О П Р Е Д Е Л Е Н И Е    №

                                                                

                                            гр.ЛОВЕЧ, ………….2019 г.

                                               

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:   

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

                                                                           ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА                                                           

като разгледа докладваното от съдия  Константинова в.ч.гр. дело № 244 по описа за 2019 година,  за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производство с правно основание чл.274 и сл. от ГПК.

 

Ловешкият окръжен съд е сезиран с частна жалба, подадена от Н.Н.М. ***, ЕГН ********* срещу Определение № 418/08.04.2019 година по гр.дело № 484 от 2019 година по описа на Ловешкия районен съд, с което е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят твърди, че определението е необосновано и незаконосъобразно. Изтъква, че посоченото в исковата молба обстоятелство, както и фактът, че електрозахранването в имота е прекъснато именно поради неплащане на посочената в исковата молба сума, са породили правния му интерес от предявяване на иска, а съдът със своите действия го е поставил в ситуация на „параграф 22”- първо да поиска възстановяване на електрозахранването, ответникът да откаже поради това, че не му е изплатена сумата, а същевременно не предприема активни действия за удовлетворяване на вземането си.

Моли да бъде отменено определението на Ловешкия районен съд и делото-върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна в процеса, насочена е срещу преграждащо  по смисъла на чл.274, ал.1 т.1 от ГПК определение, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

От приложените по делото писмени доказателства, се установява следното:

Производството пред Ловешкия районен съд по гр.дело № 484/2019 г. е образувано по повод искова молба с вх.№ 2803/08.03.2019 година, предявена от Н.Н.М. *** срещу „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК: *********, със седалище в гр. София, с искане за постановяване на решение, с което съдът да признае за установено по отношение на ответника, че не дължи сумата в размер на 1858.75 лева, поради погасяване на вземането по давност.

С Определение № 418/08.04.2019 г. Ловешкият районен съд е върнал подадената от ищеца искова молба и прекратил производството по делото. В мотивите на определението съдът е приел, че кредиторът не е поискал защита на материалните си права чрез иск, за да може задълженото лице да му противопостави възражение за изтекла погасителна давност. Наред с това с изтичането на давността материалното право не престава да съществува, а губи качеството си на притезание (възможност за защита по съдебен ред), а съществуването му не може да бъде отречено в рамките на заведена отрицателно установителна претенция. Прието е, че ищецът може да получи търсената защита в хипотезите на предявен срещу него иск или започнало принудително изпълнение. Ако носителят на правото, засегнато от давност, не търси принудителната му защита, насрещната страна няма интерес да се позове на погасителната давност. С оглед на това е направен извод, че позоваването на изтекла давност с отрицателен установителен иск е преждевременно.

Частната жалба е основателна.

Съгласно чл.124 ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

За наличието на правен интерес съдът следи служебно, като се позовава на твърденията на ищеца, който определя обема и вида на търсената защита.

Настоящият въззивен състав счита, че исковата молба е нередовна, тъй като не съдържа подробно изложение на обстоятелствата, които да дадат основание на съда да приеме, че за ищеца съществува правен интерес от предявяване на иска. Неясно по какъв начин е определена исковата сума, има ли издадена за нея фактура (респ.фактури), канен ли е ищецът да я заплати. В частната жалба е изтъкнато допълнително обстоятелството, че ответното дружество  е прекъснало електрозахранването в имота на ищеца, именно поради наличието на това задължение за плащане на консумирана ел.енергия.

Районният съд е приел в мотивите на определението си, че за ищеца няма интерес от позоваване на давност, тъй като носителят на правото не търси принудително изпълнение. В случая ищецът има качеството на потребител, а ответното дружество, ползвайки се от предоставените му от ЗЕ права, може да прекъсне електроподаването и без да проведе исково производство, независимо от това дали вземането му е погасено по давност. Ответникът не е заинтересован да предяви какъвто и да било иск, тъй като може да реализира своите права по друг ред. Прекъсването на ел.захранване на имота на ищеца е принудително действие и единствения начин за ищеца като потребител да се защити, е чрез предявяване на отрицателния установителен иск. Евентуалното плащане от страна на потребителя на задължението само и единствено за да бъде възстановено електроподаването в имота му, би означавало, че погасителната давност за него практически не може да се приложи (потребителят ще е платил доброволно след изтичане на давностния срок). В писмо изх.№ **********/18.09.2017 г. на „ЧЕЗ България”ЕАД изрично е посочено ,че след настъпването на погасителната давност, субективното право на кредитора да получи заплащане на дължимото спрямо него и всичко платено след този срок, не подлежи на връщане.

В решение № 76/7.05.2013 г. по гр.д.№ 391/2012 г., ІV г.о. на  ВКС се приема, че „отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането може да бъде предявен и преди връчване на заповед за изпълнение, съответно покана за доброволно изпълнение, тъй като длъжникът винаги има интерес от иска, когато съществува спор за вземането.Такъв спор е налице и когато кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение или когато в хода на производството по иска по чл.124, ал.1 кредиторът оспори вземането”

В настоящия процес ответникът не е изразил становище по повод на предявения иск, тъй като исковата молба не му е връчвана. От цитираното по-горе писмо на „ЧЕЗ България”ЕАД е видно, обаче, че вземането се оспорва, а това обуславя правния интерес за ищеца от предявяване на иска.

С оглед изложеното, настоящият въззивен състав приема, че Ловешкият районен съд неправилно е приел, че искът е недопустим и е прекратил производството по делото, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото-върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от изложените съображения и на основание чл.278, ал.2 , съдът

 

                                                 О П Р Е Д Е Л И :

 

            ОТМЕНЯ Определение № 418/08.04.2019 година постановено по гр.дело № 484 от 2019 година по описа на Ловешкия районен съд.

ВРЪЩА делото на Ловешкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

                                                                           

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: