Р Е Ш Е Н И Е
Номер…………………. Година 2022
град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд
Девети
касационен състав
на десети ноември
две
хиляди двадесет и втора година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Таня Димитрова
Станислава Стоева
секретар Пенка Михайлова
прокурор Александър Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Милачков
К.Д. №2056 по описа на съда за 2022 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
касационна жалба на Директора на регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ гр. Варна, чрез процесуалния представител В. С. – младши експерт
в отдел „Контрол“, срещу Решение № 996/19.07.2022 г., постановено по АНД №
20223110201981/2022 г. на Районен съд гр. Варна, с което е ОТМЕНЕНО НП №
23-0001895/16.12.2021 г., издадено от Директора на регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Варна, с което на „Сий Травел“ ООД е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000.00 (хиляда)
лева за нар. на чл. 10, § 2, изр. 1, пр. 2 от Регламент (ЕО) 561/2006 във вр. с
чл. 78, ал. 1 т. 1 от ЗАвП и на осн. чл. 104, ал. 1 от ЗАвП. С решението на
Районен съд – Варна Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е осъдена
да заплати на „Сий Травел“ ООД сумата от 330.00 лева, представляваща
направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
С жалбата се прави искане за
отмяна на Решение № 996/19.07.2022 г., постановено по АНД № 20223110201981/2022
г. на Районен съд гр. Варна. С оглед изхода на настоящото дело се моли съдът да
се произнесе по адвокатското възнаграждение на насрещната страна при условията
на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН. Прави се искане за присъждане на възнаграждения за
процесуално представителство в полза на Изпълнителна дирекция „Автомобилна
администрация“ – Варна, съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ.
В съдебно заседание, касатора не
се явява, не изпраща представител.
Ответникът не изпраща
представител. В отговор на касационната жалба излага подробни съображения за
неоснователност на касационната жалба. Отправя искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение, в размер на 300 лв., придружено със списък по чл.80 от ГПК.
Представителят на ВОП дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след преценка на
представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в
производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН и от надлежна страна, поради
което е допустима. Наведените доводи в касационната жалба представляват
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от
чл. 63в от ЗАНН.
Въззивният съд е изяснил фактите
относно съставомерността на осъщественото административно нарушение.
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е съобразена със
събраните в хода на административното производство и в хода на съдебното
обжалване доказателства.
„Сий Травел“ ООД, извършвало
международни превози на пътници, за което притежавало лиценз № 10367 за
международен автомобилен превоз на пътници, валиден до 14.03.2026 г.
На дружеството е била извършена
проверка на 19.11.2021г. в хода на която е констатирано, че на 24.06.2021г.
процесното дружество не е организирало труда на водача Р.Н.Б, при извършването
на случаен превоз на пътници видно от пътен лист сер.А №3567530/24.06.2021г.,
пътническа ведомост от 24.06.2021г. към същия пътен лист и фактура
№006/24.06.2021г. с автобус марка „Ивеко“ с рег.№ В***НН от кат.МЗ, с монтиран дигитален
тахограф марка „Сименс“ тип: 1381.**********, №**********, попадащ в обхвата на
Регламент ЕО 561/2006 по такъв начин, че същия да е в състояние да спазва
изискванията на чл.6 пар.1 изр.2 вр. с чл. 4 б.К от Регламент ЕО 561/2006, видно
от информацията от дигиталната карта на водача Б., а именно за 24 часовия
период на управление с начало 05.31ч. на 24.06.2021г. и край 05.31часа на
25.06.2021г., водача е надвишил удълженото дневно време за управление от 10
часа, като е управлявал 1.часа и 335 минути, респективно нарушението е с 35
минути.
На 19.11.2021г. св. Б.В.И съставил
акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 294770/19.11.2021г., срещу
въззивното дружество, в който е посочено, че е нарушило разпоредбата на чл. 10.
параграф 2. изречение 1. пр, 2 от Регламент/КО/ № 561/2006 г. във вр. с чл. 78.
ал. 1. т. 1 от Закона за автомобилните превози/ЗАвтП/. тъй като дружеството не
е организирало труда на водача Б. при извършване на случаен превоз на пътници,
като е допуснало водача да управлява при надвишаване на допустимото удължено
дневно време за управление от 10 часа и същото е надвишено с 35 минути.
АУАН е съставен в присъствието на
упълномощеното лице Р.Д.Р с посочено ЕГН, съгласно пълномощно с per. №
3471/2016г., на когото е предявен на същата дата, при което не е направил
възражения и му е връчен препис от акта.
Към административно-наказателната
преписка е приложено заверено копие от пълномощно per. № 3471/2016г. по
регистъра на нотариус К.И от М.П.М като управител на „Сий Травел“ ООД за Р.Д.Р да
го представлява пред ИААА, да получава АУАН и наказателни постановления, пълномощното
е безсрочно.
На 16.12.2021г., въз основа на
АУАН административно-наказващият орган издал атакуваното наказателно
постановление № 23-0001895/16.12.2021г., като е приел изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, приел, че въззивното дружество е нарушило
разпоредбата на чл. 10 § 2 изр. 2 пр. 2 от Регламент 561/06 във вр. чл. 78. ал.
1. т. 1 от ЗАвтП и на основание чл. 104. ал. 1 от ЗАвПр му наложил
административно наказание имуществена санкция в размер на 1000.00 лева.
За да отмени процесното НП,
въззивния съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство
са били допуснати процесуални нарушения довели до нарушаване правото на защита
на наказаното лице. Мотивиран е извод за нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1
т.5 от ЗАНН, като АНО не е посочил в обстоятелствената част на НП действията
или бездействията на превозвача довели до извършване на нарушението.
Настоящият състав на съда, като
касационна инстанция, изцяло възприема мотивите на въззивния съд, поради което
не намира за необходимо да ги преповтаря.
Не се споделят възраженията на
касационния жалбоподател, за необоснованост на въззивното решение, както и за
неправилно прилагане и тълкуване на закона.
Настоящият състав намира, че
процесното НП е издадено в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 10, § 2 от Регламент
№ 561/2006 на Европейския парламент и на съвета от 15 март 2006 г.
„транспортното предприятие организира работата на водачите, посочена в параграф
1, по такъв начин, че те да са в състояние да спазват Регламент /ЕИО/ № 3821/85
и глава II от настоящия регламент. Транспортното предприятие надлежно
инструктира водачите и извършва редовни проверки за осигуряване на спазването
на Регламент /ЕИО/ № 3821/85 и глава II от настоящия регламент“.
Правилни са изводите на Районният
съд, че за да се приеме, че дружеството е осъществило състава на вмененото му
нарушение, не е достатъчно да се установи неизпълнение на разпоредбите за
работното време и почивките от страна на конкретен водач на предприятието на
определена дата или за определен период от време. Следва да бъде установено, че
това неизпълнение е резултат именно от действие или бездействие на
работодателя, т. е. че то е резултат от недобрата организация на
превозвача/работодателя на работата или от липсата на такава. Законосъобразно
съдът е посочил в мотивите към съдебния акт, че този въпрос не е изследван в
хода на проведеното АНП и няма доказателства, дали транспортното предприятие за
посочения период е имало организация за спазване на относимите разпоредби за
управление на превозното средство от съответния водач, за почивките по време на
работа и за периодите, когато водачът следва да е на разположение. Такива
доказателства не са представени от страна на административнонаказващият орган,
както в производството по издаване на наказателното постановление, така и в
производството пред съда. На основание представените доказателства правилни са
изводите на ВРС, че е налице съществено процесуално нарушение, поради непълно
описание на нарушението, което е основание за отмяна на наказателното
постановление.
Изложената фактическа обстановка
в наказателното постановление е противоречива от гледна точка на кого е
отговорността за неспазване на междудневната почивка. В случай, че бяха
изложени факти, че дружеството превозвач е организирало работата, по такъв
начин, че на всеки шофьор смените са му съобразени с Регламент (ЕИО) № 3821/85,
то отговорността щеше да е на водача. Административнонаказващият орган не е
извършил проверка да установи какви вътрешни актове има издадени във връзка със
спазване на Регламент (ЕИО) № 3821/85.
Съдът намира за необходимо да
отбележи, че след като законодателят е предоставил свобода на превозвачите, как
да организират работата си, то следва, че всяко едно търговско дружество следва
да има създадена организация по спазване на Регламента. В случай на установено
нарушение, административнонаказващият орган първо трябва да изследва вътрешните
правила, които са създадени в тази връзка от превозвача, едва след което да се
търси чия е отговорността за неизпълнението им, ако има създадени такива.
Административнонаказващият орган е наложил административно наказание на
дружеството превозвач, без да са изследвани фактите и обстоятелствата.
Неправилно се твърди в
касационната жалба, че от пътният лист е видно, че липсва създадена организация
от страна на дружеството, така че да се спазят седмичните и дневни почивки на
лицата. На първо място е недопустимо едва в касационната жалба АНО да мотивира
издаденото от него НП. Тълкуване на записите от приложения пътен лист не е
направено в обстоятелствената част на постановлението. Там само е посочен извод
за неспазено време на шофиране. На следващо място не се споделя извода на
касатора, че записванията в пътния лист представляват разпореждания от страна
на превозвача към водача да извърши определени превози. Видно и от самия пътен
лист, записванията на гърба на листа са правени от водача, а не от превозвача и
то за да удостовери маршрута по който се движи, респективно километрите, които
е изминал. В тази връзка съдът установи, че не отговаря на истината твърдението
на касатора, че на 25.06.2021 г. превозвача е наредил на водача да извърши
превоз от гр. Варна до гр. Дупница веднага след като на 24.06.2021 г. е
приключил същия курс. Видно от пътният лист водача е излязъл от гаража на
24.06.2021 г. и се е върнал в гр. Варна /респективно в гаража/ едва на
27.06.2021 г., а не още на 24.06.2021 г., както твърди касатора. Курса на
25.06.2021 г. е бил между Паничище и гр. Дупница, а не между гр. Варна и гр.
Дупница, както се твърди в касационнат жалба.
Предвид горните съображения следва да се приеме, че
обжалваното съдебно решение не страда от сочените с касационната жалба пороци.
Оспореното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.
При този изход на спора, основателна се явява
своевременно заявената претенция за присъждане на разноски в полза на ответника
по касация „Сий травел“ ООД за касационната инстанция. За осъщественото
процесуално представителство пред настоящата инстанция касационният
жалбоподател е представил договор за правна защита и съдействие от 29.08.2022
г. за изплатен в брой адвокатски хонорар в размер на 300 лв., както и списък по
чл.80 от ГПК.
Водим от горното и на осн. чл.
221, ал.2, предл. І от АПК, Варненският административен съд,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 996/19.07.2022 г.,
постановено по АНД № 20223110201981/2022 г. на Районен съд гр. Варна.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Варна да заплати на „Сий Травел“ ООД, ЕИК ***** сумата от 300
/триста / лева, представляваща адвокатско възнаграждение за касационната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.