Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 30.09.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на първи септември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 18858 по
описа на ВРС за 2019 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М.К.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу „В.И.2.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, офис 2, с
която са предявени следните обективно съединени искове: 1) иск по чл.128, т.2
от КТ за заплащане на сумата от 1939,02
лева (след допуснато изменение в
размера на иска по чл.214 от ГПК),
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. август и м. септември
2019г., ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; 2)
иск по чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 183,26 лева (след допуснато
изменение в размера на иска по чл.214 от ГПК), представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2019г., ведно със законната лихва нея, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че в края на
м. януари 2019г. ищецът се явил на интервю за „пазач” в хотел „Престиж Аква Парк” и хотел „Престиж Де Лукс” в к.к. Златни пясъци. Г-жа Д.Д.му
обяснила, че работата е на две смени – дневна и нощна по 12 часа и два дни
почивка или една смяна от 24 часа и 3 дни почивка. Договорът щял да бъде с
6-месечен изпитателен срок и уговорено трудово възнаграждение от 500 лева,
както и заплащане за допълнителни смени. Заплатата се давала до 20-то число на
месеца, следващ този, за който се дължи. При тези условия ищецът започнал
работа на 30.01.2019г., но не му били предадени никакви документи. До края на
месец юни нямал проблеми в работата. От 01.07.2019г. започнал да дава
допълнителни смени, а през месец септември получил заплата и допълнително
възнаграждение. На 20.09.2019г. бил нощна смяна, но се почувствал зле и не
отишъл на работа. На 22.09.2019г. отишъл за дневна смяна, но колегите и г-жаД.му казали, че вече не е на работа. Отново не получил
никакви документи. Не получил и трудови възнаграждения за положения от него
труд за м. август и м. септември по основни и допълнителни смени. Не му било
заплатено и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 14 дни
за 2019г. Твърди, че последното получено от него брутно трудово възнаграждение
за м. юли 2019г. било в размер на 770 лева. На 18.12.2019г. ищецът посетил
ДИТ-Варна и разбрал, че има сключен трудов договор с ответното дружество №
5/20.05.2019г. на основание чл.67, ал.1, т.1 вр. с
чл.70, ал.1 от КТ при основно трудово възнаграждение от 560 лева и 8 часов
работен ден. Разбрал още, че от ответника е издадена Заповед № 11/16.09.2019г.
за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.71, ал.1 от КТ.
В законоустановения едномесечен срок ответното
дружество е депозирало писмен отговор на исковата молба, с която оспорва
предявените искове като неоснователни. Твърди, че между страните е сключен
трудов договор № 5/20.05.2019г. със срок за изпитване в полза на работодателя
за длъжността „пазач”. Договорът бил подписан от ищеца на 21.05.2019г. На
16.09.2016г. ищецът подписал Заповед № 11/16.09.2019г. за прекратяване на
трудовото правоотношение в срока за изпитване. В заповедта за прекратяване било
посочено, че ищецът е полагал труд на 4-часов работен ден. Трудовото му
възнаграждение за периода от 01.08.2019г. до 20.09.2019г. било заплатено от
работодателя в размер на 234 лева за м. август и 108 лева за м.септември. Сочи, че не дължи обезщетение за оставане без
работа, тъй като договорът е със срок за изпитване и е прекратен в срока. Сочи
се, че обезщетението за неизползван платен годишен отпуск следва да е
съразмерно на работата при ответника за периода от сключване на договора на
20.05.2019г. до прекратяването му, а последният отработен месец да е м.
септември, а не м.юли.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
Процесуален представител на ответното дружество оспорва
исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
От ищеца е представен сигнал, който същият е отправил
до Дирекция „ИТ“ – гр. Варна, входиран на
01.11.2019г., в която се сочи, че работодателят му „В.И.2.“ ЕООД не му е
предоставил никакви документи за работата му във фирмата за периода от
30.01.2019г. до 20.09.2019г. , както и не са му заплатени заплати за м.август и
септември 2019г. На 05.12.2019г. от Дирекция „ИТ“ – гр. Варна е изпратен
отговор до ищеца във връзка с постъпилия сигнал, който също е приложен по
делото.
От ответното дружество е представен трудов договор №
5/20.05.2019г., сключен между страните, по силата на който ищецът е заемал при
ответника длъжността „пазач, невъоръжена охрана“ в отдел „Хотел Престиж и Аквапарк“ с месторабота „Златни пясъци“ и работно време от
8 часа. Посочено е, че договорът е сключен на основание чл.70, ал.1 от КТ със
срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя. Уговорено е основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 560 лева с периодичност на изплащане
еднократно до 25-то число на месеца, следващ този на начислението и с
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,60 %
за всяка година трудов стаж на същата, сходна или със същия характер работа,
длъжност или професия. Уговорен е и платен годишен отпуск в размер на 20
работни дни.
Представена от ответника е и Заповед № 11/16.09.2019г.
за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, на основание чл.71, ал.1
от КТ. В заповедта е посочено, че работникът е работил 4 часа дневно при законоустановено работно време от 8 часа.Заповедта е
връчена на работника на 16.09.2019г.
Представени по делото са два броя разходен касов
ордер, издадени в полза на ищеца, а именно РКО № 4051/23.08.2019г. за сумата от
234,91 лева за работна заплата и РКО № 049/20.09.2019г. за сумата от 108 лева
за работна заплата м.09.2019г. Ордерите са подписани за получател.
Приложена по делото е и разчетно-платежна
ведомост на ответното дружество за м.септември 2019г., в която срещу името на
ищеца е вписана сума за получаване от 107,57 лева, като в графата подпис на
лицето, липсва такъв. Приложена е и ведомост без отбелязване за период, за
който се отнася, съобразно която на ищеца за получаване е начислена сумата от
234,91 лева, като отново липсва негов подпис.
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит един свидетел на страната на ищеца – К.И.Д.. Съгласно
показанията на същия двамата с ищеца са работили при ответното дружество през
2019г. Работният ден започвал в 6 сутринта, когато се събирали в „Мол Варна“ и след това с автомобил ги карали до съответния
хотел в Златни пясъци. Смените били 12-часови по график – дневна, нощна, два
дена почивка. Предложили им й допълнителни смени, но свидетелят отказал. Знаел
за М., че е давал допълнителни смени, за които мислел, че е взимал по 35 лева.
Заплатите били предавани в плик сутрин като тръгват и се подписвали на
ведомост/РКО. Никакви други документи не били връчвани на работниците.
По делото е назначената съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорена от страните, като съдът кредитира заключението като обективно и
компетентно изготвено от безпристрастно вещо лице. Заключението е дадено във
варианти според тезите на ищеца и ответника. Първият вариант – по представени
платежни ведомости от ответника: за м. август 2019г. (стр.56 от делото) са
отработени 22 работни дни с 4-часов работен ден при основна заплата от 280
лева, като общо дължимото нетно трудово възнаграждение е 234,91 лева, заплатено
съобразно приложен РКО. За м. септември 2019г. (стр.59 от делото) са отработени
9 от 19 работни дни , като нетното трудово възнаграждение е в размер на 107,57
лева, заплатено с РКО. Вторият вариант е съобразно твърденията на ищеца при
8-часов работен ден и основна заплата 560 лева с нощен и извънреден труд
нетното трудово възнаграждение за м.август 2019г. следва да е в размер на
506,21 лева, а за м.септември 2019г. 366,53 лева. Съобразно трудовият договор
платеният годишен отпуск е в размер на 20 дни, като няма данни такъв да е
ползван, предвид което за периода от 20.05.2019г. до 16.09.2019г. експертизата
е изчислила неизползван платен годишен отпуск за 7 дни. По предоставена
платежна ведомост от ответника (стр.39 и 41 от делото) обезщетението по чл.224
за 7 дни е в размер на 92,26 лева, а по твърдения в исковата молба – 183,26 лева.
Пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение ищецът има
през м.август 2019г. По представена разчетно платежна
ведомост (стр.39 и 41 от делото) от ответника за м. август 2019г. брутното
трудово възнаграждение е в размер на 290
лева, а по твърдения в исковата молба е 576 лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.128, т.2
от КТ и чл.224, ал.1 от КТ и са процесуално допустими.
По иска по чл.128, т.2 от КТ
С оглед правилото за
разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да докаже наличието на
валидно трудово правоотношение с ответника, изпълнение на задълженията си по
него, както и размера на претендираните трудови възнаграждения,
а ответникът следва да докаже плащане на дължимите трудови възнаграждения или
друг правопогасяващ факт.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът
е работил по трудово правоотношение при ответника на длъжност „пазач”. От
представения трудов договор се установява, че същият е сключен на 20.05.2019г.,
а не както твърди ищеца на 30.01.2019г. Трудовият договор видно от
представената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е прекратен
на 16.09.2019г., когато на ищеца е връчена заповедта, а не след 22.09.2019г.,
както той твърди.
Спорен между страните е въпроса за работното време и
размера на дължимите трудови възнаграждения.
Изрично в трудовия договор е записано, че работното
време се определя на осем часа. Ищецът твърди, че е работил на 12-часови смени,
т.е. при сумирано работно време. Това обстоятелство най-общо се потвърждава от показанията на свидетеля Д., но
не и по-отношение на конкретния период. Така или иначе работата при 8-часов
работен ден и на 12-часови смени по същество не следва да води до разлика в
заплащането, доколкото отработените часове в рамките на един месец са
приблизително еднакви. Ответникът от своя страна твърди, че ищецът е полагал
труд при 4-часов работен ден, но не е ангажирал никакви доказателства за
изменение на трудовото правоотношение в тази насока след сключване на трудовия
договор. Съгласно разпоредбата на чл.118 от КТ работодателят или работникът не
могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение освен в
случаите и по реда, установен в закона. Няма данни и за установено по някакъв
начин непълно работно време. Вписването едва в заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение на констатацията, че работникът е работил 4 часа
дневно не е равнозначно на изменение на уговореното работно време, още по-малко
на уговореното трудово възнаграждение. По отношение на твърденията на ищеца, че
е давал допълнителни смени, съдът намира, че същите останаха недоказани. Дори и
да се приеме от показанията на свидетеля Д., че ищецът е давал допълнителни
смени, то по никакъв начин не може да се установи колко на брой са били, на кои
дати и дали изобщо са част от процесния период – август и септември 2019г.
Предвид всичко изложено съдът намира, че следва да
приеме, че за процесния период се дължи трудово възнаграждение съобразно
уговореното в трудовия договор, а именно 560 лева брутно месечно за 8-часов
работен ден, без добавки за извънреден труд, както и за нощен труд. В този
смисъл дължимата сума за м. август 2019г. при данни за пълен отработен месец е
в размер на 560 лева брутно, а за м. септември 2019г. за 9 от 19 работни дни е
265,26 лева.
Съдът намира, че ответникът е ангажирал доказателства,
че е заплатил на ищеца заплата за м. септември 2019г. в размер на 108 лева, но
не и такава за м.август 2019г. Видно от представения разходен касов ордер №
049/20.09.2019г. на ищеца е заплатена сумата от 108 лева с основание работна
заплата м.09.2019г. Ордерът е подписан за получател, като ищецът не е оспорил
подписа. В този случай ордерът като частен документ, удостоверяващ неизгодни
обстоятелства, за лицето, което го е подписало има материална доказателствена
сила и удостоверява получаването на сумата. По отношение на РКО №
4051/23.08.2019г. съдът по същите съображения намира ответникът е заплатил на
ищеца сумата от 234,91 лева за работна заплата, но от този документ не става
ясно за кой месец е начислена тази заплата. От представената от ответника разчетно платежна ведомост (л.41 от делото), в която сумата
от сумата от 234,91 лева е начислена на ищеца, също не става ясно за кой период
се отнася поради липсата на посочване на такъв. В допълнение, следва да се има
предвид, че съобразно уговореното в трудовия договор трудовото възнаграждение
се изплаща еднократно до 25-то число на месеца, следващ този на начислението.
Следователно и предвид че ордерът е от 23.08.2019г., нелогично е трудовото
възнаграждение да е изплатено повече от месец по-рано, при това дори преди
изтичане на месеца, за който се отнася.
По гореизложените съображения съдът намира, че за м.
август 2020г. ответникът е останал задължен към ищеца за работна заплата в
размер на 560 лева брутно, а за м.септември в размер на 157,26 лева брутно, или
общо за сумата от 717,26 лева брутно трудово възнаграждение, предвид което
предявеният иск следва да бъде уважен за тази сума и да бъде отхвърлен за
разликата до предявения размер от 1939,02 лева.
По исковете по чл.224, ал.1 от КТ
Съгласно чл.224, ал.1 от КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск.
Установи се от представената заповед, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено, считано от 16.09.2019г. Съобразно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза ищецът не е ползвал платен
годишен отпуск за 2019г., като полагаемият се такъв за периода, в който е бил
на работа е в размер на 7 работни дни от общо полагаемите се за годината 20
такива. С оглед разпоредбата на чл.228 от КТ и обстоятелството, че брутното
трудово възнаграждение на ищеца за м.август 2019г. (последен пълен отработен
месец) е в размер на 560 лева, дължимото обезщетение за неизползвания отпуск се
явява 196 лева.
По гореизложените съображения предявения за сумата от
183.26 лева иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство
разноски съобразно с уважената част от исковете. Адвокатът на ищеца е
предоставил безплатна правна помощ на същия по чл.38 от Закона за адвокатурата
като претендира да му бъде заплатено адвокатско възнаграждение в минимален
размер, който съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е 403,46 лева. От същото възнаграждение ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адвоката на ищеца В.А. сумата от 146,62 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените в настоящото производство
разноски съобразно с отхвърлената част от исковете. Ответникът е направил разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лева, от което, съобразно с отхвърлената и с
прекратената част от производството поради частично оттегляне на претенцията по
чл.224 от КТ, ищецът следва да заплати 222,81 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на
ВРС държавна такса съобразно с уважените искове и с
прекратената част от производството в размер на 28,65 лева по иска за трудово
възнаграждение и 17 лева по иска за обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск. Ответникът следва да заплати по
сметка на ВРС и разноски за възнаграждение на вещо лице съобразно с уважената
част от исковете в размер на 54,51 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „В.И.2.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, офис 2 да заплати на М.К.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 717,26 лева, представляваща неизплатено
брутно трудово възнаграждение за м. август и м. септември 2019г., ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на исковата молба – 15.11.2019г. до окончателното плащане, на
основание чл.128, т.2 от КТ, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата над
сумата от 717,26 лева до предявения размер от 1939,02 лева.
ОСЪЖДА „В.И.2.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, офис 2 да заплати на М.К.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 183,26 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 7 работни
дни от 2019г., ведно със законната лихва нея, считано от датата на подаване на
исковата молба – 15.11.2019г. до окончателното плащане, на основание чл.224,
ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „В.И.2.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, офис 2 да заплати на адвокат В.А. ***
сумата от 146,62 лева,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, на основание чл.38,ал.2 от Закона
за Адвокатурата.
ОСЪЖДА М.К.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „В.И.2.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, офис 2 сумата от 222,81 лева, представляваща направени в производството разноски
за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „В.И.2.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, офис 2 да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 45,65 лева, както и сумата от 54,51 лева, представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: