РЕШЕНИЕ
№ 3845
гр. София, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря С. К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110121263 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от /ФИРМА/
срещу С.О. осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал.
1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 4216,45
лв., представляваща суброгационно вземане за заплатено
застрахователно обезщетение по полица № ***************
за щети по л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“, с ДК №
***********, собственост на /ФИРМА/, причинени при ПТП
на 19.12.2020 г., включващо и ликвидационни разноски,
ведно със законната лихва за периода от 20.04.2022 г. до
окончателното ѝ изплащане.
Ищецът твърди, че по договор за имуществена
застраховка „Автокаско”, клауза „Пълно Каско“ и във
връзка с образувана щета е заплатил сумата 4201,45 лв. –
1
по банковата сметка на автосервиза, извършил ремонта на
щети на л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“, с ДК №
***********, реализирани в резултат от ПТП, настъпило
на 19.12.2020 г. в /АДРЕС/ (паркинга на бл. 59). Вредите
били причинени от пропадане на застрахования автомобил
в необезопасена, несигнализирана и необозначена дупка на
пътното платно, а отговорен за настъпилото ПТП бил
ответникът С.О., предвид неизпълнение на задълженията
му по чл. 167, ал. 2, т. 1 ЗДП и ангажиране на гаранционно-
обезпечителната му отговорност по чл. 49 ЗЗД. Ответникът
бил канен с писмо с вх. № 0-92-6950/01.06.2021 г., да
възстанови заплатената сума, както и ликвидационни
разноски. Прави искане за присъждане на направените по
делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С.О. е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявеното вземане. Твърди, че са недоказани
твърденията на ищеца относно причината за процесното
ПТП и механизма на същото. Посочва, че Протоколът за
ПТП няма обвързваща доказателствена сила, относно
механизма на настъпване на ПТП. Оспорва наличието на
дупка на процесния пътен участък. Твърди съпричиняване
от страна на застрахованото лице, водач на МПС, което е
претърпяло ПТП, както и че при определяне на
претендираният размер на застрахователното обезщетение
не е взето предвид овехтяването на подменените нови части
от годината на производство на автомобила. Оспорва да е
2
налице валидно застрахователно правоотношение. Моли за
отхвърляне на исковете и присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
С протоколно определение от 13.12.2022г., съдът е
допълнил изготвения от него проекто-доклад по делото,
като е приел, че в срока по чл. 131 от ГПК С.О. е предявила
против /ФИРМА/, иск с правно основание чл. 79, ал.1, вр.
чл. 82 от ЗЗД, за сумата в размер на 4216,45 лева,
представляваща обезщетение за неизпълнение на Договор с
рег. № СОА19-ДГ55-382/11.06.2019г., под формата на преки
вреди, вследствие неизпълнение на договора, като предмет
на иска са всички суми при евентуално уважаване на
главния иск, включително и разноските.
В срока по чл. 131 от ГПК третото лице – помагач,
конституирано на страната на ответника /ФИРМА/,
оспорва предявения първоначален иск, както и предявения
срещу него от ответника обратен иск. Твърди, че
отговорността по обратния иск произтича от договор за
възлагане на обществена поръчка и е ограничена от
предмета и обема на договора, в случая Договор с рег. №
СОА19-ДГ55-382/11.06.2019г., поради което не би могло
автоматично веднага да се прехвърлят на третото-лице
помагач и ответник по обратния иск всички задължения на
С.О., а единствено тези, които произтичат от договора.
В съдебно заседание ищецът „/ФИРМА/, редовно
3
призован, се представлява от адвокат Г., която поддържа
исковата молба и моли за уважаване на иска.
Ответникът С.О., редовно призован, в открито съдебно
заседание, се представлява от юрисконсулт Н. М., която
поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на главния иск, а при евентуалното му
уважаване за позитивно решение по така предявения
обратен иск срещу третото лице-помагач.
Третото лице-помагач /ФИРМА/, редовно призовано,
не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателствата, и
по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
От представената по делото на л.99 застрахователна
полица по застраховка „Каско +” №
***************/28.10.2015г., се установява, че между
собственика на л.а. с ДК № *********** и ищеца е
сключена застраховка „Каско на МПС”, по силата на която
ищецът срещу застрахователна премия е поел риска от
причиняване на щети на застрахования при него
автомобил. Полицата е с валидност към датата на ПТП.
Осъществяването на това релевантно за спора
обстоятелство се оспорва от ответника, който релевира
възражение, че между ищеца и собственика на увреденото
4
МПС не е налице валидно възникнало между страните
застрахователно правоотношение, тъй като полицата не
била подписана от собственика на автомобила. Това
възражение съдът намира за неоснователно. Съгласно КЗ
застрахователният договор се сключва писмено във
формата на застрахователна полица или на друг писмен
акт, като писменото предложение или искане до
застрахователя за сключване на застрахователен договор са
неразделна част от застрахователния договор. Договорът
трябва да съдържа всички реквизити, посочени в чл. 345 от
КЗ. Застрахователният договор в случая е сключен между
застрахованото лице и застрахователя, подписан е от двете
страни и съдържа всички реквизити по чл.345 от КЗ.
Застрахователната полица беше представена в оригинал в
о.с.з. и съответства на приетото по делото копие. Съгласно
КЗ договорът влиза в сила когато е изплатена цялата
дължима застрахователна премия, или от внасянето на
първата вноска. Няма данни застрахованото лице да не е
изплатило всяка една от вноските, поради което
застрахователната полица е валидно сключена, а от
представената в о.с.з. в оригинал полица се установи, че
застрахователната премия е изплатена еднократно. По
гореизложеното възражението е неоснователно.
Спорно в производството е настъпването на ПТП,
механизма му, както и дали щетите по л.а. „Фолксваген
Пасат” са в причинна връзка с ПТП.
5
По делото е допуснато изслушването на съдебно
автотехническа експертиза. Според експертизата, която
съдът кредитира, като съотносима на приетия по делото на
л.10 Протокол за ПТП, бланкетен № 1789150, на
показанията на свидетеля З., управлявал увреденото ППС,
произшествието е настъпило на 19.12.2020г. в гр.София,
около 18:00 часа, където при движение на ППС
„Фолксваген Пасат“ с ДК № *********** на паркинг пред
бл. 59 на Н.Х“, същото попада в необозначена дупка. При
пропадането на ППС в неравността на пътното платно са
му нанесени щети по предна броня и др. Вещото лице е
посочило, че щетите по ППС са в причинно - следствена
връзка с така съставения протокол за ПТП и отразената в
него схема на ПТП.
От приетото по делото уведомление - декларация за
изплащане на обезщетение по застраховка „Каско +“ до
ищеца е видно, че на 21.12.2020 г. собственикът на ППС е
уведомил застрахователя за настъпило ПТП и е предявена
претенция, въз основа на която е заведена щета при ищеца
№ ************. От приетия по делото ликвидационен акт
и фактура № **********/09.02.2021г., е видно, че е
определено обезщетение в размер на 4201,45 лева, като
сумата е изплатена на извършилия ремонта на ППС сервиз
– /ФИРМА/ на 22.02.2021г., видно от приетото по делото
преводно нареждане, прието на л.25 по делото.
Съгласно изслушаната автотехничека експертиза,
6
неоспорена от страните стойността на описаните щети по
ППС ”Ауди А6” възлиза на сумата в размер на 4265,06 лева
с ДДС.
Съгласно §6, т.37 от ДР на ЗДвП, “препятствие на
пътя” е нарушаване на целостта на пътното покритие,
както и предмети, вещества или други подобни, които се
намират на пътя и създават опасност за движението.
Ето защо, съдът, като взе предвид нормата на чл.19,
ал.1, т.2, вр. с чл.8, ал.3, чл.29 и чл.30, ал.4 от ЗП – че
управлението на общинските пътища се възлага на С.О.,
която следва да осъществява дейностите по изграждането,
ремонта и поддържането им, съобразно транспортното
значение, изискванията на движението и опазването на
околната среда, приема, че в случая, като е допуснала
съществуването на необезопасена неравност /дупка/ на
пътната настилка на отсечката на пътя в участъка на
Околовръстен път, в периметъра над моста над
Ботевградско шосе, ответната страна не е положила
вменената й грижа по закон и с бездействието си
противоправно е станала причина за настъпването на
вредоносния резултат по отношение на процесния
автомобил. Разпоредбата на чл. 3, ал.1 от Закона за
движение по пътищата постановява задължение за
лицата, които стопанисват пътищата, да ги поддържат
изправни с необходимата маркировка и сигнализация за
съответния клас път, да организират движението по тях
7
така, че да осигурят условия за бързо и сигурно
придвижване и за опазване на околната среда от наднормен
шум и от замърсяване от моторните превозни
средства. Отговорност за поддържането на пътищата носят
Агенция Пътна инфраструктура и общините, според това,
чия е собствеността им. Разпоредбата на чл.30, ал.2 от
Закона за пътищата регламентира задължение за ответната
община да осъществява дейностите по изграждането,
ремонта и поддържането на общинските пътища. По делото
няма спор, че участъкът, в който е настъпило пътно
транспортното произшествие, е част от общинската пътна
мрежа на територията на С.О..
От събрания и проверен по делото доказателствен
материал, съдът намира, че се установяват в пълнота и по
несъмнен начин признаците от фактическия състав на
непозволеното вреждане – фактът на настъпване на
твърдяното от молителя пътнотранспортно произшествие,
механизма на ПТП, наличието на несигнализира и
необезопасена дупка на пътното платно, в конкретния
участък, попадането на ППС „Фолксваген Пасат” в нея, в
резултат на което по ППС са нанесени имуществени вреди.
За това свидетелства в категорична последователност
изслушаната по делото САТЕ, Протокола за ПТП, който в
частта за механизма на ПТП няма материална
доказателствена сила, но пък самия механизъм се установи
от съвкупния събран и коментиран по-горе доказателствен
материал.
8
Не се установява и съпричиняване от водача на
процесното ППС за допринасяне на вредоносния резултат.
Съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
При определяне размера на обезщетението по реда на чл.51
ал.2 от ЗЗД от значение е наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, а не и вината на увредения, като в
този смисъл е т.7 от ППВС №17/18.11.63 г. и ТР
№88/12.09.62 г. на ОСГК, които са задължителни за съда,
както и трайната съдебна практика. Съпричиняване на
вредите в настоящият случай ще е налице ако със свое
противоправно деяние пострадалия, наред със
противоправното деяние на делинквента е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат. Предвид събраните
доказателствата по делото, и доколкото в доказателствена
тежест на ответника бе да докаже наличието на
противоправно поведение от страна на водача на
увреденото ППС, то не се установи такова поведение от
страна на водача. Не се установи, водача да е управлявал
МПС с превишена скорост, допустима в конкретния
участък, или да е нарушил правилата за движение по ЗдВП,
инкорпорирани в чл. 20, ал.2 от ЗДвП, с което да е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. От
показанията на самия водач, разпитан като свидетел се
установи, че е управлявал процесния автомобил със
скорост не по-висока от 15 км.ч, поради и което не се
9
установи съпричиняване.
Съобразно трайната практика на ВКС при съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи обезщетението по
действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие, като ползва
заключение на вещо лице, но без да е обвързан от
размерите по Наредба № 24/08.03.2006 г., която е
приложима при извънсъдебно определяне на обезщетението
от застрахователя, на когото не са предоставени фактури за
извършен ремонт в сервиз / в този смисъл са: решение №
52/08.07.2010 г. по т.д.№ 652/2009 г., І т.о., решение №
53/22.12.2011 г. по т.д.№ 896/2010 г., І т.о., ТК на ВКС и др./.
В случая по делото са приети доказателства за заплащане
на процесната сума. Експертизата е посочила, че размера
на действителните вреди към момента на ПТП е 4265,06
лева с ДДС, или без ДДС сумата от 3412,05 лева. Видно е от
приетата по делото фактура № **********/09.02.2021г., че
ищецът е заплатил обезщетение без ДДС в размер на
3501,21 лева, а с ДДС сумата от 4201,45 лева. Следователно
обезщетението следва да бъде определено съгласно
изслушаната по делото САТЕ в размер на 4094,46 лева, като
към тази сума следва да бъде прибавена и сумата за
ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, или иска
следва да бъде уважен до размера на сумата от 4109,46 лева,
а за сумата от 106,99 лева, разликата над уважената сума от
4109,46 лева до размера на пълно предявената от 4216,45
10
лева, следва да бъде отхвърлен.
При частично уважаване на иска с правно основание
чл. 410 от КЗ, следва да бъде разгледан и предявения от
С.О. срещу /ФИРМА/ обратен иск.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да
установи, че вследствие на противоправно поведение на
третото лице - помагач /неизпълнение на договорно
задължение/ са причинени вреди, които подлежат на
обезщетяване.
От приетия като доказателство по делото Договор с
рег. № СОА19-ДГ55-382/11.06.2019г. се установява, че в
периода 11.6.2019 г. – 11.6.2023 г. между С.О. и /ФИРМА/ е
било налице облигационно правоотношение по сключен
договор за поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа
и пътните съоръжения на райони "Искър", "Слатина",
"Изгрев" и "Средец", като с възлагателно писмо с вх. №
Сф-88/22.02.2020г. е възложено на третото лице – помагач
въз основа на договора да извърши ремонт на пътната
настилка на ул. Н.Х.. Съобразно чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
договора, изпълнителят се е задължил да извърши
определено ниво на поддържане на булеварди и улици,
посочени в списък Приложение 6 от договора, а за цялата
останала част от уличната мрежа, в обхвата на зоната и
извън този списък, да извършва дейности по поддръжка и
текущ ремонт на база конкретни възлагания при
11
необходимост. Задължение за периодични проверки на
нивото на обслужване изпълнителят има само за
дейностите по чл. 1, ал. 1, т. 1 за улиците и булеварди,
посочени в списъка, съобразно чл. 8, ал. 14 от договора. За
извършените дейности по чл. 1, ал. 1, т. 2 работата се
инспектира от възложителя и се приема с приемо-
предавателен протокол, съобразно предвиденото в чл. 5, ал.
5. Съгласно чл. 5, ал. 1 дейностите по чл. 1, ал. 1, т. 2 се
възлагат с годишни, срочни, допълнителни и извънредни
задания. Така и се установява по делото, видно от
представеното към молба с вх. № 249469/16.11.2022г.
възлагателно писмо с вх. № Сф-88/22.02.2020г., че улица
"Н.Х." е била включена в обхвата на ниво на поддръжка по
чл. 1, ал. 1, т. 1 от договора, като от Протокол/Акт-13 от
13.04.2020г. за установяване завършването и заплащането
за натурални видове СМР и Протокол/Акт 17 от
23.04.2020г. за установяване завършването и заплащането
за натурални видове СМР, в същите е вписано, че обектът е
приет без забележка и СМР са извършени.
Въз основа на горното, съдът приема за доказано, че
ищецът по обратния иск установява правнорелевантното
обстоятелство, че е възложил на /ФИРМА/ извършване на
поддръжка на улица "Н.Х." в гр. София. Доколкото
процесното събитие е настъпило в срока на действие на
договор СОА19-ДГ55-382/11.06.2019г. в участък от улица,
по отношение на която от страна на ответника С.О. е
възложена дейността по поддържане на пътната настилка,
12
така и е налице приемане на извършена от страна на
възложителя работа, като, съобразно приетото за
установено по главния иск, процесното събитие е
настъпило в участък от улица "Н.Х." в гр. София, съдът
приема, че към момента на настъпване на събитието
/ФИРМА/ е отговорен за наличие на дупка на пътното
платно.
Налице е основание за понасяне отговорността за
настъпили вреди вследствие на попадането на
застрахования при ищеца лек автомобил в неравност на
пътното платно на улица "Н.Х." в гр. София, поради което
е налице основание за ангажиране на отговорността на
ответника по обратния иск, като същият е основателен до
размера на регресното вземане, което съобразно приетото
по делото експертно заключение и обсъдено по-горе от съда
е в размер 4109,46 лева, до който и размер следва да бъде
уважен иска, а за сумата от 106,99 лева, разликата над
уважената сума от 4109,46 лева до размера на пълно
предявената от 4216,45 лева, следва да бъде отхвърлен.
Съдът приема, че е налице неизпълнение на договорно
задължение от страна на изпълнителя, в причинна връзка с
което да е възникнало задължение за обезвреда в тежест на
С.О., поради което обратният иск за сумата 4109,46 лева
следва да бъде уважен. Отговорността на С.О. за разноски
по главния иск не е в пряка причинна връзка с поведението
на изпълнителя, а е следствие от неизпълнението на С.О. на
13
законовото задължение да възстанови на застрахователя
платеното на увредения обезщетение, поради което
претенцията на С.О. спрямо третото лице – помагач за
заплащане на разноски е неоснователна. По обратния иск
не се заявява искане за присъждане на законна лихва за
забава, поради което такава не следва да се присъжда в
полза на С.О..
По разноските:
На ищеца срещу С.О. по главния иск следва да бъдат
присъдени разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК,
съобразно уважената част от иска. Ищецът е заплатил
държавна такса в размер на 168,66 лева, 300,00 лева –
депозит за изслушване на САТЕ, 30,00 лева, депозит за
изслушване на свидетел, като се претендира и присъждане
на адвокатско възнаграждение в размер на 525,15 лева,
което не е прекомерно с оглед цената на иска и правната
норма на чл. 7, ал.2,т.2 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Или общо разноски в размер на 1023,81 лева, като от тях с
оглед уважената част от иска на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 997,83 лева.
На ответника по главния иск също следва да се
присъдят разноски с оглед отхвърлената част от главния
иск. Той претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, като съда на основание
чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от
14
Наредбата за заплащане на правната помощ определя
възнаграждение в размер на 300,00 лева. Или на ответника
по главния иск с оглед отхвърлената част от иска следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 7,61 лева.
На третото лице –помагач не се присъждат разноски,
но то дължи заплащане на разноските, които е причинило
със своите процесуални действия. Така по обратния иск
С.О. е заплатила разноски за държавна такса в размер на
168,66 лева, като на С.О. по обратния иск и се следва също
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като съда
на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл.
25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ
определя възнаграждение в размер на 300,00 лева. Или на
С.О. по обратния иск следва да бъдат присъдени разноски,
съобразно уважената му част в размер на 456,77 лева.
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., представлявана от К. Й.Ф., с адрес в
/АДРЕС/ ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК **********,
сумата от 4109,46 лв., представляваща суброгационно
вземане за заплатено застрахователно обезщетение по
полица № *************** за щети по л.а. „Фолксваген“,
модел „Пасат“, с ДК № ***********, собственост на
/ФИРМА/, причинени при ПТП на 19.12.2020 г., щета №
************, включващо и ликвидационни разноски в
15
размер на 15,00 лева, ведно със законната лихва за периода
от 20.04.2022 г. до окончателното ѝ изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер на 106,99 лева,
разликата над уважената сума от 4109,46 лева до размера
на пълно предявената от 4216,45 лева.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в /АДРЕС/, представлявано от Ж.И.Н.
ДА ЗАПЛАТИ на С.О., представлявана от К. Й.Ф., с адрес в
/АДРЕС/, сумата от 4109,46 лв., представляваща
обезщетение за неизпълнение на Договор с рег. № СОА19-
ДГ55-382/11.06.2019г. за поддържане и текущ ремонт на
уличната мрежа и пътните съоръжения на райони
"Искър", "Слатина", "Изгрев" и "Средец", ПРИ
УСЛОВИЕ, че сумата за главница бъде заплатена от С.О.
на /ФИРМА/, ЕИК **********, като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата в размер на 106,99 лева, разликата над уважената
сума от 4109,46 лева до размера на пълно предявената от
4216,45 лева.
ОСЪЖДА С.О., представлявана от К. Й.Ф., с адрес в
/АДРЕС/ ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК **********,
сумата в размер на 997,83 лева, деловодни разноски на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
16
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ
на С.О., представлявана от К. Й.Ф., с адрес в /АДРЕС/,
сумата в размер на 7,61 лева, деловодни разноски на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в /АДРЕС/, представлявано от Ж.И.Н.
ДА ЗАПЛАТИ на С.О., представлявана от К. Й.Ф., с адрес в
/АДРЕС/, сумата в размер на 456,77 лева, деловодни
разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК по предявения
обратен иск.
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/,
ЕИК *********, конституирано като трето лице-помагач на
страната на ответника – С.О..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17