Решение по дело №679/2017 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 4
Дата: 4 януари 2018 г. (в сила от 25 април 2018 г.)
Съдия: Иван Димитров Бедачев
Дело: 20175310200679
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 септември 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Асеновград , 04.01.2018 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори  наказателен състав в публично съдебно заседание на четиринадесети ноември   през   две хиляди и седемнадесета  година, в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ

 

        с участието на секретаря Д.К., като разгледа НАХД № 679 по описа на Асеновградския районен съд – ІІ н.с. за 2017 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

       Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

       Обжалвано е наказателно постановление № 16-001696 от 15.08.2017г. , издадено от Директора на Д-я “ ИТ”- гр. Пловдив   -инж. А.Ч. , с което на ЕТ„***“ ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление: с.Бачково ул.“***“ № 14  , представлявано от Р.Г.Ч.  –собственик , в качеството му на работодател , на основание чл. 416 ал.5 , във вр. с чл. 414 ал.3 от Кодекса на труда  е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ  в размер на 1800 лева , за  нарушение по  чл.62 ал.1 ,във вр. с чл. 1 ал.2  от  Кодекса на труда.

       Жалбоподателят ЕТ„***“, чрез пълномощника си адв. К. в жалбата оспорва наказателното постановление откъм законосъобразност и обоснованост, като отрича факта на нарушението и навежда твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в процедурата по издаването му както и за неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.  

       Въззиваемата страна Дирекция “ОИТ”-гр. Пловдив се представлява от ю.к. Бойкински, който моли за потвърждаване на НП, като законосъобразно и правилно.

       Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата и от страните намери за установено следното:

       Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е НЕоснователна. 

      С акт за установяване на административно нарушение от 06.07.2017 г. е констатирано, че при извършена проверка на 01.07.2017 г.  в кафе –аперитив, находящо се в с.Бачково, алея Бачковски манастир  стопанисван от ЕТ„***“, жалбоподателят в качеството му  на работодател е приел и допуснал да работи като сервитьорка в обекта  Й.А.В., с ЕГН:**********, без да е сключил с нея  писмен трудов договор. От разпита на актосъставителя Н.Б. се установява, че на 01.07.2017 г., около 11.30  часа била извършена проверка в горепосочения обект. Проверяващите установили, че заведението е в работен режим, скарата и кухнята работели, имало клиенти, които се обслужвали, сервирали се кафе, напитки и храна. В момента работели две сервитьорки, едната от които била именно Й.К., които извършвали трудова дейност, като вземали поръчки и обслужвали клиентите.  Й.К. попълнила справка по чл. 402 от КТ, в която декларирала  елементите на трудовото си  правоотношение, като посочила, че работи в заведението само в събота и неделя, като сервитьорка от 29.06.2017 г. с уговорено работно време от 08.00 ч. до 18.00 ч. и уговорено възнаграждение на ден в размер на 20 лв. При проверката присъствал     Р.Ч.. По отношение на работничката К., не отрекъл, че същата работи като сервитьорка, а и това било очевидно за проверяващите , но не представил за нея писмен трудов договор. Контролните органи на базата на констатациите от проверката приели, че е налице трудово правоотношение, което е съществувало към момента на проверката, тъй като всичките му елементи са били налични още към този момент. За констатираното нарушение, касаещо допускането и приемането на работа на работничката Й.К.  без да има сключен за това писмен трудов договор на работодателят ЕТ„***“ бил съставен АУАН. Актът бил съставен в отсъствието на  жалбоподателят при хипотезата на чл.40 ал.2 от ЗАНН, тъй като след надлежно отправена покана до него за съставянето на АУАН същrят не се е явил в Д „ИТ“ – гр. Пловдив. В срока по 44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения, които обаче не били уважени от административно-наказващия орган.

        Съдът намира, че административното нарушение е надлежно установено. Безспорно се установява от доказателствата, че на посочената дата К. е престирала работна сила и са налице всички елементи на трудово правоотношение, за което обаче е нямало сключен писмен трудов договор. АУАН е съставен съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити.Същият кореспондира и със събраните доказателства по делото и с него безспорно се установява факта на нарушението, което правилно е квалифицирано по чл. 62 ал.1, във вр. с чл. 1 ал.2 от  КТ. Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление , в което са преповторени констатациите от АУАН и  на основание чл. 414 ал.3 от КТ  е  наложена имуществена санкция  в размер на 1800 лв. НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Постановено е от компетентен орган и е подписано от него, в изискуемата от закона форма е. В него правилно описаното нарушение е съотнесено към санкционната разпоредба на чл. 414 ал.3 от КТ въз основа на която е наложена санкцията.

Изложената от жалбоподателя защитна теза, че на посочената дата е имало празник на селото, кулинарно състезание и ЕТ „***” е предоставил  заведението си на частна компания, която сама си е готвела и се е обслужвала по масите, съдът намира за неоснователна, тъй като тези твърдения се оборват от констатациите на актосъставителя и писмените доказателства по делото и от цялостния контекст на установената фактическа обстановка към момента на проверката.Самата свидетелка К.  саморъчно е попълнила справката по чл. 402 от КТ без по никакъв начин да възрази, че е на частно парти, а и при проведената беседа не е отрекла, че работи като сервитьорка  и получава възнаграждение за труда си. Освен това актосъставителят непосредствено възприел обстоятелството, че тя е с униформено облекло – престилка  и обслужва клиенти на различни маси, а самият работодател помолил сервитьорките да бъдат викани една по една при проверяващите за да не се прекъсва обслужването на клиентите.

Неоснователно е и възражението, че е следвало да бъдат връчени отделни покани за съставяне на всеки отделен АУАН, с което е допуснато съществено процесуално нарушение. От поканата, макар и една е видно, че ЕТ „***” е поканен да се яви за съставяне на четири  отделни АУАН и няма пречка тази покана да е материализирана в един документ. Нарушение щеше да има, ако ЕТ беше поканен за съставяне на един АУАН, а в негово отсъствие бяха съставени четири.

Не се споделя и твърдението, че е недопустимо свидетел по АУАН да бъде лицето, което извършва проверка, съвместно с актосъставителя. Такава законова пречка липсва и не може да бъде причина за отмяна на НП.

По отношение на наложената имуществена санкция от 1800 лева, същата като вид е законосъобразно определена, а като  размер  е съобразена с критериите по чл. 27 ал.2 от ЗАНН, като правилно е съобразена тежестта на нарушението. Същата е оразмерена малко над минимума  предвиден в закона , предвид обстоятелството, че в обекта на контрол са констатирани и други нарушения на трудовото законодателство. Ето защо,  НП като постановено при спазване на административно-производствените правила и като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

С оглед на изложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН,

Съдът

 

                                            РЕШИ:

 

         ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-001696 от 15.08.2017г., издадено от Директора на Д-я “ ИТ”- гр. Пловдив   -инж. А.Ч., с което на ЕТ„***“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с.Бачково ул.“***“ № 14, представлявано от Р.Г.Ч.  –собственик, в качеството му на работодател, на основание чл. 416 ал.5, във вр. с чл. 414 ал.3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1800 лева, за  нарушение по  чл.62 ал.1 ,във вр. с чл. 1 ал.2  от  Кодекса на труда.

         

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

         

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: