МОТИВИ към Присъда № 197,
постановена по НОХД № 3848 по описа на
БРС за 2016 г.
Съдебното производство в БРС е образувано по повод
внесен обвинителен акт срещу К.Н.К. с ЕГН ********** за престъпление по чл. 196
ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК
за това, че за времето от 20,00 часа на 03.09.2015 г. до 07,20 часа на
04.09.2015 г., в гр.Б., от фургон, паркиран на стадион „Б.”, в условията на
опасен рецидив, след като повредил преграда, здраво направена за защита на
имот-стената на фургона, отнел чужди движими вещи - 1 (един ) брой велосипед
марка „Крос” на стойност 70,00 (седемдесет) лева от владението на И.Р.С. с ЕГН ********** *** и сумата от 45,00 (четиридесет
и пет) лева от владението на К.Д.Х. с ЕГН ********** *** или всичко на обща
стойност от 115,00 лева (сто и петнадесет) лева, без тяхно съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои.
Подсъдимият
редовно призован се яви в открито съдебно заседание. Дава обяснения. Не се
признава за виновен. Твърди, че процесният велосипед е негова лична
собственост. Твърди, че са изтръгнати от него самопризнание с употреба на
физическа сила. Не си спомня нито цвета, нито марката на този велосипед. Спомня
си, че това колело е било бегач без пръчка на рамката и е било купчина желязо,
каплите от гумите били изкарани и е било разглобено. В това състояние го е
продал на свидетеля Т.Й. В последната си дума иска от съда да бъде оправдан
като отново се твърди, че става въпрос за два различни велосипеда.
Защитата на подсъдимия иска от съда да го оправдае
поради недоказаност на деянието. Навежда аргументи за липсата на дактилоскопски
следи и това, че не е описан механизмът на извършеното деяние с оглед
квалифициращия признак на т.3 на чл.195 ал.1 от НК. Не е било установено с
какъв предмет е била срязана ламарината представляваща стена на фургон и с
какво е била огъната.
Прокурорът поддържа обвинението от фактическа и
правна страна. Счита, че извършеното от подсъдимия деяние е доказано по
несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства. Иска от съда да наложи на подсъдимия К. *** за срок
от три години, което да изтърпи ефективно, при първоначален строг режим в
затвор.
След съвкупна преценка на събраните в
производството доказателства, съдът счита за установена следната:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
През 2015г. свидетелят И.Р.С. бил управител на
стадион „Б.” в гр.Б., обл.Б. При него като общ работник работел и свидетелят К.Д.Х.
(починал на 26.06.2016г. Акт за смърт №18/26.06.2016 г.). В района на стадиона
имало поставен метален фургон, в който се съхранявали различни вещи, една част,
от които собственост на свидетеля С., а други собственост на свидетеля Х. През
нощта на 03.09. срещу 04.09.2015г. подсъдимият решил за извърши кражба от този
фургон. Повредил стената на фургона намираща се в близост до вратата, изкривил
я, направил отвор, през който проникнал в него и изкъртил бравата на вратата от
вътрешната страна. От фургона взел един брой велосипед марка „Крос”, тъмнозелен
на цвят, дамски модел, собственост на свидетеля С. и портфейл, собственост на
свидетеля Х. с намиращата се в него сума от 45,00 лева, лична карта,
пенсионерска карта, 2 броя дебитни карти, различни бележки, телефони и други
записки.
На 04.09.2015 г., около 07,20 часа, свидетелят К.Х.
отишъл на работа и установил, че горепосоченият метален фургон е били разбит.
Влязъл в него и веднага разбрал, че от фургона е била извършена кражба. Подал
сигнал до полицията и на място веднага пристигнала ДОГ, която извършила оглед
на местопроизшествието обективиран в протокола за оглед на лист № 55 и 56 от
ДП, ведно с фотоалбум към него на лист № 58 и 59 от ДП. При огледа било
установено и фиксирано, че входната врата била отворена, но езикът на бравата
бил в заключено състояние. До долната лява страна на вратата, гледана от външна
страна панелът на стената на фургона бил огънат нагоре, като бил образуван
отвор с размери 70/50 см. В близост до фургона, при огледа били намерени и
описани следните вещи: синя работна куртка, върху която се намирали личната и
пенсионерската карта на свидетеля Х., различни бележки. Свидетелят Х. са обадил
на съответните банки и блокирал картите си, като по тях не са били установени
неправомерно извършени трансакции.
Известно време след кражбата подсъдимият К.К.
продал велосипед, марка „Крос”, тъмнозелен на цвят, дамски модел на свидетеля Т.С.Й.
за сумата от 10,00 (десет) лева. Велосипедът бил със спукани гуми, които
впоследствие свидетелят Й. поправил и после го продал на свидетелката Кръстина Ф.
за сумата от 35,00 лева.
Известно време след установената кражба от фургона
на стадиона в гр.Б. била проведена специализирана полицейска акция, при която е
бил намерен процесният велосипед. В хода на досъдебното производство свидетелят
С. е бил призован за процесуално следственото действие разпознаване на
предмети. На 15.06.2015г. е разпознал собствения си велосипед. Това действие е
било обективирано в протокол за разпознаване на лист №50 и 51 от ДП и
фотоалбума към него на лист 53 и 54 от ДП. Свидетелят го разпознал по марката,
олющените емблеми, седалката, която била закъсана, тъмнозеления на цвят и че е
без пръчка на рамката.
По делото е била назначена съдебно-оценъчна
експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на велосипеда марка
Крос, тъмнозелен на цвят към датата на кражбата е 70,00 лева. Освен велосипеда
от фургона е била отнета и сумата от 45,00 лева собственост на свидетеля Х.,
видно от прочетените по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.4 предложение второ от НПК показания.
Горната фактическа обстановка се доказа по
несъмнен и категоричен начин от показанията на разпитаните свидетели Й., Ф., С.,
Д. и от прочетените по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 предложение второ и по
ал.5 вр. ал.1 т4 предложение второ от НПК показания на свидетелите С. и Х., от
протокола за разпознаване на предмети и фотоалбум към него, протокола за оглед
на местопроизшествието и фотоалбум към него, протокол да оглед на веществени
доказателства и албум към него, протокола за доброволно предаване, разписка,
справка съдимост на подсъдимия, постановленията за предоставяне на правна помощ
и назначаване на служебен защитник, заключението на вещото лице и изготвената
съдебно-оценъчна експертиза.
Съдът кредитира показанията на разпитаните
свидетели, като ги счита за безпристрастни и последователни. Не кредитира
защитната теза, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства не
е видно, че подсъдимият е автор на деянието, за което му е повдигнато
обвинение. По несъмнен начин се доказа, че подсъдимият е продал на свидетеля Й.
велосипеда, собственост на свидетеля С. Подсъдимият е заявил, че велосипедът е
негов и свидетелят Й. не се е усъмнил в това. Подсъдимият К. и в хода на
досъдебното, и в хода на съдебното производство продължава да твърди, че
процесният велосипед е негов. Това твърдение от една страна му спестява
обясненията, ако не е негов, от кого го е получил, а от друга в подкрепа на
изявлението му, че от него са изтръгнати самопризнания, чрез използването на
физическа сила. Това твърдение на подсъдимия служещо за защитната му теза,
обаче по несъмнен начин бе оборено от показанията на свидетеля С. дадени пред
съда и тези прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 предложение второ от НПК. Последният пред съда и в хода на разпознаването посочи множество признаци,
по които е разпознал велосипеда си. Видно то показанията на свидетеля Д.
дадените сведения от подсъдимия в хода на предварителната проверка не са били
изтръгвани с насилие.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
От изложената по-горе фактология съдът намира, че
по несъмнен начин се доказа, че
подсъдимият К.Н.К. с ЕГН ********** е осъществил от обективна и от субективна
страна престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 вр.
чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК за това, че за времето от 20,00 часа на
03.09.2015г. до 07,20 часа на 04.09.2015г., в гр.Българово, от фургон, находящ
се на стадиона, в условията на опасен рецидив, след като повредил преграда,
здраво направена за защита на имот-стената на фургона, отнел чужди движими вещи
- 1 (един ) брой велосипед марка „Крос” на стойност 70,00 (седемдесет) лева от
владението на И.Р.С. с ЕГН ********** *** и сумата от 45,00 (четиридесет и пет)
лева от владението на К.Д.Х. с ЕГН ********** *** или всичко на обща стойност
от 115,00 лева (сто и петнадесет) лева, без тяхно съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои.
Отнети са чужди движими вещи от владението на
другиго, без съгласието му с намерение противозаконно да бъдат присвоени.
Налице е и квалифициращото обстоятелство – повреждане на преграда, здраво
направена за защита на имот, тъй като за проникването във фургона е била срязан
и огънат панелът на стената в близост до вратата, т.е налице е деяние по чл.195
ар.1 т.3 от НК.
В настоящия случай деянието е извършено от
подсъдимия К. в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” и
б.”б” от НК. Видно от справката за съдимост К. е осъждан както следва:
С определение по НЧД № 3499/2009 г. на РС – гр.Бургас
е определено и наложено едно общо наказание в размер на най-тежкото измежду
наложените му с присъди наказания по НОХД №780/2009г., НОХД №1204/09г, НОХД
№1227/08 г. НОХД № 2194/08 г., НОХД № 1926/09 г., НОХД № 2410/09 г., НОХД № 2989/09
г., НОХД № 2512/09 г. всички по описа на БРС и по НОХД №715/09 г. по описа на
РС-гр.Хасково, а именно две години и три месеца лишаване от свобода. Общото
наказание е изтърпяно на 12.04.2011г.
С определение по НЧД №3723/12 г. на РС-гр.Бургас е
определено и наложено едно общо в размер на най-тежкото наказание измежду
наложените с присъди наказания по НОХД №3454/2011г., НОХД №4542/2011г., НОХД
№3590/2011 г., НОХД №1203/2012 г. всички по описа на БРС, а именно четири
години и шест месеца лишаване от свобода. Общото наказание е било изтърпяно на
27.08.2015 г. Не са изминали пет години от изтърпяването на наказанията,
съгласно чл.30 ал.1 от НК.
Видно от горното К. е бил осъждан преди да извърши
престъплението, предмет на настоящото наказателно производство, за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е било отложено по чл.66 ал.1 от НК и е осъждан два
пъти на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер,
изпълнението на поне едно, от които не е отлагано по реда на чл.66 ал.1 от НК.
От субективна страна престъплението е извършено при
форма на вината пряка умисъл, като подсъдимият К. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици
и е искал тяхното настъпване.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО:
За осъщественото от подсъдимия К.Н.К. с ЕГН **********
престъпление по чл.196 ал.1 т.2 от НК законодателят е определил наказание
лишаване от свобода от три до петнадесет години.
Подсъдимият К. е български гражданин, без образование, безработен,
неженен.
Прави впечатление, че шест дни след изтърпяване на
последното си наказание лишаване от свобода в размер на четири години и три
месеца подсъдимият извършва процесната кражба. Този факт навежда извод, че
подсъдимият не се е поправил, не е коригирал поведението към спазване на
законите и добрите нрави. Съдът при определяне на наказанието съобрази и едно
изключително смекчаващо вината обстоятелство, а именно съдействието на
подсъдимия за разкриване на обективната истина още в хода на предварителната
проверка, където пред свидетеля Д. е признал за извършената кражба и станало възможно връщането на вещта на
нейния собственик. Предвид това и като взе под внимание стойността на отнетото,
съдът наложи наказание лишаване от свобода при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Определи го в размер на десет месеца при
първоначален режим строг, в затвор. Това наказание по мнение на съда се явява
съответно на обществената опасност на деянието и на дееца и с него могат да
бъдат постигнати целите на чл.36 от НК.
ОТНОСНО НАПРАВЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО РАЗНОСКИ:
Съдът осъди
на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия К.Н.К. с ЕГН ********** *** да
заплати направените в хода но досъдебното производство разноски по сметка на ОД
на МВР - Бургас в размер на 45,00 (четиридесет и пет) лева за изготвената
експертиза.
Осъди на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия К.Н.К.
с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд-Бургас направените в хода на съдебното производство съдебно
деловодни разноски в размер на 15,00 (петнадесет) лева, представляващи
възнаграждение за вещото лице и 10,00 (десет) лева представляващи държавна
такса за служебно издаване на два броя изпълнителни листи.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
Райна Жекова
.