Р Е Ш Е Н И Е
№ 275
гр. С., 30 юли
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. районен
съд, гражданска колегия, в публично заседание на първи юли
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря И.
И. като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д. № 134 по описа на съда за
Ищците И.Д.Н. и С.Д.Й. твърдят, че са собственици при равни права по наследство от своя баща на апартамент, находящ се в гр. С., ул. „М.” № .., ет. ., ап. .., както и че до 26.09.2018 г. ответницата притежавала жилище, находящо се в същата жилищна сграда на последния етаж, разположено над имота на ищците. Ответницата закупила това жилище на 22.11.2017 г. и скоро след придобиването му предприела ремонт, при който променила изградената в него ВиК инсталация. След ремонта в имота на ищците се появил теч, който увредил шпакловката, боята на тавана и стените в стаите, като създал опасност за електрическата инсталация; фугите между тавана и стените в апартамента на ищците били отворени, което водело до корозиране на заварките между панелите и създавало опасност от нарушаване конструкцията на сградата. Ищците считат, че неподдържането на ВиК инсталацията в имота на ответницата в състояние на изправност съставлява противоправно поведение в причинна връзка с настъпилите в тяхното жилище повреди, поради което молят съда да я осъди да им заплати сумата от 1852,79 лв., представляваща обезщетение за претърпените от тях имуществени вреди, изчислени на база стойността на необходимите за отстраняването им ремонтни дейности. Претендират сумата в условията на активна солидарност, която считат, че произтича от съвместното им право на собственост над увреденото жилище, и молят тя да им бъде присъдена заедно със законната лихва от датата на увреждането – 01.12.2017 г., до окончателното й плащане. Твърдят също така, че посочените повреди им създали неудобства и дискомфорт при ползването на имота им, те претърпели негативни емоции, напрежение, тревожност и стрес още повече че провели няколко разговора с ответницата за отстраняване на аварията, които не довели до желания от тях резултат. Тези преживявания обострили и техните заболявания и наложили няколкократни посещения при медицински специалисти, поради което ищците молят съда да осъди ответницата да заплати на всяка от тях обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 500 лв. заедно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 01.12.2017 г., до окончателното му плащане. Претендират направените по делото разноски.
Ответницата М.Г.С. изразява становище, че предявеният иск е неоснователен, поради което моли съда да го остави без уважение. Твърди, че течът, появил се в имота на ищците, се дължи на дефекти в покрива на сградата, ремонтиран преди година и половина, тъй като след ремонта той започнал да пропуска дъждовна вода, проникнала в няколко апартамента, включително и тези на ответницата и на ищците. При отхвърляне на исковете претендира направените по делото разноски.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
От представен
по делото НА № .., т. ..., д. № .. по описа на РС – С. за
По делото е изготвена СТЕ, вещото лице по която при огледа на двата имота констатирало, че вътрешните стени и тавана на банята в апартамента на ищците са силно увредени в резултат на теч от сервизното помещение на горния етаж, като особено засегната от влагата била стената между банята и коридора, а корозия от водата се наблюдавала и по касата на вратата към банята. От заключението става ясно, че течът от сервизното помещение в имота на ответницата се дължи на недоброто уплътняване на поставените по стените пластмасови плоскости, поради което след ползването на банята зад тях се задържала влага, която се предавала надолу по панелите. Влагата преминавала и през настилката на сервизното помещение – циментова мозайка без керамични изолиращи плочи, а също така прониквала и от коридора, находящ се в апартамента на ответницата, покрит с керамични плочи, които не завършвали с водоплътни бордюри. В съдебно заседание вещото лице уточни, че наличната влага в коридора на апартамента на ответницата по всяка вероятност се дължи на ползването на разположената в това помещение перална машина, още повече че се наблюдава овлажняване в участъка около този домакински уред, т.е. в долната част на стената на коридора. От заключението на вещото лице става ясно, че в имота на ищците има следи от влага и по външните стени и тавани в спалнята и кухнята, проникваща от покрива на блока през необработена фуга между двата входа на жилищната сграда.
Според показанията на свидетеля Н. Л., вуйчо на ищците, проблемите с теча в тяхното жилище имали давност от 15 – 20 години, като претенциите за неговото отстраняване били отправени още към предишната съпруга на продавача Николай Николов, праводател на ответницата. От показанията на това последно лице става ясно, че след смъртта на родителите си той придобил едноличната собственост върху апартамента, находящ се над имота на ищците, който обитавал заедно със семейството си; той се разделил със съпругата си преди около две години и половина, а скоро след това прехвърлил жилището си в полза на ответницата поради опасенията си, че съпругата му ще предяви спрямо него имуществени претенции, за чието удовлетворяване би могла да насочи изпълнението върху този наследствен имот. Свидетелят твърди, че направил ремонт в апартамента и сменил тръбите от ВиК инсталацията още преди раздялата с предишната си партньорка и съответно продажбата на жилището; същевременно той се оплака от множеството неблагоприятни последици от техническата неизправност на покрива на сградата, като сподели за няколкократните ремонтни дейности, които етажната собственост или отделни собственици предприемали, невсички от които дали задоволителни резултати.
Вещото лице заяви, че не е в състояние да определи момента на възникване на уврежданията в имота на ищците, като посочи, че при констатираната от него интензивност на овлажняването, две години са достатъчен период за достигане на степента и вида на установените към настоящия момент щети.
Съдът счита, че така събраните доказателства установяват по неопровержим начин, че в жилището на ищците действително са възникнали увреждания в резултат на теч от банята и коридора в апартамента на горния етаж, както и такива, които произтичат от теч от покрива на сградата и които нямат отношение към отговорността на собствениците на горния имот. Същевременно стана ясно, че битовият проблем на ищците датира от продължителен период, чието начало свидетелят Л. поставя преди 15 – 20 години, като същият заяви, че въпросът за неговото разрешаване бил повдиган още пред бившата съпруга на продавача на жилището, свидетеля Н., с която стана ясно, че последният се разделил преди около две години и половина. Ищците не установиха по безспорен начин, че възникването на теча в банята и коридора на жилището им и съответно периода, в който влагата е увреждала тези помещения, съвпада с периода, през който ответницата е притежавала собствеността над горния имот (от 22.11.2017 г. до 26.09.2018 г.) или се припокрива с част от него. Вместо това разпитаният по искане на ищците свидетел Л. постави назад във времето началото на битовите усложнения в тяхното жилище, а вещото лице, макар и условно, определи, че за увреждане на помещенията на банята и коридора в степента, установена при извършения оглед, е необходим около двегодишен период.
Чл. 45 ЗЗД гласи, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Непредприемането на действия по отстраняването на технически проблем в собствения имот, от който произтичат вредни последици в съседно жилище, безспорно се явява поведение, което обосновава деликтната отговорност на собственика, тъй като той е длъжен да поддържа вещта си в изправност, дотолкова, че нейните недостатъци да не причиняват увреждания в други самостоятелни обекти в сградата (в този смисъл чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗУЕС вменява на собствениците на обекти в режим на етажна собственост задължението не причиняват вреди на други обекти и общи части на сградата). Въпреки това в конкретния случай не се доказа, че именно поведението на ответницата е станало причина за настъпване на повредите в апартамента на ищците, тъй като тя е притежавала горното жилище през един сравнително кратък период от време, който не позволява реализиране на щетите в техния цялостен вид, и в чието начало следва да се приеме, че те вече са съществували, доколкото според свидетеля Л. причината за възникването им датира от 15 – 20 години и за нейното отстраняване са водени разговори още с бившата съпруга на свидетеля Н., напуснала жилището му преди около две години и половина. В конкретния случай не се установи, че поне в някаква степен щетите в апартамента на ищците са възникнали след като ответницата е придобила собственическите си права над жилището на горния етаж, поради което същата не може да се държи отговорна изцяло или частично за поведението на предходния собственик, който с продължителното си бездействие очевидно е станал причина за бедственото състояние на разположения на долния етаж имот. Докато е била собственик спрямо ответницата е било възможно да се насочат претенции за привеждане в изправност на притежавания имот, но не и да се търси отговорност за възникнали на предходен етап вреди, които не са могли да се задълбочат значително в периода от 22.11.2017 г. до 26.09.2018 г., при положение че продължителното бездействие на предишния собственик е довело уврежданията до краен предел.
При тази ситуация съдът намира, че искът за осъждане на ответницата да заплати обезщетение за претърпените от ищците имуществени и неимуществени вреди в резултат на причинените увреждания в жилището им следва да се остави без уважение, ведно с искането за присъждане на законна лихва върху главницата и на деловодни разноски. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 500 лв. за адвокатски хонорар. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от И.Д.Н. с ЕГН ********** *** и С.Д.Й. с ЕГН ********** *** против М.Г.С. с ЕГН ********** ***, чрез която молят съда да осъди ответницата да им заплати в условията на активна солидарност сумата от 1852,79 лв., представляваща обезщетение за претърпените от тях имуществени вреди, формирани на база средствата, необходими за отстраняване на повредите в притежавания от тях апартамент в гр. С., ул. „М.” № .., ет. ., ап. ., причинени от теч от банята и коридора на апартамента на горния етаж (апартамент в гр. С., ул. „М.” № .., ет. ., ап. .), да заплати на всяка от тях обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв. поради преживените негативни емоции в резултат на същото увреждане, както и на законна лихва върху горните суми от 01.12.2017 г., до окончателното им плащане.
ОТХВЪРЛЯ искането на И.Д.Н. с ЕГН ********** *** и С.Д.Й. с ЕГН ********** *** за присъждане на деловодни разноски.
ОСЪЖДА С.Д.Й. с ЕГН ********** *** да заплати на М.Г.С. с ЕГН ********** *** половината от направените по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лв.).
ОСЪЖДА И.Д.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на М.Г.С. с ЕГН ********** *** половината от направените по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лв.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/