Решение по дело №266/2020 на Районен съд - Провадия

Р  Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

 30.06.2020 г., гр. Провадия

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН

 

             при участието на секретаря  И.В., като разгледа докладваното от съдията г. д. № 266/2020 г. по описа на РС – Провадия, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 330 от ГПК.

          Предявена е молба от З.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: *** и Я.С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, с която заявяват желанието да прекратят брака си по взаимно съгласие, на основание чл. 50 от СК, за което представят постигнато споразумение.

         Съпрузите посочват, че от брака си имат родено едно дете С.Я.С. с ЕГН **********, родена на *** г. Заявяват, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, както и че не желаят съдът да се произнася относно вината за разстройството на брака им. Твърдят, че са постигнали споразумение по всички въпроси, касаещи прекратяването му. Молят съда да постанови решение, с което да прекрати брака им по взаимно съгласие на основание чл. 50 от СК, като одобри постигнатото между тях споразумение по чл. 51 от СК, инкорпорирано в молбата.

         С разпореждане № 383/21.04.2020 г. съдът е указал на молителите да уточнят постигнатото споразумение относно фамилното име на съпругата след развода, както и да посочат дали жилището, за което са постигнали споразумение, че се предоставя за ползване на съпруга, е тяхно семейно жилище, чия собственост е то, респективно дали е придобито по време на брака, както и административния адрес на същото. Тези указания на съда са съобщени на молителите (л. 11 и л. 12), но в дадения едноседмичен срок не са изпълнени, поради което съдът дължи произнасяне по тези въпроси само в рамките на заявеното, като приема, че волята на молителите е след прекратяване на брака съпругата да носи брачното си фамилно име и семейното жилище да се предостави за ползване на съпруга. Действително, по въпроса за ползването на семейното жилище, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът се произнася служебно (чл. 59, ал. 2 СК и чл. 56, ал. 2 от СК), но в случая страните са споразумели, че жилището, което са ползвали преди прекратяване на съжителството им се предоставя на съпруга.

         В съдебно заседание молителите се явяват лично и изразяват желанието си за прекратяване на брака им по взаимно съгласие и одобряване на постигнатото помежду им споразумение.

         В изготвения социален доклад ДСП – Провадия посочва, че основни грижи за малолетното дете С. се полагат от неговата майка, като детето не е ограничавано в контактите му с бащата, близки и роднини. Майката и бащата успяват да задоволят потребностите му и между тях съществува добър диалог по въпросите, свързани с детето. Социалните работници са установили, че родителите са силно привързани към детето си и притежават нужния родителски капацитет и качества, за да осигурят нормалното му израстване и развитие. Родителите са категорични, че ще направят всичко необходимо за правилното израстване, развитие и възпитание на детето. Изразено е становище, че в интерес на детето е да поддържа емоционална връзка с двамата си родители и техните близки и роднини. 

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и изявленията на молителите, приема за установено следното: 

От представените по делото удостоверение за сключен граждански брак, издаден въз основа на акт за сключен граждански брак № 10/08.08.2008 г. от Община ******, направените служебно справки в НБД „Население“,  удостоверение за раждане на С.Я.С., издадено въз основа на акт за раждане № 0271/08.10.2008 г. от Община Провадия, се установява, че страните са съпрузи, предвид сключения от тях граждански брак на 08.08.2008 г. в гр. ******, за който е съставен акт за граждански брак № 10/08.08.2008 г. от Община ******. Молителите имат родено от брака си едно малолетно дете: С.Я.С., родена на *** г., което се установява от представеното удостоверение за раждане на С.Я.С., издадено въз основа на акт за раждане № 0271/08.10.2008 г. от Община Провадия.

От изразеното от съпрузите становище в съдебно заседание, че поддържат искането си за развод, съдът намира за установено наличието на предпоставките по чл. 330 ал. 3 ГПК – налице е сериозно и непоколебимо съгласие за развода, постигнато е и споразумение по чл. 51 от СК, което не противоречи на закона и добрите нрави и интересите на детето. Споразумението урежда в достатъчна пълнота всички посочени от законодателя последици в личните и имуществени отношения между съпрузите след прекратяване на брака, както и отношенията с роденото от брака дете. От личното изслушване на детето съдът достигна до извод, че споразумението е в негов интерес, поради което са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 от СК за одобряването му. Представеният по делото социален доклад от ДСП - Провадия също потвърждава този извод.

          По гореизложените съображения съдът счита, че следва да допусне искания развод и да утвърди споразумението.

          Съгласно чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, при развод по взаимно съгласие се дължи държавна такса в размер до 40 лв. Съдът определя окончателна държавна такса за настоящото производство в размер на 40 лева, от която към настоящия момент е внесена държавна такса в размер на 25.00лева и доказателство за това е представено с молбата за развод. Ето защо молителите следва да бъдат осъдени да доплатят разликата от 15.00лева по равно. По споразумението за издръжката на детето също се дължи държавна такса от молителя Я.С.Т. в размер на 115.20 лева на основание чл. 7, т. 2 от ТДТССГПК.

          Мотивиран от горното и на основание чл. 50 от СК във връзка с чл. 330 ал. 3 от ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ДОПУСКА развод и ПРЕКРАТЯВА брака, сключен в гр. ******, община ******, област Варна на 08.08.2008 г. между Я.С.Т., ЕГН **********, с адрес: *** и З.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, за който е съставен акт за сключен граждански брак № 10/08.08.2008 г. от Община ******, Област Варна.

          УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, съгласно което:

          Упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете С.Я.С. с ЕГН **********, родена на *** г., се предоставят на майката З.Г.Т., ЕГН **********.

          Определя се местоживеене на детето С.Я.С. с ЕГН ********** при майката З.Г.Т., ЕГН **********, на адрес: ***.

Определя се на бащата Я.С.Т., ЕГН **********, режим на лични отношения с детето С.Я.С. с ЕГН **********, както следва: да вижда и взема детето всяка втора и четвърта седмица от месеца от 19:00 в петък до 17:00 в неделя с преспиване, както и един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.

 Бащата Я.С.Т., ЕГН **********, се задължава да заплаща на детето С.Я.С. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител З.Г.Т., ЕГН **********, месечна издръжка по 160.00лева /сто и шестдесет лева/ до 5-то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на постановяване на съдебното решение за прекратяване на брака до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.

 Ползването на семейното жилище се предоставя на Я.С.Т., ЕГН **********.

 Съпрузите нямат претенции за издръжка един към друг.

 След прекратяване на брака съпругата ще продължи да носи брачното си фамилно име Т..

 Съпрузите нямат придобито недвижимо имущество, представляващо съпружеска имуществена общност.

Всеки от съпрузите е взел от другия личните си вещи, поради което по отношения на тях нямат претенции. Нямат неподелени движими вещи на значителна стойност.

Съпрузите не са придобили по време на брака МПС и други движими вещи на значителна стойност.  

Съпрузите не притежават съвместни влогове, придобити по време на брака.

         Съпрузите не са регистрирали на свое име търговски дружества и не участват в такива, не притежават дялове и акции в търговски дружества.                  

         ОСЪЖДА Я.С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на РС – Провадия държавна такса в размер на 7.50лева /седем лева и петдесет стотинки/ за допускане на развод по взаимно съгласие, на основание чл. 6, т. 3 от ТДТССГПК.

         ОСЪЖДА Я.С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на РС - Провадия сума в размер на 115.20лева /сто и петнадесет лева и двадесет стотинки/, представляваща държавна такса върху постигнатото по делото споразумение относно издръжката, на основание чл. 7, т. 2 от ТДТССГПК.

         ОСЪЖДА З.Г.Т., ЕГН **********, на адрес: ***, да заплати в полза на РС – Провадия държавна такса в размер на 7.50лева /седем лева и петдесет стотинки/ за допускане на развод по взаимно съгласие, на основание чл. 6, т. 3 от ТДТССГПК.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: