МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА  № 106/ 14.09.2009г.

по НОХД № 639 /2009г. по описа на СТАРОЗАГОРСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД

------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

           Обвинението е против подсъдимия Х.С.Х. *** и е за престъпление по чл.257, ал.1, пр.І от НК във връзка с чл.256, пр. ІІ,  вр. с чл.2, ал.2 от НК.

           С обвинителен акт от 16.07.2009 г. Окръжна прокуратура - Стара Загора  обвинява подсъдимия Х.С.Х. в това, че в периода 01.11.2002 г.- 13.12.2002 г. в гр.Стара Загора като собственик и представляващ „Римекс” ЕООД – гр.Стара Загора, с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери - ДДС в размер 72 401,55лв., дължими от " Римекс" ЕООД - гр. Стара Загора,   ползвал счетоводни документи с невярно съдържание – месечна СД по ЗДДС № 24848/13.12.2002г. и дневник за покупки за периода 01.11.2002 г.- 30.11.2002 г.,  на  „Римекс” ЕООД  гр. Стара Загора, като по този начин са  укрити  данъчни задължения на  „Римекс” ЕООД в особено големи размери  - 72 401,55 лева  - Престъпление по чл. 257, ал.1, във вр. 256 от НК / стара редакция / вр.чл.2, ал.2 от НК/в редакцията му към 05.08.1997г., Д.в. бр. 62/ 97г., отм. с Д.в. бр. 75/ 2006г., в сила от 13.10.2006г./.

           В обстоятелствената част на обвинителния акт се твърди, че обвиняемият Х.С.Х. ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, не работи,  със средно образование,    ЕГН **********. Твърди се още, че през 2002г. обв. Х. регистрирал фирма “Римекс” ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление  гр. Стара Загора . Дружеството било регистрирано по ЗДДС на 19.03.2002г..

Фирмата била с предмет на дейност производство, преработка и продажба на всички видове стоки и всички видове селскостопански продукти в страната и чужбина, предоставяне на услуги, търговия на едро и дребно, комисионна, спедиционна /без поща/, складова дейност, търговско представителство и посредничество, покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, както и всички дейности, допустими от българското законодателство, които изрично не са  забранени със закон, а за тези, за които е предвиден разрешителен режим- след получаване на съответно разрешение.

 С решение № 1842/19.12.2002г. на Сливенски окръжен съд/ на л117 от ДП/са  били вписани нови обстоятелства по фирменото дело на дружеството: освободен бил Х.С.Х. като едноличен собственик и управител на дружеството и бил приет Любомир Стефанов Гроздев, като управител и едноличен собственик на капитала на дружеството. Със същото решение било променено и седалището и адреса на управление на дружеството - от   гр. Стара Загора, ул. “Козлодуй” бл.5,  вх.А , ет.3, ап.9 на гр. Твърдица, обл. Сливен, ул. “Х. Ботев” № 33.

Впоследствие с решение № 1117/08.07.2004г. на Сливенски окръжен съд били вписани нови обстоятелства по фирменото дело на дружеството: Любомир Стефанов Гроздев прехвърлил на Мехмед Мустафа Бекир  100% от капитала на дружеството, ведно с всички активи и пасиви .

През периода м.ноември – 13.12.2002г. дружеството се управлявало от Х.С.Х.. При осъществяване на дейността си – търговия основно с цигари и строителни материали Х. решил да укрива данъчни задължения в особено големи размери  чрез отразяване в справките – декларации и дневниците за покупки на фиктивни сделки  с цел ползване на неследващ се данъчен кредит. За целта обвиняемият ползвал неправомерно данъчен кредит по фактури, издадени от фирма „Нехир” ООД с управител и едноличен собственик на капитала свид. Любомир Стефанов Гроздев, без да е имало извършени такива покупки от „Римекс” ЕООД.

От разпита на свид. Любомир Стефанов Гроздев се установявало, че през този период обв. Х.  му е давал по 500 лева месечно,  за да издава фактури  от името  на  фирма „Нехир” ООД, докато реални сделки между двете дружества не са извършвани.Обв. Х.Х. включил издадените от „Нехир” ООД  фактури в дневниците за покупки и в справките – декларации. В тези документи обв. Х. отразил и представил пред органите по приходите невярна информация, относно стопанската дейност на управляваното от него дружество – „Римекс” ЕООД. По този начин, описвайки в справката декларация и дневника за покупки, фиктивни такива, които не са били извършвани в действителност, последният е изготвил и  ползвал пред данъчните органи в гр. Стара Загора счетоводни документи с невярно съдържание. Така на 13.12.2002г. в гр. Стара Загора обв. Х.  изготвил и подал справка – декларация за м.ноември с вх.№ 24848/13.12.2002г., с деклариран ДДС за възстановяване в размер на 3 388.91 лева.

Данъчният кредит бил формиран от включени в дневник за покупките за м.11.2002г.  24 броя фактури,  всички с доставчик „Нехир” ООД гр. Асеновград, както следва:

 

№	Фактура № / дата	Предмет на доставката	Данъчна основа   лева	20% ДДС  лева
1.	Фактура № 440/27.11.2002г.	Стоки	8882.60	1776.52
2.	Фактура № 451/27.11.2002г.	Стоки	4190.00	838.00
3.	Фактура № 452/27.11.2002г.	Стоки	2423.60	484.72
4.	Фактура № 453/28.11.2002г.	Стоки	1679.26	335.85
5.	Фактура № 454/28.11.2002г.	Стоки	19 964.00	3992.80
6.	Фактура № 455/28.11.2002г.	Стоки	14 059.00	2811.80
7.	Фактура № 456/28.11.2002г.	Стоки	2565.00	513.00
8.	Фактура № 458/29.11.2002г.	Стоки	4153.00	830.60
9.	Фактура № 459/29.11.2002г.	Стоки	18 160.00	3632.00
10.	Фактура № 460/29.11.2002г.	Услуги	19640.00	3928.00
11.	Фактура № 461/29.11.2002г.	Услуги	34 720.00	6944.00
12.	Фактура № 462/30.11.2002г.	Услуги	34720.00	6944.00
13.	Фактура № 463/30.11.2002г.	Услуги	2480.00	496.00
14.	Фактура № 464/30.11.2002г.	Услуги	53 800.00	10 760.00
15.	Фактура № 467/28.11.2002г.	Стоки	5067.50	1013.50
16.	Фактура № 468/28.11.2002г.	Стоки	7784.00	1556.80
17.	Фактура № 469/28.11.2002г.	Стоки	2838.00	576.60
18.	Фактура № 470/28.11.2002г.	Стоки	7700.00	1540.00
19.	Фактура № 471/28.11.2002г.	Стоки	2812.50	562.50
20.	Фактура № 472/28.11.2002г.	Стоки	9900.00	1980.00
21.	Фактура № 473/28.11.2002г.	Услуги	102 340.00	20 468.00
22.	Фактура № 474/28.11.2002г.	Стоки	1780.00	356.00
23.	Фактура № 475/28.11.2002г.	Стоки	32.50	6.50
24.	Фактура № 476/28.11.2002г.	Стоки	316.80	63.36

 

Общият размер на ползвания данъчен кредит по тези фактури е 72 401.55 лева.

По тези 24 броя фактури с доставчик „Нехир” ООД- гр. Асеновград обаче не били извършвани покупки и обв. Х. не е следвало да ползва данъчен кредит по тях. По този начин чрез ползване на счетоводни документи с невярно съдържание обв. Х. укрил данъчни задължения на „Римекс” ЕООД гр. Стара Загора в особено големи размери .

На фирмата била възложена и извършена данъчна ревизия. Бил издаден ДРА № 58/09.05.2003г. на ТДД – ДП гр.Сливен, в който са констатирани данъчни задължения в особено големи размери: 145 399.31 лева главница и 6 977.48 лева лихви, представляващи неправомерно приспаднат данъчен кредит от страна на данъчния субект през периода 01.11.2002г. -31.01.2003г. в резултат на представяне на документи с невярно съдържание от страна на представител или управител на  „Римекс” ЕООД  - СД по ЗДДС и дневници за покупки и липсата на счетоводна отчетност, съгласно ЗСч, ЗДДС, Правилника за прилагането му и НСчСтандарти.

В този данъчен период на ДРА са включени и периодите от 01.12.2002г. до 31.12.2002г. и от 01.01.2003г. до 31.01.2003г., през които едноличен собственик и управител на дружеството е бил Любомир Стефанов Гроздев. Същият е привлечен като обвиняем по сл. дело 691/2003г. по описа на ОСлС гр. Сливен и е осъден с влязла в сила присъда по НОХД 1888/2004г. на Сливенски районен съд.

Укритите данъчни задължения от обв.Х. са в особено големи размери по смисъла на чл.93, т.14 от НК, тъй като надхвърлят сумата от 12 000 лева.

Представителят на ОП- Стара Загора не е внесъл обвинение срещу обвинемия Х. за целия проверяван период, за който е бил съставен ДРА № 58/ 09.05.2003 г./ 01.11.2002 г.- 31.01.2003 г., а само за периода 01.11.2002 г.- 30.11.2002 г., в който същият е бил единствен собственик и управляващ дружеството и е подал Справката-декларация по ЗДДС с вх. № 24848/13.12.2002г. за „Римекс” ЕООД  гр. Стара Загора заедно с дневника за покупки към нея.

Обвинението срещу подсъдимия Х. е за извършено умишлено при пряк умисъл престъпление по чл. 257, ал.1, във вр. 256 от НК / стара редакция / вр.чл.2, ал.2 от НК. Обвинението се доказвало от свидетелски показания  на свидетелите: св.Гроздев –л.т.142, л.143, Илиев –л.140, л.141, С. –л.144,л.145, Вълкова –л.146, съдебно-счетоводна експертиза - л.148-153. Като смекчаващи отговорността обстоятелства се посочват направените самопризнания, а като отегчаващи такива – значителен размер на укритите данъчни задължения. За причини  и условия за извършване на престъплението се сочат ниското правно съзнание на обвиняемия и стремежа му за облагоделстване по неправомерен начин.

 

По това обвинение обв. Х. още на ДП се е признал за виновен, дал е обяснения и е заявил че желае провеждане на съкратено съдебно следствие.

Деянието, осъществено от подсъдимия, е квалифицирано като престъпление по  чл. 257, ал. 1, предл. първо, във вр. с чл. 256, предл. второ, вр. чл. 2, ал. 2 от НК, т.е. по закона, действал към момента на извършване на деянието, а не по новия текст, тъй като същият е по –благоприятен за дееца по смисъла на чл.2, ал.2 от НК.

      Общата стойност на укритите от обв.Х. данъчни задължения възлиза на 72 401,55 лева, които по смисъла на чл.93, т.14, предл.ІІ от НПК са в “особено големи размери”, тъй като надхвърлят сумата от 12 000 лв..

    В съдебно заседание представителят на ОП- Ст.Загора поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, счита същото за изцяло обосновано и доказано както от обективна, така и от субективна страна. С оглед направеното от подсъдимия и неговия защитник искане за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие и развитието на същото по този ред намира, че  обвинението в значителна степен е облекчено, и съдът е длъжен да вземе предвид самопризнанията на подсъдимия, като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство като на основание чл. 373, ал.2 от НПК задължително да вземе предвид това при постановяването на присъдата. Взема отношение по въпроса за определяне размера на наказанието, което счита, че следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал.1 от НК като намира, че с оглед материалното положение на подсъдимия на същия не следва да се налага по- лекото кумулативно наказание „глоба”, а следва да се приложи чл. 55, ал.3 от НК. Предвид липсата на предишни осъждания на подсъдимия, счита, че са налице основанията на чл. 66, ал.1 от НК и изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода следва да бъде отложено за един по- дълъг изпитателен срок.

         Назначеният по делото служебен защитник на подсъдимия адв. Ц. Н. Д. от името на подзащитния си заявява, че същият признава вината си, както и всички факти и обстоятелства изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, което обстоятелство намира, че задължително както и с оглед реда на протичане на съдебното следствие следва да бъде взето предвид при определяне размера на наказанието. Като смекчаващи вината обстоятелства следвало да бъдат взети предвид  също така обстоятелството, че подзащитният и не е осъждан, не е обществено опасен, не се е облагодетелствал лично от престъплението. Моли с оглед разпоредбата на чл.55 от НК, предвид гореизложеното на подзащитния й да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” в размер на една година, което наказание счита, че ще изиграе своята превантивна роля. Моли също така съдът да прояви снизходителност при определяне на кумулативното наказание „Глоба”.

         Подсъдимият Х.С.Х. поддържа казаното от защитника си. В последната си дума моли за налагане на едно минимално наказание. 

             Съдът с оглед исканията и становищата на страните, преценени съвкупно на база събрания по делото доказателствен материал, и съдебната практика по приложението на закона, намира за установено следното:

 

           ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:

         

 Фирма “Римекс” ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление  гр. Стара Загора била регистрирана с решение № 162/ 18.01.2002 г. на Ст.З.ОС/ на л. 120 от ДП/ с предмет на дейност производство, преработка и продажба на всички видове стоки и всички видове селскостопански продукти в страната и чужбина, предоставяне на услуги, търговия на едро и дребно, комисионна, спедиционна /без поща/, складова дейност, търговско представителство и посредничество, покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, както и всички дейности, допустими от българското законодателство, които изрично не са  забранени със закон, а за тези, за които е предвиден разрешителен режим- след получаване на съответно разрешение. Едноличен собственик на капитала е бил подсъдимият Х.С.Х.. Дружеството  било регистрирано по ЗДДС на 19.03.2002г.

С решение № 1842/19.12.2002г. на Сливенски окръжен съд/ на л. 117 от ДП/ са били вписани нови обстоятелства по фирменото дело на дружеството: освободен бил подсъдимият Х.С.Х. като едноличен собственик и управител на дружеството, и бил приет св. Любомир Стефанов Гроздев, като управител и едноличен собственик на капитала на дружеството. Със същото решение било променено и седалището и адреса на управление на дружеството - от   гр. Стара Загора, ул. “Козлодуй” бл.5,  вх.А , ет.3, ап.9 на гр. Твърдица, обл. Сливен, ул. “Х. Ботев” № 33. С решение от 02.01.2003 г. на Сл. ОС са прехвърлени 100 % от дружествените дялове на Любомир Стефанов Гроздев.

Впоследствие с решение № 1117/08.07.2004г. на Сливенски окръжен съд били вписани нови обстоятелства по фирменото дело на дружеството: Любомир Стефанов Гроздев прехвърлил на Мехмед Мустафа Бекир  100% от капитала на дружеството, ведно с всички активи и пасиви / л. 126 от ДП/.

През периода м.ноември – 13.12.2002г. обаче дружеството се управлявало от подсъдимия Х.С.Х.. При осъществяване на дейността си – търговия основно с цигари и строителни материали подсъдимият Х. решил да укрива данъчни задължения в особено големи размери  чрез отразяване в справките – декларации и дневниците за покупки на фиктивни сделки с цел ползване на неследващ се данъчен кредит. За целта подсъдимият ползвал неправомерно данъчен кредит по фактури, издадени от фирма „Нехир” ООД с управител и едноличен собственик на капитала свид. Любомир Стефанов Гроздев, без да е имало извършени такива покупки от „Римекс” ЕООД.

От разпита на свид. Любомир Стефанов Гроздев се установявало, че през този период подсъдимият Х.  му е давал по 500 лева месечно,  за да издава фактури  от името  на  фирма „Нехир” ООД, докато реални сделки между двете дружества не са извършвани. Подсъдимият Х.Х. включил издадените от „Нехир” ООД  фактури в дневниците за покупки и в справките – декларации. В тези документи подсъдимият Х. отразил и представил пред органите по приходите невярна информация относно стопанската дейност на управляваното от него дружество – „Римекс” ЕООД. По този начин, описвайки в справката декларация и дневника за покупки, фиктивни такива, които не са били извършвани в действителност, последният е изготвил и  ползвал пред данъчните органи в гр. Стара Загора счетоводни документи с невярно съдържание. Така на 13.12.2002г. в гр. Стара Загора подс. Х.  изготвил и подал справка – декларация за м.ноември с вх.№ 24848/13.12.2002г., с деклариран ДДС за възстановяване в размер на 3 388.91 лева.

Данъчният кредит бил формиран от включени в дневник за покупките за м.11.2002г.  24 броя фактури,  всички с доставчик „Нехир” ООД гр. Асеновград, както следва:

 

№	Фактура № / дата	Предмет на доставката	Данъчна основа   лева	20% ДДС  лева
1.	Фактура № 440/27.11.2002г.	Стоки	8882.60	1776.52
2.	Фактура № 451/27.11.2002г.	Стоки	4190.00	838.00
3.	Фактура № 452/27.11.2002г.	Стоки	2423.60	484.72
4.	Фактура № 453/28.11.2002г.	Стоки	1679.26	335.85
5.	Фактура № 454/28.11.2002г.	Стоки	19 964.00	3992.80
6.	Фактура № 455/28.11.2002г.	Стоки	14 059.00	2811.80
7.	Фактура № 456/28.11.2002г.	Стоки	2565.00	513.00
8.	Фактура № 458/29.11.2002г.	Стоки	4153.00	830.60
9.	Фактура № 459/29.11.2002г.	Стоки	18 160.00	3632.00
10.	Фактура № 460/29.11.2002г.	Услуги	19640.00	3928.00
11.	Фактура № 461/29.11.2002г.	Услуги	34 720.00	6944.00
12.	Фактура № 462/30.11.2002г.	Услуги	34720.00	6944.00
13.	Фактура № 463/30.11.2002г.	Услуги	2480.00	496.00
14.	Фактура № 464/30.11.2002г.	Услуги	53 800.00	10 760.00
15.	Фактура № 467/28.11.2002г.	Стоки	5067.50	1013.50
16.	Фактура № 468/28.11.2002г.	Стоки	7784.00	1556.80
17.	Фактура № 469/28.11.2002г.	Стоки	2838.00	576.60
18.	Фактура № 470/28.11.2002г.	Стоки	7700.00	1540.00
19.	Фактура № 471/28.11.2002г.	Стоки	2812.50	562.50
20.	Фактура № 472/28.11.2002г.	Стоки	9900.00	1980.00
21.	Фактура № 473/28.11.2002г.	Услуги	102 340.00	20 468.00
22.	Фактура № 474/28.11.2002г.	Стоки	1780.00	356.00
23.	Фактура № 475/28.11.2002г.	Стоки	32.50	6.50
24.	Фактура № 476/28.11.2002г.	Стоки	316.80	63.36

 

Общият размер на ползвания данъчен кредит по тези фактури е 72 401.55 лева.

По тези 24 броя фактури с доставчик „Нехир” ООД- гр. Асеновград обаче не са били извършвани покупки и подс. Х. не е следвало да ползва данъчен кредит по тях. По този начин чрез ползване на счетоводни документи с невярно съдържание подс. Х. е укрил данъчни задължения на „Римекс” ЕООД гр. Стара Загора в особено големи размери.

През м. май 2003 г. на фирмата била възложена и извършена данъчна ревизия. Бил издаден ДРА № 58/09.05.2003г. на ТДД – ДП гр.Сливен, в който са констатирани данъчни задължения в особено големи размери: 145 399, 31 лева главница и 6 977, 48 лева лихви, представляващи неправомерно приспаднат данъчен кредит от страна на данъчния субект през периода 01.11.2002г. -31.01.2003г. в резултат на представяне на документи с невярно съдържание от страна на представител или управител на  „Римекс” ЕООД  - СД по ЗДДС и дневници за покупки и липсата на счетоводна отчетност, съгласно ЗСч, ЗДДС, Правилника за прилагането му и НСчСтандарти. По това време фирмата вече била изцяло собственост и се представлявала и управлявала от св. Любомир Гроздев. ДРА обаче е връчен при условията на чл.32 от ДОПК, тъй като на адреса за кореспонденция не е бил намерен представител на собственика, негов пълномощник, член на управлението или служител, натоварен да получава съобщението, въпреки че е бил търсен най- малко два пъти в продължение на седем дни. По ДП са приложени искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчния субект до новия собственик на дружеството, но същите не са били получавани на адреса, поради което се считат за редовно връчени. Приложени са и документите по извършените насрещни проверки на фирмата контрахент-фирма „Нехир” ООД- гр. Асеновград, касаещи дейността на същата по декларираните от ДЗЛ покупки на стоки от нея за визирания период по реда на чл. 55, ал.6 от ЗДДС. При проверката е установено, че на декларирания данъчен адрес се намира хотел „Асеновград”, и няма никакъв наемател, както и упълномощено лице, което да го представлява/ видно от протокол № 6/ 04.03.2003 г. На ТДДІ Пловдив, данъчно подразделение Асеновград/ л. 48 от ДП/.

В този данъчен период на ДРА са включени и периодите от 01.12.2002г. до 31.12.2002г. и от 01.01.2003г. до 31.01.2003г., през които едноличен собственик и управител на дружеството е бил Любомир Стефанов Гроздев. Същият е привлечен като обвиняем по сл. дело 691/2003г. по описа на ОСлС гр. Сливен и е бил осъден с влязло в сила споразумение/ играещо ролята на присъда/ по НОХД 1888/2004г. на Сливенски районен съд, изискано и прието като доказателство по настоящото дело.

Укритите данъчни задължения от подс.Х. са в особено големи размери по смисъла на чл.93, т.14 от НК, тъй като надхвърлят сумата от 12 000 лева.

От горното е видно, че представителят на ОП- Стара Загора не е внесъл обвинение за целия проверяван период, за който е бил съставен ДРА № 58/ 09.05.2003 г./ 01.11.2002 г.- 31.01.2003 г., а само за периода 01.11.2002 г.- 30.11.2002 г. , за който подсъдимият Х. е подал Справка-декларация по ЗДДС с вх. № 24848/13.12.2002г..

Видно от материалите по приложеното ДП № 569/ 05 г. по описа на ОСл.С- гр. Сливен/ изпратено по компетентност за допълнително разследване и реализиране на наказателната отговорност срещу подсъдимия Х./ прокурорска преписка № 2629/ 2007 г.на ОП- Стара Загора/, по това дело с постановление от 13.09.2005 г. на ОСл.С- гр.Сливен лицето Любомир Стефанов Гроздев е било привлечено като обвиняем за това, че в съучастие с подсъдимия по настоящото дело Х.С.Х.,*** с цел да осуети установяването на дъночно задължение на „Римекс” ЕООД- гр. Сливен в големи размери- 72 401, 55 лв. е издал счетоводни документи- фактури/ подробно посочени в приложената по делото ССЕ/ с невярно съдържание от името на „Нехир” ООД- гр. Асеновград- престъпление по чл. 256, вр. чл. 20, ал.4 от НК, както и за това, че през м. декември 2002 г.- м. януари 2003 г. в гр. Сливен, в съучастие като съизвършител с подсъдимия по настоящото дело Х.С.Х., с цел да укрие данъчно задължение в големи размери- 21 198, 44 лв. водил счетоводна отчетност с невярно съдържание и ползвал счетоводни документи- фактури с невярно съдържание/ подробно посочени в приложената по делото ССЕ/- престъпление по чл. 256, вр. чл. 20, ал.2 от НК. С влязло в сила споразумение по НОХД № 1888/ 2004 г. по описа на Сл. РС лицето Любомир Стефанов Гроздев се е признал за виновен и му е било наложено наказание на основание чл. 227 Б, ал.2 , вр. с ал.1 от НК- „Глоба” в размер на сумата от 2 500 лв.за това, че в 15-дневен срок от спиране на плащанията не е поискал откриване на производство по несъстоятелност. Няма данни дали същият е осъден и по повдигнатото му обвинение по чл. 256, вр. чл. 20, ал.2 от НК, или пък същото е било прекратено с постановление на прокурор от ОП- Сливен.

С постановление от 27.10.2005 г. на ОП- Сливен наказателното производство срещу обвиняемия Х. е  било спряно на основание чл. 239, ал.1 т.2 от НПК/ отм./, а с постановление  от 26.07.2007 г.   на ОП- Сливен ДП е изпратено по компетентност на ОП- Ст. Загора- за продължаване на разследването- по мястото на довършване на деянието. Междувременно подсъдимият Х. е напуснал страната, не е бил обявен за общодържавно издирване, и в един продължителен период от време е бил в чужбина. Едва при завръщането и установяването му е бил обявен за ОДИ, бил е задържа, и сл. дело е било възобновено/ с постановление на ОП- Ст.Загора на 24.03.2009 г./. С постановление от 25.06.2009 г. Х. Ст. Х. е  бил привлечен като обвиняем по настоящото обвинение.

В разпита си по ДП св. Любомир Гроздев още при повдигане на обвинението срещу него се е признал за виновен като е заявил, че именно той е издал въпросните фактури от името на „Нехир” ООД- гр. Асеновград на „Римекс” ЕООД- гр. Сливен, документирайки неосъществени/фиктивни/ сделки. За това подсъдимият Х. е знаел, тъй като сам му е заявил, че в счетоводните документи има и фиктивни фактури, но въпреки това той ги приел.Срещу това подс. Х. му заплащал по 500 лв. месечно като заплата./ вж. разпита на този свидетел на л. 143 от ДП и на л. 209 от ДП от ОСл.О в ОП- Ст.Загора/. Това, че сделките по посочените 24 броя фактури за м. ноември 2002 г. са били фиктивни, се потвърждава и от разпита на св. Стоян Минчев С. и св. Митко Асенов Илиев/ управител на ЕТ „Стоян Минчев 2002”/. От разпита на св. Биляна Сл. Вълкова/ на л. 146 от ДП/ пък се установява, че при насрещните проверки при извършване на данъчната равизия не са успели да открият всички първични счетоводни документи по сделките на ”Римекс” ЕООД с контрахентите му, което за тях е било основание за непризнаване на данъчен кредит по всички фактури на дружеството. Същите свидетели са били разпитани и пред местно компетентните следствени органи и са потвърдили казаното от тях пред разследващите по ДП от ОСл.С- гр. Сливен. С декларация по чл. 74, ал.2 т.1 от ДОПК подс. Х. е заявил съгласие да се ползват събраните по ДП на ОСл.С- гр. Сливен данъчни документи на „Римекс” ЕООД- Ст.Загора за нуждите на ДП № 569/ 05 г. на ОСл.О -ОП- Ст.Загора. В разпита си пред съдия  от 26.06.2009 г. от Ст.З.ОС подс. Х. е заявил, че не желае да ползва адвокатска защита, признава, че сделките с фирма „Нехир” ООД- Асеновград от края на 2002 г. са фиктивни и по тях не са купувани и продавани цигари, строителни материали и пр., той е издал фактурите, и целта му е била ползване на неследващ се данъчен кредит. Същото се установява и от заключението на назначената по ДП на ОСл.С- Сливен съдебно- счетоводна експертиза/ на л. 148- 154 от ДП/, което с нищо не се различава от резултатите от проведената данъчна ревизия и издадения ДРА № 58/ 09.05.2003 г. на ТДД- ДП- Сливен, в смисъла, посочен по- горе.  В този смисъл изцяло са и направените от подсъдимия самопризнания още на ДП, във връзка с които съдът е внесъл делото за предварително изслушване по реда на чл. 370, ал.2 от НПК и делото е било разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие.            

С оглед на гореизложеното и при проведеното съкратено съдебно следствие по искане на подсъдимия и неговия защитник, не се събраха данни от анализа на които може да бъде направен безспорния и категоричен извод, че „Римекс” ЕООД- Ст.Загора за периода 01.11-13.12.2002 г. е било  получател по тези доставки, поради което не е опровергана констатациите на данъчните органи, че същите са фиктивни не са извършени в действителност.   

От показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели, посочени по- горе, чиито показания бяха приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК, се установява, че   фактурите,  по които не е признат данъчен кредит и са издадени от името на представляваните от тях фирми, не отразяват действително извършени сделки, а се касае за документи с невярно съдържание.

В тази насока е и направеното от подсъдимия при разглеждането на делото пред съда самопризнание на фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, с оглед на което делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие. Последният признава, че през инкриминирания период е бил едноличен собственик и  управляващ фирма „Римекс”ЕООД- гр.Стара Загора, сам е издал въпросните фактури и е подал справката – декларация от 13.12.2002 г. заедно с приложения към нея дневник за покупки, които обаче са били фиктивни и не отразяват реално извършени сделки. С тях се е снабдил чрез собственика на фирма „Нехир” ООД- Асеновград, св. Гроздев срещу заплащане, на което последният се е съгласил, въпреки че е знаел, че сделките са фиктивни. Същият се признава за виновен  по предявеното му  обвинение и моли за налагане на едно по- ниско наказание. Служебният защитник на подсъдимия също не оспорва констатациите на данъчните органи и фактите и обстоятелствата в обвинителния акт, но счита, че тъй като подзащитният му не е осъждан, не е обществено опасен и не са налице категорични данни за облагодетелстване от негова страна, като и с оглед направеното от него самопризнание и реда на протичане на съдебното следствие, налице са изключителни и многобройни смекчаващи вината и отговорността обстоятелства, поради което пледира за едно ниско по размер наказание лишаване от свобода, което да бъде отложено на основание ч. 66, ал.1 от НК в разумен изпитателен срок.

От гореизложеното съдът намира, че процесните фактури, описани в дневниците за покупки за съответния данъчен период, и отразени в СД,  не отговарят на реално извършени сделки по см. на чл. 6 и за този период, няма водена законосъобразна счетоводна отчетност. При всички 24 броя „доставки” на стоки и услуги на фирмата, на която подсъдимият е бил управител и представляващ, не са били извършвани реални сделки, а само префактуриране на стокови потоци и документиране на фактури, и не е налице „доставка” по тях по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Макар и сам да не е водил счетоводство в нарушение на специалните закони, подсъдимият лично е подписвал документите с невярно съдържание, с което се е подготвял да получи недължимо присвоения данъчен кредит по несъществуващите доставки, без да бъдат платени дължимите на държавата данъци, и като регистрирано за съответния период лице носи съответната предвидена в закона наказателна отговорност. Последният признава горните обстоятелства, и  нито по време на ревизията, нито по време на досъдебното производство, както и в съдебната фаза на процеса, не е представил годни доказателства, оборващи горните доказателства. С оглед показанията на разпитаните по ДП свидетели и заключението на ССЕ не може да се приеме, че отразените в първичните счетоводни документи факти и обстоятелства са верни и че се касае до действителни сделки и услуги. Т.е. обвинението срещу подсъдимия Х. за това, че през инкриминирания период в качеството му на управляващ и представляващ фирмата чрез ползване на документи с невярно съдържание с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери, е укрил данъчни задължения в такъв размер, е абсолютно и безспорно доказано както от обективна така и от субективна страна.

    Предмет на престъплението по чл.257, респ. чл.256 от НК / в редакцията му до изменението и в Д.в. бр. 75/ 06г./ е укриването,  респ. избягване плащането на данъчни задължения чрез водене на счетоводна отчетност и ползването на счетоводни документи с невярно съдържание, с цел да се осуети тяхното установяване. Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателно отговорно лице. От субективна страна деецът трябва да съзнава, че укрива данъци и има за резултат избягване на тяхното плащане.  

  С оглед на предшестващото данъчно-ревизионно производство и провелото се въз основа на него ДП с/у подсъдимия Х.,***.Загора е внесла обвинителен акт единствено за периода 01.11.- 13.12.2002 г., касаещ декларираните от подсъдимия данъци в СД по чл.100 от ЗДДС за този период. Поради което размерът на щетата по настоящото обвинение е различен от този по ДРА,  и касае само един от общоревизирания период/. ДРА е от категорията на констативните, а не на конститутивните актове. С него не се определят и не възникват данъчни задължения, а само се констатира наличието им. Поради което констатациите в ДРА не са и не могат да бъдат обвързващи в наказателното производство и като писмено доказателство в наказателното производство той не може да има предварително определена сила, а следва да се преценява редом с всички останали доказателства по делото/.

   С оглед на гореизложеното и при съвкупната преценка на събраните на ДП и пред съда доказателства /от заключението на назначената и изготвена на ДП експертиза, от показанията на свидетелите, както и от  направеното от подсъдимия самопризнание на фактите и обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт/ съдът прие, че горните документи не отразяват  действителни реализирани обороти от сделки и услуги, а на същите е била придадена само привидност за осъществени действителни сделки.  С оглед на което съдът прие за вярна констатацията на данъчните органи, че не следва да бъде признато правото на данъчен кредит за посочените фактури, поради липсата на доказателства за извършени реални сделки.                    

           Предвид гореизложеното би могло да се направи единствения фактически и правен извод, че всички счетоводни записи на фирмата за инкриминирания период са водени единствено и само за целите на начисляване на ДДС, без да се отразява цялостната стопанска дейност на фирмата. За инкриминирания период са ползвани счетоводни документи с невярно съдържание /подадената СД по ЗДДС, приложения Дневник за покупки към нея и включените в тях фактури, издадени от името на ”Римекс”  ЕООД- Ст.Загора  с цел да се осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери.

        С оглед на което съдът прие, че по описания начин подсъдимият Х.  е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна престъпния състав на чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.5 и  6  от НК/ в редакцията му, която в момента е в сила- бр. 75/  13.10.2006 г./. С оглед обаче на данъчния период, през който е извършено деянието, през който е била в сила старата разпоредба на закона, и с оглед разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК за приложението на по- благоприятния закон/ с по- ниска долна граница/, последният  следва да се счита за приложим закон, а за правна квалификация на деянието-тази по чл.257, ал.1 пр.1 във вр. с чл.256, ал.1 от НК/ действаща по време на извършване на деянието/. Общата стойност на укритите от подсъдимия Х. данъчни задължения възлиза на 72 401, 55 лева, които по смисъла на чл.93, т.14, предл.ІІ от НПК са в “особено големи размери”, тъй като надхвърлят многократно сумата от 12 000 лв..     

              С оглед на гореизложеното следва да се приеме и, че използваните от подсъдимия фактури, справка- декларация и дневник за покупки за периода представляват частни счетоводни писмени документи с невярно съдържание, в които лъжливо е документирано, че описаните в тях доставки на стоки и услуги са продадени от дружеството, и е платен дължимия ДДС, и че доставките по тях не са били извършвани, а с цел неправомерно да бъде ползван посочения в тях като платен и отразен във водения дневник за покупки на фирмата, както и в подадените в ТДД- Ст.-Загора справки- декларации по чл. 100 от ЗДДС подсъдимият умишлено е водил горната счетоводна отчетност като е потвърдил неистина, а именно- че е начислен и платен по доставките ДДС в особено големи размери, с което са осуетил установяването на данъчни задължения в особено големи размери - на стойност  72 401, 55 лв.. Горното представлява нарушение на закона- на чл. 109, ал.2 във вр. с чл. 12 т.1, 4 и 6 от ДПК поради това че незаконно ДЗЛ си е присвоил данъчно предимство-по смисъла на чл.§ І т.13 б. „б” от ДР на ДПК, което на основание чл. 109, ал.2 във вр. с чл. 12 т.1, 4 и 6 от ДПК е било санкционирано чрез съставянето на ДРА. Но освен това същото   представлява и престъпление по чл.257, ал.1 вр. с чл. 256 от НК/ вр. с чл. 2, ал.2 от НК/, за което подсъдимият следва да носи и наказателна отговорност.           

        С оглед на всички тези събрани по делото доказателства, които са взаимно допълващи се и непротиворечиви, съдът прие, че от обективна страна подсъдимият е осъществил  изпълнителното деяние от състава на престъплението по  чл.257, ал.1 вр. с чл.256 от НК –ползване на документи с невярно съдържание с цел укриване осуетяване установяването/ на данъчни задължения в особено големи размери.

 

        Обект на данъчните престъпления по глава VІІ от НК са категория обществени отношения, свързани с нормалното и законосъобразно функциониране на данъчната система. Това са вид финансови правоотношения, в които Държавата е субект с властническо/ надмощно/ положение, пораждащо се на основата на съответните материални данъчни нормативни актове- законови и подзаконови. Нормата на чл. 256 и чл. 257 от НК борави с понятието „ данъчно задължение”. Законова дефиниция на това понятие е дадена в §1 т.5 от ДР на ДПК. Данъчното задължение е „ в големи размери”, когато съответства на дефиницията в чл. 93 т.14 от НК, а именно- границите му да са фиксирани в стойности между 3 000 лв. и 12 000 лв. Над тази стойност вече представлява такова „ в особено големи размери”. В случая безспорно се касае до такова данъчно задължение, което е „ в особено големи размери”.

              Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице, върху което тежи задължението да плаща определен данък по закон. Понятието данъчен субект е по- широко и не съвпада с понятието субект на престъплението. Данъчни субекти са не само физически, но и юридически лица, неперсонифицирани местни или чуждестранни дружества.  Данък добавена стойност пък е косвен данък, налаган върху оборотите на стоките и услугите като нормативната му уредба  се съдържа в ЗДДС и ППЗДДС. С него се облагат всички обороти на една стока по веригата производство- потребление, известен още с наименованието „многофазен” данък. По същество се избягва многократното данъчно облагане чрез предвидения механизъм за приспадане на т. нар. „данъчен кредит”. Обект на облагане с ДДС е доставката на стоки и услуги. В чл. 6 от ЗДДС е дадено легално определение на понятието „доставка”. По смисъла на закона „доставка” е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стоки, респ. извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание сключена сделка или с цел такава да се сключи.  Начисляването по чл. 55, ал.1 от ЗДДС се извършва от доставчика на стоката, който е регистрирано лице за всяка извършена от него облагаема доставка  на стока или услуга.  Данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, включващ датата на  възникване на данъчното събитие, по силата на което данъкът е станал изискуем. Понятието „данъчен кредит” е дадено в чл. 63 от ЗДДС и представлява сумата от начисления данък на регистрираното лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка, която лицето/ получателят по сделката/ има право да приспадне. 

            В справката- декларация, подадени от ”Римекс” ЕООД- гр. Стара Загора пред ТДД- -ДП- гр. Сливен, подсъдимият Х. с цел да осуети установяването на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери, а и да избегне плащането им, е укрил ДДС в особено големи размери72 401, 55 лв., за който видно от съставения ДРА не е имал „право на данъчен кредит”, тъй като не са налице изискуемите се условия по закона. С оглед на което горния ДДС е дължим и следва да бъде внесен в приход на държавния бюджет в установения му размер, посочен по- горе/ който представлява само главницата по съставения ДРА/. Последният представлява и годно изпълнително основание, поради което по делото не е била конституирана Държавата в лицето на Министерството на финансите като пострадала страна.

По описания начин подсъдимия Х. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна престъпния състав на чл. 257, ал. 1, предл. първо, във вр. с чл. 256, предл. второ, вр. чл. 2, ал. 2 от НК.

          Престъплението е извършено виновно, при пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал обществено –опасния му характер, предвиждал е неговите обществено –опасни последици и е искал настъпването на тези последици.

 

             ОТНОСНО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:

 

            При така изяснената фактическа обстановка съдът намира, че с горепосоченото си поведение подсъдимият Х.  затова, че през 01.11.2002г. - 13.12.2002г. в гр.Стара Загора, в качеството си на собственик и представител на „РИМЕКС” ЕООД - гр. Стара Загора, с цел да осуети установяването на данъчни задължения  на „Римекс” ЕООД - гр.Стара Загора в особено големи размери е ползвал счетоводни документи с невярно съдържание, месечна Справка–декларация  по ЗДДС № 24848/ 13.12.2002г. и дневник за покупки за м.11.2002г. включващ 24 броя фактури, всички с доставчик „Нехир” ООД гр. Асеновград, както следва:

№	Фактура № / дата	Предмет на доставката	Данъчна основа   лева	20% ДДС  лева
1.	Фактура № 440/27.11.2002г.	Стоки	8882.60	1776.52
2.	Фактура № 451/27.11.2002г.	Стоки	4190.00	838.00
3.	Фактура № 452/27.11.2002г.	Стоки	2423.60	484.72
4.	Фактура № 453/28.11.2002г.	Стоки	1679.26	335.85
5.	Фактура № 454/28.11.2002г.	Стоки	19 964.00	3992.80
6.	Фактура № 455/28.11.2002г.	Стоки	14 059.00	2811.80
7.	Фактура № 456/28.11.2002г.	Стоки	2565.00	513.00
8.	Фактура № 458/29.11.2002г.	Стоки	4153.00	830.60
9.	Фактура № 459/29.11.2002г.	Стоки	18 160.00	3632.00
10.	Фактура № 460/29.11.2002г.	Услуги	19640.00	3928.00
11.	Фактура № 461/29.11.2002г.	Услуги	34 720.00	6944.00
12.	Фактура № 462/30.11.2002г.	Услуги	34720.00	6944.00
13.	Фактура № 463/30.11.2002г.	Услуги	2480.00	496.00
14.	Фактура № 464/30.11.2002г.	Услуги	53 800.00	10 760.00
15.	Фактура № 467/28.11.2002г.	Стоки	5067.50	1013.50
16.	Фактура № 468/28.11.2002г.	Стоки	7784.00	1556.80
17.	Фактура № 469/28.11.2002г.	Стоки	2838.00	576.60
18.	Фактура № 470/28.11.2002г.	Стоки	7700.00	1540.00
19.	Фактура № 471/28.11.2002г.	Стоки	2812.50	562.50
20.	Фактура № 472/28.11.2002г.	Стоки	9900.00	1980.00
21.	Фактура № 473/28.11.2002г.	Услуги	102 340.00	20 468.00
22.	Фактура № 474/28.11.2002г.	Стоки	1780.00	356.00
23.	Фактура № 475/28.11.2002г.	Стоки	32.50	6.50
24.	Фактура № 476/28.11.2002г.	Стоки	316.80	63.36

 

, с цел да осуети установяването на данъчни задължения на „Римекс” ЕООД -гр.Стара Загора В ОСОБЕНО ГОЛЕМИ РАЗМЕРИ – Данък добавена стойност /ДДС/ В ОБЩ РАЗМЕР от 72 401,55 лева, като представил за осчетоводяване описаните по- горе данъчни фактури, въз основа на което те са били включени в  Дневника за покупки по ЗДДС на дружеството, приложен към СД по ДДС  вх.№ 24 848/ 13.12.2002 г. и ги е представил пред ТДДІ ДПІ гр. Сливен, като е съзнавал, че в последните са били отразени несъществуващи/ неосъществени/ сделки, представляващи частни счетоводни документи с невярно съдържание, в които лъжливо е документирано, че описаните в тях доставки на стоки и услуги са получени от фирмата фиктивен доставчик, и е платен ДДС, като доставките по тях не са били извършвани, и по този начин е осуетил установяването на данъчни задължения в особено големи размери - по посочената СД, е осъществил състава на престъплението по чл.257, ал.1, предл.І, вр. с чл 256, предл.ІІ, вр. с чл.2, ал.2 от НК /стара редакция/,  както от обективна така и от субективна страна. Това последният е направил с цел да бъде неправомерно ползван посочения във фактурите като платен и отразен във водения Дневник за покупки на фирмата, както и в подадената  справка- декларация по чл. 100 от ЗДДС Данък добавена стойност, който според критериите в практиката е в особено големи размери.

        Престъплението е формално, на просто извършване. Няма предвиден престъпен резултат- не се изисква и това да се е стигнало до невнасяне на дължимия данък. С действията си подсъдимият е осъществил само една от двете форми на изпълнително деяние -по чл.256 от НК- ползване на   неистински счетоводни документи  - издадените  и подписани от него фактури, Дневник за покупки  и справката декларация / без самият той да е водел счетоводството на фирмата/, като чрез създадената и демонстрирана привидна изрядност за издадени от други лица документи, удостоверяващи извършването на сделките, които фиктивно са платили дължимия на Държавата ДДС/ се е подготвял/ сам или в полза на другиго/ да получи от Държавата неправомерно присвоения данъчен кредит.

           По принцип престъплението по чл.257 от НК във вр. с чл. 256 от НК/ стара редакция, понастоящем е чл. 255, ал.3, вр. с ал.2 т.5, т.6 и т.7 вр. с ал.1 от НК/, е едно съставно престъпление, състоящо се от два акта: 1/ улесняващото документно престъпление, и 2/ преченето/ осуетяването възможността/ данъчните органи да изпълнят своите задължения  по чл. 67 от ДПК като установят наличието и размера на дължимия ДДС. Това е и допълнително предвидения субективен признак- специалната цел да бъде осуетено установяването на данъчни задължения в големи или в особено големи размери по чл.257 във вр. с чл.256 от НК. Съдът счете, / а и обвинението е предявено така/, че по-благоприятния закон с оглед инкриминирания период, е разпоредбата на чл.257 от НК в старата и редакция, предвиждащ минимум от 2 години ЛС вместо новата редакция на чл. 255, ал.3 от НК/ Д.в. бр. 75/ 2006г./, предвиждащ минимум на наказанието от три години ЛС.  Поради което с оглед разпоредбата на чл. 2, ал.2 от НК  приложи старата разпоредба на закона. /Промяната на номерацията на текста в НК, съдържащ всички признаци на престъплението, за което подсъдимият е привлечен да отговаря, след като е установено, че съответства на неговото обективирано поведение, не е основание за оправдаване на дееца  /в този см. е и Р № 657/ 17.10.2007 г. на ВКС, ІІ Н.О.//.

 

          ОТНОСНО ФОРМАТА НА ВИНАТА: 

 

         При така изяснената фактическа и правна обстановка съдът намира, че деецът – подсъдимият Х. е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици, като е искал и е целял настъпването на тези последици, поради което при извършването на деянието е действал умишлено/ при наличие на пряк умисъл/ по смисъла на чл. 11, ал.2 пр.1 от НК. Макар и да не е съставял, ползвал е фактури, и е представил процесната справка-декларация пред ТДД за осъществени големи и фиктивни обороти на дружеството, за които не са налице съответните придружаващи документи. С оглед на което неговият умисъл е налице.

За субективната страна на това престъпление се съди от наличието на фиктивна данъчна документация, и  липсата на доказателства, оборващи констатациите на данъчните органи. Не се изисква наличие на престъпен резултат, който в случая поради признаването на сделките за недействителни, не бил постигнат/ не е бил увреден държавния бюджет/. Касае се за формално престъпление – на просто извършване. Достатъчно е само деянието да е извършено със специалната цел, въведена от закона като  допълнителен субективен признак – да бъде осуетено установяването на данъчни задължения в големи или в особено големи размери.

       Следва да се има в предвид, че от субективна страна деянието се характеризира с два момента: пряк умисъл- деецът съзнава, че ползва счетоводни документи с невярно съдържание, и специфична цел- да осуети установяването на данъчните задължения в особено големи размери. Тази специална цел предполага и наличие на цел за избягване плащането на данъците в особено големи размери. Престъпният резултат по чл. 257 НК е избягване плащането на данъци в особено големи размери. Обстоятелството, че подсъдимият е бил управител и пълномощник на фирмата, а не негов собственик, не го освобождава от наказателна отговорност, тъй като съгласно ЗДДС е „регистрирано лице”, а субект на това престъпление може да бъде всяко наказателно отговорно лице, вкл. и физическото лице, което управлява, представлява или извършва дейност със или без пълномощно.

              С оглед на което съдът намира, че подсъдимият  е осъществил състава на престъплението, за което съдът го призна за виновен, както от обективна така и от субективна страна и то при наличието на при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 пр.1 във връзка с чл. 257, ал.1 вр. с чл. 256 от НК.

           ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА и начина на изтърпяване   на  НАКАЗАНИЕТО:

 

           Разпоредбата на чл. 257, ал.1 вр. с чл. 256 от НК предвижда налагането на наказание в размер от 2 до 10 години „Лишаване от свобода” и кумулативно с това наказанието „Глоба”  от 5 000 до 20 000 лева за укрити данъчни задължения в особено големи размери.

           Видно от събраните по делото доказателства/свидетелство за съдимост, декларация за СИП и др./ подсъдимият Х. не е  осъждан,  а предвид направените от него самопризнания и приетото от съда искане по чл.371, т.1 и 2 от НПК,  делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие. Горното  обстоятелство представлява изключително смекчаващо вината обстоятелство, с което съдът на основание чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл.55, ал.1 от НК следва да се съобрази при определяне размера на наложеното наказание.

        С оглед на гореизложеното съдът определи наказанието на подсъдимия под минималния предел предвиден в чл.257, ал.1, предл.І, във вр. с чл.256, предл.ІІ, вр. с чл.2, ал.2 от НК, предвиждащ  наказание „Лишаване от свобода” от две до десет години и „Глоба” от 5000 до 20 000лв.. В рамките на това наказание съдът прецени, че на подсъдимия Караджов следва да бъде определено наказание „Лишаване от свобода” в размер на ЕДНА ГОДИНА и ТРИ МЕСЕЦА и „ГЛОБА” в размер на 2000 лева. Това наказание съдът определи като се съобрази на първо място с начина на протичане на съдебното следствие и задължителната разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, съгласно която съдът следва да определи наказанието при условията на чл. 55 от НК дори и да не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Поради което определи наказанието под най- ниския предел- 2 години лишаване от свобода. В рамките на тези предели съдът индивидуализира наказанието на подсъдимия като взе предвид невисоката степен на обществена опасност на самия подсъдим, който е неосъждан и няма данни за противообществени прояви, нито са представени по делото лоши характеристични данни за него. Съдът обаче взе предвид и отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно значителния размер на укритите данъчни задължения, които многократно надхвърлят установения в закона размер от 12 000 лв., но пък в сравнение с други престъпления от такъв вид  е неособено голям, както и от обстоятелството, че в закона/ чл. 93 т.14 от НК/ не е определена горна граница за понятието „особено големи размери”. Макар, че сами по себе си престъпленията, свързани с основите на финансовата система на РБългария са изключително опасни за функционирането и, и като вид конкретното деяние също е с висока степен  на обществена опасност. Горните  обстоятелства съдът прецени като отегчаващи вината обстоятелства. Признанието на фактите и обстоятелствата по обвинителния акт само по себе си представлява изключително смекчаващо вината обстоятелство, задължаващо съда при определяне на наказанието да слезе под минималния предел. Но в рамките на тези предели съдът прецени, че горните обстоятелства са основание за налагане на едно по- високо наказание, което макар и определено под минимума на предвиденото в закона за това престъпление  наказание, за да има възпитателен и възпиращ ефект както спрямо подсъдимия, така и по отношение на околните и обществото, следва да бъде определено над средата на този предел в размер на 1 г. и 3 месеца. Поради наличие на  предпоставките за приложение на института на условното осъждане - чл. 66 от НК/ липса на предходни осъждания  и най- вече поради  преценката, че за постигане целите на наказанието, и преди всичко за поправянето на осъдения,  не е необходимо същият да изтърпи ефективно наложеното му наказание, съдът постанови изпълнението на така наложеното наказание да бъде отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила. Съдът наложи  на подсъдимия и кумулативно предвиденото в Закона наказание- „Глоба” в размер на сумата от 2 000 лв. / под  минималния размер/. Този размер на глобата съдът определи като изходи и от обстоятелствата относно семейното и материално положение на подсъдимия, който е сравнително млад човек, семеен,без деца, има професия, от която може да се издържа, и дори е работил в чужбина за един дълъг период от време, когато ДП срещу него е било спряно именно по тази причина.

             Съдът счете, че този вид и размер на наказанието е изцяло съобразен с фактическата и  правната обстановка по делото, вината и отговорността  на извършителя и изцяло отговаря на целите на наказанието, предвидени в чл. 36, ал.1 от НК, а именно- да поправи и превъзпита  осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да въздейства предупредително върху него и да му отнеме възможността да върши други престъпления, както и да се въздейства възпитателно и  предупредително върху други членове на обществото.

 

        ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

 

       Тъй като такива на ДП не са направени според справката към обвинителния акт подсъдимият Х. не бе осъден да заплати такива.

 

            ОТНОСНО ПРИЧИНИТЕ И УСЛОВИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ    НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:

 

        Като такива следва да се посочат ниското правно съзнание на подсъдимия  и стремежа му  за облагодетелстване по неправомерен начин, както и недостатъчната ефективност на функциониращата в периода на извършване на престъплението данъчна система на обществото, и празнотите в данъчното и търговско законодателство, даващи възможност за извършването на такъв вид престъпления.

 

       Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.  

 

 

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                              

                                                                 / Сп. Драготинова/