О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………….
Гр. София, 15.10.2019г.
Софийски градски съд,
Търговско отделение VІ-18 -ти състав в закрито съдебно заседание на петнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като изслуша докладваното от съдия Кацарска ч.гр.д № 13129 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК във връзка с чл.577, ал.1 от ГПК.
Образувано е
по частна жалба, подадена от „Ф.И.1“ ЕООД срещу определение №1147/10.09.2018г.,
постановено от Съдия по вписванията при СРС по заявление с вх.№58390 за
вписване на учредителен акт за увеличение капитала на дружеството. Частният
жалбоподател сочи, че със заявление вх. №
58390/10.09.2019г. подадено от адв.К.Н.Н. в качеството си на упълномощено лице
е поискано вписване и отбелязване на Учредителен акт (Устав) във връзка с
увеличаване капитала на Дружество „Ф.И.1”
ЕООД, ЕИК *******от 100 /сто/ лева на 1 688 900 лева (един милион
шестотин осемдесет и осем хиляди и деветстотин лева) чрез издаване на нови 1 688 800 (един милион шестотин
осемдесет и осем хиляди и осемстотин) дяла с номинална стойност
от 1 (един) лев всеки, на обща стойност
1688 800 (един милион шестотин осемдесет и осем хиляди и осемстотин) които са
записани, придобити и изцяло заплатени от Търговско дружество „С.Б." АД ЕИК *******, под формата на
непарична вноска, чийто предмет са недвижими имоти, притежавани от „С.Б." АД и оценени по
реда на чл. 72 и сл. от ТЗ от три вещи лица, назначени от Агенция по
вписванията с Акт N0 20190606134224/10.06.2019г. Сочи, че капиталът е увеличен
и вписван в Търговски регистър под N0 20190816152032 по партидата на „Ф.И.1" ЕООД. Жалбоподателят сочи, че за
да постанови отказ съдията по вписванията е приел, че не е спазена разпоредбата
на чл. 73, ал. 5 от ТЗ за представяне за вписване на нотариално заверено
извлечение от дружествения договор (Устава), когато непаричната вноска, чието
вписване се иска има за предмет вещно право върху недвижима вещ, но към заявлението
е представен оригинал, подписан от представляващия едноличния собственик на
капитала, както и изискуемото се нотариално заверено съгласие на вносителя по
чл. 73 от ТЗ. Според жалбоподателя проверката, която извършва съдията по
вписванията се ограничава само до това дали актът подлежи на вписване и относно
изискването за неговата форма и съдържание, съгласно задължителното разрешение,
дадено с т.5 и т.6 на ТР № 7/ 2013г. по т.дело № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС, като
съдията по вписванията не може да проверява материалните предпоставки на акта,
с изключение на случаите, когато този проверка изрично му е възложена от
закона. В конкретния случай от заявителя е направено искане за вписване на акт,
попадащ в приложното поле на чл. 4, б. "а" от Правилника за
вписванията /ПВ/. Според жалбоподтеля в конкретния случай имотите, предмет на
апорта, принадлежащи на едноличния собственик на капитала - „С.Б." АД ЕИК *******
са описани в Устава на същия, тъй като са придобити също чрез апорт, който документ
обявен и оповестен в Търговския регистър по партидата на собственика, също така
този Устав е вписан в Имотен регистър и съдията по вписвания би следвало и е
могъл да провери правата на вносителя, както в търговски регистър, така и в
имотния такъв, като се позовава на разпоредбата на чл. 23, ал.6 от ЗТР. Според
жалбоподателя искането за представяне на изрично удостоверение, от което да е
видно какви са отбелязванията по партидата на отчуждителя за имотите преди
апорта според него е незаконосъобразно и несъстоятелно. На основание чл. 533 от ГПК към жалбата прилага нотариално заверено извлечение от ТР на описаните
Устави. Предвид горното претендира отмяна на процесния отказ и даване на
указания за вписване на дружествения договор.
Съдът като обсъди доводите на частния жалбоподател и материалите по делото, намира следното:
Със заявление с вх.рег.№ 58390/10.09.2019г. за вписване на учредителен акт за увеличаваме на капитала на „Ф.И.1 “ЕООД гр. София чрез непарична вноска. В заявлението изрично е посочено, че увеличените дялове са придобити и изцяло заплатени от Търговско дружество „С.Б." АД ЕИК *******, под формата на непарична вноска, чийто предмет са недвижими имоти, притежавани от „С.Б." АД и оценени по реда на чл. 72 и сл. от ТЗ от три вещи лица, назначени от Агенция по вписванията с Акт N0 20190606134224/10.06.2019г. Към заявлението са приложени описаните в него документи.
С обжалваното определение, което е съобщено съгласно отбелязването срещу подпис на лицето на 18.09.2019г. е видно, че длъжностното лице е приело, че приложеният учредителен акт не е съобразен с разпоредбата на чл.73, ал.5 от ТЗ, т.е. да се представи като нотариално заверено извлечение. Наред с горното се е позовало и на това, че съгласно чл. 73, ал.5 изр. последно от ТЗ, при вписването съдията по вписванията проверява правата на вносителя. Сочи, че доказателства за тези права не са представени от молителя към заявлението, за да може да се прецени налице ли са условията за вписване на акта, а документ за собственост за имотите, предмет на непаричната вноска няма приложен. Наред с горното е посочило, че искането за вписване следва да е безспорно, т.е. да е приложен официален удостоверителен документ, от който да е видно какви вписвания, отбелязвания и заличавания са извършени по партидата на отчуждителя за имотите, предмет на апорта.
Съдът намира, че жалбата е в срок и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно нормата на чл. 569, т. 5 ГПК производството по вписване, отбелязване и заличаване се определя като нотариално, поради което и приложими са утвърдените от закона общи правила по чл. 569-577 ГПК. Съгласно чл. 571, изр. второ ГПК вписване, отбелязване и заличаване на вписване предполага подадена молба в писмена форма. За неуредените изрично случаи на общо основание съответно приложение следва да намерят и общите правила на охранителните производства - Глава четиридесет и девета от Гражданския процесуален кодекс, а по силата на чл. 540 ГПК и общите правила на процесуалния закон.
Съгласно изричната разпоредба на чл.73, ал.5 от ТЗ съгласно изменението в ДВ, бр. 104 от 1996 г., доп. - ДВ, бр. 20 от 2013 г. когато вноската има за предмет вещно право върху недвижима вещ, съответният орган на дружеството след възникването му представя в службата по вписванията за вписване нотариално заверено извлечение от дружествения договор, а когато е необходимо, и отделно съгласието на вносителя. Органът представя нотариално заверено извлечение от дружествения договор или устава и съгласието на вносителя. При вписването съдията по вписванията проверява правата на вносителя.
Вписването на Устава на акционерното дружество при извършено увеличение на капитала чрез непарична вноска следва да бъде извършено по реда на Раздел ІІ от Правилника за вписванията, т.е. при спазване на изискванията за вписване на актове за недвижими имоти, в т.ч. и изчерпателно изброените изисквания по чл. 6 от същия правилник. Въведеното в чл. 73, ал. 5 ТЗ задължение за вписване произтича от обстоятелството, че непаричната вноска представлява по своята същност акт на разпореждане на съдружника/акционера, с който се променя носителят на правото на собственост върху предмета на апорта, като същото преминава в патримониума на дружеството. Безспорно е както в правната теория, така и в съдебната практика (в т.ч. и постановена по новия процесуален ред на ГПК от 2007 г. - решение № 150 от 10.11.2009 г. по т. д. № 766/209 г. на ВКС, ІІ т. о.), че вписването в Службата по вписванията няма транслативен ефект - този ефект е настъпил с вписването на дружеството в Търговския регистър, респ. с вписването на увеличението на капитала на същото. Вписването в Службата по вписванията има само оповестително действие и целта му е разрешаване на конкуренцията на права между лица, които са придобили последователно собствеността на имота, т.е. това вписване има правното значение, което има вписването на всеки друг акт за недвижим имот - да даде гласност за извършено по отношение на имота действие. Вписването следва да се извърши по реда за вписване на актове относно недвижими имоти, установен в Раздел ІІ на Правилника за вписванията и доколкото не е сред конкретно посочените в чл. 4 ПВ актове, подлежащи на вписване, Уставът на дружеството следва да се причисли към категорията "други актове, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване" по смисъла на препращането в чл. 4, б. "и" ПВ. Оттук и изводът, че по отношение на вписването по чл. 73, ал. 5 ТЗ освен специалните изисквания, съдържащи се в тази норма, трябва да са изпълнени и всички общи изисквания по чл. 6 ПВ.
С оглед изложените от жалбоподателя оплаквания, на първо място, следва да се отговори на въпроса какъв е обхвата на проверката, която извършва съдията по вписванията при заявено искане за вписване на определен акт. В тази връзка съдът съобразява нормата на чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията /ПВ/, както и задължителните указания по прилагане на тази разпоредба, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г., постановено по тълк.д. № 7/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, от които следва да се направи извод, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ, включва изследване на това дали представеният за вписване акт е такъв, който подлежи на вписване, дали е съставен съобразно изискванията на закона за форма и има ли предвиденото в чл. 6, ал. 1, б. "а" и б. "в" ПВ съдържание. Съдията по вписванията не може да проверява наличието на материалноправните предпоставки за издаване на акта, чието вписване се иска, освен ако това е изрично предвидено в закон. В ТР изрично е посочено, че при проверката на формата съдията по вписванията следи само за спазване на правилото на чл. 3, ал. 1 ПВ, съгласно което се вписват актове, извършени по нотариален ред или с нотариално заверен подпис, но като се отчита, че специален закон може да урежда и вписването на акт в обикновена писмена форма /напр. чл. 73, ал. 5 ТЗ/.
С оглед на изложеното необходимите документи за да се извърши вписване на направен апорт в търговско дружество следва дружествения договор/устава на търговеца, в който е внесен апорта, да е в писмена форма и да съдържа: име на вносителя, пълно описание на непаричната вноска, паричната оценка и основанието на правото му (чл. 72, ал. 1 от ТЗ), като това извлечение следва да бъде нотариално заверено, съгласно чл. 73, ал. 5 от ТЗ и писмено съгласие на вносителя /при капиталовите дружества/ с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му (чл. 72, ал. 1 от ТЗ) и съответно необходимите документи при вписвания относно имот - данъчна оценка, декларации по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, скица или кадастрална схема и документ за правата на вносителя.
Следва да се
има предвид, че в т. 1 на ТР № 7/12
г., прието от ОСГТК на ВКС, се сочи, че при нередовност на молбата за вписване съдията по вписванията е длъжен
да постанови отказ, без да
дава указания по чл. 129, ал. 2 ГПК. Проверката на съдията по вписванията, в
случаите когато не проверява правата на праводателя, се ограничава по това дали
актът подлежи на вписване и дали отговаря на изискванията за съдържание и
форма. Ако констатира несъответствия, извършването на вписването следва да бъде
отказано, тъй като нередовностите на акта не могат да се отстранят в рамките на
производството по вписване. Актът следва да бъде извършен наново и представен
за вписване, като в този случай вписването ще има ред от представянето на
редовния акт. В този смисъл е налице и практика на ВКС, а именно с определение № 230 от 20.03.2014 г. на ВКС
по ч. т. д. № 4639/2013 г., I т. о., ТК, се сочи, че представянето на писмените документи с молбата за
вписване на дружествен договор, устав или учредителния акт относно направена
непарична вноска, е предпоставка както за редовност на молбата, така и за
извършваната от съдията по вписванията проверка на акта по съдържание и форма и
за удостовереното с него правото на собственост на вносителя. При нередовност
на молбата за вписване, при неспазване на изискванията за съдържание и форма на
подлежащия на вписване акт, както и при преценка, че вносителят не е
собственик, съдията по вписвания следва да постанови отказ за вписване. Съдията
по вписване не следва да дава указания, както за отстраняване на нередовности
на молбата и за поправка в съдържанието и формата на акта, така и служебно да
събира доказателства за собствеността на вносителя на апортната вноска. По тези
съображения, констатираните нередовности от кръга на изброените не биха могли
да се отстранят в производството по обжалване на отказа на съдията на
вписванията. С т. 5 от ТР № 7/25.04.2013 г. на ВКС по т.д. № 7/2012 г. на ОСГТК, са
дадени задължителни указания във връзка с извършването на вписване на непарична
вноска на съдружник/акционер в търговско дружество, тогава когато вноска е с
предмет вещно право върху недвижим имот, какъвто е и настоящия случай. От
граматическото тълкуване на текста на т. 5 от цитираното задължително за
съдилищата ТР, видно е че на заявителя за редовното извършване на вписването е
вменено задължението- "да представи пред съдията по вписванията"
доказателства за правата на вносителя на апорта. Употребата на израза "да
представи" според съда изключва възможността да бъде задължен Съдията по
вписванията да събира служебно доказателства за правото на собственост на
недвижимите имоти, предмет на извършената непарична вноска. Следователно дори и
между Службата по вписвания и Търговския регистър да е възможна обмяната на
информация, както и дори Съдията по вписванията да може да извлече необходимата
му информация от ТР по партидата на съответното дружество, за него не съществува
такова задължение по закон, тъй като за заявителя е вменено задължението да
представи изискуемите от закона писмени доказателства пред Съдията по
вписванията, като това задължение е предпоставка за извършване на проверката по
реда на чл. 73, ал. 5 от ТЗ, която съдията по вписванията в този случай е
длъжен да извърши. Непредставянето на необходимите във връзка с вписването на
дружествения договор при извършена непарична вноска документи по чл. 73 от ТЗ,
са основание за съдията по вписване да извърши отказ да впише дружествения
договор, какъвто е и настоящия казус.
В конкретния случай е безспорно, че пред Съдията по вписванията учредителният акт / Устав/ не е представен в изискуемата от закона форма, а именно нотариално заверено извлечение. С частната жалба се представя с нотариална заверка, но същата е от 24.09.2019г., което е след заявлението и отказа и нотариус Маргарита Иванчева е удостоверила верността на преписа, снет от препис на официален документ. Следователно към момента, в който е подадено заявлението за вписване не се спори, че Учредителния акт / устав/ не е бил представен в изискуемата от закона форма на нотариално заверено извлечение. С оглед обстоятелствата, че документите следва да са редовно представени пред Съдията по вписванията, за да може са се извърши вписването по заявлението по реда, и споделяйки гореизложеното в ТР, съдът намира, че последващото отстраняване от заявителя на нередовността на документите му е ирелевантно. Той следва да подаде ново заявление, по което да приложи съответния документ в изискваната от закона форма и вписването ще има ред по това ново заявление.
С оглед горните доводи съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от „Ф.И.1“ ЕООД, ЕИК *******, срещу определение №1147/10.09.2018г., постановено от Съдия по вписванията при СРС по заявление с вх.№58390 за вписване на учредителен акт за увеличение капитала на дружеството като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на частния жалбоподател при условията на чл. 280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/