МОТИВИ
към Присъда №53/11.04.2019г. по НОХД №2043/2018г.
на РС- *
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – * е
повдигнала обвинение срещу Л.В.П. ЕГН: ********** – за това, че на 22.11.2017
г. в гр.*, обл.*, като длъжностно лице-заместник кмет
на Община *, в кръга на службата си по осъществяване на нотариални функции по
Закона за нотариусите и нотариалната дейност, даващ й право да удостоверява
подписи в документи, които не подлежат на вписване, съставила официален документ-удостоверяване
на подпис в Пълномощно рег.№*/ 22.11.2017г. на Община * с упълномощител
И.М.Т. ЕГН: ********** и упълномощен И.М.Т. ЕГН: **********, в който
удостоверила невярно обстоятелство - а именно, че подписа в пълномощното е
положен лично от И.М.Т. ЕГН: **********, с цел да бъде използван този документ
пред сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-* като доказателство за това
обстоятелство - престъпление по чл.311 ал.1 НК.
Представителят на РП - * поддържа
обвинението така, както е повдигнато - за извършено престъпление по смисъла на по
чл.311 ал.1 НК. Счита същото за доказано по несъмнен начин. Относно параметрите
на наказателната отговорност счита, че на подсъдимата следва да бъдат наложени
наказания, както следва: лишаване от свобода за срок от три години,
изпълнението на което, на основание чл.66 ал.1 НК да бъде отложено за срок от
пет години, както и лишаване от право да заема държавна длъжност по смисъла на чл.37
ал. 1 т. 6 НК – за срок от пет години.
Подсъдимата Л.П. се явява лично и
с упълномощен защитник. Дава обяснения, в които излага собствена версия за
обстоятелствата, предмет на изясняване по делото, в опровержение на приетите в
обвинителния акт факти и обстоятелства. Пледира да бъде призната за невинна и
да бъде оправдана. Защитникът счита, че обвинението не е доказано по несъмнен
начин и почива на предположения. В тази връзка особен акцент поставя върху
показанията на свидетеля И.М.Т. /роден 1941г./, които защитникът счита за
правдоподобни, а същевременно – експертните заключения по първоначална
графическа и допълнителна тройна графическа експертизи – за недостатъчно
обосновани. Счита, че показанията на св.Т. са резултат от интелектуалното и
възрастовото му ниво и здравословно състояние, както че и начина, по който
полага подпис е обусловен от тези фактори. Отбелязва наред с това, че във
връзка с инкриминирания документ, няма настъпили никакви вреди и не е налице
превишаване на правомощията на Л.П. в качеството й на зам.кмет на ОБЩИНА *.
Пледира подсъдимата да бъде призната за невинна и да бъде оправдана.
След като обсъди задълбочено събраните
в хода на наказателното производство доказателствени материали поотделно и в
тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:
Л.В.П. е родена на *** ***, *, *,
с висше образование, омъжена, работи, неосъждана, ЕГН: **********.
Към 22.11.2017г. подсъдимата П.
изпълнявала длъжността ЗАМЕСТНИК-КМЕТ в ОБЩИНСКА АДМИНИСРАЦИЯ–*. Именно в това
качество и съобразно чл.83 ал.1 ЗННД, имала правомощието да извършва
предвидените в посочената правна разпоредба нотариални удостоверявания, в т.ч.
– на подписи в частни документи.
Свидетелят И.М.Т. ЕГН: ********** имал
желанието да притежава л.а. „*“ с рег.№ *,
който следвало да закупи от лицето И.Н.И.. Тъй като обаче дядото на свидетеля Т.
- И.М.Т. ЕГН: ********** се ползвал от
фискални облекчения като лице с увреждания, внукът имал желанието собствеността
да бъде прехвърлена именно на дядото. По тази причина, купувач по сделката
следвало да бъде И.М.Т. ЕГН: **********, а на свой ред, свидетелят И.М.Т. ЕГН: ********** се нуждаел от пълномощно, с
което И.М.Т. ЕГН: ********** да го упълномощи да действа от негово име пред
органите на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР – * /КАТ/.
На 22.11.2017г., по местоработата
на подсъдимата в ОБЩИНА *, се явил свидетелят И.М.Т. ЕГН: **********. Същият обяснил
на подсъдимата П., че му е необходимо Пълномощно по описаните по-горе причини и
получил от нея съответна, празна типова бланка. Също така й споделил, че дядото
- И.М.Т. ЕГН: ********** - е инвалид, придвижването му е затруднено и не може да
се яви в сградата на ОБЩИНА *.
В така получената бланка,
свидетелят И.М.Т. ЕГН: ********** собственоръчно
попълнил ръкописния текст – своите и на дядо си лични данни, като
представителната власт била определена по следния начин: И.М.Т. ЕГН: ********** имал право да представлява И.М.Т.
ЕГН: ********** „пред органите на КАТ и
да се подписва навсякъде където е необходимо вместо мен във връзка с
прехвърлянето на МПС“.
При така създалата се обстановка,
в т.ч. – трудноподвижност на лицето, чийто подпис следвало да бъде заверен,
подсъдимата П. следвало да посети дома на И.М.Т. ЕГН: ********** /на който
пребивавал, впрочем и И.М.Т. ЕГН: **********/.
Следвало да се увери в самоличността на сочения като упълномощител
И.М.Т. ЕГН: ********** и да даде възможност на това лице да подпише в нейно
присъствие Пълномощното. Подсъдимата съзнавала тези свои задължения, но решила
да действа в разрез с тях. Не посетила адреса на упълномощителя
И.М.Т. ЕГН: **********, нито самият И.М.Т. ЕГН: ********** *** *, за да положи
подписа си. Напротив, в представеното й от страна на И.М.Т. ЕГН: ********** Пълномощно, на мястото, предназначено за
подпис на упълномощителя И.М.Т. ЕГН: ********** имало
положен подпис, който подсъдимата П. нямало как да се увери, че е положен
именно от страна на И.М.Т. ЕГН: **********. При това положение, подсъдимата Л.П.
не следвало да извърши нотариално удостоверяване на подписа на И.М.Т. ЕГН: **********.
Давала си сметка, че в случай, че извърши така поисканото от И.М.Т. ЕГН: ********** нотариално удостоверяване,
същото удостоверяване, в качеството на официален документ, ще бъде използвано
пред сектор „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОД на МВР-* като доказателство, че съдържащия
се в пълномощното подпис е положен от И.М.Т. ЕГН: ********** – и целяла именно този
това да се случи.
Ето защо, още на 22.11.2017г.
подсъдимата П. извършила поисканото от И.М.Т.
ЕГН: ********** нотариалното удостоверяване: в долния ляв ъгъл на
коментираното Пълномощно бил поставен правоъгълен печат, съобразно който, на
22.11.2017г. Л.П., в качеството на заместник-кмет на ОБЩИНА ГР.* удостоверява,
че подписа в пълномощното е положен от И.М.Т. ЕГН: **********. Подсъдимата се
подписала на съответното място в правоъгълния печат, нейния подпис бил
подпечатан с кръглия печат на ОБЩИНА *, а така извършеното нотариално
удостоверяване - било вписано под №* от дата 22.11.2017г.
На 27.11.2017г. свидетелят И.М.Т. ЕГН: ********** се явил пред сектор „ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ“ при ОД на МВР-*. В себе си носел, наред със споменатото вече
Пълномощно, нотариално заверено от страна на подсъдимата П., също и Договор за
покупко-продажба на лек автомобил „*“ с рег.№* /с продавач И.Н.И. и купувач И.М.Т.
ЕГН: **********/, на който бил придаден вид, че е нотариално заверен под №*/22.11.2017г.
от нотариус Д.И. с рег.№ * на Нотариалната камара, с район на действие РС-*, но
и който бил неистински в частта относно положения от купувача И.М.Т. ЕГН: **********
подпис. С помощта на тези документи, И.М.Т.
ЕГН: ********** подал Заявление
за промяна на собствеността на лек автомобил „*“ с рег.№* пред свидетелката К.А.
- системен оператор в сектор „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОД на МВР-*. На служителката обаче
направило впечатление, че нотариус Д.И. *** действие РС – ПЛОВДИВ и се усъмнила,
че използваните от И.М.Т. ЕГН: **********
документи са неистински. По случая започнала незабавна полицейска проверка, а
впоследствие – била сезирана РП – *. С Постановление от 05.01.2018г. било
образувано досъдебно производство №Д – 40/2018г. по описа на същата
Прокуратура. В хода на същото, към наказателна отговорност били привлечени И.М.Т. ЕГН: ********** и Л.В.П. ЕГН: **********,
последната – за престъпление по чл.311 ал.1 НК.
От друга страна, спрямо И.М.Т. ЕГН: ********** наказателното производство
приключило със Споразумение от 26.07.2018г. по НОХД №1842/18г. по описа на РС –
* /в сила от същата дата/. Със същото споразумение, И.М.Т. ЕГН: ********** бил признат за виновен в
това, че:
„1.На 27.11.2017г. в гр.*,
съзнателно се ползвал пред К.А. - системен оператор в сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР-* при подаване на Заявление за промяна на собствеността на лек
автомобил „*“ с рег.№*, от неистински официален документ, представляващ
нотариално удостоверение-нотариална заверка на подписи в Договор за
покупко-продажба на лек автомобил „*“ с рег.№* с продавач И.Н.И. и купувач И.М.Т.,
ЕГН **********, на който бил придаден вид, че е нотариално заверен под №*/22.11.2017г.
от нотариус Д.И. с рег.№ * на Нотариалната камара, с район на действие РС-*,
като от него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна
отговорност - престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК;
2. На 27.11.2017г. в гр.*,
съзнателно се ползвал пред К.А. - системен оператор в сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР-* при подаване на Заявление за промяна на собствеността на лек
автомобил „*“ с рег.№ *, от неистински частни документи
-Договор за покупко-продажба на
лек автомобил „*“ с рег.№ * от 22.11.2017г. с продавач И.Н.И. и купувач И.М.Т.,
ЕГН **********, на който бил придаден вид, че е нотариално заверен под № */22.11.2017г.
от нотариус Д.И.-неистински в частта относно положения от купувача подпис;
-Пълномощно рег.№*/22.11.2017г. на
Община * с упълномощител И.М.Т., ЕГН ********** и
упълномощен И.М.Т., ЕГН ********** – неистински в частта относно положения от
упълномощителя подпис, като от него за
самото съставяне на документите не може да се търси наказателна отговорност -
престъпление по чл.316 вр. чл.309, ал.1 от НК.“
Възприетата по – горе фактическа
обстановка почива върху следните доказателствени материали:
- показания на свидетелите Д.Р.И. –
дадени в хода на съдебното следствие; Й.А.Т. – дадени в хода на съдебното
следствие и прочетени на основание чл. 281 ал. 4 вр. с ал. 1 т. 2 НПК; К.А.А. - дадени в хода на съдебното следствие и прочетени на
основание чл. 281 ал. 4 вр. с ал. 1 т. 2 НПК. Показанията на тези свидетели се
отнасят до фактите и обстоятелствата, свързани с представените по делото
Договор за покупко-продажба на МПС от 22.11.2017г. и Пълномощно рег.№*/22.11.2017г.,
включително – употребата на тези документи на 27.11.2017г. пред Сектор „ПП“ при
ОДМВР – *. Съдът преценява позаказанията им като добросъвестни и взаимно
потвърждаващи се, поради което им отдава вяра. Специално във връзка с
прочетените на основание чл.281 НПК показания на свидетелите Т. и А. счита, че
същите са по-подробни и им отдава известно предпочитание пред дадените в хода
на съдебното следствие;
- Протокол за доброволно предаване
от 27.11.2017г. /л.10 от ДП/;
- Договор за покупко-продажба на МПС
от 22.11.2017г. – оригинал /л.11 от ДП/;
- Пълномощно рег.№*/22.11.2017г. –
оригинал /л.12 от ДП/;
- заверен препис на етапни епикризи за свидетеля И.М.Т. ЕГН: ********** и Решения на
ТЕЛК за същия свидетел /л.43 – 44 от ДП, л.49 – 50 от делото/;
- заверен препис на длъжностна
характеристика на ЗАМЕСТНИК-КМЕТ в ОБЩИНСКА АДМИНИСТРАЦИЯ * и Трудов договор №*/2011г.
с доп.споразумение към същия /л.98 – 103 от ДП/;
- Протокол от 26.07.2018г. по НОХД
№1842/18г. по описа на РС – * /л.17 – 19 от делото/;
- справка от ОБЩИНА * за извършени
нотариални удостоверявания през 2017г. /л.130 от делото/;
- заключение по тройна
съдебно-психиатрична експертиза /л.85 – 100 от делото/, от което се установява,
че И.М.Т. ЕГН: ********** страда от лека деменция - заболяване по смисъла на
чл.146, ал.1, т.2 от Закона за здравето, като заболяването е с неясно начало,
но към 22.11.2017 г. са наблюдавани изявени симптоми на същото заболяване.
Въпреки това вещите лица считат, че към 22.11.2017 г. Т. е бил в състояние да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. На
19.02.2018 г. /дата на провеждане на разпит като свидетел в досъдебното
производство/, И.Т. е могъл правилно да възприема и понастоящем е способен
достоверно да възпроизвежда конкретно-образно факти и събития, имащи значение
към наказателното производство, като експертите подчертават, че с оглед на когнитивния
спад по органичен тип, от Т. не следва да се очаква да е способен на абстрактни
умозаключения. Вещите лица особено акцентират върху обстоятелството, че при Т.
е добре съхранена краткотрайната /фиксационна/ памет, което се разглежда като
признак за съхранение на паметовите способности въобще. Съдът преценява, че
експертното заключение е обосновано, пълно и обективно, поради което му отдава
вяра;
- заключение по тройна
съдебно-медицинска експертиза /л.107 – 114 от делото/, от което се установява,
че И.М.Т. ЕГН: **********, както към 22.11.2017г., така и към 19.02.2018г., и
понастоящем е в състояние правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда
факти от значение за наказателното производство и да дава достоверни показания
за тях. Вещите лица отбелязват, че годността му като свидетел се свежда до
прости словесни конструкции и дейности от ежедневието, съответни на социалния
му и жизнен опит, както и че не следва да се очакват абстракни умозаключения.
Посочват, че синдромът на когнитивните дисфункции при свидетеля е изразен в
лека степен, Т. е без качествени разстройства в базисни сфери от психичната
дейност, които да нарушават основните му психични годности. Експертите
отбелязват, че общото здравословно състояние не позволява И.Т. да се яви в
съдебни заседания по делото. При разпита в съдебно заседание, вещите лица са
категорични, че медицинските данни за наличието на мозъчна атеросклероза и
старческа катаракта не лишават Т. от свидетелската му годност. Посочват, че свидетелят
е с отслабнало зрение, но не е със занижена зрителна функция,
т.е. може да възприема със зрението, включително и със слуха; експертите дори дават пример, че в хода на
извършените посещения на адреса на Т. във връзка с експертизата, същият е
разпознавал близките си от разстояние около 2-3 метра. Съдът преценява, че
експертното заключение е обосновано, пълно и обективно, поради което му отдава
вяра;
- заключение по първоначална
съдебно-почеркова експертиза /л.70 - 81 от ДП/, от което се установява, че
подписът за „Купувач“ в Договор за покупко-продажба на МПС, Рег.№ * на Нотариус
№ * - Д.И. *** действие Районен съд - гр.*, не е положен от И.М.Т. - ЕГН **********,
а същият вероятно е имитиран от И.М.Т. - ЕГН **********; подписът за „Продавач“
в Договор за покупко-продажба, сключен между И.Н.И. и И.М.Т. с Рег.№ * на
Нотариус № * - Д.И. *** действие Районен съд - гр.*, е положен от лицето И.Н.И.
- ЕГН **********; подписът за „Нотариус“ в Договор за покупко-продажба от
22.11.2017г., сключен между И.Н.И. и И.М.Т. не е положен от Нотариус Д.Р.И. и И.М.Т. с ЕГН **********
и М.С.О.; отпечатъкът от печат в Договор за покупко-продажба на МПС от
22.11.2017 г., сключен между И.Н.И. и И.М.Т. не е идентичен с представените за
сравнителен материал отпечатъци от кръглият печат на Нотариус № * - Д.И.;
подписът за „Упълномощител“ в Пълномощно с Рег. № *
от 22.11.2017 г. на Община * с упълномощител И.М.Т. с
ЕГН ********** и упълномощен И.М.Т. - ЕГН **********, не е положен от лицето И.М.Т.
- ЕГН **********, а същият, вероятно е имитиран от И.М.Т. - ЕГН **********.
Съдът намира експертното заключение за обективно и му отдава вяра с изключение
на частта, в която се обсъжда вероятното авторство на И.М.Т. ЕГН: **********
спрямо подписа в инкриминираното Пълномощно и в Договор за покупко-продажба на
МПС, Рег.№ *. В тази връзка е налице влязъл в сила съдебен акт, равнозначен на
Присъда – Определението, с което е одобрено коментираното по-горе Споразумение
за решаване на наказателното производство по отношение на И.М.Т. и същият е
признат за виновен престъплениея по чл.316 вр. чл.308, ал.2 НК и по чл.316 вр.
чл.309, ал.1 НК.“. Ето защо и в съответствие с чл.413 ал.1 НПК, свидетелят И.М.Т.
ЕГН: ********** не следва да бъде разглеждан като вероятен автор на посочените
документи, вкл. инкриминираното процесно Пълномощно;
- заключение по допълнителна тройна
съдебно-почеркова експертиза /л.77 – 84 от делото/, прието в хода на съдебното
следствие, от което се установява, че подписа за „упълномощител“ в пълномощно с
упълномощител И.М.Т.
ЕГН: ********** и упълномощен И.М.Т. с ЕГН: **********, заверено с рег.№ */21.11.2017
г. на Кметство гр. * не е положен от лицето И.М.Т. ЕГН: **********, а същият подпис
в пълномощното е имитиран и не може да се установи от кое лице е поставен.
Вещите лица отбелязват, че са установили сходства в общия вид и съдържание на
транскрипцията, строеж, степен на свързаност, размер и в същото време -
съществено различие в частните признаци. Категорични са, че образците от подпис
на И.М.Т. ЕГН: ********** са устойчиви от 2001 до 2018-та година. От друга
страна, обектът на изследване датира от
2017 г. и в случай, че междувременно са настъпили известни изменения в
подписа /в т.ч. – резултат от напредване на възрастта/, то тези изменения е
следвало да се наблюдават и при подписите на лицето, датиращи от 2018г. – но
подобни изменения всъщност, липсват, а това на свой ред отново идва да покаже,
че изследваният подпис за „уплъномощител“ в инкриминираното пълномощно, не е
положен от страна на И.М.Т. ЕГН: **********. Съдът преценява експертното
заключение като обективно, пълно и достоверно, поради което му отдава вяра;
- писмени доказателства във връзка с
имотното състояние и трудовата ангажираност на подсъдимата, събрани от ТД на
НАП – *, ОД „*“ – *, ОБЩИНА *, ОДМВР – * /л.21 – 28, л.33 - 34 от делото/;
- характеристична справка /л.30 от делото/;
- справка за съдимост /л.35 от
делото/.
В доказателствената съвкупност са налице
особености, които налагат обсъждане в съответствие с чл.305 ал.3 изр.2 НПК. Внимателното
запознаване със събраните гласни доказателствени средства разкрива, че се
оформят две основни групи: от една страна, такива с „обвинителен“ характер –
показания на свидетелите Д.Р.И., Й.А.Т., К.А.А., а от
друга, такива с „оправдателен“ характер – обяснения на подсъдимата Л.П., показания
на свидетелите И.М.Т. ЕГН: ********** – дадени в хода на съдебното следствие и
обяснения на И.М.Т. ЕГН: ********** в качеството на обвиняем, прочетени на
основание чл.281 НПК, показания на свидетеля И.М.Т. ЕГН: ********** – дадени в
съдебното следствие и прочетени на основание чл.281 НПК. Още тук е мястото да
бъде отбелязано, че в хода на съдебното следствие беше разпитан и свидетеля М.С.О.,
но показанията на същия са крайно неинформативни: О. заявява, че познава И.М.Т.
ЕГН: **********, имал е добри отношения и в миналото и понастоящем с този
свидетел, като отрича каквато и да било съпричастност към обстоятелствата,
предмет на изясняване по настоящото дело. Съдът счита, че показанията на О.,
освен неинформативни, на практика са и неотносими към предмета на делото,
поради което, макар да липсват основания да бъдат лишени от кредитиране,
същевременно и не способстват по никакъв начин за разкриване на обективната
истина.
Според показанията на свидетеля И.М.Т.
ЕГН: **********, дадени в хода на съдебното следствие, същият посочва, че от
свидетеля М.О. се снабдил с Договор за покупко-продажба на лек автомобил „*“ с
рег.№* с продавач И.Н.И. и купувач И.М.Т., ЕГН **********. Същевременно потвърждава,
че е потърсил съдействието на Л.П., както и че подсъдимата действително се е явила
в дома им - и в нейно присъствие, И.М.Т. ЕГН: ********** е положил подписа в
процесното Пълномощно. Нещо повече, в така дадените показания, свидетелят И.М.Т.
ЕГН: ********** многократно и настоятелно заявява това обстоятелство – че
подсъдимата е посетила техния дом и че пред нея, И.М.Т. ЕГН: ********** е
положил своя подпис:
„ПРОКУРОРЪТ – Подсъдимата П. познава ли дядо Ви?
СВИДЕТЕЛЯТ Т. – Не знам, дали г-жа П. познава дядо ми, но тя е дошла в
къщи.
…
ПРОКУРОРЪТ – И какво направи тя тогава?
СВИДЕТЕЛЯТ Т. – Ами, г-жа П. дойде в къщи. Дядо ми се подписа...
…
ПРОКУРОРЪТ – Какво написахте вътре?
СВИДЕТЕЛЯТ Т. – Написах имената на дядо ми, да го представлявам пред КАТ.
Оставих формуляра при нея. Тя ми каза, че по-късно ще дойде да се подпише дядо
ми и тя дойде по-късно. И това е.
…
ПРОКУРОРЪТ – След това какво направихте, след като попълнихте това?
СВИДЕТЕЛЯТ Т. – Ами нищо, прибрах се. Тя ми каза да се прибера в къщи и
че в удобно време за нея тя ще мине, че дядо ми да се подпише. Тя дойде в същия
ден по-късно в къщи и дядо ми се подписа пред нея.
…
ПРОКУРОРЪТ – И дядо Ви се подписа пред нея, така ли?
СВИДЕТЕЛЯТ Т. – Да, дядо ми се подписа пред г-жа П..“
На основание чл.281, ал.2 и ал.4,
във вр. с ал.1, т.1 НПК бяха прочетени обясненията на свидетеля И.М.Т. ЕГН: **********,
дадени в качеството на обвиняем, в присъствието на защитник, по досъдебно
производство № Д-40/2018г. по описа на РП-*. В същите обяснения, свидетелят
отново посочва, че в действителност, неистинският Договор за продажба на МПС му
е бил осигурен от страна на М.С.О.. Същевременно, във връзка с процесното
Пълномощно, заявява следното:
„Отидох в Общината и казах на зам.кметицата Л.П., че искам да си направя
пълномощно от името на дядо ми, но той е инвалид и не може да отиде в Общината.
Тя ми даде бланка на пълномощно, аз попълних ръкописния текст и си отидох. Тя
не е идвала с мен у нас, не мога да кажа кога е идвала у нас. Знам, че е
идвала, но не знам кога.“
Видно е, че е налице особено
съществено противоречие в позицията на свидетеля - специално и единствено във
връзка с това дали Л.П. в действителност е посетила дома на И.М.Т., ЕГН **********,
за да се подпише последния в нейно присъствие върху процесното Пълномощно. По
това противоречие, свидетелят взе следното отношение:
„Съдът:
Това е, което сте заявил тогава и то в присъствието на упълномощен защитни.
Сега твърдите, че лично с очите си сте видял как дядо Ви е подписал това
пълномощно.
СВИДЕТЕЛЯТ Т. – Да.
Съдът: А тогава сте казал, че сте дал тази бланка на подсъдимата и не Ви
е известно кога тя е ходила в дома на дядо Ви, за да бъде същото подписано. Кое
от двете твърдения е вярно?
СВИДЕТЕЛЯТ Т. – Не мога да Ви разбера. Съжалявам!
Съдът: Вие лично преди малко заявихте, че с очите си сте видял как дядо Ви
е подписал това пълномощно, което Ви предявих. Тук в написаното сте заявил от
своя страна, че не знаете кога зам.кметицата е ходила у вас и кога дядо Ви е
подписал пълномощното – тоест, че Вие не сте присъствал на този подпис. Кое от
двете е вярно? Преди малко Ви разяснихме отговорността за лъжесвидетелстване и
Ви напомням, че сте длъжен да говорите истината.
СВИДЕТЕЛЯТ Т. – Присъствах.
Съдът: Защо тогава сте заявил в това, което прочетох преди малко, че не
сте присъствал?
СВИДЕТЕЛЯТ Т. – Не си спомням. Бях притеснен тогава.
Съдът: Дотолкова сте бил притеснен, че да започнете да говорите неща,
които не отговарят на истината, така ли?
Свидетелят мълчи.“
Видно е, че на практика, адекватен
отговор на поставения въпрос за същественото противоречие, не може да бъде
даден от страна на свидетеля И.М.Т. ЕГН: **********. Също така, любопитен
момент е този, че именно така изследвания въпрос – дали подсъдимата е посетила
дома на И.М.Т. ЕГН: ********** и дали в нейно присъствие именно той е положил
подписа в процесното Пълномощно, представлява своеобразната „сърцевина“ в
предмета на доказване по настоящото дело. Съдът преценява като изключително
неубедително и недостоверно заявеното от свидетеля И.М.Т. ЕГН: ********** притеснение
при депозиране на обясненията му като обвиняем по делото. Оказва се, че И.М.Т.
ЕГН: ********** е решил да даде обяснения, които са неверни именно в тази част
и се е поддал на притеснение именно във връзка с тази част от своите обяснения.
Тук е мястото да бъде специално подчертано, че действително, в качеството на
обвиняем, И.М.Т. ЕГН: ********** е имал правото да даде обяснения каквито
намери за добре, а също така – и да се въздържи от даване на обяснения,
доколкото последните представляват не само доказателствено средство, но и
средство за защита в наказателния процес. Същевременно обаче, коментираното
обстоятелство – дали подсъдимата действително е посетила адреса на И.М.Т. ЕГН: ********** и дали последният е подписал в нейно
присъствие процесното Пълномощно е от особено значение, на първо място, за
наказателната отговорност на самия И.М.Т. ЕГН: **********. На практика, с
обясненията си от досъдебното производство, тогава в качеството на обвиняем, И.М.Т.
ЕГН: ********** е признал, че процесното Пълномощно е неистинско в частта
относно подписа за упълномощител, т.е. че подписа на И.М.Т. ЕГН: ********** не
е положен от самия него. Именно в качеството на обвиняем, И.М.Т. ЕГН: **********
е нямал интерес да дава обяснения, които го изобличават в извършването на
престъпление, но е решил да се ползва от правото да даде такива обяснения, с
които да инкриминира сам себе си. От друга страна, след като наказателното
преследване спрямо И.М.Т. ЕГН: ********** вече е приключило, т.е. неговото
наказателноправно третиране не търпи нито евентуално подобряване, нито –
евентуално влошаване – вече в качеството на свидетел - дава показания, в които
по същество оневинява себе си във връзка с ползването пред органите на КАТ на
процесното Пълномощно. И именно тук липсата на логика в подобно поведение и
следващата от него липса на логика в дадените показания, добива измеренията на
юридически абсурд: със свидетелските си показания в съдебното следствие, И.М.Т.
ЕГН: ********** отрича да е извършил престъпление по чл.316 вр. чл.309, ал.1 НК,
за което обаче е осъден с влязъл в сила съдебен акт. Следва отново да бъде
напомнено, че И.М.Т. ЕГН: ********** е признат за виновен по НОХД №1842/18г. по
описа на РС – *, наред с другото и за това, че:
„На 27.11.2017г. в гр.*, съзнателно се ползвал пред К.А. - системен
оператор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-* при подаване на Заявление за
промяна на собствеността на лек автомобил „*“ с рег.№ *, от неистински частни
документи
-Договор за покупко-продажба на лек автомобил „*“ с рег.№ * от
22.11.2017г. с продавач И.Н.И. и купувач И.М.Т., ЕГН **********, на който бил
придаден вид, че е нотариално заверен под № */22.11.2017г. от нотариус Д.И.-неистински
в частта относно положения от купувача подпис;
-Пълномощно рег.№*/22.11.2017г. на Община * с упълномощител
И.М.Т., ЕГН ********** и упълномощен И.М.Т., ЕГН ********** – неистински в
частта относно положения от упълномощителя подпис, като от него за самото съставяне на документите не
може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316 вр. чл.309,
ал.1 от НК.“
По тези причини, Съдът намира
дадените от свидетеля И.М.Т. ЕГН: ********** показания в хода на съдебното
следствие за недостоверни, включително – за влизащи в директно противоречие с
официално признатата съдимост на лицето – и не им отдава вяра.
Поставя се обаче въпроса за
достоверността на обясненията на И.М.Т. ЕГН: **********, дадени в качеството на
обвиняем по делото и прочетени по реда на чл.281 НПК. В тази връзка Съдът взе
предвид, че на практика, макар и привидно подробни, тези обяснения се отнасят в
преобладаващата си част за фактите и обстоятелства, касаещи Договора за
продажба на МПС, във връзка с който И.М.Т. ЕГН: ********** е признат за виновен
в престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 НК. Единственото, отнасящо
се до процесното Пълномощно, т.е. касаещо предмета на настоящото дело, беше
вече цитирано и по-горе:
„Отидох в Общината и казах на зам.кметицата Л.П., че искам да си направя
пълномощно от името на дядо ми, но той е инвалид и не може да отиде в Общината.
Тя ми даде бланка на пълномощно, аз попълних ръкописния текст и си отидох. Тя
не е идвала с мен у нас, не мога да кажа кога е идвала у нас. Знам, че е
идвала, но не знам кога.“
Видно е, че в интересуващата
настоящото наказателно производство част, обясненията на И.М.Т. ЕГН: **********,
са твърде лаконични. Лицето посочва, че е получило бланка на пълномощно и е
попълнило ръкописния текст, но не уточнява какво се е случило оттук нататък с
така попълнената бланка. По-скоро енигматично, неопределено, заявява, че
подсъдимата не е идвала заедно с И.М.Т. ЕГН: ********** в неговия дом, но че
знае, че била идвала. Не уточнява обаче кога и по какъв повод знае, че е идвала.
Още по-важно – не посочва от кого знае за това; не уточнява и какво е вършила
при това си посещение Л.П.. По-натътък в обясненията,
И.М.Т. ЕГН: ********** посочва „Два-три
дни след това се срещнах отново в гр.* с М. да ми даде документите, които ми
беше подготвил…“. Така заявеното е неясно дали се отнася единствено във
връзка със споменатия Договор за покупко-продажба на МПС или и за процесното
Пълномощно – но пък в последния случай поражда въпроса какво отношение би могъл
да има М.О. конкретно към този документ, при положение, че никъде на друго
място в доказателствения материал не се съдържа индиция
св.О. да има подобно отношение. Прави впечатление обаче, че И.М.Т. ЕГН: **********
така или иначе изобщо не уточнява по какъв начин се е върнало в негово държане вече
попълненото и заверено от подсъдимата Пълномощно - преди да бъде представено на
27.11.2017г. пред К.А. ***. Поради всичко това, обясненията на И.М.Т. ЕГН: **********,
дадени в качеството на обвиняем по делото, не само че не дават ясно, подробно,
конкретно изложение на интересуващите делото факти и обстоятелства, но всъщност
поставят повече въпроси, отколкото – да дадат отговори. В този смисъл, Съдът ги
преценява като недостатъчно достоверни и не им отдава вяра.
На следващо място, дадените от
свидетеля И.М.Т. ЕГН: ********** показания в хода на съдебното следствие, са
всичко друго освен убедителни. Свидетелят на няколко пъти, по различно време на
разпита повтори, че Л.П. е идвала и преди в дома му, но не сама – „Не помня кога беше това, когато сте дошли
вие - и тя е дошла, ето сега сте дошли вие - и тя е дошла.“. Посочената фраза,
че подсъдимата е идвала, когато „сте
дошли вие“ буди недоумение, още повече, че както самият свидетел
впоследствие уточни – присъстващите по време на разпита съдия и прокурор, не са
идвали преди. Наред с това, свидетелят уверено потвърждава, че когато подсъдимата
била идвала, се е подписал в дясната част на документ, за който мисли, че е
свързан с „винетка“. При предявяване
на инкриминираното пълномощно И.М.Т. ЕГН: ********** заяви, че се е подписал на
този документ - обаче, от съвсем близко разстояние посочи ръкописния текст,
вместо – подписа в пълномощното. При предявяване на Договора за продажба на МПС,
от друга страна беше категоричен, че там негов подпис липсва. От разстояние
около 50см. свидетелят имаше възможност да заяви дали може да разпознае
подсъдимата П., при което заяви – „Позната,
мисля, че ми е физиономията.“. Същевременно, в самия край на разпита, при
въпрос от страна на упълномощения защитник дали свидетелят може да разпознава
гласа на подсъдимата, свидетелят потвърди, а впоследствие, когато Л.П. отново
се приближи към И.М.Т. ЕГН: ********** и лично го запита дали я познава,
свидетелят посочи – „П.“. Впрочем,
показанията на И.М.Т. ЕГН: **********, дадени в хода на съдебното следствие, в
тяхната цялост изобилстват от подобни своеобразности, противоречия и трудно
обясними моменти. Показателна например, е следната част:
„СЪДЪТ – Колко пъти е идвала П. във
вас, освен този път и онзи?
СВИДЕТЕЛЯТ Т. - Само този път когато дойдохте вие и тя дойде - и сега,
оттогава не е идвала, за какво ми е.
СЪДЪТ – Друго спомняш ли си във връзка с това идване за което разказваш,
с П.?
СВИДЕТЕЛЯТ Т. – Вие сте се уговорили, де да знам аз кога ще дойде тя и
кога ще дойдете вие.
СЪДЪТ – Знаеш ли какво означава един документ да бъде заверен?
СВИДЕТЕЛЯТ Т. – Например, като опусна влака - ще ида да ми подпечатат
билета в канцеларията.
СЪДЪТ – Известно ли Ви е дали този документ, който е донесла П., тя го е
заверявала по някакъв повод?
СВИДЕТЕЛЯТ Т. – Не знам нищо по -нататък.“
На основание чл.281 ал.4 вр.ал.1
т.2 НПК бяха прочетени показанията на свидетеля И.М.Т. ЕГН: **********, дадени
на 19.02.2018 г. в досъдебното производство. Същите са кратки, изключително
информативни и следва да бъдат цитирани в цялост:
„На 22.11.2017г. упълномощих внука си – И.М.Т. да закупи на мое име лек
автомобил. Автомобила за който става на въпрос е - „*“. Тъй като съм инвалид и не мога да се
придвижвам в домът ми дойде служителка от Кметство гр.* – Л.П., която е
зам.кмет на общината. В нейно присъствие пред нея аз подписах пълномощното след
което тя го е заверила в кметството и внук ми го е получил“
Съпоставката на дадените в хода на
съдебното следствие показания и тези, които бяха прочетени на основание чл.281 НПК преди всичко разкрива, че първите са изключително общи, лишени от
конкретика, като изказа на свидетеля, вкл. използваната от него лексика, са
изключително опростени. От друга страна, показанията, дадени в досъдебното
производство се отличават с подробност, конкретност и усложнен изказ, какъвто –
видно от Протокола за съдебно заседание от 26.03.2019г., И.М.Т. ЕГН: **********
не притежава; на същия дори не е известно какво представлява пълномощното като
документ /СЪДЪТ – Вие знаете ли
Пълномощното какво представлява като документ? СВИДЕТЕЛЯТ Т. – Не съм имал
работа с такива работи и не знам./, нито пък - какво означава Пълномощно да
бъде заверено. Ето защо и отчитайки принципа на непосредственост в
наказателното производство, Съдът преценява, че прочетените на основание чл.281 НПК показания на свидетеля И.М.Т. ЕГН: ********** пораждат съмнение доколко вярно
отразяват направените от страна на свидетеля изявления и тяхното съдържание, не
са достоверни и не им отдава вяра. От друга страна, като объркани, накъсани и
дори – неясни в голямата си част, дадените в хода на съдебното следствие
показания на свидетеля, не могат да бъдат кредитирани. Съдът не намира
основания да приеме, че същите са недобросъвестно дадени, но и същевременно – не
представляват надежден доказателствен източник.
Централно място в „оправдателните“
по характера си доказателствени материали заемат обясненията на подсъдимата Л.П.,
дадени в хода на съдебното следствие. Според тях, свидетелят И.М.Т. ЕГН: **********
действително се е явил при нея в качеството на Заместник-кмет на ОБЩИНА *;
обяснил й, че е необходимо да бъде упълномощен от дядо си във връзка с
пререгистрация на МПС; същевременно посочил, че дядото е трудноподвижен.
Подсъдимата посочва, че насочила И.М.Т. ЕГН: ********** да се снабди с формуляр
за пълномощно, както и да попълни текста на същото. След това проверила данните
от личната карта на И.М.Т. ЕГН: **********. По-късно на същия ден посетила
дома, в който живеели както И.М.Т. ЕГН: **********, така и И.М.Т. ЕГН: **********.
Проверила самоличността на последния, прочела му текста на пълномощното,
запитала го дали е съгласен със същото и му посочила къде следва да се подпише.
След като И.М.Т. ЕГН: ********** положил подписа си, подсъдимата се завърнала в
сградата на ОБЩИНА *, извършила заверката, а по-късно И.М.Т. ЕГН: **********
получил така завереното Пълномощно. Твърди, че при посещението в дома на И.М.Т.
ЕГН: **********, при полагането на подписа му присъствали други лица, но не
помни кои са били те.
Във връзка с така дадените от
подсъдимата обяснения, на първо място следва да бъде изтъкнато, че същите са
изцяло и напълно непотвърдени. Тази констатация следва, тъй като всички доказателствени
материали в подкрепа на тезата на Л.П. за събитията, предмет на изясняване по
делото, са недостоверни и не могат да бъдат кредитирани – коментираните вече
показания на свидетеля И.М.Т. ЕГН: ********** в съдебното производство и
прочетените на основание чл.281 НПК от досъдебното производство, показанията на
И.М.Т. ЕГН: **********, дадени в съдебното производство и прочетените на
основание чл.281 НПК негови обяснения в качеството на обвиняем по делото. Действително,
тази констатация не позволява да бъдат правени
изводи във вреда на подсъдимата /чл.103 ал.3 НПК/, но пък същевременно – недоказаността
на тезата й, сама по себе си не позволява същата теза да бъде възприета.
И именно тук е мястото да бъде
изтъкнато, че на практика, липсват гласни доказателствени средства, пряко
опровергаващи изложената от страна на подсъдимата П. теза. Налице е обаче
веществено доказателство - Пълномощно рег.№*/22.11.2017г. Същото е изследвано
при първоначална единична и допълнителна тройна съдебно-почеркова експертиза,
като и двете заключения са категорични по отношение на това, че подписът в този
документ не е бил положен от страна на И.М.Т. ЕГН: **********. Вещите лица не
оставят дори елемент на съмнение подписът да е положен от страна на И.М.Т. ЕГН:
**********. Напротив, твърдо отстояват, че изследваният подпис не е и не може
да е бил положен от страна на И.М.Т. ЕГН: **********, а е имитиран - без да
оставят дори място за вероятност този експертен извод да е неверен. Както вече
беше отбелязано, Съдът приема и двете експертни заключения по съдебно-почеркови
експертизи за обективни и обосновани и в този смисъл – не намира каквито и да
било юридически аргументи да подложи под съмнение експертния извод, че автор на
подписа в инкриминираното Пълномощно, не е И.М.Т. ЕГН: **********.
Оттук, на свой ред следва и
извода, че обясненията на подсъдимата няма как да бъдат верни, по-специално, в
частта относно посещението й в дома на И.М.Т. ЕГН: ********** и полагането от
негова страна на подпис в процесното Пълномощно, в присъствието на Л.П.. В подкрепа
на този извод и респективно – индиректно в опровержение на обясненията на
подсъдимата П. – е и друго веществено доказателство - Договор за
покупко-продажба на МПС от 22.11.2017г., както и показанията на свидетелите Д.Р.И.,
Й.А.Т., К.А.А., за които стана дума по-горе. Това е
така, защото процесното Пълномощно не може да бъде „откъснато“ от неговото
действително предназначение и контекста, в който се появява в обективната
действителност. Както вече беше изтъкнато, изначалната необходимост от
създаване на инкриминираното Пълномощно е свързана с желанието на И.М.Т. ЕГН: **********
да притежава л.а. „БМВ“, но собственик на същото да бъде неговия дядо И.М.Т.
ЕГН: ********** – единствено и изцяло по фискални съображения. Именно по тези
причини, свидетелят И.М.Т. ЕГН: ********** се снабдил с неистинския Договор за
покупко-продажба на МПС от 22.11.2017г. и именно по тези причини му е било
необходимо Пълномощно от страна на дядо му, което да послужи пред Сектор „ПП“ –
*. Налице е съзнателно, целенасочено поведение за постигане на конкретен,
изгоден за И.М.Т. ЕГН: ********** резултат и съвсем очевидно, същият свидетел
не изпитвал особени скруполи за начина, по който този резултат ще бъде
постигнат: снабдил се с Договор за покупко-продажба на МПС от 22.11.2017г.,
който впрочем е неистински не само в частта относно положения от страна на нотариус
Д.Р.И. подпис /и отпечатъка на печат на същия нотариус/, но е неистински и в
частта относно подписа за „Купувач“ – същият не е положен от И.М.Т. ЕГН: **********.
Впоследствие, именно във връзка със споманатия
замисъл на И.М.Т. ЕГН: **********, същият е използвал както неистинския Договор
за покупко-продажба на МПС от 22.11.2017г., така и процесното Пълномощно пред
органите на СЕКТОР „ПП“ – *, в която насока са безпротиворечиво показанията на
свидетелите Д.И., Й.Т. и К. А..
Видно е, че са налице два
документа, макар и от различно естество и с различни правни последици /договор
за покупко-продажба, пълномощно/, които обаче обслужват един и същи замисъл и са
неистински в частта относно подписа на И.М.Т. ЕГН: **********. Разумният юридически
подход няма как да отдаде наличието на два документа, еднакво неистинни във
връзка с положените подписи от името на И.М.Т. ЕГН: **********, предназначени
за постигане на конкретен резултат и използвани от страна на едно и също лице /И.М.Т.
ЕГН: **********/ за постигане на този резултат - на просто съвпадение. Напротив,
касае се за съвкупност от факти и обстоятелства, сочещи на проява на ниско
правно съзнание от страна на И.М.Т. ЕГН: ********** при преследване на
определена, изгодна за него цел – да притежава л.а. „БМВ“, което юридически да
се води на името на лице с увреждания И.М.Т. ЕГН: **********. В крайна сметка, И.М.Т.
ЕГН: ********** е понесъл наказателна отговорност за извършени престъпления по
чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 НК и по чл.316 вр. чл.309, ал.1 НК - в цитираните по-горе предели. С други думи, изводът,
че процесното Пълномощно не съдържа подпис, положен от страна на И.М.Т. ЕГН: **********
/а оттук – и че подсъдимата не е посетила адреса на И.М.Т. ЕГН: **********, за
да положи той подпис в нейно присъствие/ намира опора не само в специалните
познания на вещите лица – почеркови експерти, които така или иначе няма
основание да бъдат лишен от доверие, но и индиректно – посредством доказаната
неистинност на подписа на И.М.Т. ЕГН: ********** в Договора за покупко-продажба
от 22.11.2017г. – и двата документа, използвани от страна на И.М.Т. ЕГН: **********,
за постигане на конкретно желан от негова страна резултат.
Ето защо, Съдът преценява дадените
от страна на подсъдимата Л.П. обяснения като недостоверни и не им отдава вяра;
преценява същите като проявление на правото й на защита. От друга страна, от
анализираните дотук гласни доказателствени средства, Съдът преценява, че
дадените от страна на свидетеля И.М.Т. ЕГН: ********** показания в хода на
съдебното следствие не само че не са достоверни, но и не отразяват
действителното фактическо положение, поради което, след влизане в сила на
настоящата Присъда, заверен препис от нея, вкл. настоящите мотиви и Протокола
за съдебно заседание на 26.10.2018г. следва да бъдат изпратени на РП – * – за
преценка на предпоставките за възбуждане на наказателно преследване за
престъпление по чл.290 НК.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна страна, подсъдимата Л.В.П.
ЕГН: ********** е осъществила състав на престъпление по чл.311 ал.1 НК - на
22.11.2017 г. в гр.*, обл.*, като длъжностно
лице-заместник кмет на Община *, в кръга на службата си по осъществяване на
нотариални функции по Закона за нотариусите и нотариалната дейност, даващ й
право да удостоверява подписи в документи, които не подлежат на вписване,
съставила официален документ - удостоверяване на подпис в Пълномощно рег.№*/22.11.2017г.
на Община * с упълномощител И.М.Т. ЕГН: ********** и
упълномощен И.М.Т. ЕГН: **********, в който удостоверила невярно обстоятелство
- а именно, че подписа в пълномощното е положен лично от И.М.Т. ЕГН: **********.
Престъплението по чл.311 ал.1 НК е
резултатно и се явява довършено с факта на създаване на официален документ, в
който са удостоверени неверни обстоятелства или изявления. Престъплението е с
особен субект – длъжностно лице, което наред с това, следва да е действало в
кръга на службата си.
Процесният случай е именно такъв: на
22.11.2017г., в качеството на Заместник-кмет на ОБЩИНА *, подсъдимата П.
създала официален документ – нотариална заверка върху Пълномощно, с която
удостоверила невярно обстоятелство – че подписа на посочения като упълномощител И.М.Т. ЕГН: **********, е положен именно от
страна на това лице. Длъжностното качество на подсъдимата по чл.93 т.1 б. „б“ НК и действието й в кръга на службата, съобразно чл.311 ал.1 НК се доказват
пряко посредством заверен препис на длъжностна характеристика на ЗАМЕСТНИК-КМЕТ
в ОБЩИНСКА АДМИНИСТРАЦИЯ * и Трудов договор №*/2011г. с доп.споразумение. Изпълнителното
деяние, авторството и престъпния резултат на престъплението се доказват пряко
от представеното веществено доказателство - Пълномощно рег.№*/22.11.2017г.,
заключения по първоначална съдебно-почеркова и
допълнителна тройна съдебно-почеркова експертизи. Косвено, изпълнителното
деяние и престъпния резултат се доказват и посредством Договор за
покупко-продажба на МПС от 22.11.2017г., и показания на свидетелите Д.Р., Й.Т.,
К.А..
От субективна страна подсъдимата е
действал при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 НК –
съзнавала е общественоопасния характер на деянието,
съзнавала е неговите обективни признаци, предвиждала е общественоопасните му
последици /създаване на неверен по съдържанието си удостоверителен документ – а
именно, че положения в инкриминираното Пълномощно подпис за „упълномощител“ е
положен от страна на И.М.Т. ЕГН: **********/ - и е целяла тяхното настъпване.
Наред с това, налице е и особената цел по чл.311 ал.1 НК – подсъдимата е имала
за цел да бъде използван този документ пред сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-* като доказателство за обстоятелството, че положения подпис в процесното
Пълномощно е от страна на сочения като упълномощител И.М.Т.
ЕГН: **********: именно това е било предназначението, посочено в самия документ
- да даде възможност на И.М.Т. ЕГН: **********
да представлява И.М.Т. ЕГН: ********** „пред
органите на КАТ и да се подписва навсякъде където е необходимо вместо мен във
връзка с прехвърлянето на МПС“. Субективната страна на деянието се
установява по убедителен начин от доказателствените материали, от които следват
и обективните признаци на деянието.
На следващо място, съобразно т.15
от Постановление № 3 от 23.III.1982 г. по н. д. № 12/81 г., Пленум на ВС, „При определяне на маловажните случаи по чл.
309, ал. 3 и чл. 311, ал. 2 НК следва да се изхожда от разпоредбата на чл. 93,
т. 9 НК. Необходимо е да се преценяват обстоятелствата, при които е съставен
или преправен документът, целта на съставянето и подправката, характерът на
обществените отношения, които са застрашени от невярното документиране или
подправката, дали документът е употребен, или ако не е употребен, по какви
причини деецът не е сторил това, значимостта на засегнатите права и отношения
от престъплението, дали се касае до едно деяние или за две или повече деяния,
представляващи продължавано престъпление, данните за личността на дееца,
отношението му към извършеното деяние и др. Маловажен случай ще е налице само
ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на
обществена опасност на конкретно извършеното деяние в сравнение с обикновените
случаи по чл. 309, ал. 1 и чл. 311, ал. 1 НК.“. Като взе предвид така даденото
задължително указание по прилагане на Закона, Съдът взе предвид, че съобразно
чл.93 т.9 НК, „"Маловажен
случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид“. В процесния случай не може да
става дума нито за незначителност на вредните последици, нито – за такива
смекчаващи отговорността обстоятелства, водещи до извод за по-ниска степен на
обществена опасност на деянието – напротив, неговата обществена опасност следва
да бъде преценена като обичайната за престъпления по чл.311 ал.1 НК. По-нататък,
целта на съставяне на официалния удостоверителен
документ – нотариална заверка – по същество е насочена към въвеждане на
органите на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР – * в заблуждение относно наличието на действителна
представителна власт, отразена в инкриминираното Пълномощно. Наред с това, документът
е бил използван именно съобразно първоначалния замисъл на И.М.Т. ЕГН: ********** – на 27.11.2017г., пред
СЕКТОР „ПП“ –*. Вярно е, че характеристичните данни за подсъдимата се определят
като позитивни, в т.ч. – същата е неосъждана, но това обстоятелство, само по
себе си, не е в състояние да дерогира извода, че документооборотът е засегнат
по обичаен начин. Този извод не би могъл да се промени и от представената от
страна на защитата справка за извършени общо 691 нотариални удостоверявания в
ОБЩИНА * през 2017г., тъй като големият обем работа от посочения вид, в никакъв
случай не би следвало да се превръща в извинение за целенасоченото нарушаване
на Закона. Съдът счита, че всеки друг
извод, независимо дали за по-ниска степен на обществена опасност или за по-висока
такава на деянието, би се явил пресилен и на практика – равнозначен на
омаловажаване или респективно – превишаване реалната значимост на
престъплението, откъсвайки го от действителния контекст на обществените отношения,
гарантиращи законосъобразността на документооборота в Република България.
Въз основа на тези доводи Съдът
прие, че са налице както обективните, така и субективните признаци на
престъпление по чл.311 ал.1 НК. Вината на подсъдимата Л.В.П. ЕГН: ********** в
извършването на това престъпление, се явява доказана по несъмнен начин.
При решаване на въпросите за
индивидуализацията на наказанието, Съдът взе предвид степента на обществената
опасност на престъплението и личната обществена опасност на подсъдимата,
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на престъплението
по чл.311 ал.1 НК, следваща от предвидената в закона наказуемост, е умерена –
предвидено е наказание лишаване от свобода до пет години, като съдът може да
постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК.
Личната обществена опасност на
дееца, следваща от приобщената справка за съдимост и представените
характеристични данни, е ниска. Както вече беше отбелязано, Л.П. е неосъждана и
са налице позитивни характеристични данни за нейната личност – семейна е, заема
длъжност като Заместник-кмет от дълги години, не са налице данни за
противообществени прояви.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства, Съдът взе предвид споменатата вече чиста съдимост на дееца и
добри характеристични данни.
Отегчаващи отговорността
обстоятелства, по делото не се установяват.
При така приетите и обсъдени
обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, Съдът намира следното: налице е умерена обществена опасност на
деянието, ниска обществена опасност на дееца и формален превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. В този смисъл Съдът счита, че за да бъде
наказанието съответно на извършеното престъпление, размерът на наказанието
лишаване от свобода следва да клони към минимума, предвиден в чл.39 ал.1 НК.
Степента на обществена опасност на деянието обаче предполага наказанието да не
бъде в самия минимум по чл.39 ал.1 НК, тъй като по този начин, наказанието не
би било съответно на извършеното престъпление, а и целите по чл.36 ал.1 НК, не
биха били надлежно постигнати. Същевременно, ефективното изтърпяване на
наказание лишаване от свобода, предвид чистата съдимост и добрите
характеристични данни, не се налага за постигане целите на наказанието, поради
което неговото изпълнение следва да бъде отложено за минималния срок от три
години. Наред с това и като отчете спецификите на извършваната от страна на
подсъдимата дейност като Заместник-кмет на ОБЩИНА * и свързаността на тази
дейност с извършеното престъпление, Съдът прецени за необходимо да бъде
наложено и наказание по чл.37 ал.1 т.6 НК. По отношение на неговия срок, Съдът
съобрази наложителността от засилено индивидуално- и генерално-превантивно въздействие
и поради това прецени, че същото наказание следва да бъде над средния размер,
предвиден в чл.49 ал.1 НК.
В съответствие с изложените дотук
съображения, Съдът призна подсъдимата Л.В.П. ЕГН: ********** за виновна в това,
че на 22.11.2017 г. в гр.*, обл.*, като длъжностно
лице - заместник кмет на Община *, в кръга на службата си по осъществяване на
нотариални функции по Закона за нотариусите и нотариалната дейност, даващ й
право да удостоверява подписи в документи, които не подлежат на вписване,
съставила официален документ-удостоверяване на подпис в Пълномощно рег.№*/
22.11.2017г. на Община * с упълномощител И.М.Т. ЕГН: **********
и упълномощен И.М.Т. ЕГН: **********, в който удостоверила невярно
обстоятелство - а именно, че подписа в пълномощното е положен лично от И.М.Т.
ЕГН: **********, с цел да бъде използван този документ пред сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-* като доказателство за това обстоятелство - престъпление
по чл.311 ал.1 НК, поради което и на основание чл.311 ал.1 НК във вр.чл.54 НК я
осъди на 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което на
основание чл.66, ал.1 НК отложи за срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ, както и ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО ДА ЗАЕМА ДЛЪЖНОСТ „ЗАМЕСТНИК-КМЕТ“ за срок от 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ.
Съдът счита, че размерът на така
наложените наказания е достатъчен, за да има необходимия поправителен,
превъзпитателен и превантивен ефект върху Л.В.П. ЕГН: **********, както и необходимия
превантивен ефект – спрямо обществото. Реализираната наказателна репресия е в
обем, съответен на извършеното престъпление, както и с интензитета да
способства за постигане на целите на наказанието. Определянето на по-високи
размери на наложените наказания, не би било справедливо, а на по-ниски – не би
съответствало нито на обществената опасност на престъплението, нито – би
способствало за надлежното изпълнение на целите по чл.36 НК.
В съответствие с изхода на
наказателното производство, на основание чл.189 ал.3 НПК Л.В.П. ЕГН: ********** беше осъдена да
заплати направените по делото разноски във връзка с изготвените и приети
експертни заключения по делото, както следва: 112,48 лв. /сто и дванадесет лева
и четиридесет и осем стотинки/ - по сметка на ОДМВР – * и 1461,60 лв. /хиляда
четиристотин шестдесет и един лева и шестдесет стотинки/ - по сметка на РС – *.
По така изложените мотиви, Съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХІІ Н.С.: