Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……
18.12.2014 г.
гр. Средец
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – гр. Средец,
гражданска колегия,
в открито съдебно заседание на
18.11.2014 година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
Секретар К.Л.
Като разгледа докладваното от съдия Кр. Донева
гражданско дело № 278 по описа на 2014 г.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Районен съд – Средец е сезиран с искова молба
/ведно с уточнителна молба вх. № 1250/08.08.2014 г./ с предявени от Н.К.Ч.
против П.Д.Я. в обективно съединение искове с правни основания чл. 108 от ЗС и
чл. 109 от ЗС. Ищецът твърди, че по силата на договор за продажба на общински
недвижим имот от 07.12.2005 г. е собственик на дворно място, съставляващо УПИ
Х-63 в кв. 18 по плана на с. Момина църква, Община Средец, с площ 812 кв. м.,
при граници: изток – УПИ VІ-64, УПИ VІІІ-66 и УПИ ІХ-67, запад – УПИ ХІ-61, 62,
север – УПИ V, юг – улица, заедно с построената в него жилищна сграда. Сочи, че
на изток имотът му граничи с УПИ VІІІ-66 – собствен на ответницата П.Д.Я..
Счита, че от момента на покупката е приложен съответният устройствен план за с.
Момина църква, въпреки което част от неговия имот – с площ 120 кв. м., е
завладяна неоснователно от ответницата, която е изградила висока стоманенобетонна
ограда в собствения му парцел, като по този начин неправомерно нарушава
собствеността му и го ограничава да ползва цялата площ на имота, поради което
иска съдът да я осъди да му предаде владението на тази част от собствения му
УПИ Х-63. Ищецът твърди още, че с неправомерните си действия по изграждане на
висока стоманенобетонна ограда в собствения му парцел, ответницата ограничава
достъпа му до южната регулационна граница – улица и същевременно намалява
лицето на парцела му – в нарушение на изискванията по ЗУТ. С тези твърдения е
обосновал правния си интерес от втория предявен иск, с който моли съдът да
осъди ответницата да премахне високата стоманенобетонна ограда, която е
изградила в имот му. Заявил е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В писмен отговор е изразено становище за неоснователност на претенциите. Иска се тяхното
отхвърляне и присъждане на направените по делото разноски. Твърди се, че
оградата между имотите на страните е ситуирана по старата имотна граница,
съгласно първия дворищно-регулационен план на с. Момина църква от 1929 г., от
когато не е изменяна или премествана въобще във времето, в това число и към
имота на ищеца, а последният действащ регулационен план на селото, одобрен със
Заповед № 187/20.10.1969 г., не е приложен по време на действието и съобразно
съответните благоустройствени закони от тогава до сега. Сочи се, че имотът на
ответницата винаги е бил ограден, в това число и към имота на ищеца с ограда от
стара мрежа и колове, която Иван Гинов Статиров /ползващ ефективно и реално
имота към настоящия момент/ е подменил с нова мрежа и колове, като в частта на
лицето на имота към улицата има издигната бетонна част около 60-70 см поради
денивелация. Ответницата оспорва материално-правната легитимация на ищеца като
собственик на спорните гранични 120 кв. м. и изобщо на УПИ Х-63 по съображения
за неприложена регулация, в резултат на което е отпаднало отчуждителното й
действие досежно придаваемите части – от една страна, а от друга – поради
непораждане на частна общинска собственост, удостоверена в АЧОС №
746/11.10.2001 г., респективно на собственост за ищеца с Договора за продажба
на общински недвижим имот от 07.12.2005 г. върху недвижим имот, неотговарящ на
изискванията за лице и повърхност на чл. 19, ал. 1 от ЗУТ, оспорвайки
доказателствената сила на АЧОС и позовавайки се на нищожност на
прехвърлителната сделка – поради противоречие на договора с разпоредбата на чл.
200 от ЗУТ, която забранява придобиване чрез правни сделки на реално определени
части от УПИ, неотговарящи на изискванията на чл. 19 от ЗУТ, т. е. престиране
на незаконен предмет – противоречие със закона /основание по чл. 26, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД/.
В с. з. процесуалните представители на
страните поддържат исковата молба, респективно отговора.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Предоставянето на търсената от ищеца
собственическа защита, предвид фактическия състав на ревандикацията по чл. 108
от ЗС, е обусловено от едновременното установяване по безспорен и категоричен
начин, че същият е собственик на твърдяното в исковата молба основание на
процесните 120 кв. м., представляващи ид. части от УПИ Х-63 в кв. 18 по плана
на с. Момина църква, които се владеят или държат от ответницата без правно
основание, оправдаващо задържането.
Ищецът основава правото си на собственост
върху УПИ Х-63 в кв. 18 по плана на с. Момина църква, Община Средец, целият с
площ 812 кв. м., на Договор за продажба на общински недвижим имот от 07.12.2005
г., вписан в СВ при РС – Средец на 09.12.2005 г., том ІІ, № 181, д. 2248. От
представените писмени доказателства и от заключението на допуснатата за
изясняването на спора между страните съдебно-техническа експертиза се
установява следната история на имота:
В разписния лист на първия регулационен план
на селото от 29 г. имотът е записан с
пл. № 19 – на Желязко Иванов Чакъров с отреден парцел ІХ-19, кв. 18. С АДС №
51/13.06.1984 г. е актуван за държавна собственост, заедно с построената в него
жилищна сграда. С писмо изх. № 06-02-181/10.08.2000 г. Община Средец иска от
Областен управител на Област Бургас имотът да бъде актуван като общински, като
в писмото се споменава, че същият е изкупен от ОС за настаняване на граждани,
сключили договори по 22 ПМС от 1982 г. и се стопанисва от общината до 01.06.996
г. Със Заповед № РД-11І410/22.08.2011 г. на Областен управител имотът се
деактува и се предава на Община Средец. С АЧОС № 746/11.10.2001 г. на основание
чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОС имотът се актува за общинска собственост. Деактуван и
отписан от актовите книги на общината имотът се предава на ищеца на основание
горецитирания договор.
Ответницата от своя страна не оспорва, че
владее придаваема по регулация част от съседния ищцов имот, но основа
владението си на неприложена регулация. Легитимира се за собственик на съседния
от изток на ищцовия имот – УПИ VІІІ-66 в кв. 18 по плана на с. Момина църква,
Община Средец, целият с площ 730 кв. м., от които собствено място на
ответницата в УПИ от 710 кв. м. и неуредени регулационни сметки за 20 кв. м. от
УПИ Х-63, ведно с жилищна сграда, който имот е придобит от внука й Красимир
Иванов Гинов по дарение, обективирано в Нотариален акт № 48, том ІІІ, рег. №
2003, дело № 409 от 03.08.2011 г. Красимир Иванов Гинов от своя страна е
придобил собствеността също по силата на дарение от родителите си Иван Гинов
Статиров и Соня Янкова Статирова, видно от Нотариален акт № 28, том ІІІ, рег. №
1906, дело № 391 от 20.07.2011 г. Преди това, с Нотариален акт № 54, том ХІ,
рег. № 2556, дело № 2087 от 30.11.2006 г. Иван Гинов Статиров е признат за
собственик на имота на основание давностно владение. От СТЕ, Удостоверения за
наследници №№ 98, 99/11.09.2014 г. на Община Средец и гласните доказателства по
делото се установява, че в разписния лист на първия план на селото имотът е
записан като имот пл. № 18, за който е отреден парцел VІІІ-18, в кв. 18 – на
Михо Статиров Иванов, поч. през 1987 г. – чичо на св. Иван Гинов Статиров,
двамата с общ наследодател Статир Иванов Статиров, т. е.от 20-те години на
миналия век в имота са живели три поколения от рода Статирови.
Установява се от СТЕ, че за с. Момина Църква
са действали два дворищно-регулационни плана – първият, одобрен със Заповеди №№
478/16.11.1929 г. и 3262/23.11.1929 г., а последващият и действащ към настоящия
момент – одобрен със Заповед № 187/20.10.1969 г. Действащият регулационен план
от 69 г. предвижда придаване на части от УПИ VІІІ-66 към УПИ Х-63 и обратно, заради
което от ответната страна с отговора е поставен въпросът за приложението на
този план между двата имота. На този въпрос в. л. е отговорило отрицателно –
посочило е, че в резултат на извършения оглед и замерване на място се е
установило, че дворищната регулация между УПИ Х-63 и VІІІ-66 в кв. 18 по плана
на с. Момина църква не е приложена и оградата между имотите съвпада с имотната
граница между тях. От заключението на СТЕ и приложените скици се установява, че
материализираната на място спорна граница между имота на ищеца – УПИ Х-63 и
имота на ответницата – УПИ VІІІ-66 не съвпада с регулационната граница по
действащия за с. Момина църква дворищно-регулационен план, одобрен със Заповед
№ 187/20.10.1969 г. Спрямо този план границата на място е материализирана с
ограда с навлизане на УПИ VІІІ-66 в УПИ Х-63 с площ от 20 кв. м., заключена в
конфигурация, оцветена с жълт цвят на изготвената от в. л. скица и с навлизане на
УПИ Х-63 в УПИ VІІІ-66 с площ от 68 кв. м., заключена в конфигурация, оцветена
със зелен цвят на скицата. Въпросните придаваеми 20 кв. м. са останали част от
УПИ Х-63 поради неуредени сметни отношения, както е посочено в представените от
ответната страна нотариални актове. Не се събраха доказателства за плащане на
частите за изравняване на УПИ VІІІ-66 по регулационната граница с УПИ Х-63, в
това число установените на място 68 кв. м., а и в. л. е категорично в този
смисъл, че регулацията не е приложена. Така установената от вещото лице линия
на взаимно навлизане между процесните имоти не е променяна във времето още от действието
на първия регулационен план на с. Момина църква, изключая в частта на имотната
граница от плана от 29 г. откъм улицата /оцветена с оранжево на скицата – 1969
г./, която понастоящем не съществува, но и не е предмет на спора. Същото обстоятелство
се установява и от свидетелските показания на Пею Забунов, Яни Станков, Иван
Статиров и частично от Иван Терзиев, според които материализираната на място
имотна граница първоначално е била под формата на плет, след което през 1996 –
1997 г. е била реновирана със зидария,
железни и бетонови колове с оградна мрежа, но не е била премествана. Дори на
скицата за плана от 69 г. регулационните линии /изчертани в син цвят/ не са
нанесени като имотни граници /в черен цвят/, което също означава, че планът не
е приложен /аргумент от чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/28.04.2005 г./
Заключението на СТЕ не беше оспорено от
страните по делото и се приема от съда като обективно и компетентно изготвено,
след запознаване с всички относими към делото доказателства.
За приложен дворищно-регулационен план се
счита този, по който е направено плащане на частите за изравняване, т. нар.
придаваеми части. Планът от 69. г. е действащ към момента и не е бил променян,
като през това време са действали различни благоуствойствени закони. По
отношение на правоотношенията, възникващи по силата на влезлия в сила
регулационен план от 1969 г., до влизане в сила на ЗТСУ /отм./ от 1973 г.,
следва да се прилагат разпоредбите на ЗПИНМ и ППЗПИНМ /отм./. До влизане в сила
на ЗУТ от 31.03.2001 г. са се прилагали разпоредбите на ЗТСУ. В конкретния
случай се установи, че имотната граница между УПИ Х-63 и УПИ VІІІ-66 се е
запазила такава, каквато е съществувала преди придаването на части по
регулация. Липсват доказателства по делото придадената по регулация част към
УПИ Х-63 фактически да е била завземана от Държавата или в последствие от
Общината при трансформирането в държавна, респ. общинска собственост. Няма
представени по делото документи и изобщо данни за процедура по оценка на
придаваема част, респ. за плащане на обезщетение. Следователно, при съпоставка
на съответните по време благоустройствени разпоредби, следва, че с влизането в
сила на дворищно-регулационния план се придобива само голата собственост върху
придаваемата част, ведно с правото да се заплати неговата стойност. Едва след
това се придобиват и правомощията да се получи владението и да се ползва
придаваемата част. До същия момент регулацията не е приложена. Това означава,
че придобиването на правото на собственост върху придаваемата част е станало
условно. С влизане в сила на ЗУТ, съгласно § 6, ал. 1 от ПР, действащите към
деня на влизане в сила на закона дворищно-регулационни планове запазват
действието си. Когато обаче е имало изменение на дворищната регулация, която
има пряко отчуждително действие, но не са уредени сметките по регулация, т. е.
планът не е приложен, срокът за прилагането на действащия към деня на влизане в
сила на закона дворищно-регулационен план е 6-месечен. Съгласно § 8, ал. 1 от
ПР ЗУТ, след изтичане на срока по § 6, ал. 2 отчуждителното действие на
влезлите в сила, но неприложени дворищно-регулационни планове за изравняване на
частите в образувани собствени дворищно-регулационни парцели и за заемане на
придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. По делото
не се установи и предприета процедура по § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ. При това
положение, отчуждителното действие на плана от 69 г. досежно придаваемата част
от УПИ VІІІ-66 е прекратено, а собствеността върху 68 кв. м. от общото спорно
пространство 120 кв. м. ид. ч. след изтичане на 6-месечния срок се е
възстановила в положението от преди влизане в сила на дворищно-регулационния
план. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3/2010 от 28.03.2011 г. по тълк.
дело № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС. От друга страна, съдът не е обвързан да
приеме, че Държавата, респ. Общината е била собственик на актуваните части от
имота. Според чл. 5 от ЗДС, актът за държавна собственост, съставен по
надлежния ред и форма, има качеството на официален свидетелстващ документ,
който само констатира собствеността, но не я поражда. Съгласно чл. 158, ал. 1
от ППЗДС, обстоятелствата, констатирани в АДС, съставени по надлежния ред, имат
доказателствена сила до доказване на противното. По идентичен начин е уредено
актуването на имотите – общинска собственост, респективно доказателственото
значение на актовете за общинска собственост /чл. 5 от ЗОС и чл. 38, ал. 2 от
ППЗОС/. Предвид отмяната на ППЗОС /ДВ, бр. 23/18.03.2005 г./, доказателствената
сила досежно съществуването на фактите, констатирани в АЧОС, се отнася за
актовете, съставени до отмяната на ППЗОС /в т. ч. АЧОС № 746/11.10.2001 г./
В обобщение, при липса на уредени сметни
отношения по регулация /противното обстоятелство не е посочено нито в представения
по делото АЧОС, нито в титула за собственост на ищеца, издадени след плана от
69 г./ – от една страна, а от друга – при липса на доказателства, че
регулационната граница на плана от 69 г. е материализирана на място, следва, следва,
че планът от 69 г. не е приложен по отношение на придадените с него части и че имотът
на ответницата съществува във вида преди преотреждането. Предвид недоказването,
че ищецът е собственик на претендираните 120 кв. м. от УПИ-66, за които твърди,
че са завладяни неоснователно от ответницата, следва да се приеме, че същият не
притежава необходимата материално-правна легитимация да води успешно иск за
предаване на владението на частта от имота, предмет на спора. Ревандикационната
искова претенция по чл. 108 от ЗС е неоснователна и следва да се отхвърли.
Доколкото с оглед на материално-правната
легитимация на ищеца в предмета на спора е въведено възражение от ответната
страна за валидността на сключения между ищеца и Общината договор за
покупко-продажба на общински имот, твърдейки, че прехвърлителната сделка е
нищожна поради противоречие на договора с разпоредбата на чл. 200 от ЗУТ, която
забранява придобиване чрез правни сделки на реално определени части от УПИ,
неотговарящи на изискванията на чл. 19 от ЗУТ, т. е. престиране на незаконен
предмет – противоречие със закона /основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД/,
съдът намира за необходимо да изложи мотиви в следния смисъл:
В случая се касае за придобиване на УПИ, т.
е. на регулационно определена единица, а не на реално определена част от УПИ,
т. е. със статут на част от парцел.
Доколкото по делото се установи, че ищецът не
е собственик на процесната площ от 120 кв. м. от УПИ-66, в които е изградена бетонна
ограда между съседните имоти, неоснователна се явява и претенцията по чл. 109
от ЗС за премахване на изградената между имотите ограда. С негаторния иск се
цели да бъдат премахнати всякакви пречки, които препятстват правата на
собственика да ползва имота си пълноценно. За да бъде уважен този иск, следва
да се установят две неща: първо – дали ищецът е собственик на имота и второ –
дали ответникът създава пречки, недаващи възможност на собственика да ползва
пълноценно имота си. С оглед представените по делото писмени доказателства,
както и заключението на СТЕ, анализирани в горния смисъл, съдът не установи
наличието и на двете законови предпоставки за уважаване на иска.
При този изход на делото на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените
по делото разноски в размер на 1 105 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.К.Ч., с ЕГН **********,***, против П.Д.Я.,
с ЕГН **********, от гр. Бургас, ж. к. “Лазур”, бл. 39, вх. 2, ет. 10, ап. 3, иск
с правно основание чл. 108 от ЗС – за предаване владението на 120 кв. м. от УПИ Х-63 в кв. 18 по
плана на с. Момина църква, Община Средец, с площ 812 кв. м., при граници: изток
– УПИ VІ-64, УПИ VІІІ-66 и УПИ ІХ-67, запад – УПИ ХІ-61, 62, север –
УПИ V, юг – улица.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.К.Ч. против П.Д.Я., иск с правно
основание чл. 109 от ЗС – за премахване на висока стоманенобетонна ограда,
изградена в УПИ Х-63 в кв. 18 по плана на с. Момина църква, Община Средец, с
площ 812 кв. м., при граници: изток – УПИ VІ-64, УПИ VІІІ-66 и УПИ ІХ-67, запад
– УПИ ХІ-61, 62, север – УПИ V, юг – улица.
ОСЪЖДА
Н.К.Ч. да
заплати на П.Д.Я. сумата 1 105 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Бургас в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: