РЕШЕНИЕ
Номер 207112.11.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – БургасVII състав
На 09.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ С. АТАНАСОВ
Секретар:ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ С. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20202120104796 по описа за 2020 година
Делото е образувано по повод исковата молба на Х. Д. Д. , от гр.
Бургас, против „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, Район Люлин, ж. к. Люлин 10,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, с
която претендира приемане за установено, че, поради изтекла погасителна
давност през периода 27.04.2012-28.04.2017 год., а в условие на евентуалност
– през периода 25.04.2013-26.04.2018 год., ищецът не дължи на ответника
следните суми: 4484,18 лева – предсрочно изискуема главница по Договор за
потребителски кредит № ..... год., 2108 лева – договорна лихва за периода
28.09.2009-24.04.2012 год., 464,26 лева – наказателна лихва за периода
01.03.2010-24.04.2012 год., обезщетение в размер на законната лихва за
забавено плащане на главницата, начиная от 25.04.2012 год. до окончателното
й изплащане, и деловодни разноски от 141,13 лева, съгласно изпълнителен
лист, издаден на 12.10.2012 год. възоснова Заповед за изпълнение №
2493/27.04.2012 год., поправена с Разпореждане № 21893/11.10.2012 год.,
двете по ч. гр. д. № 3688/2012 год. на БсРС, които суми са предмет на
висящото изп. д. № ....год. на ЧСИ рег. 803, район на действие БсОС;
ангажира доказателства, моли за присъждане на деловодните разноски.
Исковете са уточнени с писмена молба от 27.08.2020 год., както и
устно, в проведеното открито съдебно заседание.
Правното основание на предявения отрицателен установителен иск е
чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439, ГПК.
Ответникът оспорва иска, моли за отхвърлянето му и за присъждане на
разноските; не ангажира доказателства.
1
Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по
делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за
установено:
Видно от данните по делото, с изпълнителен лист от 12.10.2012 год.,
издаден по ч. гр. д. № 3688/2012 год. на БсОС на основание Заповед за
изпълнение № 2493/27.04.2012 год., поправена с Разпореждане №
21893/11.10.2012 год., ищецът Х..Д..е осъден да заплати на „Банка Пиреос
България“ АД следните суми: 4484,18 лева – предсрочно изискуема главница
по Договор за потребителски кредит № ..... год., 2108 лева – договорна лихва
за периода 28.09.2009-24.04.2012 год., 464,26 лева – наказателна лихва за
периода 01.03.2010-24.04.2012 год., обезщетение в размер на законната лихва
за забавено плащане на главницата, начиная от 25.04.2012 год. до
окончателното й изплащане, и деловодни разноски от 141,13 лева.
За принудителното събиране на посочените вземания, по молба на
банката е било образувано изп. д. № 20128380411799/18.12.2012 год. на ЧСИ
рег. № 838, впоследствие изпратено на ЧСИ рег. № 803, образувано под № ....
С молба от 27.05.2016 год. ответното ЕАД е поискало да бъде
конституирано като взискател по делото, на основание договор за цесия от
14.01.2016 год.
С постановление от 22.01.2020 год. изп. дело е било прекратено, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8, ГПК. Впоследствие, възоснова молба на
ответника-взискател от 12.02.2020 год., за принудителното събиране на
процесните вземания е било образувано висящото и към настоящия момент
изп. д. № 201380304011209.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
предявения иск за неоснователен. Съдът намира за неоснователно
твърдението на ищеца за липса на надлежно сезиране на ЧСИ рег. № 838 и за
образуване на изпълнително дело, водещо до неизвършени действия по
принудително изпълнение. Представеният документ – молба по чл. 426, ГПК,
е приложен като препис, поради което не може да се направи извод, че
2
оригиналът му не носи подпис на автора си. От друга страна, няма
доказателства, че органът по изпълнението (ЧСИ рег. № 838) е дал указания
на молителя за отстраняване на нередовност на искането му – чл. 101, ал. 1 и
3, ГПК, за да се счете действието за неизвършено. На последно място,
взискателят е подавал и последващи молби, извършвал е плащания по
образуваното изпълнително дело, поради което с конкудентните си действия
е потвърдил образуването и висящността на процеса.
Предвид въведеното от ищеца-длъжник отрицателно твърдение,
ответникът-взискател носи доказателствената тежест, за провеждане на
главно и пълно доказване липсата на предпоставки за изтичане на
погасителна давност през процесните два периода, въведени в условие на
евентуалност – чл. 154, ал. 1 във вр. с чл. 439, ГПК. Съдът намира, че такова
насрещно доказване по делото е проведено. Според задължителните указания
на ВКС по правилното прилагане на закона – т. 10 от 2/2013-2012-ОСГТК,
погасителна давност започва да тече от датата, на която взискателят е поискал
или съдебният изпълнител служебно е предприел извършване на последното
валидно изпълнително действие. По отношение спорните вземания
приложение намира общата 5-годишна давност – чл. 110, ЗЗД. От
представените запорни съобщения от 18.01. и 11.02.2013 год. и 29.08.2016 год.
– л. л. 142, 144 и 246 по описа на настоящото дело, е видно налагането на
запор върху трудови възнаграждения и върху лек автомобил на длъжника.
Всяко от тези извършени изпълнителни действия е прекъснало давността, по
см. на т. 10 от цитираното тълкувателно решение на ВКС, и е започнала да
тече нова давност. Същият ефект имат и писмените молби на взискателя от
15.10. и от 06.11.2018 год., за запориране на трудово възнаграждение и за
опис на движимо имущество в жилището на длъжника. Прекратяването на
изп. д. № 20198030401649 поради настъпилата ex lege перемпция няма за
последица обезсилване на надлежно извършените действия, т. е. ефектът от
прекъсването на давността с посочените изпълнителни действия следва да
бъде зачетен – вж. Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. №
694/2019 г., III ГО на ВКС, постановено по чл. 290, ГПК. Нито към датата на
образуване на третото изпълнително дело, висящо и понастоящем –
12.02.2020 год., нито към подаване на исковата молба по настоящото дело не
е била изтекла общата 5-годишна погасителна давност, надлежно прекъсната
3
през 2013 год., 2016-а и 2018-а.
Изложеното мотивира съда да приеме, че искът е неоснователен и за
двата евентуално въведени периода на погасителна давност, поради което той
следва да бъде отхвърлен.
Неоснователността на иска налага уважаване молбата на ответника за
присъждане на направените деловодни разноски в размер от 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение (чл. 78, ал. 3, ГПК).
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 439, ГПК на Х. Д. Д. , ЕГН
**********, с адрес гр. Бургас, ж. к. ......, против „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, Район Люлин, ж. к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-
сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, за приемане за установено, че, поради
изтекла погасителна давност през периода 27.04.2012-28.04.2017 год. ищецът
не дължи на ответника следните суми: 4484,18 лева – предсрочно изискуема
главница по Договор за потребителски кредит № ..... год., 2108 лева –
договорна лихва за периода 28.09.2009-24.04.2012 год., 464,26 лева –
наказателна лихва за периода 01.03.2010-24.04.2012 год., обезщетение в
размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от
25.04.2012 год. до окончателното й изплащане, и деловодни разноски от
141,13 лева, съгласно изпълнителен лист, издаден на 12.10.2012 год.
възоснова Заповед за изпълнение № 2493/27.04.2012 год., поправена с
Разпореждане № 21893/11.10.2012 год., двете по ч. гр. д. № 3688/2012 год. на
БсРС, които суми са предмет на висящото изп. д. № ...год. на ЧСИ рег. 803,
район на действие БсОС.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 439, ГПК на Х. Д. Д. , ЕГН
**********, с адрес гр. Бургас, ж. к. ... против „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, Район Люлин, ж. к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-
сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, за приемане за установено, че, поради
изтекла погасителна давност през периода 25.04.2013-26.04.2018 год., ищецът
не дължи на ответника следните суми: 4484,18 лева – предсрочно изискуема
4
главница по Договор за потребителски кредит № ..... год., 2108 лева –
договорна лихва за периода 28.09.2009-24.04.2012 год., 464,26 лева –
наказателна лихва за периода 01.03.2010-24.04.2012 год., обезщетение в
размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от
25.04.2012 год. до окончателното й изплащане, и деловодни разноски от
141,13 лева, съгласно изпълнителен лист, издаден на 12.10.2012 год.
възоснова Заповед за изпълнение № 2493/27.04.2012 год., поправена с
Разпореждане № 21893/11.10.2012 год., двете по ч. гр. д. № 3688/2012 год. на
БсРС, които суми са предмет на висящото изп. д. № ....год. на ЧСИ рег. 803,
район на действие БсОС.
ОСЪЖДА Х. Д. Д. , ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ж. к. ...., на
основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, Район Люлин, ж. к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-
сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, деловодни разноски в размер от 100 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Вярно с оригинала: ЕХ
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5