотклонение да се измени в по-лека.
Съдът
даде дума за лична защита на исканото лице.
Х.Н.Л.: Съгласен съм с
това, което казаха адвокатите ми. Ако се води, че аз дължа някаква сума на
някого, на мен в Г. ми дължат 500 000 евро.
Бих желал да се промени мярката ми в „гаранция“, за да
мога да се върна във фабриката си да работя. Ако трябва там ще живея.
Дават ми психиатрични лекерства,
за да съм добре, но считам, че заболяването в главата ми не се лекува по този
начин, а само ме успокояват.
В Г. никога не съм бил пред съд. През 15-те г. не съм се
проявил като престъпник и тук. Цял живот съм работил, общо 51 г., от
13-годишен. Само в казармата не съм работил.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите без уважение
жалбата като неоснователна и да потвърдите определението на Пловдивския окръжен
съд.
Задържането на Л. е във връзка с издадена Европейска
заповед за арест от 2017 г. на Апелативната прокуратура при Апелативен съд в И.К.
– Република Г., въз основа на решение за арест с цел наказателно преследване за
престъпления, свързани с издаване на фалшиви платежни чекове по сделки със
селскостопанска продукция.
Считам, че ЕЗА отговаря на формалните изисквания за
съдържание и реквизити, постъпила е по надлежния ред, издадена е от компетентен
орган на държава-членка на ЕС в предвидената от закона форма, съдържа данни за
самоличността и гражданството на исканото лице и правната квалификация на
извършеното инкриминирано деяние в Г., което съответства безспорно по своите
характеристики на престъплението по чл. 249, ал. 2 от българския НК, което по
него е и наказуемо. Към настоящия момент давността за извършеното от него
деяние не е изтекла по българското право.
Не следва да се коментират твърденията на защитата, че
има промяна на законодателството в Г., с което едва ли не се декриминализира деянието, за което към настоящия момент Л.
се изисква от компетентните гръцки власти.
Само ще вметна, че в настоящето производство не следва да
се обсъжда обоснованото предположение за авторството на престъплението, тъй
като изпълняващата държава не разполага с компетентност по отношение на чуждо
законодателство и не се извършва проверка относно наличието на опасността
лицето да извърши друго престъпление.
Единствено се обсъжда възможността дали има опасност
лицето да се укрие. В тази връзка считам, че има категорични доказателства, че
лицето може да се укрие, както се е укрило и от гръцките власти, идвайки в Б. Както
е посочено в самата ЕЗА, е бил лично призован за датата и място на провеждане
на процедурата по изслушването и въпреки това не се е явил. Считам, че е абсолютно голословно твърдението
на защитата, че Л. не е бил уведомен по надлежния ред за порвеждане
на тази процедура по изслушването. В крайна сметка се базираме на документите,
намиращи се по делото, а от тях се установява безспорно, че именно неявянето му след надлежно призоваване за изслушване е
причина за издаване на ЕЗА, с оглед осигуряването за провеждане на разследване
от компетентните власти.
Що се отнася до твърдението за влошено здравословно сътояние - безспорно налице са такива доказателства, но следва
да се има предвид, че процедурата по ЗИНЗС относно прилагането на медицинските
мерки се прилага и по отношенеи ан
задържаните под стража лица.
Може да се прилагат медицински мерки при обостряне на
състоянието. При предходното съдебно заседание дори при наличие на моментно
влошаване на здравословното състояние на Л. са взети адекватни медицински мерки.
Такива се прилагат и към настоящия момент, така че считам, че по никакъв начин
не се поставя на риск здравето му.
С оглед изложените обстоятелства моля да потвърдите
определението на Пловдивски окръжен съд като правилно и законосъобразно.
Реплика на адв. Д.:
Казаха се три неверни неща.
Първо - от самото описание на деянието
е ясно, че то не представлява престъпление по чл. 249 от българския наказателен
закон.
Второ – видно от разпоредбата на чл. 249, ал. 2 от НК, наказанието
е от 6 години и е изтекла абсолютната давност по нашия закон.
Трето – клиентът ми не е призоваван лично, не е
уведомяван лично и в решението е посочено, че не е лично призован и информиран
по друг начин за процедура по изслушване, която е завършила в негово отсъствие.
Съдът
даде последна дума на на исканото лице.
Х.Н.Л.: Моля да се
отмени тази мярка, за да мога да се грижа за семейството си и за работата си в Б..
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдебното заседание продължава
в 11.20 часа в същия съдебен състав, секретар и страни
Пловдивският апелативен съд, след като прецени събраните по делото данни и
обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че по отношение на Х. Н.,
искано за предаване лице по две ЕЗА, издадени от гръцки прокурор (съответно на
датите 18.10.2017г. и на 24.07.2020г.), следва да се осъществява мярка за
неотклонение по-лека от „задържане под стража“.
ПАС констатира, че двете ЕЗА и придружаващите ги документи отговарят на
изискванията на ЗЕЕЗА относно начин на постъпване и компетентен издаващ орган,
като са информативни и по част от въпросите, относно които трябва да съдържат
сведения.
Изложената в обстоятелствената част на ЕЗА от 18.10.2017 г. фактическа
обстановка не оставя съмнение, че са описани престъпни действия на исканото
лице, които могат да се окачествят като квалифицирана измама (в особено големи
размери), а предаването на г-н Н. се иска за провеждане на наказателно
преследване за въпросното посегателство, за което не се извършва проверка за
двойна наказуемост. Решаващият съд не е бил прав да приеме, че давността за
наказателно преследване за описаното в първата ЕЗА престъпление не е изтекла.
Подобна информация тази ЕЗА не съдържа, поради което при разглеждане на делото
по същество (за предаване на лицето въз основа на нея) следва да бъде изискана
от издалия я орган. Що се отнася до приложението на българския наказателен
закон, изтекла е включително абсолютната преследвателна
давност, доколкото за престъпления с квалификация по чл. 211 НК тя е
15-годишна, начиная от извършването на деянието,
тоест от м. януари 2005 г. Ако обаче се окаже, че давността не е изтекла
съгласно гръцкото законодателство, фактът на погасяване на наказателното
преследване по давност според българския НК не би могъл да се яви самостоятелно
основание за отказ за изпълнение на ЕЗА, респ. за предхождащо постановяване на
мярка за неотклонение задържане под стража. До получаване на уверение, че
давността не е изтекла по гръцкото законодателство не е коректно, разбира се,
постановяване на задържане по реда на чл. 64 НПК (защото може да се окаже, че е
изтекла, т.е. че има основание за отказ за се изпълни ЕЗА). Ето защо атакуваното
определение, с което е постановено задържане във връзка с производство по
изпълнение само на тази ЕЗА, следва
да се отмени.
ПОС не се е занимал с ЕЗА от 24.07.2020 г., а тя е била надлежно
представена от ОП-Пловдив преди съдебното произнасяне за мярката за
неотклонение (и доведена до знанието на защитата). Коментираната втора ЕЗА е за
изпълнение на три, наложени с влезли в сила съдебни акта на гръцки съд,
наказания лишаване от свобода. Трите наказания са ясно и конкретно посочени,
уточнен е остатъкът им, както и датите на уведомление на исканото лице за
тяхното определяне. Във втората ЕЗА са фиксирани, за разлика от първата ЕЗА,
датите на изтичане на давността за изпълнение на всяко от наложените наказания.
Според това сведение давността за изпълнение на първото и на второто от тях
(съответно 20 месеца лишаване от свобода и 2 години лишаване от свобода) е
изтекла, а давността за изпълнение на третото наказание (2г. и 6 м.) ще изтече
на 05.01.2022 г. Съгласно българския НК е изтекла давността за изпълнение и на
третото наказание – това наказание е лишаване от свобода и е под установения
предел от три години, поради което давността, изчислена по правилата на чл. 79 НК, е 5 годишна (а абсолютната давност е 7 години и шест месеца), считано от
влизане на осъдителния съдебен акт в сила. ЕЗА не информира кога споменатият
съдебен акт е влязъл в сила, но е
очевидно, че за най-късен момент трябва да се приеме моментът, следващ
най-много с два месеца уведомяването на осъдения, което според ЕЗА е извършено
на 06.11.2012 г. Изтичането на давността по българския НК не води обаче до
автоматичен отказ да се изпълни ЕЗА, а дори и до факултативен отказ. Това е
така, доколкото според чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЕЕЗА окръжният съд може да откаже
да изпълни ЕЗА при изтичане на давностния срок
съгласно българското законодателство, но само при условие че престъплението е
подсъдно на българския съд, какъвто настоящият случай не е.
Иначе казано, претендираната мярка за
неотклонение задържане под стража може да се вземе единствено във връзка с
предстоящия съдебен коментар (по същество) относно изпълнимостта не на първата
ЕЗА (както е приел ПОС), а на втората, и то в една от частите ѝ – тази
относно наложеното наказание две години и шест месеца лишаване от свобода.
Най-тежката мярка за неотклонение обаче не е подходяща в случая. Това е така,
доколкото по делото няма данни за интензитета на опасността от укриване (а
опасността за извършване на престъпление не е релевантна). Опасност от укриване
действително е налице. Тя изхожда от данните за наложилото се дългогодишно
международно издирване на исканото лице заради предприето напускане на Г.. В
ЕЗА не е пояснено обаче дали е знаел за наложените му наказания, преди да се
установи в Б.. Казано е само, че е уведомен за осъдителните решения, връчени му
по процедурата на връчване на обвиняем с неизвестно пребиваване, която
информация не създава сигурност, че до знанието на Н. са стигнали трите
наказания. ПАС взе предвид също трайната обвързаност на исканото лице с Б.
(лична и професионална); добрите характеристични данни за личността му
(изложени от разпитан по делото свидетел,) и здравето му, което е твърде
влошено заради проблем със сърцето, водещ и до психични страдания. С оглед
действителната степен на опасността от укриване, определена от взаимното
влияние на всички тези обстоятелства, съдът в настоящия състав прие, че
адекватната мярка за неотклонение е гаранция от 6000 лева. Таза мярка дава
необходимата сигурност, че Н. ще бъде на разположение за провеждане на същинското
производство по допускане изпълнението на ЕЗА.
Предвид изложеното, Пловдивският
апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно
определение № 818 от 25.07.2020
г., постановено по ЧНД №
1389/2020 г. по
описа на Пловдивския окръжен съд, с което е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража” по отношение на Х.Н.Л. във
връзка с производството по ЕЗА, издадена на 18.10.2017 г. от Апелативна
прокуратура към Апелативен съд И.К., Република Г..
ВЗЕМА по отношение на Х.Н.Л. мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 6000 лв. (шест хиляди лева) във
връзка с изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена на 24.07.2020 г. от Апелативна
прокуратура към Апелативен съд И.К., за
изпълнение на наказанието от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, наложено
с Решеине № 1177 от 05.12.2011 г. на едночленния
наказателен съд на И..
Определението е окончателно.
Да се освободи незабавно исканото лице Х.Н.Л. след внасяне на определената гаранция, ако
не се задържа на друго основание, за което да се пише писмо до Началника на Затвора
П.
Да се изплатят на преводача 90 лв. възнаграждение от бюджета на
съда.
Издаде се РКО.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в
11:22 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
СЕКРЕТАР: