Р Е Ш Е Н
И Е №
В
името на народа
гр.
Кърджали, 30.10.2019 г.
Административен съд – Кърджали,
в публично съдебно заседание на
тридесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мелиха Халил
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 261/
2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от АПК във вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК.
Образувано е по жалба на Й.Ф.М. от ***,
подадена чрез пълномощник, срещу Акт за установяване на публично държавно
вземане (АУПДВ), № ***/ *** г., изх. № ***/ *** г. на директора на Областта
дирекция на Държавен фонд „Земеделие“, Кърджали. Твърди се, че оспореният
административен акт е незаконосъобразен поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с относимите материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Посочва се, че административният
орган неправилно е констатирал, че е налице договорно и нормативно
неизпълнение, тъй като при извършване на административни проверки
след
първо плащане и преди второ плащане е установено неспазване на разпоредбите на
чл.14, ал.1, т.5 от Договора, съответно -
чл.41, т. 6 от Наредба №10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 ’’Стартова помощ за развитието на малки
стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Изложен е
довод, че в срока за възражения по откритото производство за съставяне на АУПДВ
жалбоподателят е пояснил, че е внасял осигурителните си вноски като земеделски
стопанин съгласно Кодекса за социално осигуряване, което само по себе си
означава, че не е в нарушение и изпълнява условието на чл.14, ал.1, т.5 от
Договор № *** от *** г.
В жалбата се посочва също, че през
стопанските 2015/2016, 2016/2017, както и към настоящата 2018/2019 години Й.М.
поддържа актуална регистрация като земеделски стопанин. Липсата на такава за
стопанската 2017/2018 г. се дължала на здравословен проблем, възпрепятствал
пререгистрацията му, което е описал подробно във възражение с Вх.№**** от ***
г. ведно с приложен Протокол на медицинска комисия ЛКК - МЦ „Здраве“ ЕООД, ***,
представен в ДФЗ. Изразява се становище, че липсата на пререгистрация не
означава, че е спрял да отговаря на изискването за „Земеделски стопанин“. През
целия период от сключване на договора до момента Й.М. е внасял осигурителните
си вноски и не е прекъсвал дейността като такъв. През цялото време и до момента
поддържа земите си в добро агротехническо състояние, полагайки грижи за тях и
изпълнявайки производствената програма съгласно бизнес плана по проекта. Поради
тези аргументи се твърди, че АО не изяснил фактите и обстоятелствата от
значение за случая, не е обсъдил задълбочено възраженията и обясненията на
жалбоподателя. Посочва се, че в административната преписка няма данни за недобросъвестност
или умисъл в поведението на земеделския стопанин, което обстоятелство не е
изследвано от АО при откриване на производството по издаване на АУПДВ. Твърди
се, че по този начин органът е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като не е изяснил
в пълнота фактите и обстоятелствата от значение за случая, съответно – налице е
нарушение на материалния закон и целта на закона.
Втората група основания за
незаконосъобразност на оспорения АУПДВ, съгласно изложеното в жалбата, е
издаването му при съществени процесуални нарушения, които се състоят в това, че
управляващият орган не е спазил законоустановената
процедура за установяване по основание и размер на претендираните
неправилно изплатени средства след извършено първо плащане на финансова помощ.
Посочва се, че нарушението е особено съществено и е обусловило провеждането на
административно производство и издаването на краен акт, каквито не са
предвидени в закона за този вид случаи. Твърди се, че след като процедурата по
издаването на оспорения АУПДВ е започнала след 07.01.2018 г. (датата на влизане
в сила на чл. 9б от ЗПЗП), приложим за установяване по основание и размер на
публични вземания на ДФЗ от вида на процесните, е
ЗУСЕСИФ и по-конкретно чл. 69 и сл. от същия закон. В нарушение на установените
с този закон правила, ДФЗ не е издал решение за финансова корекция по чл.73 от
ЗУСЕСИФ. Изложен е довод, че това решение следва да е мотивирано, да се издаде
от ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта и с него да се установи
по основание и размер финансовата корекция. Решението подлежи на обжалване по
реда па чл. 73, ал. 4 от закона и влязлото в сила решение би било основание за
издаване на АУПДВ при установена нередност на изплатените средства от ДФЗ. В
този смисъл се цитира Решение №10754/ 04.09.2018 г. по адм.
д. № 4120 от 2017 г. на III о. на ВАС. Прави се искане да се отмени АУПДВ. В
съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник и се претендират деловодни
разноски.
Ответникът – Директор на Областна дирекция на
ДФ „Земеделие“ – Кърджали, чрез процесуален представител по пълномощие,
изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В представена писмена защита
подробно посочва съображенията си за това, свеждащи се до следното: Обжалваният
акт е издаден от компетентен орган с делегирани правомощия на основание Заповед
№ 05-РД/286/01.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Спазена
е изискуемата от закона форма, съдържаща фактическите и правни основания,
мотивирали издаването на АУПДВ. Преди издаване на акта са извършени всички
проверки.Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че
жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност и от лице, правната сфера на което се засяга по
неблагоприятен начин от оспорената заповед.
При извършена проверка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Й.М. е подал заявление за подпомагане по
Програма за развитие на селските райони 2014 г.-2020 г., подмярка
6.3 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“. Към него е приложил бизнес план, от който се
установява, че е регистриран в ОДЗ – Кърджали като земеделски стопанин. На
26.04.2017 г. между Й.М. и ДФ“Земеделие“ е сключен Договор № *** за отпускане
на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3
„Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014 г.-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони. С Решение № ***, изх.№ ***/ *** г. на директора на ОД на ДФ
„З“ – Кърджали е одобрено изплащането на финансова помощ, по договор № ***
съгласно заявка за плащане № ***, в размер на *** лв. В този административен
акт е записано, че сумата е изплатена на 12.05.2017 г.
Със Заявка № *** от *** г. Й.М. е поискал
второ плащане по сключения между нея и ДФЗ договор, като е представил изискуеми
документи по Наредба № 10 от 10.06.2016 г. След извършени проверки преди
второто плащане са били установени нередности, като до лицето са отправени
следните уведомителни писма:
УП за отстраняване на нередовности,
с дата 20.11.2018 г., с указание в срок от 10 дни да се представят посочени в него
документи. Писмото е получено на 12.11.2018 г. от бащата на Й.М.. С придружителни писма, вх.№ ***/ *** г. и вх.№ ***/ *** г.,
лицето е представило исканите документи.
С УП, изх.№ ***/ *** г. на ОДЗ – Кърджали е
било поискано, в срок от 10 дни, да представи справка за история на осигуряване
на Й.М. като самоосигуряващо се лице съгласно КСО за
периода от 26.04.2017 г. до настоящия момент. След получаване на исканата
информация е изпратено УП за
отстраняване на нередовности, изх.№ ***/ *** г. на
ОДЗ – Кърджали. В това писмо е посочено, че при извършени административни
проверки е установено, че Й.М. не е пререгистриран като земеделски стопанин за
стопанската 2017/ 2018 година по реда на Наредба № 3 от 1999 година за
създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Цитирана е нормата
на чл.41, т.6 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки
стопанства", предвиждаща задължение В срок до изтичане на пет години от
сключване на договора за предоставяне на финансова помощ ползвателят на помощта
е длъжен да поддържа актуална регистрация като земеделски стопанин по реда на
Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските
стопани. На лицето е указано, в срок от един месец от получаване на УП, да
отстрани констатираното неизпълнение и да представи релевантни документи. С придружително писмо, вх.№ ***/ *** г. на ОДЗ – Кърджали, Й.М.
е представил обяснение, в което посочва, че в регламентирания период за
регистрация като земеделски стопанин за стопанската 2017/ 2018 година не е
успял да извърши регистрацията си в Общинска служба – „Земеделие“ и съответно –
в Областна дирекция „Земеделие“ поради здравословни причини. Заявява, че не е
прекъсвал дейността си и агротехническите мероприятия. Към момента е
регистриран земеделски стопанин и поддържа регистрацията си съгласно Наредба №
3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани.
Посочва, че е бил в невъзможност да извърши пререгистрация, тъй като
здравословното му състояние не е позволявало, а лечението и възстановяването му
са продължили дълго време. Прилага Протокол на медицинска комисия, № ***/ *** г.
от ЛКК, МЦ „Здраве“ ЕООД, ***, в който е вписано, че следва да послужи като
доказателство пред ДФЗ – Кърджали в уверение, че от 01.02.2018 г. до 20.02.2018
г. е лекуван.
С Писмо за откриване на производство по
издаване на решение за налагане на финансова корекция, изх. № ***/ *** г. на
директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Кърджали жалбоподателят е бил уведомен, че
ДФЗ открива производство по издаване на АУПДВ. В този документ е прието, че в
едномесечния срок от получаване на уведомлението за липса на регистрация като
земеделски стопанин, нередовността не е отстранена. Посочено е, че предвид
установеното неизпълнение на нормативно и договорно задължение, на основание
чл.9, ал.1, т.15, във вр. с чл.14, ал.1, т.5 и чл.17,
ал.1 от Договор № *** от *** г., и чл.43, ал.3 и чл.44, т.6 от Наредба № 10 от
10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3
"Стартова помощ за развитието на малки стопанства", Фондът изисква
връщане на полученото първо плащане и бенефициера
няма право да получи второ плащане. Общият размер на задължението, за което ДФЗ
ще издаде АУПДВ е *** лв. Указана е възможността, при несъгласие с
основателността и размера на публичното вземане, да предяви възражение в
14-дневен срок от получаване на писмото. След получаването на това писмо Й.М. е
предявил възражение, което не е било уважено и е издаден оспорения в настоящото
производство АУПДВ. С този акт, на основание чл.27, ал.3 и ал.4 от ЗПЗП и
чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК, е отказано изплащането на финансова помощ в
размер на *** лв, представляваща второ плащане по
Договор № *** от *** г.(раздел I-ви от АА) и е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на *** лв., представляващо
сумата на полученото първо плащане по Договор № *** от *** г.(раздел II-ри
от акта). Посочено е, че дължимата сума в размер на *** лв. подлежи на
доброволно плащане в 14-дневен срок от връчване на АУПДВ, като лихва се
начислява от датата на изтичане на посочения срок за доброволно изпълнение.
При извършена проверка за законосъобразност
на оспорения административен акт, на основание чл.168, ал.1 от АПК, АС –
Кърджали прави следните изводи:
Актът за установяване на публично държавно
вземане е издаден от компетентен административен орган – Директор на ОД на ДФ
„Земеделие“ – Кърджали предвид разпоредбата на чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, която в
приложимата й редакция (обн. ДВ, бр. 12 от 2015 г.,
доп. бр. 2 от 2018 г.), предвижда, че изпълнителният директор може да делегира
със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от
националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по
подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване
на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и
по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори
и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност. В изпълнение на това правомощие, с представената по делото
Заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г., изпълнителният директор на ДФ
"Земеделие" е делегирал на директорите на областните дирекции на
фонда, правомощия да издават решения за налагане на финансови корекции и актове
за установяване на публични държавни вземания по чл. 166, ал. 2 от ДОПК,
включително по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки
стопанства“ от мярка 6 “Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР за
периода 2014 г.-2020 г. Посочената заповед за делегиране на правомощия е
валиден административен акт до нейната отмяна, като е без значение
обстоятелството, че делегиращият тези правомощия административен орган към
момента не заема длъжността, към която принадлежат правомощията. Поради
изложеното и вида на оспорения акт, същият се явява издаден от лице, действащо
при надлежно упражняване на делегираните му правомощия, в рамките на неговата
материална и териториална компетентност.
При постановяване на АУПДВ са спазени административнопроизводствените правила в Наредба № 10 от
10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3
"Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. и ДОПК. Наредба № 10/10.06.2016 г. е
издадена преди влизането в сила на ЗИД ЗПЗП (ДВ бр. 2/2018 г.). Производството
по тази наредба относно договора на Й.М. е започнало по нея и не е приключило
поради изтичане периода на мониторинг (изтичането на срока, в който съответният
бенефициент е длъжен да спазва договора за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ).
В оспорения АУПДВ е посочено, че се издава,
тъй като жалбоподателят, в нарушение на чл.41, т.6 от Наредба № 10 от
10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3
"Стартова помощ за развитието на малки стопанства" и Договора,
сключен между него и ДФЗ, не е пререгистриран като земеделски стопанин за стопанската
2017/ 2018 година по реда на Наредба № 3 от 1999 година за създаване и
поддържане на регистър на земеделските стопани. АС – Кърджали приема, че от
административната преписка, е доказано посоченото основание. Всъщност то не се
оспорва и от жалбоподателя, които излага съображения, че това е станало по
независещи от него причини, както и, че АО орган не е взел предвид
обстоятелството за отсъствие на умисъл. Настоящият състав на съда не споделя
тези доводи поради следните съображения:
В чл.5, ал.3 от на Наредба № 3 от 1999 година
за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани е посочено, че Регистрираните земеделски стопани или упълномощени от тях лица
с нотариално заверено пълномощно представят ежегодно в срок от 1 октомври до
края на срока
по чл.12, ал. 2 от Наредба № 5 от 2009 г. заусловията и реда за подаване
на заявления по схеми и мерки
за директни плащания (ДВ, бр. 22 от 2009 г. ) актуална информация за дейността
си чрез анкетна карта с анкетни формуляри. Въз основа на
представената информация областна дирекция "Земеделие"
заверява регистрационната карта на земеделския
стопанин за срок до края
на срока по изречение първо
за следващата стопанска година и издава
справка, генерирана от регистъра, за декларираната
от него дейност. Съгласно
чл.12 , ал. 2 от Наредба № 5 от 2009 г. За условията и реда
за подаване на заявления по
схеми и мерки за директни плащания Заявление за подпомагане не може да бъде
подадено по-късно от 25 календарни дни след изтичане на срока по чл. 4, ал. 1. Съответно –
последната разпоредба гласи, че
Заявленията се подават през периода от 1 март до 15 май на годината, за
която се кандидатства за подпомагане. Когато 15 май е неприсъствен ден, срокът
за подаване на заявления за подпомагане изтича в първия следващ работен
ден. От цитираната нормативна уредба, касаеща подаване на заявление в ОД „Земеделие” за
регистриране като земеделски стопанин, се установява, че крайният срок за
подаване е до 09.06. на съответната година. В настоящия случай, за стопанската
2017/ 2018 година, до 09.06.2018 г.
Безспорно е, че заявление за регистрация като земеделски стопанин не е
било подадено нито от жалбоподателя, нито от упълномощено от него лице.
Неизпълнението на нормативно и договорно предвиденото задължение не се дължи на
неяснота в указанията или заблуждение на жалбоподателя от страна на ДФЗ.
Твърдението, че това задължение по чл.41, т.6 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г.
за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за
развитието на малки стопанства" не е изпълнено поради здравословни
проблеми, правилно в оспорения АУПДВ не е взето предвид. Освен посоченото в
обжалвания административен акт следва да се добави и това, че състоянието на
временна неработоспобност не е установено по реда,
предвиден в Наредбата за медицинската експертиза. На следващо място,
Неизпълнението на задължението по чл.41, т.6 от Наредба № 10/10.06.2016 г. за
прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за
развитието на малки стопанства" има за последица отказ за второ плащане и
връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне
на финансова помощ ведно със законната лихва към него, изчислена за период,
посочен в договора – чл. 37, ал. 1, т.11 от Наредба № 10/10.06.2016 г. . за
прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за
развитието на малки стопанства". Последицата по чл.37, ал. 1, т. 11 от
Наредбата е неприложима само при неизпълнение на задължението поради
непреодолима сила или извънредни обстоятелства – чл. 37, ал. 4 от Наредба №
10/10.06.2016 г. за
прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за
развитието на малки стопанства", каквито не съставляват удостовереното от
жалбоподателя заболяване по представения Протокол на медицинска комисия.
Съгласно § 1, т.16 от ДР на Наредба № 10/10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки
стопанства“, "Непреодолима сила и извънредни обстоятелства" са
обстоятелства по смисъла на чл.2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г.
Според определението на посочените понятия в
чл.2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., за такива се приемат
случаите на: а) смърт на бенефициера; б) дългосрочна
професионална нетрудоспособност на бенефициера; в)
тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г) случайно
унищожение на постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или болест
по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански
животни или земеделски култури на бенефициера; е)
отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това
отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението.
Заболяването на жалбоподателя, довело до временна неработоспособност (от
01.02.2018 г. до 20.02.2018 г.), не е професионално, доколкото няма данни да е
настъпило изключително или предимно под въздействието на вредни фактори на
работната среда и експертно решение за потвърждаване на професионалния му
характер ( арг. от чл. 56 и чл. 59, ал. 1, т. 3 КСО),
нито може да се определи като дългосрочно, за да бъде признато като основание
по чл.2, параграф 2, б. „б“ на Регламент № (ЕС) № 1306/2013 г., във вр. с § 1, т.16 от ДР на Наредба № 10/10.06.2016 г., за
отпадане на последиците по чл. 37, ал. 1 от Наредба № 10/10.06.2016 г. за
прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за
развитието на малки стопанства" – чл. 37, ал. 4 от Наредбата. Тъй като за
стопанската 2017/ 2018 година жалбоподателят не е бил регистриран
(пререгистриран) като земеделски стопанин и при отсъствието на „непреодолима
сила" и „извънредни обстоятелства" за пропускането му, правилото на
чл. 35, ал. 2 от Наредбата е неприложимо. В чл.41, т.6 от Наредба №
10/10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3
"Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ изискването за наличие
на регистрация като земеделски стопанин в рамките на 5-годишен срок от сключване
на договора, е предвидено като самостоятелно основание, наред с всички
останали, предвидени в Наредбата, за получаване на финансова помощ. Затова в
чл.43, ал.1 от Наредба № 10/10.06.2016 г. за прилагане на подмярка
6.3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ е посочено, че В
случаите на неизпълнение на задълженията по чл. 40, ал. 1 и чл. 41, т. 1, 2, 3
и/или 6, както и по чл. 46, РА писмено уведомява ползвателя на помощта за
констатираното неизпълнение, като указва едномесечен срок за неговото
отстраняване. А съгласно ал.3 от чл.43 от Наредбата, Когато не отстрани нередовностите в срока по ал.2, ползвателят на помощта
дължи връщане на цялата получена по договора финансова помощ заедно със
законната лихва към нея считано от датата на неизпълнението, а в случай че
същата не може да бъде установена – от датата на неговото констатиране. Това са
и посочените в АУПДВ разпоредби, поради което същият е законосъобразен в частта
си по т.II, с която е определено подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на *** лв., представляващо сумата на полученото
първо плащане по Договор № *** от *** г. В частта, с която е отказано
изплащането на финансова помощ в размер на *** лв., представляваща второ
плащане по Договор № *** от *** г. АУПДВ е незаконосъобразен, поради следното:
С АУПДВ като индивидуален административен акт се установяват публични вземания
като съответно предмет на акта е определянето на такива вземания по основание и
размер, т. е. прекратяването на договор за финансова помощ и отказът занапред
на плащане на одобрена финансова плащане, която обаче не е изплатена, не
съставляват установяване на публично вземане. В тази си част обжалваният акт е
незаконосъобразен и подлежи на отмяна. Административната преписка в същата част
подлежи на връщане за приключване на започналата процедура по чл.37, ал.1 от Наредба
№ 10 и за издаване на решение със същия смисъл.
При този изход на спора и на основание чл.
143, ал. 1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на деловодни
разноски е основателно и следва да се уважи съобразно уважената част от
жалбата. Пълномощникът на ответника е направил възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Тъй като предвид
уважената част от жалбата, определеният по реда на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в
размер на 470 лв., то следва да се присъди възнаграждение за адвокат в размер
на 500 лв. съгласно чл.8, ал.2, т.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради посоченото ДФЗ – РА,
като юридическо лице, към което принадлежи ответника, следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя деловодни разноски в размер на 510 лв., представляващи
адвокатски хонорар в размер на 500 лв. и 10 лв. – внесена държавна такса.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.173, ал.2 от АПК, Съдът:
РЕШИ:
Отменя АУПДВ, № 09/06/3/0/02995/3/01/04/01/
26.06.2019 г., изх. № ***/ *** г., издаден от директора на Областна дирекция на
Държавен фонд „Земеделие“, Кърджали в частта по раздел първи, с която е
отказано изплащането на финансова помощ в размер на 9 779 лв.,
представляваща второ плащане по Договор № *** от *** г. и връща преписката на ответника за произнасяне по Заявка № *** от ***
г. от Й.Ф.М. с надлежен акт по чл.37 от Наредба № 10/10.06.2016 г. за прилагане
на подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на
малки стопанства“.
Отхвърля жалбата на Й.Ф.М. срещу АУПДВ, № 09/06/3/0/02995/3/01/04/01/ 26.06.2019 г., изх. № ***/ ***
г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“,
Кърджали в частта по раздел втори, с която е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., представляващо
сумата на полученото първо плащане по Договор № *** от *** г.
Осъжда Държавен фонд „Земеделие” с Булстат *** и
адрес: *** да заплати на Й.Ф.М. с ЕГН ********** и адрес: ***, деловодни разноски
в размер на 510лв. ( петстотин и десет лева).
Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: