Р Е Ш Е Н И Е
№230
гр. Пазарджик, 29.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска
колегия, в открито
заседание на двадесет и трети юли……..….………………………
през две хиляди и деветнадесета година.......................
в състав:
Председател:
КРАСИМИР НЕНЧЕВ
Членове: АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
при секретаря Г.
Младенова..……..........…… .и в присъствието на
прокурор………..…................…….
като разгледа докладваното от
окръжен съдия Албена Палова…..….... в.
гр. дело № 353 по описа
за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение от 07.02.2020 г., постановено по
гр.д. № 474/2019 г. Велинградският районен съд е приел за установено в
отношенията между А.Р.Ц., ЕГН ********** *** от една страна и Ш.С.О., ЕГН **********;
Р.С.О., ЕГН ********** и С.С.О., ЕГН ********** *** – от друга, че Ш.С.О., ЕГН **********; Р.С.О., ЕГН **********
и С.С.О., ЕГН ********** ***, не са собственици на по на 1/12 ид.част, или общо
на 1/4 идеална част от следния имот: Поземлен имот № 032116 с идентификатор
70648.32.116, находящ се в м.“Гюмюш дере" в землището на гр.С., с площ от
0.360 дка, с начин на трайно ползване- стопански двор.
Осъдил е Ш.С.О.,
Р.С.О. и С.С.О., да заплатят на А.Р.Ц. сумата от 575 лева разноски по делото.
Против така
постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от Ш.С.О., Р.С.О.
и С.С.О. чрез техния процесуален пълномощник адв.Р.А. ***, в която са изложени
оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че РС
неправилно бил приел, че те не са собственици на ¼ от посочения имот,
като дословно е пресъздаден текстът на ТР
№ 1/2012 г. на ОСГК на ВКС във връзка с приложението на чл.79 и чл.69 ЗС.
Единственото твърдение във въззивната жалба е, че било безспорно установено, че
ответниците владели явно необезпокоявано спорния имот повече от 25 години.
Искането е решението на РС да бъде
отменено, вместо което предявения иск да бъде отхвърлен. Претендират се
разноски в размер на 1070 лв.
В законния срок е постъпил писмен
отговор от А.Р.Ц. с искане решението на РС да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Моли да бъдат взети предвид съображенията изложени от
процесуалния му представител в писмената му защита пред РС. Претендират се
разноски.
Окръжният съд
след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения
отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе
предвид съображенията на страните, изложени в писмен вид и при спазване
разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
В исковата си молба против Ш.С.О., Р.С.О. и С.С.О. ищецът А.Р.Ц. е твърдял, че по силата на нот. акт № 12 от 20.12.2016 г. на Велинградския нотариус М.Р. е собственик на поземлен имот № 032116 в м.“Гюмюш дере” в землището на гр.С., с площ 0.360 дка, с начин на трайно ползване: стопански двор, при граници и съседи: имот № 032132 на К.Ц.; имот № 032063 на Държавен поземлен фонд - МЗХ; имот № 032125 на Р. Х. и имот № 032121 - местен път на Община С., ведно с 1/7 идеална част от сграда - трансформаторен пост, едноетажна, със ЗС от 19 м2. Ответниците притежавали в този имот единствено 1/14 ид.част от този трансформаторен пост, но не били собственици на части от земята под тази сграда. Към 20.12.2016 г. процесният имот № 032116 бил изключителна собственост на бащата на ищеца - К.Д. Ц., на основание покупка и делба, видно от нот.акт №185 от 1996 г. на Велинградския нотариус Г.Ш., както и от договора за доброволна делба акт № 326 от 2000г. на нотариус Г.Х., вписан в Службата по вписванията с вх.№ 658, акт № 21, т.2, дело № 717/2000г. на Велинградския нотариус М.Р..
Твърдял е също, че ответниците оспорват правата на ищеца върху процесната земя до размера на 1/4 идеална част, като се възползвали от допусната грешка в нот.акт № 118/14.06.2016 г., точка 3-та. Това било така, защото техните продавачи - съпрузите А. и Ш.О. никога не били притежавали права на собственост до размера на 1/4 ид.част от този поземлен имот, а единствените им права, съгласно нот.акт № 77 от 1995 г. били върху 1/14 ид. част от трафопоста. Грешката била очевидна и произтичала от съдържанието на този нот.акт № 77 от 1995 г., съгласно който праводателите на ответниците били купили в съсобственост обособен имот - овчарник с площ от 1969 м2, с ясно посочени граници, който имот се намирал на около 150 м от процесния имот, като двата имота дори не били съседни. Единственото общо между тези имоти било, че те са попадали в бившия стопански двор на АПК С. и че са били обслужвани от въпросния трафопост и за това са били прехвърляни идеални части от него, без земята, на собствениците на конкретните отделни имоти, които се обслужват от този трафопост.
Независимо, че ответниците се легитимирали като собственици на общо 1/4 ид.част от имота на ищеца, или по на 1/12 ид.част за всеки от тях, с тази сделка, оформена по т.З-та от нот.акт № 118/14.06.2016 г., те реално не били придобили права на собственост, тъй като праводателите им също не са притежавали тази спорна 1/4 ид.част, с която са се разпоредили без правно основание. Ищецът се опитал доброволно да се споразумее с ответницие и да отстранят съществуващата грешка, но те оспорвали правата му върху имота - всеки от тях по 1/12, или общо за 1 /4 ид.част.
Предвид изложеното за ищеца бил налице правен интерес да предяви против тримата ответници отрицателен установителен иск за собственост, за да установи със сила на пресъдено нещо, че тримата ответници не са собственици на по 1/12 - общо на 1/4 ид.части.
Искането е съдът да се
произнесе с решение, с което приеме за установено, че всеки от ответниците Ш.С.О.,
ЕГН **********, Р.С.О., ЕГН ********** и С.С.О., ЕГН ********** ***, не е
собственик на по 1/12 ид.част от поземлен имот № 032116 в м. „Тюмюш дере"
в землището на гр. С., с площ от 0.360 дка, с начин на трайно ползване:
стопански двор, при граници и съседи: имот № 032132 на К.Ц.; имот № 032063 на
Държавен поземлен фонд - МЗХ; имот № 032125 на Р. Х. и имот № 032121 - местен
път на Община С.. Претенидира и разноски..
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който оспорват иска като неосновател и недопустим. Твърдели са, че от представените по делото и с отговора на ИМ писмени доказателства се установявало, че липсвал правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, тъй като ответниците били придобили собствеността върху имота по възмезден начин и при покупката били добросъвестни купувачи. Изминал бил повече от законоустановения двумесечен срок за евентуалното оспорване на договора. Освен това ответниците ползвали процесния имот вече 25 години, а имено: 23.11.1995 г., видно от нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 77 от 23.11.1995 г. със страни: продавачи: А. И. Ц. /чичо на ищеца; брат на баща му/ и съпругата му М.К. Ц., а ответниците - купувачи, като четвъртият купувач по договора бил чичо им А. М.О., от когото и от съпругата му Ш.О. били изкупили техните идеални части от имота. Ответниците ползвали процесния имот вече 25 години непрекъснато, явно и спокойно. Имотът никога не бил ползван от ищеца или от праводателя му, а не се ползвал от ищеца и към момента, следователно в тяхна полза била изтекла абсолютната придобивна давност по смисъла на Закона за собствеността.
При евентуалност и в случай, че не бъде уважено възражението за прекратяване производството по делото на процесуално основание, искането е претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна с присъждане на разноските.
Установява се от доказателствата по делото, че с н.а. № 12/20.12.2016 г. за покупко-продажба на недвижим имот К.Д. Ц. е продал на ищеца А.Р.Ц. следните имоти: Поземлен имот № 032116 в м.“Тюмюш дере” в землището на гр.С., с площ 0.360 дка, с начин на трайно ползване: стопански двор, при граници и съседи: имот № 032132 на К.Ц.; имот № 032063 на Държавен поземлен фонд - МЗХ; имот № 032125 на Р.Х. и имот № 032121 - местен път на Община С., ведно с 1/7 идеална част от СГРАДА - трансформаторен пост, едноетажна, със ЗС от 19 кв.м.
От н.а. №185/03.10.1996 г. за покупко-продажба на недвижим имот се установява, че собствениците А. И. Ц. и съпругата му М.К. Ц., са продали на К.Д. Ц. /праводателя на ищеца/ ½ идеална част от следните имоти: 1. Дворно място, застроено и незастроено, цялото с площ от 4250 кв.м., представляващо парцел I /първи/ от имот „Овцекомплекс“, целия с площ от 26982 кв.м., находящ се в землището на с.С., който имот се намира извън регулация, при съседи: път и п.№2, ведно с намиращата се в парцела масивна стопанска постройка на ЗП 800 кв.м.; 2. Дворно място, застроено и незастроено, цялото с площ от 3400 кв.м., представляващо парцел 7 /седми/ от имот „Овцекомплекс“, целия с площ от 26982 кв.м., находящ се в землището на с.С., който имот се намира извън регулация, при съседи: път и п.№6, ведно с намиращата се в парцела масивна жилищна сграда на ЗП 150 кв.м.
От представения нотариално заверен договор за доброволна делба от 20.09.2000 г. се установява, че съделителите А. И. Ц. и съпругата му М.К. Ц. и К.Д. Ц. /праводател на ищеца/ са разделили съсобствените между тях три мота. По силата на тази делба К.Д. Ц. /праводател на ищеца/ е станал едноличен собственик, като му е поставен в дял следният имот: Дворно място, застроено и незастроено, цялото с площ от 2070 кв.м. представляващо парцел I /първи/ от имот „Овцекомплекс“ на бившето ОССС „Сортови семена“ с. С., който парцел е извън регулацията на селото, при граници: от две страни улица, парцели V, I и II, ведно с построената в същия парцел Масивна стопанска постройка със ЗП от 400 кв.м., ведно с 1/14 ид. част от трафопоста находящ се в имот „Овцекомплекс“.
С НА № 77/23.11.1995 г. за покупко-продажба на недвижим имот собствениците А. И. Ц. и съпругата му М.К. Ц. са продали на А. М.О., Р.С.О., Ш.С.О. и С.С.О., следния съсобствен имот, находящ се в землището на с.С.: 1969 кв.м от дворно място –земеделски земи, застроено и незастроено, при граници: сграда овчарник № 2, ограда, сграда овчарник № 4, Р. С..../името не се чете/, К.Ц., И.Ц., цалото дворно място състоящо се от 26982 кв.м. с граници: земеделски земи, път на общ. Велинград и дере, ведно с източната половина от сграда – Овчарник № 4, която цялата е със ЗП от 800 кв.м., а източната половина е със ЗП от 400кв.м., ведно с входа от пътя до сградата, ведно с 1/14 ид. част от трафопоста находящ се дворното място, ведно с общата ел инсталация и ВиК инсталация.
От представения от ищеца НА № 118/14.06.2016 г. за покупко-продажба на недвижим имот се установява, че А. М.О. и съпругата му Ш. С. О. са продали на съсобствениците си – Ш.С.О., Р.С.О. и С.С.О., при равни пава от по 1/3 ид част за купувачите, собствените си идеални части от следните имоти:
1. 1/4 идеална част от Поземлен имот с начин на трайно ползване- дървопреработка, цялото с площ от 1548 кв.м., в местността „Гкмадош дере", представляващ имот № 032107, койтто имотът е образуван от имот е № 032099, ведно е 1/4 от построената в имота сграда - дърводелски цех, цялата със застроена площ от 407 кв.м., ведно с В и К и ел. Инсталация,
2. 1/4 идеална част от Поземлен имот с начин на трайно ползване- стопански ДВОР, целият с площ от 272 кв.м., находят се в местността „Гюмюш дере", представляващ имот № 032118, като имотът е образуван от имот с № 032099, при граници и съседи: имот № 032119 - стопански двор на Р. Б., имот № 032113 - полски път на общ.С., имот № 032122 - стопански ДВОР на „Лес ГРУП 2010" ЕООД, имот № 032096 - дере на община
3. 1/4 идеална част от Поземлен имот с начин на трайно ползване- стопански ДВОР, целият с площ от 360 кв. метра, находят се в местността „Помпаш дере", представляващ имот № 032116, ведно с 1/14 идеална част от трафопоста, находят се в имота, като имотът е образуван от имот с № 0320991, ПРИ граници и съседи: имот № 5 032132, им. № 032063, им. № 032125 –стопански двор на Р.Х. и им. № 032121 –полски път на общ.Велинград
По делото няма доказателства за това въз основа на какъв документ за собственост прехвърлителите по НА № 118 - А. М.О. и съпругата му Ш. С. О. са станали собственици на имот идеална част от № 032116 площ от 360 кв. метра. Не са представени и доказателства за това съсобствениците им А. М.О., Р.С.О., Ш.С.О. и С.С.О. някога да са придобивали собствеността върху останалите идеални части от този имот. Видно от н.а. № 77/23.11.1995 г. се установява само, че горните лица са придобили собствеността единствено върху 1/14 ид част от трафопост, находящ се Стопанския двор, но не и върху земята, в която е построен този трафопост.
За изясняване на спора от фактическа страна пред районния съд е назначена и изслушана техническа експертиза, от заключение на която се установява следното: Имотът на ищеца, описан в н.а. № 12/2016 г., представлява поземлен имот № 032116 с площ от 0,360 дка, в местността ”Гюмуш дере”, землище гр. С. с ЕКАТТЕ 70648 по КВС на ОСЗ гр.С. с определен начин на трайно ползване - стопански двор, ведно с 1/7 ид.част от Сграда-Трансформаторен пост със З.П. от 19,00 м.кв., който имот е образуван от имот № 032099, целият от 26 982 м.кв.,при граници: имот № 032152 - К. Ц.; имот № 032125 - Р. Х.; имот № 032063 - ДПФ-МЗХ; имот № 032121 - местен път.
Вещото лице установява, че не може да се установи идентичност с имотите, придобити от праводателя на ищеца и описани в н.а. № 185/1996 г. и договора за делба от 2000 г., тъй като същите описват имоти и сгради с различна площ и обозначение по изготвен тогава Парцеларен план на бивше ОССС - Сортови семена с. С., който имот е бил с площ от 26 982 м.кв. Идентичност се установява само със Сграда - Трансформаторен пост със З.П. от 19,00 м.кв., от която сграда ищеца притежава 1/7 ид.част.
Имотът на ответниците, описан в н.а. № 77/1995 г., представлява поземлен имот № 032107 с площ от 1, 540 дка. в местността ”Гюмуш дере”, землище гр. С. с ЕКАТТЕ 70648 по КВС на ОСЗ гр. С. с определен начин на трайно ползване - Дървопреработка, ведно със Сграда от 407 м. кв. и поземлен имот № 032118 с площ от 0,273 дка. в местността” Гюмуш дере”, землище гр.С. с ЕКАТТЕ 70648 по КВС на ОСЗ гр.С. с определен начин на трайно ползване - стопански двор, които имоти са образувани от имот № 032099, целият от 26 982 м.кв.,при граници: имот № 032119 и 103 - Р.Ш. Б.; имот № 032136 - К. С. Ц.; имот № 032122 - Лес Груп ЕООД; имот № 032113 - местен път; имот № 032096 - дере; имот № 032108 - Б. С. А., ведно с общ вход от пътя до сградата и 1/14ид.част от трафопоста, находящ се в дворното място.
По сега действащата КК и КР на гр.С. имотът на ищеца е поземлен имот с идентификатор 70648.32.116 с площ от 360 кв.м. и стар номер 032116, а на ответниците, както следва: Поземлен имот с идентификатор 70648.32.107 с площ от 1547 кв.м., стар номер 032107 и поземлен имот с идентификатор 70648.32.118 с площ от 272 кв.м., стар номер 032118. Трафопоста е сграда с идентификатор 70648.32.116.1. Според разясненията дадени от вещото лице в съдебно заседание пред районния съд, имотът на ищеца и имотите на ответниците се намират на съвсем различни места и дори не са близо един до друг, което се установява и от изготвената и приложена скица. Експертизата е приета в с.з. и не е оспорена от страните, поради което съдът я кредитира като компетентно и изчерпателно изготвена.
Във връзка с твърденията на ответниците, че са придобили имота по давност по делото са допуснати гласни доказателства.
От показанията на свидетеля К. Ц. се установява, през 1996 година свидетелят бил купил от брат си - А. И. Ц. един имот, който бил 3 .600 кв.м, а брат му пък го купил от АПК. Там имотите били разделени на 7 части и свидетелят купил 7-мия имот, който бил с площ 3600 кв.м.. След покупката го продал на парчета. Останали само тези 360 кв. метра, които прехвърлил на сина си през 2017 година. До 2017 год. за имота нямало никакви спорове. Няколко месеца по-късно се оказало, че има съсобственик. Свидетелят заявява, че ответниците имат имоти източно от неговия на около 150 метра, които били закупили от брат му. Ответниците имали достъп до трафопоста, защото от там се захранвал с ток целият комплекс – бившият стопански двор. Чичо му прехвърлил своя дял на тримата братя, но същевременно с прехвърлянето включили и част от неговия имот. Свидетелят твърди, че към края на 2016 година го прехвърлил на сина си и до тогава никой не му бил пречил да го ползва и владее. Ползвал имота си за паркиране понякога складирал различни материали. Имотът бил до самия път, имало вътрешен път и всеки можел да иде там. От 1996 година до 2016-2017-2018 г. бил все там и си ползвал мястото, като паркирал и оставял дървен материал точно в този имот.
Свидетеля И.Т. твърди, че той също имал имот в бившия стопански двор на АПК, който закупил от А. и М.Ц.. Имал собственост и върху част от трафопоста, и върху земята на която е построен. Свидетелят твърди, че ползвал процесния имот, за да си паркира колата и да не запречва улицата. Бил виждал и ответниците да си оставят колата там. Твърди също, че от 1997 г. до сега не бил виждал Ц. нито да посещават имота, нито да го ползват.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съгласно чл.69 от ЗС пък се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Тази законова презумпция е оборима и е въведена в полза на владелеца така, щото в случай, че някой отрича владелческото му качество, тежестта на оборването й пада върху лицето което оспорва осъщественото владение. За да придобие съсобствен имот по давност, владеещият съсобственик трябва да демонстрира явно и недвусмислено намерението си да владее цялата съсобствена вещ като своя и да отблъсне владението на останалите съсобственици. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, той е държател на идеалните части на останалите съсобственици. Възможно е обаче този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Върховният съд приема, че тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане на владението на останалите съсобственици. „Това е т. нар. преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно.“ Следователно при наличието на спор съдът следва да постави на страните въпроси чрез какви действия е упражнявана фактическата власт и да формира изводи дали извършените действия по упражняване на фактическа власт са разкривали намерението за своене по такъв начин, че то да може да стане достояние на заинтересованите лица, като отчита предназначението на имота и конкретните твърдения за действията, чрез които е осъществявана фактическата власт. /Решение № 262 от 9.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 439/2012 г., II г. о., ГК/. Цитираната съдебна практика касае случаите на съсобственост, когато единият от съсобствениците владее цялата вещ, в т.ч. и идеалните части на другия съсобственик, но принципът на демонстрация на „своене“ от страна на владелеца важи в пълна сила и в случаите, когато вещта се държи от трето лице. В конкретния случай ответниците твърдят, че владеят общо ¼ ид.ч. от имота на ищеца повече от 25 години. В писмения си отговор ответниците О.кови са твърдели, че закупили спорния имот заедно с А. О. през 1995 г. с н.а. № 77/23.11.1995 г., а през 2016 г. А. О. и съпругата му Ш.О. продали на ответниците собствените си идеални част от същия имот с площ 0.360 дка – общо ¼ ид.ч. от поземления имот и 1/14 ид.ч. от трафопоста. Видно обаче от н.а. № 77/23.11.1995 г. А. О., Ш.О., Р.О. и С.О. са закупили 1969 кв.м. от дворно място, ведно с построени в него сгради, вкл. 1/14 ид.ч. от трафопост, находящ се дворното място. В заключението на приетата по делото техническа експертиза е посочено, че имотът на ищеца, описан в н.а. № 12/2016 г., представлява имот от 0.360 дка в м.“Гюмуш дере“ в землището на гр.С. и представлява имот № 0322116 по КВСна ОСЗ – С., а имотите на О.кови, описани в н.а. № 77/1995 г. представляват имот № 032107 с площ 1.540 дка и имот № 032118 с площ 1.540, и двата имота в м.“Гюмуш дере“ в землището на гр.С. и отстоят на около 150 м. едни от други. Следва да се посочи, че в нотариален акт № 77/1995 г. липсват данни за продажба на ¼ ид.ч. от имот с площ 0.360 дка, в който е построен трафопостът, а не са представени и доказателства за това кога и на какво основание продавачът по сделката от 2016 г. А. О. и неговата съпруга са придобили ¼ ид.ч. от спорния имот.
Не се доказа и твърдението на ответниците, че са придобии имота по давност, тъй като го владеят повече от 25 години. Липсват доказателства по делото, от които съдът може да направи безспорен извод за това, че О.кови са отблъснали владението на ищеца, респ. на неговия праводател – свидетеля К. Ц., както и че са демонстрирали по отношение на тях явно и недвусмислено намерението си да владеят ¼ ид.ч. от собствения им имот като свой. Такъв извод не може да бъде направен от показанията на свидетеля Т., който през цялото време твърди, че самият той бил паркирал автомобила си в имота на ищеца, но липсват показания, указващи на непрестанни явни действия на своене на имота от страна на ответниците. За разлика от положителния установителен иск за собственост, при отрицателния установителен иск тежестта на доказване пада върху ответника и той е този, който трябва да докаже правото си на собственост с всички допустими от закона доказателства и доказателствени средства. Освен показанията на свидетеля Т., коментирани по-горе, ответниците в настоящия случай не са представили никакви други доказателства, от които може да се направи безспорен извод, че са владели спорния имот за себе си, отблъсквайки владението на ищеца и неговия праводател, в продължение на 10 години.
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в полза на А.Ц. следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 100 лв. Видно е от представения списък за разноски на основание чл.80 от ГПК, че ответникът по въззивната жалба претендира да му бъдат присъдени разноски в размер на 200 лв., но по делото е представено писмено доказателство за заплащането само на 100 лв. по договор за правна защита и съдействие от 16.07.2020 г., поради което в полза на страната следва да бъдат присъдени разноски до този размер.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.02.2020 г., постановено
по гр.д. № 474/2019 г. по описа на Велинградския районен съд.
ОСЪЖДА Ш.С.О., ЕГН **********; Р.С.О.,
ЕГН ********** и С.С.О., ЕГН ********** *** да заплатят на А.Р.Ц., ЕГН ********** ***, деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 100 /сто/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: