№ 330
гр. София, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110214362 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 4 и
следв. от ЗДвП.
С електронен фиш Серия К № 3956311/2020 г., издаден от СДВР, на Г.А.
К. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева за
извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо
се в това, че на 10.09.2020 г., в 18.20 часа, в с. Долни Богров, по бул.
„Ботевградско шосе“ срещу бензиностанция „Газпром“ с посока на движение
от с. Горни Богров към гр. София, при ограничение на скоростта от 50 км/ч в
населено място, е управлявал л.а. „Нисан Навара” с рег. № ****** със скорост
от 77 км/ч, като нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство
„TFR1-M” № 614.
Срещу така издадения електронен фиш е подадена жалба от
санкционираното лице Г.А. К., с която се иска неговата отмяна. Твърди се, че
в електронният фиш липса посочване на мястото на контрол, пътен знак и
разстояние до него, както и какво разположение е имало АТСС спрямо оста на
пътя. Твърди се, че не е направена снимка на разположението на АТСС, както
и че измерената скорост на движение не е на управлявания от него автомобил.
1
С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалвания електронен
фиш като незаконосъобразен.
В хода на съдебното производство въззиваемата страна не изпраща свой
процесуален представител. В представени писмени бележки от юрисконсулт
на СДВР са изложени подробни съображения за законосъобразността на
обжалвания електронен фиш. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на въззиваемата страна.
Жалбоподателят поддържа подадената жалба в хода на съдебните прения,
като от съда иска да отмени атакувания електронен фиш, тъй като последният
нарушава нормите на „Наредбата за електронните фишове“.
При разглеждане на подадената жалба, съдът намира същата за
процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-
дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол. Софийски районен съд, след като обсъди доводите в
жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в
съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на
обжалвания електронен фиш, констатира, че не са налице основания за
неговата отмяна или изменение. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
Към 10.09.2020 г. Г.А. К. бил собственик на л.а. „Нисан Навара“ с рег. №
******.
На 10.09.2020 г., в 18.20 часа, неустановено лице управлявало
горепосочения лек автомобил в с. Долни Богров, по бул. „Ботевградско шосе“
с посока на движение от с. Горни Богров към гр. София, като срещу
бензиностанция „Газпром“ се движил със скорост от 77 км/ч. Посоченият
пътен участък не бил регулиран с пътен знак „В26“, поради което
разрешената максимална скорост за движение в населено място била 50 км/ч.
Това обстоятелство било установено и заснето с мобилна автоматизирана
система за видеоконтрол „TFR1-M” № 614. Системата за видеоконтрол е
вписана под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства
за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 24.02.2010 г. със срок на
валидност на одобрението до 24.02.2020 г. Въз основа на констатираното
2
нарушение за скорост, заснето с мобилната система за видеоконтрол, бил
издаден електронен фиш Серия К № 3956311/2020 г., с който на Г.А. К. било
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева за
извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП – превишаване
на разрешената максимална скорост в населено място с 27 км/ч.
Към датата на извършване на нарушението (10.09.2020 г.), мобилна
система „TFR1-M” № 614 е преминала последваща периодична техническа
проверка на 24.10.2019 г., като срокът на валидност на проверката е до
24.10.2020 г.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
приложен снимков материал към електронен фиш Серия К № 3956311/2020 г.;
справка от АИС – КАТ относно собствеността на лек автомобил „Нисан
Навара” с рег. № ******; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на
вътрешните работи; справка от ГД „НП“ към МВР, ведно с Протокол за
извършена проверка № 7-38-19/24.10.2019 г.; справка от Български институт
по метрология с изх. № 57-00-239-1/02.12.2021 г.; заверено копие от
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, касаещо
мобилна система за видеоконтрол тип „TFR1-M“; писмо-справка от ОПП-
СДВР, ведно със снимков материал и справка от ОПУ-София, ведно със схема
за организация на движението на процесния пътен участък.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са относими към предмета на доказване по делото. От приложената
справка от Български институт по метрология, ведно с писмените
доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна система „TFR1-
M” № 614 с радарен скоростомер тип „Трафик радар” TR4D, с която е
констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрена съобразно
нормативните изисквания, като към датата на констатиране на нарушението е
минала периодична техническа проверка. Съобразно разпоредбата на чл. 189,
ал. 15 ЗДвП „Изготвените с технически средства или системи, заснемащи
или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки
са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
3
процес”. С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло приложения към
процесния електронен фиш снимков материал като годно веществено
доказателствено средство. От снимките се установява видът, марката и
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост – 77 км/ч (след приспадане на 3 км/ч в полза на нарушителя като
възможна техническа грешка).
Нарушението се установява по несъмнен начин и от приложения по
преписката протокол за използване на автоматизирано техническо средство и
система (АТСС), който е изготвен съобразно изискването на чл. 10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Съдът счита, че приложеният по
преписката протокол за използване на АТСС отговаря на всички изисквания
на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., като са посочени датата, мястото,
контролираният пътен участък и видът на използваното мобилно АТСС.
От справката от ОПУ-София се установява, че процесният участък от
платното за движение не е бил регулиран с допълнително поставен пътен
знак „В26“, въвеждащ различна скорост на движение от разрешената
максимална скорост в населено място от 50 км/ч.
На следващо място, от Протокол № 7-38-19/24.10.2019 г. се установява, че
процесната мобилна система за видеоконтрол е преминала периодичен
технически преглед на 24.10.2019 г. с валидност от 12 месеца, поради което
към момента на констатиране на процесното нарушение е била технически
изправна.
Независимо от изтеклия срок на валидност на одобреното средство за
измерване „TFR1-M“ на 24.02.2020 г., съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 5
от Закона за измерванията същото следва да се счита, че отговаря на
изискванията на закона. Съгласно посочената разпоредба, когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. В
настоящия случай, както се посочи по-горе, процесното АТСС е преминало
последващ контрол за техническа изправност на 24.10.2019 г., поради което
към датата на констатиране на административното нарушение на 10.09.2020 г.
следва да се счита, че отговаря на изискванията за одобрен тип.
Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви,
обективни и необорени от други доказателства, поради което съдът ги
4
кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява
възприетата от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Съдът счита, че жалбоподателят Г.А. К. е извършил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по
чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
С ДВ, бр. 19 от 2015 г. са въведени промени в законодателната уредба,
касаеща процедурата за издаване на електронни фишове с оглед съобразяване
със задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г.
по т.д. № 1/2013 г. на ОСК на ВАС. В този смисъл с параграф 6, т. 65 от ДР на
ЗДвП изрично бе посочено, че "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни -
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б)
мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя начало и край на работния процес“. С оглед на това,
съгласно промените в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП и Допълнителните
разпоредби на ЗДвП, при нарушенията, установени с мобилни камери, може
да се издава електронен фиш. В този смисъл е и легалната дефиниция за
електронен фиш съгласно параграф 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Безспорно
установено е, че ограничението в този участък от пътя е било 50 км/ч
съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Освен това функционирането на
мобилната видеосистема е било при стационарно положение (спряно
движение) на служебния автомобил и при липсата на каквото и да е намеса от
страна на контролния орган, който единствено е поставил началото на
действие на системата в работен режим.
По изложените съображения, съдът счита, че в процесния случай,
нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство съгласно
разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, при
спазване на правилата, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12 май
5
2015 г. на министъра на вътрешните работи. Както се посочи по-горе, с
измененията на ЗДвП с ДВ, бр. 19 от 2015 г. (след постановяване на
горепосоченото Тълкувателно решение на ВАС) изрично е регламентирано в
чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, че електронен фиш се
издава и при констатиране на нарушението с мобилна система за
видеоконтрол. Същевременно от приложените и коментирани по-горе
писмени доказателства по безспорен начин се установява, че техническото
средство, с което е заснето нарушението, е преминало периодичен технически
преглед и е било технически изправно. С оглед на това са спазени
изискванията на закона и за така извършеното административно нарушение
законосъобразно е бил издаден процесният електронен фиш. В този смисъл е
и практиката на АССГ – Решение № 8085 от 19.12.2016 г. по адм. дело №
6627/2016 г. по описа на АССГ, XVII-ти касационен състав; Решение № 6987
от 10.11.2016 г. по адм. дело № 5100/2016 г. по описа на АССГ, XVII-ти
касационен състав и др., в които е прието, че след промените в ЗДвП от 2015
г. е допустимо съставянето на електронен фиш при констатиране на
нарушението с мобилно автоматизирано техническо средство.
Видно от справката от БИМ и техническата спецификация на мобилната
система за видеоконтрол, в електронния фиш са приспаднати в полза на
нарушителя 3 км/ч (допустимата техническа грешка при измерване на
скоростта с процесната мобилна система за видеоконтрол), като е посочена
скорост на движение от 77 км/ч, което е с 27 км/ч повече от позволената в
този участък на пътя от 50 км/ч.
Спазено е и изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12 май
2015 г. на министъра на вътрешните работи, като на л. 23 от делото е
приложена снимка на разположението на АТСС по време на констатиране на
процесното административно нарушение. С оглед на това, съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя в тази насока.
Неоснователно се явява и възражението му, че посочената в обжалвания
електронен фиш скорост на движение не е на управлявания от него
автомобил. Видно от приложения снимков материал към атакувания
електронен фиш, при констатиране на нарушението е заснет единствено
процесният автомобил, като не са налице други МПС, които да се движат
пред, встрани и зад него. Същевременно, неоснователно е твърдението на
6
жалбоподателя, че в електронния фиш е следвало да се посочи пътен знак и
разстоянието до него, респ. от коя страна на пътното платно е било
разположено АТСС, доколкото в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП
изчерпателно са посочени реквизитите на електронния фиш и сред тях не
попадат фактите и обстоятелствата, посочени от жалбоподателя.
Правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя Г.А. К., доколкото в законоустановения 14-дневен срок по
чл. 189, ал. 5, изр. 2 ЗДвП не е посочил друго лице, което да е управлявало
автомобила на процесната дата и място. В този смисъл и съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 5, вр. чл. 188, ал. 1 ЗДвП процесният електронен
фиш законосъобразно е издаден именно срещу жалбоподателя К. като
собственик на същия.
Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че Г.А. К. е осъществил от
обективна страна състава на вмененото му административно нарушение по
чл. 21, ал. 1 ЗДвП с оглед управлението на процесния лек автомобил със
скорост от 77 км/ч при ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч.
Извършеното от Г.А. К. деяние е съставомерно и от субективна страна,
като е извършено от дееца при форма на вина пряк умисъл, доколкото
жалбоподателят е съзнавал, че максимално разрешената скорост на движение
в този участък от пътя е 50 км/ч, като е целял извършване на нарушението и
управление на автомобила със скорост от 77 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП при превишаване на
разрешената максимална скорост в населено място с от 21 до 30 км/ч
(какъвто е настоящият случай – превишаване на разрешената максимална
скорост с 27 км/ч), предвиденото административно наказание е „глоба” в
размер на 100 лева. С оглед на това, обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и в тази си част, като административното наказание
правилно е индивидуализирано в законоустановения му размер.
Съдът счита, макар и да не е направено изрично възражение в тази насока,
че в настоящата хипотеза не е налице „маловажен случай” на нарушение по
смисъла на чл. 11 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК. Извършеното нарушение е
формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито
и да е съставомерни вреди от същото. С оглед на това се явява ирелевантно
изследването на въпроса дали са настъпили или не някакви вредни последици
7
от извършеното нарушение. Освен това следва да се отбележи, че
нарушенията, свързани с управлението на МПС с превишена скорост
застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита
от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни последици,
свързани с увреждане живота, здравето и имуществото на останалите
участници в движението по пътищата. При това положение съдът счита, че
извършеното нарушение не представлява „маловажен случай” по смисъла на
чл. 93, т. 9 НК, доколкото не се характеризира с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. С оглед на това, административнонаказващият орган правилно не е
приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна
служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съдът не констатира
основания за неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да
бъде потвърден, а подадената жалба да се остави без уважение като
неоснователна.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на
въззиваемата страна в приложените по делото писмени бележки, на основание
чл. 63д, ал. 3 ЗАНН в полза на СДВР следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Предвид провеждането на едно съдебно
заседание и липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът счита,
че възнаграждението следва да се определи в минимално предвидения в
разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
размер, а именно 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, вр. чл. 334, т. 6 и
чл. 338 НПК, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш Серия К № 3956311/2020 г., издаден
от СДВР, с който на Г.А. К. е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 100 лева за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1
от ЗДвП.
ОСЪЖДА Г.А. К. с ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция на
вътрешните работи сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
8
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на
въззивемата страна по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9