№ 1305
гр. Варна , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело №
20213100100212 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод предявени обективно кумулативно
съединени искове от К. В. ИЛ. с правно основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД за осъждане на ответника Община Варна да заплати на ищцата обезщетение за
причинените и неимуществени вреди – болки и страдания в размер на 70 000 лева в
следствие попадането и на 25.09.2020г. в необезопасена отводнителна шахта находяща се в
гр.Варна, ж.к.Вл.Варненчик непосредствено пред вх.2 на бл.21, което е причинило
травматични увреждания на двата й крака, ведно с лихва за забава върху сумата от 70 000
лева в размер на 2224,11 лева начислена за периода от 25.09.2020г. до 26.01.2021г.;
имуществени вреди в общ размер от 298,47 лева включващи сторени разходи за медицински
прегледи, консултации и лекарства, сумата от 586,06 лева /след допуснато изменение на
предявения иск по реда на чл.214 от ГПК/, представляваща обезщетение за имуществени
вреди изразяващ и се в разликата над получаваното обезщетение за временна
неработоспособност и минималната работна заплата за всеки месец в периода от
01.10.2020г. до 26.01.2021г. включително, ведно със законна лихва върху сумите на
обезщетенията считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане.
В исковата и уточняващите молби ищцата твърди, че нa 25.09.2020г. около 20:00
часа излизайки от дома си в ж.к.Вл.Варненчик, вх.2 на бл.21, на пътя до тротоара пред
жилищния вход е попаднала в необезопасена отводнителна шахта в следствие на което
левият и крак се заклещил в шахтата, тя политнала напред с тялото си и паднала на земята.
Изпитала силна болка и подпомогната от синът си и съсед се прибрала в къщи. На
26.09.2020г. посетила спешен кабинет в Окръжна болница, констатирана била контузия на
левия глезен, който бил имобилизиран за 21 дни. При последващ преглед в „Сити Клиник“
1
Варна и направени ренгенографии на двете стъпала се констатирал оток на меките тъкани на
десния малеол. Двата крайника били имобилизирани: левият за срок от 35 дни, десният за
срок от 51 дни.
Твърди, че по време на падането и след това е изпитала силна болка, която продължила
през целия възстановителен период. Нарушен бил сънят и цялото ежедневие на ищцата.
Движенията и на двата крака около малеолните стави били силно ограничени и болезнени,
което наложило да бъдат използвани помощни средства – патерици. Твърди, че за нея
представлявало трудност да извършва каквито и да било елементарни грижи за себе си и за
домакинството, което наложило да бъде подпомагана от своята майка. Освен физическите
болки и страдания изпитала и психически дискомфорт – от инцидента до настоящия момент
ищцата нямала желание да се среща с други хора, имала усещане за самота и желание за
изолация. Мислите за бъдещето инициирали тревожни мисли и преживявания. В следствие
на травмата и двата крака били отекли, което се отразило на самочувствието й. Изпитвала
страх от бъдещо попадане в подобна ситуация на безпомощност. За всички претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания ищцата претендира за присъждане на
обезщетение в размер на 70 000 лева.
Отделно от това посочва, че във връзка с провежданото лечение на причинените при
падането на 25.09.2020г. травми е направила разходи за прегледи и медикаменти в размер на
298,47 лева включваща 4 ренгенографии, заплатена цена за медицинска консултация по
документи към д-р С.М., както и закупени лекарства.
Твърди също, че в следствие на инцидента е била в невъзможност да изпълнява
задълженията си по трудово правоотношение със „Сийда“ ЕООД във връзка с което
претендира за присъждане на разликата над получаваното обезщетение за временна
неработоспособност и минималната работна заплата, а именно по 300 лева за всеки месец в
периода от м.10.2020г. до м.01.2021г. вкл., т.е 4 месеца по 300 лева, общо 1200 лева.
Счита, че за обезщетяване на причинените имуществени и неимуществени вреди
отговорен е ответникът Община Варна, поради това, че пътният участък, в който е настъпил
инцидента е общинска собственост и е под ръководството на ответника, поради което
същият е отговорен и за действията на лицата, на които е било възложено да поддържат
канализационното съоръжение - шахта в изправност и годно за безопасно ползване.
Извън сумите на обезщетенията се претендира и лихва за забава върху сумата от
70 000 лева в размер на 2224,11 лева начислена за периода от датата на увреждането –
25.09.2020г. до датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.01.2020г., а самите
обезщетения се претендират ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на
исковете.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Община Варна е депозирал писмен отговор
чрез процесуалния си представител, в които заявява становище за допустимост, но
2
неоснователност на предявените искове. Излага, че отводнителната шахта, която по
твърдения на ищеца е причинила травматичните й увреждания е била в изправност и е
отговаряла на всички нормативни и технически изисквания по Наредба № 2-20-
8/17.05.2013г. за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи.
Твърди, че същата е била с капак и е била поддържана от собственика й в техническо
състояние годно да осъществи безопасно функциите й. По тази причина оспорва да е налице
причинно-следствена връзка между поведението на служители на ответника и увреждането
на ищцата. Моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен, а в условията на
евентуалност за намаляване размера на претендираното обезщетение до неговия справедлив
такъв съобразно действително претърпените болки и страдания. Прави възражение за
съпричиняване на претърпените вреди поради това, че ищцата се е движила по пътното
платно, където се намира процесната шахта, а не по предназначения за движението на
пешеходци тротоар. Моли за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
В съдебно заседание ищцата К.И. чрез процесуалния си представител поддържа
предявените искове и моли да бъдат уважени. Твърди, че е налице причинно-следствена
връзка между настъпилите травматични увреждания и бездействието на служителите на
ответника по обезопасяване на отводнителната шахта през вх.2 на бл.2 в кв.“Вл.Варненчик“
в гр.Варна, където се намира адреса на ищцата. Моли да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. в полза на адв.Р.Н., предвид на това, че
осъщественото процесуално представителство на ищцата е било безплатно за нея.
Ответникът – Община Варна чрез процесуалния си представител оспорва предявените
искове, поддържа възраженията си от отговора на исковата молба и моли да отхвърлянето
им като неоснователни. В случай на извод за основателност на претенцията, моли размерът
на претендираното обезщетение да бъде редуциран.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Няма спор между страните, че на 25.09.2020г., при излизане от вх.2 на бл.2 в
кв.“Вл.Варненчик“ в гр.Варна, където живее ищцата, на обществения паркинг, е стъпила на
капака на отводнителна шахта и е претърпяла инцидент, при който кракът и е попаднал в
шахтата, тя е паднала и е получила травматични увреждания на двата си крака. На
26.09.2020г. ищцата е посетила Центъра за спешна медицинска помощ, видно от
приложения фиш /л.8/.
По делото е представена медицинска документация – амбулаторни листи от
проведени прегледи, ренгенографски изследвания /л.9-33,36-39/, протоколи от ЛКК /л.24, 29,
33/ с поставена диагноза счупване на метатарзална кост и навяхване и разтягане на ставните
3
връзки на глезена. Представени са и два броя болнични листи № Е20201914998 с
предписано домашно лечение за периода от 12.10.2020г. до 10.11.2020г. и № Е20202451649 с
предписано домашно лечение за периода от 11.11.2020г. до 30.11.2020г.
Проведена е и Съдебно-медицинска консултация по документи № 129/2020г. на д-р
С.М. – лекар в Отделение по съдебна медицина при МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД, за което е
издадено заключение № 129/2020г. /л.43-45/, за което е заплатена сума от 90 лева видно от
издадената касова бележка.
На база представената медицинска документация и проведеният личен преглед на
ищцата е изготвено заключение по допуснатата Съдебно-медицинска експертиза
поддържано в съдебно заседание от вещото лице д-р Р.М.. Същият посочва, че в следствие
на падането си ищцата има навяхване в двете глезенни стави, счупване на фибуларния
малеол на лявата глезенна става и неразместено счупване на върха на 5-та метатарзална кост
на десния крак. Левият малеол на ищцата е бил имобилизиран с гипсова имобилизация, като
обичайният възстановителен период от 45 дни при К.И. се е увеличил на около 4-5 месеца,
тъй като са били засегнати ставите и на двата крака и това е изисквало по-продължителна
рехабилитация. Вещото лице посочва, че ищцата е могла да се предвижва сама стъпвайки на
десния си крак след около 30 дни /за толкова време заздравява счупената кост, без след това
да е необходима рехабилитация/, а на левия - без патерици след 4-5 месеца, включително е
необходима рехабилитация. До 6-тия месец е следвало да избягва физически натоварвания
на долните крайници /да носи тежки предмети, да бяга или да ходи дълго време/. След 6-тия
месец ищцата е била дотолкова възстановена, че е могла да осъществява трудовите си
функции като барман. Понастоящем вещото лице посочва, че ищцата е възстановила
напълно движенията и на двата крайника без дефицити, а мускулатурата й е тонизирана.
Движенията са без ограничения и без накуцвания и същата Налице е остатъчен оток около
левия малеол, който ще отзвучи.
По отношение на механизма на настъпване на увреждането експертът посоча, че при
посоченото в исковата молба падане в следствие попадане на крака на ищцата в шахтата на
пътното платно е възможно да се достигне именно до тези увреждания на двата й крака.
По делото е проведена и Съдебно-психиатрична експертиза на вещото лице Т.А., от
чието заключение се установява, че в първите 3-4 дни след инцидента ищцата е била в остра
стресова реакция, съчетана с болковия синдром свързан с травмите на долните крайници.
След тези първи няколко дни ищцата е преминала в състояние на разстройство в
адаптацията свързани с нарушения на настроението, безсъние, ситуационна фобия свързана
с ходене сама. Понастоящем тези симптоми са намалели – ищцата може да излиза сама и да
се движи нормално, а нарушенията в съня са свързани с емоционални реакции, без да може
да се отграничи дали същото е проявява на хронично безсъние, което е имала от преди
инцидента или е следствие на преживяната психотравма. Вещото лице посочва, че
негативни преживявания ищцата е имала и във връзка с раздялата с приятеля й, което е
4
станало след инцидента, в периода на лечението й. Заключва, че тежестта на симптомите
свързани със страдание на психиката са били по-силно изразени през първите 2-3 месеца,
след което са отзвучали в момента, в който е започнала да се обслужва сама, а понастоящем
психичното й състояние е стабилно.
Видно от представеният трудов договор № 9/15.10.2012г. ищцата К. В. ИЛ. е била в
трудовоправни отношения с работодателя „Сийда“ ЕООД, при когото е полагала труд като
барман.
От заключението на проведената Съдебно-счетоводна експертиза изготвено и
поддържано в съдебно заседание от вещото лице Д.П. се установява, че разликата между
получаваното от ищцата трудово възнаграждение и полученото обезщетение за временна
неработоспособност за периода от 25.09.2020г. до 26.01.2021г. е в размер на 586,06 лева.
В хода на производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите С.Д.Д. – син на ищцата и С.Д.Н. – майка на ищцата.
В показанията си свидетелят Д. посочва, че през 2020г. /по спомен на свидетеля –
м.октомври или м.ноември/ майка му претърпяла инцидент, като на излизане от входа на
блока, в който живеят тя паднала стъпвайки върху шахта за отводняване находяща се на
паркинг пред входа. Капакът на шахтата бил изместен леко встрани от мястото, където
следва да е, а майка му била паднала на ръце и колене. Преди инцидента капаците на
шахтите в района били чугунени, но били откраднати, след което заменени с други, които
обаче не пасвали точно на отворите /имали лифтове от 5-6см/ и били подвижни. След
инцидента и двата крака на К. били подути и тя не можела да стъпва върху тях. През
първите три месеца се чувствала много зле, налагало се да бъде подпомагана от своята майка
и от свидетеля. След третия месец започнала да стъпва на краката си и да ходи на
рехабилитация, а след петия месец вече можела да ходи сама и да не използва патерици и
проходилка. След шестия месец започнала да излиза от дома си без придружител, да се
движи напълно сама и да посещава различни места и институции и да пазарува.
Понастоящем продължавала да изпитва понякога болка при натоварване на десния крак и
вземала болкоуспокояващи..
Инцидентът се отразил много зле психически на К. – затворила се в себе си, не
желаела да се среща с хора, станала депресирана и уплашена, случвало се да плаче. Преди
това била по-весела, а заедно със свидетеля бягали всяка сутрин, което сега не правела.
Свидетелката Н. излага в показанията си, че през м.септември 2020г. дъщеря й К.
претърпяла инцидент – спънала се и паднала на паркинга пред дома си в ж.к.Владиславово
и получила травми и на двата си крака. За това узнала от внука си на сутринта след
инцидента. При посещение на дома на дъщеря си видяла, че капакът на шахтата, в която се
спънала и паднала дъщеря й бил разместен. Краката на К. били отекли, а левият вече бил
подут. След посещение в Бърза помощ, левият крак на К. бил гипсиран, а десният бинтован.
5
Около месец била на легло със силни болки, за които вземала болкоуспокояващи. Наложило
да използват и подлога, тъй като не можела да става, а хранене, хигиена, компреси и всичко
останало се случвало в леглото. Плачела много и питала майка си „защо се е родила“,
казвала, че „нищо не става от нея“. След около месец започнала да сяда в леглото и да се
храни сама. След 2-3 месеца започнала да стъпва на краката си, да се придвижва с
проходилка и да посещава физиотерапия с придружител. Провела няколко физиотерапии,
след които състоянието и се подобрило. Към Коледа и Нова година К. вече можела да
стъпва, ходела сама до тоалетна и кухнята и споделяла, че се чувства добре и не изпитвала
силни болки. Понастоящем се движела свободно, изпитвала трудности само при баир на
пътя, гледала си домакинството, но изпитвала страх от шахти на пътя. Налагало и се да ходи
с маратонки, тъй като не можела да обуе обувка.
След инцидента К. се променила много – изпитвала страх да излиза и да се движи
сама. До инцидента работела в барче, но след това се наложило да ползва дългосрочни
болнични /5-6 месеца/ и през м.04.2021г. я съкратили и сега била на борсата.
Предвид така установеното от фактическа обстановка, съдът прави следните изводи
от правна страна:
Съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря
за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за
уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени
виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на
възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.
Следователно основателността на предявените искове налага установяване по реда на
пълно и главно доказване на елементите от фактиеския състав на нормата, а именно: вреди,
причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл.49 от ЗЗД е възложил
някаква работа, вредите да са причинени при или по повод на изпълнението й, при вина на
изпълнителя и при наличието на причинна връзка между деянието и виновното причиняване
на вредата.
В настоящия случай ищцата К. И. твърди, че ответникът – Община Варна, като
собственик на пътищата от общинската пътна мрежа и на канализационното съоръжение –
отводнителна шахта находяща се на обществен паркинг пред жилищен блок № 21 в
кв.Вл.Варненчик е отговорен за причинените и имуществени и неимуществени вреди
явяващи се следствие от падането й след спъване в отместения капак на шахтата, довело до
травматични увреждания на двата й крака – навяхване на двете глезенни стави, счупване на
фибуларния малеол на лявата глезенна става и неразместено счупване на върха на 5-та
метатарзална кост на десния крак.
Съгласно нормата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т.2 от ЗОС, общинска собственост са имотите
и вещите, предоставени в собственост на общината със закон. Разпоредбата на § 7, т. 4 от
6
ПЗР на ЗМСМА предвижда, че в собственост на общините преминават и общинските
пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените
площи за обществено ползване, т.6 определя като общински обектите на общинската
инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности
на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или
комунално обслужване, а т.7 на цитирания текст регламентира, че считано от влизане в сила
на ЗМСМА общинска собственост са мрежите и съоръженията на техническата
инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната,
съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват само територията на
съответната община и не били включени в уставния фонд на търговски дружества.
Задължението на Община Варна да поддържа имоти и вещи - общинска собственост
и да ги управлява в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и
с грижата на добър стопанин произтича от нормата на чл.11, ал.1 от Закона за общинската
собственост. Същевременно съгласно чл.19, ал.1, т.4 от ЗВ, водностопанските системи и
съоръжения на територията на общината, с изключение на тези, които са включени в
имуществото на търговски дружества, са публична общинска собственост. Шахтата, като
част от канализационната мрежа на града, представлява съоръжение на техническата
инфраструктура и строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ПЗР на ЗУТ. Съгласно чл. 195, ал. 1 от
ЗУТ собствениците на строежи са длъжни да ги поддържат в техническо състояние
отговарящо на съществените изисквания по чл.169, ал.1-3 от същия закон, в т.ч. в
съответствие с изискванията за достъпна среда на населението и в съответствие с
изискванията на нормативните актове за физическа защита на същите. На основание чл. 195,
ал. 7 от ЗУТ собствениците на строежите носят имуществена отговорност за причинени
вреди от своите виновни действия или бездействия, в резултат на които е настъпила авария
на строежа, довела до материални щети или увреждане на трети лица и имоти.
Следователно на основание чл.2, ал.1, т.1 от ЗОС, вр. § 7, ал.1, т.7 от ПЗР на ЗМСМА
ответникът - Община Варна, като собственик на канализационното съоръжение – част от
общинската инфраструктура и предназначено да задоволява нуждите на гражданите,
находящо се на обществен паркинг в гр.Варна, ж.к.Вл.Варненчик пред бл.21, вх.2 има
задължение да го поддържа в технически изправно състояние в съответствие с изискванията
за достъпна среда на населението и в съответствие с изискванията на нормативните актове
за физическа защита на същото, като за причинени вреди от бездействия на служителите й и
довели до увреждане на трети лица, носи имуществена отговорност, т.е е пасивно
материално легитимиран да отговаря за произтеклите от нея вреди.
Установи се от ангажираните гласни доказателства, че към датата на инцидента с
ищцата – 25.09.2020г. отводнителната шахта находяща се на обществения паркинг пред
дома й в ж.к.“Вл.Варненчик“ бл.21, вх.2 е била с неточно фиксиран и необезопасен капак
позволил кракът на ищцата да попадне и да се заклещи под него и да предизвика падане и
контузия и на двата долни крайника. Ответникът Община Варна не ангажира доказателства
7
установяващи изправността на съоръжението така, че основата и капакът на шахтата да са
били в такова функционално единство, че да не позволяват разместването им, създаването
на луфтове, отвори и други предпоставки за увреждане на стъпващият върху тях, което
обуславя извод за неизпълнение на задължението й да осигури безопасна и достъпна среда
за гражданите и да гарантира добросъвестната поддръжка на собствената инфраструктура.
Налице е следователно виновно неизпълнение на задължение на ответника
/бездействие/, респективно на служителите му, комуто е възложено поддръжката на
водоснабдителната и техническа инфраструктура да осигури ползването на собствените му
вещи – обществен паркинг и отводнителна шахта и съпътстващи елементи и съоръжения
във вид и състояние годни за безопасното им ползване от гражданите, което е основание за
ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответната община по чл.49 от
ЗЗД. Без значение е кое конкретно длъжностно лице е бездействало, тъй като отговорността
на общината е обективна и тя е отговорна дори когато не е установено кой от служителите й
конкретно е причинил вредите.
Съдът намира, че именно недобре фиксираният върху отвора на шахтата капак пред
входа на жилищния блок на ищцата е единствената причина за случилият се нея инцидент
на 25.09.2020г. свързан с причинените и средни телесни повреди. К.И. е излязла от дома си
около 20:00 часа, което с оглед датата на събитието означава прехода към тъмната част от
денонощието. Достъпът до обществения паркинг, където е следвало да се качи в автомобила
ищцата и сина й предполага преминаване през системата от последователно разположени
отводнителни шахти, включваща и процесната, поради което ползването на тротоара е било
неподходящо. Не се събраха доказателства за поведение на ищцата, което да се третира като
съпричиняване на вредата - да е бързала, да е възприела опасността и въпреки това да е
предприела преминаване и т.нат. В този смисъл съдът намира за неоснователно направеното
от ответника възражение за съпричиняване на вредата от ищцата по смисъла на чл.51 от
ЗЗД, доколкото релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с
неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат.
Доказателства за подобно поведение на ищцата не са събрани.
Тази установена по безспорен начин фактическа обстановка обуславя извод за
наличието на причинно-следствена връзка между настъпилите за ищцата вреди и
бездействието на ответника, което е основание за ангажиране на отговорността на
последния по чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД.
При определяне размера на следащото се на ищцата обезщетение за неимуществени
вреди съдът съобразява нормата на чл.52 от ЗЗД според която същото се определя от съда по
справедливост, както и заложените в ППВС 4/1968г. критерии за справедливост, а именно,
че претърпените от деликта морални вреди трябва да са съразмерни с техния действителен
размер, който е обусловен както от характера, продължителността и интензитета на
конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, възрастта,
8
прогнозата, въздействието върху личността на пострадалия и най-близкото му обкръжение,
продължителността на страданието, така и от икономическата ситуация в страната към
момента на увреждането. Едновременно с това размерът му не следва да е източник на
неоснователно обогатяване за пострадалия.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага извод, че вредата за
ищцата се изразява в претърпяната телесна увреда, в следствие на което е преживяла
физическа болка и страдание, психически стрес и дискомфорт. От заключението на
проведената СМЕ се установява по безспорен начин, че ищцата е получила средни телесни
увреждания свързани със счупване на 5-та метатарзална кост на десния крак и на левия
малеол, както и навяхване и на двете глезенни стави, което е довело до дисфункцията и на
двата крайника за период от около месец и половина, през който е била напълно
обездвижена /макар и с гипсова имобилизация само на единия крак/. През този период
същата е била изцяло зависима от помощта на своите близки – майка и син касателно всяка
нужда и функция на тялото – хранене, хигиена – лична и на дома, движения в леглото,
обслужване на физиологичните нужди и т.нат. Едновременното увреждане и на двата долни
крайника съгласно експертното заключение е обусловило както по-висок интензитет на
болката в първите дни след инцидента, така и по-дълъг възстановителен период. Ищцата е
могла да използва краката си по предназначение едва след проведена рехабилитация
/няколко курса физиотерапия/ едва след 4-5 месеца, а двигателната й функция е била
напълно възстановена след около 6 месеца. В дните след инцидента, както и по време на
раздвижването й ищцата е изпитвала силна болка, във връзка с което е употребявала
болкоуспокояващи медикаменти.
Освен физическото състояние на ищцата, пострадала от инцидента на 25.09.2020г. е и
психиката й – в първите 3-4 дни е била в състояние на остра стресова реакция, която с
времето е преминала в състояние на разстройство в адаптацията с прояви свързани с
нарушения на настроението, безсъние, наложена социална изолация, намалена волева
активност и др. Вещото лице посочва, че интензитетът на негативните преживявания е
намалял след 2-3 месеца, като понастоящем психичното й състояние е стабилно. Съдът
намира, че усещането за страх от повтаряне на вредоностното събитие посочено от вещото
лице като „ситуационна фобия“ не е преодоляно напълно, в подкрепа на което са и
показанията на св.Н. посочваща, че дъщеря и изпитва страх да излиза сама от дома си и
търси придружител. По същество страхът от загуба или увреждане на базова човешка
функция – двигателна, с оглед ежедневното й осъществяване я превръща в още по-значим
стресогенен фактор.
При формиране на изводите си, касателно вида и интензитета на претърпените
физически болки и психически страдания от ищцата, съдът съобразява и показанията на св.
Д. и Н., по реда на чл.172 от ГПК, но едновременно с това и като показания на лица, които
поради близката си роднинска връзка с ищцата са в състояние да има пълни впечатления от
последиците от инцидента върху нея.
9
С оглед изложеното по-горе, отчитайки възрастта на ищцата към момента на
инцидента – 46 години – физически активна, трудово ангажирана и социално активна жена,
фактът че е била увредена двигателната функция едновременно и на двата крака –на десния
за период от около 1-2 месеца и на левия за период от около 5-6 месеца, обстоятелството че
за повече от месец е била обездвижена /на легло/ и се е нуждаела перманентно от чужда
помощ за всички функционалности – хранене, обличане, хигиена, обслужване на място на
физиологичните й нужди и т.нат., претърпените силни физически болки налагащи и
медикаментозно повлияване в първите месеци, настъпилата психична травма довела до
усещания за тревожност, безсмисленост, безпереспективност, страх за бъдещето, желание за
социална изолация и други за период от около 6 месеца, а понастоящем с прояви на
непреодоляна ситуационна фобия съдът намира, че справедливият размер на следващото и
се обезщетение за неимуществени вреди е 20 000 лева. Съобразно направеното искане
сумата на обезщетението следва да бъде присъдена ведно със законната лихва върху нея
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.01.2021г. до окончателното
изплащане. За разликата до пълният претендиран размер от 70 000 лева искът се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен поради следните съображения. На първо място
травмативните увреждания на ищцата не са наложили оперативна или друга хирургична
интервенция, респективно необходимост от анестезия и специални изисквания, които
обичайно се задават за пред и след оперативен период, освен обездвижването, продължило
около месец и половина, чиято обезвреда съдът включва в определения по-горе размер на
обезщетението. Лечението на счупения ляв глезен е преминало през гипсова имобилизация
за 12 дни, след което само имобилизация за срок от около 45 дни, а лечението на счупената
пета метатарзална кост е излекувана за около 25 дни с мека имобилизация, без да е била
необходима последваща рехабилитация. Съгласно заключението на вещото лице М.
възстановяването на ищцата е преминало без усложнения с несъществено отклонение от
обичайния за това период, като след 4-5 месеца ищцата е могла да се предвижва
самостоятелно и без помощни средства, а след 6-тия месец тя вече е била възстановена /без
цикатрикси, накуцвания, с тонизирана мускулатура/ и в състояние да води начина си на
живот от преди инцидента, включително да работи като барман. Установи се, че наличният
понастоящем оток на левия крайник е следствие на травмата, но и на диагностицирано
заболяване артроза, което не е в причинна връзка с инцидента, отокът е нормален и ще
отзвучи постепенно. Психологичната травма според вещото лице по СПЕ, при която ищцата
е имала по интензивни негативни преживявания през първите 2-3 месеца след инцидента,
понастоящем е вече преодоляна, а емоционалното й състояние е стабилно. Т.е към
настоящият момент /10 месеца след инцидента/ от приетите и неоспорени от страните
експертни заключения не се установяват негативи последици за ищцата във физичен и
емоционално-психологичен аспект от претърпяното травмативно увреждане, което налага
извод, че търпените болки и страдания не се отличават по интензитет и продължителност в
сравнение с обичайните такива.
По отношение на предявения акцесорен иск за присъждане на лихва за забава върху
10
сумата на присъденото обезщетение за периода от датата на инцидента – 25.09.2020г. до
датата на предявяване на исковата молба – 26.01.2021г., с правно основание чл.84, ал.3 от
ЗЗД, съдът намира същият за основателен за сумата от 688,88 определена с помощен
продукт „Апис Финанси“ и неоснователен за разликата до пълният претендиран размер от
2224,11 лева.
По отношение на иска за присъждане на имуществени вреди в размер на 298,47 лева
– равностойност на направените разходи за лечение и възстановяване и представените
доказателства за техния вид и размер – заплащане на прегледи, ренгенографски изследвания,
закупуване на лекарства, както и заплащането на потребителска такса, съдът намира същият
за частично основателен за сумата от 208,47 лева. Претендираният разход от 90 лева
заплатен за извършване на консултация по документи № 129/2020г. на д-р С.М. – лекар в
Отделение по съдебна медицина при МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД, за което е издадено
заключение № 129/2020г. не следва да бъде възлаган в тежест на ответника, тъй като същият
не е бил от значение за определяне на вида на лечението на ищцата, нито е допринесъл за
преодоляване на нанесената й травма, поради което приема, че не се явява в пряка връзка с
увреждането и на това основание не е подлежащ на възстановяване разход. Съобразно
направеното искане сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.01.2021г. до окончателното изплащане.
За разликата до пълният претендиран размер от 298,47 лева исковата претенция следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Исковата претенция за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 586,06 лева
представляващ разликата над получаваното от ищцата обезщетение за временна
неработоспособност и минималната работна заплата, която е получавала по трудово
правоотношение за периода от 01.10.2020г. до 26.01.2021г. включително е изцяло
основателна. Финансовата разлика между това, което би получила ищцата полагайки труд и
обезщетението за временна неработоспособност в следствие настъпилото увреждане на
крайниците й е в причинно-следствена връзка с инцидента от 25.09.2020г., за който
отговорен е ответникът. Размерът на претенцията е установен от вещото лице по
проведената ССчЕ, поради което съдът го намира за напълно доказан. Съобразно
направеното искане сумата на обезщетението следва да бъде присъдена ведно със законна
лихва считано от датата на депозиране на исковата молба – 26.01.2021г. в съда до
окончателното изплащане.
Всяка от страните е направила искане за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски, като съобразно изхода на спора такива се следват и на двете
страни. Сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски съобразно представеният списък
по чл.80 от ГПК и доказателствата за техния размер са 662 лева лева, включваща заплатени
депозити за вещи лица. На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да
бъде присъдена сумата от 194,53 лева съответна на уважената част от исковете част от
съдебно-деловодните разноски. На основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр.чл.25 от Наредбата за
11
заплащане на правната помощ и предвид направеното искане в полза на ответника следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, както и сторените
разноски за депозити в размер на 150 лева, като съобразно отхвърлената част от исковете на
основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена съответната
част от тях в размер на 247,15 лева.
Процесуалният представител на ищеца – адв. Р.Н. е направила искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение, тъй като доверителката не разполага с достатъчно средства
за заплащането му. За да е основателна молбата на процесуалният представител на ищеца по
реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. обаче, адвокатът е следвало да представи сключен със страната
договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че процесуалното
представителство е безплатно на някое от основанията на чл.38, ал.1 от ЗАдв. Безплатният
характер на конкретната правна защита и съдействие като елемент от договора за мандат
следва да е изрично договорен между страните, което следва да бъде установено или със
самият договор за правна защита и съдействие или евентуално постигнатото съгласие с
представлявания в този смисъл да бъде обективирано по някакъв начин – в документ, в
протокола на съдебно заседание и т.нат. В този смисъл е и установената трайна съдебна
практика, вкл. Определение № 283/04.12.2017г. по дело № 834/2016г. на ВКС, ТК, II т.о.
Такъв договор не е представен по делото, нито има доказателства за постигнато съгласие
между страните за осъществяване на безплатна правна помощ, което е основание за
неприсъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв. Този извод не се
променя от факта, че в становището по същество на спора представено в последното
съдебно заседание е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение
доколкото изявлението е направено единствено от адвоката, но не и от представляваната
страна.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Варна, с адрес: гр.Варна, бул.“Осми Приморски полк“ 43,
представлявана от кмета – Иван Портних ДА ЗАПЛАТИ на К. В. ИЛ., ЕГН ********** с
адрес: гр.Варна, ж.к.“Вл.Варненчик“ бл.21, вх.2, ет.6, ап.18 * сумата от 20 000 /двадесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се
претърпени физически болки и душевни страдания в следствие попадането и на 25.09.2020г.
в необезопасена отводнителна шахта находяща се в гр.Варна, ж.к.Вл.Варненчик
непосредствено пред вх.2 на бл.21, което е причинило травматични увреждания на двата й
крака, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 26.01.2021г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъденото обезщетение от 20 000 лева до пълния претендиран размер от
70 000 лева; *сумата от 688,88 /шестстотин осемдесет и осем и 0,88/ лева, представляваща
12
лихва за забава върху обезщетението от 20000 лева, начислена за периода от 25.09.2020г. до
26.01.2021г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 688,88 лева до пълния претендиран
размер от 2224,11 лева; * сумата от 208,47 /двеста и осем и 0,47/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, включващи разходи за медицински
прегледи, изследвания, консултации и лекарства сторени във връзка с инцидента от
25.09.2020г., ведно със законна лихва върху сумата на обезщетението считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 26.01.2020г. до окончателното изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 208,47 лева до пълния претендиран размер от 298,47
лева; * сумата от 586,06 лева /петстотин осемдесет и шест и 0,06/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди изразяващ и се в разликата над получаваното
обезщетение за временна неработоспособност и минималната работна заплата за всеки
месец в периода от 01.10.2020г. до 26.01.2021г. включително, ведно със законна лихва върху
сумата на обезщетението считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
26.01.2020г. до окончателното изплащане, на основание чл.49, вр.чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Варна, с адрес: гр.Варна, бул.“Осми Приморски полк“ 43,
представлявана от кмета – Иван Портних ДА ЗАПЛАТИ на К. В. ИЛ., ЕГН ********** с
адрес: гр.Варна, ***** сумата от 194,53 /сто деветдесет и четири и 0,53/ лева – сторени от
ищеца съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА К. В. ИЛ., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ***** ДА ЗАПЛАТИ на
Община Варна, с адрес: гр.Варна, бул.“Осми Приморски полк“ 43, представлявана от кмета
– Иван Портних сумата от 247,15 /двеста четиридесет и седем и 0,15/ лева – съдебно-
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски Апелативен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
13