Р Е Ш Е
Н И Е № 260218
гр.Хасково, 17.11.2020год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание на двадесет и девети октомври
през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 1245 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен
е от Х.Ш.Х.,*** против Гаранционен фонд – гр.София, иск с правно основание
чл.558 от Кодекса за застраховането за сумата в размер на 800 лева –
обезщетение за неимуществени вреди.
В исковата молба се твърди, че на
16.02.2020г. по първокласен път I- 5, км. 317+ 063, до разклона за
с.Николово, обл.Хасково е настъпило ПТП, вследствие
на което пострадала ищцата. За така настъпилия
пътен инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 17/16.02.2020г. по описа на ОД на МВР-Хасково. В същия било отразено, че
спрямо участник № 1-А.А.П. е взето административно-наказателно отношение, като
му е съставен АУАН № 182268/16.02.2020г. В исковата молба ищцата твърди още, че
на посочената дата около 11.00 часа лицето А.А.П.
управлявал товарен автомобил „******“ с рег. № *********, като се движел по
пътя от с.******* към с.******. На кръстовището с първокласен път I-5км. 317 + 063 не
спазва пътен знак Б-2 „СТОП“, навлиза в кръстовището, където се блъска в л.а. „*******“, с рег.№ **********. Последният се движел в посока от гр.Хасково към
гр.Кърджали. Вследствие на удара пострадала
ищцата, която е била пътник в л.а. „************“, при което получила телесни увреждания.
Откарана била в
МБАЛ-Хасково, където й е била поставена диагноза „Contusio thoracic“. Било предписано домашно лечение, както и прием на обезболяващи лекарства,
поради силните
болки, които изпитвала. Освен
физическите болки и страдания, ищцата претърпяла и силен стрес, дал отражение на психическото й здраве.
Била с понижено
настроение, тревожна, с нарушен сън, както и непрекъснато връщане към
момента на ПТП и свързаните с него негативни преживявания. В исковата молба
ищцата заявява, че към момента на настъпването на ПТП л.а. „********“ с рег. № **********,
който всъщност причинил ПТП, не е имал валидно сключена застраховка „ГО“,
поради което намира, че за причинените й вреди следва да отговаря „Гаранционен
фонд“ на основание чл. 519, ал.1, т.1 от КЗ. По молба на ищцата до ответника от
21.02.2020г. била образувана Щета №
20210062/24.02.2020г., по която преписка ищцата претендирала да й бъде
изплатено обезщетение за претърпени неимуществени вреди.С отговор изх.№
24-01-103/14.05.2020г. ответникът отговорил, че не са налице основания за
заплащане на застрахователно обезщетение.Това той не е сторил и до момента.
Предвид изложеното счита, че за нея е налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск и моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде
осъден да й заплати сумата от 800 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, в резултат от настъпилото на 16.02.2020г. ПТП,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба,
както и деловодни разноски.
Ответникът оспорва
иска по основание и размер.
Третото
лице-помагач на страната на ответника – А.А.П.
поддържа, че е налице съпричиняване, допуснато от
страна на водача на лекия автомобил, в който е пътувала ищцата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 16.02.2020г. конституираният като
трето лице – помагач А.А.П., при управление на
моторно превозно средство – товарен автомобил „********“ с рег. № *********, е
причинил ПТП, нарушавайки правилата за движение по пътищата, а именно – по ПП I-5 на кръстовище с път за с.******* в посока с.******, не
спазва пътен знак Б2 /Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство/,
навлиза в кръстовището и отнема предимството на движещия се в посока към
гр.Кърджали лек автомобил „*******“ с рег. № ******** и се удрят, вследствие на
което реализира ПТП с пострадали лица. В подкрепа на това обстоятелство съдът
цени приетия като писмено доказателство Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 17/16.02.2020г. Видно от протокола е още, че на участник 2 в
ПТП – лек автомобил „********“ с рег. № *********** са причинени следните
видими щети: деформация в предна част, а на пътника в автомобила – Х.Ш.Х. –
причинени болка и страдание, прегледана в СО МБАЛ Хасково и освободена за
домашно лечение без опасност за живота. От съдържанието на протокола се
установява също, че спрямо участник 1, а именно – третото лице помагач по делото
А.А.П., е взето адмиминистративно-наказателно
отношение, като му е съставен АУАН № 182268/16.02.2020г.
В протокола за ПТП от 16.02.2020г. е посочено,
че по отношение на товарен автомобил „********“ с рег. № ********** не е била
сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Този факт се установява и от
Проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към 16.02.2020г.
Съгласно Лист за преглед на пациент в Спешно отделение №
2347/16.02.2020г., при прегледа на ищцата Х.Ш.Х. е поставена диагноза „Contusio thoracic“.
Ищцата е отправила до ответника Застрахователна
претенция, като е поискала да й бъде изплатено обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 2000 лева в резултат на настъпило на 16.02.2020г.
ПТП.
С Писмо, изх. № 24-01-103/14.05.2020г. Гаранционен фонд е
отказал на ищцата Х.Ш.Х. изплащане на обезщетение по Щета №
20210062/24.02.2020г.
По искане на ищцата по делото бяха назначени
съдебно-медицинска и съдебна авто-техническа експертизи.
Вещото лице по съдебно-медицинската експертиза – Д-р Х.Е.
дава заключение, в което посочва, че ищцата Х.Ш.Х., след ПТП на 16.02.2020г., е
прегледана в СО на МБАЛ Хасково. При прегледа се е оплакала от болки в гърдите.
По този повод е поставена диагноза – Контузия на гръдния кош. В.л. сочи, че
болката в областта на гърдите може да се обясни с травма от твърд тъп предмет,
каквато е и автомобилната травма, описана в материалите по делото. Причинено е
страдание, без разстройство на здравето. Страданието в случая се изразява в
продължително чувство на болка, без нарушаване на присъщи жизнени функции, или
затруднение в движението. Срокът за възстановяване не превишава 20 дни. При
такива увреждания и оплаквания е показано да се приемат обезболяващи средства,
през устата, от групата на нестероидните
противовъзпалителни медикаменти.
Вещото лице по авто-техническата
експертиза – С.П., посочва, че най-вероятният механизъм на процесното
ПТП е следният: На 16.02.2020г., около 11:00 часа, по път с.******** – с.********,
се е движил товарен автомобил марка „Ситроен“, модел „******“ с рег. № **********,
управляван от А.А.П.,***, в посока към с.*****. На
кръстовището на път с.******* – с.********* с път ПП I-5, при км. 317+063, водачът П. е предприел изпълнение на маневра
„преминаване през кръстовището със запазване посоката на движение“, пред
приближаващия кръстовището, движил се по път ПП I-5, в посока към гр.Кърджали, лек автомобил „*******“ с рег. № *********,
управляван от Д. Н. Ш., от с.*********. При така създалата се ситуация е
възникнал удар между тях. Ударът между двата автомобила е възникнал при контакт
на предна челна част на лек автомобил „***********“ с рег. № ********, със
странична предна дясна част на товарен автомобил „*********“ с рег. № ************.
Вследствие на произшествието са били нанесени материални щети на лек автомобил
„************“ с рег. № ********** и товарен автомобил „**********“ с рег. № **********
и телесни увреждания на водача на т.а. „*********“ – А.А.П.
и на Х.Ш.Х. – пътник в л.а. „**********“. Вещото лице е стигнало и до извода,
че от техническа гледна точка при конкретната пътна обстановка причина за
настъпването на ПТП са предприемането и изпълнението на маневра „преминаване
през кръстовището със запазване на посоката на движение“ по път с.********* –
с.********, в посока към с.Н*****, от водача на товарния автомобил „**********“
с рег. № ***********, в момент, когато движилият се по път ПП I-5 лек автомобил „**********“ с рег. № **********, в посока
към гр.Кърджали е навлизал в кръстовището, от дясната му страна, при възможност
да го види и да съобрази действията си с него, като му осигури предимство.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Събраните по делото доказателства обуславят извода за доказаност на предпоставките от фактическия състав на
основанието по чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от Кодекса за застраховането, а именно
– наличие на увреждане, настъпило на територията на Република България,
причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията
на страната и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“; противоправно
поведение и вина на водача на превозното средство, както и причинно-следствена връзка
между деянието и причинените на ищцата неимуществени вреди от болки и страдания,
вледствие полученото травматично увреждане.
Като безспорно по делото съдът приема, че към момента на
осъществяване на пътно-транспортното произшествие, товарен автомобил „********“
с рег. **********, управляван от конституирания като трето лице-помагач на
ответника – А. А.П., не е бил предмет на
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Досежно противоправното
поведение и вината на водача А.А.П. съдът цени
приетия като писмено доказателство Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 17/16.02.2020г. Неоснователни са възраженията на ответника за това, че
не било доказано виновното и противоправно поведение на
лицето. Органите на МВР са съставили констативен протокол за ПТП, който е
официален свидетелстващ документ, установяващ с обвързваща доказателствена
сила извършените от и пред полицейския служител действия, както и направените
от него констатации, които почиват на непосредствените му възприятия. Протоколът
е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на произшествието и
по отношение на възприетите от него факти – разположение на МПС–тата
в пространството, както и видимите щети по автомобилите, документът има
характер на официален удостоверителен такъв по смисъла на чл.179 от ГПК. На
второ място, в документа не са отразени никакви възражения на третото лице –
помагач относно обстоятелствата и причините за настъпване на инцидента, а
доколкото протоколът отразява изцяло неизгодни за лицето обстоятелства /с оглед
на това, че в него е посочено, че именно той е нарушил правилата за безопасност
на движението/, този документ следва да се ползва с материална доказателствена сила относно тези неизгодни факти, чието
настъпване не е било оспорено от виновното лице. На трето място, по случая е
било образувано и административно-наказателно производство чрез съставяне на
АУАН на виновния водач. От своя страна пък ответникът не ангажира никакви
доказателства за установяване на различна фактическа обстановка, водеща до
отпадане на отговорността на третото лице-помагач в случая, поради което
оспорването на ответника в тази насока е изцяло неуспешно. Казаното налага
извода, че поведението на водача на товарен автомобил „********“ с рег. № *********–
А.А.П. – трето-лице помагач по делото, е противоправно, съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДвП, която го задължава като водач на пътно превозно средство по ПП I-5 на кръстовище с път за с.Широка поляна в
посока с.******, да спазва пътен знак „Б2” – „Спри! Пропусни движещите се по пътя
с предимство!”, и е навлязъл в кръстовището и
отнел предимството на движещия се в посока към гр.Кърджали лек автомобил „*******“
с рег. № ******. От неспазване на това
правило за предимство е било причинено пътно-транспортно произшествие с причинени по двата автомобила
материални щети и с пострадали
лица.
По отношение на твърдяните
увреждания съдът намира, че се доказа причинно-следствената връзка. В тази
насока съдът цени изцяло заключението на съдебно-медицинската експертиза, което
е пълно, обосновано и непротиворечиво. Вещото лице е категорично, че е
причинено страдание, без разстройство на здравето. По отношение на процеса на
възстановяване от получената травма, съдът кредитира констатациите на вещото
лице, че срокът на възстановяване не превишава 20 дни.
Съдът не споделя доводите на третото лице-помагач, че в
случая е налице „съпричиняване“ от страна на водача
на автомобила, в който е пътувала ищцата. Дали и доколко поведението на водача
на лекия автомобил, в който е пътувала ищцата, стои в причинна връзка с
настъпилата вреда, е извън предмета на делото. Този факт не е правнорелевантен, тъй като
по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД значение има само поведението на пострадалия /в случая ищцата/, но не и това на трети лица.
С оглед изложеното, съдът намира предявения осъдителен
иск за доказан по основание.
Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
съгласно чл.52 от ЗЗД, при съобразяване указанията, дадени с Постановление №
4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, като се
отчете силата, продължителността и интензивността на болките и страданията. В
случая следва да се има предвид, че е причинено страдание, без разстройство на
здравето. При определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди, съдът
съобрази обстоятелствата, установени от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, от която се установи, че причиненото страдание в случая се изразява
в продължително чувство на болка, без нарушаване на присъщи жизнени функции или
затруднение в движението. От друга страна, следва да се вземе под внимание
факта, че срокът на възстановяването не превишава 20 дни, факта, че ищцата не е
била на болнично лечение, нито е търпяла оперативна интервенция, а и
медикаментите, които е приемала, не са били многобройни такива, а само
обезболяващи. Интензитетът на търпените болки и страдания е бил най-силен
непосредствено след инцидента, видно от устния доклад на вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза. Ищцата не атгажира
други доказателства – гласни или писмени такива, от които да се направи извод,
че болките и страданията са продължили по-дълъг период от време или че е имала
затруднения във връзка със самообслужването си, както и в своето ежедневие,
нито че е изпитвала неудобства от битово или хигиенно естество и др. Ето защо,
предвид възрастта на пострадалата – 32 години, вида и характера на причиненото
увреждане – контузия на гръдния кош, продължителността и интезивността
на претърпените болки и страдания - според вещото лице Д-р Х.Е. със срок за
възстановяване до 20 дни, липсата на обективни данни за трайна промяна в начина
й на живот, както и с оглед социално-икономическите условия в страната към
релевантния момент, съдът приема, че за справедливото
овъзмездяване на неблагоприятното засягане на нейното
здраве следва да й бъде престирана сума в размер на 600
лева.
Следва да се отбележи и че в настоящото производство са ангажирани доказателства и за заявена писмена
застрахователна претенция от ищцата до ответника, като се установява, че
последният не й е платил застрахователно
обезщетение.
Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД, съдът счита, че сумата от 600 лева би обезщетила ищцата в цялост
за претърпените от нея неимуществени вреди, като искът до пълния предявен
размер от 800 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Върху главницата от 600 лева следва да бъде присъдена и законна лихва, считано
от датата на предявяване на иска – 07.07.2020г. -
така, както е поискано с исковата молба.
При
този изход на спора и двете страни имат право на разноски, но на ответника не
следва да му бъдат присъждани, тъй като липсват твърдения и
доказателства за извършването им. На
ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лева, съобразно
уважения размер на иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК. На основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. на процесуалния
й представител следва
да бъде присъдена
сумата от 225 лева за адвокатско
възнаграждение, съобразно уважения размер на
иска, определено от
съда по Наредба
№ 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ №
2, да заплати на Х.Ш.Х., ЕГН **********,***, сумата в размер на 600 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, станало на
16.02.2020г. на първокласен път I-5 на кръстовище с път за с.********
в посока с.*********, Община Хасково, по вина на А.А.П.
като водач на товарен автомобил „*********“ с рег. № *********, без
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със
законната лихва, считано от 07.07.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, като иска за разликата над 600 лева до
пълния предявен размер от 800 лева, като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ №
2, да заплати на Х.Ш.Х., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 300
лева, съобразно уважения размер на иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ №
2, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., във
вр. с чл.
78, ал. 1
ГПК, да заплати на адв. К.К.Г. ***, с адрес на кантората - гр.Хасково, ***********, с личен номер **********, сумата от 225 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на трето лице
- помагач на страната на ответника
– А.А.П., ЕГН **********,***.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.