Присъда по дело №383/2020 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 3
Дата: 9 февруари 2021 г. (в сила от 8 юли 2021 г.)
Съдия: Емил Димитров Стоев
Дело: 20203300200383
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 декември 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 3
гр. *** , 09.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емил Д. Стоев
СъдебниМаринка Димтрова
заседатели:Белчева

Юмгюл Мухарем
Ахмедова
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
и прокурора Емил Йорданов Енчев (ОП-Разград)
като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Наказателно дело от общ
характер № 20203300200383 по описа за 2020 година
ПРИСЪДИ:
Признава подсъдимия М. В. М. - български гражданин, роден на
**.**.**** г. в гр. ***, живущ в гр. ***, със средно образование, неженен,
работи, осъждан, с ЕГН ********** за виновен в това, че:
На 08.08.2020 г. в гр. ***, не изпълнил Заповед за защита от домашно
насилие от 06.11.2019 г. по гр.д. № 1662/19 г. по описа на Районен съд - гр.
Разград, с която е задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на Р.К.М., отстранен е от съвместното обитаване на
жилището за срок от десет месеца, забранено му е да приближава жилището
на Р.К.М., находящо се в гр. ***, ул. „***“ №*** и местата и за социални
контакти и отдих, като не я доближава на разстояние по-малко от 20 метра за
срок от десет месеца, считано от влизане в сила на съдебното решение, с
което е осъществил от обективна и субективна страна съставът на
престъпление по чл. 296 ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 36 НК,
чл. 54 НК и чл. 373, ал. 2 НПК и чл. 58 а НК, определя наказание лишаване от
свобода за срок от две години, което намалява с 1/3 и осъжда М. В. М. на
наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца
лишаване от свобода.
1
На 17.08.2020 г. в гр. ***, в условията на опасен рецидив, причинил
смъртта на Р.К.М. от гр. ***, по непредпазливост, вследствие на умишлено
нанесени на 08.08.2020 г. в гр. *** средни телесни повреди, изразяващи се в
причиняване на травматичен шок, кръвоизлив над мека мозъчна обвивка,
кръвоизлив под мека мозъчна обвивка, вътремозъчни хематоми и контузия на
мозъка, които по отделно и в съвкупност обуславят разстройство на здравето
временно опасно за живота, както и изпадане в комоционна кома, остра
дихателна недостатъчност от централен тип, посттравматичен дифузен
хигром /натрупване на патологична колекция гръбначномозъчна течност-
ликвор/ и развил се оток на мозъка, които също по отделно и в съвкупност
обуславят разстройство на здравето временно опасно за живота, с което е
осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъпление по
чл. 124, ал. 3, пр. 2, във вр. с ал. 1 НК, във вр с чл. 129, ал. 1 от НК, поради
което и на основание чл. 36 НК, чл. 54 НК и чл. 373, ал. 2 НПК и чл. 58 а НК,
определя наказание лишаване от свобода за срок от десет години, което
намалява с 1/3 и осъжда М. В. М. на наказание лишаване от свобода за срок
от шест година и осем месеца лишаване от свобода, което на основание чл.
57, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗИНЗС следва да изтърпи при първоначален строг режим.
На основание чл. 23 от НК налага на М. В. М. най-тежкото от двете
наказания - шест година и осем месеца лишаване от свобода, което на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗИНЗС следва да изтърпи при
първоначален строг режим.
На основание 189, ал. 3 НПК осъжда подсъдимия М. В. М. да заплати в
полза на Републиканския бюджет, по сметка на ОД на МВР Разград, сумата
от 1 643, 62 лв. - разноски на досъдебното производство.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Варненския
апелативен съд в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Съдебното производство е образувано, на основание чл. 247, ал. 1, т. 1
НПК, по внесен обвинителен акт по ДП № 1873 ЗМ-507/2020 г. по описа на
РУ на МВР - гр. Разград, против М. В. М. с ЕГН ********** по обвинение в
това, че:
На 08.08.2020 г. в гр. ***, не изпълнил заповед за защита от домашно
насилие - Заповед за защита от домашно насилие от 06.11.2019 г. по гр.д. №
1662/19 г. по описа на Районен съд - гр. Разград, с която е задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Р.К.М.,
отстранен е от съвместното обитаване на жилището за срок от десет месеца,
забранено му да приближава жилището на Р.К.М., находящо се в гр. ***, ул.
„***“ №*** и местата и за социални контакти и отдих, като не я доближава на
разстояние по-малко от 20 метра за срок от десет месеца, считано от влизане
в сила на съдебното решение - престъпление по чл. 296 ал. 1 от НК и в това,
че:
На 17.08.2020 г. в гр. ***, в условията на опасен рецидив, причинил на
Р.К.М. от гр. *** смърт, по непредпазливост, вследствие на умишлено
нанесени на 08.08.2020 г. в гр. *** средни телесни повреди изразяващи се в
причиняване на травматичен шок, кръвоизлив над мека мозъчна обвивка,
кръвоизлив под мека мозъчна обвивка, вътремозъчни хематоми и контузия на
мозъка, които по отделно и в съвкупност обуславят разстройство на здравето
временно опасно за живота, както и изпадане в комоционна кома, остра
дихателна недостатъчност от централен тип, посттравматичен дифузен
хигром /натрупване на патологична колекция гръбначномозъчна течност-
ликвор/ и развил се оток на мозъка, които също по отделно и в съвкупност
обуславят разстройство на здравето временно опасно за живота -
престъпление по чл. 124 ал. 3 пр.2 вр. с ал. 1 във вр с чл. 129 ал. 1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Намира за
безспорно установено, че подсъдимият е осъществил състава на двете
престъпления и моли за престъплението по чл. 296, ал. 1 НК съда да наложи
наказание в размер на една година лишаване от свобода, а за престъплението
по чл. 124, ал. 3 НК лишаване от свобода за срок от 10 години. Излага
доводи, че независимо от това, че съдебното минало на подсъдимия е
намерило отражение в квалификацията на деянието, то поведението му е
дълбоко укоримо поради това, че нарушава заповед за защита от домашно
насилие, посяга на живота и здравето на своя родител и въпреки предходното
осъждане очевидно не се е поправил и целите на наказанието по предходните
осъждания не са постигнати. Освен това извършеното се отличава се с
упоритост на умисъла.
Моли съда, на основание чл. 23 НК да наложи най-тежкото от
наказанията и намали с 1/3. Изтърпяването на наказанието според прокурора,
с оглед на това, че деянието е извършено в условията на опасен рецидив,
следва да бъде при строг режим. Моли съда да приспадне времето, през което
подсъдимият е бил задържан по ЗМВР и по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК.

Конституирана, като частен обвинител, на основание чл. 76 НПК, е С.
1
В. М. – дъщеря на Р.К.М..
В съдебно заседание повереникът на Р.М. – адв. Д.Б. моли съда да
произнесе справедлива присъда. Заявява, че споделя изцяло изложените
съображения от прокурора, относно определяне вида и размера на
наказанието. Моли съда да вземе предвид, че Р.М. е била сърдечен и
отзивчив човек, изключително привързана и към дъщеря си, като детето с
което разчитала, че може да има нормални взаимоотношения, нормални за
отношенията между родител и неговото дете.

Подсъдимият М. В. М. в съдебно заседание прави самопризнания.
Признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като се съгласява да не се събират доказателства за тях. Заявява, че съжалява
за извършеното.
Защитникът на подсъдимия адв. Д. прави искане да бъдат приложени
разпоредбите на гл. 27 от НПК и да бъде проведено съкратено съдебно
следствие, като подсъдимият признава всички факти и обстоятелства,
отразени в обвинителния акт по смисъла на чл. 371, т. 2 от НПК.
В защитната реч адв. Д., моли съда, ако приеме, че от събраните
доказателства следва да постанови осъдителна присъда, да съобрази и
следните аргументи и съображения:
генезисът на проблемите между майка, син и дъщеря възникват във
времето, на основата на стремежа на дъщерята С. В. М. да установи
влияние над майка си, да я откъсне от сина М. и къщата, която се намира
в *** да бъде получена от нея и от нейните деца;
подсъдимият е изключително трудолюбив добросъвестен в работата си
човек, но има по-нисък праг на раздразнимост и лесно са успявали да го
въвлекат в ситуации, при които като по-невъздържан, не е могъл добре
да контролира своите постъпки и се стига до нежелани последици;
подсъдимият е завършил добро образование и има добра професия,
редовно осъществява общественополезен труд като шофьор на ТИР;
в резултат на особеностите на взаимоотношения вътре в семейството
подсъдимият не е могъл да създаде семейство, тъй като жени, с които е
смятал да създаде семейство, докато той обикаля из Европа, са
прогонвани от къщата под влияние на сестрата;
сестрата на подсъдимия, под нейно влияние и майка му, умело са се
възползвали от особеностите на характера на подсъдимия – трудолюбив,
наивен и лесно раздразним и като го ядосат, прагът му на търпимост и на
контрол върху своето поведение се снижава.
Защитникът адв. Д. счита, че подсъдимият е възприел, с призоваването
му пред Районен съд, което става в началото на месец септември, когато му се
казва, че има заповед за защита 10 месеца, че 10 месеца не може да се
доближава до жилището на майката и съответно през август месец срокът е
изтекъл. Поради това моли съда да прецени съществувал ли е пряк умисъл.
По отношение на причинената средна телесна повреда, при условията
на опасен рецидив, заявява че съгласно чл. 56 от НК, факти и обстоятелства,
2
които са включени в елементите на състава на престъплението, не могат да се
считат за отегчаващи затова и всичко, което е свързано с предишните деяние,
предишните осъждания, тъй като е включено в състава на опасения рецидив,
не може втори път да се преценява като отегчаващо вината обстоятелство при
определяне на размера на наказанието. Според адв. Д. следва да се обсъди
въпроса съзнавал ли е подсъдимият, че причинява средна телесна повреда и
ако се приеме това, което е изложено в обвинителния акт без никакво оръдие,
само с ръце, то подсъдимият не е целял да причини средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129 от НК. Адв. Д. намира, че е изключен прекия умисъл и
стои въпроса дали е имало и евентуален умисъл или причиняването на тая
средна телесна повреда е резултат на умишлено причиняване на лека телесна
повреда, в следствие на което се е стигнало и като ексцес като усложнения
причиняването на тая средна телесна повреда. Защитникът изтъква, че по
време когато подсъдимият е заминал на работа, сестра му не е проявила
елементарна грижа, за да бъде оказана адекватна помощ на майката. Според
адв. Д. продължителното бездействие и твърде късното оказване на
медицинска помощ на пострадалата е допринесло, за да се стигне до този
печален резултат. Моли съда, ако не приеме, че са налице многобройни
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, то да определи наказание,
при условията на чл. 54 НК, към минимума на предвиденото в закона и
съответно да извърши редукция, съобразно изискванията на чл. 58а, от НК.

Съдът, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК, е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и като прецени самопризнанието на подсъдимият и
събраните и проверени доказателства, съгласно чл. 373, ал. 3 НПК, установи:
Подсъдимият М. В. М. е български гражданин, роден на **.**.**** г. в
гр. ***, живущ в гр. ***, със средно образование, неженен, работи. М. е
осъждан няколкократно – за причинени телесни повреди, престъпления по чл.
325 НК, 216 НК, за престъпление по чл. 144, ал. 3 НК спрямо майка си Р.М..
Осъждан е на лишаване от свобода за повече от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл. 66 НК и е изтърпял наказание лишаване от
свобода повече от една година (справка за съдимост л. 43 и сл. от ДП).
М. живеел съвместно с майка си Р.К.М., в къща в гр. ***, на ул. „***“
№***. Подсъдимият често употребявал алкохол, след което ставал агресивен
към близките си. Насочвал агресивните си прояви към майка си - Р.К.М. и
сестра си - св. С.М..
След поредно агресивно поведение от страна на М., извършено на
31.08.2019 г., Р.М. подала молба до Районен съд гр. Разград по реда на Закона
за защита от домашно насилие (ЗЗДН) с искане спрямо М. В. М. да бъдат
постановени мерки за закрила по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от ЗЗДН. В РС
Разград е образувано гр.д. №1662/2019 г., по което съдът издал заповед за
незабавна защита от 05.09.2019 г. (л. 259 от ДП). Съдът задължил М.:
- да се въздържа от домашно насилие по отношение на Р.К.М.;
3
- отстранил М.М. от съвместно обитаваното жилище в гр. ***, ул.
„***“ № *** до приключване на делото;
- забранил на М. да приближава жилището на Р.М., ваходящо се в
гр. ***, ул. „***“ №***, както и това в с. ***, ул. „***“ ***, местата за
социални контакти и отдих, като не я доближава на разстояние по-малко от
двадесет метра до приключване на делото.
С протокол от 09.09.2019 г. (л. 258 от ДП) М. бил предупреден от
служител на РУ МВР Разград за постановено издаването на Заповед за
незабавна защита и последиците от неизпълнение на заповедта ѝ.
Съдът с Решение № 505/06.11.2019 г. по гр.д. № 1662/2019 г. (л. 242 от
ДП), влязло в сила на 14.11.2019 г., наложил на Р.К.М. мярка за защита, като:
- задължил М.М. да се въздържа от домашно насилие по отношение
на Р.К.М.;
- отстранил М.М. от съвместно обитаваното жилище в гр. ***, ул.
„***“ № ***, за срок от десет месеца, считано от влизане в сила на съдебното
решение;
- забранил на М. да приближава жилището на Р.М. в гр. ***, на ул.
„***“ №***, както и това в с. *** на ул. „***“ ***, местата за социални
контакти и отдих, като не я доближава на разстояние по-малко от двадесет
метра за срок от десет месеца, считано от влизане в сила на съдебното
решение.
М. бил предупреден за последиците от неизпълнение на заповедта и
постановено издаването на Заповед за съдебна защита.
Съобразно постановения съдебен акт била издадена съдебна заповед за
защита.
За постановените решение и заповед за защита и спазването на същите,
на 16.11.2019 г. М. бил уведомен от РУ на МВР гр. Разград, за което бил
съставен протокол от 16.11.2019 г. (л. 249 от ДП).
Въпреки издадената Заповед за защита на Р.К.М., М. решил да отиде в
къщата на майка си, от която бил отстранен, в гр. *** на ул. „***“ №*** и за
пореден път да се саморазправи с майка си.
На 08.08.2020 г. в през деня, М.М. посетил дома на майка си. След като
влязъл в дома , по телефона се обадила сестра му - св. С.М., за да проведе
разговор с майка си. От нея узнала, че М.М. бил в дома . По телефона
дочула отправени от М. закани за саморазправа и по неин адрес. От страх от
сина си, св. М.а прекъснала разговора, а М.М. започнал да я стиска за врата,
след което да нанася множество удари с ръце по главата, лицето и тялото на
Р.К.М.. В резултат на ударите, М. изпаднала в безпомощно състояние.
Подсъдимият я оставил и напуснал дома ѝ.
От нанесените удари Р.М. получила тежка закрита черепно-мозъчна
травма и травма на главата, наситен морав хематом на орбитите тип
„травматични очила“, кръвонасядания и охлузвания по главата, крайниците и
гръдния кош, разкъсно-контузни рани.
4
На 09.08.2020 г. сутринта, познавайки нрава на брат си, св. С.М.
позвънила на Р.М.. На второто обаждане, Р.М. отговорила и обяснила, че М.
нанесъл предния ден побой. Притеснена за състоянието на майка си, св. С.М.
отишла в дома . С.М. заварила счупени стъкла на прозорците, а майка си
лежаща на леглото с подуто лице и синини под очите. С.М. подала сигнал на
телефонен номер 112. Сигнала бил предаден на оперативен дежурен при ОД
на МВР гр. Разград и Център за спешна медицинска помощ гр. Разград.
По получения сигнал, на местопроизшествието бил изпратен св. И.Д. –
полицейски служител при РУ на МВР гр. Разград и дежурен разследващ
полицай при РУ на МВР гр. ***. В дома на М., св. Д. видял по същата следи
от наранявания. За да установи причините за състоянието на Р.М., св. Д.
провел разговор със св. С.М. и Р.М., от които узнал за нанесен предния ден
побой от М.М.. Междувременно, на мобилният телефон на Р.М. позвънил
подс. М. и започнал да ѝ търси обяснение за извиканата полиция.
На подадения сигнал на телефонен номер 112, се отзовали и служители
на ЦСМП, между които св. Н.А. - медицински фелдшер при ЦСМП гр.
Разград. След извършен преглед, Р.М. отказала да бъде настанена в болнично
заведение, поради което екипа на ЦСМП напуснал дома.
Св. С.М. взела майка си Р.М. в жилището си. На 12.08.2020 г.
състоянието на Р.М. се влошило и св. Св. М. се обадила на ЦСМП. На
сигнала бил изпратен св. Д. Д. - медицински фелдшер при ЦСМП гр.Разград,
който установил, че Р.М. е неконтактна, стенеща и с видими следи от
наранявания. Извършил преглед и след това М. била транспортирана в МБАЛ
гр. ***. На 17.08.2020 г., в МБАЛ гр. Разград, Р.К.М. починала.
От заключението по СМЕ (л. 121 и сл. от ДП) се установява, че в
резултат на нанесения побой Р.К.М., получила следните увреждания:
- Състояние след тежка закрита черепно-мозъчна травма и травма на
главата - дълбоки контузионни огнища с кръвопропиване и начална
деструкция на мозъчния паренхим в лява тилна област; множествени
вътремозъчни хематоми /интрапаренхимни хеморагии/; кръв във всички
мозъчни стомахчета; ограничен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка по
тръбната страна на теменна област и към тилно; кръвоизлив във фаза на
начална организация под твърдата мозъчна обвивка в средна черепна ямка от
дясната страна; разлят кръвоизлив под меки мозъчни обвивки в тилните и
тилно-страничните дялове на големите полукълба и изцяло по горна и задна
повърхности на малкия мозък; посттравматичен дифузен хигром /КТ на ИЗ
№7216/2020 г. на ОАИЛ и №7287/2020 г. на ОХ/; тотално кръвонасядане на
вътрешната повърхност на мека черепна обвивка по-интензивно от лявата
страна и тилната област; разлято кръвонасядане изцяло в окосмената част на
главата, двете повърхности на ушните миди, задните половини на
страничните области на шията и меки тъкани под тилната линия на
окосмяване до под раменната линия; наситен морав хематом на орбитите тип
„травматични очила", който обхващал и най-вътрешните части на бузите;
кръвонасядания на челна област, основата на носа, леви буза и
долночелюстна област, върху видимата лигавица на горна устна, по
5
лигавиците към предверието на устната кухина на горна и долна устна, по-
изразено за долната; петнисти червеникавомътни кръвонасядания в двете
странични области на шията; разкъсно-контузна рана през видимата лигавица
на дясната половина на горна устна, малка разкъсно-контузна рана върху
основата на носа;
- Травма на гръдния кош - кръвонасядане в най-горната част на задна
мишнична линия и в горната трета на мишничната линия от лявата страна;
охлузване в долната половина от лявата страна,
- Травма на крайниците - кръвонасядания на двете мишници,
предмишници и гърба на дланите, около десния лакътен израстък, десни
бедро и колянна област; охлузвания на лява подбедрица, над външния й
глезен и над средната част на външния кант на същото ходило, в лява
седалищна област;
- Усложнения на закритата вътречерепна травма и травматичния шок -
изразен оток на мозъка с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия
тилен отвор; остра дихателна недостатъчност от централен тип, наложила
изкуствена белодробна вентилация; малки плеврални изливи двустранно
/рентгенологичино/; умерено изразен оток на белия дроб.
Към момента на причиняване на телесните увреждания, по своята
медико-биологична характеристика, те са обусловили:
- разстройство на здравето с временна опасност за живота - поради
травматичния шок,
- разстройство на здравето с временна опасност за живота - от
кръвоизлива над мека мозъчна обвивка,
- разстройство на здравето с временна опасност за живота -кръвоизлива
под мека мозъчна обвивка,
- разстройство на здравето с временна опасност за живота -
вътремозъчните хематоми,
- разстройство на здравето с временна опасност за живота -контузията
на мозъка;
- временно разстройство на здравето, неопасно за живата на
пострадалата - хематомите на меки тъкани;
- болка и страдание - изолираните кръвонасядания и охлузванията.
Последиците от получената травма са довели до:
- разстройство на здравето с временна опасност за живота - изпадане в
безсъзнателно състояние /комоционна кома/;
- разстройство на здравето с временна опасност за живота - остра
дихателна недостатъчност от централен тип;
- разстройство на здравето с временна опасност за живота — от
посттравматичния дифузния хигром /натрупване на патологична колекция
гръбначномозъчна течност - ликвор/;
- разстройство на здравето с временна опасност за живота - развил се
оток на мозъка;
6
- разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалата -малки
плеврални изливи двустранно.
Уврежданията са прижизнени и причинени по общия механизъм на
многобройни удари с/върху твърди тъпи/тъпоръбести предмети, от
противоудар и сътресение на главата, упражнена компресия - натиск/стискане
в двете странични области на шията и в областта на устата. Характера на
травмите и тяхната множествена локализация -различни анатомични области
и плоскости на главата, тялото и крайниците изключва да бъдат получени и
при многократно падане от собствен ръст.
Причината за настъпилата смърт на Р.М. е получената тежка закрита
черепно-мозъчна травма и развилите се от нея усложнения. Настъпилата
смърт е в причинно-следствена връзка с нанесения побой на 08.08.2020 г.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на самопризнанието и всички събрани в хода на наказателното производство
доказателства, сред които:
1. Показанията на свидетелите:
1. С. В. М. (л. 71, л. 74-79 от ДП);
2. С.К.С. (л. 83-87 от ДП);
3. П.И.С (л. 90-93);
4. И.И.Д. (л. 94-96);
5. М.С.А. (л. 98-102);
6. Д.С.А. (л. 104-109);
7. Д.Я. Д. (л. 110-112);
8. Н.Н.А. (л. 113-115).
Свидетелката С.М. – дъщеря на Р.М., относно отношенията между
майка и брат – М.М. и състоянието на майка , от времето когато я
посетила и намерила със следи от удари, съответно до настаняването в
болница на лечение.
Свидетелите Д. и А. са служители на ЦСМП и са посетили пострадалата
по сигнал, съответно на 09.08.2020 г. и на 12.08.2020 г. и имат впечатления от
състоянието , а и са възприели твърденията на св. С.М. за начина, по който
са причинени уврежданията.
Св. Д. е служител на РУ МВР Разград и е посетил
местопроизшествието, съответно възприел състоянието на Р.М., твърденията
на св. С.М. и на Р.М. за начина, по който са причинени уврежданията, както и
обажданията на подсъдимия на телефона на майка му.
Св. С.С. е съсед на Р.М. и е възприела „викове и караници“ на
08.08.02020 г., гласът на М., който се „караше и крещеше“, трошене на
стъкла.
Св. П.С. – близка позната на Р.М., относно отношенията със сина –
М.М., страхът който изпитвала Р. от сина си, честите побои, които ѝ нанасял.
Показанията на свидетелите са ясни, последователни, логични,
съответстват си и се допълват. Те подкрепят самопризнанието на подсъдимия
и въз основа на тях може да се направят безспорни изводи, че на 08.08.02020
7
г. в подсъдимият М.М. отишъл в дома на майка си в гр. *** на ул. „***“ №***
и започнал да стиска за врата майка си – Р.М., след което да нанася
множество удари с ръце по главата, лицето и тялото в резултат на което тя
изпаднала в безпомощно състояние.
Свидетелите М.С.А. и Д.С.А. са съседи на Р.М.. Същите имат негативно
отношение към Р.М. – все намирала „да се кара с комшиите“, „стоеше все
настрана“, „коткаше М. срещу нас“ (св. А.) и „тя е много конфликтна
личност“, „постоянно се караше с нас“ (св. А).
Твърдят, че Р.М. употребявала алкохол и падала, като св. А. основава
заключението си на това, че има единични възприятия, когато Р.М. пиела, че
давала ракия и че имала синини по лицето. Св. А обосновава твърдението
си, че Р.М. пиела, на това че има изострено обоняние, тъй като не пие и не
пуши и често М.а миришела на алкохол и два пъти (пред 6 години) я
намирала паднала – в градината и кухнята и тогава също миришела на
алкохол.
Свидетелките твърдят, че преди няколко години Р.М. изгонила жена, с
която сина ѝ М.М. живеел съвместно в къщата на ул. „***“ №***.
От показанията им се установява, че подсъдимият М. в миналото
извършвал ремонти в къщата.
Показанията им нямат отношение към изясняване на събитията от
08.08.2020 г. Изводите на свидетелите, че Р.М. злоупотребява с алкохол, тъй
като имала синини по лицето, била падала два пъти и мирише на алкохол са
тяхна интерпретация, която е в разрез с показанията на св. С.М. и св. П.С..
Показанията им, в частта относно алкохолната злоупотреба на Р.М. са в
съответствие със защитната теза на подсъдимия в обясненията му на
23.11.2020 г., че майка му била пияна и падала по цимента на пътеката и си
удряла главата. Безспорно този способ на причиняване на установените
увреждания по Р.М. е невъзможен, с оглед категоричното заключение на
вещото лице, че и при многократни падания, това не е възможно. Освен това
тази теза е изоставена от подсъдимия с оглед това, че е признал фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не
се събират доказателства за тях.
2. Писмените доказателства по делото – справка за съдимост,
характеристична справка (л. 56), декларация за семейно и материално
състояние (л. 60), медицинска документация (л. 194, л. 197-201, л. 203-
239), експертна справка (л. 116-118), решение по гр.д. №1662/2019 г. (л.
242-244), заповед за защита (л. 245), протокол за предупреждение (л.
249), заповед за незабавна защита (л. 259).
3. Протоколи за оглед (л. 8-15); протокол за освидетелстване (л. 61-65),
4. Експертизи – СМЕ (л. 121 и сл.), комплексна СППЕ на М.М. (л. 196 и сл.)
и комплексна СППЕ на С.М. (л. 156 и сл.).
Заключенията на вещите лица са пълни, ясни и обосновани и няма
съмнения в тяхната правилност.
От СМЕ се установява причината за смъртта на Р.М., способа на
8
причиняване на уврежданията, характера на уврежданията. Безспорно е, че
причината за настъпилата смърт на Р.М. е получената тежка закрита черепно-
мозъчна травма и развилите се от нея усложнения и че смъртта е в причинно-
следствена връзка с нанесените удари от подсъдимия на 08.08.2020 г.
От правна страна.
Обвинителният акт определя рамките на произнасяне на съда.
От събраните доказателства безспорно се установява, че на 08.08.2020 г.
М.М. е нанесъл многобройни удари по лицето, главата и тялото на майка си
Р.М., стискал я за врата и причинил тежка закрита черепно-мозъчна травма
и травма на главата - дълбоки контузионни огнища с кръвопропиване и
начална деструкция на мозъчния паренхим в лява тилна област; множествени
вътремозъчни хематоми /интрапаренхимни хеморагии/; кръв във всички
мозъчни стомахчета; ограничен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка по
тръбната страна на теменна област и към тилно; кръвоизлив във фаза на
начална организация под твърдата мозъчна обвивка в средна черепна ямка от
дясната страна; разлят кръвоизлив под меки мозъчни обвивки в тилните и
тилно-страничните дялове на големите полукълба и изцяло по горна и задна
повърхности на малкия мозък; посттравматичен дифузен хигром; тотално
кръвонасядане на вътрешната повърхност на мека черепна обвивка по-
интензивно от лявата страна и тилната област; разлято кръвонасядане изцяло
в окосмената част на главата, двете повърхности на ушните миди,
задните половини на страничните области на шията и меки тъкани под
тилната линия на окосмяване до под раменната линия; наситен морав хематом
на орбитите тип „травматични очила“, който обхващал и най-вътрешните
части на бузите; кръвонасядания на челна област, основата на носа, леви буза
и долночелюстна област, върху видимата лигавица на горна устна, по
лигавиците към предверието на устната кухина на горна и долна устна, по-
изразено за долната; петнисти червеникавомътни кръвонасядания в двете
странични области на шията; разкъсно-контузна рана през видимата лигавица
на дясната половина на горна устна, малка разкъсно-контузна рана върху
основата на носа; травма на гръдния кош - кръвонасядане в най-горната част
на задна мишнична линия и в горната трета на мишничната линия от лявата
страна; охлузване в долната половина от лявата страна; травма на крайниците
- кръвонасядания на двете мишници, предмишници и гърба на дланите, около
десния лакътен израстък, десни бедро и колянна област; охлузвания на лява
подбедрица, над външния й глезен и над средната част на външния кант на
същото ходило, в лява седалищна област. Тези увреждания, по своята медико-
биологична характеристика представляват:
- разстройство на здравето с временна опасност за живота - поради
травматичния шок,
- разстройство на здравето с временна опасност за живота - от
кръвоизлива над мека мозъчна обвивка,
- разстройство на здравето с временна опасност за живота -кръвоизлива
под мека мозъчна обвивка,
- разстройство на здравето с временна опасност за живота -
9
вътремозъчните хематоми,
- разстройство на здравето с временна опасност за живота - контузията на
мозъка;
- временно разстройство на здравето, неопасно за живата на пострадалата
- хематомите на меки тъкани;
- болка и страдание - изолираните кръвонасядания и охлузванията.
Съответно - средна телесна повреда по чл. 129, ал. 1 НК и лека телесна
повреда.
След което са настъпили усложнения на закритата вътречерепна травма и
травматичния шок - изразен оток на мозъка с вклиняване на малкомозъчните
тонзили в големия тилен отвор; остра дихателна недостатъчност от централен
тип, наложила изкуствена белодробна вентилация; малки плеврални изливи
двустранно /рентгенологичино/; умерено изразен оток на белия дроб.
Нанесените удари от подс. М. са причинили увреждания на Р.М. и довели
до смъртта ѝ.
Подс. М. е стискал за врата и нанесъл удари на 76-годишната си майка, за
която знаел, че страда от заболявания и е оперирана, докато изпадне в
безпомощно състояние. М. е съзнавал, че нанасяйки удари по възрастната
жена причинява телесни повреди. Искал е да причини увреждания. Проявил е
ярост и ожесточение при нанасяне на побоя над майка си. От показанията на
Р.М., заключенията по СМЕ и фотоалбума към извършеното освидетелстване
на М. се установява, че ударите по тялото и главата на пострадалата са
множество, нанесени със сила, насочени в жизненоважни части на тялото –
глава, бъбреци, като жертвата не се е защитавала. Ударите са многобройни,
със значителен интензитет.
С действията си подс. М.М. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 124, ал. 2, предл. 2 от НК,във вр. с
чл. 129, ал. 1 НК. С оглед предходните осъждания деянието се явява
извършено в условията на опасен рецидив съгласно чл. 29 НК.
М. е действал с пряк умисъл по отношение на причинената телесна
повреда, тъй като е искал да причини увреждания на майка си, а по
отношение на настъпилата, в резултат на уврежданията смърт, действал
непредпазливо, във формата на небрежност, тъй като е целял причиняване на
телесната повреда, не е предвиждал настъпване на смъртта, но е бил длъжен и
могъл да предвиди този резултат.
На 08.08.2020 г. подс. М.М. като доближил жилището на майка си Р.М.,
влязъл в него и доближил майка си Р.М. не изпълнил заповед за защита от
домашното насилие, наложена с решение по гр.д. №1662/2019 г. С това
деяние е осъществил от обективна и субективна страна съставът на
престъплението по чл. 296, ал. 1 НК. Действал е при пряк умисъл. Съзнавал е,
че доближава и влиза в жилището на майка си, както и че доближава майка
си, въпреки че е отстранен от жилището и му е забранено за го доближава,
както и да доближава майка си. В решението на съда и съдебната заповед
ясно е отразен срока на забраната и началната дата – от влизане в сила на
10
решението. Видно от представения протокол (л. 249 от ДП) М. е предупреден
да не нарушава заповедта, както и за отговорността по чл. 296 НК.

По наказанието.
Съдът намира за недоказани твърденията на защитата, относно наличие
на особени отношения между починалата Р.М., подсъдимия и сестра му,
съответно стремеж на дъщерята С. В. М. да установи влияние над майка си, за
да получи къщата в ***. Но дори и да са налице такива, те не могат да бъдат
извинителна причина за нанасяне на телесни повреди или смърт.
От предходните осъждания и установеното поведение на подсъдимия
при извършване на двете престъпления по чл. 124 НК и 296 НК може да се
направи извод, че е лесно раздразним, но в никакъв случай това не може да е
смекчаващо вината обстоятелство, нито има основания да се приеме, че е
съзнателно провокиран, за да се възползва някой от това.
Упражняването на общественополезен труд, което е налице за
подсъдимия, не следва да се надценява. Обичайно поведение на хората е да
полагат труд, за да осигуряват прехраната си.
За престъплението по чл. 124, ал. 3 НК е предвидено наказание от 3 до 10
години лишаване от свобода.
Съдът намира, че е налице превес на отегчаващите вината обстоятелства:
– предходните осъждания на подсъдимия за престъпления против
телесната неприкосновенност, хулиганство, повреждане на вещи,
обстоятелството че е изтърпявал наказание лишаване от свобода, обуславят
извод, че е налице повишена обществена опасност на М., трайно установени
престъпни навици и незачитане на обществения ред и правата на другите,
поведението му ескалира с течение на времето и това изисква по-интензивно
наказателно въздействие;
способа на извършване на престъплението – нанесени многобройни
удари, с ожесточеност, ярост и относителна продължителност, на жена
на възраст 76 години, на родна майка, както и причинените множество
телесни повреди, също обуславят извод, че е налице необходимост от
по-значимо наказание, за да се постигне въздействие върха подсъдимия;
обстоятелството, че деянието е извършено след като е постановена
заповед за защита, след протекло производство.
Няма смекчаващи обстоятелства.
С оглед на това съдът определи наказание лишаване от свобода за срок
от 10 години и с оглед разпоредбата на чл. 58а НК осъди подсъдимия М. на
лишаване от свобода за срок от 6 години и 8 месеца.

За престъпление по чл. 296, ал. 1 НК е предвидено наказание лишаване от
свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.
Съдът приема, че е налице превес на отегчаващите обстоятелства, които
са повишена обществена опасност на личността на подсъдимия, с оглед
11
предходните осъждания, проявените трайни престъпни навици, интензитета и
продължителността на деянията, съставляващи нарушения на заповедта и
определи наказание над средния размер на предвиденото в закона – 2 години
лишаване от свобода, което с оглед разпоредбата на чл. 58а НК намали с 1/3 и
осъди М. на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 23 НК, тъй като М. е извършил двете престъпления
преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след
като определи наказание за всяко престъпление отделно, следва да наложи
най-тежкото от тях - 6 години и 8 месеца лишаване от свобода.
Наказанието следва да се изтърпи при строг режим, съобразно
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подс. М. следва да бъде осъден да
заплати разноските по делото, които са направени на досъдебното
производство, в размер 1 643, 62 лв.
12
Съобщи за изтекли лични данни