Р Е Ш Е Н И
Е № 260
053
02.04.2021г., гр.
Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на седемнадесети март две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при участието на
секретаря Ели Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 63 по описа на
ВнАпС за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК,
образувано по въззивна жалба вх. № 265433/08.09.2020г. на ЗАД „ДАЛЛ
БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД- гр. София,
ЕИК *********, подадена чрез адв. Вл. П. от САК, и насрещна въззивна жалба вх. № 270120/27.11.2020г. на М.М.С. от гр.
Варна, представлявана от адв. В. Н. от
САК, срещу решение № 260102/23.07.2020г., постановено по т. д. № 1271/2019г. по
описа на Варненски окръжен съд.
Въззивна жалба вх. № 265433/08.09.2020г., подадена от
ответника в първоинстанционното производство, е насочена срещу решението в
частта, с която са уважен предявените от М.М.С. срещу застрахователя осъдителни
искове с правно основание чл. 432, ал.
1 КЗ вр. чл. 477 КЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
следните суми: за сумата 50 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие
на ПТП, настъпило на 18.08.2018г. в гр. Варна, в района на ул. „Райно Попович“
№ 7, по вина на Г Х Г, ЕГН **********, като водач на л. а. „Рено Меган“ с рег.
№ Х ХХХХ ХХ, обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното
събитие застраховка „ГО " по застрахователна полица № BG /30/118000463338; за сумата от 1 440.32 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
претърпени загуби - стойността на направени разходи за лечение и медикаменти,
извършени като пряка и непосредствена последица от настъпилото на 18.08.2018г.
ПТП; законна лихва върху сумата 50 000лв., считано от 18.08.2018г. и върху сумата 1 440.32 лв., считано от 18.06.2019г.,
до окончателното изплащане на задълженията.
Застрахователят
релевира оплаквания за допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение, съставляващо отхвърляне на
доказателствено искане за повторен разпит на вещото лице, изготвило СМЕ, поради
новоузнати факти от справка на НЗОК, за неправилно приложение на материалния
закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, както и за необоснованост на правния извод на окръжния съд
за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице– чл. 51,
ал. 2 ЗЗД. Оспорва се и изводът на окръжния съд за доказаност на претенцията на
имуществени вреди, респ. за претърпени загуби за сумата 1 440.32 лв., претендирана като стойността на разходи за
лечение и медикаменти. Релевирани са самостоятелни
оплаквания срещу решението в частта по акцесорните претенции за законна лихва.
Твърди се, че застрахователят не е изпаднал в забава относно плащането на
обезщетенията преди 29.08.2019г., когато е изтекъл тримесечният срок по чл.
497, ал.1, т. 2 КЗ за произнасяне по застрахователната претенция, считано от
подаване на допълнителното заявление с вх. № 1631/28.05.2019г. Иска се отмяна на решението в обжалваната
осъдителна част и отхвърляне на исковете, в евентуалност, за съществено
намаляване на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди и присъждане
на законни лихви върху тях не по – рано от датата 29.08.2019г.
С насрещна въззивна жалба вх. № 270120/27.11.2020г. се
атакува решението на ВОС в частта, с която е отхвърлен предявеният от
въззивницата– ищец иск за разликата над сумата 50 000лв. до
80 000лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди
във връзка с посоченото по- горе застрахователно събитие. Основните оплаквания са отново за
неправилно приложение на материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, който според
страната е занижен. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението в
отхвърлителната част и уважаване на иска за обезщетяване на неимуществени вреди
изцяло в заявения размер, ведно с акцесорната претенция за мораторна лихва.
Процесуалният представител на М.М.С. е депозирал
отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище за
неоснователност на жалба на насрещната страна, с подробно изложени доводи и
съображения.
Жалбите са подадени в срок, от легитимирани лица, чрез
надлежно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответните части
съобразно процесуалните качества на жалбоподателите, и са процесуално допустими.
За да се
произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Варненският окръжен съд
е бил сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД, предявени от М.М.С. от гр. Варна срещу „ДаллБогг: Живот и
здраве” АД – гр. София, за присъждане на обезщетения
за неимуществени вреди в размер на
80 000 лв. и имуществени вреди в размер на 1 440.32 лв., претърпени
вследствие на ПТП, настъпило на 18.08.2018г. в гр. Варна, в района на
ул. „Райно Попович“ № 7, по вина на Г Х Г, като водач на л. а. „Рено Меган“ с
рег. № Х ХХХХ ХХ, обхванат от действието на валидна към момента на
застрахователното събитие застраховка „ГО на автомобилистите" по
застрахователна полица № BG /30/118000463338,
както и за законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от
датата на деликта -18.08.2018г., и върху обезщетението за имуществени вреди, считано от 18.06.2019г., до
окончателното изплащане на задълженията.
Решението на ОС – гр. Варна, с което осъдителният иск
за неимуществени вреди е частично уважен и е уважен изцяло искът за
неимуществени вреди, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо
реквизитите по чл. 236 ГПК. Налице са
всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за
възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно
обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът
е правилно квалифициран. Процесният договор
за застраховка е сключен на 01.02.2018г., следователно за процесните
отношения е приложим КЗ, обн. ДВ бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от
01.01.2016г.
Не се спори между страните и се установява от
представените писмени доказателства, че на 10.04.2019г. ищцата, представлявана
от адв. В. Н. от САК, е предявила пред застрахователя писмено заявление за заплащане на застрахователно
обезщетение с вх. № 1074/10.04.2019г., както и допълнително заявление вх. № 1554/07.05.2019г. По тази претенция, по която е образувана щета №
0801-001284/2019-1, е отказано изплащане на застрахователно обезщетение.
В жалбата няма оплаквания срещу направените от
окръжния съд изводи относно наличието на правопораждащия фактическия състав за
основателността
на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя, по чл. 432, ал. 1 КЗ, за
обезщетяване на причинените от застрахованото лице неимуществени вреди от
деликт, а именно: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите” за увреждащия
лек автомобил л. а. „Рено Меган“ с рег. № Х ХХХХ ХХ, сключено със
застрахователя, привлечен като ответник; настъпване на
застрахователно събитие в срока на действие на договора – пътно – транспортно
произшествие, настъпило на 18.08.2018г. в
гр. Варна, в района на ул. „Райно Попович“ № 7, по вина на Г Х Г, който, като
водач на застрахования автомобил, е допуснал нарушение
на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП - „ По време на движението си на заден ход водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности”; причинени
неимуществени вреди на лицето, претендиращо обезщетение.
Същевременно, въпреки
че не са изложени конкретни съображения и доводи за изключване отговорността на
застрахователя по процесния застрахователен договор / доколкото оплакването за
допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения по т. I от жалбата не
е годно да обоснове отхвърляне на исковете изцяло/, постановеното по спора решение се обжалва в цялата му
осъдителна част.
Предвид
указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г.
по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл.
269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по
валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно
допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция,
въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.
Основните
спорни въпроси, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, са свързани с
размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по
правилото на чл. 52 ЗЗД, доказаността на претенцията за обезщетяване на
имуществени вреди – разходи за лечение и рехабилитация, както и с наличието или
не на съпричиняване на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от пострадалото лице.
Съставът на ВнАпС намира, че
възприетите от окръжния съд факти и обстоятелства относно получените от ищцата
телесни увреждания, вида и интензитета на претърпените болки и страдания, е
резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в хода на производството
доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК.
Безспорно е установено от медицинската документация и
заключението на съдебно – медицинска експертиза, че в резултат на ПТП от 18.08.2018г.
на ищцата са причинени множество телесни увреждания: счупване на лява и дясна коленни
капачки, обусловило трайно затруднение на движенията на долните крайници за
повече от 5 месеца; счупване на пета метакарпална кост, обусловило трайно
затруднение на движенията на лявата ръка за повече от 30 дни. Пострадалото лице
е хоспитализирано по спешност, в деня на инцидента, както и още три пъти – на
01.11.2018г., на 25.02.2019г. и на 06.03.2019г. Счупването на коленните капачки
е лекувано оперативно, като костните фрагменти са съединени с метал. Металът е
отстранен с нова операция на 26.02.2019г. Счупването на петата метакарпална
кост е лекувано с гипсова имобилизация за 30 дни. Локалният статус след втората
хоспитализация е както следва: " Силно ограничени движения в коленните
стави-в дясно 0-30, в ляво 0-40 /норма 0-120гр./....не може да се изправи и да
ходи сама, не може да се самообслужва. Контрактура на пръстите на лява ръка. Не
може да направи юмручен захват“. Локален статус след третата хоспитализация за
периода от 06.03. до 13.03.2019г. -
"Спокойни оперативни рани по вентралната повърхност на двете
коленни стави, ограничени движения в тях 0-55гр., ходи с проходилка“, като е
дадена препоръка да продължи лечебната физкултура в дома.
Към момента на
извършения медицински преглед на ищцата от вещото лице, на което е възложено
изготвянето на съдебно – медицинска експертиза, е констатирано, че походката на
пострадалата е накуцваща, тя се придвижва с помощта на една патерица тип
Канадка; движенията в коленните стави са 0-90гр., при норма 0-120гр.;
инактивитетна хипотрофия на бедрената мускулатура; лява длан и пръсти без
видими деформации, движенията в ставите на пръстите са в норма.
Според назначения от
окръжния съд експерт, който е с необходимите специалност и квалификация за
изготвянето на назначената от ВОС съдебно – медицинската експертиза, лечебно – възстановителният
процес е протекъл без усложнения и в обичайния срок; оперативните рани са
оздравели първично, счупените кости са срастнали. В съдебното заседание, в
което е прието заключението на СМЕ, експертът обяснява, че възрастта на ищцата
и нейното здравословно състояние не са се отразили на срока и спецификата на лечението,
което е протекло по обичайните правила. Дори и при лице на 40 години / като се
прави сравнение с възрастта на ищцата – 72 години към м. 08.2018г./, със същата
травма - счупване на двете коленни капачки, лечението би протекло по същия
начин и със същата продължителност.
В тази връзка, не намират основание
в предложеното от вещото лице експертно мнение, оплакванията на застрахователя,
че в конкретния казус окръжния съд е следвало да събере доказателства и да
съобрази при определяне вида и интензитета на претърпените болки и страдания в
резултат на ПТП, заболявания на пострадалата - хипертонична болест на сърцето,
алкохолен диабет, мозъчносъдова болест, от които е лекувана в периода от 2013г.
до настъпване на ПТП.
При обсъждане на
дадената в експертизата прогноза за невъзможност за пълно възстановяване на
пострадалото лице от травмите, първоинстанционният съд е съобразил и обсъдил
установените от експерта налични към момента на инцидента дегенеративни промени
в коленните стави на пострадалата, които влияят неблагоприятно на
рехабилитацията и възможността за пълно възстановяване. Съществуващите артрозни
изменения, характерни за възрастта на ищцата, и счупването на коленните
капачки, според вещото лице си влияят взаимно, двупосочно - счупването на
коленните капачки се отразява много неблагоприятно на механиката на ставата,
особено при настъпили артрозни промени, а същевременно, колкото и добре да се
наместят фрагментите на капачката, хрущялът по фрактурната линия загива и се
замества с влакнеста съединителна тъкан, а това е причината за засилване на
дегенеративните промени и неблагоприятно влияние на възможността за пълна
рехабилитация.
В обжалваното решение адекватно
са обсъдени и отчетени, съобразно становището на вещото лице, наличните към
момента на ПТП дегенеративни промени в коленните стави на пострадалото лице,
които, за разлика от други заболявания на ищцата в периода от 2013г. до
настъпване на ПТП, са релевантни при определяне на това в каква степен
прогнозата за
невъзможност за пълно възстановяване от травмите се дължи на артрозата или на
вида и тежестта на травмите. За да приеме, че лечебно – възстановителният
процес е протекъл без усложнения и в обичайния срок, при прогноза за липса на
възможност за пълно възстановяване на движенията в коленните стави, експертът е
преценявал резултата от възстановителния процес съобразно състоянието на ищцата
към момента на ПТП, а не съобразно норма на движение на става при напълно здрав
индивид, без характерни за по – зряла възраст дегенеративни промени.
За установяване характера и интензитета на
претърпените от ищцата болки, страдания и негативни преживявания пред
първоинстанционния съд са ангажирани и гласни доказателства, като са разпитани
свидетелите П М Ки М С. С, съответно
сестра и дъщеря на ищцата. Предвид близката родствена връзка между свидетелите
и пострадалото лице следва да се отчете евентуалната им заинтересованост от
изхода на спора, свързана с необходимост от преценка на показанията по
правилата на чл. 172 ГПК. Доколкото показанията се базират на преки и
непосредствени впечатления и не се констатира несъответствие между
обстоятелствата, за които се свидетелства, и останалите събрани доказателства,
няма основание тези показанията да не се кредитират.
Въз основа на преценката на събраните гласни доказателства следва да се
приеме за установено, че ищцата през
първите шест месеца била само на легло, с гипсова имобилизация
на два крака, имобилизация на лява ръка за двадесет дни, на памперси, в пълна
невъзможност да се изправя, да се движи и да се обслужва сама, като е разчитала
изцяло на грижите на своите близки за всички ежедневни нужди - смяна на
памперси, къпане, преобличане, хранене и др. Същата е преминала през две
операции – за поставяне и махане на иглите в двете коленни капачки; освен за
оперативно лечение, два пъти пролежала в болницата в гр. Девня за
рехабилитационни процедури, които се извършвали в легнало положение; започнала
да прохожда след февруари 2019г. – 6 -7 м. месеца след инцидента, като ходела с
проходилка; с патерицата се движела от средата на 2019г.
Вследствие на преживения стрес след пътно – транспортно произшествие
пострадалата била срината психически, проявявала тревожност и емоционална
лабилност, затворила се в себе си, ограничила до минимум социалните си
контакти, имала на моменти суицидни мисли, преживяла силна мъка през 10.2018г., когато
починал брат й, защото не е могла да отиде на погребението му. Към момента
ищцата не се е възстановила от психическата травма, тъй като се страхува да
излезе сама извън дома си, не смее да отиде без придружител дори до магазина,
който е в непосредствена близо до жилището й.
Въпреки отчитането на всички,
надлежно установени релевантни факти относно претърпените болки и страдания в
резултат на получените телесни увреждания, които са в причинна връзка с
процесното застрахователното събитие, при
определяне по справедливост на паричния еквивалент на вреди в размер на сумата
50 000лв., първоинстанционният съд е допуснал нарушение на чл. 52 ЗЗД, тъй
като не е отчетена в пълна степен получената прихотравма в резултат на ПТП,
нейният интензитет и продължителност, установими от събраните гласни
доказателства.
Надлежно
установените релевантни факти и обстоятелства за определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с
ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число възрастта на
пострадалата, степента, характера и вида на уврежданията, обусловило необходимостта от активната чужда помощ, продължителността
на лечение, получената психическа травма, и всички други установени и посочени–
по- горе в мотивите релевантни факти и обстоятелства, обосновават извод за значителни физически и психически страдания и
негативни емоционални преживявания, които ищцата е претърпяла и продължава да търпи от преживяната стресова
ситуация като последица от процесното пътно- транспортно произшествие. Засегнати са значими за
пострадалото лице човешки потребности - сигурност, обичаен начин на
съществуване и живот, самостоятелно функциониране, а преживяното събитие,
причинило значителни болки и страдания за дълъг период от време, провокира тревожност
и страхово поведение.
Като съобрази
всички установени факти и обстоятелства, релевантни за определяне размера на обезщетението, съобразно
указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, общественият критерий за справедливост на
дадения етап на социално – икономическото развитие в страната, лимитите
на застрахователни обезщетения, както и
предвид обичайната съдебна практика при определяне на обезщетения при деликт с
подобен характер и интензитет на вредите, настоящият състав на въззивния съд
определя по справедливост, на основание чл. 52 ЗЗД, обезщетение за претърпените
от ищцата неимуществени вреди в размер на сумата 60 000 лв.
Присъдената с обжалваното
решение сума от 1 440.32 лв. съставлява надлежно доказани, при условията на главно
пълно доказване, имуществени вреди, които несъмнено са в причинна връзка с
процесното застрахователно събитие. Сумата е формирана като сбор от сторените
от ищцата разходи за лечение, медикаменти, санитарни материали и рехабилитация.
За реалното извършване на тези разходи за необходими консумативи, материали и
лекарства, които не се покриват от Здравна каса, и за такси за болничен
престой, са представени разходооправдателни документи и са ангажирани гласни
доказателства. Ищцата не претендира нищо свръх, луксозно или в повече от
обичайните разходи за лечение и рехабилитация, всеки разход е доказан със
съответните писмени доказателства, а връзката на тези разходи с проведеното
необходимо лечение на получените в резултат на ПТП травматични увреждания е
доказана от заключението на СМЕ, е кредитирано о състава.
По оплакване в жалбата за
необоснованост на правния извод на първоинстанционния съд във връзка с
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Застрахователят „ДаллБогг: Живот и
здраве” АД е релевирал своевременно, пред
първата инстанция, с отговора на исковата молба, защитно възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. Възражението е
обосновано със следните твърдения за противоправно поведение– като пешеходец
пострадалата е нарушила правилата за движение по пътищата, като е
предприела пресичане на необозначено за това място /нарушение, подлежащо на
квалификация по чл. 113, ал. 1 ЗДвП/, автомобилът се е движил много бавно, а
ищцата е излязла на пътното платно внезапно / чл. 114, ал. 1 ЗДвП/, без да се
огледа / нарушение по чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП/.
Твърди се също, че пешеходката се
е придвижвала с бавна походка, с бастун, и е водила куче. Последните
обстоятелства не са със самостоятелно значение при преценката за съпричиняващо
поведение. Съгласно
мотивите на ТР № 1/2014г./23.12.2015г.
на ОСТК, ВКС, приносът на увредения– обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен. Описаният начин, по който се е
движила ищцата, е ирелевантен, тъй като няма основание за квалифицирането му като
противоправен.
По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта на доказване на фактическите твърдения, на които е базирано
възражението, е на застрахователя, тъй като той цели благоприятни правни
последици за себе си с отричане на отговорността му за обезщетяване на част от
вредите, съразмерно с приноса на увреденото лице.
По искане на застрахователя в
първата инстанция е назначена съдебно – автотехническа експертиза, от която се
установява следният механизъм на ПТП:
Ha 18.08.2018г., около 17.20 часа, в светлата част на
денонощието, в град Варна, на улица „Райно Попович" след врата на дом №7,
в лява част на улицата при гледане в посока ул. „Васил Друмев", при сухо
пътно платно, ясна видимост е настъпило ПТП, при което застрахования автомобил,
управляван от Г Х Г, на заден ход с посока на движение от бул. „Княз Борис I" към ул.„Васил Друмев", удря пресичащата пътното
платно М.М.С., от лява към дясна задна част за автомобила. В резултат на установеното
съприкосновение между задна/странична дясна част на автомобила и задна част на
тялото на пешеходката, непосредствено преди навлизането й измежду паркирани
автомобили, последната пада с очи към подлежащата настилка и получава телесни
наранявания на двете колена, лява ръка при дланта и десен лакът. Причина за
конкретното ПТП се явява неспазване на дистанция от процесния автомобил при
движение на заден ход спрямо пешеходката, пресичаща пътното платно в жилищна
зона, или ненаблюдаване непрекъснато на пътното платно зад автомобила при
движение на заден ход. ПТП-то е настъпило в светлата част от денонощието, при
сухо пътно платно, без конкретни неравности, изкачван лек наклон от автомобила
при движение на заден ход.
Според вещото лице и видно от
схемата на местопроизшествието, в близост до процесния участък, в който
пострадалата е предприела пресичане на пътното платно, е улица без изход, на
която няма светофарна уредба или пешеходна пътека. Следователно сочената от
застрахователя разпоредба на чл. 113, ал. 1 ЗДвП, вменяваща задължение за
пешеходците при пресичане на платното за движение пешеходците да преминават по пешеходните
пътеки, е неприложима.
Съгласно приложимата за
задълженията на пешеходката в участъка на ПТП норма на чл. 113, ал. 2 ЗДвП извън населените
места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост
до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение
и извън определените за това места, като при това спазват правилата по ал. 1,
т. 1, 2 и 4, а именно: т. 1/ преди да навлязат на платното за движение, да се
съобразят с приближаващите се пътни превозни средства, т. 2./ да не удължават
ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на
платното за движение, т. 4./ да не преминават през ограждения от парапети или
вериги.
При конкретния механизъм на ПТП
няма основание да се направи извод за противоправно поведение /действие или
бездействие/ на пострадалото лице, което обективно да е допринесло за
вредоносния резултат. Пешеходката не е предприела внезапно пресичане на пътя, а
е застигната от увреждащия автомобил при завършване пресичането на пътното
платно, непосредствено преди навлизането й измежду паркирани автомобили. Ударът
е настъпил при движение от водача на автомобила на заден ход, като пешеходката
е блъсната в задната част на тялото й. Не са нарушени задълженията на
пешеходец, визирани в чл. 113, ал. 2 и чл. 114 ЗДвП, тъй като ищцата не е имала
възможност и не е била длъжна да предвиди към момента на предприемане на пресичането,
че при завършване му ще бъде застигната от задвижено впоследствие, на заден ход
моторно превозно средство.
Въз основа на посоченото, съдът
приема, че по възражението за съпричиняване не е проведено успешно главно пълно
доказване от застрахователя и поради това няма основание за редуциране на
дължимите обезщетения по чл. 432, ал.
1 КЗ.
По въпроса
за началния момент на отговорността на застрахователя за законна лихва върху
дължимите обезщетения.
Неоснователен
е повдигнатия в жалбата на застрахователя довод, че лихвата за забава върху
обезщетенията следва да се присъди, считано от изтичането на тримесечен срок за
произнасяне по подаденото от пострадалото лице допълнително заявление.
При
уредбата на отговорността за неточно във времето изпълнение на задължението да
се заплати застрахователно обезщетение, законодателят в действащия КЗ е
възприел подхода да разграничи отговорността на застрахователя от тази на
причинителя на деликта. Макар последният да е задължен от датата на увреждането
– чл. 84, ал. 3 ЗЗД, застрахователят е отговорен за лихвите за забава не по общото
правило в ЗЗД, а по специалните правила на КЗ, а именно: чл. 493, ал.
1, т. 5, вр. чл. 429, ал.
2, т. 2, вр. ал. 3 КЗ,
които предвиждат, че застрахователят покрива отговорността за лихвите за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице,
тези лихви се включват в застрахователното обезщетение и се плащат от
застрахователя в рамките на лимита на неговата отговорност – застрахователната
сума. По отношение на началния момент на дължимост е прието, че от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването му от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.
1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Съгласно разрешение, дадено в Решение № 128 от
04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. по описа на ВКС, ТК., І т. о.,
застрахователят не е отговорен за лихвата до момента на уведомяване си, като
обезщетението за забава върху главницата по общите правила - чл. 84, ал. 3 ЗЗД
е в тежест на делинквента за периода от датата на деликта до уведомяването на
застрахователя.
В аспект
на гореизложеното, предвид уведомяването на застрахователя на 10.04.2019г., акцесорният
иск за законна лихва върху дължимото обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на сумата 60 000 лв. е неоснователен и подлежи на
отхвърляне за периода от датата на процесното ПТП - 18.08.2018г., до 09.04.2019г.
Върху обезщетението за неимуществени вреди се
претендира законна лихва, считано от 18.06.2019г., която дата е по - късна от
началната дата, от която застрахователят отговаря за плащане на обезщетение за
забавата на делинквента – 10.04.2019г., поради което тази акцесорна претенция за
обезщетяване на вреди от забава подлежи на уважаване за целия период, за който
се претендира.
Поради противоречие в крайните
правни изводи на двете съдебни инстанции за част от предмета на спора,
първоинстанционното решение подлежи на отмяна в частта, в която искът за
обезщетяване на неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 50 000лв.
до 60 000лв., в частта, с която е присъдена законна лихва върху
обезщетението от 50 000 лв. за неимуществени вреди за периода от
18.08.2018г., до 09.04.2019г., както и в частта за разноските, за разликата над
838.72 лв. до сумата 1257.98 лв., представляваща присъдена на ответното
дружество част от направени съдебно – деловодни разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, като се постанови друго съобразно изводите на
въззивния съд. В останалата
обжалвана част решението на ВОС подлежи на потвърждаване.
По въпроса за отговорността за
разноски за първа и въззивна инстанции
С
оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата, която ищцата дължи на ответника за репариране на разноски за първа
инстанция е в посочения по – горе размер от 838.72 лв.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, по силата на който при
осъществена безплатна правна помощ в някоя от хипотезите по чл. 38, ал. 1 ЗАдв,
адвокатското възнаграждение се присъжда на процесуалния представител, съгласил
се да поеме безплатна защита, на адв. В.Н. от САК следва да се присъди за
осъщественото представителство за първа инстанция допълнително сумата 495.22 лв.
и за въззивна инстанция – сумата 830 лв., определени съобразно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, на база материалния интерес и съобразно
уважената част от жалбата на неговата доверителка.
Ищецът не дължи на ответника
репариране на част от разноски за заплатена държавна такса по въззивната жалба,
тъй задължението се формира върху цената на оценяемите искове, а жалбата е
основателна само за част от периода на присъдената законна. Задължение за
репариране на част от разноски за тази инстанция, съобразно отхвърлената част
от насрещната жалба, би възникнало за ищцата, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
при доказани съдебно – деловодни разноски, но доказателства за направени
разноски не са представени от представителя на дружеството – ответник. Същото е
представлявано от адвокат, а в молбата от 17.03.2021г. без основание се
претендира възнаграждение, дължимо за защита от юрисконсулт.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, застрахователят дължи държавна такса върху присъдената от въззивния съд
част от обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 400 лв. / 4 %/ за първа
инстанция и 200 лв. /2 %/ за въззивна инстанция.
Воден от горното, ВнАпС, І- ви
състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
260102/23.07.2020г., постановено по т. д. № 1271/2019г. по описа на Варненски
окръжен съд, в следните части: 1./ в частта, с която е отхвърлен предявеният от
М.М.С. от гр. Варна срещу ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД - гр.
София, ЕИК *********, осъдителен иск с
правно основание чл. 432, ал.
1 КЗ вр. чл. 477 КЗ,
за сумата 10 000 лв.,
представляваща разликата над присъдените 50 000 лв. до 60 000лв. - обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, вследствие
на ПТП, настъпило на 18.08.2018г. в гр. Варна, в района на ул. „Райно Попович“
№ 7, по вина на Г Х Г, ЕГН **********, като водач на л. а. „Рено Меган“ с рег.
№ Х ХХХХ ХХ, обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното
събитие застраховка „ГО " по застрахователна полица № BG /30/118000463338; 2./ в частта, с която М.М.С.
е осъдена да заплати на ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД разликата над 838.72 лв. до 1257.98 лева - част от съдебно деловодни разноски за САТЕ
и СМЕ, съд. удостоверение, възнаграждение на свидетел и адв. възнаграждение, и
3./ в частта, с която ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД- гр. София, ЕИК *********, е осъдено да заплати на М.М.С. законна лихва за периода от 18.08.2018г. до 09.04.2019г. върху сумата 50 000 лв. – обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие
на посоченото ПТП, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Дианабад“, бул.
„Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на М.М.С., ЕГН **********, адрес: ***, сумата 10 000 лв. /
десет хиляди лв./, представляваща неприсъдена от първоинстанционния съд част от
дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от
нанесените травматични увреждания, както и неблагоприятни преживявания от
получения стрес, вследствие на ПТП, настъпило на
18.08.2018г. в гр. Варна, в района на ул. „Райно Попович“ № 7, по вина на Г Х Г,
ЕГН **********, като водач на л. а. „Рено Меган“ с рег. № Х ХХХХ ХХ, обхванат
от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка
„ГО на автомобилистите" по застрахователна полица № BG /30/118000463338, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 10.04.2019г. - датата на уведомяване на застрахователя, до окончателното погасяване
на задължението, на основание чл. 432, ал.
1 КЗ вр. чл. 477 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска,
предявен от М.М.С., ЕГН **********, срещу ЗАД „ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, ЕИК *********, за присъждане на законна лихва върху сумата
50 000 лв. – обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени
вреди, вследствие на процесното ПТП, за периода от 18.08.2018г.
до 09.04.2019г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
260102/23.07.2020г., постановено по т. д. № 1271/2019г. по описа на Варненски
окръжен съд, в останалата част.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на
адвокат В.Й.Н., ЕГН ***********, от Софийска адвокатска колегия, служебен адрес:
гр. София, ул. „Иван Денкоглу“ № 7, ет. 5, ап. 9, сумата 1 325.22лв. / хиляда триста двадесет и пет лева и
двадесет и две ст. /, представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство на М.М.С. за две инстанции,
на основание чл. 38, ал. 2, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да заплати в приход на бюджета на съдебната власт,
по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата 400лв. / четиристотин лева/, и по
сметка на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – сумата 200 лв. / двеста лева/, на
основание чл. 77 и чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението на въззивния съд подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните в частта по осъдителния
иск за неимуществени вреди, ведно с акцесорната претенция за законна лихва.
В останалата част въззивното решение е
окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.