Р Е
Ш Е Н
И Е
№………/………………2022 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА- ІV
тричленен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди
и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА
ШИРВАНЯН
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Нина Атанасова и в присъствието на
прокурора от ВОП Мирослав Г., като
разгледа докладваното от председателя касационно адм. дело №2509 по описа на съда за 2021
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 348 от Наказателнопроцесуалния
кодекс /НПК/.
Образувано е по касационна жалба от С.Г.Д., ЕГН **********,***, подадена
чрез пълномощник – адв. Й.А. ***, срещу
Решение № 634/01.10.2021 г. по анд. № 20213110203584/2021г. по описа на
Варненския районен съд /ВРС/.
Релевира се допуснато нарушение на закона-
касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 НПК във вр. с чл. 63в ЗАНН. Излагат
се твърдения, че нарушението е неправилно съотнесено към санкционната
разпоредба на чл. 93, ал, 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, като се
твърди, че последната предвижда общо правило за санкциониране , докато в Закона
за движение по пътищата е предвидена специална норма- чл. 178в, ал. 5. Твърди
се, че адресати на нормите на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр и на чл. 178в, ал. 5
от ЗДвП, са идентични. Изложени са доводи, че двете норми се намират в
съотношение на обща към специална, като специалната норма на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП изключва приложението на общата от ЗАвПр. Именно в разпоредбата на чл.
178в, ал. 5 от ЗДвП е конкретизиран документът, чиято валидност се
изисква.
Предвид изложеното се отправя искане касационната
инстанция да отмени решението на Районен съд – Варна и да постанови ново, с
което да се отмени, издаденото наказателно постановление. Отправя се и искане
за присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание представител за касатора не се
явява. Депозирана е писмена молба от процесуален представител, с която се
поддържа жалбата и отправеното искане в
същата .
Ответникът по касация – регионална дирекция
на ИА „Автомобилна администрация“-Варна , депозира писмен отговор за
неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна
изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на
ВРС за правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е допустима, тъй като
изхожда от процесуално легитимирано лице – страна във въззивното производство и
е подадена при спазване на разписаните процесуални срокове по упражняване
правото на жалба, а разгледана по същество тя е и основателна.
С обжалваното съдебно решение Районен съд–Варна е потвърдил НП №
23-0000508/10.06.2021 г. на директора на регионална дирекция на ИА„Автомобилна
администрация“ - Варна, с което на С.Г.Д., на осн. чл.93, ал. 1 т. 1 от ЗАвПр,
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв.
От фактическа страна районният съд е приел, че на
08.02.2021 г. на път II-29, в района на „Лукойл“, посока към входа на гр. Добрич
товарен автомобил „Даф“, категория Ен-3, рег. № В4083ЕН е бил управляван от С.Д..
С товарния автомобил е бил извършвал превоз на товари – слънчоглед, като
водачът не е имал валидно удостоверение
за психологическа годност – притежаваното от него било с изтекъл срок на
валидност.
На 08.02.2021г. е съставен АУАН срещу касатора, в който
описано приетото за установено нарушение на чл. 87, т. 3 от Наредба
№33/03.11.1999г. АУАН е връчен на нарушителя, който е отбелязал, че няма
възражения, такива не са депозирани и в срока по чл. 44 от ЗАНН. На
10.06.2021г. е издадено и оспореното НП,
като видно от съдържанието на същото административно наказващия орган е
възприел описаната в АУАН фактическа обстановка.
За да потвърди издаденото наказателно постановление, ВРС е приел, че същото
изхожда от компетентен орган и в предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове. АУАН и
НП съдържат всички реквизити, предвидени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Направен е
извод, че административнонаказващия орган правилно, въз основа на събраните по
административната преписка доказателства, е направил извод, че е извършено
административно нарушение и правилно е определил квалификацията на деянието.
Изложени са доводи, че при определяне на административното наказание правилно е
преценена санкционната норма на ЗАвПр и наказанието е определено правилно по
вид и размер.
Въззивният съд е изложил съображения, че с изтичането на срока на
удостоверението за психологическа годност водачът вече не разполага с такова,
поради което не може да се направи извод, че е психически годен да управлява
превозно средство. Посочено е още в мотивите на обжалваното решение, че
правилно е приложена разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр и факта, че и
в други закони се съдържат хипотези на административно наказание, припокриващи
установените обстоятелства, не обуславя
приложението им. Районен съд – Варна е изследвал и приложението на чл. 28 от ЗАНН, като е посочил, че конкретния случай не показва занижена степен на
обществена опасност, дори напротив приел е, че обществената опасност на
нарушителя е завишена и не следва да се приема, че нарушението е
маловажно.
Касационната инстанция счита обжалвания съдебен
акт на ВРС за неправилен поради погрешно тълкуване и прилагане на
материалноправните разпоредби.
Съгласно предписанието на чл.87 т.2 от Наредба №
33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България, водачите на
автомобили за обществен превоз на товари трябва да
притежават валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на
наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
Безспорно е, че касаторът не е изпълнил това си задължение. На 08.02.2021 г. е
осъществявал обществен превоз на товари без валидно удостоверение за
психологическа годност.
Дадената
правна квалификация на деяннието от наказващия орган е по чл.93, ал. 1 т. 1 от ЗАвПр. Според това
нормативно правило водач на моторно превозно средство, който извършва обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени
лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се
изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му се наказва с глоба 2000 лв. -
при първо нарушение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП
наказва се с глоба в размер на
500 лв. водач, който извършва
таксиметрови, превози за собстеван сметка или обществени превози на пътници
или товари без валидно удостоверение за психологическа годност. .
Съпоставката
на двете правни норма сочи на извод, че и двете са административнонаказателни, тъй като и двете
задават признаци на административно нарушение и определят вид и размер на
административно наказание .
Налице
е колизия между тях, тъй като един и същ
юридически факт /извършване на обществен превоз превоз на товари от водач без валидно удостоверение за психологическа годност /
може да бъде подведен под хипотезиса и
на двете административнонаказателни
разпоредби . Едно и също неправомерно действие може да бъде разглеждано на
форма на изпълнителното деяние на адм. нарушение по чл. 93 , ал.1 т.1 от ЗАвПр
и по чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП , но тези норми предвиждат различни по размер
административни наказания и пораждат
различни правни последици за дееца. При
подобна конкуренция на цитираните разпоредби чрез тълкуване на тяхното
съдържание се достига до извод, че разпоредбата на чл. 93, ал.1 т.1 от ЗАв ПР
представлява обща правна норма, докато правилото на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП е
специално и тази тяхна колизия се
разрешава с прилагане на следния правен принцип : „Lex specialis derogat
generali“ т.е. в случая следва да се правоприложи специалното правило на
чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП.
В контекста на изложеното погрешно е заключението на районния
съд за правна квалификация на
правонарушението по чл. 93 , ал.1 , т.1 от ЗАвПр . Съгласно тълкувателно
решение № 8/16.09.2021 г. по тълк. дело № 1/2020г. на ВАС районният
съд има правомощие в производства по раздел V, глава ІІІ на ЗАНН
да прилага закона за същото, еднаквото или по-леко наказуемото
нарушение, но в касационни
производства административният съд няма
правомощие да преквалифицира деянието. В тази връзка настоящият съд не
може да подведе установените по делото юридически факти под правилната законова разпоредба и поради тази причина
може единствено да отмени обжалваното решение на РС-Варна и вместо него да
постанови отмяна на издаденото наказателно
постановление , което е незаконосъобразно поради дадена погрешна правна
квалификация на правонарушението .
При този изход на правния спор съдът следва да
удовлетвори искането на касационния жалбоподател за присъждане на
съдебно-деловодни разноски: платен в брой адв. хонорар по договор за правна
защита № 392772/27.09.2021г .
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221,
ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Варна, ІV-ти касационен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 634/01.10.2021 година на Районен
съд – Варна, постановено по АНД №
20213110203584/2021 година и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0000508/10.06.2021г., с което за
нарушение на 87, т. 2 от Наредба №33 от 03.11.1999г., на С.Г.Д. е наложена
„глоба“ в размер на 2000 лева., на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция“ Автомобилна
администрация“ да заплати на С.Г. Д. с ЕГН ********** сумата от 400 / четиристотин/ лева,
представляваща съдебно-деловодни
разноски.
Решението не подлежи на обжалване или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.