М О Т И В И
от 21.11.2018 г. към
Присъда № 268 от 20.11.2018 г.,
постановена по НЧХД
№ 4242/2018 г. ПРС, ІII н.с.
Производството по делото е образувано по тъжба на
Д.Я.Д., с ЕГН: ********** против Г.С.Д., с ЕГН: **********, с която е
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал.
1 НК, а именно за това, че на 22.02.2018 г., в съдебна зала № 13 на Районен съд гр. Пловдив, по
гр. д. № 19587/2017 г., 5 гр. с. по описа на РС-Пловдив, е отправила обидни
реплики по отношение на Д.Я.Д., наричайки я
„...“ и „...“, като обидата е
била нанесена публично.
Приет за съвместно разглеждане е граждански иск,
предявен от тъжителката Д.Д. срещу подс. Г.Д. с правно основание чл. 45 ЗЗД
както следва: сумата
от 2500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания,
унижение и срам в резултат на деянието, предмет на повдигнатото обвинение, ведно
със законната лихва, считано от инкриминираната дата до окончателното изплащане
на сумата, като тъжителката е
конституирана като граждански ищец.
В съдебно заседание частната тъжителка Д.Д. лично и чрез нейния повереник – адв. Н.М., поддържа
така повдигнатото обвинение, като счита, че престъплението е безспорно
доказано, поради което моли съда да признае подсъдимата за виновна и да уважи
предявения граждански иск, като поддържа същия в размер до 1500 лева.
Защитникът на подсъдимата – адв. А.Г., моли съда
да признае подсъдимата за невинна и да я оправдае по повдигнатото с тъжбата
обвинение, което счита са недоказано, като отхвърли и гражданския иск, като
неоснователен.
От своя страна подс. Г.Д. отрича извършването на
повдигнатото ѝ обвинение и моли да бъде призната за невинна.
Съдът след преценка на събраните
по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Г.С.Д. е родена на ***
***, обл. П., ул. „...“ № …, ..., българска гражданка, омъжена, неосъждана, със средно
образование, пенсионер, с ЕГН: **********.
Подс. Г.Д. е майка на тъжителката Д.Д.. Тъжителката дълги
години живeeла в …, където работела като ….. След претърпяна катастрофа и поради лични, семейни
причини, същата решила да се прибере да живее в България, където живели децата
ѝ, за чието отглеждане ѝ помагала нейната майка. След прибирането
на тъжителката в България, обаче, отношенията ѝ с майка ѝ и сестра
ѝ се обтегнали, поради спор за имоти. Причината за това била семейна
къща, намираща се в град С., която подсъдимата и съпругът ѝ прехвърлили на
тъжителката, като запазили правото си на ползване върху нея. В двора на къщата
се намирала помощна пристройка, която подсъдимата и съпругът ѝ
прехвърлили на другата им дъщеря със задължение на последната за гледане и
издръжка. Тъжителката направила ремонт в къщата и заживяла в нея. Нейните
родители също искали да живеят в къщата, но тъжителката не ги допуснала, защото
била вложила всичките си спестявания в ремонта на къщата, а и защото смятала,
че родителите ѝ можели спокойно да
живеят в дворната пристройка, на която направили ремонт. Този спор влошил
отношенията им и предизвикал поредица от взаимни обвинения и жалби до различни
институции. Във връзка с жалба на подсъдимата дори тъжителка та била задържана
от органите на МВР и била задържана цяло денонощие. Фактът, че собствената
ѝ майка е била причината за това, и особено предвид наличието на
здравословни проблеми, свързани с наскоро претърпян инцидент, за когото майка
ѝ била наясно, дълбоко огорчило тъжителката. От своя страна подсъдимата
също била много обидена, че собствената ѝ дъщеря я е оставила да живее в
мизерни според нея условия, като я е лишила от възможността да живее в къщата,
която самата тя ѝ е прехвърлила, след цялата финансова помощ която
ѝ е оказвала през годините.
Горните обстоятелства обтегнали отношенията
между страните и породили множество конфликтни ситуации. Част от тях станали
повод за образуване на дела, в това число на такива по Закона за защита от
домашно насилие. На 22.02.2018 г. в зала 13 на РС-Пловдив се провело поредното
такова заседание с предмет жалба за домашно насилие по гр. дело № 19587/2017 г.
по описа на РС-Пловдив, V гр. състав, инициирано от подс. Г.Д. и нейният съпруг срещу дъщеря им –
тъжителката Д.Д.. В това производство подсъдимата и нейният съпруг били ищци и
се представлявали от адв. Б.П., а тъжителката ответница и се представлявала от
адв. С. и адв. С. … била свид. П.М., а … на съдебни състав … Д.А.. След
приключване на съдебното заседание, ...та отложила делото и дала дата за ново
такова. Непосредствено след това подс. Г.Д. се доближила до ...та и я попитала
нещо, като ...та ѝ отвърнала да се обърне към адвоката си.
В последствие тъжителката депозирала процесната
тъжба, твърдейки че именно след приключване на визираното съдебно заседание
подс. Г.Д. се обърнала към дъщеря си и в присъствието на всички извикала, че е
... и ....
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за установена от
събраните по делото доказателства:
Като свидетели по делото са били разпитани
адвокатите, представляващи двете страни в съдебното заседание по визираното
гражданско дело, а именно адв. Д. С. и адв. Д.С. – представляващи тъжителката и
адв. Б.П.-Я. – представляваща подсъдимта, както и …, протоколирал проведеното
заседание – свид. П.М..
И двамата свидетели С. и С. са потвърдили, че на
визираната в тъжбата дата са се намирали в съдебна зала № 13 на РС-Пловдив във
връзка с провеждането на заседание по дело за домашно насилие, инициирано от
подсъдимата и съпруга ѝ срещу тъжителката. Свид. С. е посочила, че след
приключване на заседанието подс. Г.Д. се доближила до ...та и започнала да
ѝ обяснява как е била изгонена от дъщеря си, при което ...та ѝ
отвърнала, че е издала заповед за защита и си е свършила работата. След това,
според свидетелката подсъдимата се обърнала към тъжителката и започнала да вика
и крещи: “…, …, хаир да не видиш”. Тези обстоятелства /частично/ са потвърдени и от
свид. С., според който подсъдимата се обърнала към дъщеря си с репликите: “..., ...”, като и според този свидетел тези реплики са
били изречени на висок тон, пред всички присъстващи в залата, като в този
момент всички други мълчали.
За разлика от тези двама свидетели, визираните реплики, които се
твърди подсъдимата да е изрекла, не са били възприети нито от … – свид. М.,
нито от процесуалния представител на подсъдимата и съпруга ѝ – свид. П..
И двете свидетелки са потвърдили, че на процесните дата и място са се намирали
в зала № 13 на РС-Пловдив по повод делото за домашно насилие между страните, но
заявяват, че нямат възприятия някой да е викал или обиждал с каквито и да е
реплики. В тази връзка свид. М. е уточнила, че непосредствено след приключване
на съдебното заседание със страните е излязла пред залата за да повика
следващите страни, но изрично заявява, че вратата на залата е останала
отворена.
От своят страна подсъдимата също е дала обяснения, в които с
категоричност отрича да е изричала вменените ѝ обидни реплики. При
преценката дали и в каква степен да кредитира обясненията на подсъдимата, съдът
взе предвид тяхната двояка природа – на доказателствено средство и средство за
защита. Предвид очевидния интерес в случая подсъдимата да отрича именно
обстоятелствата, които биха я обвинили в извършването на вмененото ѝ деяние,
съдът подложи под съмнение верността на твърденията й, поради което и базира
своите изводи на показанията на разпитаните свидетели.
Видно е, че в случая се очертават две групи свидетелски показания –
в едната попадат свидетелските показания на свидетелите С. и С., които
подкрепят обвинителната теза, а в другата тези на свид. М. и свид. П., които го
разколебават. Въпреки че като цяло показанията на свидетелите С. и С. създадоха
у съда убеждение за добросъвестно пресъздаване на фактите и обстоятелствата, на
които са станали свидетели, тъй като това са хора, упражняващи адвокатска
професия, осъзнаващи важността на своето процесуално качество и чиито показания
се отличават с подреденост и логичност, съдът подложи под съмнение възприятията
им. От една страна причината за това е противоречието, което съдът констатира
между техните показания досежно изречените реплики (според свид. С. “..., ..., хаир да не видиш“,
а според свид. С.: “..., ...”), а от друга – предвид категорично заявеното
от двамата свидетели, че подсъдимата е викала и крещяла инкриминираните
реплики, и то в тиха зала, тъй като всички мълчали, при което няма как другите
две свидетелки да не са чули, ако не конкретните реплики, то поне виковете,
суматохата, която се е създала в тази ситуация. Тук следва да се има предвид и
наличието на хипотетична заинтересованост за тези свидетели да подкрепят именно
тезата на страната, която са представлявали и чиито интереси са защитавали. В
тази връзка следва да се посочи, че същата хипотетична заинтересованост
съществува и за свид. П.. Въпреки че в случая не би могло да се отчете
категорично проявление на тази заинтересованост, горното, в контекста на
констатираните противоречия, мотивираха съда да приеме, че визираните в тъжбата
обстоятелства не са доказани по несъмнен начин.
Тази фактическа обстановка и
анализът на събраните по делото доказателства обосновават следните правни
изводи:
Съдът, след внимателен анализ на всички събрани и
приети в хода на производството доказателства, намира обвинението за недоказано.
В конкретния случай не се спори, че на процесната
дата, тъжителката Д.Д. и подс. Г.Д. са се намирали заедно със своите
процесуални предствители – свидетелите С., С. и П. *** по дело за домашно
насилие, инициирано от подс. Г.Д. и съпруга ѝ срещу тъжителката Д.Д. –
тяхна дъщеря. По делото, обаче не бе ангажиран достатъчен доказателствен
материал, който да обоснове извод за несъмнена доказаност на процесната
деятелност, а именно дали на посочените в тъжбата време и място подсъдимата е
изрекла инкриминираните реплики. В тази насока са единствено свидетелските
показания на свид. С. и свид. С.а, които съдът оцени като противоречиви и
разколебани от показанята на свид. П. и свид. М..
Няма спор в съдебната
практика, че за да е налице обида, то следва деецът да изрази чрез думи или
действия отрицателна оценка или мнение, унижаващо чувството за лично
достойнство на засегнатия, като с тези си действия, деецът изразява своето
презрително отношение към личността на засегнатия, и то по начин противоречащ
на морала. Няма спор също така, че тежестта да се установи наличието на
обективните и субективните признаци от състава на визирания престъпен състав,
лежи именно върху обвинението и доколкото съдът прие за недоказано подсъдимата
да е изрекла посочените в тъжбата реплики, не се доказа и наличието на
обективните и субективните признаци от състава на визирания престъпен състав,
поради което липсва основание за ангажиране на наказателната отговорност на
подсъдимата.
В случая е налице противопоставяне на две тези,
които остават непроверими от събрания по делото доказателсвен материл, поради
което и при лежаща доказателствена тежест върху тъжителката да докаже до степен
на несъмненост и категоричност своята теза, съдът приема обвинението за
недоказано.
Ето защо и подс. Г.Д. бе призната за невиннна в
това да е извършила престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК, поради което на основание чл. 304 НПК бе оправдана по така повдигнатото й
обвинение.
По въпроса за претенциите с правно
основание чл. 45 ЗЗД:
В процесния случай неимуществените вреди се
претендират на деликтно основание – чл. 45 и сл. ЗЗД. По делото обаче не се
установи подс. Г.Д. да е извършила престъпление в т.ч. от вида на посоченото в
тъжбата. При отсъствието на деликт в случая предявеният граждански иско като
обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, както следва: 2500 лева - за причинени неимуществени вреди от
престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, ведно със
законната лихва, считано от датата на извършване на престъплението до
окончателното изплащане на присъдената сума, съдът отхвърли, като неоснователен
и недоказан, тъй като не се доказа виновно и противоправно поведение на
подсъдимата Г.Д.. Същата бе оправдана по повдигнатото обвинение, поради което
не е деликтно отговорна, респективно не може да бъда ангажирана нейната
отговорност по чл. 45 от ЗЗД. По тази
причина съдът отхвърли и предявената акцесорна претенция за лихви от дата на
деянието.
По изложените съображения, Съдът
постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН ...:
Вярно с оригинала! МК