П Р И С Ъ Д А

 

№ 82/31.10.2017г.                                         гр. ВАРНА

 

 

В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,                              Наказателно отделение 

На тридесет и първи октомври          две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР  МИТЕВ

                                    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: М.Т.П.К.                                                                                 

 

Секретар Д. В.

Прокурор Д. КАЙРЯКОВ

като разгледа докладваното от съдия Митев

НОХД № 228 по описа за 2017 г.

                                

П Р И С Ъ Д И :

 

  ПРИЗНАВА подсъдимата М.И.Д. -  родена на ***г***,българска гражданка, с висше образование, не работи, неомъжена, не осъждана, ЕГН **********

 

ЗА НЕВИННА В ТОВА, че:

 

На 22.09.2014г. в гр. Варна, при управление на МПС - лек автомобил „Ровер 214" с per. № В 99 31 PC, нарушила правилата за движение по пътищата чл.15, ал.1, от ЗДвП : „На пътя водача на пътното превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са ограничени с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента", чл. 20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението" и чл. 65 ППЗДвП Другата пътна маркировка има следните изображения, наименования и значение т.6 „ Коси успоредни линии –M15" обозначава площ забранена за движение на пътни превозни средства. Границата на площта се очертава с непрекъсната линия" и по непредпазливост причинил смъртта на Митка С. Тодорова - престъпление по чл.343, ал.1, б.„в", вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК,  поради което и на основание чл.304 от НПК  я ОПРАВДАВА  по възведеното й обвинение.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Й.М. и Р.Й.М. граждански искове против подс.М.И.Д. за сумите от по 40 000  лева за всеки един от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва отденя на увреждането, като неоснователни.

 

         ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира пред Апелативен съд гр. Варна, в 15-дневен срок от днес.

 

    

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

 

 

 СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

 

                                   2.

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

31.10.2017 г.                                                                                            Град Варна

Варненският окръжен съд                                                 Наказателно отделение

На тридесет и първи октомври                Година две хиляди и седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР  МИТЕВ

      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: М.Т.П.К.

 

СЕКРЕТАР: Д. В.

ПРОКУРОР: Д. КАЙРЯКОВ

Сложи за разглеждане докладваното от съдия  Митев

НОХД № 228 по описа за 2017 г.

 

СЪДЪТ, предвид постановената присъда намира, че спрямо подсъдимата взетата мярка за неотклонение следва да се потвърди, поради което и на основание чл.309, ал.1 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „ПОДПИСКА ” взета по отношение на подсъдимата М.И.Д..

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

2.

 

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД №228/17г. ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

 

                   Варненска окръжна прокуратура e предявила обвинение и внесла  обвинителен акт в съда срещу подсъдимата М.И.Д. за престъпление по чл. 343 ал.1, б. “В” вр. чл. 342 ал.1 пр.3 от НК, за това, че на 22.09.2014г. в гр. Варна, при управление на МПС - лек автомобил „Ровер 214" с per. № В 99 31 PC, нарушила правилата за движение по пътищата чл. 15, ал.1, от ЗДвП : „На пътя водача на пътното превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са ограничени с пътна маркировка, използва най - дясната свободна лента", чл. 21, ал.1 от ЗДвП: „При избиране на скоростта на движение на водача на ППС от категория „В" е забранено да надвишава скорост на движение от 50 км/ч в населено место" и чл. 65 ППЗДвП: „Другата пътна маркировка има следните изображения, наименования и значения“ - М.6 „ Коси успоредни линии -Ml5" обозначава площ забранена за движение на пътни превозни средства. Границата на площта се очертава с непрекъсната линия" и по непредпазливост причинил смъртта на М. С. Т..

 

Производството по делото е проведено по реда на чл.371, М.1 вр. чл. 372, ал.3 от НПК, след отмяна от въззивната инстанция, на постановения от друг състав на съда съдебен акМ.

Страните са изразили съгласие да не се провежда разпит на вещото лице д-р С.М., като при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на експертното заключение на СМЕ № 181/14г. от ДП.

 

При предходното разглеждане на делото са били приети за съвместно разглеждане предявените срещу подсъдимата граждански искове от наследниците на пострадалата - Р.Й.М. и Д.Й.М., чрез повереника им -  адв. А.Г. *** и конституирани като граждански ищци и частни обвинители в процеса.

В съдебно заседание във фаза на съдебното следствие, прокурорът на основание чл.287,ал.1 НПК направи изменение на обвинението, като счита да е допуснато нарушение от страна на подс.Д. по чл.20,ал.2 изр.1 и изр.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението", вместо това по чл.21 ал.1 от ЗДвП. чл. 20, ал.2 от ЗДвП.

В пледоарията си по съществото на делото, представителят на ВОП изцяло поддържа новото обвинение, като обоснова, че са били нарушени и трите норми на ЗДвП. Счита, че доказателствата по делото установяват авторството на подсъдимата в извършеното деянието и нейната вина. Моли съда да признае подс. Д. за виновна и да й наложи наказание „Лишаване от свобода“, под средния, предвиден от закона размер, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. Предлага в същия срок да се определи и наказанието по чл.343г от НК. Намира, че това наказание ще изпълни целите на чл.36 от НК.

В съдебната си реч, повереникът на гражданските ищци и частни обвинители - адв.А. Г., не оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянието, като счита, че са събрани безспорни доказателства за наличие на виновно поведение от страна на подсъдимата в създалото се ПТП и изразява становище, че основна причина за това е движението при неспазване на закона от страна на подс.Д., която  сама се е поставила в ситуация да не може да спре. По отношение на наказанието, не се солидаризира със становището на прокурора, като счита, че следва да бъде определено наказание "Лишаване от свобода", което да се изтърпи ефективно, като наказанието по чл.343г от НК да е за максималния възможен срок.   Предявените от страна на гражданските ищци Р. и Д. М. искове иска да се уважат в пълният им размер, ведно със законната лихва и съответно да се присъдят разноските за повереника.

Защитата на подсъдимата в лицето на адв. К. и адв.В. по същество твърди, че предявеното на подс.Д. обвинение е изцяло несъставомерно, като излагат подробни аргументи за това. Сочат, че подзащитната им не е нарушила както чл.15 от ЗДвП, така и чл.65, ал.1 от ППЗДвП, предвид че възведениете в тази връзка обвинения не се подкрепят от събраните по делото доказателства и са резултат от неправилно установена от страна на прокуратурата фактическа обстановка. Изтъкват, че липсват дА. за осъществено от страна на подс.Д. пристрояване с управлявания от същата лек автомобил, с което си поведение да е нарушила посочените разпоредби, като навлизането й в защрихованата лента е резултат на реакция от нейна страна на появата на пешеходката и е предприето за да бъде избегнат удара със същата. Посочват, че скоростта на движение на управлявания от подс.Д. автомобил е в рамките на позволената, като същата се явява и съобразена за пътните условия, а появата на пострадалата пешеходка се явява непредвидимо препятствие, като в този смисъл  и в конкретния случай е налице „случайно деяние“. Считат, че предявените граждански искове следва да бъдат отхвърлени, предвид наличието на подписано между страните споразумение и недопустимостта за последваща претенция от страна на пострадалите,  за обезщетение за същите вреди , позовавайки се на   Тълкувателно дело № 1/2016 г. на ВКС – Гражданска и Търговска колегия.

В съдебно заседание, подсъдимата Д. дава обяснения, посочвайки, че на 22.09.2014 г., докато управлявала лекия си автомобил, движейки се по бул.“Цар Освободител“, в посока към Центъра на града със скорост под 50 км/ч и на отстояние от около 8-10 метра зад микробус, при преминаването й на пресечката с ул.“Андрей Сахаров“, на около 20 метра пред нея видяла пресичаща пътното платно жена. За да избегне удара, инсинктивно завила надясно, задействайки спирачната система, като вероятно тогава и навлязла и в маркираната с коси успоредни линии площ. В последната си дума подс.Д. изразява своето съжаление, като моли съда да постанови оправдателна присъда.

 

От преценката на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

Подсъдимата Д. притежавала правоспособност да управлява МПС категория „В и „АМ” от 2009 година.

На 22 септември 2014 г. около 16.25 часа потеглила с л.а. „Ровер 214" с per. № В 99 31 PC от домът си в гр. Варна, кв. Вл. Варненчик", в посока МБАЛ „Св. Анна" гр. Варна.

Движела се по бул. „Цар Освободител" в колона от автомобили, в дясната пътна лента, по път с предимство обозначен със знак Б3, със скорост около 50,77 км/ч.

Пътното платно в посоката й за движение се състояло от една пътна лента с широчина от 4,00 м, като след кръстовището с ул.“Акад. Андрей Сахаров“, нейното продължение обособявало и още една пътна лента с широчина от 3,50 м, като двете ленти се разделяли при вливането им с триъгълна остра защрихована площ.

Булевард „Цар Освободител" и ул. “Акад. Андрей Сахаров“ били с предпазни мантинели, отстрани на които били разположени горски растителни пояси, като от дясно на булеварда по посока на движението на подсъдимата мантинелата преграждала и ограничавала тротоара от пътното платно, а от ляво непосредствено след същата имало отводнителен, канализационен канал за дъждовни води където нямало тротоар.

Движението по булеварда се осъществявало двупосочно при нормална интензивност, при суха равна асфалтова настилка, през светлата част на денонощието. Времето било ясно. Атмосферната видимост нормална. Пътната настилка била чиста и без неравности, а участъкът от пътя прав.

Подс.Д. приближила У - образното кръстовище с ул. “Акад. Андрей Сахаров". В този участък от пътя нямало знаци и обозначения, които да сигнализират ограничения на скоростта или предупреждения за предстоящи опасности. Нямало и пешеходни пътеки или пешеходци. Подсъдимата познавала пътната обстановка в района.

При тези пътни условия продължила да се движи с избраната от нея скорост, а пред нея се движил неустановен по делото бял микробус.

 В това време, малко след разклона с ул. “Акад. Андрей Сахаров" пострадалата М.М. - на 63 години, поради неустановени по делото причини, внезапно навлязла в булеварда, като прескочила преграждащата мантинела и предприела неговото пресичане с направление към гората и канала, в посока от дясно наляво на движението на подсъдимата. Носела в себе си торба с празни кенове.

Подсъдимата  забелязала пешеходката в средата на дясното пътно платното, при което реагирала веднага. Възприела внезапно появилият се обект като препятствие и незабавно задействала спирачната система на автомобила предприемайки спасителна маневра - спиране с инстинктивно заобикаляне от дясно, като по този начин преминала през зоната на защрихованата маркировка - /„М15”/ и навлязла в най- дясната пътна лента.

Поради недостатъчното разстояние до траекторията на пешеходката, подс. Д. нямала техническа възможност да избегне удара чрез спиране и пресичащата била ударена с предния ляв край на автомобила. Под въздействието на инерционните сили последвал удар на главата на пешеходката в долния ляв край на предното стъкло на автомобила, след което била отхвърлена на пътното платно.

В следствие на нанесените травматични увреждания при сблъсъка М. С. М. починала.

Веднага след удара подс.Д. помолила преминаващ покрай произшествието водач на МПС да се обади веднага за помощ на тел. 112 и да съобщи за настъпилото ПТП, тъй като имала говорен дефект, проявяващ се в стресови ситуации и невъзможност да говори плавно и достатъчно ясно. Това била св. Б., като обаждането било регистрирано в 16,52 часа.

В последствие, покрай местопроизшествието, през различно време преминали и други свидетели – св.Р.С., св.П. АМ.А.  и св.П.М.А., които също съобщили на тел.112 за възникналото ПТП.

Подсъдимата изчакала идването на спешна медицинска помощ и полицията.

Пристигналата на място линейка с медицински екип, в състав -  св.С.Г. и св.Н. К., констатирали смъртта на М. М. и я транспортирали в болнично заведение. Там се установило, че два дни преди произшествието пострадалата също е била блъскана от друг автомобил, като по тялото и все още имало 7- 8 стари травми, някой зараснали, а други още не. Във връзка това е преминала в спешен център на МБАЛ Св. Анна”, но напуснала по свое желание подписвайки информирано решение за преждевременно прекратяване на започналия престой в болничното заведение и болничното лечение.

На местопроизшествието бил извършен оглед за времето от 17.30 ч. до 19.30 ч., към който били изготвени скица и фотоалбум.

Видно от заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза прочетено и приобщено по делото в процедурата по чл. 373 ал.1 вр. чл. 283 от НПК е, че причина за смъртта на М.М. е комбинирана травма глава, гръден кош - тежка контузия на мозъка, мозъчния ствол, счупване на черепната основа, вдишване на кръв в трахеята, бронхи, бели дробове. Описаните травматични увреждания са в резултат на удари с или върху тъпи предмети, реализирани в областта на лявата половина на главата, лявата половина на гръдния кош, левия долен крайник, лява хълбочна област, вътрешна повърхност на дясното бедро в посока отляво на дясно, респ. удари по детайли на МПС, падане и удар в подлежаща повърхносМ. Всички описани травматични увреждания са били получени приживе. Налице е пряка причинно - следствена връзка между установените увреждания и настъпването на смъртния изход.

Според експертното заключение на тройната автотехническа експертиза, скоростта на движение на лек автомобил „Ровер 214" преди момента на удара е била около 50,77 км/ч. От сравняването на опасната зона за спиране на л.а. „Ровер 214" при тази скорост на движение - 37,40 м. с отстоянието на което се е намирала пешеходката когато е била възприета от подсъдимата - 35,59 м. следва извода, че със скорост 50,77 км/ч. водача на л.а. „Ровер 214" не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара.

Съдебно-химичната експертиза не установява наличие на алкохол в кръвта на подс. Д..

В хода на съдебното следствие е назначена и извършена Комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза. Според писменото заключение на изготвилите я вещи лица, мястото на удара между лекия автомобил и пешеходката е на около 7 м. по дължината на пътното платно преди ориентира, а по ширината на пътното платно - на около 3,62м. от десния му край, гледано по посока на движение на автомобила /3.2/.

Посочен е механизмът  на ПТП от техническа гледна точка и уврежданията получени от пострадалата /подробно описан в М.3,2/, като е определено, че  скоростта на автомобила в момента на удара и непосредствено преди подс.Д. да предприеме спиране е била около 50.77 км/ч. /3.3/ .

Видно от заключението на вещите лица, най-вероятно, подсъдимата е можела да възприеме пешеходката от около 22,04 м. преди линията на пресичане на пешеходката, при дължина на опасната зона за спиране 36,62 м, поради което същата не е имала техническа възможност да избегне удара чрез спиране /3.5, 3.6, 3.8/.

Посочено е, че от стъпването на пътното платно, до мястото на удара пешеходката е измина­ла около 3,62 м /3.2/, като дължината на опасната зона за спиране на автомобила при определената ско­рост 50,77 км/ч е 36,62 м. Пешеходката е попаднала в опасната зона, тъй като, когато за подс.Д. се е открила видимост към пешеходката, автомобилът е бил на разстояние от мястото на удара от около 22,04 м /3.5, 3.6, 3.8/. Скоростта на автомобила, при която при създалата се пътна ситуация подс.Д. би могла да избегне удара чрез спиране, е около 34,31 км/ч /3.9/.

Определено е, че най-вероятно водачът Д. е предприела своевременно спиране в момента, когато се е открила видимост към пешеходката /3.8/, както и че установените по пострадалата травматични увреждания биха могли да бъдат получени при скорост на удара в порядъка на 50 км/ч /3.10/.

Посочено е, че разстоянието от мястото на удара до така приетото начало на кръстови­щето /там, където свършва разделителна­та триъгълна ивица с растителност между бул. „Цар Освободител" и ул. „Акад.Андрей Сахаров/ е около 54,80 м /3.13/.

Установено е, че от мястото на удара в посока към центъра на града най-близката пешеходна пътека е на разстояние около 206 м. В обратна посока най-близката пешеходна пътека е на разстояние около 432м. /3.14/, като бул. „Цар Освободител" е път с предимство, определено със знак БЗ, а ул. „Акад.Андрей Сахаров" е път без предимство, определено със знак Б1 .

След изследване на медицинските документи за извършените диагностициране и лечение на по­страдалата след предходен инцидент / удар от автомобил /, предвид поставен с експертизата  въпрос в тази връзка, е посочено, че  липсват  дА. за обусловено от травмата „контузия на главата" мозъчно сътресение и в този смисъл не би могло да се коментира поведе­нието и здравословното състояние на пострадалата към времето на ПТП на 22.09. 2014г./3.11/.

По делото е назначена и Комплексна СППЕ на гражданските ищци и частни обвинители Р.Й.М. и Д.Й.М., видно от заключението на която, осв.Р.М. е цялостно ориентирана, като паметта и интелекта й са на ниво ниска норма. Налице са психични /депресивни/ симптоми с по-слаба интензивност в сравнение с първия преглед и изследване. Същата е житейски прагматично ориентирана. Занимават я теми, съответни за възрастта и социалния й статус. До известна степен е „изтласкала" или отбягва да си припомня травмиращите картини и спомена за майка си. С брат си спазват мълчаливо договор да не се задълбочават в тази тема. От първото КППО е прието че Р.М. с оглед на невротичната личностна структура, формирана в трудни условия, е уязвима към него момент към неблагоприятни житейски събития. Натрупаният опит не компенсира намалелите адаптивни способности. Тогава е преценено че прогнозата е оптимистична в дългосрочен план при безпроблемно протичане на живота й в здраво партньорство. Предложеното на осв.М. комплексно - психиатрично и психологично /психотерапевтично / лечение за повишаване на устойчивостта й за намиране на здрави, алтернативни стратегии в живота въпреки трудностите, същата е провела към този момент краткотрайна терапия с медикаменти и консулт със специалисти и декларира че се чуства „добре и спокойна към момента".

В експертизата е посочено, че осв. Д.Й.М. е с „лека умствена изостаналосМ." Поради специфичното си развитие  има поведение да бъде воден и да делегира правата си на други лица. С възмъжаването, а вероятно нарастване на социалната компетентност и влияния отвън се поражда у него стремеж към по-голяма самостоятелност и по-висок социален статус/по-скоро като подражание на харесван модел, отколкото като реални възможности. Включеното в изготването на експертизата вещо лице – невролог е посочило, че в случая при осв.М. е отхвърлено наличието на епилепсия, като по никакъв начин не може да се коментира по дА.те от ЕЕГ изследването способността на индивида да се справя с живота и изискванията му, като  е очевидно, че Д.М. не се нуждае от допълнителна помощ в живота и може да се справя сам в ежедневието си. Вещите лица изготвили повторна Комплексна СППЕ на Д.М., са посочили, че поддържат даденото си и в предходните експертизи твърдение, че независимо от не прилагането на специфично лечение психичното състояние на. М. е благоприятно, като преживения дистрес от свързан с ПТП-то при което е починала майка му е капсулиран, което теоритично ни дава възможност за предположението, че дистреса може да се актуализира при следващи неблагоприятни житейски събития за него. Вещото лице-невролог е отговорило и на поставения с експертизата въпрос свързан със същността на „мезодиенцефалната недостатъчност“ , как тя се проявява при Д.М. и може ли лицето да функционира само, или ще има нужда от специална помощ. Посочено е, че  „мезодиенцефална недостатъчност" е общо понятие, като повечето автори охарактеризират измененията като неспецифични и противоречиви. Най - често означава дефицит на активиращото възходящо влияние на мезодиенцефалната система. Използването на традиционната ЕЕГ в сферата на невротичните, емоционалните и психични разстройства при системен анализ показва тяхната съществена противоречивост, неспецифичност и несистематичносМ. ЕЕГ не може да постави клинична диагноза. В конкретния случай е отхвърлено наличието на епилепсия, като по никакъв начин не може да се коментира по дА.те от ЕЕГ изследването способността на индивида да се справя с живота и изискванията му. Очевидно е, че Д.М. не се нуждае от допълнителна помощ в живота и може да се справя сам в ежедневието си.

По делото е назначена и СМЕ на подс.Д., с участието на логопед, предвид установяване наличието/липсата на говорен дефект на същата и ситуациите в които се проявява, като вещите лица са посочили, че  при подсъдимата е  налице мозъчна дисфункция, която на невронно и праксично ниво продуцира заекване. Налице са синкенезии / излишни, съпътстващи речта движения /, трудности в подбора на думи. Вербалната комуникация е умерено ограничена.

Настъпилото ПТП е представлявало неочаквано събитие, значим стрес за подс.Д.. Същата е реагирала в началото с М.нар. астенична форма на страха / вцепеняване, невъзможност за вземане на решение /, но постепенно е предприела мерки за справяне със ситуацията, спряла е кола, като е помолила водачът да се обади на 112, поради невъзможност да говори плавно и достатъчно ясно. Заекването се е усилило в значителна степен. Дадените отговори на подс.Д. са достоверни и валидни, което се доказва и чрез количествените стойности в предложените психологични методики. Същата има потребност от специалист - психотерапевт за преработване на психотравмата от настъпилото ПТП и от специалист-психиатър, който да предложи за известен период от време, медикаментозно лечение поради настъпилото вече Постравматично стресово разстройство.

 

При така установените фактически обстоятелства се налага изводът, че подсъдимата М.Д. не е осъществила състава на престъпление по чл. 343 ал.1,  б. “в”, вр. чл. 342 ал.1 пр.3 от НК, а възприетата от съда фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните по надлежния процесуален ред писмени и гласни доказателства и доказателствени средства - показанията на св.В.Б., св.Р.С., св.С.Г., св.Н.К., св.Р.Й., св.П. АМ.А., св.П.М.А., св.Н.С., св.Д. Б. и св.М.М., обясненията на подсъдимата от съдебното производство, така и от заключението на назначените и изготвени Комплексна съдебномедицинска и авто-техническа експертиза; заключението на АТЕ; СМЕ; комплексната СППЕ, протокола за оглед с приложените към него скица и фотоалбум; протоколи за химическа експертиза, писмените доказателства, които са безпротиворечиви и взаимно допълващи се. В своята съвкупност всички те са еднопосочни и на практика не съществуват противоречия нито в гласните, нито в писмените доказателства.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите, тъй като кореспондират с останалите доказателствени източници. Те не влизат в конфликт с обясненията на подсъдимата, а и не могат да им бъдат противопоставени, тъй като поначало те не депозират показания на преки очевидци съдържащи информация за движението на пешеходката и действията на водача преди удара, а единствено възприятия след катастрофата и мястото на пострадалата. Гласните доказателства на посочените от частното обвинение свидетели основно са допринесли за изясняване на начина на живот на пострадалата и отношението и с наследниците.

Съдът кредитира изцяло и обясненията на подс. Д., доколкото са логични, посредователни и непротиворечиви на останалите доказателства по делото. Преценя ги за достоверни и чистосърдечни. В този смисъл е и заключението на СМЕ с участие на логопед, което пътвърждава, че отговорите и са достоверни и валидни, което се доказва и чрез количествените стойностти в предложените психологични методики.

Обясненията й са източник на преки доказателствени факти. Тя дава пълни дА. не само за пътните условия по време на инцидента, но така и за момента на възприемане на пресичащата пешеходка, че за пръв път я видяла когото е била вече в пътното платно, че при спирането на автомобила е застъпила маркировката, след като завила в дясно за да избегне удара с пешеходката. Тези обяснения не са експертно опровергани, а напротив. В тях се съдържат факти, които се потвърждават от експертните заключения на комплексната СМАТЕ и останалите АТЕ, както и СМЕ с логопед. Твърденията й че се е движила със скорост около 50 км/час също се подкрепят от експертизите.

Съдът не намира основание да не ги кредитира в пълния им обем, тъй като не противоречат и на писмените доказателства, както и на констатираните обективни находки посредством които са установени и другите факти от пътната обстановка, фиксирани на огледния протокол и приложения към него фотоалбум, обсъдени в заключенията на САТЕ, Тройна САТЕ, Комплексна САТМЕ, които съдът кредитира като обективно и компетентно дадени, изградени на база годни доказателствени средства.

   Що се касае до отразеното в обвинителния акт, че на „У" - образното кръстовище с ул. „Акад. Андрей Сахаров" е следвало да премине в най-дясната лента на пътното платно за движение направо и това, че белия микробус закривал видимостта й към част от най - дясната лента, следва да се отбележи, че така посочените обстоятелства липсват в дадените обяснения на подс. Д. пред състава на съда в хода на съдебното следствие. Така и това, че е преждевременно е отклонила автомобила в дясната лента преминавайки през защрихован участък, по повод на което е възведеното й нарушение на нормите на чл.15 от ЗДвП и чл. 65 от ППЗДвП.

Съдът ги изключва от основата на фактите, доколкото е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението в хода на съдебното следствие, а разпоредбите на чл.279 от НПК / за прочитане на обясненията на обвиняем или подсъдим / не се прилагат за обяснения дадени преди повдигане на новото обвинение, поради императивните изисквания на чл. 287 ал. 4 от НПК.

Ето защо нейните обяснения заедно с експертните изводи на експертизите които цени, съдът поставя в основата на фактите по делото, върху които наред с доказателствата изгражда вътрешното си убеждение дали обвинението е доказано по надлежния начин, дали то е безспорно и какъв трябва да бъде изходът на делото.

Съдът кредитира и заключенията на изготвените и приобщени по делото експертизи - СМЕ, Комплексните СППЕ по отношение на частните обвинители и допълнителна такава, СМЕ на подс.Д., които възприема, като обективни, безпристрастни и компетентни. 

Заключението на Комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза извършена в хода на съдебното следствие, изготвено от вещите лица проф. дтн инж. С., инж. М. и д-р. М. - И., бе потвърдено при изслушването им и прието от съда. Вещите лица, след запознаване с материалите по делото, проучване на съществуващите източници на информация изхождайки от дА.те намиращи се в досъдебното производство и в съответствие с общоприетите методики са изложили констатациите си. Тяхната експертиза доразвива допълва и обобщава изводите на единичните, поради което и съдът дава приоритет на същата.

От съвкупния анализ на доказателствата – гласните, писмените и заключенията на експертизите в тяхната взаимовръзка съдът направи извод, че подс. Д. на инкриминираните дата и място, не е допуснала възведените й / с измененото обвинение / нарушения на правилата по чл.15 от ЗДвП и на чл. 65 от ППЗДвП касаещ маркировката, както и тези по чл. 20 ал.2 изр.1 и изр. 2 от ЗДвП по следните съображения:

По отношение нарушенията на чл.15 от ЗДвП и на чл. 65 от ППЗДвП, това е така защото принудителното й излизане от дясната пътна лента и навлизането й в очертанията на маркировката е вследствие създалата се критична ситуация, непосредствено след появата на пешеходката на пътното платно, като реакция за да предотврати ПТП. Действие което е стартирало не по-рано, както се твърди в обвинението, а в момента в който е предприела спиране на автомобила, в който за пръв път е възприела внезапно пресичащата пешеходка. Ето защо и липсва нарушение на визираните по горе предписания на чл.15 от ЗДвП, както и на чл.65 от ППЗДвП, отнасящ се за триъгълната защриховна площ. Навлизането й не е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултаМ. Правно ирелевантно, доколкото идентичен извод за непредотвратимост на ПТП дава експертното заключение по комплексната съдебно техническа и съдебно медицинска експертиза доказващо, че дори и само при движение напред, без да се навлиза в защрихования участък ударът обективно би бил непредотвратим.

Относно възведеното ново обвинение на подс.Д., с изменение на обвинението по реда на чл. 287 НПК, за нарушение и на нормите на чл. 20 ал.2 изр.1 и изр. 2 от ЗДвП, ВОС намира следното:

Съгласно изискването по чл. 20 ал. 2 изр.1 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

Според изр.2 на чл. 20 ал.2 от ЗДвП, водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Основният спорен по делото фактически въпрос касае избраната от подсъдимата скорост на управление на МПС при конкретните пътни и атмосферни условия и необходимостта от спиране при възникналата опасносМ.

Съдът приема, че от страна на подс.Д. не е налице нарушение на правилото за движение със съобразена скорост - изр. 1 на чл. 20 ал.2 от ЗДвП, така и на това за намаляване на скоростта и в случай на необходимост от спиране при възникнала опасност за движението - изр. 2 на чл.20 ал.2 от ЗДвП. 

Обвинителната теза, че скоростта на подсъдимата не е била съобразена с пътните условия и затова е допуснала нарушение на разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, не може да бъде споделена от съда. За разлика от прокуратурата и частното обвинение обаче, съдът счита, че в конкретния случай подс. Д. е избрала и се е движила със съобразена с всички пътни условия скоросМ. 

По делото е установено, че избраната от нея скорост на движение е била разрешена. Според експертните заключения от 50.77км/ч., при допустими 50 км/ч. по чл.21 от ЗДвП /но няма обвинение за нарушение режима на скоростта /, не оказваща съществено влияние върху крайните изводи за непредотвратимост на удара, тъй като единствено при скорост от 34,31 км/ч. същата е могла да избегне ПТП. Тоест при безпроблемна нормална пътна обстановка движението и с такава скорост е правомерно.

Подсъдимата се е движила по път с предимство.Тя не е имала пред себе си възприятия които да я мотивират за наличността на възникнала опасност за движението и не е била длъжна да предполага, че именно в този участък, който е обезопасен с мантинели и лишен от всякакви комуникационни пешеходни връзки, внезапно пешеходец ще прескочи преграждащата мантинела, за да навлезе в платното за движение. Впрочем, не е спорно поведението на пострадалата и начина й на пресичане на пътното платно, на неразрешено за целта място, при наличие на заградителни мантинели и от двете страни на пътя, за което са налице доказателства.

В случая за подсъдимата е нямало обективни затруднения в пътната обстановка, които да й налагат да подбира скоростта си на движение в тази връзка за да отговори на изискването за безопасносМ. Конкретната пътна обстановка не е налагала такава необходимост за задължително намаляване на скоростта. Пътната настилка е била асфалтова и суха, без неравности и дупки, а участъкът от пътя  хоризонтален, равен и прав. Атмосферната видимост нормална. ПТП е станало в светлата част от денонощието, около 16.50 ч. часа. На предстоящото У обрано кръстовище с ул. „А. Сахаров“ тя е била с предимство пред навлизащите отдясно. Нямало и пешеходци в пътния участък. Пътното платно е било оградено с обезопасителни мантинели. Нямало е знаци указващи пешеходни пътеки, или такова място което е предназначено за преминаване или престой на пешеходци. Наличието на защрихован участък - „М15” не разрешава преминаването на пешеходци. Липсвало е предупреждение за предстояща опасност, или видими находки даващи индикация, че навлиза в район който изисква особено внимание от водачите на МПС. Включително, не е било предвидено ограничение на скоростта с оглед на предстоящото - У образно кръстовище. Не само движещият се пред нея неустановен микробус, но и приближаването на пътя без предимство не са били сигнал за възможна конфликтна ситуация. Подсъдимата е познавала много добре пътната обстановка. Чувствала се е добре.

Според разясненията на вещите лица в съдебно заседание, тя е била със заострено внимание, сама в автомобила, няма дА. да е слушала радио или да е говорила по телефона, скоростта й не е била необичайно висока, а нормална за движение в колона. Не е имало някаква причина за отвличане на вниманието й.

Автомобилът й е бил изправен, М. е. избраната от нея скорост е била съобразена със състоянието на колата, а движението в нейното платно било в колона. Движещите се пред нея автомобили не могат да обосновават наличие на натоварен трафик, а и гласните дА. в тази връзка са противоречиви, което е обяснимо поради субективната преценка на всеки един свидетел, а и предвид обстоятелството, че същите са възприели пътна обстановка последваща извършеното ПТП и безспорно повлияна от произшествието. Липсата на задръствания спирания, изчаквания и М.н., както и възможността за движение в колона с максимално разрешената скорост за градски условия с каквато се е движила и подсъдимата също изключва високата интензивност и натовареност на движението в този участък. Всички обуславящи движението фактори са били изцяло благоприятни, поради което и подсъдимата не е допуснала нарушение на правилата за движение за М. нар. „предвидима опасност” по чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП.

Водачите на пътни превозни средства не са длъжни да предполагат незаконосъобразно поведение на останалите участници в движението каквато се явява и пострадалата пешеходка. Освен това тя  е създала опасност за движението в момент, в който автомобила на подсъдимата е бил на отстояние от мястото на удара на 22,04 метра, а за да предотврати катастрофата същата е трябвало да се движи с до 34,31 км/ч., което обстоятелство не се е налагало от конкретните пътни условия, и не й е било вменено в задължение.

На следващо място,трябва да се отбележи, че подс.Д. е изпълнила и изискването за намаляване на скоростта и в случай на необходимост от спиране при възникнала опасност за движението - изр. 2 на чл.20 ал.2 от ЗДвП. 

Визираното задължение е в зависимост от момента на възникване на опасността за движението и обективните дадености, позволяващи субективно възприемане, при които следва да бъде формирано правомерното поведение на водача на ППС.

Експертните заключения по отношение скоростта на движението на лекия автомобил и неговата опасна зона за спиране, местоположението на пешеходката, отстоянието от мястото на удара и възможностите на водача на процесното МПС да възприеме пострадалата при движение след микробус обосновават заключение, че подс. Д. не е била в състояние обективно да предотврати пътния инциденМ.

Скоростта й за движение не е била превишена. В момента в който пешеходката е предприела пресичане на пътното платно обосноваваща възникнала опасност за движението, пострадалата се е намирала на разстояние около 22,04 метра от приближаващия автомобил и е била непредвидима за неговият водач. Вещите лица считат, че момента на началото на реакцията на водача е съвпадащ с момента на откриване на видимост към пешеходката. Разстоянието от този момент на удара, е по-малко от дължината на опасната зона, както при скоростта на автомобила малко над 50 км/ч, така и при 50 км/ч - подсъдимата не е имала техническа възможност да избегне удара чрез спиране. Тя не е имала пред себе си възприятия, които да я мотивират за наличността за възникналата опасност за движение и не е била длъжна да предвиди появата на пешеходката точно на това неподходящо и неспецифично за пресичане място, тъй като е оградено с мантинели, горски пояси с висока растителност и канал от едната страна. Същото не е предвидено за пресичане на пешеходци и всяка поява на пешеходец е изключение.   

Навлизането на пешеходци на бул. „Цар Освободител” където липсват специални места за пресичане е категорично забранено, за което са били взети и предпазни мерки. Не случайно, по продължение на булеварда от двете му страни, както и по ул. „Акад. А.Сахаров“ са поставени мантинели, които са предназначен именно за това - да се предотврати поява на препятствия като пешеходци на платното за движение, но и да обезопасяват движещите се пътни превозни средства.

Подсъдимата не може да носи отговорност за това, че не е предвидила евентуално неправомерно поведение от страна на пешеходката с нейната внезапна поява на пътя. Тя не следва да е абстрактна, хипотетична опасност, а обективна даденост, позволяваща субективното й възприемане, при което да бъде формирано правомерното поведение на водача. Както се сочи и в Решение  № 479 /08г. 1 НО на ВКС „не може да се изисква от водача на МПС винаги да очаква и предвижда възникване на опасност на пътя и съобразно такива очаквания да избира скоростта си на движение”.  В този смисъл визираното несъблюдаване на правилото на чл.20 ал. 2 изр.2 от ЗДвП не е причина за настъпилото ПТП. Било е непредотвратимо, съобразно експертните заключения и е предпоставено единствено от неправомерното поведение на самата пострадала, предприела пресичане на пътното платно по начин, на място и в момент, когато това не е било безопасно.

Като пешеходец, съобразно нормата на чл.166 М.1 от ППЗДвП, тя е е изскочила внезапно на пътното платно, на непозволено и необичайно за целта място и не е спазила правилата при пресичане на пътното платно.

Налице е нарушение от нейна страна на забраната да пресича на непозволено за това място, при положение, че най - близката пешеходна пътека е била на 206 м. от мястото на удара, което е установимо от експертните заключения. Както се посочи по-горе в случая се касае за район заобиколен с гориста растителност с канал, в който не може да се очаква прескачане на заграждения от пешеходци за да навлязат внезапно на платното за движение и да се движат по пътните ленти.

Този извод сочи, че необичайната поява на пешеходци в този пътен участък / без да е означено изрично, както е в случая/, при това в лентата за движение е непредвидима опасност за подсъдимата и тя не може да предвиди и да предположи тяхната поява.

След като подсъдимата не е нарушила режима на скоростта, не е могла и не е била длъжна да предвиди и предотврати настъпването на обществено опасните последици не следва да носи отговорност, тъй както е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, в какъвто смисъл е ТР № 28/28.11.84г. на ОСНК на ВС на РБ, постановено по НД № 10/84г.  

Следователно от страна на подсъдимата не е налице нарушение както на правилото за движение със съобразена скорост чл. 20 ал.2 изр.1 от ЗДвП, така и за намаляване на скоростта и в случай на необходимост от спиране при възникнала опасност за движението по чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП.

Отделно от това, предвид и посоченото в ТР № 2/22.12.2016  г. на ВКС по М.д.№2/2016 г. относимо към необвързаността на съда с квалификацията на нарушенията на правилата за движение, посочени от прокурора, без промяна на конкретната норма от НК и компетенциите на съда да даде правилната квалификация на нарушението, запълващо бланкетната норма на чл.343 от НК, ако са описани фактическите обстоятелства по извършването на деянието, следва да се отбележи, че с новото обвинение спрямо подс.Д. е възведено недопустимо обвинение с недопустима конструкция вменяваща й едновременно два вида опасности при липса на разграничение между тях.

Това е така защото в чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП се урежда „предвидимата опасност”, при която има обективни затруднения в пътната обстановка и водачът следва да подбира скоростта си на движение в тази връзка, за да отговори на изискването за безопасносМ.

В чл.20 ал.2 изр. 2 от ЗДвП е уредена „непредвидимата опасност”, въвеждаща задължение на водачите да намалят скоростта или да спрат, когато възникне опасност за движението.

Следва да се прави разграничение на двете хипотези, тъй като се намират в конкуренция помежду си. Недопустимо е едновременното им приложение. Двете не могат да бъдат дадени едновременно, както това е сторено по делото с новото изменено обвинение. Не може да има нарушение едновременно на разпоредбата на чл.20 ал.2 изр.1 и изр. 2 от ЗДвП и тук принципът е същият както при чл.20 ал.2 и чл.21 от ЗДвП.

В този смисъл са Р № 300/12г II НО на ВКС; ТР № 28 от 28.11.1984г. по н.д. 10/84г. ОСНК при ВКС; Р № 16/12г. 2 НО на ВКС; Р № 222/14г. 2 НО на ВКС и Р № 501/2001г. 1 НО на ВКС.

Включително и поддържаните от частното обвинение обвинения за нарушения едновременно по чл.20 ал.2 изр.1 и изр. 2 от ЗДвП и по чл.20 ал.2 и чл.21 от ЗДвП затова са недопустими. Кумулативно нарушение на двете хипотези е недопустимо.

 От тук следва извода, че обвинението като единство от факти и право следва да е така конструирано, че за подсъдимата да е напълно ясно срещу какво точно може да насочи действията си по своята защита. В случая обаче е изправена срещу изключващи се нарушения. Едновременно да се защищава по нарушения свързани с „предвидимата опасност” същевременно за такива свързани с „непредвидима опасност”. Следователно ще е затруднена да разбере същността на обвинението, а оттам и да организира правилно защитата си.

При това обвинение, възведено по реда на чл.287 НПК във фазата на съдебното следствие, първоинстанционният съд е в процесуална невъзможност да върне делото за отстраняване на нарушенията, предвид че в тази хипотеза, съдът е ограничен при извършване на преценка за допустимостта /законосъобразността/ на новото обвинение, единствено досежно критериите и предпоставките на чл.287 от НПК /Тълкувателно решение № 57 от 04.12.1984 г. по н.д. №13/84, ОСНК/.

От изложеното до тук съдът приема, че подс. Д. не е извършила инкриминираното престъпление и на основание чл. 304 от НПК я оправда изцяло по повдигнатото обвинение.

 

 Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

 

СЪДИЯ ПРИ ВОС: