Решение по дело №1020/2015 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                                        10.02.2016г., град Дупница

 

IV

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	26.01.		2016

 

на                                                                                                           Година

Миглена Кавалова

В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Росица Ганева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		1020		2015

 

                                      дело №                                    по описа за                                  г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по депозирана искова молба от З.Г.В., адрес: ***, ЕГН ********** срещу Й.Г.С., адрес: ***, с която искова молба е предявен иск с правно основание чл. 69 от Закона за наследството, вр. чл. 341 и сл. от Гражданско – процесуалния кодекс.

           Ищцата твърди, че ответникът е ней брат, а в съсобственост притежават по наследство от баща си Георги С. Александров, бивш жител ***, починал на 07.09.2003 г. и майка си Катерина Василева Александрова, бивш жител ***, починала 17.08.1999 г., недвижим имот, находящ се в с. Бараково, а именно: урегулиран поземлен имот, за който е отреден Парцел Х (десети), имот планоснимачен № 214 (двеста и четиринадесети), в квартал 116 по плана на с. Бараково, който имот е с площ от около 775 кв.м., ведно с двуетажната масивна жилищна сграда, полумасивна жилищна сграда с пристроена към нея паянтова сграда, двуетажна паянтова сграда и навес. Твърди, че поземленият имот е бил собственост на дядо им, който е баща на баща им, Стоян Сандев Николчов (бивш жител ***), починал 1977 г., който е учредил право на строеж в полза на баща им. Твърди, че сградите са изградени изцяло със средства на родителите им Катерина Василева Александрова и Георги С. Александров и след тяхната смърт те останали в съсобственост между тях с брат й. Провеждани са срещи-разговори, правени са и проекти на делба на недвижимия имот, но нещата все се отлагани във времето, тъй като желанието на ответника било да получи изцяло в собственост недвижимия имот, а ищцата да компенсира с парична сума. През 2009-2010 г. постигнали консенсус относно обезщетението, което да бъде в размер на 8 000 лв., но се оказало, че в момента брат й не разполага с налични пари, поради което отново отложили реалната делба за по-късен етап. Тази година установила, че имотът вече не се води ½ идеална част на нея, а е записан изцяло на името на брат й, който чрез обстоятелствена проверка се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост, вписан в Служба по вписванията гр. Дупница - вх. регистър № 1921/16.05.2014 г., том 8, акт 128, който ищцата оспорва. С оглед на горното моли съда да постанови решение, с което да допусне делба на описаните по-горе недвижими имоти между страните при права по една втора идеална част за всеки един от тях.

           В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал такъв, в който отговор изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения срещу него иск. Оспорва твърдението на ищцата, че сградите в имота са построени със средства на родителите им, както и че е имало опити за доброволна делба между страните, както и че имотът е записан като негов през 2014г. Сочи, че спорните имоти са собственост на него и съпругата му Цветанка Стоянова. Твърди, че процесното УПИ е закупен от дядото на страните Стоян Николчов, който построил стара къща, навеси и отбор, около 1968г. на родителите на страните било отстъпено право на строеж, те построили нова къща и се грижили за съществуващите части от старата жилищна сграда, паянтови сгради и навеси. Ищцата се омъжила през 1973г. и от тогава не живее в процесния имот, а през 1980г. родителите на страните им обявили, че на ответника ще дадат процесния имот, а на сестра му ще дадат имота през улицата – съседен на процесния, като от 1973г. сочи, че живее в процесния имот, съответно от 1987г. със съпругата си, от когато сочи, че владеят имота необезпокоявано без никой, вкл. сестра му – ищцата да е оспорвала собствеността им. През 2002 възникнал пожар, щетите от който в жилищната сграда били поправени от ответника и съпругата му, без ищцата да участва с някакви средства. Сочи, че сестра му ходила в процесния имот последно на погребението на баща им през 2003г., след това на панихида от смъртта на баща му, но не е предявявала претенции за собственост. Поради горното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск за делба.

           Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните, приема за установеното следното от фактическа страна:  

           Видно от Удостоверение за наследници с изх. № 121/05.12.2014 година, страните в настоящото производство са наследници по закон по права линия първа степен на Георги С. Александров, починал на 07.09.2003г., който заедно с Иван С. Алескандров, починал на 24.03.1999г. е наследник по закон по права линия първа степен на Стоян Сандев Николчов, починал на 26.04.1977г.

           С Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност с № 175, том І-ви, рег. № 2627, дело 146 от 2014 година по описа на нотариус Луиза Стоева с район на действие – района на РС - Дуупница, ответникът в производството е признат за собственик на урегулиран поземлен имот, за който е отреден Парцел Х (десети), имот планоснимачен № 214 (двеста и четиринадесети), в квартал 116 по действащия регулационен план на с. Бараково, утвърден със Заповед за улична и дворищна регулация № 262/12.09.1990г., целият с площ от около 775 кв.м., при съседи на имота: от север – УПИ № IX – 217; от изток – улица; от юг – УПИ XI – 213; от запад – УПИ IV – 215, ведно с построените в имота двуетажната масивна жилищна сграда, полумасивна жилищна сграда с пристроена към нея паянтова сграда, двуетажна паянтова сграда и навес.

           Видно от молба - декларация рег. № 56/13.08.2008 година, чийто адресат е бил нотариус с район на действие – района на РС – Дупница, ответникът в производството Й.С. е желал снабдяване с НА по обстоятелствена проверка за придобиване по давност на описания процесен имот, а с молба-декларация рег. № 55/13.08.2008 година, чийто адресат е бил нотариус с район на действие – района на РС – Дупница, ищцата в производството З.В. е желала снабдяване с НА по обстоятелствена проверка за придобиване по давност на дворно място, цялото с площ от 885.00 квадратни метра, представляващо урегулиран поземлен имот № XVI-224 в квартал 118 по действащия регулационен план на с. Бараково, утвърден със Заповед № 262/12.09.1990 г., при съседи на имота: от север - урегулиран поземлен имот № XV-227; от изток - улица; от юг - урегулиран поземлен имот № III – 223; от запад - урегулиран поземлен имот № IV-225,  ведно с построеният в имота навес.

           Прието е по делото писмо от МВР – Главна дирекция „Гранична полиция”, от което се установяват част от напусканията на пределите на страната ни и завръщането в нея за съответни периоди на ответника Й.С. за периода 31.03.2006г. – 03.08.2012г.

           По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на няколко групи свидетели -  Христина Симеонова Димитрова, Иванка Борисова Христова, Димитър Станоев Андреев, Зоя Михайлова Г., Станислав Кирилов Г., Славчо Петров Кьосев, Анка Димитрова Г., Александър Стефанов Балабански, Марин Борисов Вълков, Кирил Владимиров Вецев – син на ищцата, Цветанка Г.Г., Христина Г. Андреева.

           От показанията на свидетелите Христина Димитрова, Станислав Г., Димитър Андреев и Христина Андреева се установява, че докато били живи родителите на страните З. идвала при тях и оставала на първия етаж, на който те живеели, при възникналия на втория етаж пожар, ищцата З.В., съпругът й и синът й помагали при поправката на покрива,

           От показанията на св. Зоя Г. и Христина Андреева се установява, че през 2007г. и 2008г. ответникът и съпругата му започнали да пътуват и работят в чужбина през определени периоди от време, за не повече от шест месеца отсъствал ответникът от процесните имоти.

           От показанията на св. Александър Балабански се установява, че във връзка с служебните му функции (помощник – нотариус) му станало известно, че през 2008г. З. искала да продаде частта си от къща с двор на брат й, по – късно от З. разбрал, че сделката не е осъществена, тъй като се не разбрали за парите.      

           От показанията на св. Димитър Андреев, Анка Г., Иванка Христова и Христина Андреева се установява, че З. е работила парцела на съседната улица, а дворното място – Й. и семейството му. Когато ответникът Й. ходел до Англия или Италия, ключът от къщата с двора оставал у св. Андреев или Андреева и З. не е идвала да го иска.

           От показанията на св. Анка Г. се установява, че ответникът е оставал за по два – три месеца в Англия и Италия.

           От показанията на св. Славчо Кьосев и Христина Андреева се установява, св. Кьосев извършвал ремонта на втория етаж от процесната двуетажна масивна жилищна сграда след пожара по поръчение, доставка на материали и заплащане от страна на ответника в процеса, през което време на ремонт не са виждали ищцата в процесния имот, респ. не е участвала в ремонта след пожара. 

           Показанията на св. Марин Вълков и Цветанка Г. установяват здравословното състояние на бащата на страните и грижите, полагани за него от страна на ищцата в производството, при което съдът счита за неотносими към предмета на доказване в рамките на настоящата фаза на делбата показанията им и не следва да ги обсъжда в тези рамки.

           От показанията на св. Цветанка Г. се установява, че процесната къща е строена от родителите на страните в производството.

           От показанията на св. Кирил Вецев – син на ищцата се установява, че той и майка му ползват част от къщата, в която имат гардероб със свои дрехи, за да се преобличат, отивайки да работят на съседния парцел, които дрехи не са изнесли от там, след смъртта на бащата на страните в процеса – в периода 2004 – 2008г. се водили разговори между страните за доброволна делба, които приключили, тъй като вуйчо му заминал за чужбина, а през 2009г. св. Вецев и ищцата посетили имота, който бил отключен и били посрещната от майката на съпругата на ответника, която им казала, че ответникът е в Англия, влезли и взели дрехи, каквито им трябвали от първия етаж.

           Анализът на горната фактическа обстановка, води до следните правни изводи:

           Предявен е иск с правно основание чл. 69 ЗН, вр. чл. 341 и сл. ГПК.

           Ответникът прави възражение за придобиване на имотите по давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС.

           С доклада по делото, съдът е указал на страните, че съобразно правилата на чл. 154 ГПК, ищецът следва да докаже, че е налице съсобственост между страните, възникнала на посоченото в исковата молба основание и правата, при които претендира, че е налице такава между страните, респективно, че с ответника не са могли да уредят доброволно отношенията си.

           Ответникът с оглед направеното от него възражение за придобиване на имотите по давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС, следва да докаже предпоставките на посочената разпоредба, определящи придобиването на имота по давност, а именно, че е владял имотите в посочения от него срок и в случая – демонстрирал намерението пред другия сънаследник – ищцата, че владее имота за себе си.

           Между страните в настоящото производство не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че са наследници по закон по права линия първа степен на Георги С. Александров, починал на 07.09.2003г., който заедно с Иван С. Алескандров, починал на 24.03.1999г. е наследник по закон по права линия първа степен на Стоян Сандев Николчов, починал на 26.04.1977г.

           Преюдициален на въпроса за основателността на иска за делба – предявен в настоящото производство е въпросът дали ответникът в производството е придобил собствеността върху процесните вещи на твърдяното от него основание в отговора на исковата молба - давностно владение. По силата на наследяването, наследникът който владее целия наследствен имот се явява държател на идеалните части на другите сънаследници. Последните и без да държат имота са негови съвладелци като по отношение на техните идеални части, положението на този, който упражнява фактическата власт върху сънаследствения имот е аналогично на това на наемателя или на заемателя за послужване на чужд имот. С това презумпцията на чл. 69 ЗС е оборена, което не означава, че тя не е изобщо приложима в хипотезата на възникване на съсобственост по наследяване. Когато владението на целия наследствен имот е било предадено на един от сънаследниците или съсобствениците по съгласие с останалите наследници или съсобственици (например на основание сключен между тях писмен договор за доброволна делба, който обаче не е нотариално заверен и поради това няма вещно-прехвърлително действие), за да започне да тече в полза на този наследник или съобственик придобивна давност за целия имот не е необходимо той допълнително да демонстрира пред другите наследници промяна на намерението си да свои имота. В този смисъл е практиката на ВС и ВКС - решение № 549 от 30.12.2010 г. по гр.д. № 217 от 2010 г. на ВКС, второ г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Непротиворечива е съдебната практика относно обстоятелството, че когато след смъртта на общия наследодател един от наследниците му ползва целия имот, той е владелец на собствената си идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници. Практиката е установила като безспорно това положение, макар и в действащия ЗС да липсва изрична разпоредба в този смисъл като тази на чл. 309, ал. 1 от отменения ЗИСС. За да се превърне във владелец на целия имот и съответно след изтичане на давностния срок да стане негов собственик, този сънаследник следва да отблъсне владението на останалите сънаследници. Тоест, той следва да доведе до знанието им намерението си да свои имота. Поради това в едно производство по предявен на основание давностно владение иск за собственост, за уважаването на иска не е достатъчно само свидетелите да твърдят, че сънаследникът е ползвал, обработвал, засявал наследствения имот през последните 10 или 20 години. Необходимо е да се докаже и че сънаследникът е отблъснал владението на останалите сънаследници върху притежаваните от тях идеални части. Това е така, защото при наследяването като общо правоприемство владението и съответно съвладението, преминава по право към наследниците, които се считат за продължители на личността на наследодателя си, без да е необходимо да се извършват от тях действия на упражняване на фактическа власт върху вещта. Това намира израз и във възможността на чл. 82 ЗС за присъединяване от владелеца към владението му това на неговия праводател, което при наследственото правоприемство за разлика от частното такова, винаги е еднородно (само добросъвестно или само недобросъвестно като е изключена хипотезата на нееднородност на владението на правоприемника от това на праводателя му). В т. 2 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. гр.д.№ 9 от 1974 г. е прието, че намерението на лицето да държи вещта като своя се изразява в действия, които фактически запълват съдържанието на правомощията на собственика, като при промяна на държането във владение тези действия следва да бъдат насочени и към собственика. Според по-новата практиката на ВКС, действията, с които се демонстрира промяната на държането във владение, респ. промяната на намерението на съсобственика или сънаследника да владее целия имот, следва да бъдат конкретни по отричане правата на останалите съсобственици или сънаследници и да са станали достояние на тези съсобственици или сънаследници. Такива действия са отказът на ползващият имота сънаследник да допуска останалите сънаследници в имота, доведеното до знанието на останалите наследници намерение на владеещия сънаследник да се разпореди с имота само в своя полза или такова ползване на имота, което ясно показва, че изключва владението на останалите наследници ( отдаването му под наем на трето лице и изричен отказ да се заплаща част от получения наем на останалите наследници). В този смисъл са решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр.д. № 1405 от 2009 г. на ВКС, първо г.о., решение № 6 от 22.01.2010 г. по гр.д.№ 2760 от 2008 г. на ВКС, второ г.о. и др., постановени по реда на чл. 290 от ГПК. Не са такива действия: - декларирането на имота в данъчните служби на общината на името на владеещия имота сънаследник, вместо на името на всички наследници на починалия собственик, без това деклариране да е станало известно на останалите сънаследници (в този смисъл е решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр.д.№ 1405 от 2009 г. на ВКС, първо г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК). Плащането на данъци, както и извършването на ремонти в съсобствения (сънаследствения) имот, (защото всеки съсобственик съгласно чл. 31 от ЗС е длъжен да участва в ползите и тежестите за общата вещ съобразно дела си), ако е поето само и изцяло като стойност на необходимите и полезните разноски за съсобствената вещ от един наследник, той може да иска от останалите съсобственици да му заплатят тази част от разноските, която съответства на техния дял в съсобствеността (в този смисъл са решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр.д. № 1405 от 2009 г. на ВКС, първо г.о., решение № 110 от 20.03.2012 г. по гр.д.№ 870 от 2011 г. на ВКС, второ г.о., решение № 381 от 25.10.2010 г. по гр.д.№ 37 от 2010 г. на ВКС, второ г.о. и др., постановени по реда на чл. 290 от ГПК) - чл. 30, ал. 3 ЗС. За пълнота следва да се отбележи, че това не се отнася до консумативните разноски, свързани със служенето с общата вещ, които се поемат от този от съсобствениците, който изцяло си служи с нея, без да може да претендира припадащата се част от тях от останалите.

           Вторият елемент от фактическия състав на придобиванено на имот по давноство владение е изтичането на определен от закона срок. Съгласно чл. 80 от ЗС, движими вещи се придобиват по давност с непрекъснато недобросъвестно владение в продължение на 5 години, освен ако владението не е придобито чрез престъпление, в който случай вещта не може да се придобие по давност. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗС, когато владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съгласно чл. 70 от ЗС добросъвестно е владението, което е установено на правно основание, което е годно да направи собственик владелеца, без да знае, че праводателят му не е собственик или, че предписаната от закона форма е била опорочена.

           В настоящият казус, съдът приема, че не са налице предпоставките, визирани в хипотезата на нормата на чл. 79 от ЗС, тъй като ответникът от една страна не доказва пълно и главно демонстриране на анимус домини  пред ищеца – от събраните по делото гласни доказателства, съдът не може да направи извод за демонстриране на анимус по отношение на предмета на делбата пред ищцата, доколкото събраните гласни доказателства по делото чрез разпитаните свидетели съдържат данни за действия от страна на ответника, които не са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да показват отричане владението на ищцата по делото – нито е било налице ограничаване на достъпа до имота по отношение на ищцата - и когато ответникът е бил в имота, и когато е отсъствал от процесния имот (показанията на св. Вецев) – ищцата е влизала свободно в него, държала е свои вещи в него, а както се посочи по – горе подобренията и ремонтите извършени в имота са предмет на друг иск, уреден в нормативната ни база и регулиращ отношенията между съсобствениците – чл. 30 ЗС. От друга страна, по отношение втория елемент от фактическия състав на придобиването на имот по давностно владение – изтичането на определения от закона срок, съдът намира, че ответникът не е владял имотите - предмет на делбата в посочения от закона срок – 10 години, отблъсквайки владението на ищцата за съшия срок – към 2008г. страните предвид събраните гласни доказателства са имали съзнание и поведение за съсобственост по отношение процесните вещи, искайки да ги делят доброволно, а исковата молба е депозирана в съда от ищцата на 03.07.2015г. Тук следва да се посочи, че приложените към отговора на исковата молба молби – декларации, създадени с евентуална цел предприемане на нотариални производства по обстоятелствена проверка,  съдът не приема нито за индиция за твърдението на ищцата, че с ответника са желаели да делят доброволно точно процесните вещи, доколкото касаят искания за издаване на КНА по обстоятелствена проверка за придобиване по давност от всяка от страните в процеса за различен имот, нито са индиция за твърдението на ответника, че са искали да делят наследствените им имоти доброволно според уговореното от родителите им, тъй като снабдяването на всеки наследник с КНА по обстоятелствена проверка за придобиване по давност за различен имот от наследствената маса не представлява доброволна делба на наследствено имущество по смисъла на закона. От друга страна КНА по обстоятелствена проверка за придобиване по давност подлежи на отмяна по съдебен ред в предвидените от закона случаи като правна последица от някои съдебни решения и по никакъв начин не пречи на наследник да поиска делба на който и да е наследствен имот и след снабдяване на друг наследник с КНА по обстоятелствена проверка за придобиване по давност на някой от наследствените имоти. Следва да се посочи, че съдът не обсъжда свидетелките показания на разпитаните в хода на процеса свидетели, касаещи волята на родителите на страните в производството по отношение на разделянето на имуществото им между техните деца предвид обстоятелството, че волята им - в случая необективирана в правни действия и актове не води по никакъв начин до подялба на имущество и е ирелевантна към правото на собственост върху наследствената маса на имотите – предмет на делбата, в случая след смъртта на родителите на страните.  

           При това положение процесните имоти са запазили и към настоящия момент продължават да имат характер на наследствени имоти, по отношение на които след смъртта на общите наследодатели на страните е възникнала съсобственост между тяхните наследници. Представения по делото констативен нотариален акт е с доказателствена сила за правото на собственост на титуляра му, която доказателствена сила обаче е оборена в настоящото производство над размера на съответната 1/2 наследствена идеална част от процесните имоти. При това положение и с оглед на изхода по спора относно собствеността на делбените имоти, като последица от него ще следва да бъде отменен констативният нотариален акт с титуляр ответникът в процеса над размера на 1/2 ид.ч. - т.е. над полагащите му се по наследство идеални части. Отмяната на този акт (частична в случая) е изрично разпоредена законна последица (чл. 537, ал. 2 ГПК) от уважаването на предявения иск за защита на засегнатото с издаването му материално право, дори без да е направено специално искане (TP № 178 / 30.06.1986 г. по гр. дело № 150 / 85 г. ОСГК), при което искът може да бъде както за установяване на собственост, така и за делба ( решение № 412 / 19.05.1986 г. по гр. дело № 165/86 г.

           Досежно правата на съделителите съдът приема следното: предвид характера на делбените имоти, съдът счита, че към момента на извършването на съдебната делба дяловете на ищцата и на ответника са равни - т. е. по 1/ 2 ид.ч. за всеки от тях.

           По разноските:

           Предвид характера на производството, в което всяка страна е ищец и ответник, разноските остават за страните така, както са ги направили и не следва да се присъждат.

           Мотивиран от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

           ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между З.Г.В., адрес: ***, ЕГН ********** и Й.Г.С., адрес: ***, ЕГН ********** на следните недвижими имоти:

           - урегулиран поземлен имот, за който е отреден Парцел Х (десети), имот планоснимачен № 214 (двеста и четиринадесети), в квартал 116 по действащия регулационен план на с. Бараково, утвърден със Заповед за улична и дворищна регулация № 262/12.09.1990г., целият с площ от около 775 кв.м., при съседи на имота: от север – УПИ № IX – 217; от изток – улица; от юг – УПИ XI – 213; от запад – УПИ IV – 215, ведно с построените в имота двуетажната масивна жилищна сграда, полумасивна жилищна сграда с пристроена към нея паянтова сграда, двуетажна паянтова сграда и навес,

           при права:

           - за З.Г.В., ЕГН ********** – ½ идеална част;

           - за Й.Г.С., ЕГН ********** – ½ идеална част.

           ОТМЕНЯ Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 175, том І-ви, рег. № 2627, дело 146 от 16.05.2014 година по описа на нотариус Луиза Стоева с район на действие – района на РС – Дупница над размера от 1/2 идеална част от описани в него имоти.

 

           Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: